Честит 3 Март! Освобождението на България не е еднократен акт, а процес – ПЕТЪР НИЗАМОВ
Един траен мит се е настанил в общественото ни съзнание около Освобождението на България и възстановяването на българската държавност през 1878 г. Този мит прокламира, че България е възстановена и освободена само и единствено в резултат на Руско-турската война 1877-1878 г. Този процес има няколко фази и включва:
първо – създаването от Васил Левски и съратниците му на общобългарска революционна организация;
второ – заявка за международно признание на българския народ като обособена етническа категория;
трето – международно признание на българския народ като обособен етнос и очертаване на границите на етническата му територия чрез Фермана за Българската екзархия от 1870 г.;
четвърто – решителна заявка за държавна независимост, направена от българския народ чрез Априлското въстание от 1876 г.;
пето – Цариградска конференция на Великите сили.
И едва на шесто място идва Руско-турската война от 1877-1878 г.
Един дори бегъл поглед върху историята на българското общество в първите три десетилетия от втората половина на XIX век ще ни убеди, че Освобождението на България не е еднократен акт, а процес.
Бъдещите изследвания ще покажат, че представата за Освобождението на България е в резултат на непомерната благодарност на нашето общество за руската акция 1877-78г.
Благодарност, не винаги впрочем спонтанна, а в резултат на политически сметки на управляващи и опозиционни партии, при това не само в епохата на комунизма.
ПЕАТЪР НИЗАМОВ
Разликата между сегашната война в Украйна и Руско-Турската освободителна война 1877-78г. е доста съществена.
На първо място, руският народ е бил изключително въодушевен от обявяването на война на Османската империя през 1877г. и се е записвал доброволно масово в армията за кампанията срещу Високата порта. Каузата им е била справедлива.
Сега в Русия протестират срещу войната в Украйна, където това означава, че или ще те бият, убият, или ще те затворят. А в болшинството си руските войници са НАЕМНИЦИ, включително и такива от Северно-Кавказките фундаментални ислямски републики или участват с неохота в Украйна, защото не са знаели до последно, че ще ги пращат в Украйна на война, а са им казали, че ще ходят на учение. Това е признание от много от заловените руски войници, които можете да гледате в моя Телеграм.
Цар Александър II Освободител е пратил войската си да освобождава България – братска славянска държава от 5-вековно кърваво, друговерско, турско робство с огромното одобрение на руското общество.
А сега диктаторът Путин няма никаква вътрешна подкрепа и кой освобождава? Украинците от украинците ли? Разбрахме за Донбас, който те завзеха през 2014г., но какво търси тогава руската армия в Лвов, Киев, Одеса? Там хората не се определят за руснаци, говорят различен език (по-близък до полския, отколкото до руския) от векове. Говорят го по естествен път, без да им е наложен изкуствено от някой. Много, много преди КОМИНТЕРНА да измисли и наложи македонския език на македонските българи.
Етнически те не са руснаци, а полският им ген е доста повече, останал от епохата на Великото Полско-Литовско кралство и Жеч Посполита.
Но най-вече, защото населението на Украйна (без Донецк и Луганск) не желае да бъде с изостаналата Русия, нито да живее под диктатурата на Путин.
Ако щете и самите личности на Путин и Цар Освободител на България са диаметрално противоположни.
Путин наложи диктатура в опитващата се да се демократизира Русия, а Цар Александър II прекрати крепостното право и разкрепости закрепостените от векове руски селяни. В този смисъл Царят е демократ с огромен принос за демокрацията в Света, защото това негово действие е равностойно на отпадането на робството в Америка.
Руският народ, част, от който е и украинския, освободи България, а не Путин, Сталин или Ленин.
Освободи я България един благороден цар, който освен това и прекрати вековното крепостно право в Русия като разкрепости всички руски селяни.
Не, със сигурност Цар Александър II – Царят Освободител не е Путин!
Цената на освобождението на България се плати чрез кръвта на хората, които живеят в територията на днешните Русия, УКРАЙНА, Молдова, Беларус, Литва, Латвия, Естония, Финландия, Грузия, Армения, Азербайджан, Казахстан, Туркменистан, Узбекистан, Таджикистан, Киргизстан…
Кой е Цар Александър II Освободител?
Всъщност, той не е наречен от българите Освободител, а от руснаците заради премахването на крепостничеството.
Реформите на Александър II целят либерализация на стопанския живот, която довежда до създаването на много нови предприятия. Най-важното преобразование е премахването на крепостничеството, което от десетилетия спира икономическото развитие на страната. След внимателна подготовка, в която активно участват Яков Ростовцев, Николай Милютин и братът на императора Константин Николаевич, на 3 март 1861 е публикуван законът за отмяна на крепостното право, който и предвижда процедури за оземляване на освободените селяни.
При управлението на Александър II са проведени и други важни реформи. Цензурата е отслабена, премахнати са ограниченията за пътуване в чужбина и е намалена държавната намеса в управлението на университетите (1863 г.). Съдебната система е преобразувана по френски модел (1864 г.), опростени са съдебните процедури и е въведен нов наказателен кодекс, премахнато е смъртното наказание, създадена е система на местно самоуправление в провинцията (1864 г.) и градовете (1870 г.). През 1874 г. сериозно е реформирана армията, като е въведена всеобща военна повинност.
Премахване на крепостничеството от Цар Александър II Освободител в Руската империя.
_-_Kustodiev,_1907.jpg "Честит 3 март! Освобождението на българия не е еднократен акт, а процес - юстиция")
Премахването на крепостничеството или Отмяната на крепостничеството в Руската империя е най-съществената от великите реформи на император Александър II, за което той се сдобива с името „Освободител“.
На 3 март (19 февруари стар стил) 1861 г. император Александър ІІ издава „Манифест за всемилостиво даряване на крепостните с правото да бъдат свободни селски жители и за устройството на техния бит“, както и „Положение на селяните, излизащи от крепостни зависимости“.
Предистория на крепостните отношения в Русия
Първият руски цар Иван Грозни през 1581 г. забранява всякакво преминаване на селяни от един феод в друг. Крепостното право като държавна система в селските обществени отношения на Русия е окончателно скрепено юридически със „Съборно уложение“ от 1649 г.
Крепостната руска система, по-известна само като крепостничество, е уязвима за революционни движения. Неслучайно декабристите издигат лозунга за отмяна на крепостничеството. До времето на Екатерина Велика страната периодично е заливана от масови селски въстания. Загубата в Кримската война изправя Русия пред предизвикателството от нови мащабни селски въстания. От друга страна помешчическото селско стопанство, основано на труда на крепостните селяни, все повече запада. Това предизвиква безпокойството на правителството, което е загрижено най-вече за индустриализацията на страната, за която е нужна свободна работна ръка. Тази работна ръка може да бъде набирана единствено из средите на селячеството. Ето защо се стига до отмяна на крепостничеството.
Като повод за отмяна на крепостничеството е използван масовият селски протест срещу него след Кримската война, когато има недостиг на работна ръка заради мобилизацията на крепостните в наборната руска армия.
Крепостничеството е дефинирано по различен начин. Най-общо господарят притежава правна юрисдикция над селянина, техните отношения отговарят на определени правила, но тези правила могат да бъдат променяни от господарите. Крепостният притежава известни минимални законни права, за разлика от роба, но практически разлика няма.
Развитието на взаимоотношенията между господари и крепостни селяни е съвършено различно в двете половини на Европа през средновековието. На запад от Елба (западните германски държави, Ниските земи, Франция, Англия, Италия) то постепенно се отменя. В Швеция, Норвегия, Испания никога не е съществувало. От 12 век нататък в Западна Европа крепостните селяни постепенно отвоюват свободата си – по различно време и в различна степен – статут на наематели-пожизнено, с правото да го прехвърлят този статут на децата си, пълно право да купуват и продават земя и т.н.
Точно обратното се случва на изток от Елба в Бохемия, Силезия, Унгария, Полша, Русия. От началото на 15 век относително свободните селяни от тези региони губят свободата си да се придвижват. Руските селяни загубват свободата си в най-голяма степен. Правата на руските господари над крепостните селяни се увеличават непрекъснато чак до края на 18 век. Крепостните селяни нямат никакво право на придвижване, могат да бъдат произволно премествани, връщани обратно, заточавани. Руската управляваща класа започва да измерва своето обществено положение с броя на притежаваните селяни и някои господари притежават смайващо количество крепостни селяни: граф Н. П. Шереметев притежава 185 610 селяни, които при сина му достигат 300 000; граф Воронцов – 54 703, а синът му в средата на 19 век – 37 702 крепостни селяни.
Според московския преподавател проф. И. Беляев, закрепостяването на селяните в Русия датира от 1591 г., като начин да бъдат облекчени селяните от задължителните държавни данъци. Тогава те все още запазват своята автономност като членове на руското общество и единствено губят правото си да сменят местожителството си. Тази на пръв поглед малка промяна обаче отваря пътя на много сериозни промени в живота им на свободни хора особено през 17 век, довели до силно стесняване на правото им на собственост върху земята и личните им права. Постепенно земевладелците получават правото да местят селяните от една своя земя на друга, след това – да ги продават на други земевладелци заедно със земята и накрая – да продават само селяните си. Въпреки това не можем да говорим още за крепостничество, а за селяни, които имат право да ползват определена земя, съгласно закона за лицата и имуществото.
Пълното поробване на селяните и превръщането им в крепостни става в края на царуването на Петър I, по време на първото преброяване, направено в периода 1718-1727-година. Процесът продължава и при царуването на дъщерята на Петър I – императрица Елисавета и след това. Според акад. В. О. Ключевский (1893 – 1905): „При царуването на Екатерина, а дори и преди нея започва да се развива търговията с крепостни души със земя и без земя; цените били твърди или държавни, и свободни или дворянски. Условията за покупка и продажба на роби и тяхната цена са се променяли много пъти. През 1782 г., например, невръстно момиче е струвало само 50 копейки – по-малко от цената на едно прасе или на стар кон. Най-скъпо се продавали готвачите, фризьорските и други занаятчии, както и момчета новобранци, като търговията с бъдещи войници се превръща в най-печелившия сегмент на пазар на роби.“
През 1782, по искане на началник втори ранг Пьотр Андреевич Борноволоков е направен опис на имуществото на неговия неплатежоспособен длъжник – капитан Иван Зиновиев:
….червен кон на 5 години – 3 рубли и 50 копейки;… 6 крави, всяка по 2 рубли и 10 копейки….
Данните за цените на крепостни изнася капитан Иван Иванов Зиновиев, направил подробен списък как се продават душите на крепостните селяни в енория Великая пустиня:
„В тази енория живеят крепостните селяни: Леонти Никитин – на 40 години, оценен на 30 рубли; съпругата му Марина Степанова – на 25 години, оценена на 10 рубли; деца: Гориян – на 4 години, оценен на 5 рубли; Василиса – момиче на 9 години, оценено на 3 рубли; Матрона – на една година, оценена на 50 копейки ….“
Руската интелигенция – по правило произлизаща от дворянството – търси начин да оправдае това фактическо поробване на хора. Например М. Грибовски, доктор по право, както се подписва под своя трактат, посветен на любимеца на император Александър I – граф A. Аракчеев, Грибовски дава обяснение за съществуване на крепостничеството в Русия. Според него изпращането на малки деца в робство било проява на мъдрост от страна на техните майки, които по този начин им давали възможност да укрепнат физически и да се развият умствено, предпазвайки ги от неразумни действия и постъпки.
Последствия
В резултат от реформата от 1861 г. на повече от 30 милиона руски крепостни селяни е предоставена възможността да участват в икономическата модернизация на страната. Крепостните селяни имат възможност да се откупят, след което и да се придвижват свободно, за да участват в новия стопански живот на Русия. Откупните плащания за руските селяни са окончателно премахнати през 1905 – 1907 г., след злополучната Руско-японска война, с последвалата я Първа руска революция.
След идването на болшевиките на власт през 1917 г., те незабавно излизат с „Декрет за земята“, с който изземват собствеността от едрите земевладелци, одържавяват я и я раздават на селяните. По време на колективизацията в края на 20-те години на 20 век, раздадената за свободно ползване земя на руските селяни е одържавена и окрупнена в трудово-земеделски стопанства – с цел интензитет в развитието на съветското селско стопанство.
**************
Можете да подкрепите нашия канал на Patreon, като щракнете върху „Donate“
