Три фитила на омразата запалиха едновременно радикалите от БОЕЦ, Ивайло Мирчев и президентът Три фитила на омразата запалиха едновременно днес радикалите от БОЕЦ, водачът на „Да, България“ Ивайло Мирчев и президентът Румен Радев.
Първите БОЕЦ свикаха протест през централата на ДПС-Ново начало с призив „всички организатори на протести да радикализират своите действия".
Вторият даде воля на фантазията си, сипейки откровени лъжи, как Делян Пеевски събирал автобуси срещу протеста на БОЕЦ и ПП-ДБ. А третият директно призова за обединение срещу Пеевски, наричайки го „символ на покварата във властта“. Нещо повече – Радев вдигна юмрук и срещу медиите, определяйки ги за „рупор на задкулисието“.
Няма да допуснем политиката да бъде заместена от улични боеве, организирани от провалените и корумпирани политици от ПП-ДБ и техните присъдружни антидържавни сподвижници, отговори светкавично Пеевски на провокациите на Мирчев.
И отправи апел: „Призоваваме всички наши симпатизанти от цялата страна да не се поддават на провокациите, нито днес, нито когато и да било!
Защото това е истинското лице на ПП-ДБ – те са готови да рискуват гражданския мир, като провокират безредици! Те са готови да провалят благосъстоянието на държавата, на хората, с доноси и измами – както се опитват сега да лишат българските граждани от 6 млрд. по ПВУ!“
Защо Радев, Мирчев и БОЕЦ се прегърнаха?
Страхът на Мирчев и соросите е ясен. И обясним – ПП-ДБ се разпадат. Хората просто бягат от тях. И доказателството за това са митингите от 10 души в защита на арестувания за корупция варненски кмет Благомир Коцев.
Колкото и ведомствените на „Промяната“ социолози да обясняват, че три партии се борят за второто място, като разликата между тях е 0,1, дори приятелската на промяната агенция „Тренд“ не може вече да скрие факта, че ПП-ДБ се сгромолясаха на четвърто място.
Възходът на ДПС-Ново начало и втората му позиция в рейтингите на партиите са неоспорими. Пеевски работи за хората, решава проблемите им с вода, парно, паркинг. И те все повече го харесват. Това сън не дава на Кики, Ники, Лена, Асен и Мирчев. А те познават само един начин за вдигане на рейтинг – атака срещу Пеевски, който осветли всичките им зулуми – от пуделите и пачките, през митническите афери, до парапета и пеньоара.
Но, както каза някогашната основателна на „Промяната“, те – ПП-ДБ, толкова си могат.
По-важен е въпросът защо президентът отиде на военен полигон, за да взриви бомбата на нова политическа война.
Летателният план на Радев във властта вече даде системна грешка. Президентът определено иска да излезе на партийния терен, но не смее. Изнервен е защото търси място на политическия небосклон, а пропусна момента да изгрее като ярка звезда. Срещу сладкодумните патриотични речи и еднообразните критики към властта, винаги, когато не той държи кормилото, Пеевски застава с конкретни действия, които решават насъщни проблеми.
Затова и днес социолози и политолози са категорични – партията му няма да е водещ фактор в политиката, ако я създаде. Ще остане там някъде в миманса на 4-процентовата бариера. А в мига, в който напусне цитаделата „Дондуков“ 2, ще усети по трудния начин, че институционалният рейтинг няма нищо общо с личния. И че политика с юмрук не се прави.
Месеци наред Радев отчаяно търси себе си. Вдигна копието на МЕЧ срещу кабинета, развя знамето на „Възраждане“ срещу еврото. Сега прегърна омразата на соросите срещу Пеевски.
Истината е, че Радев няма никакво право да говори за поквара в политиката, защото той пръв смачка в юмрука си моралните устои на държавата. Именно той инсталира в управлението клетвопрестъпника Кирил Петков, именно той величаеше Асен Василев, който така оплеска държавните пари, че за малко да не получим зелена светлина за еврозоната.
Шарлатани, както по-късно ги нарече, но – негови си шарлатани. Той ги отгледа, правейки се че не забелязва как потъпкват закони и християнски норми, как безогледно бъркат кацата с меда. Но още по-лошото – как режат дървото на паметта.
Желая ви прекрасен петък, изречено от неадекватния министър на културата, с когото Радев щедро раздаваше държавни ордени, беше само един от многото срамни епизоди на покварата, която повсеместно отрови държавата през последните 5 години.
Още предците ни са предупреждавали, че властта корумпира, но абсолютната власт – покварява. А в безвремието на последната петилетка властелинът бе Радев със служебните си кабинети, цена на които тепърва ще плащаме. Включително, цената на онзи договор с „Бошаш“, с който непокварения му енергиен министър, къташе стотици хиляди в къщата си, за да вее косите на красивите дами в кабриолета си.
Непокварените му приближени цяло лято събираха тен по палатите си в Халкидики. Други от тях, още по-малко покварени, обикаляха по Пътя на Копринката, за да събират лепта от бизнеса за създаването на бъдещата партия. А самият той, чист като сълза, фучеше с мафиотски кортеж по булевардите на Варна.
Най-голямата поквара обаче е прегръдката на Радев със соросите – тези, които през платените си НПО-а влязоха в училищата, поквариха децата с безумици за третия пол, сипейки заплахи срещу вероучението. А сега правят отчаяни опити да завладеят съд и прокуратура и да изкарат арестувани за корупция кметове от ПП-ДБ, осъдени от всички възможни инстанции, като непокварените герои на справедливостта.
Сатанинската отрова в прегръдката със соросите би останала в графата жалка, ако не бяха призивите на БОЕЦ за радикализация и апелите на „Промяната“ за всенародни въстания в градовете.
Във фейсбук групата на ПП-ДБ вървят опасни думи: „Варна и София вече въстанаха срещу диктатурата, следващата битка е за Пазарджик“.
Разбира се, никой не е въстанал срещу нищо, защото диктатурата е само в главата на непокварения Ивайло Мирчев. Но когато политическото говорене се смеси с партизанското, нещата излизат контрол. А както е добре известно, хилавата опозиция покварява не само управлението, но и себе си.
Истината обаче е , че няма по-голяма поквара от тази – президентът на една държава, който е призван да бъде обединител, да запали фитила на бомбата на гражданския мир заради огромните си апетити към властта. Тази бомба обаче ще отнесе първо него, защото, както пише в Библията, властта покварява най-бързо тези, които най-много са я искали.
