Спасените деца евреи са потопени от съветска подводница по пътя им от Бургас до Палестина 1942 година

Спасените деца евреи са потопени от съветска подводница по пътя им от Бургас до Хайфа в Израел 1942 година. AVE ЗА СПАСЕНИ ЕВРЕЙСКИ ДЕЦА ОТ ВАРШАВСКОТО ГЕТО ОТ МОНАХИНЯТА ИРЕНА СЕНДЛЕР!

СКРИТИЯТ ТРАНЗИТ НА ЕВРОПЕЙСКИ ЕВРЕИ ОТ ПРИСТАНИЩАТА НА ВАРНА И БУРГАС КЪМ ХАЙФА НЕ Е СПИРАЛ ПО ВРЕМЕ НА ЦЯЛАТА II  СВЕТОВНА ВОЙНА! 

Посвещавам на 80-годишнината от спасяването на българските евреи!

Автор: Анна Зографова

Скритият транзит на европейски евреи през територията на Царство България в годините на Холокоста към светата Обетована земя /Израел от 1948 г./ става постоянен по време на Втората световна война.

Всъщност акциите започват още през лятото на 1939 г. когато на борда на кораба „Рудничар“, от пристанището на град Варна се качва първата група евреи. Капитанът Прудкин ги транспортира близо до палестинския бряг, откъдето се прехвърлят на лодки за да достигнат брега на Обетованата земя. Собственикът на кораба „Рудничар“ – евреинът Конфино, след завръщането на Прудкин във Варна дава по същия повод разкошен банкет  в ресторант „Морско око“, а след ремонт корабът „Рудничар“ отново претоварен, с над сто души над определения капацитет, поема през акватория по рискования рейс, влачейки на буксир и гемията „Успех“, натоварена също така с бежанци. За тези два рейса капитан Прудкин получава общо сума от порядъка на тогавашни 250 000 лв., но отказва трето плаване. В Документ 37 е описана и голямата трагедия, свързана с удавянето на над 200 евреи, /в това число и на деца/ , пътували на борда на кораба “Салвадор”, който на 3.12.1940 г. тръгва от пристанище Варна с общо над 326 бежанци, но заради претовареност, съдът потъва във водите на Мраморно море при което загиват 213 души.

Сарафов сменя Гешев “Кралят на ГЕРБ е мъртъв! Да живее кралят на ГЕРБ!” 2023

/Док. 37, 43 и 57/.

„През пролетта на 1940 г. тримачтовият ветроход /гемия/ „Шипка“, построен през 1918 г. в Русия, с тонаж 80 /бруто регистър тона/, преименуван в „Либертад“ е пътувал първоначално под уругвайски флаг. Еврейската община в Пловдив превежда авансово на семейство Конфино сума от 100 000 лева за частичен ремонт на гемията. Така на датата 14 юни 1940 г. сутринта, корабът „Либертад“ потегля за Палестина, с още 360 души на борда. „Либертад“ стига благополучно до палестинския бряг, но е конфискуван от англичаните. Съдбата на екипажа и капитана е неизвестна. А за да се улесни нелегалното дебаркиране на бежанците там, собственикът Конфино, закупува още плавателни съдове и изпраща в тамошните води малките гемии „Св.Георги“ и „Орион“. Впоследствие купува и моторен двумачтов ветроход „Цар Крум“, /бивш „Св.Никола“/, построен през 1918 г. в Херсон, прекръстен на „Салвадор“. 

На 26 декември 1940 г. корабът „Салвадор“ потегля от Варна, с над 320 души евреи, /цифрата варира от 327 до 360 души/, от които 89 деца до 12-годишна възраст.

Зависимост в Пловдивския съд от Български хелзинкски комитет и Емили Тротинетката вече е свободна БХК 2017

Жестоките вълни я захвърлят върху крайбрежните скали на Джамбаз тепе, недалеч от град Силиври. Оцеляват само 123 души и всички останали загиват“.

При един от рейсовете – с още един трети кораб „Струма“, също се разиграва невероятна трагедия: корабът Струма е торпилиран и потопен като се предполага, че торпедото по погрешка е било изстреляно от съветската подводница +Щ 213. Загиват общо 778 човека от общо 780 на борда. Наричат го още „Българският Титаик“.

На българския кораб “Струма” (потопен на 24 февруари 1942 г.) загиват 767 души, а на турската гемия “Мефкуре” (потопена на 5 август 1944 г.) – още 305. С изключение на екипажите, всички останали жертви са еврейски бежанци.

В град Аждод в Израел има Паметник на кораба „Струма“. За историята на българския „Титаник“ не се говори много. Загиват всички, без един, има и някакви сведения и за още един спасен.

“Струма” е конструиран през 1867 г., в пристанище Нюкасъл като през 1932 г. е бил с името „Есперос“, но по-късния собственик – грък е преименувал съда в  „Македония“. Пет години по-късно корабът е преустроена в моторно-ветроходен шлюп, който през 1940 г. отново е прекръстен с името „Струма“. През 1941 г. е превозвал бежанци – евреи от Румъния, Полша, Чехия и Унгария за Палестина. А собствениците –сем. Конфино са били граждани на държавата Панама. По тази причина “Струма” е плавал под панамски флаг, с български екипаж и капитан Горбатенко. Бежанците евреи са плащали услугата по пътуването със злато, венчални халки и семейни бижута, медальони и пр. а турските власти задържат кораба на рейд пред Босфора 71 дни без вода и провизии, вследствие на което на борда пламва дизентерия. 

Фашизоидното изказване на директора на МВР в Пловдив “Можем да нарушаваме правата на гражданите” ще доведе ли до оставка ?

Само един украински евреин ( Давид Столяр ) се спасява.

Фаталното плаване на „Струма“ слага край на нелегалната емиграция за Палестина“. о данни на д-р Соня Леви, изследовател в мемориалния комплекс “Яд Вашем” – Ерусалим има и няколко български имена на българи, загинали като членове на екипажа:

Григор Тимофеев Горбатенко – капитан
Лазар Иванов Диков – помощник-капитан
Дамян Стоянов – механик
Осеп Гарабедов – моряк

Интересно, но Никой по никакъв повод и никога до сега не е повдгнал въпроса за подвига на екипажите загинали българи, превозвали през водите на Черноморе евреи до обетованата земя, а те също са герои и праведни;и!

След подписването на мирния договор в Париж през 1947 година, НРБългария като по-малко пострадала страна по време на Втората световна война се задължава да приеме бежанци, а Компартията решава това да бъдат деца. Деца, които трябва да бъдат изранени.

Йосип Броз Тито договаря преминаване на 10 000 югославски деца на българска територия. Те престояват тук две години – някои от тях са били дори осиновени. Идват и децата бежанци и от гръцката Гражданска война (1946-49) . През територията на НРБ премнават  и групи оцелели еврейски деца, сираци от Втората световна война на път към ново-ситуираната държава Израел. В този момент върви и репатриацията на български евреи, пожелали да живеят в ново-ситуираната държава Израел. Логистиката по репатрирането е била възложена на генерал Руси Христозов, който веднага след смяна на режима на 9.9.1944 г поема ведомството МВР.

Първите групи от еврейските деца след края на войната тях преминават през България – вече НРБ с ешелони – с влакове, композирани във  Варшава през Краков. В тези влакове са извозвани еврейски деца сираци от Европа. Някои от тях са са били настанявани временно във вилата на евреина Ландау, в София, в бараките около църквата “Света Троица” в София, в дома за сираци в Банкя, а най-малките и болните – пак временно в някои женските български манастири. След ситуиране на държавата Израел, здравите и по-големите са транспортирани до там. Пак по море. От същите пристанища.

Известно е, че децата, живели под окупация са оцелявали по начин, който малцина днес биха могат да си представят или проумеят.

Децата от Полша, Чехия, Холандия, Белгия, Франция, Румъния и Унгария  са изпитвали  ужас от конските вагони във влаковете, с които са били превозвани.

Транспортирани са били по линия на Червения кръст със съдействие на католически монахини и представителки на  женската еврейска организация Хестедрут. Децата масово изпитвали страх и ужас от затворено пространство. Били са с много психологични проблеми. За това се заговаря официално едва през след 1970-та година. Такъв е случаят с децата от Oradur-сюр-Glane и с децата от улица “Лидице” както и с малкото оцелели деца от Варшавското гето, защото е имало и такива. Това са децата спасени от полската монахиня – медсестра Ирена Сендлер. Само един пример – Едва през 90-те години на ХХ век стана известно, че полякинята Ирена Сендлер е спасила  много еврейски деца в Полша. Включително и деца от Варшавското гето. Тази извънредно скромна и смела полска патриотка и католичка спасява над 2 500 деца от гетата на Полша, настанявайки ги със свои съратнички в лагери и в манастири, в домове за сираци , в полски католически семейства за да оцелеят“. 

Нападенията на българите – кутригури на Балканите от края на 5-6 век – 2 века преди Аспарух

Фотоси – Корабът Струма, Паметника на кораба „Струма“ в Ашдод – Израел, Анжел Вагенщайн, Ирена Сендлер, Плакат от филма на Вагенщайн „Звезди“

През територията на Царство България по време на Втората световна война са транзитирани успешно стотици евреи,

намерили спасение в други държави.

Били са възрастни и деца, чийто живот е бил спасен. Но затова все още не е прието да се говори. Данните за тях все още не са извадени от архивите. И ако бомбите в Хирошима и Нагасаки убиха хиляди деца, то за престъпленията с деца, извършени по време на Холокоста, светът научи доста по-късно, особено за еврейските деца ползвани първи за експериментите в газовите камери както и за лекарствените и хирургически експерименти с близнаци, извършвани от д-р Менгеле в концлагера Аушвиц – Биркенау. За подвига на полската Монахиня и медицинска сестра Ирена Сендлер със свои сподвижници е спасила над 2500 еврейски деца от Варшавското гето за което светът научава едва след годината на Милениума. 1300 от тях са били скрити в полски семейства, а останалите в манастири или са танспортирани през граница.

Оказва се , че са запазени две трети от целия Списък със спасени еврейски деца от района на Варшава,  Варшавското гето, на които „Жегота“ помага. Този списък е изготвен от полската монахиня Ирена Сендлер – медсестра – Праведник на света. За нейния подвиг Европа научи чак след 2006 г. Бездомни сираци от Варшавското гето с нейна помощ и нейни съподвижници са били изнасяни от там, в линейки, трамваи и т.н. чрез монахинята медицинска сестра Ирена Сендлер и нейните колежки.

Акцията по спасяване на евреи от Варшавското гето се асилва през лятото на 1942 г., след като немците започват да транспортират евреите от там до лагера Треблинка.

През август 1942 г. Ирена Сендлерова става свидетел на похода на децата на Януш Корчак, /Хенрик Голдшмит, известен като Старият доктор, на Умшлагплац, което тя самата определя за едно от най-драматичните събития по време на войната. Един уникален филм – „Корчак“ – на полския кинорежисьор Анджей Вайда по сценарий на Агнешка Холанд от 1990 година пресъздава за света подвига и съдбата на д-р Корчак. Филмът е и разказ за ужасните нацистки престъпления, извършвани срещу еврейските деца и техните възпитатели от Дома за сираци във Варшава, по време на така наречената „кампания Рейнхард“. Д-р Корчак загива заедно със своите възпитаници в Треблинка. Бил е лекар, педагог, писател, публицист, обществен деец, офицер от полската армия. Бил е директор и управител в Дом за сираци – варшавско сиропиталище за еврейски деца, финансирано от еврейско дружество.

По същото време Ирена Сендлер изготвя и много прецизно подробeн списък с имената на всички спасени от нея и колегите й полски еврейски деца във Варшава, в Полша, по време на Втората световна война, който скрива.

За спасяването на тези деца помага организацията  „Жегота“. До днес са запазени да съжаление само две трети от целия списък с имената и данните за спасените деца.  През 1945 г. същият  документ с имената е бил изровен и след като е преписан, бива предаден на Адолф Берман. Това позволява на Централния комитет на полските евреи да свърже спасените деца с оцелели от Холокоста родители и с техни роднини. Много от тях заминават по-късно за Палестина и Израел. Ирена Сендлер никога обаче не посочва конкретната цифра на децата, които спасява. Твърди, че са били малко и че по време на войната е можело да бъдат спасени повече евреи.

Сарматите – кои са нашите предци ?

„Какво е „Жегота“ – наименованието е дадено от Зофия Косак-Шчуцка и произлиза от името на Конрад Жегота, един от конспираторите от III част на поемата „Задушница“ на Адам Мицкевич. Всъщност „Жегота“ е полска нелегална хуманитарна организация, в годините 1942 – 1945, орган на Правителството на Полша в изгнание, чиято задача е била да помага на евреите в гетата и извън тях“. 

На 21 октомври 1943 г.  монахинята медицинска сестра Ирена Сендлер е арестувана от Гестапо, но „Жегота“ успява да я освободи чрез подкупи.

По време на Варшавското въстание дамата е била медицинска сестра в един от въстаническите санитарни пунктове в Мокотов. След войната тя работи в социалната сфера. Дълги години нейната дейност по време на окупацията е останала неизвестна. Била е  координатор по време на многократните акциии по спасяване на еврейски деца от Гетото във Варшава и от други крайща на Полша. Тя и нейните помощници успяват да  скрият много бездомни еврейски деца.

Над 30 деца са били скрити в Турковице, а в най-голямото средище за сираци във Варшава месечно са постъпвали по 8 – 10 деца само от района на Варшавското гето. През есента на 1943 г. Ирена Сендлер става ръководител на детския отдел на „Жегота“ в който са работили около 50 човека. Неговата основна задача е била да настани сираците в манастири, скривалища или в полски семейства, да им набави фалшиви удостоверения и документи с акт за раждане, а също така да им осигури и постоянна финансова и лекарска помощ, а на някои и транзитиране през граница. На територията на Варшава децата, за които е осигурена постоянна грижа са били над 1000. Като ръководител Ирена Сендлер води криптирана картотека за хората, на които „Жегота“ помага.

През април 1944 г. контраразузнаването на Националните въоръжени сили я добавя в т.нар. списък на проскрибираните, който съдържа имената на хора, заподозрени в комунистическа дейност или лица с еврейско потекло.

В навечерието на Варшавското въстание, заедно с Ядвига Пьотърковска скриват картотеките в бутилки, които заравят в градината на дом Пьотърковски, на ул. „Лекарска“ 9 във Варшава.

През 1948 г. Ирена Сендлер става съосновател на Общополската лига за битка с расизма и тома е единственият по това време опит за обществена институционализация на борбата срещу антисемитизма. Става съветник в Националния съвет на Варшава, като през 1950 – 1956 г. е председател на Комисията по здравеопазване. Член е също така на съюза Приятели на децата и Полския червен кръст. Присъединява се също така към Съюза за светско училище и Съюза на полските учители. През 1980 г. става член на профсъюза „Солидарност“ и Член на Съюза срещу антисемитизма и ксенофобията „Отворена Жечпосполита. През 1965 г. получава медал Праведник на света. За своята дейност и спасените човешки животи Ирена получава няколко Ордена между които Кавалерски кръст на ордена „Възродена Поша“ , Ордена на Белия орел и званието Праведник на света.

Едва в началото на ХХ1 век става ясно, че в  началото на II Световна война от Лондон и Хага са били евакуирани още над 2000 еврейски деца,  спасени от нацистите и от депортиране.

Странен е факта, че

  днес в малка България, която единствена спаси своите евреи, има много малко праведници на Света?!?,

докато други европейски страни, пожертвали тотално своите сънародници те са стотици. Както например е в кралство Холандия… 

Междувременно по ходатайство на Международния “Червен кръст”, българското правителство на Царството дава още през месец януари 1943 година съгласие за транзитно преминаване през нейна територия за Палестина на още 200 еврейски деца от Унгария и Румъния. Помагали са партизаните от отряда на генерал Славчо Трънски, в който 23 души са евреи. В средата на март става известно, че 70 от тези деца са преминали безпрепятствено през българска територия.

На 1 април българската легация в Букурещ е издала визи и на втора група еврейски ученици, с румънско и полско поданство – на брой 73, с двама придружители, която е трябвало да отпътува на 6 април.

Това разрешение обаче е било анулирано по искане на германската легация в София.

Teзи деца са били крити, а този случай е описан и в доклада на немския пълномощен министър Адолф Хайнц Фон Бекерле, който през 1941 година е назначен за посланик на Германия в Царство България до момента на скъсването на дипломатическите отношения между двете страни на 7 септември 1944 година. В документ от 18 август 1943 година, той отбелязва, че издаването на транзитни визи от България за унгарски, полски и румънски евреи е осуетено и спряно, което се случва не без неговата интервенция /Документ. № 127/. 

С това се е попречило на официалната хуманна дейност на Консулско-стопанската дирекция, а по преценка, дадена в книгата “L armee de resistance en Bulgarie” – оказва се, че ,,броят на спасените по този начин чуждестранни евреи многократно е надхвърлил цифрата 1000 лица /Документ 86/. 

Обезпокоени от приближаваща се смъртна опасност за българските евреи, международните еврейски организации бият тревога и с това привличат вниманието на американското правителство. В резултат на това президентът Франклин Делано Рузвелт повдига въпроса на англо-американската среща във Вашингтон през март 1943 г. на която присъстват английският министър на външните работи Антъни Идън, американският държавен секретар Кордел Хъл, лорд Халифакс, Хари Хопкинс. Франклин Делано Рузвелт тогава задава въпрос към Идън –  какво може да се направи за спасяването на 48 000 български евреи а който последният отговаря така – „Има много трудности. Главните трудности са: първо — невъзможността да се осигури превоз.. Въпросът остава неразрешим“

С това единственият практически резултат е едно писмо от Кордел Хъл до българското правителство, с искане да позволи на евреите да емигрират в една неутрална страна.

Из дневника на Богдан Филов: – виж стр. 212, 213

“Известни са и преговорите по английска инициатива в София, когато правителството на Богдан Филов преговаря с швейцарския посланик Шарл РЕДЕР за изселване в Палестина на 5000 деца и 400 възрастни евреи. По този повод, в началото на февруари 1943 година, швейцарският пълномощен министър в София Шарл Редер съобщава на Богдан Филов, че е получено съгласие от английска страна, в Палестина да бъдат приети 5 000 еврейски деца, които е следвало да бъдат транзитирани през България. Филов се консултирал с немския пълномощен министър фон Бекерле, /Документ № 76/ и на 15 февруари емският пълномощен министър в Царство България фон Бекерле е отговорил, че “Берлин не одобрява въпросното изселване”, тъй като то би било в полза на пропагандата на Англия и би възбудило недоволството на арабите. Тогава Държавният секретар на английските колонии, Оливър Стейнли междувременно е уредил 4 000 румънски, унгарски, полски, чешки или български деца и 500 възрастни евреи да получат визи. Филов обаче не е посмял да отхвърли британското искане и на датата 11 март 1943 г. Шарл Редер посещава отново Филов, като го призовава” Да отложи ДЕПОРТИРАНЕТО НА ТРАКИЙСКИТЕ И МАКЕДОНСКИТЕ ЕВРЕИ”/Документи № 88 и 89/.

Преди време Институтът по етнология и фолклористика към БАН у нас организира изложбена експозиция, посветена на годишнина от спасяването на българските евреи, озаглавена –„Записани в книгата на живота“ , което мото всъщност  представлява и заглавие на специалната еврейската молитва към бога, в деня на всеопрощението – Йом Кипур. А  кино-режисьоът Джеки Комфорти представи  в София  своите документални филми, посветени на холокоста  – „Оптимистите“ /САЩ – Израел, 2000/ и „Балкански джаз“ /САЩ – Израел – България/.

Анжел Вагещайн на 17 октомври 2022 г. навърши 100 години. 

Един творец, който по неповторим начин извая образът на спасените. Спасение или Оцеляване?!!

Казва той, който е и върл противник на фашизма, евреин с една смъртна присъда от 1943 г., който помни всичко. Който е лежал заедно със своята съпруга и в Сливенския затвор. Джеки Вагенщайн, чийто живот бе филмиран от американската кинорежисьорка Андреа Саймън, която направи филм фурор за него, озаглавен – „Изкуството е оръжие“.

Джеки Вагенщайн е автор сценарист на една гениална кинокартина  – филмът „Звезди“, който ще остане запсан със златн букви в историята на световното кино. 

Този филм обаче след 1959 г. у нас е забранен за излчване. Филмът е българо-немска копродукция – драма, реализиран преди 1959 г. от режисьора Конрад Волф и от режисьора Рангел Вълчанов, докато сценарист е самият Анжел Вагенщайн. Оператор е Вернер Бергман, а музиката е композирана от Симеон Пиронков. Заради сюжета и факта, че интерпретира депортирането в хитлеристките лагери на смъртта въпросните 11 343 евреи от Гърция, Пирот, Беломорска Тракия и Македония, от администрираните от Царство България чужси балкански територии, които загиват в Аушвиц, филмът е забранен в НРБ. И въпреки, че е българо-немска продукция, по световните сцени той е афиширан и показва само като немски филм по сценарий на Вагенщайн. Режисьорът Конрад Волф е брат на легендарния немски разузнавач Маркус Волф от Службата за външно разузнаване в Министерството на държавната сигурност на бившата ГДР – (ЩАЗИ).

Филмът печели няколко големи награди, включително Първа награда и почетен диплом в Единбург, 1959, Специалната награда на журито на фестивала в Кан, 1959 г., Златно копие на главата на воин от Паленке, Акапулко, 1959, Първа награда на кинофестивала в Лил – Франция през 1960 г., наградата за най-добър филм в Аделаида през 1961 г. и Златен медал на Световния фестивал на младежта и студентите във Виена през 1959 г.

Докато у нас забраняват „Звезди“, филмът получава Голямата награда на филмовия фестивал в Кан, но там на фестивала филмът е представен само като немски (!). Това е най-голямата награда на български филм досега. Филмът печели награди във всички фестивали, в които е участвал.

А е забранен в България, понеже показва депортирането на македонските и егейските евреи, осъществено от българското фашистко правителство и от Българската армия – нещо,  което и днес  все още продължава полемиката в еврейските лобита по повод възникналите през 2000 година спорове около депортирането през 1943 г.  на евреите от окупираните земи в Беломорска Тракия, Пирот и Македония – транспортирани в Полша и Германия през март 1943 г.  от пристанищата на Видин и Лом с дунавските немски кораби „Сатурни”. Истината е, че тези хора там действително стават жертва на газовите камери в  Треблинка и Освиенцим – Аушвиц – Биркенау.

Фотоси –

1. КОРАБЪТ СТРУМА В ЧЕРНО МОРЕ

2.Паметник на кораба СТРУМА – БЪЛГАРСКИЯТ ТИТАНИК В АШДОД

3. Анжел Вагенщайн
4. Ирена Сендлер
5. Плакат от филма „Звезди“
6. Янош Корчак с децата, които отиват в Треблинка

“

/С л е д в а/

Анна Зографова, журналист – международник, член-кореспондент на Международната академия по българознание, иновации и култура /МАБИК/.

[email protected]

Редакцията на „ЮСТИЦИЯ“ се извинява за евентуално допуснати неточности. Засегнатите лица имат право на отговор.

Най-интересните РАЗСЛЕДВАНИЯ слушайте в подкаста на ЮСТИЦИЯ в Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts

Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук

Следвайте ни и в Инстаграм