Западът трябва спешно да се адаптира към дигиталната информационна война, доминирана от авторитарни режими като Русия и Китай, пише Пека Калиониеми в последната си статия за The Baltic Sentinel.
Страни като Русия и Китай са превърнали дезинформацията в централен стълб на своята държавна стратегия. Те не просто лъжат – те лъжат шумно, непрекъснато и на всяка възможна платформа. Овладели са изкуството да сеят объркване, да подкопават доверието и да задълбочават политическите разделения в демократичните общества. Това не се случва случайно – а чрез добре финансирани и координирани кампании, които съчетават държавни медии, тайни “трол ферми”, инфлуенсъри в социалните мрежи и манипулирани алгоритми.
В същото време те държат здраво контрола върху собствените си информационни среди. В Русия независимите медии са заглушени, дисидентите – вкарани в затвора, а интернетът – цензуриран чрез т.нар. “суверенна” инфраструктура, която може да блокира или забавя нежелано съдържание. В Китай държавата филтрира цялото онлайн слово чрез Великата китайска защитна стена, забранява платформи като YouTube и Twitter и залива вътрешния интернет с внимателно контролирана пропаганда. Алгоритмите не са инструменти за ангажираност – те са инструменти за подчинение.
Това е ключът към тяхното предимство: те контролират какво виждат техните граждани, докато експлоатират откритостта на нашите общества. Ние не можем да инжектираме истината в техните пространства – но те могат да инжектират лъжи в нашите. Тяхната дезинформация достига нашите телефони за секунди, докато нашите факти не могат дори да преминат техните дигитални граници. Това е дълбоко асиметрична битка, в която авторитарните държави действат с бързина, мащаб и безнаказаност – докато демокрациите се мъчат да реагират, без да подкопават собствените си ценности за свобода на словото и прозрачност.
Тези режими не чакат одобрение. Те не се тревожат за свободата на медиите или за обществения дебат. Когато искат да започнат кампания за влияние, те просто го правят – бързо и тихо. Разполагат с цели мрежи, които произвеждат и разпространяват техните послания на десетки езици, денонощно.
Още по-лошо, те са станали много добри в това да привличат внимание. Използват „суперразпространители“ в социалните мрежи, конспиративни инфлуенсъри и лъскави TikTok видеа, за да опаковат пропагандата си като нещо вълнуващо, бунтарско или забавно – дори когато е напълно фалшива. Разказват прости, емоционално заредени истории, които се разпространяват като горски пожар. И всичко това е подсилено с изкуствен интелект.
А какво противопоставяме ние? Сухи прессъобщения от служители на ЕС. Дълги доклади. Монотонни изявления от дипломати. Подробни статии за развенчаване на фалши, скрити зад платени стени или заровени дълбоко в PDF-и, които почти никой не чете. Добри намерения – поднесени със стилистиката на данъчна декларация. Повечето от това никога не достига до хората, които всъщност са мишена на дезинформацията. Проблемът не е, че нямаме факти – проблемът е, че сме ужасни в това да накараме хората да се интересуват от тях.
Междувременно, информационното бойно поле вече се е изместило. Във Финландия половината тийнейджъри между 13 и 18 години получават новини от TikTok. И не са само инфлуенсъри и забавление – дори Северна Корея вече публикува пропаганда в платформата. Това е нивото на обхват и адаптивност, срещу което се изправяме. Авторитарните режими говорят директно на следващото поколение, използвайки техния език и медии. А ние още шепнем зад платени стени и от официални подиуми.
Вече сме видели колко опустошителна може да бъде информационната война, когато бъде оставена без контрол. През януари 2014 г. 60% от руснаците са имали положително мнение за украинците. После Кремъл започна безмилостна кампания за очерняне по националната телевизия и в социалните мрежи – представяйки украинците като нацисти, предатели или марионетки на Запада. До 2015 г. числата се обърнаха: 60% от руснаците вече имат негативно мнение за украинците. Така работи пропагандата. И когато контролираш цялата информационна екосистема – тя работи ужасяващо ефективно.
Но в същото време Украйна се научи да отвръща на удара. От 2014 г. насам, и особено след пълномащабното нахлуване на Русия през 2022 г., украинците третират информацията като фронтова линия. Изградиха партньорства между правителството, гражданското общество и креативните общности. Използват хумор, мемета, музика и вирусни видеа, за да разобличават лъжи и вдигат морала. Работят денонощно – не защото е модерно, а защото разбират колко разрушителни могат да бъдат тези кампании за манипулация. В Украйна дезинформацията не е абстрактна заплаха – тя е оръжие, което омекотява мишените преди да паднат бомбите.
Вземете Русия: тя харчи почти 2 милиарда долара годишно за държавна пропаганда. Медийните операции на Китай са още по-мащабни и непрозрачни. А междувременно Европейският съюз харчи само малка част от това, за да защити истината.
Не става дума само за пари – става дума за начин на мислене. Ние се защитаваме, опитвайки се да проверяваме фактите след като лъжите вече са станали вирусни. Това не е достатъчно. Трябва да изпреварим проблема.
И не можем да мислим само за краткосрочни решения. Русия и Китай планират своите информационни стратегии десетилетия напред – и ние трябва да правим същото. Това означава да дадем повече ресурси и подкрепа на съвременни създатели на медийно съдържание – инфлуенсъри, подкастъри, дигитални артисти, футуристи, анализатори, визионери. Това са хората, които формират как мислят и чувстват милиони. Трябва да инвестираме в платформите, гласовете и форматите, които реално достигат до хората днес.
Също така трябва да изградим дългосрочна устойчивост. Трябва да изградим ваксина срещу онлайн дезинформацията. А тази ваксина е образованието.
Това означава да предупреждаваме хората преди лъжите да започнат да се разпространяват. Означава да учим медийна грамотност в училище, за да могат младите да разпознават манипулации. Означава да предоставяме ясна, правдива и ангажираща информация там, където хората всъщност прекарват времето си – YouTube, TikTok, Instagram – а не да я крием по неизвестни правителствени или европейски уебсайтове.
Но само с отбрана няма да спечелим тази война. Трябва да пренесем битката на прага на противника. Авторитарните режими имат реални уязвимости – корупция, репресии, неравенство и лицемерие сред елита. Това са слабите места, които трябва да атакуваме с послания, базирани на истината – които насърчават несъгласието, разобличават злоупотребите и подкопават техния контрол върху общественото възприятие. Това не е за смяна на режими – а за използване на фактите, за да предизвикаме митовете, на които те разчитат, за да останат на власт. Както те експлоатират нашата откритост, така и ние трябва да сме готови да разкрием тяхната гнилост.
Не става дума за копиране на авторитарни тактики. Става дума за защита на ценностите, които ни интересуват – свобода, прозрачност, демокрация – с креативни и смели стратегии.
Наистина ли трябва да чакаме Русия да прати дронове и войски през границите ни, за да започнем да приемаме това сериозно?
Информационната война вече е тук. Ние нямаме избор дали да участваме. Но можем да изберем да спрем да губим.
Автор: Пекка Калиониемии, The Baltic Sentinel
Пекка Калиониеми е финландски изследовател и експерт по дезинформация и социални мрежи. Автор на книгата на “Ватник супа”, която показва директни връзки на редица публични личности с Кремъл.
Превод: BIRD.BG
Материалът Западът губи дигиталната информационна война е публикуван за пръв път на BIRD.
