„Български народни песни“ на Братя Миладинови е сборник с текстове на народни песни от различни части на българското землище, съставен от братята Димитър и Константин Миладинови от Струга. Той е издаден през 1861 година в Загреб под заглавие „Бѫлгарски народни пѣсни собрани одъ братья Миладиновци Димитрія и Константина и издани одъ Константина. Въ Загребъ въ книгопечатница-та на А. Якича. 1861.“
Той е обект на множество фалшификации от апологетите на македонизма, които представят сборника с фалшиви имена като „Сборник с народни македонски песни“, „Сборник на Народни Песни“, „Народни песни“, „Македонски и български народни песни“ и най-често – „Сборник на Братята Миладинови“.
Подготовка и издаване от Братя Миладинови
Сборникът е замислен още през 1840-те години. Димитър Миладинов е насърчен от руския славист проф. Виктор Григорович, който посещава Охрид през 1845 година, среща се с него и двамата заедно отиват в Струга, където Григорович записва българска песен, чута от майката на Миладинов. Димитър обещава да изпрати някои фолклорни песни на Григорович. Това може да се види от неговото писмо от 25 февруари 1846:
„
|
Изпълнявайки вашите препоръки аз не щадя усилия за поощряването на развитие на българския език и българските народни песни… Между това моите старания за нашия български език и българските народни песни според вашата поръка са много големи. Не преставам да продължавам изпълнението на моите обещания към ваша милост, защото ние българите, спонтанно се стремим към истината.
|
“
|
Акад. Петър Динеков в предговора към изданието на сборника от 1981 година (с. 8) пише:
„
|
На 20 август 1852 Димитър Миладинов до Александър Екзарх съобщава, че Виктор Григорович записал от майката на Миладинови „една болгарска песма“ и продължава, че Григорович настоятелно го молел да напише „граматика на говоримия днес български език“.
|
“
|
Константин Миладинов от своя страна е насърчаван от българските студенти в Москва (Любен Каравелов, Райко Жинзифов, Сава Филаретов, Васил Попович и други) да издаде сборника там, но не успява да намери руски издател, понеже песните са написани с гръцка азбука. Брат му Димитър продължава да му изпраща нови материали и през 1860 г. Константин се обръща с писмо към хърватския католически епископ Йосип Щросмайер, който симпатизира на български народ, с молба за помощ. Щросмайер се съгласява, при условие книгата да бъде напечатана на кирилица:
„
|
Гърците са донесли на вас българите много мизерия и проблеми; това е начинът, по който вие трябва да се откажете от тяхното писмо и да прегърнете кирилицата.
|
“
|
Заради ключовата подкрепа на Йосиф Щросмайер, сборникът е посветен на него, като на „великодушни-отъ покровитель народната книжнина“, а в началото на книгата е включено благодарствено писмо на Константин Миладинов до Щросмайер:
„
|
-
Ваша Превозвишеность и Пресвѣтлость!
-
Предъ неколку години Бѫлгарски-те пѣсни собрани, още много време ке стоıеха закопани въ неизвѣстность, ако не бѣше високо-то Ваше участıе.“ Ваша Пресвѣтлость глобоко почувствува че народно-то образованıе ıе найголемо-то рѫчателство за благоденствıе-то одъ народ-отъ; и нищо прѣдъ него не щадеемъ, щедро ‘секога и ‘секаде помогна въ полезни издаваня и училищни потребности. При ‘си-те тıе благородни стремленıя Ваша Превозвишеность благоизволи да обѫрни вниманıе и на найюжни-те Славяни Бѫлгари и да покажитъ великодушно-то ѣ участıе въ издаванıе-то на това, общеполезно сокровище; и на конецъ, окрилатена одъ народно-то доброжелателство, захвати найплодородната идеа, и основа Югославянска-та Академıя, той драгоцененъ венецъ на толку голѣми Ваши благодеянıя.
-
При такви сıяйни Ваши услуги на книжнина-та сѣ осмелихъ да посвѣтамъ на име-то одъ Ваша Пресвѣтлость това собранıе отъ народни-те пѣъсни, кое, молямъ, благосклоно да прıимитъ заедно со глобока-та ми признателность, съ коя имамъ честь да останамъ
-
На Ваша Прѣвозвишеность и Пресвѣтлость
-
Найпокорни слуга К. Миладиновъ.
|
“ |
Съдържание на сборника на Братя Миладинови
Сборникът съдържа 660 народни песни в 23 559 стиха, разделени на 12 части (героически, хайдушки, любовни, митически песни и други), както и легенди, описания на сватбени обичаи и детски игри, български имена, поговорки и гатанки. В предисловието се споменават 2000 редки думи и 11 песни, написани с нотите, които после отпадат поради увеличения обем на сборника.
„
|
Сиве почти песни се слушани от жени: седма-та от них част се собрани од восточните, а другите од западните стърни, а именно: От Панагюрище, София, Струмнишко, Воденско, Костурско, Велешко, Дебарско, Прилепско, Охридско, Струшко и Битолско. Най-повече песни се собрани от Струга, Прилеп, Кукуш и Панагюрище. Богатството од песните йе неисцърпано.
|
“
|
Между помагачите при събирането на песните е бил и българският поет Райко Жинзифов от Велес. Други сътрудници на братя Миладинови (Васил Чолаков) са предоставяли песни и извън границите на географската област Македония.
След публикуването на сборника, братя Миладинови са арестувани от османските власти и са отведени в Цариград. Михаил Хитрово, Чарлс Калверт и особено Щросмайер протестират срещу преследването им. В писмо до австрийския министър на външните работи граф Рехберг Ратенльовен от 29 октомври 1861 г. епископ Йосиф Щросмайер пише:
„
|
„Преди няколко месеца той (К. Миладинов) отпечата в Загреб български народни песни, които той и неговият брат Димитър бяха събрали. Тия песни, както обикновено биват народните песни на славяните, са почерпани от историята и обичаите на народа и представляват стихове от най-невинно естество; при всеки културно изостанал народ народните песни са първото начало за един по-издигнат културен живот. Отпечатването е извършено в Загреб на мои разноски. След отпечатването на тия песни гореспоменатият млад човек се завърна в родината си, за да предаде на сънародниците си плода на дългогодишното си неуморно приложение. Всяко управление, ако не възнагради една такава заслуга, то би поне я похвалило; но турското правителство, както обикновено, има съвсем други възгледи и както съобщават вестниците, конфискувало трудът и наредило да се арестува и да бъде отведен невинният Миладинов в Цариград, където той се намира затворен вероятно и сега.“
|
“
|
Спомняйки си първата си среща с Константин Миладинов във Виена, Щросмайер пише:
„
|
„Винаги съм аз обичал и почитал достойния, здравия по ум и сърце, и особито пък трудолюбивия, непорочен и честен български народ, и мога каза, че споменът за покойния Миладинов (Константин) всякога ми трогнува сърцето. Той ви бе момък скромен, мил, трудолюбив, невинен и крайни родолюбец – същи и жив образ на достойния свой български народ… Когато блажений покойник първи път ми поднесе во Виена своите български народни песни, които са от също такава хомеровска стойност, както и нашите хърватски, те бяха написани с гръцко азбуке. Поради това аз му рекох: „Да ти кажа, Миладинов, ако мислиш да ти издам песните, трябва завинаги да се отречеш от чуждите гръцки букви…“ … „Блажени са устата, каза ми той, които ми изрекоха това желание, и никой не е по-готов от мене да го извърши.“ И наистина, он извърши това … и сам Бог знае, дали не е спомогнало именно това обстоятелство, че той заедно с брата си падна в тъмницата Цариградска, защото гърците се гневеха много повече от самите турци на тия с букви словенски печатани песни.“
|
“
|
(Юринич, с. 66; Теодоров, с. 82 – 83)
Издания на сбрника на Братя Миладинови
- Братя Миладинови. „Български народни песни“. Трето издание, под редакцията на проф. М. Арнаудов. София, 1942, 571 с.
- К. Миладинов. „Творби“. Скопие, 1958
- „Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константиня“. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961
Сръбски и македонистки възгледи
Сръбски националистически автори обвиняват Братя Миладинови в „побългаряване“ на „сръбски народни песни“ от Македония, а апологетите на македонизма представят сборника с фалшиви имена като „Сборник с народни македонски песни“, „Сборник на Народни Песни“, „Народни песни“, „Македонски и български народни песни“ и най-често – „Сборник на Братята Миладинови“.
N.B.
Важно е да се отбележи, че това ВМРО няма нищо общо с комунистическото ВМРО на Каракачанов (Агент “Иван” – доносник на 6-то управление на Държавна сигурност) и неговите протежета Джамбазки и Александър Сиди. Та точно техните господари от БКП и водещи офицери от ДС проведоха кърватата и насилствена македонизация в Пиринска Македония, изгониха българските бежанци от Егейска Македония в Югославия…
Наскоро пък хванатият да кара с огромно количество алокохол в кръвта след запой с леки жени в Банско – Ангел Джамбазки, основа самозван “Общобългарски комитет за защита на националния интерес в Македония”, в който самите членове дискредитират каузата: Първо с това, че голяма част от тях са действащи политици, депутати и евро-депутати като безпардонния простак Анрей Слабаков (ВМРО), Искрен Веселинов (ВМРО), авторът в комунистическия парцал в-к “Труд” – Кристиян Шкварек, редакторът на профанизиращото реалити “Фермата” – Костадин Филипов и др. водевилни лица. В същото време са пренебрегнати истински борци на каузата като Никола Григоров от “Сите българи заедно”, Петър Низамов (Председател на “Български юридически комитет” и автор в този сайт) и много други лица ценни за каузата. Така, че този т.нар. “Общобългарски комитет за защита на националния интерес в Македония” е нищо повее от поредната ПИАР платформа на ВМРО на Каракачанов, който въпреки, че стои в сянкаслед изборите за нови председатели, той е собственик на всички имои на ВМРО и им дърпа конците. Българска работа… Хубава като идея, но българска като изпълнение и вероятно няма да постигне обявените цели, защото реланите им цели са гласове за ВМРО за следващите избори.