Ван Гог търси тук вдъхновение, “чужденецът” Камю открива своя дом Какво е това място – земен рай или скучна провинция, където единственото избавление е да развинтиш въображението си?
Лавандулови поля на фона на планински възвишения. Каменни къщи с кепенци в млечно синьо. Порти, които се отварят с ключове-реликви от началото на миналия век, но това не притеснява никого, защото крадци няма.
Тези пейзажи като от романтични пощенски картички са запазена марка на Прованс. Тук животът тече бавно, а годината е белязана от три събития: цъфтежа на лавандулата, гроздобера и посрещането на новото божоле.
Денят започва с кафе и кроасан, преминава през обяда с чаша вино, следобедната дрямка, когато всички магазини и заведения затварят без да им пука, че ще изпуснат някой клиент, чашка пастис на залез слънце и вечеря на сладки приказки с приятели.
La vie est belle с глътка розе с цвят на люспа от лук, запотило бутилката с форма на корсет; с разливащото блаженство по сетивата вкусване на прясно изпечен макарон или калисон – гастрономически символи на Прованс.
Който е минал оттук, е взел или оставил по нещо.
Гърците, основали Масалия, научили местните да правят вино, а сирийците донесли маслината и рецептата за сапун със зехтин, наричан днес „марсилски“. Сега Марсилия е вратата към по-добрия живот за имигрантите от десетките бивши колонии в Африка, Азия, Америка и Океания, откъдето Франция се е зареждала блага. Гьоринг „разчистил“ с взривове стари квартали с лоша репутация, но е запазена „имперската улица“ с величествени сгради в стила на парижките булеварди, дело на градостроителя Жорж Йожен Осман (Haussmann).
А Старият град е царство на уличните художници, претворили в картини всеки ъгъл, врата, стълби и витрини, превърнали сградите в цветни картини и разкази за невидимия живот.
Изкуството им не е ъндърграунд, има подкрепа от институциите.
Финикийците създали селището Theline, което днес се нарича Арл, а Цезар го нарекъл „Малкия Рим на Галия“.
И както подобава за имперска столица, построил там амфитеатър, терми, цирк и всякакви удобства за ветераните от римските легиони, участвали в победната битка срещу хелветите.
Келтите дали името на Авиньон („Господар на реката“), разположен на левия бряг на Рона. А роденият в Гаскония папа Климент V преместил тук през 1309 г. папската държава за 67 години.
От времето на седемте понтифици, заради които наричали града „Втори Рим“, е великолепният Папски дворец, една от най-големите готически сгради във Франция, очароващ с величествена архитектура и безценни стенописи.
Днес Авиньон е световна театрална сцена, театри има буквално на всяка крачка.
Четири века преди Христа галите се заселили на мястото на днешния Лион, а когато легионите на Юлий Цезар ги победили, римляните създали селището Лугдунум. Мястото, където кротката Сона се влива в пълноводната Рона и двете реки величествено тръгват към Средиземно море, става важен стратегически център не само за военна експанзия, но и за търговия. През Ренесанса тук процъфтява производството на коприна, с която шиели одеждите на благородниците във Венеция, Генуа, Флоренция. Покровителка на града е Светата Дева, нейната бяла базилика, построена през XII век и обновена през XIX, гордо се извисява на хълма Нотр Дам де Фурвиер.
Хората вярват, че благодарение на ходатайството на Божията майка населението е пощадено от чумата, която поразява една пета от жителите на Прованс. Знак на благодарност и изпълнен обет е Фестивалът на светлината, провеждан и до днес на 8 декември. Лион е градът на братя Люмиер и киното, на Сейнт-Екзюпери и Малкия принц. Той става кулинарната столица на Прованс след като през XIX век безработни готвачки се обединяват в групата „Лионски майки“ и слагат начало на новата френска кухня. Ученик на Майка Бразие е кулинарният виртуоз Пол Бокюз, наречен „Готвач на века“. Сред местните специалитети са кървавица и наденица от свински крачета.
В Прованс са познавали тайната на виното още преди 2600 години. Днес тук е единственият в света институт за изследване на различните стилове във винопроизводството. Експертите твърдят, че розетата придобиват божествен вкус благодарение на билките край лозята – лавандула, розмарин, хвойна, мащерка.
Какво е това място – земен рай, в който търсиш спасение от житейските несгоди или далечна провинция, където единственото възможно избавление от скуката е да развинтиш въображението си?
В подкрепа и на двете тези могат да се намерят примери.
Винсент ван Гог бяга от мъглите на Ниската земя и търси вдъхновение във френската провинция. Пол Сезан се спасява от подигравките на надменния Париж в горещите поля на Юга и тишината на родната си къша в Екс- ан -Прованс. „Чужденецът“ Албер Камю открива своя дом в Лурмарин – с парите от Нобеловата награда си купува къща, там е погребан след катастрофата, която го оставя завинаги на 46.
Сен Реми дьо Прованс е родното място на Нострадамус, лекувал чумави и писал странни стихове, които и до ден днешен се смятат за предсказвания за най-страховитите световни събития и катаклизми.
А Маркиз дьо Сад, чийто фамилен замък е в Лакост, първи се осмелява да надникне в най-тъмната бездна на човешката душа и да освободи окованите чудовища.
Колкото и да са различни тези гении, има нещо, което ги обединява – те остават неразбрани от съвременниците си, защото рушат табутата на своето време. Не само с творчество и мисъл, но и с живота си.
Текст и снимки Даниела Денева
