Първата украинска република и войната Полша-Украйна от 1919г.
Юли 1919 г.
Хаосът на вакуума на властта, създаден от примирието, е запълнен с новосъздадени държави, които се борят помежду си за нови територии.
В бившата австро-унгарска провинция Източна Галиция, силите на младите републики Полша и Източна Украйна се обединиха в решителна конфронтация. Кой ще управлява Ентически смесената територия?
Това е Полско-украинската война.
През лятото на 1919 г. Централна и Източна Европа продължават да се разкъсват множество войни между нови държави, възникващи от рухналите империи.
В Източна Галиция, която е част от Австро-Унгарската империя до 1918 г. Армия на Република Полша и Западноукраинската народна република се бори месеци наред, с различен успех.
За какво се бориха и защо?
И така, Източна Галиция се превърна в център на конфронтацията. Родината на източните украинци обаче запазва силни исторически връзки с Полша, е бил в продължение на векове част от Британската общност. Регионът беше смесен: поляците съставляват малко над половината от населението в столицата, който се наричаше Лвув на полски, Лвов на украински, Лемберг на немски и Лемберик на идиш.
В Лвов полският измести немския в обществения живот, училищата и университетите;
земевладелци в региона също били предимно поляци.
Украинците бяха етническото мнозинство в останалата част на Галиция, считайки Лвов за своя културна и духовна столица.
Повечето от градовете също са имали голяма еврейска диаспора.
От 1914 до 1916 г. тук бушуваха мащабни битки и когато краят се очертаваше напред Австро-Унгарската империя, както поляците, така и украинците декларират правата си върху Източна Галиция. Някои имаха предчувствие за назряващ конфликт: например Всеукраинския национален конгрес проведено в Киев през 1917 г., реши:
„Украинският народ няма да търпи никакви усилия за отнемане на правата върху територията на Украйна, напоени с пот и кръв“.
С поражението на Централните сили, марионетното украинско правителство рухна, поставено от тях след Брест-Литовския договор, и Украйна започна да потъва в хаос.
Когато самата Австро-Унгария започва да се разпада през есента на 1918 г., в Лвов кипят страсти.
На 31 октомври украински паравоенни групи, състоящи се от бивши австро-унгарски войници и воден от Дмитрий Витовски, завзе контрола над града и задържа австрийския управител, изпреварвайки поляците, които вече щяха да вземат града в свои ръце.
На следващия ден формирования от полски доброволци, сред които много тийнейджъри, известни като „Лвовските орлета“, отвърнаха и в града избухнаха жестоки схватки.
През следващите три седмици и двете страни екзекутират цивилни, взимат заложници, убиват пленници. Зверствата не бяха наредени от правителствата, нито от поляците, нито от украинците – те са резултат от произвола на въоръжени групи в силовия вакуум.
Евреите организираха отряди за самоотбрана, поддържайки неутралитет на фона на воюващите съседи.
Скоро пристигнаха полски подкрепления и поеха контрола над града на 22 ноември.
След кървавия сблъсък, наречен в Полша „Отбрана на Лвов“ много поляци бяха ядосани на еврейските милиции, че останаха встрани, разглеждайки това поведение като подкрепа за украинците. Скоро в еврейския квартал се случи погром, 70 души бяха убити и повече от 440 бяха ранени.
На този ранен етап не всеки иска насилие.
Полският католически епископ и украинският митрополит издадоха общ призив за спиране на кръвопролитието, но борбата утихна само за няколко дни.
Някои от двете страни смятаха случващото се за трагично избухване на братоубийствена вражда, по-скоро като местна гражданска война, отколкото истински етнически конфликт.
Полският капитан Карол Бачински пише в дневника си:
„Докладът… съобщава за огромен приток на доброволци. Това не е вярно. В моята част
трябваше да бъде изпратен патрул, който да търси годни за работа хора на възраст между 20 и 40 години.
… претърсихме всяка къща и тези, които бяха отведени, бяха дадени на медицински преглед.Въпреки съпротивата – а имаше много такава – тези мъже бяха облечени в униформи,и веднага бяха инструктирани къде да се бият.“
Но щом се проля първата кръв, националните чувства се засилват.
Новопоявили се воюващи страни, които внезапно възникнаха върху руините на рухналите империи, имаха взаимно изключващи се политически цели, което означаваше, че няма връщане назад.
Според историка Йохен Бьолер: „Националистическите лозунги надделяхаот всички страни на етническото разделение, подкопавайки всяка надежда за мирно сътрудничество.Хора, които преди, въпреки всичко, все още се разбираха добре заедно в продължение на един век,бяха въвлечени във водовъртеж от насилие, където жестокостта понякога засенчваше ужасите на Великата войнасъс сигурност по своя обхват, но по своята всеобхватност и необузданост.
Така че, след като разбрахме произхода на конфликта, нека да разгледаме враждуващите страни.
Да започнем с украинците. Оказаха се местностите, населени с украинци в самия център на хаоса, който се случваше през 1919 г.
Полша, белите, болшевиките, Беларус претендираха за цялата тази територия или части от нея.
В допълнение и няколко местни военачалници и две независими украински републики:
Западноукраинска народна република и Украинска народна република.
Западна украинска държава, разположена в Източна Галиция, оглавява се от Евген Петрушевич, а Украинската народна република, оглавявана от Симон Петлюра, имаше Киев за столица през онези периоди, когато градът не е бил окупиран от червените или белите.
На хартия двете украински републики се обединиха още през януари, но така и не установиха сътрудничество, нито политически, нито военно, и продължи да действа независимо.
Плюс това имаше Украинската съветска република, контролирана от Москва, със столица в Харков.
Освен това, в тази каша от нови щати, никоя от украинските републики нямаше съюзници.
Те дори не можеха да се споразумеят кой точно е основният им враг.
За западните украинци това беше Полша, която претендираше за по-голямата част от родната им земя и до Лвов, в който видяха столицата си.
За държава с център Киев основната заплаха идваше от изток, както от белите, така и от червените.
– нито единият, нито другият искаха да видят независима Украйна под каквато и да е форма.
До началото на 1919 г. армията на Петлюра е изключително отслабена, по-голямата част от територията е загубена.
Под контрола на Украинската народна република остават само части от Волиния и Подолия.
С националната идентичност на украинците също не всичко беше лесно.
Нямаше традиционен украински елит и 90% от говорещите украински останаха селяни, за които вярата и местната идентичност често играят по-голяма роля от националността.
Те вече са работили върху създаването на национална идентичност, предимно в Австро-Унгария, където украинците са били потиснати по време на войната, но до 1919 г. все още не е имало време да се развие напълно.
И накрая, въпреки че националните чувства се основават на историята на украинския народ и казаците, за разлика от Полша, украинците все още нямат собствена, независима държава. Създаването на западноукраинската армия в такива условия изискваше титанични усилия.
Командването на нововъзникващата армия беше поето от генерал Михаил Омелянович-Павленко,който воюва в руската армия до 1918 г., а по-късно командва украинските войскисътрудничество с нацистка Германия по време на Втората световна война.
Въпреки това, повечето от галисийските украинци преди това са се биели в армията на Австро-Унгария,
и Сечовите стрелци стават ядрото на новата армия.Но армията хронично изпитваше недостиг на офицери, ресурси и резервисти,защото населението е само няколко милиона души.И така, украинците нямаха единство в борбата за своята държава и бяха заобиколени от силни врагове.
Сега нека се обърнем към ситуацията в Полша.
Република Полша, провъзгласена през ноември 1918 г. става първата независима полска държава от края на 18 век.
Териториите, където са живели поляците, са напълно опустошени от войната между 1914 и 1918 г.и хората върху тях издържаха същата нужда и глад като техните украински съседи.Поради централното си положение със смесено население по всички граници.
Полша веднага беше въвлечена в конфликти със своите съседи: Чехословакия на юг,
Германия на запад, Литва на североизток, болшевишка Русия на изток и Западна Украйна на югоизток.
Държавният глава Юзев Пилсудски мечтаеше донякъде да възроди величието на Британската общност,
създаване на конфедерация под егидата на Полша, която да включва Литва, Украйна и Беларус –
план, който е много труден за изпълнение, предвид нарастващото напрежение и насилие от всички страни.
Основният политически опонент на Пилсудски в Полша е Роман Дмовски.
Неговата Националдемократическа партия се стреми да създаде национална държава със силно полско мнозинство и политика на полонизация на християнските малцинства.Много поляци не одобриха договорите за правата на етническите малцинства, които бяха принудени да подпишат на Парижката мирна конференция през юни.
Дмовски, подобно на много други поляци, смята, че богатото историческо и културно наследство дава предимство на поляците, а на мирна конференция той обяви, че Западна Украйна развитието изисква полско политическо и културно покровителство.
Тъй като територията на новата република до 1918 г. е разделена между Русия, Австро-Унгарияи Германия, създаването на нова полска армия не беше лесна задача.
Частите и офицерите имаха различни оръжия, униформи, учебни и командни езици.Офицерите, които преди са служили в армиите на Централните сили, понякога мрънкаха, когато получават заповеди от бивши руски колеги, защото Централните сили победиха Русия във Великата война.
Както и да е, поляците имаха сравнително големи резерви от обучени войници, както и подкрепа за френските и британските военни мисии в Полша,помагайки в подготовката на новата им армия.Така че, въпреки че поляците изпитваха много трудности при създаването на собствена държава, те имаха предимството на някаква съюзническа подкрепа от Париж.
На Мирната конференция членовете на Голямата четворка, заети да защитават своите различни интереси, дори не беше възможно просто да се разбере, какво всъщност се случва в Източна Галисия.
Грубо казано, поляците успяха по-добре да изразят позицията си пред съюзниците, отколкото украинците, тъй като полската делегация беше добре представена в Париж, а малката и неорганизирана западноукраинска делегация пристигна едва през май.
Французите особено яростно подкрепиха Полската република с надеждата, чече силна Полша ще бъде съюзник на Франция в овладяването на по-нататъшната германска заплаха. Полша също беше разглеждана като възможна опора срещу болшевизма, идващ от Русия.
Президентът Уилсън изрази тези страхове през май по следния начин: „Да предположим, че режимът на Падеревски падне, и ще спрем да доставяме храна на Полша – няма ли самата Полша да стане болшевишка.
Режимът на Падеревски е язовир по пътя на безпорядъка, вероятно единственият, който може да си представим.“
Бринанците и американците обаче не бяха особено доволни нито от амбициозните
териториални претенции на Полша, нито войната в Източна Галиция.
Дейвид Лойд Джордж изрази разочарованието си от това, което смята за агресия на Полша:
„Изпълвам се с отчаяние, когато виждам как малките народи, преди дори да са успели да излязат на светлината на свободата,
те веднага започват да потискат всички други народи, освен своя собствен“. Британците дори предложиха да прехвърлят Източна Галиция на Чехословакия.
Те просто не разбираха кои са тези украинци и изобщо какво става там.
Както Уилсън честно признава: „Много е трудно за нас да вземем ефективно участие, без да се опознаем по-добре, лице в лице, с украинците и болшевиките.
Дейвид Лойд Джордж беше по-малко сдържан в израженията си: „Видях украинец само веднъж.
Това беше единственият украинец, който видях и не съм сигурен, че бих искал да видя повече.“
Но решаващият фактор беше, че Съюзниците от Антантата не се интересуваха много от стремежите на украинците, защото преследваха съвсем различни интереси.
В техния нов световен ред Полша изигра ключова роля, но Украйна не.
Голямата четворка все още се надява да възстанови Русия, която не е под управлението на болшевиките, подкрепяйки Бялото движение в руската гражданска война. И тъй като белият национализъм и желанието им за възраждане на империята се противопоставятс украинското желание за независимост, съюзниците не бяха много подкрепящи последното.Така че ситуацията в Източна Галиция беше сложна и в това море от хаос, което кипеше през 1919 г.в Източна Европа се превърна само в една от многото чувствителни теми на международната дипломация.
Сега да преминем към събитията от лятото на 1919 г.
След сблъсък на спонтанни въоръжени групи в Лвов в края на 1918 г. и двете страни се опитаха да изградят силите си за по-големи операции.
След горчивия опит на Лвов, реториката на братоубийствената война вече не резонира.
Ето как един от полските ветерани си припомни сблъсъка:
„Омраза, толкова животинска, че биха се разкъсали живи… Никога не е имало такава война.
От отмъщение те удушили врага – звяра. Бяха взети няколко пленници. От двете страни.
…Бог! Тези моменти на ужасна борба … те се биеха гърди в гърди … със зъби … с ножове … „
След първите сблъсъци през ноември 1918 г. поляците държат Пшемисл с неговия пръстен отбранителни крепости, както и Лвов и важна железопътна линия между тези градове.
Но провинцията остана до голяма степен в украински ръце. Малки атаки на поляците принудиха украинците да се оттеглят към Тернопол и след това към Станислав [сега Ивано-Франковск – ок. превод.
През януари поляците окупираха граничните села Белз и Угнев, както и важна местна жп линия,
Това започна поредица от атаки и контраатаки в целия регион. През февруари западноукраинските войски започнаха масирана офанзива.
След като отряза важен клон между Пшемисл и Лвов,
те обкръжиха града и полския му гарнизон. След настъплението на украинците само Пшемисл и Лвов останаха в ръцете на поляците,
Но тогава Антантата се намесва.
В опит да сложат край на конфронтацията, те изпращат мисията Бертелеми да преговаря за примирие.
В резултат на това борбата е прекъсната само за кратко, но примирието между поляците
с германците на запад и чехите на юг позволяват на Полша да прехвърли подкрепления на изток.
Със свежи сили поляците удариха отново през март. Те нанесоха сериозно поражение на украинците, завзеха отново железопътната линия Лвов-Пшемисл, и премахнаха обсадата от града.
Съюзниците отново се опитаха да договорят прекратяване на огъня, този път с участието на Британският полковник Адриен Картон де Виара и френският офицер Чарлз до Гол.
Тези усилия не успяха да сложат край на конфронтацията, а по време на затишие за украинците ситуацията само се влоши. През април Червената армия достига река Збруч на изток, форсирвайки армията на Западна Украйна прехвърляне на част от войниците за защита на тила.
За тяхно щастие Червената армия се концентрира върху войските на Петлюра във Волиния, и не отиде на запад.
Междувременно поляците получиха решителни подкрепления в края на пролетта.50 000 френски обучени и оборудвани войници от Синята армия
Генерал Юзеф Халер пристига от Франция, където се бие срещу германците на западния фронт.
Освен това румънците също щяха да влязат във войната на страната на Полша.
Целта им беше да превземат Покут на юг.
В настъплението поляците оборудват 60 000 пехотни войници и 5 000 кавалеристи,
Румънци – 10 000 пехота.
За да ги отблъснат, украинците събрали само 30 000 пехотинци и 600 кавалеристи.
Полско-румънската офанзива беше успешна, украинците отново трябваше да отстъпят, като завзеха района между Днестър и Збруч, притиснат от всички страни, за прегрупиране.
Генерал Александър Гренков, воювал в руската армия по време на Великата война и току-що прехвърлен от армията на Петлюра, пое командването изтощени войници от Източна Украйна.
Последната отчаяна атака на украинците, известна като Чортковската офанзива, започва на 7 юни.
Въпреки численото превъзходство на врага, те пробиха полската отбрана, напредвайки на 100 километра към Лвов.
Времето обаче не беше на тяхна страна и скоро пристигнаха още полски подкрепления.
Дивизията на генерал Лукиан Желиговски пристигна в Лвов след триседмичен поход от Одеса, където се бие заедно с Бялата армия.
Пилсудски дори лично поема командването на полската армия. Поляците имаха повече войници, оръжие, по-добри доставки и успяха да спрат украинците на разстояние само два дни преминаване до Лвов.
Полската контраатака нарани опънатите и очукани украинци, и до 16 юли украинските войски трябваше да преминат през Збруч. Оцелелите се присъединяват към разбитите сили на Петлюра, за да отблъснат болшевиките. На източния бряг, но вече не им се налагаше да се бият за Галиция.
Повече от две трети от тях умират от тиф през октомври същата година.
Краят на полско-украинската война и на практика изчезването на западноукраинската държава имаше огромни последици за жителите на Източна Галиция.
Около 15 000 западноукраински и 10 000 полски войници загинаха на бойните полета, около 100 000 украинци са пленени от поляците, където всеки пети от тях умира от болест.
Три милиона украинци станаха граждани на Република Полша, и нито единият, нито другият си имаха доверие. През юли на Парижката конференция Полша получи правото да управлява региона, всъщност само чрез признаване на статуквото, както се случи по-рано с региона на Велика Полша.
Източна Галиция официално става част от Полша през 1923 г.
Но сега териториалните придобивания на Полша доведоха до факта, че дължината на нейната граница с болшевишка Русия също се увеличи, а съветско-полската война, тлеещи на север, заплашваха да се разпространят на юг.
В дългосрочен план тази война, заедно с полско-литовската война, която отиваше на север, сложи край на плановете на Пилсудски за създаване на конфедерация под егидата на Полша.
Освен кратък съюз през следващата година, враждебност между поляците и украинците не изчезнаха, като отново взривиха региона по време на Втората световна война.
Поражението на Западноукраинската народна република от Полша и Украинската народна република от Болшевиките също сложиха край на надеждите на украинците за независима държава – не им е било писано да се сбъднат през следващите 70 години.
И така, станахме свидетели на края на Западноукраинската народна република и установяването на полска власт в Източна Галиция,
и е време да направим равносметка на други събития, случили се през юли 1919 г.
Да започнем с Русия, където на 3 юли въоръжените сили на Южна Русия започнаха мащабно настъпление.
В наскоро превзетия град Царицин генерал Деникин издаде московската директива, определяйки Москва като основна цел на настъплението.
До края на месеца бялата кавалерия от юг се свърза с бялата армия на изток под ръководството на адмирал Колчак близо до езерото Елтън.
На север, в Карелия, на 8 юли, след две седмици на сблъсъци между Червената армия и финландската доброволческа армия Олонец завърши Видлицката операция на Червената армия, по време на което финландците бяха изгонени обратно в района на Ладожкото езеро. На 27 юли в Югоизточна Украйна лидерът на анархистите Нестор Махно екзекутира бивш съюзник, Атаман Никифор Григориев, който беше на път да се отклони отново, този път при белите.
В Централна Европа на 17 юли Унгарската съветска република атакува румънските сили, стоящи по поречието на река Тиса, на места напредващ до 60 км.
Румънците успешно контраатакуват и до края на месеца преминават Тиса, докато унгарската Червена армия отстъпва към Будапеща.
Близкия Изток.
На 5 юли турският военен съд в Константинопол осъди на смърт бившите членове на правителството Талаат паша, Енвер паша, Джемал паша и д-р Назим, по обвинения в арменския геноцид по време на войната.
Присъдата е постановена задочно, тъй като всички обвиняеми са в чужбина, и никога не е била осъществена.
В Турция на 23-ти започна Ерзурумският конгрес.
Воден от Мустафа Кемал и генерал Карабекир, конгресът обяви готовност
създаване на алтернативно турско правителство в опозиция на това в окупирания Константинопол
Целта му беше да се противопостави на намесата на съюзниците в турските дела.
На 19 юли Република Азербайджан провъзгласява независимостта на Кавказ.
И накрая, на 10 юли, бившите германски колонии Камерун и Того под мандата на Обществото на народите са взети под контрола на Великобритания и Франция.
В същия ден в Германия Сиамският експедиционен корпус напусна Рейнланд да служи у дома след две години в Европа.
**************
Можете да подкрепите нашия канал на Patreon, като щракнете върху „Donate“
