Началникът на Националната служба за охрана (НСО) генерал-майор Емил Тонев, в нарушение на закона, преназначава в Шабла двамата шефове на екипи, които пазят Кирил Петков, докато последният е премиер. Според едно от съдебните решения, с действията си по този казус Тонев е превишил властта си или пък е се е отдал на административен произвол – все действия в нарушение на закона.
През 2022 г., като премиер, Кирил Петков поиска оставката на Емил Тонев като началник на службата за охрана. След падането на кабинета на Петков, Тонев решава, че ще преназначи гардовете му Кирил Благоев Ценкин и Васил Марков Василев в Шабла и Евксиноград. Погледнато дори с невъоръжено око това изглежда като отмъщение и саморазправа с гардовете, при това такава отвъд нормата на закона.
“Застрашената” Шабла
Без изискуемото решение на нарочна комисия в състав началника на НСО, председателя на ДАНС и главния секретар на МВР, Тонев променя еднолично степента на застрашеност за обекта Шабла и мерките по охраната му и преназначава там двамата „неудобни“ гардове, като мотивира действията си с имагинерна служебна необходимост. Това му поведение обаче катастрофира в съда. Първо съдия Калинка Илиева от Административен съд София – град (АССГ) отменя Заповед №116/27.01.2023 г. на генерал-майор Емил Тонев. С въпросната заповед генерал Тонев преназначава и „командирова“ за неопределен период от време главен инспектор Кирил Благоев Ценкин от София в Шабла. Васил Марков Василев пък е преназначен със заповед 118/27.01.2023 г. Обектът в Шабла обаче скоро след издаването на заповедта трябва да отпадне като охраняван от НСО. Тогава гардовете трябва да бъдат преназначени в Евксиноград.
Преназначаването е мотивирано с твърдението, че в Шабла е имало напускане по различни причини на служители в предходните две години, а броят на ползваните болнични е бил голям. Освен това се бил натрупал и голям брой неползван платен годишен отпуск. Според генерал-майор Емил Тонев след приемане на Постановление № 370/17 ноември 2022 г. на МС охраната на обект Шабла е отпаднала като задължение на НСО, вследствие на което били зачестили опитите на нарушителите и бракониерите да проникнат в обекта, което налага полагането на много усилия от страна на охраната на обекта за опазването му.
Заповедта е издадена на основание чл. 106, ал. 1 от ЗНСО, който гласи, че при възникнала служебна необходимост или когато спецификата на изпълняваната дейност, или интересите на службата налагат, правоотношението на служител от Националната служба за охрана може да бъде изменяно със заповед на началника й като влиза в сила от датата на нейното издаване.
Ценкин твърди пред съда, че са нарушени правилата за изменение на служебното му правоотношение. Той твърди, че изпращането му „да развива своите професионални умения и да изпълнява дейности по охрана, на 527 км. от София, не отговаря на показаните от него резултати, нито на професионалната му квалификация, далеч от семейството му“. Жалбоподателят счита, че не са зачетени нито неговите интереси, нито тези на НСО, а заповедта е издадена при неясни критерии на подбор. Твърди се още, че изпращането на служителя в друго населено място, без да се вземе предвид неговото съгласие, заобикаля императивно установения режим за командироване не само по отношение на времевите ограничения, но и по отношение на задължението за заплащане на командировъчните разходи.
В хода на процеса съдия Илиева установява, че генерал Тонев не представя доказателства относно напускане на служители от Шабла, ползвали болнични, както и ползване на неплатен отпуск. „Не се доказа и наличие на зачестили опити на нарушители и бракониери да проникват в обекта. Нещо повече – видно от писмо от 4 октомври 2023 г. от РУ К., ОДМВР Добрич, през периода 27 октомври 2022 г. – 27 януари 2023 г. не са били получавани сигнали от служители на НСО, касаещи опити на нарушители и бракониери да проникнат в обект „Шабла“. Поради невъзможността на Емил Тонев да докаже фактите, с които мотивира заповедта си, тя е отменена.
С Решение № 63/17.10.2024 г. по административно дело С-63/2024 г. (секретно) на ВАС, горната инстанция отменя решението под № 7188 от 23 ноември 2023 г. на съдия Калинка Илиева и връща делото за разглеждане от нов състав. Съображенията на касационната инстанция, за връщане на производството са изложени в Решение № 63/17.10.2024 г. Според върховните магистрати не са били дадени конкретни указания на Национална служба за охрана по тежестта на доказване, която пък от своя страна не е представила доказателства относно напускането на служители и ползвани отпуски. Според ВАС относими данни се съдържали в представено към касационната жалба удостоверение за размерите на неизползваните платени годишни отпуски, ползваните отпуски за временна нетрудоспособност и прекратените служебни правоотношения съгласно Закона за Националната служба за охрана относно обекта Шабла.
За BIRD e мистерия защо производството пред ВАС е засекретено. Възможно е повод за това да е станало обстоятелство, което е елементарно, но което формално попада в графата „секретно“. Това би могло да е реда за охрана на Шабла или някоя друга подобна формална причина, която според първата инстанция – АССГ не прави производството секретно. ВАС обаче го засекретява, като в същото време предпазва казуса от медийни публикации. Най-вероятно засекретяването е поискано от касатора НСО. Твърди се, че в службата има утвърдена практика да се засекретяват документите по неудобните теми, за да няма възможност за отговори по ЗДОИ.
За съжаление тази практика на ВАС наскоро намери опора в решение по тълкувателно дело, с което върховните съдии по същество дописаха закона и си дадоха изключително широка дискреция да засекретяват дела. Вследствие на това, публичността по подобни случаи и занапред ще бъде по-скоро изключение – а “забулването” на неудобни казуси ще си остане правило. Редно е да добавим, че решението на пленума на ВАС обаче директно противоречи на решение на ОСНК на ВКС от преди десетилетие – и то по наказателни дела. Но не изглежда някой, а най-малкото пък Георги Чолаков, да се притеснява от това. Ред в хаоса, образно казано.
Решението на Тонев е еднолично, а не чрез комисия
След като се връща в АССГ делото е разпределено на съдия Наталия Ангелова, която дава допълнителни указания на НСО за предоставянето на относимите доказателства. Те обаче не са от особена полза за службата. Съдът отчита, че съгласно чл. 23 от ЗНСО при наличието на усложнена среда за сигурност или на конкретна застрашеност, изменението на обхвата и прекратяването на охраната се определят с решение на нарочна комисия. Тя се състои от председател – началникът на Националната служба за охрана, и членове: председателят на Държавна агенция “Национална сигурност” и главният секретар на Министерството на вътрешните работи. С други думи, за да командирова главен инспектор Кирил Благоев Ценкин от София в Шабла, поради повишена застрашеност там, началникът на НСО генерал-майор Емил Тонев трябва да е свикал въпросната комисия, с която да прецени конкретните фактически основания във връзка с охраната на Шабла.
„Действително, право на началника на службата по чл. 106, ал.1 ЗНСО е да прецени кой служител да преназначи на друга длъжност, с оглед изпълнение на задачите на НСО, но тази преценка следва да се основава на решение на Комисията, мотивирано според изискванията за съдържание с фактически и правни основания и с преценка по целесъобразност какви точно мерки за охрана и за какъв срок да бъдат приложени“, пише съдът в решението си. В случая нито в заповедта, нито в докладната записка се съдържат мотиви, относими към изискванията за съдържание на решението на Комисията, отбелязва съдия Ангелова. Тя установява, че по делото липсват както правни основания, така и фактически, за степента на застрашеност на конкретния обект Шабла. Липсва и обосновка за необходимостта от конкретен вида охрана. Съдът установява, че процесната заповед не само не е издадена въз основа на решение на Комисията, но не съдържа и елементи, въз основа на които да се провери преценката на органа, който я издава. Съдът стига до извода, че заповедта на генерал-майор Емил Тонев за преназначаването на главен инспектор Кирил Ценкин в Шабла не съответства на разпоредбите в ЗНСО и е незаконосъобразна по смисъла на чл. 146, т. 3 и т.4 АПК, поради съществено нарушение на административнопроизводствени правила.
Като цяло от съдебното решение може да бъде изведен извода, че генерал-майор Емил Тонев е превишил правомощията си и без да има правно основание и компетентност, еднолично е преназначил главен инспектор Кирил Благоев Ценкин от София в Шабла. В случая хипотезите – „превишаване на власт и превишаване на права“ или пък „административен произвол“ биха могли да са повод за разследване от страна на компетентните органи, но това едва ли ще се случи.
Сходна е и съдебната сага на главен инспектор Васил Марков Василев. В неговия случай обаче решението на Административен съд София – област, с което се отменя заповедта на генерал-майор Емил Тонев, бързо е потвърдено от ВАС. Към днешна дата и двамата – Ценкин и Василев не са служители на НСО. След напускането на службата, за кратко Кирил Ценкин е зам. министър на вътрешните работи. Васил Марков Василев пък заема поста секретар на Съвета по сигурността по време на мандата на Николай Денков.
За мнозина информирани със събитията в НСО не е ясно дали саморазправата с Васил Марков Василев и Кирил Благоев Ценкин е станала с благословията на Делян Пеевски или с тази на президента Румен Радев. В последната година генерал-майор Емил Тонев се възприема в средите на сигурността като по-близък до Пеевски. Твърди се още, че вторият му мандат е гарантиран и това е резултат от сделка между Радев и Пеевски.
Материалът <span style='color:#00008B;font-size:20px;font-weight:bold;'>Административен произвол:</span><BR> Началникът на НСО “наказва” гардовете на Кирил Петков. Пратил ги в Шабла е публикуван за пръв път на BIRD.
