Увеличението на вноската за пенсии с 2% разбуни духовете, бърка в джоба и на работници, и на работодатели Министерството на финансите поиска по-малък скок на минималната заплата, но управляващите го порязаха
Две напред, една назад. Романтични прегръдки и драматични раздели. Вперен поглед очи в очи, докато единият се извърне. Изкусни маньоври, в които всеки иска да докаже властта си над другия. И да излезе победител, макар и чрез малко отстъпление.
На състезание по най-страстния танц в Аржентина – тангото, приличат пазарлъците за бюджета. Само че танцьорите не са двама, а много повече.
Макар че изтичането на крайния срок за внасяне на закона за сметките на държавата за догодина е на 31 октомври, Ден преди крайния срок за внасяне на държавния бюджет в Народното събрание, проектът му все още не е публично достояние, а обществото чува за ключови параметри само от политически анонси.
Финансисти и икономисти отдавна алармираха, че прекалените държавни харчове трябва да се свият, защото иначе ще имаме много голяма дупка в хазната, което не е добър знак за първия ни бюджет като новоприет член на еврозоната.
А кой ще направи повече крачки напред и кой ще трябва да отстъпи – предстои да видим.
За петилетка МРЗ нараства двойно
Ще се окаже ли минималната работна заплата за 2026 г. една от малките крачки назад?
Формулата за определяне на размера й, която е обвързана със средната заплата, всяка година е ябълка на раздора за партньорите в Националния съвет за тристранно сътрудничество. В момента МРЗ се определя от Министерския съвет по формула, която я обвързва с 50% от средната брутна работна заплата за последните 12 месеца. Този механизъм бе въведен през 2023 г. по предложение на синдикатите и БСП, базирано на Директивата на ЕС за адекватните минимални заплати. Работодателските организации обаче настояват за преразглеждане на тази формула.
В началото на октомври социалният министър Борислав Гуцанов обяви, че от следващата година минималната заплата ще е 1213 лв., или 620 евро. Това представлява увеличение със 136 лв., или 12,6%, спрямо настоящата стойност от 1077 лв. Предложението ще засегне около 600 000 души, включително лични асистенти и работещи в социални услуги.
За сравнение, преди 5 години размерът на минималния доход е бил 650 лв.
Бизнесът обаче е категорично против административното определяне на МРЗ като настоява тя да бъде обвързана с производителността на труда. Работодателските организации, сред които Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и Българската стопанска камара (БСК), настояват за пълно замразяване на минималната заплата, както и на доходите в държавния сектор. Този призив се подкрепя и от препоръка на Международния валутен фонд. Основният аргумент на бизнеса е, че въпреки че България остава с най-ниската МРЗ в Европейския съюз по абсолютна стойност (551 евро по данни на Евростат), тя е най-висока по съотношение към БВП на глава от населението. Освен това, работодателите посочват, че през последните три години МРЗ е нараснала общо с 55%, докато ръстът на икономиката е едва 10%. Бизнесът предупреждава, че ново повишение с над 12% ще стимулира инфлацията, особено в период, в който се следи въвеждането на еврото през 2026 г.
Но само като чуят това, синдикатите тутакси заплашват с протести. Те настояват, че инфлацията не се дължи на ръста на доходите, а сред основните причини са кризата от COVID-19, нарушените глобални вериги на доставка и скокът на цените на енергоносителите. Според тяхната оценка, само за 2023 г. инфлацията е достигнала 22%.
КНСБ поиска занапред минималната заплата и всички доходи да се определят на база заплата за издръжка. Синдикатът изчислява, че минималната издръжка на един работещ, живеещ сам, е 1526 лв. към края на юни 2024 г. Това е съпоставимо с минималната заплата в Румъния, която е 1592 лв.
На свое заседание тристранката не постигна консенсус относно предложения размер на минималната работна заплата за 2026 г., въпреки че правителството има задължение само да обсъди, но не и да се съобрази с исканията на бизнеса и синдикатите.
По-късно гръмна новината, че според изтеклите параметри на проекта за бюджет на Държавното обществено осигуряване е възможно е да има по-ниска МРЗ от обещаното увеличение със 136 лв. Вместо 1213 лв., или 620 евро, предложението в проекта на бюджета за догодина е то да е 1183 лв., или 605 евро. Така увеличението е със 106 лв., предлага министерството на финансите.
Ден по-късно, след заседание на Съвета за съвместно управление, в който влизат парламентарните групи на ГЕРБ-СДС, БСП-Обединена левица и "Има такъв народ" и с подкрепата нат ДПС-Ново начало, бяха разгледани параметрите на трите бюджета – на Държавното обществено осигуряване (ДОО), на здравното осигуряване и на държавния бюджет. Стана ясно, че е постигнато съгласие по основните параметри.
„Взехме под внимание всички мнения, коментари и виждания, които бяха споделени до момента и мога да споделя само следните няколко числа: минималната работна заплата, която ще бъде предложена за разглеждане в НСТС, ще бъде 620 евро, т.е. 1213 лева, което отразява в момента действащото законодателство в Кодекса на труда.
Майчинството за втората година ще бъде 460 евро, или номинал от 900 лева, което е почти увеличение от сегашното. Ще бъде предложено също майките, които се върнат на работа през втората година майчинство, да получават и 75% от обезщетението, което в момента е 50%. За общините са предвидени 980 млн. евро за капиталова и инвестиционна програма. Запазва се и минималният дневен размер на обезщетението за безработица, който възлиза на около 9,21 евро, а максималният – на 54,78 евро“, каза председателят на комисията по социална политика в парламента и зам.-председател на ПГ на ГЕРБ Деница Сачева. По думите й, партньорите са постигнали съгласие по основните параметри, като са се обединили около позицията, че „това са единствено възможните бюджети, които намират един изключителен труден баланс между различните икономически виждания на експертите в нашите различни парламентарни групи, както и между очакванията на бизнеса, синдикатите, общините и гражданите. „И не на последно място, много фин баланс между приходите и разходите“, заяви още Сачева.
Възнагражденията на чиновниците с 5% нагоре
Средствата за заплати в бюджетната сфера да бъдат увеличени с 5% през 2026 г., предвижда проектът на бюджет, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров. Синдикалната организация разполага само с проекта на бюджет на ДОО, а не с целия бюджет за 2026 г., но и от бюджета на ДОО става ясно, че парите за заплати ще нараснат само с 5%.
„Говорят неверни неща, като казват, че работещите в бюджетния сектор се увеличават“, каза Пламен Димитров. По думите му през 2010 г. работещите в обществения сектор са били 724,7 хил. човека според данни на НСИ. През второто тримесечие на настоящата година в бюджетния сектор работят 639,8 хил. човека. Това е намаление с 85 хил. или с 12% за 15 години. Намалението е обосновано предвид намалението на населението, посочи Димитров, цитиран от „Труд“. За същия период от 15 г. заетите в частния сектор са намалели с 3,6%.
Държавните служители за последните 15 години нарастват с 1666 човека и от 96,9 хил. стават 98 хил., каза Пламен Димитров. Това представлява увеличение с 1,7%. Но по-голямата част от увеличението е в общините. В централната администрация увеличението е с 300 човека.
„Държавните служители са 4,1% от всички заети в страната и 16,6% от всички хора, на които плаща държавният бюджет. Средно за страните от ЕС държавните служители са 5-5,5% от работещите хора. Ние не сме над средното ниво за страните от ЕС“, каза още Пламен Димитров. Средно за страните от ОИСР заетите в бюджетната сфера са 18 на сто.
Като от хората на бюджетни заплати бъдат извадени държавните служители, остават малко над 500 хил. човека. От тях голяма част са в силовите ведомства. Например в полицията са 55 хил., в армията са 30 хил., никой не знае колко са в службите за сигурност, заяви Димитров. Отделно има лекари, учители, научни работници, библиотекари, хора в музеите и т. н. Да кажат кои от тези хора са ненужни, защото да се говори просто “да ги режем” е спекулация, заяви Пламен Димитров.
Той обясни, че проектът на бюджет е направен при увеличение на разходите за заплати в администрацията с 5%. От КНСБ ще настояват да бъде запазено неписаното правило, че заплатите на учителите са поне с 25% над средната за страната, а увеличението на възнагражденията в някои агенции да е поне с 10%, например в агенциите към Министерство на земеделието – за борба с градушките, за безопасност на храните, областните служби по земеделие. Има червени линии за увеличението на заплатите, заяви Пламен Димитров.
Бизнес и синдикати против вдигането на осигуровките
Сред най-оспорваните параметри на Бюджета за 2026 г., които изтекоха в медиите, е увеличаване на осигуровката за Фонд „Пенсии“ с 2 процентни пункта. Ако това бъде прието, вноската за пенсии ще достигне 21,8% за родените преди 1 януари 1960 г. и 16,8% за хората, родени след 31 декември 1959 г.
В проектобюджета за ДОО за 2026 г. максималният осигурителен доход е предвидено да нарасне от 4130 до 4600 лв. (2352 евро), което е със 170 лв. (87 евро) повече от предвиденото преди по-малко от година от кабинета „Желязков“ увеличение в стойността на максималния осигурител праг. Ако промените бъдат приети, това ще означава, че за 5 години – от 2021 до 2026 г., максималният осигурителен доход ще се е увеличил от 3000 до 4600 лв., което е повишение с 53%.
Ако предложенията бъдат приети, осигурените на максимален доход не просто ще бъдат облагани върху по-голяма сума, но и, ако продължат да се осигуряват на максималния праг, ще им бъдат удържани допълнителни 160 лв. – 90 лв. повече за работника и 70 лв. повече за работодателя.
За осигурените на минимална заплата увеличението с 2% ще означава удръжка от 28 лв. повече за работниците и 23 лв. повече за работодателите.
За сегашната средна заплата от 1311 евро увеличението на осигуровките означава намаление на получаваната сума от работника с 11 евро на месец или с 132 евро на година, изчислиха експерти.
Увеличението на осигуровките заедно с другите планирани промени, сред които е вдигане на максималния осигурителен доход, ще осигурят допълнително 1,123 млрд. евро в бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) през 2026 г., а общите приходи ще бъдат близо 9 млрд. евро. Планираните разходи от бюджета на ДОО са над 15 млрд. евро, което е увеличение с 1,24 млрд. евро спрямо настоящата година.
За новината първо съобщи БНР, а пред Свободна Европа представители на Българската търговско-промишлена палата, които са присъствали на обсъжданията като част от Съвета за тристранно сътрудничество, са потвърдили информацията.
Работодателските организации БСК и АИКБ са гласували "против" проекта, защото не са съгласни с увеличаването на вноската за пенсия.
Проектобюджетът е крайно неприемлив, обяви пред БТА заместник-председателят на БСК Мария Минчева.
„Искахме да избегнем пристъпването към най-лесната за прилагане мярка – именно вдигането на осигуровката, без да знаем каква цел си поставяме. Вдига се също и максималният осигурителен доход, така че няма как да подкрепим такъв бюджет. Протестните дейности са присъщи на синдикалните организации, не на работодателските, но това, за което ще настояваме, е в крайна сметка да има ясна цел на параметрите“, заяви Минчева.
„Не е вярно, че осигуровките трябва да бъдат вдигнати заради големи бюджетни разходи“, смятат от КНСБ. Президентът на синдикалната конфедерация Пламен Димитров обясни, че като алтернатива на по-високите осигуровки може да бъдат обложени някои свръх печалби с 33%, например на банките. „Това е най-справедливо“, заяви той. При печалба на банките от 4 млрд. лв. това означава допълнителни приходи в бюджета от над 1 млрд. лв. Друг сектор, който може да бъде обложен, е хазартът и може да се избегне вдигането на осигуровките, заяви Пламен Димитров.
Дали управляващите ще направят промени в проектите на Бюджет 2026 в последния момент не е ясно. Не се знае също кога и дали изобщо ще има официално представяне на финансовата рамка.
Единствено известно е, че в петък има заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, а след него трябва да има и решение на кабинета за Бюджет 2026. Последната стъпка е внасянето в парламента.
Повече пари за младите лекари и сестрите
Младите лекари ще получават минимум 1860 евро месечно, а сестрите – 1550 евро. Минималните възнаграждения за специализантите и медицинските сестри са заложени в бюджета на НЗОК за 2026 г. В него са заложени допълнителни 260 милиона евро за увеличаване на заплатите на лекарите специализанти и медицинските специалисти в болниците. Предстои лекарският съюз и касата да договорят правилата, по които ще се разпределят допълнителните средства.
Добрата новина за хората е, че парите за увеличение на заплатите на медицинския персонал в болниците не са за сметка на здравните вноски. "В бюджета ни се създава нов ред за трансфери от централния бюджет 260 милиона евро. Тези пари не са от здравноосигурителни вноски", увери доц. Петко Стефановкси, управител на НЗОК:
Явор Пенчев, председател на Надзорния съвет на НЗОК коментира: "Така наречените от вас млади лекари, ще получат сумата, която искаха, а именно 150% от средното брутно възнаграждение, което прави 1860 евро минимално възнаграждение за тях. А медсестри, акушерки и други категории персонал получават 125% от средната брутна заплата, което прави 1550 евро възнаграждение".
Най-много пари в бюджета на НЗОК са заделени за лекарства и болници. Предвижда се здравната каса да плаща биомаркерите за онкоболни.
Издръжката за живот скочи със 169 лева
Сумата, необходима за нормален живот на тричленно семейство в България, вече достига 2785 лева месечно, показват последните изчисления на КНСБ за септември. Това е увеличение с 169 лева спрямо същия месец на 2024 г. За сам човек са нужни 1547 лева – с 93 лева повече спрямо миналата година.
От синдиката посочват, че 60% от работещите българи живеят с доход под нужния за нормална издръжка, а близо 1,6 млн. души не могат да си позволят заплата на това ниво. „На пълен работен ден до минимална работна заплата се осигуряват 12,7% от наетите лица, а при всички осигурени процентът стига 22%“, обясни Виолета Иванова, зам.-директор на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ.
Новият бюджет! големите капани с пенсии и заплати 2025 IUSTITIA.BG – Investigations 2009-2025 2025-10-31 13:18:56 Последни новини новини от Света Новини от страната Най-важните новини най-новите новини най-важното най-новото от деня Юстиция Петър Низамов Перата Петър Низамов- Перата Юстиция бг iustitia.bg iustitia iusticia usticia разследване Бургас България новини новини от последния час новини от деня новини от днес България новините The news from Bulgaria блиц новини топ новини най-важното най-коментираното последните новини Бойко Борисов новините времето коронавирус новини news weather facebook youtube фейсбук инстаграм новините днес новини от последните минути новини днес днес новини вести бг новини водещи новини горещи новини бг новини сайт за новини всички новини новини бг новини от последния час последни последни новини бг новини от днес новини днес новините от последния час последни новини днес news bg news новини вести 24 часа новини vesti bg novini новини свят bird bg bivol bg биволъ trud bg novini последни новини днес novinite bg news здравей българия политическа партия герб делян пеевски скандално българска национална телевизия свободна европа телевизия скандал ексклузивно на живо тв на живо в момента тв тв онлайн тв програма бг на живо сега тв новини online тв онлайн на живо съд бургаски съд бургаски окръжен съд съд бургас бургаски районен съд районен съд бургас окръжен съд бургас апелативен съд бургас прокурор бургас прокуратура бургас окръжна прокуратура бургас бургаска окръжна прокуратура районна прокуратура бургас бургаска районна прокуратура главен прокурор иван гешев прокурор гешев цацаров мвр бургас одмвр бургас одп бургас полиция бургас окръжна полиция бургас прокурор цацаров сгс дела съд варна председател на сгс съдебни решения по граждански дела решения по дела пловдивски съд решение на съда решения дела варна съд наказателни дела окръжен окръжен съд решения работа в съда сгс председател сгс съдии софийски съд пос съдии пловдив съд пловдив съдии пловдив всс инспекторат всс вкс вас върховен съд висш съдебен съвет адвокат адвокат наказателни дела адвокат граждански дела адвокат брачни дела адвокат административни наказателно право наказателен процес гражданско право граждански процес административно право конституционно право
