Церската битка – сърбите отблъскват Австро-Унгария през 1914 г.

Церската битка известна и като Ядарска битка е военен конфликт воден между Австро-Унгария и Сърбия през август 1914 година около планината Цер, град Шабац и няколко села в непосредствена близост по време на ранната фаза на Сръбската кампания в Първата световна война.Битката е част от първата австро-унгарска офанзива в Сърбия. Тя започва в нощта на 15 август, когато част от сръбската Обединена дивизия I се натъква на австро-унгарски части по склоновете на планината Цер. Битката прераства в борба за контрол над няколко села и градове в района, както и над Шабац. На 19 август хиляди австро-унгарски войници отстъоват към своята територия, а много от тях се удавят във водите на река Дрина. На 24 август сърбите отново влизат в Шабац, с което битката приключва с тяхна победа. Церската битка е от маневрен тип, при нея не са използвани окопи.

В хода на десетдневната битка сръбските загуби възлизат на 3000 убити и 15 000 ранени. Австро-унгарските загуби са значително по-големи. Те включват 8000 убити войници, 30 000 ранени и 4500 пленени. Сръбската победа над числено по-големия враг представлява първата победа на Съюзниците в Първата световна война.

Виж още:

• ПЕТЪР НИЗАМОВ – История на евреите и арабите в Палестина / Юдея | ИСТОРИЯ НА СВЕТА
• Израел и Палестина: Война – поредната от една дълга поредица на израело-арабски конфликти
• Спасените деца евреи са потопени от съветска подводница по пътя им от Бургас до Палестина 1942 година
• Узбеки – произход и история

Церска битка
Сръбска кампания
План за австрийското нападение над Сърбия
Информация
Период	15 август – 24 август 1914 г.
Място	Цер планина
Резултат	Победа на Кралство Сърбия
Страни в конфликта
Австро-Унгария  Кралство Сърбия
Командири и лидери
Оскар Потиорек  Либориус фон Франк  Александър I  Радомир Путник  Степа Степанович
Сили
около 200 000 души около 180 000 души
Жертви и загуби
6000 – 10 000 убити 30 000 ранени 4500 пленени 3000 – 5000 убити 15 000 ранени

На 28 юни 1914 година в Сараево е извършен атентат срещу ерцхерцог Франц Фердинанд. Атентаторът е сръбският студент Гаврило Принцип. Покушението води до Юлската криза, през която, на 23 юли 1914, Австро-Унгария издава неприемлив за Сърбия ултиматум под претекста, че именно Белград е организаторът.^[5] Сърбия отхвърля ултиматума.^[6] Австро-Унгария обявява война на Сърбия на 28 юли, а бомбардировките над Белград започват още на следващия ден. По този начин започва Първата световна война.^[5]

Броят австро-унгарски войници включени в нападението над Сърбия е по-малък от първоначално планираните 308 000. Голяма част от Втора австро-унгарска армия е прехвърлен на Руския фронт, а общият брой австро-унгарци осъществили инвазията възлиза на около 200 000. Срещу тях сърбите мобилизират около 450 000. Боеспособната част на сръбската армия възлиза на около 180 000 войника.^[7]

По време на Балканските войни Сърбия губи около 36 000 войници, а ранените възлизат на 55 000. От присъединените територии идват малко попълнения, които са включени в резерва в случай на българско нападение. Мунициите за артилерията са недостатъчни, тъй като Сърбия едва сега започва подновяването на арсенала си, изразходван в Балканските войни. Страната не може да осигури обувки за новобранците, много от които пристигат в армията боси.^[8] По сметки на командването, в случай на пълна мобилизация, около 50 000 сръбски войници не биха могли да бъдат екипирани с друго освен шинели и шайкачи.^[5] На сръбската войска не достигат и пушки, тъй като производството е недостатъчно. От своя страна, Австро-Унгария има на въоръжение модерни пушки и два пъти повече муниции.^[8] След Балканските войни обаче, сръбските войници са много по-опитни и по-добре обучени от австро-унгарските.^[9] Без значение че пристигат в поделенията със секири и че често участват в бойните действия обути с цървули, те имат силен мотив: да отблъснат австро-унгарците. ^[10]

За главнокомандващ на австро-унгарските сили при инвазията в Сърбия е избран генерал Оскар Потиорек, отговарял за безопасноста на Франц Фердинанд и намирал се в автомобила му по време на атентата.^[11] Преди сблъсъка, Потиорек предвижда лека победа, подценявайки неприятеля, и наричайки го „свиневъди“.^[12] Главнокомандващ на сръбските сили е престолонаследникът принц Александър I Караджорджевич, a началник на генералния щаб е Радомир Путник, който е водил сръбските войски и по време на Балканските войни.^[13] Генерал Петар Бойович командва Първа армия, генерал Степа Степанович – Втора армия, а Павле Юришич – трета. ^[14]

В периода между 29 юли и 11 август, австро-унгарската армия започва артилерийски нападения в северна и северозападна Сърбия и успява да изгради система от понтонни съоръжения над реките Сава и Дунав. Сърбите са наясно, че не могат да бранят цялата граница с Австро-Унгария, чиято дължина е около 550 километра. Радомир Путник нарежда сръбската войска да се изтегли в традиционни отбранителни линии в Шумадия, откъдето биха могли бързо да действат на север и запад. Важни бойни единици са базирани във Валево и Ужице, а наблюдателни постове са поставени във всички важни точки по дължина на границата. В тази фаза сръбската войска може само да чака материализирането на плана на австро-унгарците. ^[15]

Белград, Смедерево и Велико Градище са бомбардирани яростно, а многобройни опити на австро-унгарските войски да прекосят река Дунав пропадат. Сръбското главно командване знае, че голяма част от австро-унгарските сили са базирани в Босна и не реагира прекалено активно на тези нападения. На 12 август австро-унгарски войски навлизат в Лозница, а в същия ден Четвърти австро-унгарски армейски корпус преминава Сава северно от Шабац. До 13 август, на фронт с дължина от 160 километра, австро-унгарски войски пресичат на много места Дрина и окупират Шабац.^[16] Втора и пета армия поемат към Белград.^[17] На 15 август Радомир Путник нарежда контраатака. ^[18]

Командирът на Втора сръбска армия, генерал Степанович нарежда образуването на Церската ударна група като част от Моравската и Комбинираната дивизии с цел нападение над австро-унгарците в долината на река Ядар. Степанович разбира важността на планината Цер и по своя инициатива завзема котите Троян и Косанин град.^[19] В около 3 часа сутринта на 15 август 1914 година, Комбинираната дивизия потегля в поход от село Баняне до Цер. Около 23 часа на 15 август части от сръбската Комбинирана дивизия се натъкват на австро-унгарски войски в полите на Цер, около село Текериш и така Церската битка започва. Австро-унгарските позиции са слабо защитени и техните бранители отстъпват. До полунощ яростна битка се води между лявата колона на 21-ва Австро-унгарска дивизия и сърбите се води в почти пълна тъмнина. До утрото на 16 август сърбите завземат Дивача и прогонват австро-унгарците от село Борино.^[20] Австро-унгарските войски понасят сериозни загуби и отстъпват панически. До пладне сърбите напълно предотвратяват съединяването на 21-ва Австро-унгарска пехотна дивизия с 2. армия в Шабац и я прогонват от полите на Цер.^[21]

Сърбите опитват да си върнат Шабац, но без успех. Комбинираната дивизия напада Троян и Парлог, а след това се запътва към Косанин град. На други места, австро-унгарците успяват да отбият контраатаката на сръбската 3-та армия, карайки я да осъществи маневра на Моравската дивизия и да защити подстъпите до Валево.^[21]

В ранната утрин на 18 август австро-унгарците започват нова атака, за да притиснат Шумадийската дивизия и да подкрепят офанзива на 5-а армия. Атаката е неуспешна и сърбите унищожават техните сили при река Добрава. Контраофанзивата на Втора сръбска армия е насочена по цялата дължина на Цер планина.^[23] Първата атака на сърбите е отбита, но нападенията продължават и през нощта. В сутринта на 19 август сърбите унищожават австро-унгарската отбрана и завземат село Иверак. Моравската дивизия измества австро-унгарската 9-а пехотна дивизия от нейното положение и посреща контраатаката ѝ, нанасяйки тежки загуби. Четвъртият корпус на австро-унгарците подновява атаките над Шумадийската дивизия и я принуждава да се оттегли с леки загуби. Фактът, че сърбите не са разбити под нападението на Четвърти корпус означава, че австро-унгарските сили не успяват да спрат нейната контраатака в Цер планина. ^[24]

Сърбите превземат село Рашуляч около обяд на 19 август, а Комбинираната дивизия използва тази възможност да тръгне към Лешница. Междувременно Моравската дивизия напада Иверак и успява да притисне австро-унгарците. Село Велика Глава е превзето от сърбите преди обяд, а след това е завзет и Райин гроб. По това време австро-унгарските войници започват да дезертират, тъй като както мотивацията, така и организацията им пропадат. Трета сръбска армия има подобен успех, тя отбива 36-а пехотна дивизия и я принуждава да се оттегли в безредие. Сърбите преследват австро-унгарците по целия фронт. До 20 август сърбите гонят австро-унгарци бягащи към Дрина. Цялата австро-унгарска 5-а армия е принудена да се изтегли в Босна. Много австро-унгарски войници се издавят в Дрина, бягайки в паника. ^[25]

Сръбската кореспонденция от фронта съобшава, че „неприятелят се изтегля в безредица“. В телеграма Радомир Путник информира Петър I Караджорджевич, че „неприятелят е победен при Ядар и Цер планина“ и че сръбските сили ги преследват.^[26] След триумфа при Цер, сърбите се насочват към превземането на укрепения град Шабац. Жестоки сблъсъци се случват на 21 и 22 август. В техен резултат сръбски войски пробиват западната страна на града. До 23 август сърбите обкръжават града и привечер разполагат тежка артилерия. На следващия ден сърбите влизат в Шабац и установяват, че австро-унгарците са напуснали града предишната вечер. В около 4 часа следобед на 24 август сръбските сили стигат до бреговете на Сава, с което първата австро-унгарска офанзива се смята за приключила.^[27]

До 23 август на сръбска територия не остава нито един австро-унгарски войник.^[28] Генерал Степа Степанович е повишен в чин войвода след успешното му командване на боя.^[29] Битката коства много на австро-унгарската войска на Балканите и тя е принудена да напусне град Плевля в Черна гора, които те завземат на 19 август.^[26]

Успехът в Церската битка привлича световно внимание и поражда симпатии към Сърбия у неутралните и съюзнически страни.^[30] Това е първата съюзническа победа над Централните сили в Първата световна война.^[31][25] Много доброволци пристигат в Сърбия в края на 1914 година, предлагайки финансова, политическа, хуманитарна и военна помощ. Новините за отбраната на Сърбия стават все по-чести в британските медии. ^[32]

По време на битките при Цер, сръбската войска успява да затвори коридора към Ужице. Загубата при Цер и страхът от сръбска контраофанзива карат Оскар Потиорек да премине в отбрана по всички фронтове. Под натиск от страна на съюзниците, Сърбия се принуждава да започне неуспешната Сремска операция.

И двете страни претърпяват тежки загуби.^[25] Точният брой на австро-унгарските жертви варира между 7000 и 10 000. Австро-унгарците губят и 46 оръдия, 30 картечници и 140 коли с муниции. ^[23][25][27] Според историка Дейвид Стивънсън, около 4500 австро-унгарски войници са пленени.^[33]

„Пространството между Цер и река Ядар, където битката се разразява, не е било нищо друго освен масов гроб и разлагащо се месо… От горските сенки се е ширила толкова неприятна смрад, че изкачването на Цер било невъзможно. Броят на разлагащите се трупове е толкова голям, че заради липса на време, Втора армия е принудена да прекрати погребването им^[34]“

След края на боя, сърбите откриват доказателства за страшни престъпления по градове и села, окупирани от австро-унгарската армия. Около сто цивилни мъже са убити, а много жени и деца са изнасилени преди да бъдат застреляни. Много от престъпленията са извършени от други южни славяни, главно хървати и босненски мюсюлмани, служещи в австро-унгарската армия.^[25] Сръбският генерал Павле Юришич заявява:

„Австрийската войска е причинила страшни зверства на наша територия. Група от 19 (мъже, жени и деца) са намерени пред гостилница Криваица. Завързани са заедно, а след това над тях е издевателствано. Такава група от хора е намерена и при Завлак. Малки групи убити и измъчвани хора, главно жени и деца, са намерени в цялото село. На една жена е одрана кожата, а на друга са изрязани гърдите… Още една група от 12 жени и деца са намерени завързани заедно и измъчвани. Селяните казват, че подобни неща могат да се видят навсякъде^[35]“