Скъпи съотечественици: Руска държавна фондация плаща на съюзници в ЕС въпреки санкциите

“Правфонд”, руска фондация за правна помощ за “сънародници” в чужбина, е продължила да финансира хора и организации в целия Европейски съюз, включително и в България, дори след като беше санкционирана в средата на 2023 г. Парите са използвани предимно за разпространение на руска пропаганда и дезинформация. Това разкрива международното разследване на 21 медии наречено “Скъпи съотечественици”, в което BIRD е българският партньор.

Ключови констатации

• Руската държавна фондация за подкрепа и защита на правата на сънародниците, живеещи в чужбина, по-известна като Правфонд, е изпратила средства на грантополучатели в поне 11 европейски държави членки, след като беше санкционирана в средата на 2023 г.
• Правфонд и неговите получатели използват широк набор от тактики, за да внесат парите си в ЕС, от контрабанда на големи суми в брой до изпращане на пари чрез банкови сметки, държани от трети страни.
• Във вътрешен доклад, получен от журналисти, фондацията описва как е успяла да продължи работата си в Европа “без особени затруднения” след налагането на санкциите.
• Български организации са кандидатствали за средства от Правфонд след въвеждането на санкциите и за тях е ходатайствала лично Елеонора Митрофанова

Заявената цел на Правфонд е да защитава интересите на руснаците, живеещи в чужбина, най-вече чрез предоставяне на правна помощ. Но репортерите в новото съвместно разследване, озаглавено “Скъпи съотечественици”, също така установиха, че фондацията е платила адвокатски хонорари на лица, обвинени в шпионаж, и е сътрудничила с агенти на руското разузнаване в Литва, в шумен опит за дискредитиране на дело срещу бивши съветски офицери. 

Фондацията е финансирала и проруска пропаганда в различни европейски страни, особено в бившите съветски републики в Балтийските страни, и е помогнала за напредъка на външнополитическите интереси на Кремъл, установиха репортерите. 

В България Правфонд е налял поне 460 000 долара, като правната защита никак не изглежда приоритетна.. Най-щедро е финансиран седмичният вестник “Русия Днес”, издаван от Светлана Шаренкова, както и рускоезичният сайт “Всемирная Россия” vseruss.com, стопанисван от Марина Дадикозян и членове на нейното семейство. Пари са давани и за организацията на конференции и събития с откровено пропаганден характер.

“Русия Днес” е седмичник на български език, който тиражира открито руските геополитически “опорни точки” и дезинформация за войната в Украйна. Докато сайтът на Дадикозян не е насочен специално към българската публика.

На фона на грантове от 20 до 50 000 евро за пропаганда, сумите за адвокатски кантори, ангажирани да представляват руски граждани в България, са от порядъка на 3-4000 евро.

Санкции и заобиколни маршрути

През октомври 2024 г. гранични служители спират 65-годишна дама, която е туристически агент. Тя се опитва да внесе 10 000 евро в брой в Естония от Русия.

Естонските власти установяват, че парите не са били нейни. Жената е пътувала до Русия, за да ги вземе, след като ги е получила от Фондацията за подкрепа и защита на правата на сънародниците, живеещи в чужбина (Правфонд), организация, създадена и финансирана от руското правителство. Тя е планирала да ги предаде на адвокати, представляващи руснак в Естония, обвинен в сътрудничество с руското разузнаване. Репортерите установиха, че естонската туроператорка Татяна Соколова е получила пет големи плащания от Правфонд от негово име, на обща стойност над 50 000 евро, преди да бъде арестувана през октомври.

Защо жената е поела този риск? През юни 2023 г. Европейският съюз санкционира Правфонд и неговия изпълнителен директор Александър Удалцов, което теоретично значително затруднява фондацията да прехвърля пари в Европа. Данните сочат, че до въвеждането на санкциите това е ставало с банкови преводи. След санкциите парите започват да пътуват с куриери или се прехвърлят през трети лица. 

Но финансирането не секва. Десетки хиляди вътрешни имейли на Правфонд, получени от датския обществен радио-телевизионен оператор DR – споделени с OCCRP и над две дузини медийни партньори в проекта “Скъпи съотечественици” – показват как фондацията е успяла да продължи работата си в цяла Европа с относителна лекота.

През двете години, откакто беше санкциониран, Правфонд е изпращал средства на получатели в поне 11 държави членки на ЕС – включително предполагаеми киберпрестъпници и руснаци, арестувани за контрабанда на мигранти – използвайки широк набор от тактики, от изпращане на пари чрез банкови сметки, държани от трети страни, до просто намиране на хора, които да пренасят пари в брой през границите.

В проект на годишен доклад за дейността на фондацията, изпратен до руското външно министерство в имейл от март 2024 г., се отбелязва, че въпреки някои „трудности за практическата работа“, причинени от санкциите на ЕС, „досега е било възможно да се разрешат проблемите във всеки конкретен случай, като се използват, наред с други неща, алтернативни и заобиколни варианти“. 

Няколко дни след като плащанията са били санкционирани, Правфонд е предупредил в имейл естонската туристическа агентка, хваната на границата, за „възможните рискове“ от внасянето на парите им в ЕС и я е призовал да обмисли потенциалните последици от по-нататъшните действия. 

Изглежда, че след санкциите Правфонд е затегнал и сигурността на комуникацията. До санкциите българските грантополучатели комуникират интензивно по имейл и изпращат до Москва  формуляри с искания за грантове, потвърждения за получени банкови преводи и отчети за свършената работа. Но на 9 юли 2023 г. в имейл от Игор Паневкин, старши съветник в Правфонд, изпратен до Марина Дадикозян, се казва, че тази практика трябва да се промени. Мейлът, наличен в базата данни достъпна на BIRD е непълен и е чернова. Вероятно окончателният вариант е изтрит, тъй като в него е имало инструкции да се използват други, защитени канали на комуникация.

Вероятно това е причината в имейлите от България да липсват заявки за грантове и информация за банкови преводи за втората половина на 2023 и 2024.

Но през 2023 и 2024 г. има данни за пътувания на Марина Дадикозян до Москва. Едно от тези нейни посещения в руската столица трае само един ден. Като се има предвид, че до Москва се лети през Сърбия или Турция и билетите никак не са евтини, такава бърза визита повдига въпроса дали  Дадикозян не е пътувала в качеството си на  куриер на Правфонд.

Препоръки от Митрофанова

Българските организации са искали пари от Правфонд и след включването му в санкционните списъци. За това свидетелстват няколко имейла до директора на Правфонд от руския посланик Елионора Митрофанова, в които тя официално и на бланка на посолството ходатайства на Шаренкова и Дадикозян, за да получат подкрепа за събития и издателска дейност.

Руското посолство всъщност е редовен партньор на тези организации за осъществяване на техните събития в България и това също е посочено изрично в заявките за грантове.

Илюстрация: James O’Brien / OCCRP

Съотечествениците са ни скъпи: Теч на информация от руски фонд разкрива финансирането на инструменти за влияние на Кремъл

Материалът <span style='color:#00008B;font-size:20px;font-weight:bold;'>Скъпи съотечественици:</span><BR> Руска държавна фондация плаща на съюзници в ЕС въпреки санкциите е публикуван за пръв път на BIRD.