Как по поръчка на руското ФСБ българските шпиони в Лондон планирали отвличането на Христо Грозев и Роман Доброхотов.
Съдебното жури в наказателния съд в Олд Бейли в Лондон призна в петък група български граждани за виновни в шпионаж в полза на Русия. Те са били наети от завербувания о ФСБ Ян Марсалек със задачата да отвлекат и вероятно да убият разследващите журналисти от The Insider Христо Грозев и Роман Доброхотов. Според данни от кореспонденцията на Марсалек, заповедта на ФСБ за шпиониране на журналистите идва в деня, в който е публикувано тяхното разследване за отравянето на Навални.
“Какъв е този Христо Грозев?”
Сутринта на 14 декември 2020 г. The Insider и Bellingcat публикуват разследване за отравянето на Навални. Те разкриват истинските имена и тези на служители на ФСБ под прикритие от Втора служба и Центъра за специални технологии (НИИ-2), които следят опозиционера няколко месеца в различни градове, за да го отровят с „Новичок“ в хотел в Омск. Публикацията става истинско предизвикателство за ФСБ – тя съдържа снимки на най-секретните агенти, отчети за фактуриране на телефонните им връзки, маршрутите на полетите им, с една дума, цялата възможна информация за операцията от най-високо ниво на секретност, за която дори във ФСБ, освен извършителите, знаят само няколко души.
Същия ден Дирекцията за вътрешна сигурност на ФСБ получава указания да разбере как данните на служителите на агенцията са попаднали в ръцете на журналисти. Високопоставен източник на The Insider в разузнаването твърди, че заповедта е дошла лично от Владимир Путин.
Същата вечер бившият главен оперативен директор на Wirecard и агент на руското разузнаване Ян Марсалек, ръководен от същия отдел за вътрешна сигурност на ФСБ, пише съобщение до своя стар приятел, бивш партньор от Wirecard, българина Орлин Русев, който е специализирал в ИТ- технологиите и е помагал на Марсалек за наблюдението на различни хора в продължение на много години:
Марсалек: „Интересуваме се от българина, който работи за Bellingcat, Христо Грозев. Можем ли да го проверим или ще повдигне твърде много въпроси?“
Русев: „Името наистина е българско, за Bellingcat ли работи?“
Марсалек: „Да, той е водещият разследващ журналист по делото Навални“
Русев: „Ако го направиш както трябва, той няма да има представа“
Марсалек: „Отлично!“
Русев: „Е, откъде да започнем? Искам да кажа, че ако направите истинско пълно разследване, трябва да започнете от мястото, където е роден, цялата му училищна история, кои са били неговите приятели, приятелки, съученици, университет, работодатели и т.н. и т.н. Особено ако не оперира в България и живее някъде другаде. В България имам 4 секретни екипа, всеки с по 12 души… Можем да го следим 24/7“.
Марсалек дава зелена светлина за „пълно разследване“, но това явно не му е достатъчно и той възлага подобна задача на друг свой партньор – Мартин Вайс, бивш високопоставен офицер от австрийската тайна служба BVT. На свой ред на следващата сутрин Вайс изпраща линк към разследването за отравянето на Навални на бившия си подчинен в BVT Егисто От и пита: „Може ли в Австрия да поразпитаме за Христо Грозев? Работи в Bellingcat“. На следващия ден, 16 декември, От уточнява: „Кой е този Христо Грозев?“, а Мартин Вайс отговаря доколкото му е известно: „Бивш агент на ЦРУ. А сега работи на свободна практика“.
Възможно е самият Мартин Вайс да е измислил идеята за ЦРУ или пък може би това му е казал Марсалек. Но интересно е, че на следващия ден, 17 декември, Владимир Путин по време на голямата си пресконференция, говори за разследването на The Insider и Bellingcat: „Прекрасно разбираме, че това изобщо не е разследване, а легализация на материали от американските разузнавателни агенции. Какво, ние не знаем, че те проследяват локацията, или какво?“.
По този начин, като инструктира Дирекцията за вътрешна сигурност на ФСБ да намери онези, които са проследили агенти на ФСБ, Путин (много вероятно искрено) възнамерява да открие следи от дейността на ЦРУ.
Управлението за вътрешна сигурност на ФСБ се заема усърдно със случая. До 29 декември следователите вече са разпитали телекомуникационните оператори и са установили, че информация за техни колеги се издава въз основа на фалшиви искания от Главна дирекция на МВР и фалшиви решения на Хамовническия съд в Москва, за което до 19 януари е съставен подробен доклад до началника на Дирекцията за вътрешна сигурност на ФСБ на Русия генерал Вертяшкин.
Само 10 дни по-късно, на 30 януари 2021 г., и двамата основни автори на разследването за Навални Христо Грозев и Роман Доброхотов официално стават обекти на наблюдение от ФСБ. Лесно е да се проследи Роман Доброхотов – той живее в Москва по това време, но Христо Грозев се налага да бъде проследяван чрез хората на Марсалек.
Първото фиаско на ФСБ
През февруари „разбивачите“ вече са задържани и се оказва, че те изобщо не са агенти на ЦРУ, а трима обикновени измамници с фалшиви полицейски документи. Разследването на ФСБ би могло да спре дотук, но явно ФСБ преценява, че такава прозаична развръзка няма да удовлетвори вбесения президент, и така следенето на Доброхотов и Грозев продължава.
Първоначално ФСБ се интересуваше основно от джаджите на Доброхотов и Грозев, надявайки се да открие в тях информация за разследвания и да потвърди хипотезата си за връзките на журналистите с ЦРУ. Вечерта на 6 март офицери от ФСБ спират Роман Доброхотов в Шереметиево, завръщащ се от командировка и под претекст за „проучване на ситуацията с коронавируса в Европа“, за което те уж произволно интервюират някои хора, пристигащи оттам, настояват Доброхотов да отиде в една стая, като остави джаджите си на масата в коридора (според тях не можете да влезете в стаята на граничната охрана с джаджи). След няколко абсурдни въпроса за доверието във ваксината „Спутник“ в Европа, Роман Доброхотов решава да провери дали нещата му все още са там, където ги е оставил, а служителят, който провежда проучването, няма време да го спре.
Разбира се, на масата вече няма лаптоп и телефони. Служителите на ФСБ симулират голяма изненада и обещават незабавно да върнат липсващите вещи. След 40 минути всъщност връщат всичко. Както по-късно показва независима проверка, те неуспешно са се опитвали да влязат в iPhone и Samsung, заобикаляйки ПИН кода, и също толкова неуспешно да проникнат в компютъра. Единственото, което успяват да направят, е да поставят тракер в кутията на лаптопа, за да следят движенията му (което се оказва безполезно, тъй като Доброхотов, разбира се, после никога не използва лаптопа).
Достъпът до джаджите на Христо Грозев се оказва още по-труден – за целта се налага да се опита проникване в къщата му. През април Марсалек обсъжда със съучастниците си подробностите по следенето на Грозев. За това започват да работят паралелно две групи: едната на Егисто От, а другата на Орлина Русев.
Ескалацията започва през лятото. На 22 юли Марсалек инициира дискусия не само за наблюдението, но и за отвличането:
Марсалек: Някакъв шибан гений току-що предложи да отвлече Христо и да го отведе в Москва. Тези хора са необучаеми.
Русев: Ако го мислите сериозно и ако Грозев е в България, аз имам ресурса там да го отвлека, да го упоя с наркотици и да го затворя на сигурно място. Тогава можем да помислим за процеса на екстрадиция. Ще ни трябва самолет или кораб.
Марсалек: Честно казано, мисля, че това е лоша идея. Ще последва ужасна преса и шест месеца по-късно ще се появят двама нови Грозевци. Това е като хидра – отрязваш една глава и израстват две нови.
Русев: Но щом те искат, аз съм готов. Мисля, че това е готин проект.
На 26 юли, когато Христо Грозев пристига в България и почива край Бургас, Русев радостно съобщава: „Страхотни новини, той е почти у нас. Вижте неговото селфи на лодката. Знаем и къде е отседнал. Има 99,9% шанс да си направим селфи с него тази вечер“. Марсалек отговаря: „Само ако можехме да намерим някой атентатор самоубиец, който да го атакува сега. Харесва ми и идеята да взривя лодката“.
Въпросното „селфи“ е снимка, публикувана от Грозев в Туитър (X) от лодка: той спрял да лови риба с приятел на път за интервю с Емилиян Гебрев същата вечер.
На следващия ден, 27 юли, Роман Доброхотов купува билети за Бургас – планирал е да лети за конференция в Тбилиси на 28 юли и веднага след това да посети Христо Грозев в България. Той обаче не успява да излети от Русия. В 6 ч. сутринта на 28 юли служители на ФСБ разбиват вратата на апартамента му и извършват обиск. Силите за сигурност отнемат всички джаджи, които намират и най-важното – двата паспорта. Формалният предлог е предполагаема клевета, съдържаща се в един от неговите туитове срещу холандския блогър Макс ван дер Верф, когото журналистът обвинява, че работи за ГРУ. Блогърът подава жалбата си за клевета още през декември 2020 г. и полицията отказва да образува дело, но през юни 2021 г. ФСБ тайно възобновява случая и сега го използва като причина за обиска.
Доброхотов не е арестуван (делото за клевета не предвижда арест), но ФСБ са уверени, че обектът на тяхното наблюдение няма да отиде никъде, тъй като задграничните му паспорти са конфискувани като „веществено доказателство“ по делото за клевета. Роман Доброхотов решава, че ако ФСБ по някаква причина иска той да остане в страната, това е сигнал, че трябва незабавно да я напусне, което и прави два дни по-късно, пресичайки руско-украинската граница през гората.
Фиаско очаква и хората на Марсалек. Екипът на Русев погрешно приема, че лодката, на която е сниман Грозев, е негова и няколко дни следи движението й. Още повече време се опитва да открие собственика на лодката, за да докаже, че журналистът Христо Грозев е купил яхтата за себе си. Няколко дни по-късно екипът на Русев с три мотоциклета „Харлей-Дейвидсън“ и два автомобила успява да открие отново Грозев, докато е на музикално шоу в кафене в морски курорт на южното българско крайбрежие. Той и семейството му наели стая в airbnb за през нощта и се върнали обратно в лятната семейна къща рано на следващата сутрин. Екипът на Марсалек обаче не забелязва напускането на Грозев и прекарва следващите дни в дебнене на къщата, която погрешно смятат, че принадлежи на Грозев.
След няколкодневно чакане (през което е обмислян и вариант за запалване на къщата), Марсалек им дава указания да нахлуят в помещението и да набият Грозев (използвайки като претекст измислен конфликт между Грозев и човек на плажа). В последния момент, преди да нахлуе в случаен апартамент, обаче, Маршалек пише на Русев: „WTF се случва, Грозев току-що публикува селфи от Киев“. Тогава Русев пише на екипа си, че са го опозорили ужасно. Той обаче казва на Марсалек, че „Грозев може да е използвал двойник, който е останал в дома му и трябва да е напуснал страната с документи с фалшиво име“.
Преследването продължава: Украйна и Виена
Роман Доброхотов прекарва август в Киев, където успява не без затруднения да получи документ, издаден по хуманитарни причини, заместващ задграничен паспорт. В края на август той най-после се среща с Христо Грозев, но не в Бургас, както първоначално е планирано, а в Карпатите, където са на поход. По-късно се оказва, че Украйна също е несигурно място за журналистите. Месец по-късно източник от СБУ съобщава на Доброхотов, че са успели да прихванат информация, че една от украинските престъпни групировки е получила „поръчка“ от Москва да отвлече Роман Доброхотов и да го отведе в Русия, като за тази работа е предложена награда от 50 000 долара. Бандитите не успяват да открият Доброхотов – на 30 август той заминава за Виена, където се установява на същата улица до Христо Грозев. Буквално същите дни на същата улица се заселват и хората на Марсалек, които наемат апартамент точно срещу този на Грозев, за да могат по-лесно да го следят.
Въпреки че Орлин Русев разправя, че има десетки хора под негов контрол, де факто основният му екип се състои от едва няколко души, включително петима български граждани, живеещи в Англия (43-годишният медицински куриер Бисер Джамбазов, 33-годишната му приятелка Катрин Иванова, която работи като асистент в медицинска лаборатория, 39-годишният декоратор Тихомир Иванчев, бившата му приятелка на 30 години козметичката Ваня Габерова. Последната по време на описаните събития започва да се среща с Джамбазов, мислейки, че вече е скъсал с Иванова, както и с 32-годишния бивш ММА-боец Иван Стоянов).
Първите петима подсъдими: Катрин Иванова, Ваня Габерова (в средата), Бисер Джамбазов, Орлин Русев и Иван Стоянов: 
Този екип няма никакъв опит в операции от този вид, което веднага започва да се отразява на успеха им. Отначало единствената им задача е да следят Христо Грозев, но не се справят с това – той внезапно се появява в чужбина (въпреки, че отсреща наблюдават входа му и дори снимат с камера всички влизащи и излизащи), или го губят в града, защото взема електрически скутер и те не могат да го проследят.
В същото време в докладите си до Марсалек Русев се опитва да прикрие постоянните си провали и да представи нещата така, сякаш внимателният и предпазлив Христо Грозев просто много умее да се законспирира и да прикрива следите си. Всеки път, когато поради разсеяност или промяна на плановете Грозев внезапно се връща или тръгва в посока, различна от очакваната, Русев го отдава на изтънчени методи на конспирация.
За да изглежда малко по-професионално, Русев непрекъснато измисля някакви несъществуващи успехи и ги докладва на Марсалек – редовно съобщава, че са наели хотелски портиер или стюардеса (всичко това е измислица), после казва, че Ваня Габерова е постигнала невероятни успехи в съблазняването на Христо Грозев, че той уж вече е „захапал куката“, влюбил се в нея и активно харесва снимките й във Фейсбук (Христо Грозев почти не използва Фейсбук и макар да е откликнал на поканата за приятелство, след като Ваня се е сприятелила с няколко негови роднини и съученици, той не лайква нито една снимка и дори не се сеща, че Габерова съществува). Марсалек предупреждава Русев: „Дано не се влюби в него. Веднъж се сблъсках с подобна ситуация“ (той вероятно има предвид Наталия Злобина, която ФСБ използва, за да вербува Марсалек и с която после има връзка).
Самият Марсалек обаче споделя с Русев информация с приблизително същото качество, като му казва например, че САЩ уж плащат на директора на австрийското разузнаване милион евро годишно за „личните разходи“ на Христо Грозев. Малко вероятно е Марсалек да си е измислил това, най-вероятно той е получил този слух от своите ръководители от ФСБ, които са имали задачата да открият връзката на Грозев с ЦРУ. В същото време Русев недоумява защо обувките на Христо Грозев са толкова стари и износени. „Трудно е да се каже“, отговаря Марсалек, „той е странен човек. Може би просто не му пука, или може би култивира имиджа на честен и обикновент човек.” (В действителност Христо Грозев просто не придава голямо значение на обувките, когато излиза да прави произволни покупки в магазина, но ако е знаел, че го следят, със сигурност би обул по-хубави чепици).
В един момент обаче ръководителите на Марсалек променят гледната си точка и започват да смятат Грозев за агент на МИ-6: „Нашите приятели са 95% сигурни, че Грозев ръководен от МИ-6 – няколко източника в Обединеното кралство сочат това“, пише Марсалек на Русев и след известно време повтаря: „Нашите приятели отчаяно се опитват да намерят доказателства за връзките му с британците“.
На лов за празен телефон и чужд лаптоп
Следенето продължава не само във Виена, през септември 2021 г. Христо Грозев пътува до Валенсия за среща с Bellingcat. С него в същия самолет тръгва Иванова, а след тях Габерова и Джамбазов. Те резервират стая на етажа на хотела на Грозев, държат го под наблюдение и изпращат на Марсалек снимки на Грозев от закуската му с основателя на Bellingcat Елиът Хигинс.
Престъпниците са успели да проследят полетите на Грозев и Доброхотов благодарение на достъпа до системата „Amadeus“, оператор на най-голямата система за резервация на билети в света. За целта екипът на Марсалек е подкупил служител на летищния логистичен оператор Swissport. Достъпът до тази система им позволява да видят например, че Роман Доброхотов е резервирал полет от Будапеща до Берлин, където лети, за да свидетелства по делото за убийството на Зелимхан Хангошвили. Разследването, ръководено от Христо Грозев и Роман Доброхотов, установява, че убиецът на Хангошвили е служителят на ФСБ „Вимпел“ Вадим Красиков. А техните показания спомагат да осъдят Красиков на доживотен затвор (по-късно той е разменен с руски политически затворници). Катрин Иванова веднага резервира билет за същия полет. Тя се настанява на седалката до Доброхотов и заснема случващото се със скрита камера, закачена на рамото ѝ. В реално време Русев докладва на Марсалек, че Доброхотов си кореспондира с Грозев по телефона, както и че са успели да разберат ПИН кода на телефона му (с една грешна цифра обаче). Вярно е, че при пристигането си в Берлин Иванова загубва Доброхотов и наблюдението се проваля.
По това време престъпниците все още не са обсъдили конкретен план за отвличане или убийство. Основната им цел е да се опитат да откраднат телефон или лаптоп. Първоначално те обсъжда идеята за обир с цел да откраднат лаптопа и да избягат с него, но този план не им харесва особено, защото няма как да се гарантира предварително, че жертвата ще носи лаптопа при себе си. Кражбата на компютър от хотел би била много по-удобна. Очевидно първо са се опитали да направят това във Валенсия. Във всеки случай Русев докладва на Марсалек, че са успели да влязат в стаята на Грозев с помощта на специално устройство, способно да симулира ключ от стаята: „Устройството ще има нужда от 30-50 секунди, за да прочете кода от вратата, след което да „възпроизведе“ и да получи обратна връзка, за да отвори вратата. И ако изведнъж някой реши да провери логовете, ще види, че вратата е била отворена с истинска карта“.
В началото на февруари 2022 г. те откриват, че Христо Грозев лети за Киев. Първоначално престъпниците са щели да го последват, но Марсалек ги спира с намека, че руските специални служби имат свои собствени планове: „Нашите приятели са загрижени, че присъствието ни може да попречи на друга операция в Украйна. Те биха предпочели да се въздържаме от всякаква дейност на украинска територия в момента. Не знам какво правят, но се отнася до Грозев и неговите срещи в Украйна. Може би просто му трябва еднопосочен билет“.
През юни 2022 г. престъпниците постигат първия си късмет – Роман Доброхотов и Христо Грозев отиват на журналистическа конференция, организирана от „Редколегия“ в град Бар в Черна гора. Групата на Русев се настанява в същия хотел и, възползвайки се от момента, успява да открадне мобилния телефон на Христо Грозев от стаята му (явно първоначално са объркали номера, тъй като в докладите си с ужас съобщават, че влезли в стаята с помощта на своето „магическо“ устройство, но са намерили там спящ човек). Късметът обаче се оказва доста относителен – това е специален „ляв“ телефон за пътувания и в него не се съхраняват данни. Заедно с празния телефон Марсалек получава още един почетен трофей – снимка на Грозев и Доброхотов на плажа по бански (няма да включваме снимката в текста по естетически съображения).
Да се решат да направят нещо повече от кражба на телефон те не успяват, а и не получават разрешение за това. „ФСБ реши да запази мълчание и да не отговаря. Вероятно всички са били уплашени, така че решението е делегирано на директора, но той все още е „зает“, пише Марсалек на Русев на 3 юни.
Неудовлетворени от черногорските трофеи, престъпниците планират нов опит – този път те решават да откраднат лаптоп директно от апартамента на Христо Грозев във Виена.
На 11 юни Русев докладва на Марсалек: „В 16:00 местно време „специалният отряд“ успешно влезе в апартамента на Грозев. Там имаше сейф. Отвориха сейфа… И познайте какво? Имаме лаптоп IBM в сейфа!“. По-късно той споделя подробности за тази специална операция:
„Работиха бързо – отвориха апартамента, провериха по списъка, имаше много книги наоколо, старият сейф веднага привлече вниманието им… Тъй като нямаше нищо скъпо/ценно отвън, те решиха (логично), че всичко е в сейфа. Отне им около 10 минути, за да го отворят… Вътре, за съжаление, нямаше пари и ценности, само лаптоп и, мисля, малко флашки и т.н. Решили, че не си струва да ровят повече из апартамента – затворили касата и заключили входната врата. Елвис напусна сградата“.
Всичко би било добре, но Христо Грозев няма и никога не е имал сейф в апартамента си, а личният му лаптоп никога не е изчезвал. Или хората на Русев са нахлули в чужд апартамент, или по-вероятно Русев просто е излъгал за сейфа за ефект и са грабнали първия попаднал им лаптоп, принадлежал на покойната майка на Христо, починала година по-рано от коронавирус (така или иначе, това е единственият лаптоп, който Грозев не успя да намери никъде по-късно). Вероятно вторият вариант е правилен, тъй като по-късно Марсалек предава лаптопа на ФСБ и в разговор с Русев се оплаква, че там няма нищо освен снимки (ако снимките изобщо нямат нищо общо с Грозев, тогава ФСБ най-вероятно биха заподозрели нещо нередно).
Убийте го, ако отвличането се провали
На 7 август 2022 г. Марсалек пише на Русев: „Вероятно ще имаме възможност да отвлечем Роман Доброхотов на лодка. Някакви идеи как да стане това?“. Русев обещава да обмисли тази идея с Джамбазов. По това време Роман Доброхотов живее във Великобритания и престъпниците решават, че това е много удобно, тъй като самите те живеят в тази страна. Марсалек отбелязва: „Една успешна операция във Великобритания би била много добре дошла след провала със Скрипал“.
Русев пише, че полицията има много слаб контрол върху източния бряг, който непрекъснато се ползва от нелегални имигранти. „Доброхотов ще бъде нелегален мигрант в обратната посока!“, остроумничи Марсалек. Те измислят конкретен план, за изпълнението на който са необходими няколко души за силова атака (включително бившия ММА-боец Иван Стоянов), коли с фалшиви номера, маршрут за избягване на камерите за наблюдение и, разбира се, две моторни лодки, които в края на операцията ще трябва да бъдат потопени.
Идеята била Доброхотов да бъде предаден на руските спецслужби в международни води, но според Марсалек имало организационни трудности с това: „Проблемът е как да го вземем в международни води. Не съм сигурен, че момчетата тук ще се доверят достатъчно на нашите способности, че да ни предадат подводница“.
Като алтернативен сценарий престъпниците обсъждат възможността за убийство. Русев предлага да се инсценира „инцидент под душа“, но Марсалек не смята, че това е достатъчно драматично: „Може и да го изгорите жив на улицата – да го напръскате с някаква супер силна киселина, VX, като севернокорейците! Или рицин… Нещастен случай под душа няма да уплаши другите. Имаме нужда от повече драматизъм!“.
Впрочем, плановете за убийството се обсъждат без особена конкретика – Русев и Маршалек очевидно дори не са знаели къде точно живее Доброхотов във Великобритания по това време. Иронията е, че Роман Доброхотов и Христо Грозев на свой ред по това време вече знаят не само точния адрес на резиденцията на Марсалек в Москва, но и имената на двете му любовници, имената и званията на неговите водачи, всичките му фалшиви паспорти, датите и маршрутите на задграничните му пътувания и дори резултатите от медицинските му изследвания.
В средата на август Марсалек със съжаление съобщава на Русев, че не е получил одобрение за идеята за отвличане – тя се смята за твърде рискована, тъй като екипът на Русев се състои от британски жители и ако нещо се обърка, местната полиция ще бъде много лесно да ги хване. Русев е крайно разочарован.
През декември 2022 г. Русев пише на Марсалек: „Сега в новините по българската телевизия … – уж Русия официално е поискала заповед за арест на Грозев. Фейк нюз?“л
Марсалек обещава да провери и скоро отговаря: „ФСБ потвърди“.
Малко преди това ФСБ обвиняват Христо Грозев в участие в опит за отвличане на руски самолети, а източници на РИА Новости съобщават, че той е обвинен в разпространение на фейкове за руската армия. Но в действителност Русия обявява Христо Грозев за издирване по делото за „незаконно преминаване на държавната граница“ от Роман Доброхотов. Между другото, това е единственото наказателно дело в световната история, образувано по този член срещу лице, което не е влязло в страната, а я е напуснало.
На въпроса на Русев дали сега Грозев ще бъде обявен за издирване от Интерпол, Марсалек отговаря: „Мисля, че всичко друго освен отвличане ще бъде безсмислено. Това трябва да е в нашия списък със задачи за 2023 г.“. Два дни по-късно той добавя: „Заповедта за арест изглежда е правното основание, необходимо за отвличането. Лично аз не смятам, че Грозев е много ценна мишена, но Путин очевидно го мрази дълбоко“.
Русев отговаря: „Мисля… „По-ефективно“ и мощно послание би било Грозев не да бъде отвлечен, а да бъде убит, като: 1) Степан Бандера в Германия или 2) като Лев Троцки в Мексико“.
Марсалек отговаря: „Съгласен съм. Въпреки че ледената брадва е вчерашно оръжие. По-добре чук, в стила на Вагнер. Ще предам това на по-високите нива“.
Плановете за 2023 г. не са били предопределени да се сбъднат. През януари целият екип на Русев, включително и той самият, е арестуван.
В офиса им откриват цял склад шпионско оборудване, много фалшиви документи, включително фалшиви журналистически карти, а в телефоните им откриват кореспонденция с Марсалек, която по-късно ще бъде в основата на обвиненията.
Двама от шестимата престъпници скоро са си признали. Останалите се опитват да се правят, че не знаят в какво участват (например Ваня Габерова казва, че си е мислила, че работи за Интерпол), но съдебното жури не им повярва.
Роман Доброхотов, Христо Грозев – The Insider
Превод: BIRD.BG
Материалът Поръчка на Русия: “Убийте го, ако отвличането се провали!” е публикуван за пръв път на BIRD.
