Проф. Христо Тасков : ИМУНИТЕТЪТ ПРИ COVD-19  |  iustitia.bg 
  • 28/1/2021

    14C

Проф. Христо Тасков : ИМУНИТЕТЪТ ПРИ COVD-19

Споделете публикацията за да достигне до повече хора тази информация !

ИМУНИТЕТЪТ ПРИ COVD-19 –МОЕ ИТЕРВЮ ПО РАДИО ХОРИЗОНТ.


(записът на интервюто е качен на БНР-новини)

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ИМУНИТЕТА ПРИ COVD-19?

Трябва ли да свикнем с мисълта, че оттук нататък “ще живеем с коронавируса врата до врата”

Преди да отговоря конкретно на въпроса искам да направя едно кратко въведение в имунологията
По принцип имунитетът има три основни форми на защита–
Антитела – хуморален имунитет
Клетки – Т –лимфоцити или Т-клетки
Естествена резистентност- естествен имунитет – фагоцити, макрофаги НК-клетки, тробоцити , комплемент , Цитокини интерферони, Медиатори на възпалението и др.

И искам да обърна внимание на нещо също много важно – това е имунологичната памет. Имунната система след срещата например с един вирус, запазва дълго време спомен за тази среща. При повторна среща със същия вирус тя реагира много по-бързо и по-мощно. Това наричаме имунологична памет. Тя се запазва в специални лимфоцити, които ние наричаме клетки на имунологичната памет. При някои инфекции тя е за цял живот, при други те е за няколко месеци или само 2-3 години.
Имунологичната памет се изгражда по естествен път след прекаран инфекция и за това ние не боледуваме повторно от много заразни болести. Големият успех на човечеството е , че сме успели да изграждаме тази памет изкуствено чрез ваксините и така да постигаме индивидуален и колективен имунитет. Всъщност имунизационните програми целят точно това изграждане на имунологична памет и колективен имунитет.

СЕГА КОНКРЕТНО НА ВЪПРОСА ЗА ИМУНИТЕТА ПРИ COVD-19

За сега е твърде рано да правим някакви сериозни заключения. Обаче на базата на изследванията при предишни епидемии от различни корона вируси знаем следното:
1. При инфекция с тази група вируси се включват и трите форми на защита в следната последователност: – естествена резистентност, клетъчен имунитет и антитела. И тук, както при други инфекции вирусът и имунната система са в дуел. Въпросът е кой ще стреля първи и точно. Ако имунитетът се включи по-бързо и изпревари размножаването на вируса, то заболяването протича леко или безсимптомно. Ако по някакви причини вирусът изпревари имунната система и успее да разпространи по-широко в организма, то заболяването е тежко или смъртоносно. (В този смисъл е много важно количетвото вирус което ще попадне в организма. При малко количество имунната система има шанс да изпревари вируса. За това ние трябва да й дадем този шанс, чрез носене на маска, миене на ръце, повърхности, дезинфекция, отстояние на 2 метъра. Тези неща не са измислине за да ни пречат. Напротив тза тях има много научни и практически основания.)
След 40-50 годишна възраст имунната система започва да остарява и да реагира по-бавно и по-слабо. Тя остарява по-бързо и при редица хронични заболявания на човека. Това едно от обясненията защо при COVD-19 тежките случаи са при възрастните хора и такива с хронични заболявания.
2. При корона вирусите ние все още нямаме сигурни данни, коя част от имунната система ни предпазва, антителата или клетките.. След предишните епидемии от корона вируси са налице данни, че антителата имат съмнителен предпазен ефект. Според повечето изследвания водещ е клетъчния имунитет.
Естествената резистентност е също много важен фактор, като първа бариера за защита. Тя дава също така началото на специфичния имунитет с антитела и клетки. Хипотезата за потенциалната роля на БЦЖ ваксината при COVD-19 се основава на активиране на механизмите на естествената резистентност. Но ефектът на БЦЖ ваксината е краткотраен. От някалка месеца до 2-3 години.
Обобщено защитата на организма е чрез различни механизми на имунната система. Въпросът е сега да се изясни , кой е основният механизъм и кои са съпътстващите механизми.
3. В допълнение на това —- за сега данните са, че при другите корона вируси имунологичната памет е кратка. По тази причина и до сега няма създадена успешна ваксина срещу нито един представител на тази група вируси. За това и изграждането на протективен колективен имунитет при корона вирусите е все още под въпрос.
За това на базата на настоящите знания и опит за сега учените са въздържат да дават категорични заключения за имунитета при COVD-19. Повече надеждна информация ще има най-рано след 1-2 години от началото на епидемията.

ОТНОВО ЗА МАСКИТЕ и КОВИД19 – Проф. Христо Тасков

ДА ОБЯСНИМ КАКВА Е РОЛЯТА НА КЛЕТЪЧНИЯ ИМУНИТЕТ, ПРИ КОИ ЗАБОЛЯВАНИЯ Е ПРОУЧЕНО НЕГОВОТО ЗНАЧЕНИЕ И КАКВО МИСЛИТЕ ВИЕ, КАТО СПЕЦИАЛИСТ, ПО ТОЗИ ВЪПРОС, ВЪЗМОЖНО ЛИ Е КОРОНАВИРУСЪТ ДА УНИЩОЖАВА ТОЧНО ТАЗИ ЧАСТ ОТ ИМУННАТА НИ ЗАЩИТА, КАК СТАВА ТОВА?

Клетъчният имунитет е открит най-напред при бактериални инфекции и по –специално при туберкулозния бактерии. При него ние го изследваме чрез вътре кожната проба на Манту. Ако на мястото на инжектиране на туберкулина се появи възелче – имаме имунитет. Ако не се появи- нямаме. Така проверяваме също така , дали имунизацията с БЦЖ е била успешна.
През 70-те години на миналия век Zinkernagel откри механизмите на клетъчния имунитет при вирусите, за което получи по късно Нобелова награда. Това откритие отвори нова ера за изследване на имунитет при вируси и тумори. И от тогава изследваният показват, че именно клетъчният имунитет в крайна сметка се справя с вирусната инфекция. Антителата по-скоро пречат на вируса да се свържат с рецепторите на клетките и така ни предпазват от заразяване. Но веднъж заразени, вече клетъчният имунитет поема защитата. Така е и при корона вирусите.
За съжаление създаването на ваксини против вируси на базата на клетъчен имунитет е много трудна задача за сега на ум ми идва само една—–срещу папилома вируса. За това и Zinkernagel преди около 5 години предупреди да не очакваме скоро ваксина срещу ХИВ, а да се научим да живеем с вируса. Може бе ще трябва да се научим да живеем и корона вирусите.

ДАЛИ COVD-19 УНИЩОЖАВА ИМУННАТА СИСТЕМА?

За сега нямаме данни, че COVD-19 унищожава пряко клетките на имунната система, както при ХИВ. Но се появяват се повече съобщения, че той по някакъв начин потиска имунния отговор и така успява да се изплъзне от защитата на имунната система. Това се наблюдава и при други вируси. Все още механизмите на това изплъзване не са изяснени детайлно и за това ние не може да направим успешни ваксини при повечето вирусни инфекции. Да се надяваме, че с напредъка на науката и този въпрос ще бъде решен.

– КАК СЕ ИЗМЕРВА КЛЕТЪЧНИЯТ ИМУНИТЕТ, КОИ СА ВАЖНИТЕ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА СЪСТОЯНИЕТО МУ?

Най-простото и лесно измерване е чрез пробата на Манту. Но тя сега е приложима само при туберкулозата. При туберкулозата има вече и други достъпни лабораторни методи. И в България ги прилагаме. При останалите бактериални и вирусни заболявания трябва да се използват много сложни и скъпи лабораторни методи за установяване на СПЕЦИФИЧНИЯ клетъчен имунитет. Затова те не се прилагат в ежедневната практика, а само при специални клинични проучвания. В Централната имунологична лаборатории на НЦЗПБ от много години за научни цели се провеждат изследване на специфичния клетъчен имунитет при туберкулоза и вирусни инфекции. Предстои да започнат и изследвания при COVID-19
Разбира се има методи, които ни дават представа за общото състояние на клетките имунната система, но те са много неспецифични и тяхната интерпретация е трудна. Не искам да влизам в повече подробности, защото нещата са много сложни за широкия кръг слушатели.

– АКО Е ВЯРНО, ЧЕ КОРОНАВИРУСЪТ ДЕЙСТВА НА НИВО КЛЕТЪЧЕН ИМУНИТЕТ КАКВИ СА ВЪЗМОЖНИТЕ ОТГОВОРИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ТЕРАПИЯТА?

Единственият отговор за сега са опитите за потушаване на известната вече на всички цитокинова буря. Тя се дължи основно на свръх реакция на клетъчния имунитет. Не искам отново да влизам в детайли, но се търсят лечебни методи и лекарствени средства които да блокират както възникването на тази буря, така и да действат за нейното потушаване.

– ПРИ ТОВА ПОЛОЖЕНИЕ НЕОБХОДИМО ЛИ Е УСТАНОВЯВАНЕТО НА АНТИТЕЛА В ОРГАНИЗМА?

За сега знаем, че антителата и по-специално ИгГ антителата са свидетел за прекарано заболяване. За това изследвано им има смисъл, да знаем кой или какъв процент на хората са прекарали инфекцията, дори и безсимптомно. Проблемът е , че тестовете за антитела са наскоро създадени и все още са с ниска специфичност дават значителен процент фалшиви резултати,- положителни и отрицателни. Трябва да се има предвид, че са установени и значителни кръстосани реакции с други корона вируси. Корона вирусите са широко разпространени в света и причиняват леки или безсимптомни инфекции и много от нас сигурно са преболедували от тях като една лека инфекция , без да подозираме, че е причинена от корона вирус. В този смисъл може да има хора, които са позитивни на тестове с антитела (бързите тестове), но да не са прекарали COVD-19. За това резултатите от тестовете с антитела трябва да се интерпретират много внимателно. Това трябва да става в контекста на анамнезата и клиничната картина. А не само да се съобщава положителен или отрицателен резултат-

 

Споделете публикацията за да достигне до повече хора тази информация !

Вашият коментар

×

ХАРЕСАЙ НИ ВЪВ ФЕЙСБУК!