НЕИЗВЕСТЕН ДОКУМЕНТ ОТ 1946 г. ЗА СПАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ – ПИСМО НА МАСОНСКАТА ЛОЖА „БНЕЙ БРИТ“БЪЛГАРИЯ“ ДО ЛОЖАТА B“nai B“rith International – АМЕРИКА
Автор: Анна Зографова
Посвещавам този материал на 80-годишнината от спасяването на българските евреи по време на Втората световна война.
В годините на Втората световна война в концентрационните лагери на Германия и Полша в газовите камери намериха смъртта си 6 милиона евреи, в една малка България, благодарение на българския народ, на православната ни църква, на католическата, на бялото братство, начело с учителя Петър Дънов, на целия български народ, на българските лагери и учители,
българските евреи бяха спасени от депортация. Залогът – техният живот се превърна в кауза за България, спасила над 50 000 човешки живота.
С това по най-категоричен начин бе доказан пред света морала на българската нация. По този повод искам да допълня, че на 15 март 1993 г. в София , в зала „Киото“ на Хотел „Кемпински – Зографски“ бях поканена като журналист – международник лично от двама мои за съжаление днес починали колеги журналисти – Алфред Криспин от БТА и Самуел Франсез – тогавашен кореспондент на Испанската телеграфна агенция. Заедно с тях имах невероятната възможността да присъствам на официалната церемония по реактивирането на еврейската масонска ложа “ Бней – Брит“, /Синове на Завета/, в присъствието на ментор Морис Хоникбаум. Снимката представя уникален момент за БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ от запалването на светлината – по-точно реактивирането на Великата Ложа „Бней Брит“ в Република България на датата 15.03.1993 г. и избирането на Алфред Криспин за ментор.
На снимката е запечатан момента с менората, в който г-н Криспин запалва светлината за българските евреи.
Пиша това, защото само преди 4 години, една скъпа за мен приятелка, изследователка, писател, журналист, издател и доктор по философия Зоя Андонова открива съвършено случайно всред архивите на съдебното дело срещу генерал Вълков от 1954 г. и преврата от 19 май 1934 г., едно много важно писмо, написано и подписано от Захари Давид Алкалай от България – Председател на Еврейската масонска ложа „Бней-брит“ и от Аврам С. Алфаса и адресирано до Председателя на Върховната Ложа B“nai B“rith International – АМЕРИКА Най-странното е, че писмото е без дата, но е упомената годината – 1946 г… ?! Преди подписване на Парижкия мирен договор след края на войната.
Ето какво пише за това писмо самата д-р Зоя Андонова на стр. 9 в Предговора към своята книга „Тайни общества и комунизъм“, отпечатана от издателство „Свети Климент Охридски“: „Прибрано“ сред останалите документи, това писмо, намерено съвсем не там където му е мястото, свидетелстваше за това, че еврейската масонска ложа „Б,ней Б,рит“ – /преведено на български означава „Синове на Завета“/, забранена по силата на Закона за защита на нацията от 1940 г. в Царство България , е продължила своята работа и след това! Това е нещо много повече от героизъм. След края на Втората световна война, същата ложата по своя инициатива търси подкрепата на ложата B“nai B“rith International – АМЕРИКА и се надява да я получи за сключване на справедлив мирен договор с България, която е спасила хиляди от българските евреи от лагерите на смъртта“. Бих допълнила – за да не бъдат нарушени границите на скъпата ни България по силата на военните договорености след тази баталия. Ще си позволя да цитирам само един фрагмент от това писмо, в което не друг, а именно най–уважаваните от онова време дават своята оценка кои са истинските спасители на българските евреи във времето на Холокоста.
На стр. 135 в своята книга „Тайните общества и комунизъм“ авторката д-р Зоя Андонова пише още: „“Пребраното“ сред останалите документи писмо, свидетелстваше за това, че еврейската масонска ложа „Синове на завета“, забранена със ЗЗН /Закона за защита на нацията в Царство България, въпреки забраните, въпреки преследванията, въпреки арестите, въпреки репресиите от 1940 г. продължава да работи и след това- „Цялата българска интелигенция, писатели, професори, съдии, адвокати, лекари, аптекари, зъболекари и др. както и работничеството и селяните – всички тия съсловия, во главе с Православната църква, представлявана от днешния екзарх Стефан Първи, включително и целият Свети Синод се опълчиха против решението на тогавашното правителство да изпрати българските евреи в Полша, където да бъдат унищожени наред с нашите братя от Полша, Югославия, Унгария, Италия и др. , които намериха мъченическата си смърт в разни концентрационни лагери и крематориуми в Германия и Полша.
Трябва особено да подчертаем усърдието и извънредно голямото старание на Негово Блаженство Екзарх Стефан Първи, той, който през цялото фашистко време има личната инициатива да запази българското еврейство от лошите намерения на тогавашното българско правителство, поемайки всичките рискове в изпълнение на своя бащински и християнски дълг. Заедно с целия български народ той допринесе за спасяването на българското еврейство…. /к.м./
След 9.09.1944 г. датата на която новото правителство поема властта, се отменят всички противо-еврейски зкони, с което се възстановяват всички граждански и политически права на българските евреи. Получените свобода и равноправие допринесоха за да имаме понастоящем двама наши сътрудници, народни представители в Народното събрание. Тези констатации с основание са намерили място в Меморандума на българското правителство, изпратен на четиримата министри на външните работи, заседавали приз месец май в Париж. В него българското правителство изнася становището си по въпросите, които се поставят във връзка с договора за мир, който предстои да бъде сключен с България.
Убедени в правата кауза, която се защитава в Меморандума и в желанието да изразим нашата дълбока признателност към българския народ,
за неговото негативно отношение към решението на тогавашното фашистко правителство да унищожи 45 – хилядното българско еврейство, считаме за наш повелителен дълг като б,ней-бритяни и лоялни български граждани, да се обърнем към Вас, с молба да бъде направено нужното за спечелване на общественото мнение и правителствените кръгове в Америка и другаде, в полза на правата българска кауза и сключването на един справедлив мир с България. /к. м./ В заключение ние намираме, че един народ като българския, който в най-критичните за него моменти се е държал доблестно и човеколюбиво със своите съграждани – български евреи, заслужава по достойнство да бъде подпомогнат и да получи един достоен и справедлив мир…….“
И това е само един фрагмент от това писмо, а „всички цитирани в него факти,
потвърдени от самите български евреи са най-яркото доказателство за приноса на страната ни при спасяването на хиляди евреи от лагерите а смъртта. Факт, който определени сили и днес се опитват да омаловажат и да премълчат“. И като финал – това е причината в Република България, която спаси повече от 50 000 човешки живота да има само 20 праведници на света.
Колаж и снимка – А. Зографова
Редакцията на „ЮСТИЦИЯ“ се извинява за евентуално допуснати неточности. Засегнатите лица имат право на отговор.
Последвайте ЮСТИЦИЯ в Google Новини
Най-интересните РАЗСЛЕДВАНИЯ слушайте в подкаста на ЮСТИЦИЯ в Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук
Следвайте ни и в Инстаграм
спасяването на българските евреи по време на Втората световна война , спасяването на българските евреи по време на Втората световна война , спасяването на българските евреи по време на Втората световна война , спасяването на българските евреи по време на Втората световна война , спасяването на българските евреи по време на Втората световна война , спасяването на българските евреи по време на Втората световна война , спасяването на българските евреи по време на Втората световна война , спасяването на българските евреи по време на Втората световна война ,
СПАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ - НЕИЗВЕСТЕН ДОКУМЕНТ ОТ 1946 ГОДИНА
СПАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ - НЕИЗВЕСТЕН ДОКУМЕНТ ОТ 1946 ГОДИНА
|
РЕЗЮМЕ СПАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ - НЕИЗВЕСТЕН ДОКУМЕНТ ОТ 1946 ГОДИНА | |
