• 1/11/2020

    14C

Наемният убиец на полицията снабдявал с прекурсури най-голямата лаборатория за амфетамини разбита в Европа

Тази година пак се прояви, искайки да провокира момче в Бургас като му чупи колата с метална тръба на оживен паркинг на Мусю Бриколаж.  Полицията палк не взе отношение !

ТЕМИДА ОТНОВО ПОЛЕГНА НА ЮГОЗАПАДНАТА МАФИЯ – 03 Март 2007г.

 

Ако вътрешният министър Румен Петков наистина е решил да сменя шефа на антимафиотите Ваньо Танов, най-добре е да не слуша никой около себе си, а да му намери заместник, но чрез конкурс. Тоест – да пусне обява в два-три от любимите си всекидневници и поне така да направи публично достояние критериите, на които трябва да отговаря директорът на Главна дирекция Борба с организираната престъпност. И още, ако е възможно: най-важното условие за допускане до участие в този конкурс да бъде следното: кандидатът да не е заемал отговорен пост в РДВР-Благоевград, РДВР-Кюстендил и РДВР-Перник.
Причината, поради която бъдещият антимафиот №1 не трябва да е работил в тези три областни града (независимо от това дали Ваньо Танов ще опразни кабинета си през март, както говорят злите езици, или пък ще се пенсионира, когато наистина му дойде времето) е, че през последните седем-осем години в т. нар. златен триъгълник няма нито един осъден за мафиотска дейност. А разбиването на организираните престъпни групи, с което МВР периодично ощастливява българската общественост, става по толкова нелеп начин, че на моменти мирише по-скоро на… умишлени провали.
Поредното доказателство, че държавата – в лицето на полицията, следствието и прокуратурата, не дават и косъм да падне от главата на мафията в Югозападна България, ако самата мафия не реши да се подстриже сама, разбира се, стана обществено достояние в края на мината седмица (петък, 23 февруари). В интерес на истината, събитието се разигра два дни по-рано, но по ред причини никой от участниците в него нямаше полза от излишно раздухване на нещата.
На 21 февруари Благоевградският окръжен съд оправда шофьора Петко Лисичков, изправен на подсъдимата скамейка за престъпление по чл.354 а, ал.1 от Наказателния кодекс (НК) – превозване на 24 бидона с 5344 литра хлорацетон (прекурсор за производството на синтетичен наркотик), чиято стойност по цени, пресметнати от съдебната система, е 3 млн. щ. долара. За подобно престъпление законът предвижда наказание: лишаване от свобода за срок от 3 до 15 години и глоба от 50 000 до 150 000 лева.
Лисичков е арестуван на 8 август 2003 г. при специализирана полицейска операция край ГКПП-Кулата. На 28 септември 2005 г. първоинстанционният процес срещу него в Благоевградския окръжен съд започна, за да завърши година и половина по-късно по най-безславния начин.
Според позабравените вече
хвалби на МВР
хронологията на успешната операция изглежда горе долу така.
На 9 юли 2003 г., около 7.30 ч., трийсетина спецченгета от НСБОП (днес ГДБОП), подкрепени от 75 местни и кюстендилски полицаи, атакуват няколко обекта в Дупница. За няколко часа в ареста попадат обявеният за собственик на нарколабораторията – Николай (Коко) Клисарски, двамата му доверени помощници – Веселин Василев и Димитър Йоцов, плюс още трима техни съучастници – Георги Георгиев-Жъчката, Йордан Симеонов и Веселин Пейчев.
По данни на МВР при обиска в жилището на Коко Клисарски са намерени само 0.26 кг амфетамин – количество, крайно недостатъчно за атака, в която участват над 100 ченгета. Зад кучешката колибка в дома на Веселин Василев е открит найлонов плик с 1.85 кг амфетамин, а във вилата му в с. Овчарци – 140 кг амфетамин и една таблетираща машина. В къщата на нарочения за главен наркохимик Димитър Йоцов са открити други 39.054 кг екстази и чисто нова таблетираща машина. Открити са още няколко незаконни пистолета и пушки, един автомат и… една армейска огнепръскачка.
Едно денонощие по-късно Георги Георгиев (Жъчката), Йордан Симеонов и Веселин Пейчев са освободени от Дупнишкия районен съд срещу парични гаранции. Срещу тях са образувани три самостоятелни следствени дела по чл.339 от Наказателния кодекс – за незаконно притежаване на огнестрелно оръжие.
Срещу останалите големи химици – Коко Клисарски, Веселин Василев и Димитър Йоцов, са образувани други три дела, този път за производство на синтетична дрога. Седмица след акцията Василев и Йоцов са освободени от Кюстендилския окръжен съд (по закон делата за дрога са подсъдни на окръжен съд) срещу парични гаранции, а към края на месеца от ареста излиза и Коко Клисарски.
Само месец след дупнишкия екшън
– на 8 август 2003 г., обединен отряд на столични антимафиоти и благоевградски ченгета ударят по сигнал складовата база на фирма Житан ООД на ГКПП-Кулата. Това дружество е регистрирано от Благоевградския окръжен съд през есента на 1997 г., а съдружници в него първоначално са Живко Димитров Литов, Атанаска Методиева Кадинова и Стоян Иванов Танков. Година и половина-две по-късно Стоян Танков се отцепва и започва самостоятелна дейност. За целта наема няколко помещения в складовата база на бившия си съдружник Живко Литов, която той върти с помощта на брат си – Здравко, а като цяло – тримата са част от петричкия престъпен клан, известен като
Житанците
Негов лидер е Росен Едипов, а основните дейности на тази престъпна група са две: трафик на проститутки и на разни други неща към Гърция през ГКПП-Кулата.
Та, на 8 август 2003 г., в склад на Стоян Танков, са открити 24-те бидона с 5344 литра хлорацетон. По време на полицейската разработка е установено, че шофьорът Петко Лисичков е вдигнал бидоните от склад в столичния кв. Хладилника, собственост на небезизвестния немски алхимик – Максим Шлезингер, който през 1997-1998 г. е основен доставчик на машини и прекурсори за нарколабораторията на Кристиян Младенов, базирана в софийското село Опицвет. Освен бидоните в склада са открити и куп машинарии, предназначени за изграждането на лаборатория за производство на синтетичен наркотик.
Още на 9 август срещу шофьора Петко Лисичков, Стоян Танков и братята Литови е образувано следствено дело, което внезапно и неочаквано… започва да се разпада – образно казано, на съставните си части.
Най-напред се оказва, че полицейската акция е ръководена от заместник-началника на РПУ-Петрич Георги Динев, който е братовчед на Стоян Танков.
Докараният от столицата Шлезингер категорично отрича тези бидони да са неговите и под клетва заявява, че е натоварил камиона на Лисичков с алуминиев хидрид, необходим за производството на алуминиева дограма.
През есента на 2003 г., сякаш по даден знак,
в подземния свят на Югозападна България
изведнъж настъпва невиждано дотогава разместване на пластовете и освобождаване на пазарни ниши.
На 25 септември 2003 г. от Благоевград изчезва местното подземно величие Росен Бойчев-Бандита, който според МВР е завеждал трафика на проститутки и дрога от столицата до ГКПП-Златарево и ГКПП-Кулата. По оперативна информация в деня, когато е изчезнал, Бандита е минал през Дупница, където се е срещнал с Пламен Мавров-Гипса и с Ангел Стефанов-Гяволето.
Няколко дни по-късно столични катаджии откриват по случайност чисто новия джип БМВ на Бандита. По принцип возилото е обявено за национално издирване, но е засечено да се движи в София из ж. к. Овча купел, теглено на буксир от Фолксваген Пасат. Униформените моментално проследили тандема, но хората във фолксвагена засекли опашката, зарязали джипа и изчезнали безследно. При огледа на беемвето полицаите установили, че цялата задна седалка на джипа е оплискана с кръвта на Бандита, но с това случаят просто приключил.
Пак в средата на септември 2003 г. вдън земя потъва и друга емблематична фигура в трафика на жени и дрога – петричанинът Стефан Назъров-Брежанеца. Горе-долу по същото време го отнася и тарторът на клана на Житанците – Росен Едипов, чийто автомобил е взривен с толкова мощна бомба, че оттогава той е по-нисък от тревата и по-тих от водата.
На 2 срещу 3 октомври 2003 г. в Дупница е разстрелян с девет куршума (три в главата и шест в тялото) Пламен Мавров-Гипса.
На 12 срещу 13 ноември 2003 г., при специализирана операция с участието на антимафиоти от НСБОП и ченгета от три РДВР-та – тези в Благоевград, Кюстендил и Перник, край Разлог е разбит нелегален цех за производство на амфетамин. По време на акцията са арестувани девет души – Иван Иванов-Ваньовия, Благой Мирчев, Пирин Хаджиев, Васил Горчев-Кьоравия, Ангел Димитров-Чората, Силви Петров, Цанко Цанков, Пламен Илиев-Джудиста и контраразузнавачът Петър Миленов-Пухкавия.
А на 12 януари 2004-а Ангел Стефанов-Гяволето е направен на решето в чисто новия си джип Фолксваген Туарег, като от трупа му са извадени девет куршума, но край джипа са намерени около трийсет гилзи от картечен пистолет.
Дали между всички тези събития и 24-те бидона с 5344 литра хлорацетон има връзка (както се говори на уше из Благоевградския регион) въобще не става ясно, защото
никой не е водил разследване
в тази посока. Нещо повече – нито едно от образуваните досъдебни производства, с изключение на нарколабораторията в Разлог, до момента не е приключило дори с условна осъдителна присъда, камо ли с ефективни решетки.
Ето защо, когато на 28 септември 2005 г. в Благоевградския окръжен съд започва процесът за петте тона прекурсори, заловени на 8 август 2003 г., се оказва, че дори няма изненадани за това, че на подсъдимата скамейка е изправен единствено шофьорът Петко Лисичков. Никой не се изненадва и от още едно странно съвпадение: дни преди началото на процеса заместник-началникът на РПУ-Петрич Георги Динев, ръководил операцията през август 2003 г., е уволнен от системата на МВР, след като преди това е изкарал година и половина като… районен инспектор в РПУ-Сандански.
Всъщност Петко Лисичков е толкова професионален водач на тежкотоварно МПС, колкото е… образно казано, и професионална нестинарка. По принцип той е родом от Дупница, а в частност, според осведомени, е бивше спецченге (или барета), който си вади хляба с високорискови поръчки. Ето защо не е чудно, че още от самото начало негови адвокати са именно Виктор Михайлов – бивш министър на вътрешните работи (1993-1994 г.), и бившият благоевградски следовател Стоян Стоянов.
А случката се случва още по време на първото заседание (28 септември 2003 г.), когато подсъдимият Петко Лисичков внезапно обявява, че е докарал 24-те бидона с хлорацетон по поръчка на петричкия бизнесмен Тодор Захариев, известен с екзотичния си прякор Бурсука и… много удобно разстрелян на 4 август 2003 г. пред кметството на Петричката община.
Година и половина по-късно и след десетина съдебни заседания, които приличат по-скоро на подигравка със закона, на 21 февруари окръжните магистрати в Благоевград произнасят тежката си дума: Петко Лисичков е невинен по обвинението, повдигнато срещу него. И как няма да е невинен, след като насреща му има толкова много VIP-трупове, а зад гърба му е цял бивш вътрешен министър?

 

Кой е Петко Лисичков? Бивш полицай, ексчлен на Чуждестранния легион, охранител на братя Галеви. Личността на килъра на Големия Риж се оказа една от най-обсъжданите в Бургас в последните месеци на миналата година.
Интересен и несподелен с широката общественост момент от живота на бившата барета се оказа службата му от 1995-а до 1999-а г. в Чуждестранния легион и участието на Лисичков в различни мисии по целия свят. За тези смутни години се промъкна информацията, че подразделението, в което е служил, се е сражавало на територията на бивша Югославия срещу паравоенните формирования Тигрите на Аркан. Публична тайна се оказа участието на Лисичков в мисии из различни размирни места – от Африка до Азия. През 1999 г. той напуска легиона. Година по-късно вече е засечен в обкръжението на небезизвестните дупнишки братя Пламен Галев и Ангел Христов. Според запознати Лисичков карал лично черният джип на Пламен Галев и пазел децата му, докато те са в час в ОУ Евлоги Георгиев в Дупница.
Връзката на бившата барета с братята Галеви
не е странна и нелогична – Лисичков напуснал спецотряда през 1993 г., почти по едно и също време с Пламен Галев и Ангел Христов. После дирите му се губят и едва през 2003 г. името му нашумя скандално в Петрич, когато той бе заловен с вещество за производство на амфетамини. Лисичков шофира камион, с който прекарвал 24 бидона хлорацетон. Течността е открита до бившата Вътрешна митница в Петрич на 8 август 2003 година. Акцията се ръководи от тогавашния заместник-началник на РПУ – Петрич Георги Динев. Стойността на 24-те бидона с 5344 л хлорацетон (основна суровина за производството на синтетична дрога) тогава се изчислява на 3 млн. щ. долара по цени на съдебната система. Следствието по-късно установи, че Лисичков е получил бидоните от склад в квартал Хладилника в София, собственост на едно от главните действащи лица в аферата Опицвет – Максим Шлезингер. Пред съда по този случай застана единствено Петко Лисичков. Престъплението, за което бе обвинение, се наказва с лишаване от свобода от три до 15 години и с глоба от 50 000 до 150 000 лева. Впоследствие Лисичков бе оправдан от Благоевградския окръжен съд, а ръководителят на полицейската акция срещу него Георги Динев бе уволнен от МВР.
След приключването на работата си при Пламен Галев, Лисичков се завръща в Бургас, където работи за различни охранителни фирми, до деня на фаталния сблъсък с Големия Риж и аверите му.

Бившият полицай е бил екскомандос в Чуждестранния легион и охранител на прословутите дупнишки братя Пламен Галев и Ангел Христов. Лисичков служи в елитното френско подразделение от 1995-а до 1999-а и изпълнява различни мисии по целия свят. Говори се, че се е сражавал на територията на бивша Югославия срещу паравоенните формирования Тигрите на Аркан, бил се е в Африка и Азия. През 1999 г. той напуска легиона и година по-късно е засечен в обкръжението на фамозните братя Галеви. Според запознати Лисичков карал лично черния джип на Пламен Галев и пазел децата му, докато те са в клас в училище Евлоги Георгиев в Дупница.
Лисичков и Галеви се познават от СОБТ, който напускат по едно и също време – през 1993 година. После дирите на Лисичков се губят и едва през 2003 г. името му нашумя скандално в Петрич, когато беше заловен с вещество за производство на амфетамини – Лисичков шофира камион, с който прекарвал 24 бидона хлорацетон. Течността е открита до бившата Вътрешна митница в Петрич на 8 август 2003 година. Акцията ръководи тогавашният заместник-началник на РПУ в Петрич Георги Динев. Стойността на 24-те бидона, съдържащи 5344 л хлорацетон (основна суровина за производството на синтетична дрога), тогава се изчислява на 3 млн. щ. долара по цени на съдебната система. Следствието по-късно установи, че Лисичков е получил бидоните от склад в квартал Хладилника в София, собственост на едно от главните действащи лица в аферата Опицвет – Максим Шлезингер. Пред съда по този случай застана единствено Петко Лисичков. Престъплението, за което бе обвинен, се наказва с лишаване от свобода от три до 15 години и с глоба от 50 000 до 150 000 лева. Впоследствие Благоевградският окръжен съд оправда Лисичков, а ръководителят на полицейската акция срещу него Георги Динев бе уволнен от МВР.
След приключването на работата си при Пламен Галев Лисичков се завръща в Бургас, където работи за различни охранителни фирми – до деня на фаталния сблъсък с Големия Риж и аверите му, сред които челно място заема неговият брат Симеон – Малкия Риж.

Тази година пак се прояви, искайки да провокира момче в Бургас като му чупи колата с метална тръба на оживен паркинг на Мусю Бриколаж.  Полицията палк не взе отношение !

Ivan Hristov Ivanov

Днес 04.04.2020 около 14:15
Както си стоях във джипа ми нисан терано на паркинга на магазин Mr. Bricolage в Бургас и говорих по телефона с мой приятел.
Дойде непознат за мен човек (видимо неадекватен) на прозореца и започна да крещи “Излизай да се бием ве ще ти е*а майката ” при което аз му казах че нямам намерение да се занимавам със жалбари и ми е писнало от хора които са големи на думи и после ме съдят и не ми се занимава с глупости камо ли със човек със който нямам взимане даване и никога съм нямал дори
(Той през цялото време си държеше ръката в “паласката” (чантичката) и предположих че държи нож или пистолет)
И докато ми обясняваше как трябвало да се бием и разни наредби по мой адрес и не само за да ме провокира
Дойде един случайно минаващ човек и каза “момчета не се занимавайте със глупости ще си имате проблеми излишно няма смисъл”
И аз тръгнах да заминавам със джипа ми за да не се разправям със въпросния видимо неадекватен господин и най вероятно въоръжен
И той счупи прозореца на джипа ми със ръка
Аз спрях и извиках 112 за да опишат щетата и да се оправят със случая защото аз не смятам да бия някой който просто му е кефнало да си прави проблеми на публично място пред камери и после да му плащам аз.
След което докато дойдат полицаите той продължаваше да ме подканва да се бием аз му казах че НИТО удрям стари хора нито удрям първи на публично място защото съм си патил вече от такива
След което когато дойдоха полицаите той през цялото време питаше “тоя да не е колега” и това ме осъмни
След което в районното когато ми дадоха предупреждение да не се саморазправям с него и т.н видях че имената са му Петко Лисичков което ми се стори познато.
И го написах във Гугъл и видях че това е същия полицай който уби голямата РИЖА при същата ситуация.
И ми стана ясно че всичко това е постановка за да ме застреля или осъди като лице на системата “самозащитило се”
До кога този и подобните му ще продължават да съществуват ?
СПОДЕЛЯЙТЕ да се види че този явно продължава да взима пари за да набутва хората и се пазете да не ви провокира някъде по пътя защото е НАРОЧНО.
И системата го пази!

Споделете публикацията:
WP2Social Auto Publish Powered By : XYZScripts.com