Проф. д-р Снежана Тишева за фамилната хиперхолестеролемия, рисковете от нелекуван LDL и ключовата роля на ранната профилактика
Холестеролът е дума, която често чуваме, но рядко разбираме в дълбочина. Високите нива на LDL-холестерол – т.нар. „лош“ холестерол – могат да доведат до сериозни сърдечно-съдови заболявания, особено когато става въпрос за наследствени форми като фамилната хиперхолестеролемия. Ранната диагностика и навременният скрининг са ключови за превенцията и лечението.
В това интервю разговаряме с проф. д-р Снежана Тишева, д.м.н., един от водещите кардиолози в България, с над 180 научни публикации и дългогодишна практика в областта на хипертонията, сърдечната недостатъчност и липидологията. Тя е началник на Клиниката по кардиология към УМБАЛ „Георги Странски“ – Плевен и ръководител на Катедра „Кардиология, пулмология и ендокринология“ към Медицински университет – Плевен.
Ще обсъдим какво представлява фамилната хиперхолестеролемия, как се открива чрез лабораторни тестове, и какво можем да направим, за да се предпазим от рисковете, които носи нелекуваният висок холестерол.
– Какво представлява холестеролът и защо е важно да следим неговите нива?
– Холестеролът е важна част от мастния профил, който се произвежда от черния дроб и е необходим за изграждане на клетъчни мембрани, хормони, витамин D и жлъчни киселини. Организмът получава холестерол както от собственото си производство, така и от храната, най-вече от животински продукти. Въпреки че холестеролът е жизненоважен, прекалено високите му нива в кръвта могат да доведат до образуване на плаки в артериите, т.е в този случай е важен злосторник, причиняващ сърдечни заболявания, инфаркти и инсулти.
– Какви са рисковете от висок LDL-холестерол и как той влияе на сърдечно-съдовата система?
– ЛДЛ (липопротеин с ниска плътност) холестеролът, известен като "лош холестерол", транспортира холестерола от черния дроб до отделните части на тялотото, но високите му нива в окисления си вид са в основата на прогресиращия атеросклеротичен процес (атеросклероза), стесняване на съдовете и увеличен риск от сърдечно-съдови заболявания като инфаркт и инсулт, периферносъдови заболявания.
– Какво е фамилна хиперхолестеролемия и как се различава от придобитата форма на висок холестерол?
– Фамилната хиперхолестеролемия е животозастрашаващо генетично заболяване, при което най-важната характeристика е много високото ниво на холестерола в кръвта и по-точно много високото ниво на лошия холестерол. Това предопределя ранната изява на атеросклерозата в цели фамилии и ранната болестност от сърдечно-съдови, мозъчно-съдови и периферно-съдови заболявания.
– Кои са основните симптоми или сигнали, че човек може да има проблеми с холестерола, въпреки че често липсват изразени оплаквания?
– При високо ниво на холестерола пациентите могат да бъдат безсимптмони до момента на ранна изява на инфаркт, инсулт, а понякога и внезапна сърдечна смърт. Често високият холестерол има при тях и външни белези – липидни петна /ксантелазми/, бяла дъга близо до оцветената част на окото („корнеален аркус“); Подутини или бучки около кокалчетата, лактите и коленете, наречени „ксантоми“. Те се образуват, когато излишният холестерол се отлага върху сухожилията или под кожата и могат да бъдат забелязани от дерматолог; Подути или болезнени ахилесови сухожилия („ксантоми на сухожилията често са находки на ортопедите и ревматолозите).
– Какви лабораторни тестове се използват за диагностика на дислипидемия и какво означават стойностите на LDL, HDL и триглицеридите?
– Липидният профил е серия от кръвни тестове, които измерват нивата на различните мазнини (липиди) в кръвта, включително общия холестерол, LDL ("лошия" холестерол), HDL ("добрия" холестерол) и триглицеридите. Поне веднъж в живота всеки трябва да изследва своя липопротеин а – Lp(a).
– Какви са препоръчителните граници за холестерол при здрави хора и при пациенти с повишен сърдечно-съдов риск?
– Препоръчителните нива на липидите при здрави възрастни включват нисък общ холестерол, нисък "лош" (LDL) холестерол, висок "добър" (HDL) холестерол и нисък холестерол при възрастни със сърдечно-съдови рискове. За здравословен профил, препоръчителните нива са: общ холестерол под 5.2 mmol/L, LDL холестерол под 2.6 mmol/L, HDL холестерол над 1.0 mmol/L за мъже и над 1.3 mmol/L за жени, както и триглицериди под 1.7 mmol/L.
При тези с висок риск и много висак риск прицелните нива на ЛДЛ са значително по-ниски.
– Какви са последствията от нелекуван висок LDL-холестерол – краткосрочни и дългосрочни?
– Високият холестерол в кръвта може да доведе до натрупване, наречено „плака“ по стените на артериите (вид кръвоносен съд). Тъй като плаката се натрупва с течение на времето, вътрешността на артериите се стеснява. Това стеснение блокира притока на кръв към и от сърцето и други органи. Когато притока на кръв към сърцето е блокиран, това може да причини болка в гърдите (наричана още стенокардия) или сърдечен удар (наричан още инфаркт на миокарда). А когато се отнася до сънните артерии или други мозъчни съдове се развива мозъчно-съдова болест. Стеснението може да се намира в съдовете със средноголям калибър, хранещи крайниците и да доведе до периферно-съдова болест. Всички тези процеси могат да бъдат остри или хронични.
– Каква роля играе начинът на живот – хранене, физическа активност, стрес – в контрола на холестерола?
– Диетичните промени и упражненията могат ефективно да намалят нивата на холестерола. Има пет ключови начина за намаляване на високите нива на холестерол в кръвта.
5-те ключа за контрол на холестерола
A. Избягвайте заседналия начин на живот – промени в двигателната активност: адекватното физическо натоварване, съобразено с възрастта, теглото и здравословното състояние на пациентите показва изключително добри резултати по отношение на редукцията на лошия холестерол и предпазване от сърдечно-съдови инциденти и заболявания. По време на тренировка се препоръчва проследяване на сърдечната честота, като силните натоварвания не са подходящи за всеки. Изберете любим за вас спорт (разходки, джогинг, танци, аеробика, фитнес, плуване, бойни изкуства) и го практикувайте поне три пъти седмично с продължителност поне 40 минути
B. Контрол на холестерола – яжте повече зеленчуци
C. Намалете приема на животински мазнини
D. Контрол на холестерола – фибрите са чудесен съюзник
E. Време е да се справите със затлъстяването
Отслабването помага за намаляване на лошия холестерол. Нещо повече, в зависимост от нуждата, отслабването с 8 до 15 килограма може да има невероятно положително въздействие върху нивата на холестерола.
– Кога се налага медикаментозно лечение и какви са съвременните терапии за контрол на холестерола?
– При липса на ефект от приложените мерки по отношение на промяната в начина на живот в рамките на 3 до 6 месеца при хора в активна възраст без подлежащи заболявания и други рискови фактори и още при установяване на високите нива на холестерол при рискови пациенти (с подлежащи сърдечно-съдови, метаболитни, чернодробни заболявания, в напреднала възраст) се предприема медикаментозна терапия, включваща представители на така наречените антихиперлипидемични лекарства.
Съществуват няколко основни групи медикаменти, използвани за намаляване и нормализиране на увеличения холестерол, като в зависимост от механизма на действие, се подразделят на препарати, потискащи синтезата на холестерола и липопротеините, препарати, ускоряващи метаболизма на холестерола и липидите, инхибитори на чревната резорбция на холестерола.
През последните години навлязоха иновативни медикаменти и някои от тях някои от тях навлизат с лесен начин на приложение и големи времеви интервали, което води, както до добър ефект, така и до по-лесно придържане.
– Какво бихте посъветвали хората с фамилна обремененост – кога да започнат профилактични изследвания и как да се грижат за сърцето си?
– Сърдечносъдовите заболявания до голяма степен зависят от генетиката, но не само тя е основният фактор, който „казва“ ще ги отключим или не. Начинът на живот, който водим много преди да се появят сърдечносъдовите заболявания, е от значение. Тоест, можем да направим някои промени в ежедневието и навиците си, така че да намалим риска от сърдечносъдови заболявания, ако имаме фамилна обремененост с тях.
Профилактични лабораторни изследвания трябва да се правят при наличие на фамилна обремененост. Различни са препоръчителните прегледи и изследванията и в зависимост от професията и начина на живот. Ако сме решили да направим профилактични изследвания, преди това е добре да се консултираме с лекар, който да прецени кои са най-подходящите според възрастта, фамилната обремененост, естеството на професията, нивото на стрес, хранителен режим, затлъстяване, заседнал начин на живот или повече физически натоварвания, наличието на хронични заболявания.
При установен висок холестерол при даден пациент и /или съмнение за фамилна хиперхолестеролемия/ е правилно провеждане на профилактично изследване и на родствениците /т.н. каскаден скрининг/.
