МУТРОТЕКА – ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ  |  iustitia.bg 
Warning: call_user_func_array() expects parameter 1 to be a valid callback, function 'wp_external_lib' not found or invalid function name in /home/iustq3cl/public_html/wp-includes/class-wp-hook.php on line 287
facebook-domain-verification=l2zyeh8042dyn1jma58mkudqkndtmu
  • 11/4/2021

    14C

МУТРОТЕКА – ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ


Warning: Use of undefined constant php - assumed 'php' (this will throw an Error in a future version of PHP) in /home/iustq3cl/public_html/wp-content/themes/usticia/template-parts/content.php on line 35

Румен Гаитански-вълка

На 27 април Румен Гайтански навърши 49 години. Според службите именно той е наследника на Калигула. Румен Гайтански, който от 2004 г. има и втора фамилия ­ Юнг, е основният купувач на имуществото на Георги Илиев, твърдят източници на “Политика”. Той е сред малкото хора с финансов ресурс да закупи цялата собственост и единствен кандидат-купувач на всичко. Отделно към някои от хотелите на Георги Илиев, пуснати на пазара от два-три месеца, е заявен интерес от Христо Ковачки и Ветко Арабаджиев. Ковачки има сериозни позиции в енергетиката и държи 26 процента от Общинска банка, а пловдивчанинът Ветко Арабаджиев е сред големите хотелиери в страната със собственост в курортите Слънчев бряг и Пампорово.”Няма да коментирам” ­ беше отговорът на Гайтански на въпроса на “Политика” дали той ще бъде новото лице на бизнес империята на ВИС. Той разговаря два пъти с репортер на “Политика”, но и двата пъти не отрече интереса си към наследството на Георги Илиев. “Сама разбирате, че не е в моите правомощия да ви издавам потенциални клиенти. Мога само да ви кажа, че продължавам да консултирам Мая Илиева, но само като неин приятел”, каза финансистът Емил Хърсев. Той съветва вдовицата на Георги Илиев по сделките, които тя извършва след убийството му.Борисов се опитва да “откаже” Вълка от бизнеса с боклукаНеофициалните информации са, че Гайтански е готов да се раздели с дяловете си във фирмите “Волф” и ДИТЦ, които държат (заедно с “Чистота”) концесиите за софийския боклук. Твърди се, че така той ще си осигури свежи пари за сделките с Мая Илиева. Но Вълка има и проблеми с концесията след заканите на кмета Бойко Борисов да преразгледа договорите за боклука.В началото на юни месец столичният кмет обяви, че се страхува от българска групировка, бившия главен секретар на МВР индиректно посочи и лидера й. Дни по-късно, близките до Борисов Дарик радио и агенция “Фокус” информираха, че Румен Гайтански-Вълка решил да се откаже от доходоносния си бизнес с боклука и почистването на София. Първо Дарик радио съобщи, като се позова на анонимни източници от Столична община, че се водят преговори за продажбата на акциите си от фирмите по чистота “ВОЛФ” и “ДИТЦ”. Преговорите водил лично собственикът на двете фирми Румен Гайтански, известен с прякора Вълка. Общинари твърдяли, че Гайтански е разговарял с германски, австрийски и френски компании. Общинската информация скоро щяла да се потвърди, категорични са в столичното кметство. Според общинарите няма да има проблем с концесията за почистване на града при смяна на собственика на фирмите, тъй като и с нови собственици фирмите ВОЛФ и ДИТЦ ще трябва да спазват подписаните договори за чистота в София. Мениджърът на двете фирми Йордан Илиев не бил открит за коментар, дали предстои смяна на собствеността на компаниите. Мнението на общински съветници е, че почистването на столицата може дори да се подобри, ако фирмите се управляват от чуждестранен инвеститор. Няма да се наложи ново предоговяряне на концесионните договори, освен ако евентуален нов собственик на “ВОЛФ” и “ДИТЦ” не пожелае корекции и подобрения, твърдят анонимните източници. “ВОЛФ” и “ДИТЦ” са фамилна собственост на семейство Гайтански. Известният с прякора Вълка Румен Гайтански държи 80% от “ВОЛФ” АД, а 20 на сто притежава баща му Тодор. 90% от фирма “ДИТЦ” са притежание на Румен Гайтански. Наскоро Столичната община промени договорите за почистване на София с фирмите ВОЛФ, ДИТЦ и “Чистота-София”. По новите условия концесионерите предстои да монтират GPS система за контрол на дейността си, а след 6-месечен тест ще се уточнят и парите, давани на фирмите за почистване. Нееднократно кметът на София Бойко Борисов е “изразявал” своето недоволство от работата на “ВОЛФ” и “ДИТЦ”. Столичният общински съвет пък реши да се премине към прекратяване на концесиите, което щеше да стане, ако фирмите не бяха приели условието за GPS система и промяна във формулата за заплащане. “С договорката за поставяне на GPS система за контрол на почистващите машини, интересът на Румен Гайтански към чистотата вече не е този, който е бил по времето на Иван Костов и на Стефан Софиянски”. Това заяви пред близката до него Агенция “Фокус” кметът на София Бойко Борисов минути след като информацията за преговорите “изтече”. “Ако Гайтански продаде акциите си във ВОЛФ и ДИТЦ, това ще е много сериозна победа на сегашната администрация на общината”, допълни Борисов. Той не пожела да каже запознат ли е с бизнес намерението на Гайтански, но посочи: “Предоговарянето на концесията за чистотата е такова, че вече не може да се черпи от парите на софиянци и да се надписват сметки. Не може да се печели, по начина, по който се е печелило досега. Така че подобно решение би било добре. Особено ако бъдещият инвеститор е оператор, който има опит”.Запознати твърдят, че Борисов твърдо се опитва да изтласка Вълка от доходоносния бизнес с боклука на София. “Естествено, че го прави за уреди близки до себе си “добре облечени бизнесмени”, посочват запознати с битието на Борисов. “Не продавам нищо и не правя залози”. Това пък заявява самият Гайтански два месеца по-рано.Кой е Румен Гайтански ?Първата стъпка от навлизането на Вълка в бизнес територията на ВИС стана пред септември 2005 г., само един месец след смъртта на Георги Илиев. Тогава Вълка купува столичната къпалня “Мария Луиза”. В пресата се появиха съобщения, че е броил на вдовицата Мая Илиева 15 млн. лв. за нея. До този момент Гайтански не е опровергал тези информации.Доклад на фондация “Аксес” сочи, че от 1999 г. до края на 2002 г. от общината към сметките на “Волф”, “Дитц” и “Чистота-София” са изтекли 195 085 362 лв. При инвестирани само 45 млн. лв. Каква е била реалната печалба за Румен Гайтански, собственик на две от трите фирми за чистота – “Волф” и ДИТЦ, може само да се предполага по някои екстри като мерцедеса му “SLR Макларън” за 450 хиляди евро. С нов луксозен автомобил неотдавна се е сдобил и съдружникът на Гайтански във “Волф” Николай Проданов, бивш служител на МВР. Проданов е близък с Николай Николов, бивш служител от Инспектората на митниците по времето на Пламен Минев. Сега Николай Николов е изпълнителен директор във Финансова група ДЗИ. Вълка е собственик още на ново “Бентли” и яхта. Живее в един от най-престижните квартали в София. Апартаментът му е на бул. “Джеймс Баучър”. Румен Гайтански – Вълка е баща на дъщерята на бившата “Мис България” Ивайла Бакалова. Въпреки, че от две години не са заедно се твърди, че Бакалова е открила импресарската си агенция “Пик енд Моър” чрез финансовата подкрепа на Вълка.София сити центърВсеки ден Румен Гайтански контролираше строителството на единия от двата новопостроени МОЛ-ве в София. Строител на МОЛ-а на Гайтански бе фирмата “Линднер”. Мащабният проект има общо застроена площ ­ 73 271 кв. м. “София Мол” включва три подземни паркинг нива за 700 коли; 35 000 кв. м. търговска и развлекателна площ с около 140 магазина, хипермаркет, 12 кинозали и първата в България триизмерна IMAX ­ зала. Офис сградата включва пет етажа модерно офис пространство с отделен вход на обща площ от 10 000 кв. м. Преди година стойността на открития преди по-малко от месец “София сити център” срещу хотел “Хемус” беше 44 494 743 евро, а днес вече се оценява за повече от 130 млн. евро.Всъщност доста изненадващо в навечерието на откриването на “София сити център” стана ясно, че инвестиционният фонд “Екуест Болкан пропъртис” (Equest Balkan Properties) го е купил търговския център “София сити център”. МОЛ-ът на Вълка, който е срещу хотел “Хемус” е продаден за 94 млн. евро в брой. В МОЛ-а Гайтански играеше през консорциума GE Commercial Finance Real Estate, който през септември миналата година се сдоби с дял в проекта, купен от израелските компании “Авив и ко” и “Ай Ти Интернешънъл Тиатър”.Офшорният фонд “Екуест Болкан” е регистриран на остров Ман и е създаден, за да се възползва от бума на пазара на имоти в региона и най-вече в България и Румъния. Намеренията на мениджмънта му са дейността на дружеството да се разшири още в Босна и Херцеговина, Албания, Хърватия, Македония, Турция и Сърбия и Черна гора. Основният мотив на “Екуест Болкан” да инвестира в страната е силният икономически растеж, който щял да продължи и след присъединяването на България към ЕС. В началото на януари фондът направи друга своя инвестиция в София, като купи тризвездния хотел “Сердика” за 10 млн. евро. От “Екуест” планират да реконструират хотела заедно с прилежащия към него киносалон “Сердика”, част от компанията “София филм”, която също беше придобита от фонда. Трудно ще бъде на службите да проверяват дали зад офшорката всъщност не стои Вълка.Румен Гайтански не обича публичносттаНа въпрос на “Политика” дали има интерес към акции на ДЗИ Банк, Румен Гайтански отговаря: “За добро или за лошо не искам да ме коментирате. Нищо няма да ви кажа за ДЗИ. Личната ми молба е да не се занимавате с това.” На 20 март Румен Гайтански – Юнг, накратко Вълка, пропусна срещата в общината с фирмите-концесионери, които се занимават с почистването и сметоизвозването на София. Представляваше го съдружника му във “Волф” и “Дитц” Йордан Илиев. “Царят на боклука” неслучайно предпочете да изпрати него, а не другия си съдружник Николай Проданов. Твърде много вече са бившите кадри на МВР в общината. За предпочитане е връзките с тях да не са толкова явни. Новият шеф на Столичния инспекторат Гален Ганчев е работил в отдел “Борба с терора” в НСБОП. Преди това е бил в отдел “Убийства” на СДВР. Препоръките за него идват от експерта по тежки престъпления срещу личността Ботьо Ботев, който в момента също работи в инспектората. С тенденцията да бъде прехвърлен в бъдещия антикорупционен отдел. Любима фраза на Ботьо Ботев е: “Няма бивши ченгета. Тази професия е за цял живот”. Ако се тръгне от тази логика, Ботьо Ботев продължава да е колега с Николай Проданов, който също е бил в системата.Вълка е бивш служител на МВРКъде в схемата от бивши ченгета се вмества бизнесменът с прякор Вълка? Отговорът е изключително прост. Защото и Гайтански е кадър на МВР. Дотук със съвпаденията. Малко са бившите служители на реда, постигнали такава главоломна кариера. До 1988 г. Румен Гайтански е шофьор на директора на Осмо районно управление на милицията Ангел Стойчев. Чинът, до който успява да стигне е на сержант. Офицерски звания имат само шофьорите на бившето Политбюро. Изненадващо Гайтански заминава в бившата ГФР. И не се връща. Тръгват коментари, че е отишъл там с тайна мисия, възложена му от Първо главно управление на Държавна сигурност. През 1988 г. в “немското отделение” на Второ главно управление на Държавна сигурност работи настоящият зам.-директор на НСС ген. Иван Драшков. Израстването му в кариерата според различни източници се дължи на кръга “Банкя”. Брат му Петър пък е бивш изпълнителен директор на БОДК. Той и Гайтански към днешна дата са заедно в управата на сдружение “Български колоездачен съюз”.Германският период от живота на Румен Гайтански е обвит в мистерия. Според легендата там се запознава с богата вдовица, чийто починал съпруг се е занимавал с извозване на боклук. Така се сдобил с първите камиони, с които започва работа фирмата “Волф”. Това обаче няма как да е станало. През 1991 г., когато Гайтански се връща в България, единственият, който се интересува от темата за боклуците и вижда в тях златна ниша, е Иво Карамански. А Гайтански се хвърля в бизнеса, от който прави първите си големи пари.Съветниците в сянкаНикой не си въобразява, че през 1991 г. някогашният шофьор е разчитал само на своя ум. Свързват го с кръга “Банкя”, където централна фигура е бившият му началник Ангел Стойчев. Други интересни лица там са Чавдар Чернев, Димитър Събев, Максим Димов, Виктор Вълков, Ивайло Трифонов, Славчо Христов. Всеки от изброените е интересен сам по себе си, но да вземем например Чавдар Чернев. Бивш зам.-началник по ДС на Второ районно управление на милицията. Директор на столичното управление на МВР през 1990-1991 г. Милиционерската кариера получава любопитно развитие в “Интербулпред” АД и “Джи енд Би травъл къмпани”. След завръщането си в България през 1991 г. Румен Гайтански пък е спуснат като съдружник на Петър Хранов. Бивш сервитьор преди 10-и ноември, той е по-известен като Пепи Арабчето. Контролира казиното в хотел “Родина”. През 1991 г. големият бос там е Бранимир Григоров – Бранко. Нищо не става без негово знание. Получава проценти, както от проститутките в хотела, така и от печалбите на казиното. Гайтански се вписва чудесно в тази компания. Мутропреходът преминава през различни етапи. Общото е, че натрупаните по съмнителен начин пари трябва да се официализират. Гайтански се ориентира към приватизацията на фирмите “Свежест” и “Чистота”. Посъветван е да насочи интереса си другаде, тъй като ще влезе в конфликт с хората на Антоан Николов. Иво Карамански не успява да завземе нишата с боклука. За разлика от него Румен Гайтански получава този шанс. На 20 декември 1996 г. Столичният общински съвет взема Решение № 7 да се проведе конкурс за предоставяне на концесия дейността “чистота” на част от територията на Столична община. Това ще стане в срок от 45 дни след като се приеме Наредбата за концесиите от Столичен общински съвет. Тоест, към този момент общинарите работят напълно на сляпо. Решението районите “Люлин”, “Овча купел”, “Витоша” и част от “Триадица” да бъдат отдадени на концесия е взето въз основа на докладна записка на тогавашния общински съветник Красимир Арсов. Първият одобрен концесионер е фирмата “Волф 96” на Румен Гайтански. Следващите договори са сключени с “Дитц” (отново на фамилията Гайтански) и “Чистота” (където шеф е Красимир Арсов). Какво се случва междувременно с бившия съдружник на Румен Гайтански Пепи Арабчето? За пръв път за него се споменава в доклад за задграничните дпружества, създадени от комунистическия режим. Той е подготвен от екипа на бившия министър на отбраната в кабинета на Филип Димитров – Димитър Луджев. В доклада се описва странния договор за казиното в хотел “Родина”, който, при отказ от страна на Министерството на финансите, е утвърден от община “Красно село”. Луджев твърди, че идентична е и ситуацията в хотел “Шипка” в Златни пясъци. Петър Хранов ръководи двете казина през фирмата на сестра си Румяна “Сам-Ренато” ЕООД. В същото време той е съдружник и в една от най-мощните хазартни фирми в определен период от време – “НМС” ООД. Партньори там са му били Данаил Мирчев и Пламен Стефанов (съдружник с вдовицата на Бай Миле Силвия Панагонова в друга фирма).През 1997 г. лидерът на КТ “Подкрепа” Константин Тренчев отново насочва прожекторите към Пепи Арабчето, като го включва в списък новобогаташи, живеещи в Америка. Петър Хранов се е реализирал в Орландо, Флорида. Женен е за американка, върти бизнес с казина в Южна Америка и Африка. Контактите му с България не са преустановени. Оказва се сред големите дарители на фондация “Бъдеще за България”. Внесъл е по сметките на неправителствената организация на съпругата на бившия премиер 36 хиляди долара (от общо 76 хиляди долара, дарени от българи-емигранти). Вълка не обича да говори за миналото си. Не обича да говори и за настоящето си. Мрази журналистите и отбягва контактите с тях. Предпочита общуването с манекенки и фолкпевици. Не споделя бизнеснамеренията си. Реализира ги. Не е познат за широката аудитория. Снимката му се е появявала само веднъж. В предишния брой на “Политика”. “Не искам да бъда коментирам по никакъв начин. Но ако решите да го правите, ваша работа. Толкова неща са написани за мен, че нищо не ми прави впечатление”, казва той. На срещата в общината, която пропусна, на фирмите-концесионери е било съобщено, че ще има промяна на системата на заплащане на концесионерите. Това е въпрос, който малко вълнува Гайтански. Целите му вече надхвърлят мащабите на боклука. През цялата си бизнескариера Вълка се е пазил от етикети, като “ВИС” и “СИК”. Стратегията му включва поддържането на отношения (в това число и съдружия) както с едните, така и с другите. След ликвидирането на много от емблематичните фигури, Вълка най-сетне може да се легитимира като икономически бос.

Пантю Пантев-Поли

Още през 1993 г. Поли Пантев е имал проблеми с граждани на ОНД, съобщиха оперативни работници, които тогава са били ангажирани със случая. Миналата седмица стана ясно, че именно такива са основните заподозрени за убийството на Пантев на карибския остров Аруба.
На 31 октомври 1993 г. борческа групировка, оглавявана от Пантю Пантев, отвлякла и пребила двама граждани на ОНД. Това са грузинецът Едуард Левонович Атоян – Едик и арменецът Феликс Михайлович Саакян. Пет дни по-рано чужденците са пристигнали в София, за да издирват хората на Пантев Марио Йорданов и Емил Иванов, които са женени за сестри рускини. Причината за посещението била измама с 35 хил. долара. Валутата била изпратена по сметка на тъщата на двамата българи и срещу нея те трябвало да докарат в Москва опели, мерцедеси и БМВ-та. Автомобилите така и не пристигнали в руската столица.
Едик и Феликс наели квартира на столичната улица “Иван Рилски” и започнали да издирват длъжниците си на домашните и служебните им телефони.
След 16 дни Марио Йорданов написал писмо до началника на ЦСБОП, което започвало така: “Страхувам се за жена ми, детето ми, майка ми, баща ми. Защото тези гадове ще ги убият! Моля ви, защитете техния живот! Те са много и ще се върнат! Това са руснаци! Казват, че са от КГБ. Феликс иска откуп 5 мерцедеса или 100 хиляди долара.Те са 20 души убийци от охраната на Хасбулатов.” Писмото било около 30 страници и стигнало до полицията, когато Марио и Емил са потънали в нелегалност и обявени за издирване заедно с Пантю Пантев.
За отвличането, което според Феликс станало от фоайето на парк-хотел “Москва”, първоначално са заподозрени Поли Пантев, за когото руснаците свидетелстват, че е “шефът”, Емил Иванов и Георги Георгиев. Експертиза на пръстови отпечатъци не открила техни следи в ситроена, с който са похитени руснаците. В колата имало кръв, пушки и митнически декларации.
В преписката по случая изплувало името на Момчил Бенев, който беше намерен разкъсан от бомба на ул. “Беловодски път” часове след взрива в хотел “Амбасадор”, в който пък загинаха арменец и руснак.
Малко преди отвличането на метри от квартирата на руснаците имало улична престрелка. В нея загина 20-годишният Георги Цветанов Бенковски. В полицията показания дал Георги Пехливанов, тогава студент в УНСС, който намерил своя познат мъртъв на улицата.
Полицията усилено разследвала убийството и отвличането и засякла разговор на Поли Пантев с друго лице, което “закъсало” с краден мерцедес във Велико Търново. Непознатият се оплакал, че Боре Бореца, Геле и Комшев му искат пари за колата, и потърсил съвет от Пантев как да постъпи.
Преписката не стигнала доникъде, но тогава станало ясно, че криминалните прояви на Пантев датират от 1978 г. Тогава е засечен, че извършва незаконни сделки с валута. През 1984 г. е регистриран за измама, през 1989 г. – за устройване на хазартни игри без разрешение.
Оперативен работник си спомни как преди 8 години Поли Пантев е заплашвал бизнеспартньор с думите: “Ти чувал ли си за борците? Ние сме 350 човека само в София!”
Полицията не успя да вкара зад решетките нито един “борец”. Днес сме свидетели как те продължават безнаказано да си разчистват сметките.

Николаи Цветин-Близнака

Вицепрезидентът на “ВАИ-холдинг” Николай Цветин-Близнака от Разлог е вероятният заместник на убития бос на ВИС-2 и “ВАИ-холдинг” Георги Илиев. Човекът от Пиринско Ники Цветин, наричан “мозъка” и финансов гений на холдинга, пое управлението веднага, като активизира структурите на групировката и още вчера повика в Бургас босовете на ВИС от всички области в страната на спешна среща. Цветин управляваше негласно “ВАИ-холдинг”. За разлика от боса Георги Илиев, който според запознати се държал като разглезено момче и правеше каквото иска, като попадаше в центъра на общественото внимание, Цветин не е никога излизал извън самоконтрол. Изключително умен и предпазлив, Цветин управляваше цялата финансова политика на “ВАИ-холдинг”. Той е в борда на спестовно- осигурителна компания и има дялове в “Биг 1”. Имената на близнаците Николай и Георги Цветини станаха популярни малко след 1990 година. Родени в семейството на началника на военното поделение в Разлог Мирчо Цветин и съпругата му Яна, двете момчета завършват с успех Висшия институт по физкултура /ВИФ/. Още като студенти създават тесни контакти с колегите си от другите специалности на ВИФ и по-късно в първите години на демокрацията двамата близнаци Цветини са едни от основателите на групировката ВИС заедно с брата на убития Георги Илиев – Васил. При едно от пътуванията на Георги Цветин в Северна България в края на 1992 година той катастрофира край Бяла Слатина и умря на място. Според запознати Ники Цветин замества чрез личността на Васил Илиев, с когото са били като братя, а по-късно и в Георги Илиев лисващия му брат-близнак. Независимо че от години живее и работи в София, Николай Цветин не скъса връзката с родния Разлог. Почти всяка седмица той прескача с подсилена охрана и черни лимузини до родната си къща в малкия град. Кум на сватбата на Ники Цветин с Габриела стана Христо Стоичков, а сватбата му в ресторант “Нерон” през 1996 година бе най-зрелищното събитие в столицата. Във “ВАИ-холдинг” думата на Цветин се чува най-много, Георги Илиев имал пълно доверие на Близнака. Затова и с протекциите на Ники Цветин приятелят му Коко Динев стана…

Милчо Бонев-Баи Миле

Бай Миле, е един от основателите на силовата групировка СИК заедно с Красимир Маринов – Маргина, Дмитрий Минев – Руснака, Румен Николов – Пашата, Младен Михалев – Маджо и Венцислав Стефанов. Всички те тогава са съдружници и в “Интергруп и партнърс” ООД. Бонев е бивш полицай. Прякорът Бай Миле получава още като служител на МВР.В началото Бонев тръгва с ВИС. Държал е охранителни фирми в Самоков. Работил е с Костадин Димитров-Самоковеца. По-късно Бонев отива в СИК. Имал е бизнес и с известния от близкото минало бизнесмен Пламен Тимев-Ганди. Хора от подземния свят твърдят, че двамата са имали дискотеки в София и по Черноморието. Преди време Бай Миле се оттегля от СИК и започва собствен бизнес. Според бивши сикаджии Бонев не е бил от силните босове на групировката. Бил е съдружник с Младен Михалев-Маджо, Венцислав Стефанов, Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака в дружеството “Интергруп енд партнърс”, но е излязъл от дружеството заедно с тях през юли 1999 г. Шеф обаче му остава Румен Николов – Пашата. Дружеството е регистрирано 1996 г. През 1996 г. пък той прави фирма “Пеликан Груп – 96”, заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Той участва в бургаските фирми “Холидей БГ”, “Холидей БГД” ООД, във варненските “ШАГ” ООД, “Пеликан груп-96” ООД, “Пеликан груп” ООД и “Агромил”. В столицата е един от собствениците на фирмите – “ММ-999-Милчо Бонев” “Бонилтравел”ООД, “И Джи Ем” ЕООД и “Живот 1” ООД. Повечето от фирмите се занимават с туристическа дейност и различни застраховки. През 1996 г. пък той прави фирма “Пеликан Груп – 96”, заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Други фирми, в които Милчо Бонев е участвал са: “И Джи Ем”, “Агромил”, “Бонил Травел”, “Европриз” и “Живот 1”. Бизнесменът държи хотели в курорта Боровец. Той е и един от шефовете на ФК “Славия”. Милчо Бонев има интереси и в родния футбол. Интересите му във футбола се засилват през 2000 година. Тогава финансовият благодетел на “Славия” Младен Михалев отново се ангажира с управлението на клуба. Известният като Бай Миле бизнесмен става дясната му ръка. В екип с мениджър Любомир Воркапич той води в “Славия” бившия треньор на Марсилия Жарко Оларевич. Бонев има сериозно участие и в трансферите на немалко сръбски играчи в наши отбори. През септември 2001 година мощна бомба гръмва пред блока на Милчо Бонев в столичния квартал “Изток”. Мощността на бомбата се е равнявала на 800 г тротил. Експлозията става точно, когато Бонев влиза във входа на блока си, придружаван от двамата си охранители. Бомбата рани тежко телохранителите на Бонев – 30-годишния Васил Костов и Николай Йорданов (36 г.). В статия на най-тиражирания сръбски вестник “Вечерни новости” Милчо Бонев – Бай Миле е обявен за основен доставчик на дрога в западната ни съседка. Огромното заглавие “Бай Миле снабдява с хероин Земунския клан” на първа страница на “Вечерни новости” направи от новината събитие №1 за всички телевизии в Сърбия. В статията се съобщава, че след операция “Сабя”, която унищожи въпросния клан на боса Легия (името идва от белградския квартал Земун, където бил базиран), българи са направили контакт с наследниците на Земунци. Изрично се уточнява, че “комшиите засега само зареждат с хероин, но нямат разпространителска мрежа”. “Това е напълно достатъчно на българите. Знаем, че Милчо Бонев е работил със Земунския клан”, признава и МВР министърът на западната ни съседка Душан Михайлович. Според Михайлович в момента Бай Миле работи с Вождовачкия и Новобелградския клан. “Вечерни новости” уточнява, че полицаите в София не знаят откъде Милчо Бонев ръководи хората си, защото той бил непрекъснато в движение между България и Сърбия. “Бай Миле се крие вече втора година от хората, които през 2001 година се опитаха да взривят бившата барета”, разкрива изданието.Сръбския вестник показва и доста солидна информираност за миналото на Бонев: “Под ръководството на Бай Миле в една от двете най-сурови организации в България отпреди десетина години – СИК, са създадени бригади от по двайсетина човека, които се занимавали с рекет. Преди три години Бонев се отцепил официално от СИК и започнал легален бизнес”. На 19 януари 2004 година при бомбен атентат в асансьора на бизнесградата на столичния булевард „Джеймс Баучър” беше убит един от съдружниците на Бай Миле във фирмата „Интергруп енд партнерс” Стоил Славов. Друг негов съдружник в същата фирма е шефът на футболен клуб „Славия”, бивш банкер и един от босовете на някогашната групировка СИК Венцислав Стефанов, чийто син Димитър Венциславов Димитров беше отвлечен на 6 април тази година в София близо до хотел Плиска четирима мъже, някои от които облечени в полицейски униформи.

Братята Маргини – обичайните заподозрени

Двамата се измъкват от Темида вече 10 годиниМаргина. Него и хората като него бившият главен секретар на МВР ген. Бойко Борисов нарече “добре облечените бизнесмени”. И предупреди гражданите да не влизат в кръчмите, пред които има техни лъскави лимузини и многобройна охрана. Защото край тях човек никога не може да е спокоен за себе си. Красимир Маринов-Маргина и брат му Николай, по известен като Малкия Маргин, са обичайните заподозрени от 10 години насам. След всяко по-дръзко престъпление в София братята са сред първите, които криминалистите привикват за справка. Което е нещо като “да си поговорим на кафе”. След разпитите винаги ги пускаха. Поради липса на доказателства. Досега.Вниманието на службите към Красимир Маринов-Маргина не е от вчера. Името му нашумя още през 1993-1994 г., когато бе т. нар. гангстерска война. Той бе обявен за издирване след побоя в спортния комплекс “Дескрим”. На 16 октомври 1993 г. при въоръженото нападение в комплекса бе отвлечен един от лидерите на тогавашния съюз “Защита” – Слави Бинев. Тъкмо това нападение постави началото на гангстерската война в София, която завърши с няколко трупа. Запознати припомнят, че в погрома са участвали двама от шефовете на бившата СИК – Красимир Маринов-Маргина и вече покойният Дмитрий Минев-Руснака, както и Димитър Джамов. Те обаче избягаха в Гърция, докато хората от “Защита” не си промениха показанията и тримата не бяха оневинени.След завръщането си в България Маргина и Руснака заедно с Младен Михалев-Маджо и Румен Николов-Пашата създават охранителната фирма СИК, която по-късно става застрахователна компания. Лицензът обаче им е отнет през 1998 г. Ако за побоя в “Дескрим” днес си спомнят малцина, то със сигурност столичани още помнят мелето в дискотека “Ескейп” в нощта срещу 7 ноември 2003 г. Тогава в препълнената дискотека възникна скандал, прераснал в бой между посетители в заведението. Битката бе между гардовете на покойния вече Антон Милтенов-Клюна и хората на Маргина. В дискотеката бяха още Димата-Руснака и Косьо Самоковеца. Ретро партито завърши с изстрели. Часове по-късно в Първо РПУ започнаха разпитите. Сред привиканите бе и Маринов. Според съобщението на МВР оттогава той е “един от лидерите на бившата СИК, с регистрации в полицията преди 1990 г. по инциденти около “Магурата”, обявяван за общодържавно издирване”. След бомбения атентат на 19 януари 2004 г. в сградата на “Бул Инс” на бул. “Джеймс Баучър” 87, когато загина Стоил Славов и тримата му гардове, се заговори, че адската машина в асансьора е била заложена за Маринов, който е негов съдружник. След експлозията Маргина отново бе разпитван, но като свидетел. Справка в архивите показва, че при всяка съвместна операция между МВР и прокуратурата офисите, домовете и возилата на Маргина винаги са проверявани. Така беше и през септември 2004 г. при акцията срещу наркотиците и незаконни оръжия. След обиските Маргина отново се озова в полицията, но бе освободен. Сегашният му арест пак е свързан с разпоредена операция на МВР и прокуратурата след показните разстрели през последния месец. Дали и този път обаче Маргина ще отърве кожата, ще стане ясно днес. Софийският градски съд ще реши има ли доказателства срещу него и брат му Николай за подготовката на две убийства, в което ги обвинява прокуратурата, и дали трябва двамата да останат в ареста.

Иво Карамански-Кръстника

Иво Александров Карамански е роден в София на 29 ноември 1959 година.Остава полу-сирак на 5 години, когато през 1964 година при автомобилна катастрофа умира майка му.
Завършва Средно спортно училище “Чавдар” – София , след което отбива военната си служба в спортната школа на ” Левски-Спартак”, като състезател по кану – каяк. През 1981 година печели републиканския шампионат, по-късно става шампион и на Балканите. През 1984 година е изгонен от националния отбор поради слаба дисциплина.
През 1986 година Карамански е осъден на 2 години лишаване от свобода за измами и фалшификации. Не е излежал и ден от присъдата. Твърди се ,че причината за това било плодотворното му взаимодействие с органите на тогавашната милиция.
През 1990 година в Прага е проведена нарочна полицейска акция в която са заловени 22 българи участвали в организиран трафик за откраднати автомобили. Разбиването на канала е голям успех и европейската преса гръмва със заглавия относно залавянето. Навсякъде се споменава и името на лидера на групата : Иво Карамански.
Скоро след ареста , Карамански е екстрадиран заедно със 7 тома материали по случая. Българският съд обаче предценява ,че няма опасност той да се укрие или да извърши ново престъпление и го освобождава с мярка за неотклонение парична гаранция – 2000 лева. По това дело така и не се стига до присъда.
ЕКСКУРЗИЯ ДО КОЛУМБИЯ
Някъде по това време Карамански заминава за Колумбия, където според някои източници се свръзва с Пабло Ескобар. Малко вероятно е това да е вярно – по това време Ескобар се намира в затвора, а картела Меделин стремително губи позициите си от конкурентни организации. Факт е обаче бракът на Карамански с колумбийката Далила Умберто Санта Круз и Хорхе, която впоследствие не го е придружила на връщане в България. Според последната му приятелка Нели Атанасова , женитбата е била фиктивна – Кръстника искал колумбийско гражданство.
Връща се 1992 година в България, където по това време организираната престъпност лакомо завзема нови територии . Карамански започва да действа на принципа “И сам воинът е воин.” и се развива успоредно, а често и против останалите групировки.
Докато е шеф на охраната на казино “Севастопол”, пред заведението избухва престрелка в която леко ранен е Младен Михалев – Маджо. Стрелбата впоследствие се отнася към разразилата се бандитска война. Интереснен факт е , че собственика на казиното е Иван Иванов – бивш висш полицай, който впоследствие е едно от главните действащи лица в случая “Белите брези”, който косвено е предизвикан от прословутия арест на Карамански.
16-МЕСЕЧНИЯ АРЕСТ
Арестът се състои на 14 Януари 1994 година, когато Карамански е “поканен” в МВР. Той отива и остава там в продължение на повече от 16 месеца. Междувременно вечерта в квартал Белите брези загиват Марин Чанев и Георги Георгиев – Индианеца. Убити са погрешка от свои колега – сержант Митьо Петров, пред жилището на Иван Иванов – собственик на казино “Севастопол” , съдружник на Карамански и бивш полицай. Случаят получава изключително широко отражение в пресата. Говори се за нерегламентирани контакти между висши полицаи и приближени на Карамански. Една от хипотезите е ,че Ботьо Ботев и Григор Вълков уговаряли Иван Иванов да успокои хората на Карамански.
Карамански в това време лежи в следствения арест без обвинение.При един от разпитите заявява на следователя: “Зад мен стоят 180 000 000 долара, а зад вас кой стои?”. Едва на 14 Февруари се декларира довода за задържането – възобновяване на делото от 1986 година , за фалшификации на доларови банкноти и антични предмети. На 6 април 1994 година прокуратурата вече излиза със второ много по-сериозно обвинение – въоръжен грабеж в заведението ” Бедни – богати”.
Твърденията са ,че в нощта на 30 срещу 31 Декември 1993 година , в “Бедни-богати” нахълтват Иво Карамански и още 5 души. Разбеснелите се мъжи нанасят побои над няколко лица , взимат ценности и напускат заведението. Нападението било много шумно и хаотично.
Кръстника излиза от следствения арест през Май 1995 година , тъй като мярката му за неотклонение е променена в гараниция в размер на 750 000 лева.
По това време вече е медийна знаменитост. Една от причините за това е кандидатирането му за независим депутат в 37 Народно събрание от 25 МИР София …докато е в ареста. Регистрацията му е анулирана , поради нередовност на част от ЕГН-тата в подписката за подкрепата му.
От затвора също така обвинява Мултигруп във незаконна дейност – контрабанда на петрол, пране на пари и други. По-късно нарича компанията на Илия Павлов – престъпна организация , заради което адвокатите на сегашната MG Корпорация обещават да съдят Кръсника, но до жалба така и не се стига.
АТАКИТЕ
На 13 Юни Карамански хвърля нова медийна бомба , обвинявайки министри от правителството на Беров в петролни далавери. Случайно или не – на 21 Юни полицията провежда обиск в офисите на Кръстника, находящи се в столичния хотел “Хранков”. По думите на собственика – при следственото действие са изчезнали документи и ценности за няколко милиона лева , за което е подадена и жалба във Военна прокуратура.
Друга атака срещу Карамански е бомбата , която избухва на 8 Август 1995 година близо до масата му в дискотека “Нептун”. Всъщност не се знае, дали той е седял на нея в същата вечер.
Някои версии определят и печално известния случай с четиринадесетте загинали войници на околовръстното шосе на София, като неуспешен атентат срещу Карамански.
14ТЕ ВОЙНИЧЕТА
Малко след 22 часа на около 200 метра от разклона за Банкя , по околовръстното шосе на София се движи товарен камион ГАЗ 53А на Строителни войски , на връщане от частен строеж. С него пътуват 15 души – 1 от тях оцелява по чудо при странния сблъсък между камиона и насрещно движещ се трактор. Останалите са пометени от взрива на резервоара.
Пръв на местопроизшествието се оказва ….Иво Карамански, който пътувал зад камиона. Това дава основание в медиите да се прокарат определени хипотези , които веднага получават широка подкрепа за вярност сред масите. Хипотезите се състоят във възможността някой да е стрелял по Карамански, но да е улучил камиона.
1996 година междувпрочем Карамански грабва купа в състезание по четворка-каяк.
На практика може би има един единствен сериозен опит за покушение срещу Карамански – при това успешен.
Цялото събитие е обвито в мистерия и въпроси. Какви са били мотивите на Пламен Въжарски да убие? Отговорите се колебаят от дежурните хипотези за поръчково убийство срещу много пари , до убийство в условията на афект. На едната крайност стои версията за убийство от “секретните служби” , а на другата версията посочена от Ана Заркова в книгата й “Големите убийства” – нелепа смърт “…от ръката на изпаднал в безпричинна истерия алкохолизиран тип.”
УБИЙСТВОТО НА КАРАМАНСКИ
Според обвинителния акт Георги Чочов – Лестъра ( един от бодигардовете) запознава Карамански с Стефан Кирилов Въжарски (33 годишен) в началото на Декември 1998 година.
Двамата се срещат още няколко пъти , до вечерта на 19 декемри , когато Чочов и Въжарски отиват на гости на Кръстника във вилата му в Бояна.
След употреба на известно количество алкохол Въжарски се опиянява и започва да се държи агресивно при което сериозно се сбиват с Чочов, но почти веднага са разтървани и вечерта продължава като че ли нищо не е станало.
По-късно Въжарски предлага да отведе компанията на студентски купон в “Симеоново”. На тръгване, той се възпротивява срещу идването на Чочов и двамата отново се сбиват. При схватката губи мобилния си телефон в снега. Настоява да го търсят и след кратко оглеждане Карамански му обещава нов за своя сметка.
Докато тече търсенето Въжарски вади ножа от колана на Кръстника, но не успява да го задържи и то пада на земята. Един от бодигардовете веднага се хвърля върху него , събаря го и почва да го бие, но Карамански го спира.
Компанията потегля с две коли, като колата на Въжарски остава пред вилата. Скоро след това пристигат на улица Горска Ела 27, където тече купонът по случай рождения ден на Борис Хитев.
В къщата влизат Карамански , бодигардът му Драгомир Драгнев и Въжарски, докато Чочов, Аргиров, Маринов и Игнатов отиват да вземат колата на бъдещия убиец по негово настояване.
Въжарски и Карамански сядат един до друг и си говорят на ухо. Кръстника е видимо весел и духовит.
Странно защо , но в един момент Въжарски става , отива до двама младежи и ги моли да се обадят в полицията. Те се обаждат , заявявайки ,че мутри са дошли на купона им и им пречат. В същото време убиецът излиза навън, където вече паркирана стои колата му , бръква в жапката и вади пистолет “Валтер” 7,65 мм.Връща се във къщата и прострелва с два изстрела Карамански в областта на главата. После излиза , викайки объркващи фрази на бодигардовете, които седят в автомобила отпред и Драгнев му отваря прозореца, убиеца го прострелва еднократно в главата. После започва да произвежда изстрели по посока другите двама бодигардове – Маринов и Чочов.
Въжарски излиза точен стрелец. Пистолетът му съдържа 8 патрона от които два попадат в Карамански , един в Драгнев( 28 годишен), три в Маринов ( 44 годишен) и два в Чочов ( 33 годишен). Първите двама загиват.
Заловен е в 10 сутринта на другия ден.
В последвалия процес съдебно-психиатричната експертиза го определя като вменяем , но с алкохолна зависимост. Осъден е на доживотен затвор.
Опява го отец Николай, негов приятел от времето, когато Кръстника лежи в ареста.
БИЗНЕС
Според книгата “Най-богатите българи” Иво Карамански оставя наследство от минимум 30 000 000 $. Приживе притежава над 20 дружества групирани отколо основното “Корона” – “Корона Иншурънс” АД, “Корона-арт”, “Корона-бизнес” “Тракия фрутс” ООД, “К.А.Ф.” ООД, “Булфиш” ООД, “Сава консултинг” ООД, “Сава интернешънъл” ООД, “Преображение” ООД, “Темида 98” ООД, “Карам” ООД, “Мултифарма” ООД и други.
Застрахователното му дружество остава без лиценз , наред с конкуретите от ВИС и СИК по времето на вътрешния министър Богомил Бонев. Той обаче се развива в много други области: производство на кетчуп, развъждане на моруна, производство на дини, валутна търговия.
МЪЖКИ РАЗМИСЛИ
Иво Карамански като цяло е противоречива личност. Наред с грабежите и престъпната дейност приписвана му в медиите, той е спонсор на театралното изкуство и нещо повече – сам развива артистична дейност издавайки албум в дует с Грета Ганчева. Двамата осъществили успешен концерт пред огромна публика , препълнила зала 1 на НДК. На погребението му звучи главната песен от албума – “Мъжки размисли”.
В медиите с прякора “Кръстника” започва първа да го нарича известната криминална репортерка Ана Заркова, за което и той я осъжда да му заплати “морални вреди” в размер на 1 лев.
Оставя 4 деца – 3 дъщери от първия си брак с Галя Лукановска ( родени 1985, 1988, 1989 година) и син – Иво(1997 година ) , от връзката си с небезизвестната гимнастичка и водеща в Огледала и Туистър по БТВ – Нели Атанасова.
Главния прокурор по времето на убийството Иван Татарчев отговаря на въпрос за Карамански:
“Не мога да дам оценка беше ли виновен Иво Карамански или не. Аз не съм правораздавателен орган.Въпреки всичко той се прояви като истински мъж – когато ме набедиха, че съм пял и съм се веселил заедно с него, Карамански достойно отговори по медиите, че това е лъжа.Днес, когато има дефицит на истински мъже, това не може да не ми направи впечатление.”

Смърта на Големите

31 юли 2005 г. При стрелба в центъра на София е убит Антон Милтенов-Клюна. Престрелката е станала около 21.30 часа на пресечката между централните улици “Ангел Кънчев” и “Солунска” в столицата. При престрелката освен Антон Милтенов-Клюна, са убити и Николай Добрев-Ники Цайса и Иван Призрака. Полицията издирва четирима души във връзка с престрелката, който са избягали с “Опел Вектра” в посока бул. “Витоша”.
13 юли 2005 г. Лек автомобил “Ауди А 6″със софийска регистрация е взривен на пътя между Костенец и Долна баня. Трима са тежко пострадалите при взрива – Иван Иванов, Христо Кънчев и Георги Начев, а четвъртият мъж в колата, Пламен Дойчинов е с по-леки наранявания. Ранените мъже били охранители на Димитър Вучев-Демби. Двамата от пострадалите са настанени във Военно Медицинска академия, а третият е приет в “Пирогов” с опасност за живота, където по-късно умира. До “Ауди”-то в друга кола пътували босът Димитър Byчев-Демби, лидерът на най-бруталната наказателна бригада на Самоковеца Мартин, повече известен като Рашо, както и Георги Нацев, който пък е подсъдим за стрелбата с “Калашников”срещу Варсаион преди 3 години. Починалият Иван Иванов се е возел на предната дясна седалка. Според първоначалната информация бомбата е била у него.
На бул. “Васил Левски” е прострелян ромският бизнесмен Кирил Киров по прякор Японеца. Той е прострелян тежко в главата около 17 ч. Срещу него е стреляно с малокалибрена пушка тип флобер, от тъмен микробус, паркиран до хотел “Даунтаун”. Кирил Кирилов изпада в кома, след направени му операции той оцелява.
24 октомври 2004 г. При стрелба на столичния бул. “Витоша” пред заведението “Upstairs” в близост до кръстовището с улица “Кърниградска” е застрелян – Дмитрий Минев-Руснака. Минев е откаран веднага от охраната си в Института за спешна медицинска помощ “Пирогов”, където е настанен в шокова зала. Въпреки усилията на лекарския екип Дмитрий Минев е умира. При стрелбата няма други пострадали.
30 август 2004г. При престрелка в кафене в Княжево е убит Асен Петров-Шаки. В момента на престрелката в кафенето се намира главен сержант Кирил Живков, който също е прострелян и умира. За убийството е задържан хърватския гражданин Иван Мозе. Името на Шаки е свързано с убийството на Филип Найдено?Фатик.
30 юли 2004 г. В ресторант ? градина Славия възниква престрелка, при нея е убит бай Миле и петима от бодигардовете му. Нападателите са няколко души и са маскирани. Според първоначалната информация те са преоблечени като полицай. Според оперативната информация от МВР Милчо Бонев, известен като Бай Миле, е един от основателите на силовата групировка СИК заедно с Красимир Маринов – Маргина, Дмитрий Минев -Руснака, Румен Николов – Пашата, Младен Михалев – Маджо и Венцислав Стефанов. Всички те тогава са съдружници и в “Интергруп и партнърс”ООД. Бонев е бивш полицай. Прякорът Бай Миле получава още като служител на МВР. В началото Бонев тръгва с ВИС. Държал е охранителни фирми в Самоков. Работил е с Костадин Димитров-Самоковеца. По-късно Бонев отива в СИК. Преди време Бай Миле се оттегля от СИК и започва собствен бизнес. Според бивши сикаджии Бонев не е бил от силните босове на групировката. Бил е съдружник с Младен Михалев-Маджо, Венцислав Стефанов, Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака в дружеството “Интергруп енд партнърс”, но е излязъл от дружеството заедно с тях през юли 1999 г. Шеф обаче му остава Румен Николов – Пашата. Дружеството е регистрирано 1996 г. През 1996 г. пък той прави фирма “Пеликан Груп – 96”, заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Той участва в бургаските фирми “Холидей БГ”, “Холидей БГД”ООД, във варненските “ШАГ”ООД, “Пеликан груп-96″ООД, “Пеликан груп”ООД и “Агромил”. В столицата е един от собствениците на фирмите – “ММ-999-Милчо Бонев””Бонилтравел”ООД, “И Джи Ем”ЕООД и “Живот 1″ООД. Повечето от фирмите се занимават с туристическа дейност и различни застраховки. През 1996 г. пък той прави фирма “Пеликан Груп – 96”, заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Други фирми, в които Милчо Бонев е участвал са: “И Джи Ем”, “Агромил”, “Бонил Травел”, “Европриз” и “Живот 1”. Бизнесменът държи хотели в курорта Боровец. Той е и един от шефовете на ФК “Славия”. Милчо Бонев има интереси и в родния футбол. Интересите му във футбола се засилват през 2000 година. Тогава финансовият благодетел на “Славия”Младен Михалев отново се ангажира с управлението на клуба. Известният като Бай Миле бизнесмен става дясната му ръка. В екип с мениджър Любомир Воркапич той води в “Славия”бившия треньор на Марсилия Жарко Оларевич. Бонев има сериозно участие и в трансферите на немалко сръбски играчи в наши отбори. През септември 2001 година мощна бомба гръмва пред блока на Милчо Бонев в столичния квартал “Изток”. Мощността на бомбата се е равнявала на 800 г тротил. Експлозията става точно, когато Бонев влиза във входа на блока си, придружаван от двамата си охранители. Бомбата рани тежко телохранителите на Бонев – 30-годишния Васил Костов и Николай Йорданов (36 г.). В статия на най-тиражирания сръбски вестник “Вечерни новости”Милчо Бонев – Бай Миле е обявен за основен доставчик на дрога в западната ни съседка. Огромното заглавие “Бай Миле снабдява с хероин Земунския клан”на първа страница на “Вечерни новости”направи от новината събитие №1 за всички телевизии в Сърбия. В статията се съобщава, че след операция “Сабя”, която унищожи въпросния клан на боса Легия (името идва от белградския квартал Земун, където бил базиран), българи са направили контакт с наследниците на Земунци. Изрично се уточнява, че “комшиите засега само зареждат с хероин, но нямат разпространителска мрежа”. “Това е напълно достатъчно на българите. Знаем, че Милчо Бонев е работил със Земунския клан”, признава и МВР министърът на западната ни съседка Душан Михайлович. Според Михайлович в момента Бай Миле работи с Вождовачкия и Новобелградския клан. “Вечерни новости”уточнява, че полицаите в София не знаят откъде Милчо Бонев ръководи хората си, защото той бил непрекъснато в движение между България и Сърбия. “Бай Миле се крие вече втора година от хората, които през 2001 година се опитаха да взривят бившата барета”, разкрива изданието. Сръбския вестник показва и доста солидна информираност за миналото на Бонев: “Под ръководството на Бай Миле в една от двете най-сурови организации в България отпреди десетина години – СИК, са създадени бригади от по двайсетина човека, които се занимавали с рекет. Преди три години Бонев се отцепил официално от СИК и започнал легален бизнес”. На 19 януари 2004 година при бомбен атентат в асансьора на бизнесградата на столичния булевард ?Джеймс Баучър”беше убит един от съдружниците на Бай Миле във фирмата ?Интергруп енд партнерс”Стоил Славов. Друг негов съдружник в същата фирма е шефът на футболен клуб ?Славия”, бивш банкер и един от босовете на някогашната групировка СИК Венцислав Стефанов, чийто син Димитър Венциславов Димитров беше отвлечен на 6 април тази година в София близо до хотел Плиска четирима мъже, някои от които облечени в полицейски униформи. Богатството на Милчо Борисов Бонев ? Бай Миле се оценява на над 10 милиона долара, според книгата на Григор Лилов “Най-богатите българи”. За един от основателите на СИК Милчо Бонев-Бай Миле, не се знае почти нищо, освен това, че е бивш служител на спецслужбите, но няма официални данни за професионалната му кариера. Официално Милчо Борисов се занимава с трансфери на спортисти. Близък е до ФК “Славия”. В последните години името му е заличено от повечето фирми като част от мащабната операция по преструктурирането на империята СИК. Косвено чрез свои фирми той участва във варненския консорциум “Малибу”, който има собственост върху едноименната верига дискотеки и редица заведения по Черноморското крайбрежие.
20 юли 2004 г. В София е убит сириецът Локман Ибрахим. Убийството е извършено в столичния квартал Зона Б-5. Сириецът, който има българско гражданство, е прострелян в главата пред очите на близките си. Маскираният убиец стрелял от мотоциклет и избягал. Ибрахим е свързан с разпространението на наркотици.
26 юли 2004 г. В София е убит 38-годишният Бранимир Григоров – Бранко. По данни на полицията Бранко е с богато криминално досие. През февруари тази година Бранко осъден на една година затвор за притежаване на оръжие. Той беше задържан в края на миналата година край Айтос заедно с Петър Харизанов, който пък бе взривен на 19 януари тази година в асансьора с петролния бос Стоил Славов. Според една от версиите двамата са подготвяли атентат срещу Димитър Желязков – Митьо Очите. Кум на простреляния е Младен Михалев – Маджо.

14 юни 2004 г. В София на паркинга пред магазин “Била” в ж.к. “Лагера” е убит Петър Илиев, по прякор Кучето. Убийството става по време, когато на територията на магазина има много хора. Името на Илиев се свързва със застреляния в Амстердам Константин Димитров-Самоковеца. Двамата бяха сочени като контрабандисти.
4 юни 2004 г. Двама стрелци, преоблечени като свещеници, убиват трима и тежко раняват двама мъже в кафе “Арт Декор”близо до х-л Амбасадор в столицата. Загиналите са Димитър Христов, известен като Митьо Малкия, Живко Иванов и Калоян Савов. Двамата ранени – Стефан Колев и Владимир Гаманов, са настанени в “Пирогов”. Знае се, че Митко Малкия е вторият близък човек на Златко Баретата. 27 юли 2004 г. Граната е хвърлена в двора на къщата на Антон Милтенов – Клюна.
22 март 2004 г. Стефан Касамаков е застрелян с два куршума на ул. “Опълченска”. Той е криминално проявен и е приближен до сочения за наркодилър Илиян Варсанов. Убийството е извършено пред блок в “Зона Б5”, в който отскоро наема апартамент. 3 април 2004 г. В ж.к. Стрелбище е прострелян Николай Добрев, бивша барета. Той е с огнестрелна рана в крака.
9 март 2004 г. С 5 куршума, изстреляни в главата и тялото е убит Борис Бакърджиев, по прякор Горилата. Според полицейски източници Бакърджиев е руски гражданин, постоянно пребиваващ в България. Той има дебело криминално досие и се смята, че е свързан с трафика на наркотици. Смята се, че Бакърджиев е работел за Златомир Иванов – Баретата, бивш служител на специализирания антитерористичен отряд.
10 февруари 2004 г.Пред “Макдоналдс-драйв”под моста на НДК в София е застрелян 30-годишният Костадин Костадинов от Сандански. Той е регистриран за измами и кражби на коли, съобщиха тогава от МВР.
15 февруари 2004 г. Бомба гръмва пред апартамента на 23-годишния Мирослав Пелтеков-Пелтека. Пострадали няма. Пелтека е регистриран за кражби, грабежи и разпространение на наркотици.
7 февруари 2004 г. Самоделното взривно устройство, избухва пред апартамент в бл.6 на ул. “Костенски водопад”. В него живеят братята Никола Иванов -Бобъра и Виктор Иванов -Грудката. По това време в апартамента се намират техните родители. Взривното устройство е задействано с капсул детонатор и огнепроводен шнур, а количеството е с около 400 грама тротилов еквивалент.
19 януари 2004 г. Бомба избухва в асансьор на сградата на бул. “Джеймс Баучер” 87 в кв. “Лозенец” в София. При взрива загиват президентът на “Интерпетролиум” Стоил Славов и тримата му бодигардове.
17 януари 2004 г. Колата на Антон Милтенов е обстреляна с гранотомет, докато се движи по бул. “Цариградско шосе”. Снарядът обаче попада в дърво до жилищен блок край БТА.
18 декември 2003 г. Николай Петров Петров, по прякор Колята е разстрелян в апартамент в блок 203 в жк. “Младост”в София. Според полицията убитият е регистриран за кражби. По оперативна информация на МВР той е бил човек на убития автокрадец Ганчо Въчков-Ганеца и бодигард на Евгени Стефанов-Женята.
6 декември 2003 г.В Холандия пред бижутериен магазин на централния площад Дам в Амстердам е застрелян Константин Димитров-Самоковеца.
13 ноември 2003 г. В близост до блока, в който живее в кв. Надежда в София е убит Николай Зарев – Данкина. 29-годишният Зарев е от бандата на самоубилия се през 1999 г. преди да бъде арестуван автокрадец Ганеца. Той е регистриран многократно в полицията за обири, магистрални грабежи, автокражби и търговия с наркотици.
5 ноември 2003 г. 34-годишният Евгени Стефанов-Женята е убит пред сградата на бившата баня “Гео Милев”на бул. “Ситняково”в столицата. Той е криминално проявен и се е занимавал с търговия с наркотици. Два от куршумите са попаднали в главата на Стефанов, а няколко в тялото. При стрелбата е ранен и бодигардът му – 33-годишният Николай Стойков. Той е настанен в болнично заведение без опасност за живота.
8 октомври 2003 г. Собственикът на ресторант “Пчела”Николай Иванов е убит в заведението си в София. Смята се, че цел на покушението е Николай Цветин (ВИС). При стрелбата е ранен и един от охранителите на Цветин.
8 октомври 2003 г. В София бизнесменът Николай Тодоров е застрелян в мерцедеса си. Оцеля 13-годишния син на убития. Нападателите са стреляли от мотоциклет и са изчезнали. Не са заловени.
19 август 2003 г. При престрелка на кръстовището на булевардите България и Гоце Делчев в София е убит 40-годишният Филип Павлов Найденов-Фатик, син на покойния оръжеен търговец Исмет Шабан Фатик.
31 май 2003 г. Константин Димитров-Самоковеца (ВИС) оцелява при бомбен атентат. Самоделното взривно устройство с около 15 кг експлозив се взривява до джипа му на пътя за Боровец.
18 април 2003 г. Бизнесменът Иван Тодоров – Доктора е взривен в мерцедеса си на бул. Цариградско шосе в София. Той оцелява, загива бодигардът му Йордан Спасков.
8 март 2003 г. Застрелян в главата в мерцедес близо до хотел Амбасадор в София е намерен молдовецът Степан Рибаков. Смъртта му се свързва с убийството на Павлов.
7 март 2003 г. Бизнесменът Илия Павлов е застрелян със снайпер с един куршум в гърдите на излизане от офиса си.
29 декември 2002 г. Избухват две бомби насочени срещу Николай Методиев- Пилето. Първата избухва пред ул. “Босилек”в кв. “Симеоново”. Устройството е поставено пред металната входна врата. Втората бомба избухва пред къща, наета от приятелката му, на бул. Витоша. И при двата взрива няма жертви.
16 август 2002 г.При престрелка в кв. “Белите брези”е ранен Илиян Версанов.
15 август 2002 г. До хотел “Хемус”в София е прострелян Димитър Джамов. Джамов е ранен в областта на корема и в двата крака.
28 януари 2002 г.Взривно устройство избухва в бл.27 на столичния жк.”Стрелбище”. Трима души са ранени. Бомбата е поставена над пощенските кутии. При взрива пострада Димитър Димитров-Маймуняка . Той умира няколко дни по-късно.
9 ноември 2001 г. Взривена е колата на Димитър Желязков – Митьо Очите (СИК). При инцидента загиват съпругата на Желязков, брат й и негов бодигард.
01 септември 2001 В квартал” Изток “пред блока на Милчо Бонев избухва бомба. Взривното устройство е задействано с дистанционно управление. Експлозията става, когато Бонев влиза във входа си. При експлозията са ранени телохранителите му.
16 септември 2001 г. Убит е наркобосът Леонид Фотев – Льонята Джуджето (ВИС).Той е убит заедно с приятелката му в дома им в квартал “Красна поляна “.
5 юли 2001 г. Джипът на Георги Пехливанов е обстрелван с гранатомет близо до басейна “Мария Луиза”.
9 март 2001 г. Поли Пантев е убит във фоайето на хотел на остров Аруба.
22 януари 2001 г. При бомбен атентат в бургаско заведение е ранен бургаският сикаджия Пламен Дишков-Кела. Убити са Добрин Кафеджиев и Димо Колев.
28 декември 2000 г. Взривен е джипът на Дмитрий Минев-Руснака. Бомбата е задействана с дистанционно. Няма пострадали.
16 ноември 2000 г.Момчил Бенев е взривен на в столичния кв. “Бояна” на ул. “Беловодски път”. Той е съсобственик на хазартната фирма “Лимкъмпани” ООД.
15 ноември 2000 г. Бомба избухва в хотел “Амбасадор” на “Симеоновско шосе”, който е собственост на веригата “Ти Би Ес хотели”. Взривът избухва в стая 103, която е регистрирана на името на арменеца Арташес Тер-Овсепян. При експлозията загиват двама човека- арменеца Арташес Тер Овсепян и руснака Александър Романов.
18 юли 2000 г. На бул. “Симеоновско шосе”неизвестни лица обстрелват с гранатомет Мерцедеса на Поли Пантев. Няма пострадали.

20 декември 1998 г. Във вила в квартал “Симеоново” е убит Иво Карамански и бодигардът му Драго Драгнев.Карамански е застрелян с два куршума в главата. Убиецът е Стефан Въжарски, който е осъден на доживотен затвор на 28.03.2003 г.
21 ноември 1996 г. Във Варна е взривен Йордан Марков, един от шефовете на СИК. Взривът е заложен в асансьор.
12 февруари 1996 г.Убит е Валентин Алексиев ? Лисицата. Той е осъждан за участие в кражби и за отвличане.
7 септември 1995 г. Пред дома си е застрелян Иван Кудев, бивш приближен на Иво Карамански.
10 юни 1995 г. В Бургас е убит Георги Николов-Мечката, собственик на Първа частна милиция.
25 април 1995 г. Застрелян е Васил Илиев.

Иван Тодорев-Доктора

Иван Тодоров – Доктора е роден на 27 декември 1964 година в Димитровград. Следвал е медицина в Стара Загора, но не се е дипломирал. Не е осъждан. Срещу него са се водили две дела – за отвличане, по което делото е върнато за преразглеждане на първа инстанция и за пране на мръсни пари, по което все още няма никакъв резултат , а след убийството на Доктора – няма и да има.
Има участие в две дружества – “Амигос” ООД и “Източни финанси” ООД, където съдружници са му Петър Петров – Амигоса , Димитър и Дойчин Мирянови , Асен Паскалев, Борислав Виденов.
НАЙ-ГОЛЕМИЯ КОНТРАБАНДИСТ?
Оперативната ( извънпроцесуалната ) информация сочи Доктора , като един от основните контрабандисти в средата на 90те години на миналия век. На практика и до днес няма нито едно доказателство, което да подържа тези хипотези или пък другите – свързани с делата за отвличане и пране на пари и въпреки това в медиите нееднократно се появява информация окачествяваща Тодоров , като най-големия контрабандист на цигари , като наркобос , като елитен престъпник. Турската преса , във връзка с правителствената делегация дошла на посещение в деня на убийството, дори го сочи за глава на българската мафия.
По този повод, в интервю за вестник “Монитор” , Тодоров заявява:
“Аз съм един контрабандист, който контрабандира неизвестни стоки с неизвестни превозни средства през неизвестни граници по неизвестен начин. Приписват ми се почти магически способности да телепортирам стоки от една точка на света до друга точка на света, като затова няма нито един документ и нито едно доказателство.МВР счита за съвсем нормално да изнася тази информация в определени вестници и по този начин да я легализира.”
В интервюто той също заявява ,че във всеки контрабанден канал има замесен висш служител на МВР, което е прието навътре от Министерството.
АТЕНТАТ №1
На 18 април 2003 година брониран сребрист Мерцедес S престояващ близо до автобусна спирка на Цариградско шосе в София е взривен пред десетки свидетели. Адската машина е поставена под дясната предна седалка – там където се вози обикновено собственика на возилото. Точно в този момент обаче той не стои на нея а на шофьорското място – по някаква причина решил в този момент да кара лично. Шофьорът на Доктора – Йордан Спасов , който седи до него, е разкъсан на парчета. Самият Тодоров е запечатан от случаен фотограф непосредствено след взрива – лицето му е в кръв и обгорено. Освен временната загуба на слуха , обаче Доктора няма никакви други сериозни наранявания и съвсем скоро, никой не би могъл да предположи ,че това лице е било обект на бомбен атентат.
През Ноември , Иван Тодоров заявява ,че зад опита за убийството му стоят: “Бивш приятел , красавица и нисък генерал, който пуши пури за близо 3000 лева на месец и преправя костюмите си.”
Медиите приемат ,че бившия приятел е Петър Петров – Амигоса , красавицата е Ася Зафирова ( приятелката на Доктора), а по отношение на генерала , в пресконференция , Бойко Борисов заявява ,че става въпрос за ген. Васил Василев , тогавашния шеф на ДНСП. Последният е освободен от поста си 10 дена след това.
ЯХТЕНИЯТ СКАНДАЛ – ПОЛИТИЧЕСКО СЪТРЕСЕНИЕ БЕЗ ПОСЛЕДИЦИ
МВР твърдят ,че намират в куфарчето на Доктора , изхвърчало при взрива, снимки, които под формата на доклад за връзки на политически с престъпни фигури се предават на президента и премиера. Избухва сериозен скандал. Лицата запечатани на снимките са министрите от правителството на Симеон Сакскобургготски – Милен Велчев и Пламен Петров и и тогавашния царски депутат – Мирослав Севлиевски.Четвъртия човек в играта на карти е Петър Петров- Амигоса , а на заден план усмихнат седи Иван Тодоров – Доктора . Мястото е яхта в Монако по време на кръг от Формула 1.
Освен посочените лица , в доклада фигурират и имената на военния прокурор Трендафил Трайков и апелативния прокурор от Софийска прокуратура Иван Петров.За тях се твърди ,че имали нерегламентирани контакти в Доктора и небезизвестния Константин Димитров – Косьо Самоковеца.
Заради доклада , в който всъщност няма никакви конкретни доказателства , на 25 април Бойко Борисов си подава оставката – министър-председателят не я приема. Няколко месеца по-късно и Милен Велчев прави същото , но и неговата оставка не е приета.
Николай Филчев пък – главен прокурор по това време , веднага изисква оставките на двамата прокурори – те отказват. По-малко от три години след случилото се Трайков е предложен за повишение в Върховна касационна прокуратура.
АТЕНТАТ №2
На 22 февруари 2006 година, черно “Порше Кайен” С 7270 ХС с двама души на предните места се движи по стръмната ул.Червена стена в квартал Лозенец. На пресечката с бул. Черни връх , автомобилът е засипан с куршуми от двама души. Над 15 точни изстрела са регистрирани в тялото на седящия отдясно Иван Тодоров. 10 куршума пък за извадени при продължилата 4 часа операция от тялото на шофьора му – 37 годишния Васил Стоянов Михайлов
Според полицията в атентата са участвали минимум две лице и най-вероятно поне още едно. Убийците причаквали жертвата часове наред в паркирани в близост Фиат Брава и Ауди. Трети атентатор най-вероятно е следял Доктора и е известил наближаването му на първите двама.
След покушението двете коли потеглят в двете посоки на Черни връх и изчезват безследно. По-късно е намерено Аудито изоставено в кв.Надежда.
С изключение на намерените 22 гилзи от 9мм пистолети, не са намерени други следи. Положителна роля затова е изиграл дъжда започнал, като по поръчка кратко след убийството. Свидетели обаче успяват да опишат убийците на МВР , където им е съставен портрет. Последните не са били с маски и не са ползвали заглушител. Единият е висок около 180 сантиметра, на видима възраст 30-35 години, с дълга до раменете коса и черни мустаци. Облечен е в черно яке и има средно телосложение. Другият извършител е висок 170 сантиметра, едър, на видима възраст около 25-30 години, с черно яке и бейзболна шапка.
ДЕЛАТА СРЕЩУ ДОКТОРА
Името на бизнесмена нашумява след бомбения атентат срещу него през 2003 година. Преди това никой от широката публика не е чувал за Доктора. След опита за покушение и след яхтения скандал разтърсил политическия живот в страна , медиите започват периодично да пускат материали за него.Това е може би една от основните причини за възобновяване на делото срещу Тодоров, спряно преди 10 години.
Твърди се ,че през 1994 година хасковския бизнесмен с няколко висящи дела Милослав Кръстев е отвлечен от 10 мъже, които го държат няколко дни във къщата на Иван Тодоров в село Марково и му отнемат автомобил и 68 000 долара. Доктора не е разпознат от жертвата и въпреки това е осъден от Хасковския окръжен съд на 5 години затвор. Пловдивския апелативен съд потвърждава присъдата, но Върховния касационен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първа инстанция.
През 2005 година пък , Прокуратурата обвинява Тодоров, че в съучастие с Петър Петров – Амигоса и Дойчин и Петър Мирянови, са осъществили пране на пари в размер на 98 млн. долара от контрабанда на цигари. Поредното заседание на делото е насрочено за 13 март 2006 година. То ще продължи , като обвиняеми остават Амигоса и брая Мирянови.
ОТЗВУК
След поредното убийство за пореден път прозвучават познати шлагери и изтъркани фрази. “Ако беше в затвора, щеше да е жив.” – казва Бойко , но не Борисов, а Найденов – градския прокурор на София.
От ДСБ пък споделят ,че обмислят дали да искат оставката на Румен Петков.
От няколко места излиза мнението ,че убийството ще попречи на влизането ни в Европейския съюз. На едно от тях най-безцеремонно това е описано като свършен факт : “Убийството на Доктора отлага членството на България в ЕС”.
Петър Стоянов пък от името на българските граждани , говори за шока и смута , който те били изпитали от превъзходството на престъпността над държавата.
Пак от няколко места излиза познатото мнение за безсилието на държавата да се справи с организираната престъпност.
МНЕНИЕ
Ставащото може да се разгледа в няколко аспекта.На първо място трябва да се отбележи ,че въпреки огромното количество показни/поръчкови/големи убийства няма нито една странична жертва. Убийците са изключително точни и поразяват единствено целта си , като досега няма нито един убит човек , който е имал участта да попадне случайно на същото място в същото време. Изключение разбира се правят убитите охранители и шофьори, които обаче трудно могат да бъдат наречени странични или случайни.
В медиите възможността някой невинен гражданин да пострада, често е била повдигана при поредното убийство , но бързо отшумява, тъй като всички са наясно ,че всъщност опасността за нормалните хора е незначителна. Поради искреното си уважение към полицията, като цяло, няма да кажа ,че вероятността човек да пострада е по-голяма при полицейска акция, отколкото при поръчково убийство.
От друга страна , ако приемем хипотезата ,че държавата работи сериозно срещу организираната престъпност това би означавало няколко неща. На първо място ще има на лице значително стесняване на територията на действие на бандитите. Стесняването на територията пък означава създаване на напрежение между самите бандити , което неминуемо ще доведе до нови убийства. На второ място несъмнено , много хора ще се окажат в качеството на свидетели по дела срещу мафията. Историята показва как се третират свидетелите от обвиняемите в такъв тип дела. На трето място – когато някой бъде елиминиран физически или отстранен от позицията си, независимо каква е причината , то за неговото наследство започват да се борят “лейтенантите” и това отново поражда не друго , а поръчкови убийства.
В този ред на мисли – разглежданите убийства са закономерни независимо дали държавата се бори с тях или не. Причината за тях не се корени в превеса на силите на организираната престъпност над държавата , а въобще в позволяването на такава организация да се развие толкова

Димитър Джамов

Димитър Джамов, ученикът на Илия Павлов в бизнеса
Димитър Джамов е бивш национал по борба свободен стил, бивш шофьор на шефа на “Мултигруп” Илия Павлов, бивш арестант и бивш президент на федерацията по борба и бивш застраховател.През 1993 г. той беше обявен за национално издирване като един от основните участници във въоръженото нападение над спортния комплекс “Дескрим” на 16 октомври. Тогава бе отвлечен един от лидерите на тогавашния съюз “Защита” – Слави Бинев. Тъкмо това нападение постави началото на гангстерската война в столицата, завършила с няколко трупа. Джамов и двама от шефовете на СИК – Красимир Маринов-Маргина и Дмитрий Минев-Руснака, се скриха в Гърция, докато хората от “Защита” не си промениха показанията и тримата бяха оневинени. Джамов се завърна през септември 1994 г. Година по-късно, след убийството на боса на ВИС Васил Илиев, Джамов пое овакантения от него пост на президент на федерацията по борба. Тъкмо в това си качество бе показно арестуван от барети по заповед на министър Николай Добрев по време на световно младежко първенство в Зимния дворец в София през юни 1996 г. Свидетел на ареста му стана вездесъщият борцов бос от Русия, наричан още Диамантения крал – Иван Яригин, вече покойник. Джамов беше арестуван с обвинение за въоръжен грабеж на циганския клан Панови в столичния квартал “Овча купел” през 1995 г. То обаче не издържа и борецът беше обвинен за притежаване на незаконно оръжие и фалшив паспорт, открити при обиск в една от вилите му извън София. Джамов изкара година в ареста, но не успяха да го осъдят. Оттам подаде оставка като президент на федерацията. И след излизането си от затвора Джамов продължи да поддържа добри отношения с Илия Павлов. Той дори се опита да направи преврат във федерацията по борба, като предложи да бъде махнат Симеон Щерев и неговото място да бъде заето от Илия Павлов. Превратът не успя, но Илия Павлов го наложи като член на УС на футболен клуб ЦСКА.Веднага след атентата срещу Илия Павлов Джамов даде пространно интервю за столичен вестник, в което по повод подозренията, че е замесен, сподели:”С Илия бяхме приятели, той започна да ме учи на бизнес. Той е един голям бизнесмен, от когото аз, Георги Илиев (шеф на ВИС-2) и Иво Карамански можем само да се учим. Никой не би посмял да мери ръст с Илия. Нито аз бих тръгнал срещу “Мултигруп”, нито Жоро Илиев.” Според фирмения регистър Димитър Джамов има участие в около 10 фирми. Заедно с известните футболисти Йордан Лечков и Любослав Пенев той бе съакционер в застрахователна компания “Зора инс”, чийто лиценз бе отнет по време на прочистването на този бизнес от силови групировки. За да избегне ликвидацията, “Зора инс” поиска да се влее в застрахователната компания на “Мултигруп” – “София инс”, но тя отказа. Малко по-късно и “София инс” загуби лиценза си.През зимата на 1997 г. Джамов присъства и на сбирката в хотела на “Мултигруп” в Боровец – “Рила”, на която според публикации в медиите било обсъждано свалянето на правителството на Иван Костов. На нея бяха и главният прокурор Иван Татарчев, лидерът на ДПС Ахмед Доган и някои представители на силови групировки. Името на Джамов бе споменато на процеса за убийството на Андрей Луканов. Именно Джамов купи фирма “Колонел” от Ангел Василев, който е обвинен, че е поръчител на убийството на бившия премиер. Преди време Едвин Сугарев обяви, че НСБОП има сведения, че шефът на “Орион” Румен Спасов е наел Джамов, за да убие бившия шеф на Банка за земеделски кредит Атанас Тилев. Джамов обаче се уплашил.Един от най-яростните врагове на Джамов е шефът на “Литекс” Гриша Ганчев. Двамата имаха доста конфликти покрай футбола и борбата, на която Ганчев е основен спонсор. Джамов е съдружник с разследвания за изнасилване Пламен Митрев в рекламно-импресарска агенция “Зора”.

Димитър Вучев-Демби

Димитър Вучев-Демби,
набеден, барабар с Клюна, за наследник на Косьо Самоковеца:
Аз не знам Косьо да е имал нелегален бизнес. Твърди се, че бил най-големият контрабандист… Както го и набеждаваха, че в Холандия ходил, за да търгува с екстази. Аз бях с него там и знам добре какъв той всъщност бизнес искаше да прави. Той имаше идея да направим голяма борса за холандски цветя в България. И лалета, и други… Заедно мислехме да направим това. Но животът на Косьо не стигна… Плюс това Косьо преговаряше да отвори в Ротердам галерия, в която да излага български произведения на изкуството, по-точно картини. Холандеца, от който щеше да вземе помещения за тази цел под наем, казваше, че бил фен на българското изкуство – особено на Владимир Димитров-Майстора и Дечко Узунов…Косьо нямаше наркобизнес. Знам това. Познавам го много добре. Той беше кръстник на малкия ми син Виторио. Що се отнася до Клюна – който пък ми е кум, – ние с него нямаме общ бизнес. Той си има човекът Интернет-зала, заложна къща и т. н. Аз съм шофьор във фирмата на майка ми за перилни препарати. Жена ми пък от реституция има един магазин на бул. “Христо Ботев”, който даваме под наем. И едно кафененце в “Лозенец” стопанисваме. Това е всичко. Бил съм дясна ръка на Клюна в бригадата му… Друг път!… Вятър, прах в очите на хората… Един наркобос трябва да има най-малкото една хубава къщурка някъде и тия дреболийки – коли, G-класи, мерцедесчета и т. н… С Косьо се познаваме отпреди 14 години, от Боровец, когато аз тренирах там ски-скокове. После се засякохме на “Илиянци”. Мен там ме беше уредил Мето Илиянския, той ми е кръстник, аз от него само добро съм видял, дано да е жив и здрав… Отначало в “Илиянци” бях шофьор на такси… После Мето ми уреди една сергия – за бански, за чорапи и т. н. Косьо тогава беше шофьор там, към ВИС. И аз бях към ВИС и се чудя защо, като се каже ВИС, се разбира непременно нещо лошо. Вадехме си хляба като хората. Аз, освен че не съм плащал данъка на мойто такси, друго нищо нередовно не съм вършил…Аз съм съгласен да пробват да ме заключат за 2 месеца и да видят ще спре ли наркотърговията… Ще спре, на куково лято.Софийски районен съд постанови постоянна мярка “задържане под стража” за Димитър Вучев-Демби, срещу когото вчера бе извършен опит за покушение, съобщиха от прокуратурата. Мярката е наложена по искане на Софийска районна прокуратура за грабеж на мобилен телефон и 400 лева, извършен преди години. Обвинителният акт бе внесен на 8 ноември тази година. Съдът е постановил, че има реална опасност Димитър Вучев-Демби да се укрие заради водените множество наказателни производства срещу него, както и постановената тригодишна условна присъда за грабеж, която му бе издадена на 9.10.2006 г.Вчера неизвестни стреляха срещу Димитър Вучев. Стрелбата срещу автомобила на Демби, марка Ауди, стана малко след 8.30 часа пред заведение “Скай лайн” в столичния квартал “Симеоново”. Демби няма никакви наранявания. Той и съпругата му пътували в аудито си, когато неочаквано червен “Опел” го подминал и стрелял. От изстрелите стъклата на колата му са изпочупени. Извършен бе оглед на мястото на инцидента, а Вучев бе разпитан в столичната полиция. Името на Димитър Вучев-Демби се свързва с редица разследвания на атентати, покушения, наркотрафик и побои, грабежи. Вчера бе извършен атентат срещу конкурент на Демби. Малко след 16,40 ч. в локалното платно на бул. “Цар Борис ІІІ” в близост до 6-то ПРУ в столицата бе прострелян в главата Радослав Иванов Велков-Темерута. Димитър Вучев – Демби бе арестуван през февруари именно поради информация за готвено покушение срещу Темерута и още двама души. Обвиненията срещу него се базираха на свидетелските показания на Велин Добрев – основния свидетел и по делото срещу братята Красимир и Николай Маринови – Големия и Малкия Маргин. В показанията си Велин Добрев твърди, че Демби му е поръчал убийствата на трима души, като мотивът му бил, че те готвели покушение срещу него. Трите мишени на Вучев са братята Балеви и Радослав Иванов – Темерута, които работели за столичен наркодилър, който бил негов конкурент.

Георги Илиев

Георги Андреев Илиев е български борец и видна фигура в организираната престъпност в края на 20 и началото на 21 век.
Георги Илиев е роден в Кюстендил на 22 юли 1966 г. Той е републикански и балкански шампион по борба. През 1983 г. е регистриран от милицията за кражба, три години по-късно е осъден на 11 години затвор за участие в групово изнасилване. През 1991 г. е освободен предсрочно и е задържан отново година по-късно, по подозрение за кражба на кола и фалшиви документи.
Той е брат на основателя на ВИС Васил Илиев, който е убит през април 1995 г. След смъртта на брат си той отказва да оглави застрахователната компания ВИС 2. „Бяхме борци, вече сме бизнесмени“, казва Георги Илиев в едно интервю през 1995 г. През същата година влиза в ареста по обвинение за грабеж и побой, последното му обвинение е за хулиганство, след инцидент в дискотека БИАД през 2000 г. Три години по-късно Софийският районен съд осъжда президента на „ВАИ холдинг“ Георги Илиев да плати 1 200 лева обезщетение на един от собствениците на дискотека БИАД и акционер в „МИГ груп“ Слави Бинев и 700 лева глоба в полза на държавата. Сумата, която в иска на Бинев е 50 хиляди лева.
На 25 август 2005, пред заведението му „Буда бар“ в курорта Слънчев бряг, около 22:30, снайперист го прострелва пред десетки свидетели. За убийството все още не е намерен заподозрян. Убийството е сходно с това на собственика на МГ Корпорация Илия Павлов

Васил Илиев

Васил Андреев Илиев е роден през 1965 г. в Кюстендил. Той е бедно момче от работническо семейство. Има брат Георги и сестра Мариана. Многократен шампион по борба във всички възрасти. Ученик на школата „Олимпийски надежди“ сред неговите съученици са били Илия ПавловДимитър ДжамовАтанас КомшевМладен Михалев-Маджо и много именити след това подземни босове. След несправедливо според него решение за неучастието му в едно европейско първенство той напуска борбата завинаги и поема по пътя на ганстерските банди.
През 1988 г. е в Унгария заедно с Иво Карамански, където крадат коли и правят измами с валута, злато и др. През 1990 г. се завръща в България. Жени се за Мариета – майката на единственото му дете, Ивона.
Първата фирма на Васил Илиев регистрирана през 1991 г. е ВИС-1, като от уставния капитал 50 000 лв. той внася 49 000 лв. Другите 1000 лв дава Пламен Тимнев-Ганди. Фирмата се занимава главно с охраняване на обекти. Основният персонал са хора от борческите среди, приятели от Унгария и абитуриенти от „Олимпийски надежди“. Истинския възход на борческата империя започва със старта на Юго ембаргото.
Това е истинска златна мина за Васил Илиев и неговата прохождаща империя. Милиарди стари левове печелят борците от нарушаването на ембаргото. След този период преименуваната компания вече ВИС-2 (вярност сигурност инвестиции) се ориентират към туристическия бизнес, зърното, транспорта и други легални отрасли като в същото време рекета, кражбите на коли и изнудванията не спират. През 1994 г. има повече от над 150 фирми свързани с ВИС. Персоналът на групировката надминава 4000 души. ВИС са и монополисти в застрахователния бизнес.
Васил Илиев е убит на 25 април 1995 в чисто новия си Мерцедес кабрио на път за ресторант „Мираж“, където е имал среща със Слави Трифонов. Убийството не е разкрито и до днес

Боян Петракиев-Барона

Барона е задържан на 16 август 1994г. край яз.”Братушково”.Пуснат на 14 март 1995г. с постановление на тогавашния главен прокурор Иван Татарчев за да лекува зъбите си,пострадали при ареста му. На 17 април 1996г.е обявен за общодържавно издирване заради пет висящи дела срещу него.Арестуван през маи 1997г. в казино “вацлавски намести” в центъра на Прага.Там е живял с фалшив паспорт под името Николаос Петридис .На 5 маи 1997г. е осъден от пражки раионен съд на 4 месеца затвор по обвинение в незаконно пребиваване в страната.На 31 юли 2003г. състав на раионния съд в сливница одобрява споразумение по дознание №353/03 срещу петракиев и Боян Христов Джамалов.Те се признават за виновни в това ,че на 28 април 2003г. в съучастие са откраднали 20 броя жп релси,оценени на 686лв.,в раиона между гарите Златуша и Храбърско.Прокуратурата и Петракиев се спорразумяват да му бъде наложено наказание от 4 месеца лишаване от свобода. На 2 ноември 2005г. състав на софииския окръжен съд отне в полза на държавата апартамент на барона и съпругата му на столичната ул.”света гора” като прие, че стоиноста на жилището многократно надвишава приходите на семиството.

Warning: Invalid argument supplied for foreach() in /home/iustq3cl/public_html/wp-content/plugins/about-author/author-setting/about-author-use-shortcode2.php on line 24

Вашият коментар

%%footer%%