Най-голямата разбита лаборатория за синтетични наркотици (амфетамини) в България – в софийското село Опицвет 1997г.

Главният прокурор Иван Татарчев сложи точка на коледното примирие с вътрешния министър Богомил Бонев и възобнови бойните действия на конфликта магистрати – МВР. Обвинител номер едно за втори път жегна младия о.з. генерал по едно от най-чувствителните места – наскоро преименуваната Национална служба за борба с организираната престъпност (НСБОП), известна доскоро като ЦСБОП.
Скандалът се заплете около акцията на антимафиотите срещу фабрика за опиати в софийското село Опицвет. Главният прокурор обвини оперативните работници, че са действали неграмотно от юридическа гледна точка и дори непрофесионално. Според Татарчев служителите на НСБОП са избрали най-неудачния момент да атакуват – когато собственикът на наркотичната рафинерия се намира зад граница. Според Татарчев в цеховете за дрога е имало само суровини, които могат да се определят като силно упойващи вещества. Нерегламентираното им производство и продажба се смята за престъпление, но наказанието е до две години затвор и 6000 лева глоба. Органите на МВР са пропуснали да съберат и материали със специални разузнавателни средства, твърдят източници от Съдебната палата. Така следователите се оказали, според Татарчев, с вързани ръце, резултатът от акцията бил плачевен, а следствието – пред спиране. Шефът на НСБОП полк. Кирил Радев не остана длъжен на Татарчев. Той обвини главния прокурор, че се опитва да прикрие голямо международно престъпление, което ще ни злепостави пред света. Според него в лабораториите на спецслужбата има над 300 кила амфетамин, конфискувани от наркотичната манифактура в Опицвет. От МВР опровергаха и тиражирания слух, че заради операцията в селото с опиумно име е ликвидиран важен информатор на антимафията.
Спецполицаите обаче опровергаха с факти обвиненията на Татарчев.

Акцията в Опицвет

Спецченгета, подсилени с “барети”, атакуваха лабораторията за дрога край село Опицвет сутринта на 19 декември миналата година. Според НСБОП (тогава все още ЦСБОП) фабриката е специализирана в производството на амфетамини. Стоката трябвало да се пласира предимно на германския пазар. Тогава МВР се похвали, че заловеният течен разтвор от наркотика е 300 кг. Само килограм от синтетичния опиат струва 20 000 германски марки, уточниха от вътрешното ведомство. При обиска бяха заловени огромно количества от съставките, необходими за производството на дрога. Десет тона бензол бяха намерени в подземни цистерни. В друг склад бяха открити мравчена киселина и амоняк за другата съставка на наркотиците – формамид. По време на акция беше заловен и химикът от Софийския университет Валери Тодоров, който правел наркотиците.
Тогава ЦСБОП призна, че наблюдава завода още от месец март 1996 г. Мястото, на което е била построена фабриката, е собственост на Българска кинематография. То обаче било взето под наем от Софийския университет. Прикритието било, че се строи химическа лаборатория за научни цели. Предполага се, че тази “легенда” е била измислена от химика. Малко преди готовите амфетамини да бъдат изнесени, спецченгетата атакуваха халетата край Опицвет и разкриха фабриката. Намерените промишлени количества химически вещества са за производството на амфетамини, категорични са от МВР. Според изчисленията на експерти само инсталацията за производство струва над 540 милиона лева, а стойността на една от складираните суровини е 53 милиона лева и т.н.
Първоначалната информация на спецченгетата била, че във фабриката ще се прави хероин. След дълги наблюдения обаче било установено, че става въпрос за производство на амфетамини. Във фабриката били правени няколко опита да се направят наркотиците, докато се нагласят инсталациите. Едва в началото на декември химикът успял да улучи точната формула за производство. Дори пробна серия от амфитамините в малки количества май е била пласирана на запад.

Урок по химия

Заловената течна субстанция е амфетамин база с чистота 75%, категорична е експертизата на 300-та литра, заловени във фабриката. Проби са били взети от четири намерени туби.
Главният прокурор пък твърди, че намереното количество е прекурсор, т.е. съставка на амфетамина. “Татарчев да се върне в час по химия!”, препоръчаха спецченгета. Според полицаи заловените количества категорично твърдят, че става въпрос за амфетамини. Те са поставени на първо място в списък №2 на Конвенцията за психотропни вещества от 1991 г.
Фармацевти сочат като голям успех на Валери Тодоров факта, че той е успял да синтезира бензинметилкетона. Тази суровина подлежи на контрол по силата на Виенската конвенция от 15 юли 1992 г., подписана и от нашата страна. Синтезът е направен от откритите бензол и монохлоретан. Така наркопроизводителите са избегнали възможността да бъде проследено откъде идва бензинметилкетонът. Сред намерените вещества е имало и количества мравчена киселина и амоняк, от който се прави формамидът, също необходим за производството на амфетамини. По всичко личи, че се е готвело промишлено производство. След всички тези процеси, които са се правели в същата фабрика, Валери Тодоров е правел амфетамина, който полицаите заловиха.
Според шефа на НСБОП полк. Кирил Радев: “По силата на нашето и чуждото законодателство амфетаминът представлява наркотик и трябва да бъде съден по чл. 354а.”

Футбол, наркотици и магистрати?

Тази странна смес се забърка, след като аферата придоби развитие.
Вътрешното ведомство светкавично опроверга Татарчев, че главният организатор на канала е зад граница. Още на следващия ден Богомил Бонев заяви в Кърджали, че босовете на наркофабриката са у нас, а в аферата е замесен и шеф на футболен отбор от А група, но не назова име. По същия повод вестник “Нощен труд” на следващия ден сложи въпросителна след името на шефа на “Локомотив” – София, Николай Гигов. “24 часа” също цитира анонимни източници, според които той е финансирал наркофабриката в Опицвет. Според вестника това било известно още през септември месец. Гигов се закани да съди “клеветниците”. Името на Николай Гигов и фирмата му „Делта – Г“ бяха споменавани от полицейски източници във връзка с югоембаргото и сделки с БДЖ по времето на правителството на Беров. Иначе Гигов се смята за близък с други двама бивши премиери Димитър Попов и Жан Виденов, както и до идеите на фракционната фондация в БСП „Европейски социални ценности“.
Името на футболния бос излезе на преден план заради Кристиян Борисов Младенов – член на управителния съвет на “Локомотив”- София. Точно него Татарчев има предвид, когато говори, че НСБОП е изпуснала големия бос. Кристиян Младенов обаче по силата на участието си в Управителния съвет на столичните железничари вероятно се познава отлично и с двама от близките съратници на Татарчев – шефът на отдел “Следствен” в Главна прокуратура Ангел Ганев и прокурорът Михаил Дойчев също са членове на УС.
Кристиян Младенов е човекът, който един път вече е правил опит да произвежда нелегално амфетамини. Младенов беше заловен през 1993 г. с малка лаборатория за амфетамини на ул. “Железен мост” №28 в жк “Надежда” в столицата. Тогава у него бяха открити 6 килограма от забраненото лекарство каптагон. Както се оказа по-късно, заведеното следствено дело срещу него странно защо е било спряно. В момента Кристиян Борисов Младенов е собственик на три фирми. Първата е ЕТ “Крис Мит – Кристиян Младенов” и е регистрирана още през 1993 г. за търговия на дребно с разнообразни стоки. Другите две са записани в регистрите едновременно – “Лъки къмпани” ООД и “Крис мит” ЕООД под последователни номера през 1996 г., а дейността им е еднаква. Разликата е, че “Лъки къмпани” има записано и чуждестранно участие, без да се посочват имена. Регистрацията и на трите фирми е на ул. “Железни мост” №28.
Кристиян Младенов е човекът, който е доставил голяма част от суровините и оборудването на фабриката за опиати. Младенов е напуснал България на 16 декември с още един човек, също член на УС на “Локо” – София. Автомобилът на брат му обаче е бил открит във фабриката. Следи от присъствието на Младенов са били документирани и в самата фабрика. Според отлично информирани източници обаче 31-годишният мъж няма необходимите финансови ресурси да плати огромните първоначални инвестиции. Той или ги е взел назаем, или някой зад гърба му го финансира, което било по-вероятното.

Дойчев пита в следствието за аферата

Отлично осведомени източници от Съдебната палата твърдят, че прокуратурата е приела акцията на НСБОП като удар срещу прокуратурата, защото ключови личности от обвинението като шефа на следствения надзор Ангел Ганев, началника на Софийска окръжна военна прокуратура полк. Кирил Гогев и прокурора от Главна прокуратура Михаил Дойчев са известни с пристрастията си към този футболен клуб.
“Участието ми в управителния съвет на “Локо” – София, е обществен ангажимент. Считам, че в ръководството на клуба сме доста длъжностни лица, които просто обичаме футбола. Не мисля, че това е атака срещу мене и прокуратурата”, коментира за “Капитал” Ангел Ганев. “Нямам никаква информация по случая. Научих за обвиненията от вестника”, твърди Георги Божов, вицепрезидент във фирмата на Гигов “Делта – Г”.
Явно третият от магистратите – фенове на “Локо”, София Михаил Дойчев обаче не мисли като колегите си и свикал среща между следствието, МВР и прокуратурата по наркоаферата “Опицвет”. Тя се състояла на 30 декември 1997 г. в сградата на националното следствие. Там Дойчев е искал информация докъде е стигнало разследването и други подробности по акцията на НСБОП. Съвсем неясен е обаче интересът на магистрат от Главна прокуратура, след като делото се наблюдава от Окръжна.
От друга страна, МВР, преди да бъде нападнато, не беше отворило и дума, че в аферата са замесени хора от футболен клуб “Локомотив” – София, или магистрати.

Татарчев за втори път атакува Бонев по фланга НСБОП

Главният прокурор не за първи път използва МВР-службата за борба с организираната престъпност като коз срещу Бонев. В края на октомври м.г. той атакува шефа на ЦСБОП полк. Кирил Радев, че прикрива свои служители от Дупница, които се занимават системно с престъпна дейност. Към т.нар. дупнишка банда бяха причислени оперативните работници от ЦСБОП Пламен Галев и Ангел Христов, както и бившите полицаи Владимир Ангелов и Васил Василев. Антимафиот номер едно обаче автоматично застана в защита на своите подчинени и обвини главния прокурор, че разконспирира негови служители под прикритие. Впоследствие обаче се оказа, че двамата дупнишки служители от ЦСБОП действително са се занимавали с кражби, изнудвания и рекет. Лично вътрешният министър Бонев подписа заповедите им за уволнение, а хората, заблудили Бонев, бяха понижени в длъжност.
Цикличната атака на Татарчев точно срещу НСБОП надали е случайна. Антимафиотската служба е фаворитът на Бонев. През последните няколко месеца спецченгетата правят все по-сериозни удари. Последният беше в началото на януари, когато в София бяха заловени 30 кг хероин. Премиерът Иван Костов лично дойде на празненството на службата при нейното превръщане от централна в национална и държа слово колко важна е тя за правителството.
Вероятно в подадената информация от негови подчинени главният прокурор е видял шанс да удари Бонев и пак е извадил томахавката. Този спектакъл вече сме го виждали в сериала “Роко”. Смъртоносната смес “футбол, наркотици и магистрати” обаче е далеч по-обещаваща.