„… тази злоба, която се е събрала, да отидеш да застреляш някого. Това не мога да си го обясня. Това не знам защо е. Пушечно месо на никого не му се става. На всеки му се живее.“

Васил Илиев в интервю пред БНТ, февруари 1994 г.

Васил Илиев, шефът на ВИС, вече не е между живите. Всеки път, когато някой поиска да излезе от бизнеса в сянка, невидима ръка – често с оръжие – се стреми да го върне обратно. Това не е български закон, а закон на световната организирана престъпност. Вместо от данъчните Васил Илиев беше посрещнат на входа на легалната икономика с изстрели. И той завинаги ще си остане там, на мястото, което беше решил да напусне.

За страничен човек е трудно да разбере психиката и манията за чест на яките млади мъже, често направо хлапаци, пристрастени към мобилните телефони, ланци и лъскави коли. Със стройно организираните си отряди те са опасни. С възможността да бъдат лесно провокирани и манипулирани тази опасност нараства двойно. Борбата на авторитети, почти детската вяра в приятелството, плюс честите предателства стават реална заплаха, когато пистолетите не са от пластмаса, когато оборотът, който се върти, е от стотици милиони долари, когато към отрядите се присъединяват все повече и повече хора от високите етажи на властта. Момчетата започнаха да усещат, че нещата вече не стават на ужким, могат да се правят и истински, контролирани само от тях.

Някой позволи и използва тези формирования и направи така, че законът гордо се нарушава – като на игра в името на честта и парите. С помощта на побои и бухалки борците налагаха личното си разбиране за справедливост, отнемайки на останалите най-нужното – решимостта да започнат и развиват собствен бизнес. Те преразпределяха национален доход. Не бюджетът, а борците. Социалните помощи получаваха не пенсионерите и социално слабите, а техните красиви приятелки, митничари, ченгета и търговците с луксозни стоки.

И като истински деца се заиграха прекалено дълго. Започваше съревнование между различните отбори и клубове кой да държи баровете и дискотеките, след това кой да хване горивото през ембаргото, кой да стъпи първи в хазарта, кой да поеме търговията със стоки за масово потребление. И така, докато се разбра, че охранителните фирми трябва да се пререгистрират в застрахователни, че е по-добре вместо пет бодигардове да има трима, но плюс юрист и счетоводител. Програмирано или в резултат на увлечението по играта тези структури достигнаха дотам да застанат лице в лице с официалната власт не подкупвайки я, а да потърсят обществената поддръжка за собствената си легитимация.

Кой и защо уби Васил Илиев

Версиите, разбира се, са много повече от средствата за масова информация, в които се лансират. От вътрешна борба за власт до тайнствена международна конспирация – теза, подкрепена от министър Начев и „рядкостта“ на оръжието, с което е стреляно (!?). Всички тайнствено намекват за „огромни икономически интереси“, като че ли някой твърди, че Илиев беше застрелян заради жена.

Никога няма да се разбере конкретната причина легендата между спортистите бизнесмени да бъде убит.

Конкуренцията

Най-логичната и подкрепената с най-много косвени доказателства версия за убийството. Пълна безсмислица е да се говори за „конкуренция между застрахователи“. Застрахователни дружества в България са такива като ДЗИ, Булстрад, МИК, „България холдинг“ и така нататък. Фирми като ВИС 2 и SIC наистина са регистрирани като застрахователни, но не са такива. Те продължават да действат като охранители. Нямат никаква нужда от презастраховане, но го правят за престиж. Не изплащат застраховки, а „ловят“ крадци и предлагат компенсации в натура („влез и си вземи касетофона“) на пострадалия собственик. Подобен сервиз обикновено предлага полицията, но у нас го правят крадците на коли. Лепенката на стъклото символизира платената такса на едната група за неприкосновеност и нищо повече. Фактът, че от тази схема има сравнително малко случайни отклонения от „гастролиращи“ крадци, говори за висока степен на организираност. Това позволява вече да се работи „легално“, с по-ниска такса, за оборот, стъпвайки на старата слава, примерно на митичната марка ВИС.

Както става ясно, при този своеобразен бизнес авторитетът и името решават всичко. Когато искаш да разбиеш „конкурента“ си, започваш да организираш кражби на застраховани от него коли. И удряш точно в основата, на която се крепи така нареченото автомобилно застраховане – илюзията за неприкосновеност и покровителство. Нарушителите се наказват строго. Подобен случай е в основата на тройното убийство при Бяла Слатина, когато бяха застреляни трима от хората на SIC. Според осведомени това е изострило докрай отношенията с конкурентната ВИС 2. Макар и логични, подобни твърдения, докато не бъдат официално потвърдени, не могат да се разглеждат извън общата мълва, която по талант и фантазия е достойна за сравнение с народния фолклор.

Прегрупиранията и „предателствата“ между различните отряди на борците са често срещани. След елиминирането на Карамански обаче като че ли най-силните крила се оформиха около ВИС 1 и сателитните й охранителни фирми и фирмите, групирани в хотел „Аякс“. Противопоставянето е на няколко нива: охранители – ВИС 1 срещу „Клуб 777“, инвестиционни холдинги – „В.А.И. инвест“ срещу Интергруп, „застрахователи“ – ВИС 2 срещу SIC.

ВИС се смята за фирма със значително по-силна и многочислена структура, докато SIC е с по-добри позиции във финансовия сектор („Клуб 777“ контролира Кристалбанк, а Интергруп – Първа източна международна) и при т.нар. едри бизнесмени в лицето на Валентин Моллов и Илия Павлов.

Както се вижда и от графиката, принципите, на които са изградени двете структури, са коренно различни. ВИС е под едноличния контрол на Васил Илиев, докато в основното дружество на групата от „Аякс“, Интергруп, има паритет. Според близки до фирмите източници конфликти за разпределяне на хотелите в Слънчев бряг и хазарта в Боровец са били последните между конкретните поводи за засилване на нетърпимостта. Основните интереси обаче се пресичали в търговията с горива. Не толкова през ембаргото, а главно на вътрешния пазар. Това е бързооборотен и високодоходен бизнес, ако „се изперат“ акцизът и ДДС. На среща преди около десетина дни е станало ясно, че споразумение за разпределяне на бизнеса не е възможно. След това според полицейски източник на сепаративно събиране в грандхотел „Варна“ е взето решението за премахването на Васил Илиев. Пловдивски вестник лансира като повод за убийството желанието на Васил Илиев да купи дела (около 32%) на Васил Божков в най-голямата хазартна фирма Ай Джи Ем. Шефът на Интергруп Младен Михалев е изпълнителен директор на хазартното дружество и се смята, че е третият основен акционер в Ай Джи Ем (освен Мултигруп и СЛВ на Божков) – ПМС ООД е негова фирма (той има 50%). Последното дружество е съвместно с Петър Загорски, също с 50%. Пряко участие на Васил Илиев няма. Той обаче е имал силни интереси в хазарта, което вероятно е дало основание на пловдивския „Марица“ да твърди, че Илиев ще опита да вземе властта на акционерното събрание на Ай Джи Ем, насрочено за 29 май. Няма информация дали Илиев и Загорски имат връзка.

Един от съдружниците в Интергруп – Дмитрий Минев (Димата Руснака), категорично отрече пред в. „Стандарт“ твърдения в печата, като каза, че от скарването на SIC и ВИС 2 интерес имали само Мултигруп и „Нове холдинг“ (на Васил Божков), които имали участие в хазарта и туризма. След тяхното взаимно унищожаване се разчиствало пространство за групировките като Мултигруп.

Стари срещу млади

Илия Павлов и Васил Божков, които Руснака обвинява пряко, са типични представители на предишната вълна легализирали бизнеса си спортисти. Те биха имали сериозно основание да бранят икономическото си пространство и контактите си във властта от настъпващите нови поколения. Илия Павлов се смяташе за безспорен авторитет между по-младите и неопитни в истинския бизнес борци, но подобно изявление подсказва, че с натрупването на пари и мощ сърдитите млади структури вероятно са престанали да робуват на имена. Особено ако са се докоснали до механизмите, с които тези имена поддържат и развиват фирмите си. Първите големи приватизационни сделки в туризма сочат, че това вече е факт.

Официалните власти

Като цяло те бяха в най-жалко и унизително положение. Уличните патрули не смееха да спират коли на борци в нощта на убийството на Илиев, защото били много сърдити. Пак затова никой не посмя да се намеси, когато яки момчета дърпаха апаратите от ръцете на фоторепортерите. На КПП-тата пак борци бяха иззели функциите на държавните служители. Оръжието на убиеца пък беше намерено от шестокласници. Странно е това сътрудничество между служителите с различни униформи.

Александър Маринов, смятан за един от сериозните вътрешнопартийни опозиционери на Виденов, напълно логично попита защо полицаите, които са се появили на определени места след убийството, не са били там преди него. (Трима полицаи пазеха хотел „Аякс“ на сутринта след смъртта на Илиев.) В тази връзка е доста странно защо считаният за бос на най-силното крило борци Васил Илиев е бил без наблюдение. Защо човек с такава репутация и бизнес пътува сам и без бронирана кола. Последното всъщност е проблем на Илиев.

Премиерът Виденов отхвърли намеците за интерес на правителството от самоизтребването на престъпниците, казвайки, че войните между групировките са безсмислени и трябва да се предотвратяват.

Най-унизително за властите беше всяко изявление, при което те говореха за престъпници, мафия, нарушаване на ембаргото, без нито един от тях да нарече пряко Васил Илиев престъпник и без да определи поне част от бизнеса му като незаконен. И този вътрешен министър не посмя да изрече на глас простичката дума престъпник с конкретен адрес, но с охота разказваше пред журналистите всички Небивалици, които е чул през деня.

Преди 100-те си дни правителството като че ли попадна в безизходна и губеща политическа ситуация. Както може да се предположи, властта не беше подготвена за последиците от подобно убийство. А обществеността настръхна, стъпвайки на заостреното от изборите чувство за социална справедливост. Десетки милиони долари стоят „на трупчета“ и чакат започващия процес на приватизация. Стотици държавни служители не биха пропуснали шанса си да бъдат на точното място, когато трябва да се удовлетвори подобно желание. „Защо точно те?“ Този въпрос вълнува огромната част от населението, включително и избирателите на БСП, партията, която спечели изборите, експлоатирайки точно чувството за социална справедливост. От друга страна, екипът приватизатори на партията обяви, че всички пари са добре дошли. В последното има сериозна икономическа логика. И тя е да се стимулира легализацията на паралелните структури. Да се вярва обаче в пълната и абсолютна легализация, е наивно. В българския вариант на легализация става дума по-скоро за желание за открито партниране с властите, отколкото за спазване на правилата. Досега Васил Илиев не беше мафиотски бос, а по-скоро капитан на единия отбор на борците в българската икономика. Той можеше да стане бос, ако беше допуснат официално до легалния бизнес, запазвайки старите си навици и контакти. Сега това вече не е възможно. Не е ясно и дали е реалистична тезата, че легализацията на тези структури ще бъде само от полза на икономиката, без да помогне на бившите спортисти да трансформират структурите си в класическа мафия. С подземни и надземни бизнеси. За това са нужни умели икономически лостове и мерки, съчетани с действията на силовия апарат. С две думи, трудна задача. С неясно условие. Правителството не тръгва срещу престъпността и срещу нелегалните източници на доходи, а поставя бариера пред легализирането на незаконните пари. Не самото правителство, а министърът на правосъдието Червеняков. Приватизаторите от екипа на Гечев със сигурност мислят по друг начин, а шефът на МВР Начев продължава да твърди, че с готовност ще приеме съдействието на „доброволни агенти от престъпните групировки“.

Вкарването на натрупаните пари в икономиката е изцяло политически проблем, каквито и цели да преследват загатнатите мерки за затегнат контрол върху произхода на капитала при приватизация и лицензирането на специализирани институции. При наличието на държавна администрация, която позволява натрупването на мръсни пари, е направо глупаво да се мисли, че същата тази администрация ще постави бариери пред влизането им в икономиката.

След предишните улични престрелки и лекото полицейско затягане „охранителите“ станаха „застрахователи“, без да престават да изнудват. Ако се следва тази логика, след следващото затягане ВИС 3 сигурно щеше да привлича „доброволни“ депозити от населението с лиценз за универсална търговска банка, без да променя характера на дейността си. Може и това да се случи, засега поне вероятно фирмата ще се казва по друг начин, освен ако не е в памет на Васил Илиев.

(Капитал)

КОЙ КОЙ Е

ВАСИЛ ИЛИЕВ

96% от ВИС 1 ООД, ВИС 2 АД, „В.А.И. инвест холдинг“ АД, 90% ФБК „Империал“, „Ви Кей Джи груп“ АД, 70% от БИГ-1 ООД, 10% от „Ла страда“ ООД (в съдружие с Пламен Тимев – Ганди)

ГЕОРГИ ИЛИЕВ

„Ви Кей Джи груп“ АД, 25% от „Бяла вода“ ООД, 10% от „Ла страда“ ООД

НИКОЛАЙ ЦВЕТИН (Коко)

10% от ФБК „Империал“, ЕТ „Арбалет“, „Нител“ ЕООД, 10% от БИГ 1 ООД

АНТОН БОЯНОВ

2% от ВИС 1, 10% от БИГ 1, ЕТ „Майк-вон-ов“

ПЕНЧО МЛАДЕНОВ

2% от ВИС 1 (управител на фирмата), ЕТ „Пенчо Младенов“

ЧАВДАР ПИСАРСКИ

зам.-шеф на ВИС 2, 10% от БИГ 1, 60% от „Си енд Ви“ ООД

***

МЛАДЕН МИХАЛЕВ (Маджо)

изп. директор на „Ай Джи Ем“ АД,

17.64% от Интергруп, 50% от ПМС ООД, „Семимпекс“ ООД

РУМЕН НИКОЛОВ (Пашата)

„Омега-93“, 17.64% от Интергруп

КРАСИМИР МАРИНОВ (Големия Маргин)

15.68% от Интергруп, 50% от Фортуна-Р (в съдружие с Иво Карамански), шеф на SIC.

ДМИТРИЙ МИНЕВ (Димата Руснака)

15.68% от Интергруп

МИЛЧО БОНЕВ

15.68% от Интергруп, „Холидей БГ“ ООД

ВЕНЦЕСЛАВ СТЕФАНОВ

„Ем Еф Ай петролиум“ (в съдружие с Валентин Моллов), член на УС на ПИМБ, 17.64% от Интергруп

Заб.: Застрахователното дружество SIC е собственост на Интергруп