Животът на бездомните кучета е много по-голям стрес от една Нова година, но никой не помисли за това къде те ще се чувстват най-добре и че на бездомните кучета местообитанието им не е точно градовете, където и да има 500 000 организации и активисти, даже Наказателният кодекс да предвижда само ефективен затвор за насилие над животни, или да имахме работеща прокуратура като в САЩ или Франция например, пак те щяха да бъдат малтретирани от хора, които самите са били малтретирани от други хора.
Това е един естествен процес (слабият намира по-слаб от него, като бездомните кучета за да си ги избие комплексите от силния), където човешката намеса е безплодна в повечето от случаите.
Просто бездомните кучета и като цяло животните са им перфектните жертви, защото са беззащитни, не могат да се оплачат в полицията, не могат да дадат показания срещу тях…
Ние – нормалните хора не можем да го разберем това, защото имаме нормална психика, но е факт, че на практика с бездомните кучета се получава точна така. Тук въобще не проронвам и дума за децата – жертви на безпризорните кучета. Отварям скоба, че те – ДЕЦАТА, за мен лично са много по-важни и продължавам оттам, докъдето бях стигнал…
Според мен, едно куче – овчар, което ходи без каишка на село е много по-щастливо от друго, обслужено пълно с най-вкусната храна и с час всяка седмица във фризьорски салон, но с каишка на врата.
Добре Е да се помисли къде самите бездомни кучета могат да бъдат полезни и биха се чувствали най-добре като НУЖНИ.
Бездомните кучета могат да бъдат настанени в селата, където могат да работят по охраната на селскостопанските животни и да помагат в много други дейности на човека.
Все пак са най-добрия другар НА ЧОВЕКА.
Това може да се осъществи от държавата чрез договори с животновъди или животновъдни станции, срещу което да се правят леки данъчни облекчения.
Нали и без това ЕС стимулира селските райони по ПРСР, нека това да бъде част от някоя от мерките по оперативните програми, чиито детайли се оформят от нашето министерство.
Проблемът с бездомните животни не е на ниво общество, както се опитват да ни внушат, а на ниво държава и нейната организация. Все пак не сме като виетнамците. Ако бяхме, тогава проблемът би бил на ниво общество. Но какво се получава при нас. В нормалния случай, т.е. не в нашата страна, държавата не решава проблемите временно и козметично, а се стреми да сглоби така мозайката на обществото, че то да работи, да твори, да произвежда, за да е богато, за да има възможности, да има самочувствие и като е такова, да не нарушава законите, да не се озлобява, оскотва, защото знаете, че „беден човек – жив дявол“.
За мен затварянето на бездомните кучета в приюти е от онези временни мерки, които не решават нито един проблем.
Могат да бъдат намерени стопани за кучетата на село чрез договори с животновъди или животновъдни станции, срещу което да се правят леки данъчни облекчения. Това би развило полезното им действие. Нали се сещатте, че няма как за всички животни да се намери стопанин, който да го гледа на дивана?
Защо ли?
Ами защото има много повече деца, които нямат родители и за които трябва и ЩЕ се помисли първо, въпреки някои човекомразци.
А, ако не са съгласни с последното, наистина няма смисъл да се говори с тях, защото просто живеем на различни планети.
Заради гореизложеното мисля, че тези, които се фокусират върху психическото здраве на бездомните кучета заради зарята са като Лоръл и Харди.
Избягват една малка опасност докато се излагат на сто други големи опасности!
Правя уточнението, че не говоря котките, защото ако ни напуснат котките, рискуваме да ни се случи това, което се е случило в Лондон преди 8 века, когато те изгонили или избили всички котки. В резултат на последното се навъдили толкова много мишки, чрез които се разнесла бубонната чума и настанала най-страшната до ден-днешен епидемия в историята на човечеството. На котките местообитанието им е около мишките, които живеят около човека, докато кучетата сме ги опитомили ние и сме ги докарали в градовете. Не е добре да се пипа естествения баланс.
П.П.
Сега ще бъда нападнат от активисти анималисти – екстремисти, с които е трудно да се проведе нормален аргументиран спор…
Сефте…
Гледам, че от част от профилите на враговете на пиротехниката личи, че самите подкрепят войната в Украйна? Абе, колеги, украинските кучета също ли са „фaшuстu“, че там пипате с двоен стандарт? Или може би истинските бомби не стряскат животинчетата.
Сложил съм квалификацията в кавички за да не бъда разбран погрешно. За мен фaшuстu са не тези, които ги сочат най-много пръсти и срещу които викат най-силно, а тези, чиито действия намират мотив в идеологията на Муc0лuнu и действителността във фaшucткa Италия.
Това ще го разберат само тези, които не са бягали от часовете по история.
Евро-атлантическите ценности! Кога Западът прие т.нар. „евро-атлантическите“ ценности, които са грешно кръстени така, защото правилно е да кажем, че са крайно-либерални идеи.
Евро-атлантическите „ценности“ са широко обсъждани в днешно време!
„Френският май“ (Майските събития в Париж от 1968г.) се превръща в синоним на промяната на социалните ценности. Във Франция (а и в целия Западен блок) той се счита за отправна точка на преминаването от консерватизъм (религия, патриотизъм, уважение към властта) към т.нар. тогава „прогресивни идеи“,
днес наричани като „евро-атлантическите ценности“, с които днес либералите буквално развращават в ЕС (равенство, човешки права, сексуално освобождение).
Западът прие т. Нар. „евро-атлантическите“ ценности – франския май 1968г.
Хронология:
Ценностите назапад са образ и подобие първо на Франция, а после на Америка, чиято война във Виетнам е подложена на яростна критика.
От 1965г., м. Юли във Виетнам пристигат близо 200 000 войници.
Съединените щати все повече затъват… Щабът на армията иска все повече жива сила, все повече бойна техника.
В тази война Америка ще погуби душата си.
През 1967г. американците са вече 600 000 и бомбите за пръв път се изсипват върху Ханой.
Америка е затънла в една война, която предизвика протести в цял Свят, включително и сред нейната младеж.
Младите американци отхвърлят тази война, която не е тяхна.
С дълги коси и ризи на цветя, това поколение преоткрива противозачатъчното хапче и свободата на нравите.
Америка боледува и от проблема тъмнокожи.
На насилието в южните градове, лидерът на движението за граждански права – пасторът Мартин Лутъркинг, отговаря с походи за мир.
Мартин Лутъркинг пада убит в Мемфис на 4 февруари 1968г.
Никой друг човек не е издигал толкова високо каузата на тъмнокожите в САЩ.
И в Япония, и в Европа, това поколение от края на 60-те години излиза на улицата и оспорва понякога яростно буржоазните власти.
Виетнам на Хо Ши Мин и споменът за Ленин са начело на протестните шествия.
В Париж, през 1968г. младежта живее с мечтите на Мао и Че Гевара, а майските събития разтърсват режима. Събитията се разавиват така, сякаш свободата и благоденствието са изчерпали своя шанс в очите на тези бунтари, които никога не са виждаи друго.
Ка се развиват събитията през май 1968г.
Френския май 1968г.
Май’68 е първият социален следвоенен бунт в Западния свят.
Скъсването със следвоенния консенсус за реконструиране на Европа и прилагането на т.нар. евро-атлантическите ценности е сред най-важните елементи на френския май, който го превръща в един от най-ключовите исторически моменти за социалните движения.
Май’68 започва като серия от стачки и окупации, които избухват в различни университети и училища в Париж, като резултат от конфронтацията между студенти и университетската администрация и полицията.
Опитите на правителството на Шарл дьо Гол да потуши тези стачки чрез полицейска сила само разпалват ситуацията още повече, водейки до улични сблъсъци с органите на реда. Те са последвани от общи стачки и окупации из цяла Франция, в които участват 10 млн. работници, близо 2/3 от френската работна сила.
В рамките на няколко дни движението на бунтуващите се студенти разпространява из цялата страна съмнението към йерархията и започва да я премахва в храма на знанието – университета. Студентите започват да се самоорганизират чрез събрания и асамблеи. Студентското движение предлага критичен поглед към основите на съвременната култура: консуматорското общество, разделението между ръчния и интелектуалния труд, неравенството между половете, политиките на война и други проявления на бюрократичното капиталистическо общество.
Движението се характеризира със спонтанния си, децентрализиран и неоторизиран уклон, което поражда конфликт между него и правителството, синдикатите и работническите партии. Това е най-голямата обща стачка, провеждана някога във Франция и е първата неоторизирана обща стачка в света.
Последвалите ги оставка на правителството и призив за нови парламентарни избори бележат края на движението. Въпреки че правителството се разпада, революционният ентусиазъм също започва да спада. Работниците се връщат на работа след призива на CGT (Обща конфедерация на труда) и нейното политическо тяло – Френската комунистическа партия, която заклеймява бунта от самото начало и не взима участие в него, в резултат на което партията на Дьо Гол по-късно става по-силна.
ПЕТЪР НИЗАМОВ
Председател на „Български юридически комитет“
Кога Западът прие т.нар. „евро-атлантическите“ ценности?
През последните години и месеци в публичното пространство непрекъснато ни се напомня (до втръсване) за евро-атлантическите ценности, за българския цивилизован избор, евро-атлантическото поведение, модерно евро-атлантическото мислене.
Наши първи мъже и жени на високи и отговорни постове в държавата, до такава степен употребяваха тези понятия и в момента го правят, че ги обезцениха. Горните понятия не слагам в кавички, от уважение и преклонение на истинските ценности, пълни със съдържание, смисъл и значение, така както ги разбира и осмисля честният, почтеният човек, който носи тези ценности в сърцето и душата си. Прекаленото афиширане на тези ценности станаха проблем за самите ценности.
Брутално видео с масов бой предизвикан от бандата на Русев – убиецът от Новата поща в Бургас, който причака младо момче пред дома му в Бургас с бригадата си, намушка буквално със сабя и уби !
Тук ви показваме видео с побой и намушкване с участието на убиеца Русев Бургас в бургаско заведение „Андрювата къща“ в Бургас месец преди убийството, извършено от бригадата на Пламен Русев от Бургас – убиецът от Новата поща :
Случай, за който полицията в Бургас си затвори очите, както и за много нападения на Русев в Бургас.
А, ако не си ги беше затворила, можеше днес едно младо момче от Бургас да е още живо!
В боя на бандата на Русев Бургас, основен участник е известния татуировчик Атанас Майсторов – Наката Татуиста (на снимката), който изглежда предизвиква боя, но след като напада друго момче, но то събаря на Атанас Майсторов на земята, приятелката на Наката – Корееца го спасява от позор.
Намесват се и цялата бригада на Пламен Русев – Жельо и другите, но след като не могат да се справят, викат другите бригадири по телефона, които бързо пристигат и превръщат заведението в развалини.
Боят завършва със заплахи за убийство отправени директно от Наката Татуировчика, които съгласно чл. 149 от Наказателния кодекс се наказват с 5 години затвор. Този се изживява във фейсбук като tatoo артист с псевдоним Nakata Ink или Naka Tatattoo.
Атанас майсторов – наката татуиста е член на бандата от самото начало
Ето защо, г-н Кмете ( Димитър Николов от ГЕРБ ) нашият град не се развива, няма нощен живот и няма инвестиции и поминък, заради което младите бягат от града ни, който през зимата се превръща в пустиня!
Това видео и другите, публикувани от нас, са в полицията от месеци, но бургаската прокуратура и полиция нямат и намерение да пипат своите хора…
Във видеото се вижда „смелчагата“ Пламен Русев от Бургас, който рита паднали хора.
ДОЛУ ЩЕ ВИ РАЗКАЖЕМ ТОЧНО КАКВО СЕ Е СЛУЧИЛО ПРИ УБИЙСТВОТО НА МОМЧЕТО ДО НОВАТА ПОЩА НА 27 НОЕМВРИ.
Откакто убиха момче до Новата поща, нашата медия Юстиция.бг пише за бандата на Пламен Русев и тяхната полицейско-прокурорска протекция в Бургас, датираща от над 15 години. Русев Бургас
Убитият на Новата поща в Бургас е бил причакан предварително от Пламен Русев, Кольо – Главата и Жельо – Жалбата от известната мутренска банда на Русев.
Само нашата медия Юстиция.бг писа реално какво се е случило на 27 ноември т.г. , когато Пламен Русев – известна мутра в Бургас и вероятен шеф на една от най-кръвожадните банди в Бургас – бандата на Русев.
Сега, обаче имаме сериозен източник за това какво точно се е случило…
В предната вечер е имало лек конфликт по телефона между убиеца Русев и жертвата Иван. Тогава бандата на Русев са били събрани в едно заведение, което за сега няма да кажем кое е.
Там Русев, след разговор по телефона с Иван, е обявил на всеослушание, че смята да причака с метални тръби и начупи и намушка Иван пред дома му в Бургас.
Пламен Русев започнал да врънка аверите си да дойдат с него, като вероятно е ставало въпрос да им „даде някой лев“ за „приятелската услуга“.
Пламен русев – убиецът от новата поща сменя амплоатото си от жестока мутра на „добре облечен бизнесмен“
И ако това ви се струва необичайно, както казахме в предишната статия, явно просто не сте от Бургас и не сте чували за бандата на Русев… и за бургаската правораздавателна система – една крайно закостеняла, напълно комунизирана структура на родното ни МВР, чието правилно функциониране е така важно за устоите на нашето боледуващо общество.
Вероятно им е предлагал пари, все пак, само той е успял да се издигне до „добре облечен бизнесмен“, за разлика от тях, които все още са си бедни силоваци. По-късно в нашето разследване, започнало от Пламен Русев, ще стане въпрос за фирмите му, съдружниците му и методите им на правене на „бизнес“… и колко работници, конкуренти и клиенти са изпищяли от тях.
От присъствалите единствено се навил Жельо, с цветущия прякор – „Жалбата“, който за нас е пряк участник в убийството, получил индулгенцията на бургаската прокуратура за сега.
След това, Русев молил друг техен приятел с прякора „Танкера“ от Изгрев, но той не се навил.
Пламен русев убиецът от новата поща в бургас го водят с белезници в съда за нападението на бандата му в бар бикини в созопол през 2017г.
Колко още хора е врънкал Русев да дойдат с него да начупят костите на Иван с метални тръби, ние не знаем.
Очевидно само Кольо -„Главата“ от Изгрев се е навил, защото той е и другият участник в това убийство,
който също за сега получава амнистия от „нашите“ власти.
По-долу ще ви обясним с каква цел го правят от защитата на… пардон, от обвинението срещу Русев. Грешката е вярна, но в момента ще се изразим така политкоректно.
За сега ще се придържаме към фактическата обстановка, която обрисува нашият източник, който въпреки, че е близък роднина на убитото момче и почернен от случая, се страхува да споменем името му. И логично…
Тримата взели в себе си бухалка, метална тръба и мачете, с които трябвало да счупят костите и насекат меките тъкани по тялото на Иван.
След като взел със себе си двама от своите бригадири, които незнайно защо не са обвинени като съучастници на убиеца, Русев отишъл с тях пред входа, където живее Иван в Бургас и зачакали от засада.
В 11 часа на обяд на 27 ноември, пред очите на множество свидетели, в близост до четири гимназии – ТОХ-а, Механото, Строителния и Руската гимназия, на метри от най-голямото дневно кафене в Бургас – „Фабрик“, Иван излзъл да си купи цигари от насрещния магазин.
Между другото, разследващите по случая не издирват свидетелите, което е меко казано странно.
Сигурно не искат да им се мешат в работата. Те, свидетелите сигурно не са видяли добре, полицаите знаят повече. Нищо, че не са били там. Спирам с иронията и продължавам по фактите!
В момента, в който Иван се показал от вратата на входа на кооперацията си в Бургас, той бил нападнат от тримата, които са му нанесли множество удари с метални тръби и бухалка, видни от съдебно-медицинската експертиза на убитото момче.
„Огромни кръвонасядания по гърба и по ръцете, причинени от множество силни удари с метален предмет.“
Иван явно е издържал тези удари и е побягнал, а бандитите са го догонили, защото тяхната цел била не просто да го набият, а да му счупят ръка или крак и „след това да го шият в болницата“, както те са се изразявали публично.
Притиснат до стената от тримата до банка „Инвестбанк“ на бул. „Стефан Стамболов“, Иван се опитал да се защити, но
в този момент Пламен Русев, извадил ножа си – тип „щик“ за автомат с дължина само на острието – около 30 см, стъпил върху каменната саксия, близо, до която се развива бруталната сцена по обяд и оттласквайки се от нея скочил и забил ножа право в гърдите на жертвата – Иван.
Да, точно! Не е за вярване, но това са фактите, на които и на нас ни беше трудно да повяваме. Тези живеят във филмите за Рамбо и Троя, защото бургаската полиция до сега спи за тях!
Никой от бандата на Пламен Русев от Бургас не е помогнал на Иван по никакъв начин, даже е получил удари и след намушкването.
Тогава, бандата, явно решила, че Иван е достатъчно наказан, го оставила в локва кръв и се изнесла.
За целта, автомобилът, с който предварително е планирано да се изнесе скотоложката дружинка е бил паркиран на близо 500 м от мястото, на което е бил причакан Иван, за да не бъде записана на охранителни камери, но ние имаме сериозна следа по тези факти и даже някой да се опита да ги скрие, така ще ги изнесем, че ще ги гледат даже аборигените в Австралия.
Имаме снимките на един човек, който ги е снимал от терасата си и които снимки са в полицията. И въпреки това, другите двама не са обвинени въобще.
И така, те бягали до колата, в която се качили и офейкали, незнайно накъде.
Оставили Иван да се спасява. Иван още бил в съзнание и помолил някой си с джип, който бил спрял наблизо да му помогне, но той му отказал. Една жена, таксиджийка спряла веднага и го закарала в УМБАЛ–Бургас, което е едно доказателство, както и самата случка като цяло, че истинските мъже сега май са жените.
Там за живота му се борят няколко екипа на най-добрите лекари в болницата, които почти спасяват Иван, но той в крайна сметка след няколко дни си отива от Този свят.
Какво се случва след това?…
Докато Русев мисли, че Иван ще бъде спасен от бургаските лекари, защото има още два случая, в които негови жертви на наръгвания с нож са били спасени на косъм в УМБАЛ–Бургас. Случаи, за които явно бандата е заплашила жертвите и свидетелите, които в началото го посочват като извършител, но после категорично отричат да бил той.
Някой да получи „дежавю“ от 90-та?
Да, те в Бургас никога не са свършвали и тук винаги са златните мутренски години между 1992-1995г.
Пламен Русев и другите двама са задържани в Бургас, но там нещата започват да се пукат.
Освобождават двамата съучастници – Жельо и Кольо.
Пламен Русев е обвинен за най-лекия състав на убийство, вместо да е обвинен по чл. 116 за убийство, по хулигански подбуди, по особено жесток начин и след предварителен сговор.
Даже другите двама да не искали да убиват Иван, то те са участвали в предварително замислено и организирано нападение с цел поне средна телесна повреда, което прераства в жестоко и брутално публично убийство, за което се предвижда лишаване от свобода 10 години съгласно чл. 131, ал.1, т. 5, 6 и 12, във вр. с чл. 129 от Наказателния кодекс.
При семейството на убитото момче се появява адвокат, който бил нает от анонимен човек, с цел да им помогнел. Смях в залата! Ама, кой ли ще да е този анонимник?
Този адвокат, чието име за сега не споменаваме, няма право да прави нищо по делото, след като вече е с отказ от защита от семейството на убития. Ако в съдебна фаза видим, че е извършвал действия от името на пострадалите, ще инициираме дисциплинарно производство в колегията за нарушаване на етичния кодекс и уронване престижа на професията.
Защо другите не са обвинени ли? Ако бяхте вие, щяхте да сте, нали?
Защо ли?
Ето защо:
Защото искат да смачкат делото, както десетки, ако не и стотици дела на бандата на Русев. Защото, ако Кольо и Жельо са обвиняеми, каквито трябва да са, от „обвинението“ не могат да изградят версията на делото, в каквато линия искат да водят разследването. Демек, към максимално смекчаване на вината на техния хубостник – Пламен Русев, който и чиято банда си отгледаха те самите в Бургас през последните 15 години.
Какво искат ли?
Нали ви споменахме горе, че свидетелите на случката не се издирват да дадат показания. Двете неща ги правят правят, защото искат двамата съучастници убийството да са просто свидетели, които да защитят защитната версия на Русев в съда, за да се ценят техните показания и въз основа на тях, Русев да бъде осъден за нещо смешно от рода на убийство в афект – 3 години лишаване от свобода. А щом е до 3 години, могат да са и в условна присъда.
Искат да ни направят на глупаци с цирк ала Луи Дьо Фюнес.
Може и да изкарат нещо от рода на превишаване на пределите на неизбежната отбрана, защото ако изкарат чиста самоотбрана ще е прекалено явно. А по този член може да получи и пробация…
За такова нещо – пробация… Представяте ли си?
Ама това са напълно реални неща. Вижте само колко неща са свършили тази банда и нищо. Пукнат ден в затвора нямат!
Доколкото чуваме даже за нападението в бар „Бикини“ не ги били осъдили.
Това го гледа половин България… и нищо!
ВИДЕОТО ОТ НАПАДЕНИЕТО В БИКИНИ
В коя година живеем?
Пламен русев – убиецът от новата поща в бургас опитва да удари охранител при нападението на бандата му в бар бикини в созопол през 2017г.
Видеото е гледано от над 20 хиляди човека (10% от населението на Бургас, ако броим бебетата, бабите и дядовците).
До ден-днешен – ни вест, ни кост!
Нито са ни викали, нито са питали защо го публикуваме това видео, нито интерес към видеото, нито към извършителя.
Все едно нищо не е станало…
А медиите… В Бургас медии няма, това го знае всеки бургазлия.
За това самоназовалите се като медии са обърнати във форуми, където бургазлии разнасят клюки в коментар след коментар под статии, които никой не чете!
Плати ли им, нямаме доказателства, но е факт, че почти всички медии в Бургас спряха да пишат за този случай, за разлика от много други по-дребни.
И което е доста по-показателното,
спряха си коментарите под статиите, в които даже не споменават името на Пламен Русев, а го изписват с инициали П.Р. За бандата на Русев- това е тема „табу“ в бургаските „медии“.
Така, че няма за какво да ми се обиждат „колегите“, защото явно и те смятат, че коментарите под публикациите им са по-четени от самите им „авторски“ статии, щом са си ги спрели, знаейки, че те най-много биха могли да навредят на техния приятел – Пламен Русев.
Да не си помислите, че нашите медии са станали демократични, вярващи в правата на гражданите. Не, разбира се! Вижте им другите статии, за други доста по-маловажни казуси и когато ги използват като бухалка… Тогава въобще не са мили и „демократични“ и доблестни хора се демонизират от тях…. А тогава коментарите даже сами си ги пишат понякога.
За да оправдават такива, вероятно плащащи си или техни хора, като Пламен Русев, затворът е пълен с кокошкари.
Нали трябва да се отчита дейност. Ама като говорим за дейност, имам предвид данните за статистиката.
Реалните резултати са друга тема на разговор. Евентуално, когато ги има!
Между другото, в подземните среди бандата на Русев ги наричат „Жалбите“
заради стар случай в Бургас, когато няколко други юначаги ги набиха с голи ръце на едно кафе в центъра на Бургас. Тогава сподвижникът на Русев пуснал такава „мощна“ жалба, която станала публично достояние, в която той описвал ужаса, който бил изживял при боя и как никога нямало да забрави лицата им. Въпросните били осъдени след подадената от него жалба.
За това пък те публикували жалбата, която станалата толкова популярна,
разнасяла се като вестник с кафето сутрин из целия град. Даже малките гаменчета измислили култови бургаски реплики от цитати от въпросната жалба. Това комплексирало сподвижникът на Русев на n-та степен и той започнал да носи голям нож със себе си, с който тормози града ни вече 10 години.
Чухме, че от бандата са се канили на автора на тази статия,
но ние им казваме, че няма да церемоним да свършим наведнъж работата на полиция, прокуратура и съд в Бургас… при самозащита.
Турците го помилваха, сърбите го убиха – подвигът на Лямбе Блажев – Сръбския терор в Македония след Първата световна война
Лямбе Блажев, зет на легендарната баба Кръста Йосифова от Охрид, пред изкопания му гроб в местността „Ръча“, убит от сърбите след превземането на Охрид по време на Първата световна война.
ЛАМБЕ БЛАЖЕВ (1880-1921 г.) – спасил се след Илинденско-Преображенското въстание, но убито от сърбите …
В последните си мигове, той гледа с презрение сръбските джелати, увековечили героичния македонски българин.
Ламбе Блажев е родом от с. Опеинца, Охридско, пред 1880 г.
През Илинденското въстание той взима активно участие като четник и на 31 август 1903 г. в сражението на м. „Решани”, Охридско, бива ранен в дясната ръка, в следствие на което остана инвалид.
След злополучния край на въстанието той се легализира и започна търговия в колониал в гр. Охрид.
Турците не го съдят а участието му Илинденското въстание!
През 1915 г., когато българските войски бяха пред вратите на Охрид, войници от отстъпващата сръбска армия разбиват магазина на Ламбе и го разграбват, като там останали двама войници да строшат желязната каса. Неподозирайки, че в магазина са останали войници, Ламбе отива да види дали е останало нещо от стоката му, обаче там заварва двама сръбски войници, от които единият със секира, а другият с чук, да разбиват касата му. Щом ги вижда, войниците се нахвърлят да го пребият, обаче в завързалата се борба той сполучва да отнеме секирата и в магазина се започва жестока борба, в която Ламбе излиза победител и остава в своя магазин труповете на двамата сръбски войници, след което изнася труповете и ги изхвърля в реката срещу „Чинаря” (историческото дърво, което е просъществувало няколко века).
През 1918 г. още при завръщането на сърбите в Охрид, той бе заловен и осъден на 20 години тъмничен затвор за убийството на двамата сръбски войници, макарче той е пазил своя живот и имот от двамата разбивачи на дома му.
Заедно с него е осъден и младежът Филип К. Киприянов, от Охрид, за голямото му „престъпление”, че бил свалил от някой магазин някаква фирма, писана на сръбски език, тоже на 20 години. Когато апелират делото за намаление наказанието и се явяват в апелацията, оковани за двата крака с пранги, те биват осъдени на смърт.
На 2 април 1921 г. сръбската власт оповестява, че за назидание, на м. „Ръча” ще бъдат публично разстреляни двама престъпници.
Сутринта рано Ламбе Блажев и Филип Киприянов биват изправени пред един изкопан ров, пълен с вода и се дава заповед за застрелването им.
Тогава Ламбе извиква с висок глас:
„Не стига ли, че ме държахте във влажен затвор три години, а и сега трябва да гние тялото ми във вода.Не искам да ми връзвате очите. Не ме е страх от вашите куршуми”.
Веднага се дават вистрели и две тела падат в пълния ров с вода.
Макар че е доказана самозащита срещу двамата сръбски войници на Ламбе Блажев, той е съден и осъден и впоследствие застрелян единствено затова, че е зет на войводите Илия Йосифов и Наум Йосифов от гр. Охрид.
Макар, че Ламбе Блажев остави жена вдовица с 6 малолетни сирачета без никакви средства, сърбите не се задоволиха с убийството на бащата, а по един насилствен начин заставят съпругата му да внесе 6000 динара „ятак парасъ”, задето Ламбе е „квартирувал” три години в затвора…
Вечна да е паметта им!
( по информация от „Илюстрация Илинден“, год.4, кн.3/33/ стр.11, април 1931 г.)
Наум Йосифов е роден през 1888 година в Охрид[1], тогава в Османската империя. Син е на Баба Кръста Йосифова, чиято къща е основна квартира на ВМОРО в града, и която е многократно задържана от турските и сръбските власти.[2] Брат е на Илия Йосифов и Владимир Йосифов, също участници в революционното движение.[3] В 1902 година влиза във ВМОРО. В края на годината е арестуван и измъчван. Амнистиран е през пролетта на 1903 година. Изпълнява куриерски задачи. През Илинденско-Преображенското въстание е четник. След въстанието през есента заминава на гурбет в Румъния. В края на 1904 година пристига в София и се присъединява към четата на Иван Наумов Алябака, с която заминава за Велешко.
След възстановянето на революционната организация през 1910 година е войвода на Гяваткол.При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение в трета отделна партизанска рота и Сборна партизанска рота на МОО. Награден е с орден „За храброст“ IV степен.През Междусъюзническата война и по време на Охридско-Дебърското въстание се бори против сръбската армия в Охридско.След 1923 г. е войвода в Охридско. През пролетта на 1925 година преминава река Вардар заедно с четите на Илия Которкин, Андон Попщерев, Тале Андонов и Петър Ангелов с куриерска чета на Христо Андонов. На 18 юли 1925 година четата на Наум Йосифов дава голямо сражение на сръбската жандармерия, която отстъпва с няколко жертви. Това сражение кара сръбският военен комендант в Охрид Лазаревич да иска бързо десет хилядна войска от Битоля и Скопие, „за да не се получи това, което стана в 1913“. Брат му Илия, също деец на ВМОРО, е убит за назидание от сръбските власти. След убийството на Александър Протогеров през 1928 година минава на страната на протогеровистите, но през 1930 година с декларация минава на страната на Иван Михайлов.През 1946 година Наум Йосифов е арестуван от сърбокомунистическите власти в Охрид и е осъден на смърт. По-късно присъдата е променена на доживотен затвор.
Йосифов е роден в град Охрид, тогава в Османската империя. Син е на Баба Кръста Йосифова (? – 4 март 1929), чиято къща е основна квартира на ВМОРО в града, и която е многократно задържана от турските и сръбските власти. Брат е на Наум Йосифов и Владимир Йосифов, също участници в революционното движение. Влиза във ВМОРО и първоначално е терорист на организацията. В 1907 година става четник и е помощник на войводата Славейко Пирчев.В 1909 година по време на младотурския режим е арестуван, осъден на 3 години и затворен в Битоля. След освобождението си в началото на 1912 година Йосифов участва в атентата в „Банк Салоник“ в Битоля, излиза в нелегалност и става битолски полски войвода. Участва в Балканската война в Трета отделна партизанска рота на Македоно-одринското опълчение, начело с Петър Чаулев, участвала в освобождаването на Битоля. След избухването на Междусъюзническата война в 1913 година сръбските власти го арестуват. След освобождението си, при избухването на Охридско-Дебърското въстание събира чета от 10-12 души. След предателство, невъоръжената чета е заловена. След една година мъчения, Йосифов е осъден на 1 година затвор. На 3 септември 1914 година окован е отведен в Прилепския затвор и на следния ден е убит край ханчето „Зър попе“ в планината Бабуна.
**************
Можете да подкрепите нашия канал на Patreon, като щракнете върху „Donate“
Сърбите Македония Петър Низамов Petar Nizamov
Сърбите Македония Петър Низамов Petar Nizamov
Сърбите Македония Петър Низамов Petar Nizamov
Сърбите Македония Петър Низамов Petar Nizamov
петър низамов, перата, съд, сгс дела,съд варна,председател на сгс,съдебни решения по граждански дела,решения по дела,пловдивски съд,решение на съда,решения дела,варна съд,наказателни,дела,окръжен,окръжен съд решения,работа в съда,сгс председател,сгс съдии,софийски съд,пос съдии, пловдив, съд пловдив, съдии пловдив, всс, инспекторат всс,вкс, вас, върховен съд, висш съдебен съвет, адвокат, адвокат наказателни дела, адвокат граждански дела, адвокат брачни дела, адвокат административни,наказателно право,наказателен процес,гражданско право,граждански процес,административно право,конституционно право,Петър Низамов, Перата, Петър Низамов- Перата, Бургас, България, новини, новини от последния час, новини от деня, новини от днес, България новините, The news from Bulgaria, блиц новини, топ новини, най-важното, най-коментираното, последните новини, Бойко Борисов, БТВ новините, новините на Нова,путин, русия, зеленски, кирил петков, украйна, войната в украйна, байдън, сащ, нато, изтребители, военна техника, украински бежанци, азов, мариупол, киев, лвов, харков, николаев, донецк, луганск, чернигов, днипро, запорожие, аец, атомна централа, бомбардировки, ракети, байрактар, танкове, руска колона, костадин ангелов, здравей българия, зоран заев, патриотична коалиция, вмро бнд, воля, валери симеонов, красимир каракачанов, веселин марешки, телевизия скат, ива николова, илияна беновска, николай бареков, пик, политическа партия герб, делян пеевски, беновска пита, pikbg, pikbg, стефан янев, кирил петков, асен василев, продължаваме промяната, пламен узунов, станислав илчовски, евродиков, сашо диков, The Clashers, евроком, тошко йорданов, мика зайкова, ива митева, седем осми тв, слави трифонов, люба кулезич, росен миленов, шивиков, има такъв народ, бойко борисов, републиканци за българия, румен радев, отровното трио, арман бабикян, николай хаджигенов, осман октай, иво христов, доц. Мангъров, николай марков, васил божков, костадин ангелов, цветан цветанов, валери симеонов, топ 10, красимир каракачанов, Kristian Tanev, българско лято, веселин марешки, бойко рашков, станислав цанов, костадин костадинов, пп възраждане, пламен пасков, киро брейка, христо иванов, цвета караянчева, корнелия нинова, мая манолова, министър ангелов, томислав дончев, изправи се мутри вън, настимир ананиев, стоян колев, стъки, гарджока, ангел джамбазки, научно популярни филми, баба ванга, иван гешев, йорданка фандъкова, системата ни убива, петър низамов, цанов напред и нагоре, демократична българия, ничия земя, господари на ефира, крис танев, господари на уеба, national geographic, бг аудио, скандау, national geographic бг аудио, 2021 discovery бг аудио, 2021 публицистиката на NOVA, дискавъри бг аудио, 2021 съдебен спор, ТЕЛЕВИЗИЯ ЕВРОПА, преслава, тайни записи, скандал, скандално, българска национална телевизия, БНТ, Канал 3 TV, канал 3 тв, илияна йотова, elit mediaBulgaria, народни песни, васил левски, христо ботев, българска история, фончо тариката, рашия, гибо, ала бала, румен радев освиркан, филми бг аудио, научнопопулярни филми бг аудио, научно популярни филми с бг аудио, свободна европа, даниел лорер,петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов,
Защо скопският войвода се бие за българите в Тракия през Илинденско-Преображенското въстание ?
Илинденско-Преображенското въстание: Цено Куртев е бугарски подофицер, револуционер, учесник во македонското револуционерно движење, член и војвода на Македонската револуционерна организација.
Рроден е во Златица во 1877 г. Служи како подофицер во 24-ти Черноморски полк во Бургас. Член е на ВМОРО од 1900 г. Активен член на Тајните македоно-одрински подофицерски братства. Во крајот на јануари 1903 г. Куртев влегува во четата на Михаил Герџиков, која што навлегува во Одринско да го подготви населението за предстоечкото востание.
Учествува на конгресот на Петрова нива во текот на јули 1903 г., на којшто е определен да го раководи востанието во Василикоска околија во реонот на село Резово.
Во тој реон востанието започнува на 3 август, кога четата на Цено Куртев напаѓа и убива тројца стражари во Резово, коишто се обидуваат преку насилство да ги соберат пушките на населението. На 4 август четите на Цено Куртев и Петар Ангелов ја напаѓаат турската војска во село Маџура.
Судирот продолжува 5 часа. Осумнаесет турски војници се убиени, а двајца – заробени. На 6 август четата на Цено Куртев го опсадува турскиот гарнизон во село Корфу колиби . Судирот продолжува две дни и дури на 7 август вечерта преживеаните Турци успеваат да избегаат. На 8 спроти 9 август Цено Куртев го срушува фарот кај Инеада, за да го отежни придвижувањето на турските војски по море. На 11 август четата на Цено Куртев го напаѓа село Лиман, а на 13 август влегува во град Ахтопол, којшто веќе е напуштен од турскиот гарнизон.
Војводата ги разбива државните солници и ја раздава солта на населението од Ахтопол и соседните села – Бродилово, Кости, Каланџа и Стефаново.
После востанието Цено Куртев се прибира во Бугарија, но продолжува активно да учествува во дејноста на ВМОРО. Во текот на 1904 г. Цено Куртев е испратен како војвода на чета во Кочанско, Вардарска Македонија.
Таму дејствува под раководството на околискиот војвода Крсто Б’лгаријата. На 1 март 1905 г. Цено Куртев влегува во Македонија во текот на Ќустендилскиот пункт на ВМОРО, на чело на чета од 14 души и се упатува кон Кочанскиот реон. Дел од четниците треба да пристапат како пополнување во четата на Крсто Б’лгаријата.
Двајцата војводи и стари пријатели така и не успеваат да се сретнат. Војводата Цено Куртев загинува на 2 април 1905 г. со целата своја чета во судир со турската војска при село Драмче, Кочанско, уште на неполни 28 години.
На 2 април 1905 година во битка со турскиот аскер кај селото Драмче, Кочанско, бил убиен целиот одред на кочанскиот војвода Цено Куртев. Во битката загинал и скопскиот војвода Велко Манов. Заземен е четничкиот архив, по што започна аферата Драмчев. Почит кон споменот на хероите!
(на сликата куртев е втор од лево кон десно, во најгорниот ред)
Велко Манов
Велко Манов е бугарски револуционер, скопски војвода на Внатрешната македонско-одринска револуционерна организација.
Велко Манов е роден во 1883 година во велешкото село Ореше, тогаш во Отоманската империја. Влегол во ВМОРО и на 1 септември 1904 година влегол во Македонија на чело на четата составена од:
Се враќа во Бугарија и во декември влегува во Македонија со четата на Петар Апостолов. Велко Манов е убиен на 2 април 1905 година во Драмче во битка со турски војник заедно со четата на Цено Куртев.
Списък на четниците на велко манов от кюстендилския пункт на вморо
Написаното е на македонската литаратурна норма на българския език! Надолу – на книжовен български език!
ВЪСТАНИЕТО НА КРАЙМОРСКИТЕ УЧАСТЪЦИ – Илинденско-Преображенското въстание
Един езически култ. — Нестинарите. — Светокът. — Топаци и Устрели. — Празникът на Светока. — Скачане по огъня. — Сражението в Маджура. — Сражението в Корфоколиби. — Опожарени села. — Гърците под въстаническа власт.
Аз бях изненадан от успеха на акциите в двата крайморски участъка на Цено Куртев и Петър Ангелов, обемащи селата: Пиргопуло, Резово, Блаца и Маджура. Въстаниците от Илинденско-Преображенското въстание от тези участъци през първите дни на Илинденско-Преображенското въстание унищожиха или прогониха намиращите се в района им турски гарнизони, изравниха със земята няколко съседни турски села, подчиниха на организацията крайморските гръцки села и градеца Ахтопол и двадесетина дена се наслаждаваха на пълна свобода — господари по сухо и по море.
Имах вече случай да спомена, че тоя край, отстранен при морето и отдалечен от Лозенград и М. Търново, беше най-късно организиран: едва преди година и няколко месеца. Четирите села не броеха повече от 150 въоръжени хора, кримкари в грамадната си част. Но не в слабата материална подготовка се състоеше особеността на тоя район, а в по-ниската култура на селяните, в тяхната първобитност и консерватизъм.
Прости, наивни като деца, те живееха със своите езически поверия, облечени в християнско рухо. Деветнадесет века след Христа те оставаха езичници, а християнството им беше само етикет. Организацията беше първият културен фактор, който покрай своята специална революционна мисия трябваше да се бори за изкореняване на суеверията им. Училища тук никога не е имало, понеже Екзархията не се смята длъжна да просвещава ония краища в Турско, които не са прицелна точка на чужди пропаганди и, следователно, не рискуват да бъдат загубени за българщината. Твърде характеристично за умствения уровен и психиката на тия революционери, под властта на които след 6 август попадна голяма част от Черноморското крайбрежие, е така нареченото нестинарство. Четниците от България, особено войводата Петър Ангелов, ми говориха много за тоя запазен и крайно интересен езически култ.
Жителите от Вургари, Пиргопуло, Блаца, Маджура, Резово, както и от съседните им гръцки села Стефаново, Каланджа, Кости, Бродилово и др. носят името нестинари. Със своите вярвания и обредност нестинарството е особена секта, ако не и отделна религия, малко известна и непризната официално. Последователите й не са организирани, нито пък имат амбицията да създават свои едноверци. Но те са фанатично привързани към своите вярвания и обреди, които ни напомнят демоническите религиозни оргии на старите тракийци. Под нестинари в М. Търновско разбират хора, които скачат по огъня.
Скачането по огъня е най-характерният акт на тоя култ, в който централна фигура заема Св. Константин. Очевидно, касае се за някое всемогъщо езическо божество, стояще по-горе от Светата Троица и прекръстено с името на християнския светец Св. Константин, който въплоцдава доброто и злото и направлява човешките съдби. От разположението на Св. Константин — на Светока, зависи земното благополучие или злощастие на не-стинара. Който строи къща или заорава нива, който пие вода от неизвестни кладенци и пр., без да е поискал позволение от сестрата на св. Константин, той си навлича гнева на Светока.
Светокът се явява само на сестра си — една стара жена, която допреди две години живеела в село Маджура.
Облечен в бяла риза и окичен с три наниза жълтици, той сяда на специално за него приготвен стол и прокобява бъдещите злощастия, които има да сполетят селяните. Сестрата пък съобщава прокобяванията на Светока, като за всеки въпрос или отговор получава приношение в пари или в натура. Ония, които са си навлекли гнева на Светока, се преследват от разни чудовища: топаци, устрели и пр. Бивол, който се удави в реката, става на топак: огромно чудовище, което пие кръвта на хората.
Устрел пък е ширококрила птица, която също пие кръвта на хората. Устрелът се ражда, когато се строи къща, без да се изоре почвата и без да се вземе изин от сестрата на Св. Константин или когато се убие турчин, без да се промуши с нажежен шиш. Денем устрелите и топаците обитават водите и пустите места, а ноще слизат по селата. Затова нестинарите не бива да преминават нощно време реки, догдето не са пропели петли. Има води, които принадлежат на Светока, затова от тях не бива да се пие вода освен в деня на Св. Константин. Такива кладенци се покриват с гладки плочи, които се откриват само тоя ден.
Петър Ангелов разправяше, че свещеникът от Пиргопуло — едно младо, доста възприемчиво попче, което ходило и в Цариград — прекарал една такава „вода на Св. Константин” през градината си, насадена с чушки.
Като научили за това селяните, обзети от суеверен страх, решили веднага да го убият. С мъка попчето успяло да умилостиви раздразнените селяни, като им обещало тържествено да повърне водата.
Що за комити могат да бъдат едни хора, които не смеят да излизат нощно време вън? Веднаж, преди Илинденско-Преображенското въстание, Петър Ангелов устроил на смъртната дружина от село Маджура една такава игра. Дружината пътувала за Резово и трябвало да мине Маджурската река. Като стигнали брега, войводата дал заповед да се мине реката в сгъстен строй. Когато всички селяни били във водата, двама четници, нагласени от войводата, съблечени предварително по долни дрехи, моментално хвърлили наметалата си, плеснали силно с пръчки по водата и извикали колкото ги глас държи: топак!Настанала страшна бъркотия. Едни от селяните се гурнали във водата, други с изплашени викове минали отсреща и хукнали по разни посоки. „Сгъстеният строй” в една минута се обърнал в разсипан и войводата останал само с няколкото си четници.
Чак на другия ден селяните могли да се съберат на мястото, откъдето били потеглили.
— Къде бяхте? — запитал ги Петър Ангелов.
— По-напред като ти говорехме, че има топак, ти не вярваше. Сега видя ли с очите си? — отговорили те.
Напразно войводата се мъчил да ги убеди, че той е устроил тая игра, за да ги престраши и да им докаже, че топаци и устрели има само в техните глави.
Най-големи празници на нестинарите са: Голям Св. Константин и Малък Св. Константин. През тези два деня в годината става скачането по огъня. Целта на това скачане е, първо, да се умилостиви Светока и, второ, да се види кому Светока помага и кому — не. Този, който се ползува с благоволението на Св. Константин, него огънят не го пари.
Ето как ставала тази церемония. На един харман се на-клажда огън от 15—20 кола дърва. До хармана са събрани всички нестинари, мъже и жени. Щом огънят се запали, тъпани и гайди засвирват песента на Св. Константин, а мъжете и жените почват да се наливат с най-силния спирт, какъвто
може да се намери при бакалите в Ахтопол и Ениада. През това време до огъня въртят закачена на едно дърво иконата на Св. Константина, обкована със сребро и с увиснали по нея синджири. Под оглушителния шум на тъпаните и гайдите иконата продължава да се върти, а нестинарите пият, догдето огънят прегори и стане на жар. Зашеметени от спирта, от шума на тъпаните и от непрекъснатото въртене на иконата, в която са втренчени всички погледи, нестинарите почват да се чувствуват прихванати от Светока. Свирните моментално прекъсват и настава мъртва тишина. Прихванатите моми — тях най-напред прихващал Светокът — почват да скубят косите си и да блъскат главите си, където завърнат. Това лудо блъскане на глави и скубене на коси трае, догдето се прихванат от Светока повече хора.
Неприхванатите стоят с наведени глави и с очи, устремени в една точка, и викат под такт „кю-кю”.
Когато Светокът прихване повечето, нестинарите подскачат до огъня и всички едновременно, при усилено биене на тъпаните, се хвърлят боси в огъня и няколко пъти кръстосват огнения харман [1]. След няколко часа всички се събират до мястото на огъня и с иконата начело тръгват да срещнат нестинарите от съседното село. При срещата двете икони, носени от селяни, се покланят една на другата и онова село, иконата на което е по-голяма, се признава за „по-голямо”. „По-малките” селяни отиват на гости при „по-големите” и там се започват отново гощавки и пиене. Гощавките траят до другия ден. Тогава „по-големите” селяни изпровождат „по-малките” до мястото, откъдето са ги взели. Оттук нестинарите потеглят към селския параклис, поставят там иконата на Св. Константин, тъпаните и гайдите и си разотиват. В параклиса — по-скоро капище, което съществува наред с черквата —
1. Тук изпущам няколко реда, в които се говори, че след газенето по огъня, прихванати от Светока двойки се отдавали в гората на еротични оргии. Както по-после узнах, такъв елемент не се споменава у никого от ония, които преди и след мене са писали върху нестинарите. Отрича го и проф. М. Арнаудов, който е изложил своите научни изследвания върху нестинарството и анкети на самото място в един обемист труд („Студии върху българските легенди и обряди”, част I — II, София, 1924, стр. 548 8?). С изключение на поменатите оргии, другите обредни прояви на нестинарския култ, тъй както ги предадох преди 28 години по разказа на войводата П. Ангелов и други четници, се приближават или съвпадат с данните, които проф. Арнаудов е събрал от други автори и разказвачи. Впрочем аз се спрях на нестинарството не от фолклорен интерес, а само във връзка с революционната подготовка на тогавашните нестинарски села.
се пази само една икона — на Св. Константин, тъпаните и гайдите.
От началото и до края церемонията се ръководи от селския свещеник. Запитан веднъж попа от Пиргопуло, защо участвува в тия диви и нехристиянски обреди, отговорил:
— Аз съм заставен да правя това, да се преструвам на нестинар и да ръководя скачането, защото иначе не бих могъл да стоя в селото.
*
Такива бяха въстаниците от тия два участъка, където предстоеше да се извършат редица важни акции.
По една случайност действията тук започнаха два дена преди определената дата. На 3 август Цено Куртев заловил и екзекутирал в Резово един таксилдарин, двама стражари и един шпионин. На другия ден пък съединените чети на Цено Куртев и Петър Ангелов дали в Маджура едно сражение, каквото никоя чета в довъстанишкия период не беше давала. Едно отделение от 25 души аскер дошли в селото и почнали да мъчат и изтезават селяните. До Илинденско-Преображенското въстание оставаше само един ден. Нашите не се стърпели. Двамата войводи решават да атакуват на своя отговорност аскера и завързват сражение.
Няколко аскерлии паднали още при първите залпове, а останалите се затворили в две къщи и почнали мъжествено да се защищават. За пръв път в Одринско ролите между царския аскер и въстаниците бяха разменени: аскерът, затворен в две къщи, се защищава, а нашите нападат. Войниците се сражавали отчаяно и не искали да чуят за предаване. Нашите дали двама убити и двама ранени [1]. Цено Куртев, по признанието на другарите му, се сражавал съвсем прав: чантата и куртката му били на няколко места продупчени. На поканите на нашите да се предадат, аскерлиите отговаряли със залпове и псувни. Така яростно се продължило сражението до другия ден сутринта. Нашите подпалили къщите на войниците, едни от които били избити, а други изгорели живи. Само един ранен се предал, а друг войник бил заловен в един… брашнен сандък. Дали на ранения медицинска помощ, качили го на кон и го предали на здравия пленник да го отведе във Василико с едно писмо до каймакамина.
1. Единът от ранените бе Минко Савов от Карнобат, млад поет, нежен и свенлив като мома.
На 5 през нощта след полунощ всички въоръжени сили на Цено Куртев и Петър Ангелов, неотпочинали още от нападението в Маджура, са стояли пред турското село Корфоколиби. Трима селяни, между които и един бивш овчар при корфоколибски бегове, влезли като парламентьори в селото, явили се пред кмета и му предложили да предаде селото и оръжието на селяните, за да се избегне кръвопролитието. Кметът отговорил, че е готов да се предаде, но трябвало по-напред да пита юзбашията, който същата вечер пристигнал в селото им с едно отделение войска. Юзбашията тутакси заповядал да се стреля против парламентьорите и се приготвил за защита. Нашите блокирали от всички страни селото, подпалили няколко крайни къщи и се завързало сражение. През деня позволили на кадъните да минават безпрепятствено през въстаническия кордон. Възползувани от това, почнали да бягат, заедно с жените, и някои турци, преоблечени във фереджета. Някои били забелязани и избити. Войниците се защитавали добре, към обед дори се опитали да разкъсат блокадата и да ударят нашите в тил. Привечер обсадените получили подкрепление откъм морето и нашите не без мъка успели да отстъпят. При все това на другия ден аскерлиите избягали, а и селяните започнали да впрягат колата си за път.
На 11 август вечерта двамата наши войводи нападнали турското пристанище Ениада, но то се оказало напуснато от жителите си. Там те подпалили складовете с въглища, откъдето пожарът се разнесъл из цялото село и го обърнал в пепелище. Същата вечер П. Ангелов отишел в Корфоколиби да го доизгори, а Цено Куртев изравнил със земята селото Лиман и с 14 килограма динамит хвърлил във въздуха морския фар до пристанището Ениада [1].
И така, нестинарите станали пълни господари на положението: не остава нито един жив турчин в техния край. Не по-малко от турците изплашени били на първо време
1. Отделни групи турци, неуспели да избягат по море, бяха се спотаили в Резовската гора. На такива турци се натъкнал един селски разузнавателен патрул, предвождан от дядо Райко. Тоя предан работник загина най-мъченически от турска ръка. Дядо Райко свободно влязъл в селото и излязъл на брега — разказва Петко Хашлака, помощник-войвода на Цено Куртев. — В гората имало аскер. Дядо Райко убил един-двама турци, ала и него ранили, хванали го и му заковали пирон в главата. С него заедно загина още един жител от с. Блаца, от което бе родом и той. („Приноси”, кн. III, стр. 195).
и гърците от съседните села. Мнозина от тях дори започнали да бягат с гемии, заедно с турците. Но като видели, че никой не ги закача, те се окуражили и на 12 август пред Цено Куртев в Резово се явили няколко пратеници от градчето Ахтопол и от гръцките села Бродилово, Каланджа и Стефаново, с молба да се пощадят селата им. Те обещали пълно подчинение и парична помощ на организацията и изказали готовност да се поставят в услугите на войводата. Цено ги успокоил и на другия ден изпратили в Ахтопол едно отделение въстаници от Илинденско-Преображенското въстание, което назначило настоятелство от гръцки първенци и му поверило управлението на града. Същото било направено и в другите села.
Няма съмнение, че гърците са постъпили така единствено под влиянието на страха. Те са знаяли, че тържеството на въстаниците по време на Илинденско-Преображенското въстание е временно, и в душата си сигурно са чувствували отвращение и злоба към довчерашните дрипави въглищари, на които по неволя трябваше да се покорят, за да спасят кожите си. Характерен е следният случай: ахтополци и гърците от съседните села се нуждаели от сол, а голямата солница в Ахтопол, в която имало 300 000 кг сол, била заключена и запечатана от турците преди избягването им. Но гърците не са имали кураж да разпечатат солницата сами, а повикали едно въстаническо отделение, та да не падне по-сетне върху тях някакво подозрение за измяна спрямо турската власт. И при все това, предлагали са на войводата да се въоръжи една чета от техните младежи, за да защищава крайбрежието от евентуални нападения на „общия” враг… В няколко дена гърците от тия няколко села събрали помежду си около 700 лири и ги предали на организацията. Те още се задължили да наблюдават морето и да долагат на началството за всяко движение на турски гемии и параходи. Лодкарите, лодките и гемиите в Ахтопол също бяха останали на разположението на въстаниците от Илинденско-Преображенското въстание. И мнозина са си позволявали удоволствието да се разхождат с лодки по Черно море…
Това пълно тържество на нестинарите се продължи цели двадесет дни.
Илинденско-Преображенското въстание
Илинденско-Преображенското въстание
Илинденско-Преображенското въстание
**************
Можете да подкрепите нашия канал на Patreon, като щракнете върху „Donate“
Убитият на Новата поща е бил причакан предварително от Пламен Русев, Кольо – Главата и Жельо – Жалбата от известната мутренска банда на Русев.
Само нашата медия Юстиция.бг писа реално какво се е случило на 27 ноември т.г. , когато Пламен Русев – известна мутра в Бургас и вероятен шеф на една от най-кръвожадните банди в Бургас – бандата на Русев.
Изслушайте статията от плейъра долу:
Сега, обаче имаме сериозен източник за това какво точно се е случило…
В предната вечер е имало лек конфликт по телефона между убиеца Русев и жертвата Иван. Тогава бандата на Русев са били събрани в едно заведение, което за сега няма да кажем кое е.
Там Русев, след разговор по телефона с Иван, е обявил на всеослушание, че смята да причака с метални тръби и начупи и намушка Иван.
Пламен Русев започнал да врънка аверите си да дойдат с него, като вероятно е ставало въпрос да им „даде някой лев“ за „приятелската услуга“.
Пламен русев – убиецът от новата поща сменя амплоатото си от жестока мутра на „добре облечен бизнесмен“
И ако това ви се струва необичайно, както казахме в предишната статия, явно просто не сте от Бургас и не сте чували за бандата на Русев… и за бургаската правораздавателна система – една крайно закостеняла, напълно комунизирана структура на родното ни МВР, чието правилно функциониране е така важно за устоите на нашето боледуващо общество.
Вероятно им е предлагал пари, все пак, само той е успял да се издигне до „добре облечен бизнесмен“, за разлика от тях, които все още са си бедни силоваци. По-късно в нашето разследване, започнало от Пламен Русев, ще стане въпрос за фирмите му, съдружниците му и методите им на правене на „бизнес“… и колко работници, конкуренти и клиенти са изпищяли от тях.
От присъствалите единствено се навил Жельо, с цветущия прякор – „Жалбата“, който за нас е пряк участник в убийството, получил индулгенцията на бургаската прокуратура за сега.
След това, Русев молил друг техен приятел с прякора „Танкера“ от Изгрев, но той не се навил.
Пламен русев убиецът от новата поща в бургас го водят с белезници в съда за нападението на бандата му в бар бикини в созопол през 2017г.
Колко още хора е врънкал Русев да дойдат с него да начупят костите на Иван с метални тръби, ние не знаем.
Очевидно само Кольо -„Главата“ от Изгрев се е навил, защото той е и другият участник в това убийство,
който също за сега получава амнистия от „нашите“ власти.
По-долу ще ви обясним с каква цел го правят от защитата на… пардон, от обвинението срещу Русев. Грешката е вярна, но в момента ще се изразим така политкоректно.
За сега ще се придържаме към фактическата обстановка, която обрисува нашият източник, който въпреки, че е близък роднина на убитото момче и почернен от случая, се страхува да споменем името му. И логично…
Тримата взели в себе си бухалка, метална тръба и мачете, с които трябвало да счупят костите и насекат меките тъкани по тялото на Иван.
След като взел със себе си двама от своите бригадири, които незнайно защо не са обвинени като съучастници на убиеца, Русев отишъл с тях пред входа, където живее Иван и зачакали от засада.
В 11 часа на обяд на 27 ноември, пред очите на множество свидетели, в близост до четири гимназии – ТОХ-а, Механото, Строителния и Руската гимназия, на метри от най-голямото дневно кафене в Бургас – „Фабрик“, Иван излзъл да си купи цигари от насрещния магазин.
Между другото, разследващите по случая не издирват свидетелите, което е меко казано странно.
Сигурно не искат да им се мешат в работата. Те, свидетелите сигурно не са видяли добре, полицаите знаят повече. Нищо, че не са били там. Спирам с иронията и продължавам по фактите!
В момента, в който Иван се показал от вратата на входа, той бил нападнат от тримата, които са му нанесли множество удари с метални тръби и бухалка, видни от съдебно-медицинската експертиза на убитото момче.
„Огромни кръвонасядания по гърба и по ръцете, причинени от множество силни удари с метален предмет.“
Иван явно е издържал тези удари и е побягнал, а бандитите са го догонили, защото тяхната цел била не просто да го набият, а да му счупят ръка или крак и „след това да го шият в болницата“, както те са се изразявали публично.
Притиснат до стената от тримата до банка „Инвестбанк“ на бул. „Стефан Стамболов“, Иван се опитал да се защити, но
в този момент Пламен Русев, извадил ножа си – тип „щик“ за автомат с дължина само на острието – около 30 см, стъпил върху каменната саксия, близо, до която се развива бруталната сцена по обяд и оттласквайки се от нея скочил и забил ножа право в гърдите на жертвата – Иван.
Да, точно! Не е за вярване, но това са фактите, на които и на нас ни беше трудно да повяваме. Тези живеят във филмите за Рамбо и Троя, защото бургаската полиция до сега спи за тях!
Никой от тях не е помогнал на Иван по никакъв начин, даже е получил удари и след намушкването.
Тогава, бандата, явно решила, че Иван е достатъчно наказан, го оставила в локва кръв и се изнесла.
За целта, автомобилът, с който предварително е планирано да се изнесе скотоложката дружинка е бил паркиран на близо 500 м от мястото, на което е бил причакан Иван, за да не бъде записана на охранителни камери, но ние имаме сериозна следа по тези факти и даже някой да се опита да ги скрие, така ще ги изнесем, че ще ги гледат даже аборигените в Австралия.
Имаме снимките на един човек, който ги е снимал от терасата си и които снимки са в полицията. И въпреки това, другите двама не са обвинени въобще.
И така, те бягали до колата, в която се качили и офейкали, незнайно накъде.
Оставили Иван да се спасява. Иван още бил в съзнание и помолил някой си с джип, който бил спрял наблизо да му помогне, но той му отказал. Една жена, таксиджийка спряла веднага и го закарала в УМБАЛ–Бургас, което е едно доказателство, както и самата случка като цяло, че истинските мъже сега май са жените.
Там за живота му се борят няколко екипа на най-добрите лекари в болницата, които почти спасяват Иван, но той в крайна сметка след няколко дни си отива от Този свят.
Какво се случва след това?…
Докато Русев мисли, че Иван ще бъде спасен от бургаските лекари, защото има още два случая, в които негови жертви на наръгвания с нож са били спасени на косъм в УМБАЛ–Бургас. Случаи, за които явно бандата е заплашила жертвите и свидетелите, които в началото го посочват като извършител, но после категорично отричат да бил той.
Някой да получи „дежавю“ от 90-та?
Да, те в Бургас никога не са свършвали и тук винаги са златните мутренски години между 1992-1995г.
Пламен Русев и другите двама са задържани, но там нещата започват да се пукат.
Освобождават двамата съучастници – Жельо и Кольо.
Пламен Русев е обвинен за най-лекия състав на убийство, вместо да е обвинен по чл. 116 за убийство, по хулигански подбуди, по особено жесток начин и след предварителен сговор.
Даже другите двама да не искали да убиват Иван, то те са участвали в предварително замислено и организирано нападение с цел поне средна телесна повреда, което прераства в жестоко и брутално публично убийство, за което се предвижда лишаване от свобода 10 години съгласно чл. 131, ал.1, т. 5, 6 и 12, във вр. с чл. 129 от Наказателния кодекс.
При семейството на убитото момче се появява адвокат, който бил нает от анонимен човек, с цел да им помогнел. Смях в залата! Ама, кой ли ще да е този анонимник?
Този адвокат, чието име за сега не споменаваме, няма право да прави нищо по делото, след като вече е с отказ от защита от семейството на убития. Ако в съдебна фаза видим, че е извършвал действия от името на пострадалите, ще инициираме дисциплинарно производство в колегията за нарушаване на етичния кодекс и уронване престижа на професията.
Защо другите не са обвинени ли? Ако бяхте вие, щяхте да сте, нали?
Защо ли?
Ето защо:
Защото искат да смачкат делото, както десетки, ако не и стотици дела на бандата на Русев. Защото, ако Кольо и Жельо са обвиняеми, каквито трябва да са, от „обвинението“ не могат да изградят версията на делото, в каквато линия искат да водят разследването. Демек, към максимално смекчаване на вината на техния хубостник – Пламен Русев, който и чиято банда си отгледаха те самите в Бургас през последните 15 години.
Какво искат ли?
Нали ви споменахме горе, че свидетелите на случката не се издирват да дадат показания. Двете неща ги правят правят, защото искат двамата съучастници убийството да са просто свидетели, които да защитят защитната версия на Русев в съда, за да се ценят техните показания и въз основа на тях, Русев да бъде осъден за нещо смешно от рода на убийство в афект – 3 години лишаване от свобода. А щом е до 3 години, могат да са и в условна присъда.
Искат да ни направят на глупаци с цирк ала Луи Дьо Фюнес.
Може и да изкарат нещо от рода на превишаване на пределите на неизбежната отбрана, защото ако изкарат чиста самоотбрана ще е прекалено явно. А по този член може да получи и пробация…
За такова нещо – пробация… Представяте ли си?
Ама това са напълно реални неща. Вижте само колко неща са свършили тази банда и нищо. Пукнат ден в затвора нямат!
Доколкото чуваме даже за нападението в бар „Бикини“ не ги били осъдили.
Това го гледа половин България… и нищо!
ВИДЕОТО ОТ НАПАДЕНИЕТО В БИКИНИ
В коя година живеем?
Пламен русев – убиецът от новата поща в бургас опитва да удари охранител при нападението на бандата му в бар бикини в созопол през 2017г.
Видеото е гледано от над 20 хиляди човека (10% от населението на Бургас, ако броим бебетата, бабите и дядовците).
До ден-днешен – ни вест, ни кост!
Нито са ни викали, нито са питали защо го публикуваме това видео, нито интерес към видеото, нито към извършителя.
Все едно нищо не е станало…
А медиите… В Бургас медии няма, това го знае всеки бургазлия.
За това самоназовалите се като медии са обърнати във форуми, където бургазлии разнасят клюки в коментар след коментар под статии, които никой не чете!
Плати ли им, нямаме доказателства, но е факт, че почти всички медии в Бургас спряха да пишат за този случай, за разлика от много други по-дребни.
И което е доста по-показателното,
спряха си коментарите под статиите, в които даже не споменават името на Пламен Русев, а го изписват с инициали П.Р. За бандата на Русев- това е тема „табу“ в бургаските „медии“.
Така, че няма за какво да ми се обиждат „колегите“, защото явно и те смятат, че коментарите под публикациите им са по четени от самите им „авторски“ статии, щом са си ги спрели, знаейки, че те най-много биха могли да навредят на техния приятел – Пламен Русев.
Да не си помислите, че нашите медии са станали демократични, вярващи в правата на гражданите. Не, разбира се! Вижте им другите статии, за други доста по-маловажни казуси и когато ги използват като бухалка… Тогава въобще не са мили и „демократични“ и доблестни хора се демонизират от тях…. А тогава коментарите даже сами си ги пишат понякога.
За да оправдават такива, вероятно плащащи си или техни хора, като Пламен Русев, затворът е пълен с кокошкари.
Нали трябва да се отчита дейност. Ама като говорим за дейност, имам предвид данните за статистиката.
Реалните резултати са друга тема на разговор. Евентуално, когато ги има!
Между другото, в подземните среди бандата на Русев ги наричат „Жалбите“
заради стар случай в Бургас, когато няколко други юначаги ги набиха с голи ръце на едно кафе в центъра на Бургас. Тогава един от тях пуснал такава „мощна“ жалба, която станала публично достояние, в която той описвал ужаса, който бил изживял при боя и как никога нямало да забрави лицата им. Въпросните били осъдени след подадената от него жалба.
За това пък те публикували жалбата, която станалата толкова популярна,
разнасяла се като вестник с кафето сутрин из целия град. Даже малките гаменчета измислили култови бургаски реплики от цитати от въпросната жалба. Това комплексирало бадита на n-та степен и той започнал да носи голям нож със себе си, с който тормози града ни вече 10 години.
Чухме, че от бандата са се канили на автора на тази статия,
но ние им казваме, че няма да церемоним да свършим наведнъж работата на полиция, прокуратура и съд в Бургас… при самозащита.
Извършените в края на 19-ти век масови погроми над арменското население в Османската империя са първото значимо изпитание пред хуманността, милосърдието и състраданието на младата българска нация, от което тя излиза с чест.
България е приютила арменските бежанци, не знам защо сегашното поколение се държи така – ПЕТЪР НИЗАМОВ
Българите винаги са били добър и гостоприемен народ, който е приютил стотици хиляди арменските бежанци, изгонени от Малоазийския бряг на Егейско море по време на кървавите „абдулхамидови“ арменски кланета (1894 – 1896) в Османската империя и след Балканските войни.
Не знам защо сегашното разглезено поколение се държи така…
През 1923 г. въпреки огромната следвоенна разруха и 300 000-те българи-бежанци от изгубените български земи, правителството на Александър Стамболийски дава на всички арменски изгнаници българско гражданство.
Извинявам се, но се загледах в профилите на писачите. И малко парадоксално да си с кола за 50-100 бона, да се носиш последна мода, да си качваш снимки от почивки по екзотични острови – няма лошо. Ама при тези обстоятелства да се възмущаваш, че държавата не била дала на теб тези 40 лева. Това вече е чиста гротеска! Еми ЕС ги дават за украинците. Ако не ги получим ние, ЕС ще даде на Полша и Словакия. Те и на нас дават, ама вие гласувате за крадци, които ги открадват и излизате на протести само като ви платят 50 лева. Кой е виновния?
Освен това, това е решение на ЕС и всяко нецелево ползване на тези средства е престъпление от компетенцията на европейския прокурор Кьовеши и води след себе си до компенсиране на нецелево използваните суми и въобще до спиране на настоящи и бъдещи фондове и субсидии.
И още повече е парадокс да се възмущаваш, че друг има като твоята кола.
Без да споменавам, че е смешно с няколко возила да се твърди, че се вози целокупния украински народ, които в огромното си болшинство е беден… Изключително беден. Колкото бяхте вие през 1997г. Защото аз помня времето като с една месечна учителска заплата можеше да си купиш 5 кг сирене.
Ама на вас прическата ви струва 200 лева, гримовете ви са още 1000 лева, на ден ходите по два пъти да ядете на заведение… Сукманчето ви е за 2 бона. (Няма да казвам кой ви го е купил и срещу какво…)
И накрая точно тези мамини-златни, невидяли нищо друго освен изобилието и хубавия живот, са тези дето най-много роптаят срещу бежанците от Украйна.
Та това не е ли точно „изгубеното поколение“ и това след него – на суетните „мъже“ с оскубаните веждички и на жените – „велики моралистки“ в нета… Но сега много се изложиха с истерията си пред русата опасност от север…
През всички периоди на арменската трагедия българските власти осигуряват не само подслон, но и отварят трансграничен коридор към други страни за бягащите стотици хиляди арменци.
Многохилядният поток от измъчени хора, изгубили всичко в кървавите „абдулхамидови“ дни и нощи на 1896 г. е причина за четирикратно увеличение на броя на арменците в България. По време на Балканската война арменската общност в страната вече наброява поне 20 хил. души. Керваните от бягащи към българските граници мъже, жени и деца след започналия през април 1915 г. невиждан дотогава геноцид над арменския народ, довеждат до ново двукратно увеличение на този брой.
Не знам точно на кое завидяхте за тези 40 лева…
Същите пари, които в момента захранват туристическия бизнес, чиито хотели винаги са седели празни м. март и м. април. Според мен ще бъде най-малкото една своеобразна компенсация на хотелиерите,които тъй гласно се оплакваха по време на КОВИД карантинните мерки.
Та това си е добавена стойност, инвестиция на европейски пари, дадени безвъзмездно и целево… Тези приходи подлежат на фиск, което вече си е чиста печалба за държавния бюджет, с която примерно можем да увеличим пенсиите.
България прие и сирийските бежанци, но отказа да приеме икономическите мигранти от цял Свят, които се опитаха да влязат в Европа през България с фалшивия етикет „Аз съм сирийски бежанец“, защото в техните държави на произход (Пакистан, Иран, Сомалия и т.н.) нямаше война, а сред тях нямаше бягащи жени и деца.
Имаше само млади мъже, небягащи от война, тръгнали за Европа след обещание за добър живот.
Така, че тук е много важно да се направи разграничението между бежанци (жени и деца, бягащи от война) и мигранти (млади мъже, неидващи от война, търсещи по-добър живот).
N.B.
Това да помогнеш на бедстващите жени и деца не е взимане на страна в конфликта, нито предателство пред „братска Русия“. Доста хора не разбират това, че тези хора също имат руска кръв, но не искат да бъдат рамо до рамо със западаща Русия на Путин и в съветската сфера на влияние. Украинците са потомците на непокорните казаци, заселили пустата след татарските набези украинска степ и бягащи от оковите на крепостничеството, наложени на руските селяни. Те са генетично – руснаци с примеси на поляци, русини (рутени, галицийци), литовци и словаци и говорят на език, познат в миналото като мало–РУСКИ език.
ПОСЛЕПИС:
Омръзна ми да попадам на озлобели публикации на разглезени мамини дето се възмущават, че България помага на украинските бежанци. В същото време стените им са пълни с модерните постове за бездомни кучета и котки.
С една дума, за животните имат милост, но за изтерзаните и избивани жени и деца на Украйна нямат.Не, мили мамини сладки…
Вашето поколение не е българите. Вашето поколение е едно падение на нашия народ, един спад и есен,
а българите ще съществуват много след него за да носят хомота от вашия срам.
ПЕТЪР НИЗАМОВ
**************
Можете да подкрепите нашия канал на Patreon, като щракнете върху „Donate“
The firewood from Bulgaria is one of the most caloric and quality firewood! Do not miss your chance to get the Christmas sales!
Burgas Translogistics Ltd has been established in 2011 and exporting dried firewood worldwide from 2012 as it is one of the oldest exporting supplier of firewood that is still in the market, having many clients every year.
Do not miss to provide firewood for your house and warmness to your family!
Cut Length: AS REQUIRED
20, 25 , 33, 40 , 50 , 60 , 100 cm
SPLIT WIDTH – AS REQUIRED
Small – for stoves; Meddial– for big stoves; Large– for fireplace; Max large – for big fireplaces and pizza ovens.
1st option: Firewood on pallet boxes (crates)
Price is 69 EUR per pallet box 1 m3 and 138 eur for pallet box 2 m3 ex works price
We can load in a 40 ft HC Container:
– 21 pallet boxes x 2m3 + 21 boxes x 1m3 – 63 m3
Total is 63 x 69 EUR = 4 347 EUR
The above Price is Ex works Burgas, Bulgaria ( without transport)
or
– 26 pallet boxes x 2m3 x 69 eur (3 588 eur) + 6 tons of bagged firewood over them loaded x 145 eur/ton (870 EUR) = 4 458 eur
Transportation sevice all over the World
2nd option: Loosely bulk loaded firewood from Bulgaria
price is 125 EUR per TON Total is 27 tons x 129 EUR = 3 375 EUR
The above Price is Ex works Burgas, Bulgaria ( without transport)
Dried firewood from Bulgaria – hardwood in net bags
– Bagged firewood Stacked on pallets
NET BAGS WITH FIREWOOD ON PALLET BOXES
-ex works Burgas 8000, Bulgaria – 73 euro per cubic meter
( 420-440 kgs bagged firewood per m3)
42 – 44 BAGS X 24 litres 10 kgs / 1m3 pallet box.
or 28-29 bags x 40 litres – 15 kgs / 1m3 pallet box.
– We can load in a 40 ft High Cube Container:
52 pallets x 1.27 m3 – 66 m3
Total is 66 m3 ( 42-44 bags x 10 kgs in every m3)
x 73 EUR = 4 818 EUR
The above Price is Ex works Bulgaria ( without transport)
– firewood hardwood in bulk net bags , without pallet boxes – 145 eur / ton
– We can load in a 40 ft High Cube Container:
2700 bags x 10 kgs (24 litres each) or 1800 bags (40 litres each) = 27 tons
Total is 27 tons x 145 EUR/ton = 3 915 EUR
The above Price is Ex works Burgas, Bulgaria ( without transport)
We can supply you as you confirm an order.
We need your company identifications as name , address, VAT number so we can issue invoice proforma and proceed with supplying you with our DRIED Firewood .
Documents not required for exportation from Bulgaria but may be required by your authorities for importation in your country
– phytosanitary export authority certificate – 5 euro per ton
– fumigation / disinfection with gaz : 130 eur/ 40′ container
– T2L form doc (not invoice T2L) on;y for EU supplies- 100 eur/ container
– Certificate of origin issued or endorsed by the Chambers of Commerce – 100 eur/ container
MOISTURE PROTECTOR:
– Container dessicant (drying anymold tablets in the container) – 150 eur per container.
Full price list in all our products you can find below:
DRIED QUALITY FIREWOOD HARDWOOD from Bulgarian manufacturer FSC CERTIFIED
1. FIREWOOD FROM BULGARIA ON PALLET BOXES
-ex works Burgas 8000, Bulgaria – 69 euro per cubic meter
2. NET BAGS WITH FIREWOOD ON PALLET BOXES
( 420-440 kgs bagged firewood per m3)
-ex works Burgas 8000, Bulgaria – 73 euro per cubic meter
ex works Burgas 8000, Bulgaria – 125 euro/T FIREWOOD IN NET/ MESH BAGS BULK LOADED – Big bulk bags 500-1000 kgs ex works Burgas 8000, Bulgaria – 139 euro/TON
– FIREWOOD In net bags 25, 15 or 10 kgs each ex works Burgas 8000, Bulgaria – 145 EUR/TON – Kindlings in net bags 5 kgs bags ex works Burgas 8000, Bulgaria – 1.15 euro/bag OAK, BEECH and ASH WOOD ROUND TIMBER LOGS
I. ROUND LOGS OVER 30 CM DIAMETER – White OAK or and WHITE ASH WOOD – 270 EUR / m³ (CUBIC METER)
Lengths 2000mm, 2500 mm , 3000 mm, 4000 mm
II. ROUND LOGS OVER 18-30 CM DIAMETER – White OAK or and WHITE ASH WOOD – 220 EUR / m³ (CUBIC METER)
Lengths 2000mm, 2500 mm , 3000 mm, 4000 mm
III. ROUND LOGS OVER 50 CM DIAMETER – White OAK or and WHITE ASH WOOD – 300 EUR / m³ (CUBIC METER)
Lengths 2000mm, 2500 mm , 3000 mm, 4000 mm
WE CAN LOAD 30 SOLID CUBIC METERS IN A 40 FT CONTAINER
The logs are logged from the forests of The Strandja mountain in the South East part of Bulgaria, near Turkish border. The logs from that part of Bulgaria are perfect for parquet floorings. The parquet made by logs from Strandja mountain are very popular in the European market and in the Middle East .
Every contract and every order are relevated to our General terms on : firewoodbulgaria . wordpress . com
Payment terms:
50% advanced,
50 % against the bill of lading
or
20% DEPOSIT ADVANCED
80% IRREVOCABLE DOCUMENTARY LETTER OF CREDIT AT SIGHT PAYMENT, ALL BANK CHARGES AND COMMISSIONS INSIDE OR OUTSIDE YOUR BANK AND YOUR COUNTRY ARE FOR THE BUYER’S ACCOUNT
The information contained in this communication is confidential and may be legally privileged. It is intended solely for the use of the individual or entity to whom it is addressed and others authorized to receive it. If you are or if you are not the intended recipient you are hereby notified that any disclosure, copying, distribution or taking any action in reliance on the contents of this information is strictly prohibited and may be unlawful. BURGAS TRANSLOGISTICS Ltd. And FIREWOOD BEECH ASH OAK Ltd. are not responsible for any damages caused by viruses. BURGAS TRANSLOGISTICS Ltd. And FIREWOOD BEECH ASH OAK Ltd. are neither liable for the contents, nor for the proper, complete and timely transmission of the information contained in this communication. If you receive this e-mail by mistake, please return it immediately to the sender and delete the original e-mail without first reading, multiplying or publishing it.The prices are excluding Vat.If you are a Bulgarian company/person or foreign company from European Union member country registered will be added 20% VAT.Otherwise VAT is zero 0% .
The terms of BURGAS TRANSLOGISTICS Ltd. And FIREWOOD BEECH ASH OAK Ltd. are sufficient. After making the order in case deposited, if you cancel the contract or refuse to make the balance payment in time to the bank account from the invoice, as agreed in front, will lead to cancelling the contract without prior notice and keeping the deposit without refund. Any actions taken from the buyer to take his deposit back after order is made and deposited, will be considered as a one-sidely cancelling of the contract with buyer’s guilt. This e-mail contain confidential and/or privileged information. If you are not the intended recipient (or have received this e-mail in error) please notify sender immediately & destroy this e-mail. Any unauthorized copying, disclosure or distribution of the material in this e-mail is forbidden. This is relevated to our General terms
Отговорът може би е напълно еднозначен и той е… Защото за близо 30 години сръбски репресии във Вардарска Македония, почти никой не проговаря на сръбски, нито пък започва да се нарича себе си или семейството си – сърби.
Най-големият грях на БКП, освен лагерите на смъртта, обаче е и за мен ще си остане винаги…
че са пребивали българите в Благоевградско да се пишат в паспорта македонци и да учат македонски език, за който никой не е чувал преди 50-те години на 20 век, няма нито един извор за такъв език. Толкова кръв е дала Българската майка и сълзи в ЧЕТИРИ освободителни войни за Македония и е страхотно предателство, не само да не се бориш срещу Сталин, ами и да налагаш измислен език и нация в българската Македония.
Нали Георги Димитров е бил до него, в Кремъл, героят от Лайпциг, не е ли можел да повдигне въпроса, който най-много вълнува всеки Българин по онова време.И вместо да съдейства в областта Македония , част от Югославия, да се учи български език, той вместо това започва и българите в Българската Пиринска Македония, която е била в пределите на майка България да ги помакедончва.
И има живи свидетели още. Били са ги с криваци докато не кажат, че са македонци. В училище са учили измисления им език. Местните са им се смеели на думите, защото и македонският диалект е български език, а този македонският език е като мелез- все едно да кръстосаш лайка и сандернар. Когато са го въвели в училище по инструкция на КомИнтерна, хората са го учили като нов. Не са знаели думите. В Македония никога не се е говорил такъв език.
Това го прави Сталин за да не допусне разпадане на съюзниците му на Балканите, както е станало това през 1913г. , но за нас – Българите – това е най-голямото престъпление. Тото нищо не е изгубил, защото за 40 години по-жестоки от турските репресии в Македония не е успял да накара почти никой да се посърби или да заговори на сръбски.
На него му е била изгодна нова нация, т.к. в Югославия е имало 5 федерални области, с различни народ , език и история и нов народ не би нарушил стабилността на федерацията, която е призната от Великите сили с мирните договори от края на Втората Световна Война. Обаче област с население, което се самоопределя като и гори езика на България – една съседна и враждебна държава, за която винаги и всякога на първо място пред управляващия елит е бил Македонският въпрос, със сигурност е по-лошият вариант за Тито и сърбите, още повече , че тогава поради още добрите отношения със Сталин не е имал възможност да води своя насилствена политика срещу изконно население на друга съюзница на СССР – България.Т.е – за него това е било най-изгодния и същевременно далновиден вариант, защото днес виждаме резултата на въвеждането на отделен макдеонски език и македонска нация. Дотогава сърбите са пледира;ли, че в Македония живеят повече сърби от българи. Никой , никога не е говорил за македонска нация, нито пък дядовците на днешните „македонци“ са са се наричали македонци , нито пък са говорили различно от български език. за какво и е на „Македония“ да прави обща революционна организация с България за Македония и Източна Тракия? Сега тракийците да не се окажат и те Тракийци? Значи аз съм тракиец по тази логика. Или ако трябва да съм конкретен, пра-дядо ми е от Странджа. Сигурно говоря и тракийски.
Хронология на престъпленията на БКП срещу македонските българи и Българската Македония:
31 август 1924 година – по заповед от Москва е убит Тодор Александров от лявото крило във ВМРО, след което в организацията започват кървави междуособици, довели до отслабването и последващото и ликвидиране.
1925 г. – агенти на СССР-Русия извършва атентат в църквата „Света Неделя“ – най-големият терористичен акт в историята на България
1934г. – Под диктовка на Москва от Коминтерна е издадена „Резолюция по Македонския въпрос и ВМРО (об.)“, където за първи път авторитетна международна организация говори за отделна македонска нация и език.
1944 г. – На срещи в Москва през лятото на 1944 г. Йосиф Сталин одобрява югославски план за даване на културна автономия на българската Пиринска Македония
1944 г. – СССР-Русия напада България
1944г. – Българското комунистическо ръководство се споразумява с ЮКП и КПМ да пропагандира обединението на македонския народ, да съдейства за събуждането на македонското национално съзнание в Горноджумайска (Благоевградска) област и да признае населението ѝ за македонско.
1945 г.* – СССР-Русия организира червен терор довел до избиването на десетки ХИЛЯДИ българи…
1945г. – по запопвед от Москва са извършени кланетата по „Кървавия Божик“ (Кървавата Коледа) в Македония, когато без съд и присъда са избити маса български патриоти във Вардарска Макеодния.
1945-1948г. с благословията на Москва, Тито въвежда в училищата във Вардарска Македония изкуствено-измислен език, а в учебниците по история е въведен „античния произход на македонците“.
1946г. – В резултат на Августовския пленум на ЦК на БРП (к.) от 1946 г. – Под диктовката на Сталин е взето решение за отваряне на училища, в които да се преподава на новосъздадената македонска езикова норма и „македонска“ история през прочита на зараждащата се македонска историография.
1946 г. (Декември) – Проведено е преброяване на населението в Пиринска Македония (Благоевградска област). Под натиска на сталиновите палачи, държавните власти дават указания местното население в Пиринско да бъде административно записвано като „македонско“, включително помаците,а в градовете в графата говорим език на преброителните документи да се пише „български“, а в селата – предимно „македонски“.
В резултат на тези указания от 252 908 жители на областта, 160 541 лица са определени като етнически македонци.
Идеята за македонизма, като оръжие на сръбската пропаганда в Македония, се заражда в един специален комитет, проектиран още през живота на княз Михайло Обренович (убит на 29 май 1868 г.) и основан през 1868 г., наскоро след смъртта му и то по инициатива на белградския митрополит Михайло. В статията „Македонският въпрос“ на българския общественик Петко Рачев Славейков, публикувана във вестник „Македония“ през 1871 година, се критикуват македонистите за безпочвените им твърдения, като същевременно се посочва, че техните идеи са чути от автора за първи път около 1860 г. Според историка Цочо Билярски, критиките на Славейков са отправени към привържениците на течение в българската интелигенция от Македония, което по онова време се стреми да положи в основите на съвременния книжовен български език македонските наречия, чиито представители са Димитър Македонски, Вениамин Мачуковски и Кузман Шапкарев.
Самият Димитър Македонски твърди, че македонците са едновременно и „чисти българи“, и потомци на древните македонци, които са били славяни.
В началото на XX век Хенри Брайлсфорд отбелязва, че местните жители разпространяват легенда, в която се твърди, че Александър Велики е бил българин. По това време Сърбия започва да насърчава македонистите, надявайки си, че развитието на техните идеи ще ограничи силното българско влияние в Македония и това ще спечели нови територии за сръбска доминация. Външният министър Стоян Новакович смята македонизма като надеждно средство за антибългарска пропаганда в Македония. В началото на XX век македонистките идеи са разпространявани от малки групи интелектуалци, които са активни основно извън самата Македония. Идеите им започват да набират популярност в региона след Първата световна война, когато българското влияние е прекъснато и по-точно през 30-те години.
През 1934 година е приета Специална резолюция на Коминтерна, с която за първи път в историята авторитетна международна организация дава насока за признаване съществуването на отделен македонски народ и македонски език. Тези насоки са използвани активно от югославските комунисти през Втората световна война в противовес на българското управление на региона. Процесът на масовата македонизация на местните българи основно е следствие от политиката на Коминтерна за създаване на Балканска федерация, подкрепяна активно в СФРЮ, както и от Албанската, Българската и Гръцка комунистическа партии през втората половина на 40-те години на XX век.
Известно време след провала на проекта за федерация, БКП се отказва от позициите на македонизма, но официално запазва мълчание.
На пленум на ЦК на БКП през 1963 г. позицията по македонския въпрос от 1940-те години е официално отречена.
Тази политика е насочена към българското население на историко-географската област Македония или извън нея и има различен успех в различните части на областта. За разлика от България и Гърция, където процесът спира през 50-те години и няма траен успех, то в СФРЮ се създава Народна република Македония и там успешно се формира ново национално съзнание и се кодифицира нов славянски език. Пример за македонистки организации в България днес са малобройните сепаратистки структури на ОМО Илинден и ОМО Илинден-Пирин, които според българските власти имат за цел да македонизират Пиринския край. Македонистки организации съществуват и в Гърция и Албания, но и там тези идеи също не са особено популярни.
Войната на САЩ в Афганистан през 2001г. беше ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!
Войната на Путин в Чечня през 2001г. беше ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!
Войната на САЩ в Ирак през 2003г. беше ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!
Войната на Путин в Грузия през 2008г. беше ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!
Войната на САЩ в Либия през 2011г. беше ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!
Войната на НАТО в Сирия през 2011 г. беше ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!
Войната на Путин в Крим и анексирането на Донбас през 2014г. беше ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!
Войната на Путин сега в Украйна Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!
Нещо неясно????
Нарочно казвам Путин, а не Русия или руснаците!
Това е така, защото Русия и руснаците не са избрали Путин… Той сам се назначи с помощта на тайните служби!
Положението на Русия ми прилича на баснята за вълка и ловеца.
„Вълкът (Русия) бягал от ловеца и срещнал Зайо-Байо.
Заекът го питал:
– От кой така бягаш, Вълчо.
– Ох, Зайо, ловецът ме гони, иска да ми вземе кожата – отвърнал вълкът.
– Еми защо не отидеш за помощ при овчаря (Чехия) – питал заекът…
– На него му изядох агнетата (нахлух и избих хиляди невъоръжени протестиращи за да потуша Пражката пролет през 1968г.)- отвърнал вълкът (Русия).
– Тогава отиди при пъдаря (Унгария)!
– На него му разбих кошарата (смазах революцията в Будапеща през 1956г. и принудих почти милион унгарци да бягат назапад).
– Опитай при кръчмаря (България) – наново предложил заекът.
– На него пък му отмъкнах стоката (избих интелигенцията им и наложих със сила на част от българите (македонските българи) изкуствен език и нация, за да ги разединя и направя по-слаби) – пак се оплакал вълкът…
Тогава заекът казал:
– Еми, Вълчо (Путинчо), каквото си посял, това ще пожънеш!
ПЕТЪР НИЗАМОВ
Председател на „Български Юридически Комитет“
БКП, БКП, БКП, БКП, БКП,
Редакцията на „ЮСТИЦИЯ“ се извинява за евентуално допуснати неточности. Засегнатите лица имат право на отговор.
Представителството на Европейската комисия в България , Представителството на Европейската комисия в България , Представителството на Европейската комисия в България
Менча Кърничева убива предателя на ВМОРО – Тодор Паница по време на концерт във Виена!
Вечерта на 8 май 1925 година, по поръчка на ВМОРО, по време на представление на „Пер Гинт“ от Хенрик Ибсен във виенскияБургтеатър, Тодор Паница е застрелян от упор в тила от Менча Кърничева.
Това е посленото доказателство на смелата македонска българка за вярност към каузата на ВМРО, след което лидерът Ванча Михайлов я взима за своя жена и се жени за нея.
Важно е да се отбележи, че това ВМРО няма нищо общо с комунистическото ВМРО на Каракачанов (Агент „Иван“ – доносник на 6-то управление на Държавна сигурност) и неговите протежета Джамбазки и Александър Сиди. Та точно техните господари от БКП и водещи офицери от ДС проведоха кърватата и насилствена македонизация в Пиринска Македония, изгониха българските бежанци от Егейска Македония в Югославия…
Наскоро пък хванатият да кара с огромно количество алокохол в кръвта след запой с леки жени в Банско – Ангел Джамбазки, основа самозван „Общобългарски комитет за защита на националния интерес в Македония“, в който самите членове дискредитират каузата: Първо с това, че голяма част от тях са действащи политици, депутати и евро-депутати като безпардонния простак Анрей Слабаков (ВМРО), Искрен Веселинов (ВМРО), авторът в комунистическия парцал в-к „Труд“ – Кристиян Шкварек, редакторът на профанизиращото реалити „Фермата“ – Костадин Филипов и др. водевилни лица. В същото време са пренебрегнати истински борци на каузата като Никола Григоров от „Сите българи заедно“, Петър Низамов (Председател на „Български юридически комитет“ и автор в този сайт) и много други лица ценни за каузата. Така, че този т.нар. „Общобългарски комитет за защита на националния интерес в Македония“ е нищо повее от поредната ПИАР платформа на ВМРО на Каракачанов, който въпреки, че стои в сянкаслед изборите за нови председатели, той е собственик на всички имои на ВМРО и им дърпа конците. Българска работа… Хубава като идея, но българска като изпълнение и вероятно няма да постигне обявените цели, защото реланите им цели са гласове за ВМРО за следващите избори.
Менча Кърничева е родена в Крушево в българеещо се арумънско семейство, бащата на баба ѝ е българин, бил е български свещеник в Крушево, убит е от турците. Баща ѝ работи като сарафин в София, а по-късно и в Цариброд. Малката Менча се преселва с майка си при него след потушаването на Илинденско-Преображенкото въстание през 1903 година. През септември 1918 година заминава да учи в Мюнхен, но след края на Първата световна война прекратява образованието си и се връща в България. Включва се в женското движение на македонската емиграция и влиза в кръга на Тодор Паница. Постепенно се разочарова от Паница, тъй като смята връзките му с Коминтерна и Кралството на сърби, хървати и словенци за пагубни за българското дело в Македония. Преориентира се към дясното крило във ВМРО след като е отвлечена, изтезавана и разпитвана и на 15 март 1924 година влиза в организацията и самостоятелно взима решение да убие Тодор Паница, за което е подготвена от Дончо Чупаринов и Петър Станчев.
Бащината къща на менча кърничева в софия, където на 25 декември 1926 година менча се венчава с иван михайлов
На 8 май 1925 година във Виенския Бургтеатър Кърничева застрелва в гръб Паница и ранява жена му Екатерина Измирлиева и телохранителя Яне Богатинов. Така чрез терористичен акт е изпълнена присъдата, издадена от ВМРО заради убийството на Борис Сарафов и Иван Гарванов и обслужването на чужди интереси в македонските дела от Паница.
Убийството предизвиква огромен отзвук в Европа. Менча е арестувана и първите ѝ думи след убийството са: „Той бе един лош македонец“. След бурен процес Менча Кърничева е осъдена на 8 години затвор — най-малкото наказание за убийство в Република Австрия, предвид тежкото ѝ здравословно състояние. Но Върховният съд на Австрия я обявява за неспособна да излежи наказанието си заради тежката туберкулоза, бъбречно заболяване и ревматизъм, от които Менча страда от детство, и в края на 1925 година тя е освободена и екстернирана от Австрия.
Във връзка с убийството на Тодор Паница във Виена през 1925 г. е проверяван и Георги Хазнатарски по информация за още стрелци по Паница от други ложи на театъра. Дълго време в Държавна сигурност са работили по информацията, че Тома Радовски и Георги (Гогата) Хазнатарски също са участвали в стрелбата в подкрепа на Менча Кърничева. За австрийската полиция е било малко вероятно едно слабо и болнаво девойче да извърши убийство от такъв мащаб. Тома Радовски и Георги Хазнатарски се прибират с параход по Дунав в България. Хазнатарски донася в Чучулигово първото дръвче липа от Виена. Сега цялото село и съседните села имат големи липи.
По въпроса за убийството на Тодор Паница във Виена Иван Михайлов не дава никакви подробности, единствено отбелязва, че за пред съда във Виена са били подготвени да дадат показания неврокопския турчин Шех Сали ефенди и бившите санданисти Гогата Полски, Таско Стоилков и Георги Поцков. От написаното не става ясно дали тези подготвени свидетели са били във Виена или не. „Уместно е да споменем кои бяха лицата, готови да свидетелствуват срещу Паница, които Виенският съд не допусна.“ По-долу за Гогата Полски, който всъщност е Гогата Хазнатарски, Иван Михайлов отбелязва следното: „Гогата Полски от с. Хазнатар, Сярско. Като някогашен санданист и познат на Паница, дал би верни черти за делата му. Гогата е бивал и нелегален в турско време, а по-късно и войвода.“
Вестник „Кориере де ла сера“ съобщава един интересен факт, свързан с Владо Черноземски и Менча Кърничева. Един ден Менча Кърничева ударила плесница на един млад македонец. Последният извадил револвера си и бил готов да стреля. В това време Черноземски се хвърлил върху младежа, хванал го за гушата и щял да го удуши.
Менча кърничева и иван михайлов
На 25 декември 1926 година Менча Кърничева се омъжва за Иван Михайлов, когото след 1934 година следва в емиграция – Турция, Полша, Унгария. През 1941 година се установяват в столицата на Независимата хърватска държава Загреб, а през 1944 година в присъединената за кратко Македония — в Скопие. След 1945 година остава до смъртта си през 1964 година с Иван Михайлов в Рим.
Във ВМОРО – Вътрешна македоно-одринска революционна организация
Роден е в град Оряхово на 2 юли 1879 година в семейството на Никола Паница от Търново и Митанка Пелтекова от Свищов.
Учи в Лом, където е съученик с Михаил Думбалаков, като според него Паница е привлечен към македонското освободително движение от брат му – Димитър Думбалаков.
По-късно остава сирак и е отгледан от чичо си във Варна. В гимназията негов съученик е Михаил Даев, който го привлича за каузата на Върховния комитет. След гимназията за период от три години Паница служи като кавалерист в армията. В края на 1902 година бяга от казармата и се включва в дейността на ВМОРО. Постъпва в четата на Никола Пушкаров, действаща в Кумановско и Кратовско. Участва в Илинденското въстание като четник в Скопско. След въстанието се прибира във Варна.
През 1904 година тук Паница отново заминава за Македония и постъпва в четата на драмския войвода и негов съученик – Даев. Определен е за негов заместник, помощник-войвода на Драмска околия. Поради липсата на оръжие в четата се връща в България през 1906 година. Осигурява 24 пушки и няколко пистолета, като тази му постъпка го превръща в герой. На втория конгрес на Серски революционен окръг през 1906 година Тодор Паница е избран за член на Серския окръжен революционен комитет.
На 12 януари 1907 година в Грачен седемчленната чета на Паница се сблъсква с четата на Дукас Гайдадзис, като четирима от българските четници са убити.
На 31 юли 1907 година Даев и Паница похищават с цел откуп в село Гюреджик полковник Елиът – пристигнал да инспектира британските офицери, служещи в турската жандармерия и контролиращи изпълнението на Мюрцщегските реформи. За тяхно нещастие са забелязани и подгонени от войската. Елиът се отскубва и с револвера си убива един четник и ранява тежко Паница и друг четник. Акцията не е съгласувана с ръководството на ВМОРО и неуспехът предизвиква остра критика. В същото време Тодор Паница се запознава в село Калапот с учителката Екатерина Измирлиева и се венчава за нея на 17 май 1907 година. Кумува им Михаил Даев. Сватбата на четник е против правилата на ВМОРО, което усложнява допълнително ситуацията в четата на Даев. По това време Сярската група на Сандански вече се опитва да наложи свое мнозинство в ръководството на Организацията.
В Сярската група на ВМОРО – Вътрешна македоно-одринска революционна организация
Павел делирадев, яне сандански и тодор паница, банско, 1908 г.
Така на 10 октомври 1907 г., при пълна тайна Сарафов, Гарванов и Даев са осъдени на смърт.
За убиец на Сарафов и Гарванов е определен Паница, който трябвало да изкупи греха си към организацията, защото тайно се оженил.
Тодор Паница убива на 28 ноември 1907 г. задграничните представители Организацията в София поручик Борис Сарафов и Иван Гарванов.
После заминава с влака за Варна и оттам отива при жена си. Тя е учителка в Несебър. След това пеш отива в Бургас, взема влака за София, слиза на гара Саранбей (днес Септември) и през Лъжене (днес Велинград) преминава в Македония. За тази си постъпка е осъден на смърт от Кюстендилския конгрес на ВМОРО през 1908 година. Заедно със Сандански участва в Младотурския преврат през 1908 година, а след това се легализира чрез Народната федеративна партия и живее в град Драма. Участва в похода на Младотурците към Цариград през 1909 година заедно с четите Яне Сандански и Христо Чернопеев. За благодарност през 1910 година младотурците го даряват с огромен чифлик в Драмско, където се ражда синът му Коста Тодоров Паница (1912, Драма – 1948, Владая) който е лекар.
Като член на ВМОРО (Вътрешна македоно-одринска революционна организация) по време на войните за национално обединение
При избухването на Балканската война в 1912 година е войвода на Драмската партизанска чета на Македоно-одринското опълчение, която участва в освобождаването на Неврокопско. Изпраща подвойводата си Яне Богатинов да подготви северните драмски села. Паница отбранява проходите в Драмско, а делегация от Просечен му предава града, след което той влиза в него с четата си. В дните след това четниците се защитават от настъпващите турски части.
По-късно служи в Първа и нестроева рота на 14 воденска дружина.
Михаил шкартов, тодор паница и мирчо икономов, банско, 1908 г.
След 1919 година и поредната национална катастрофа на власт в България идват левите земеделци, които преследвт незаконно забогателите през войните спекуланти. Като заподозрян за мародерства над гърците в Драмско, Паница дълго време се укрива. Впоследствие за да не бъде преследван предлага услугите си на правителствато на Стамболийски в борбата му с ВМРО. Използвайки ситуацията той изгражда структури на МФО в Неврокопско. От друга страна Тодор Александров с десни активисти създава ВМРО. Двете крила се изправят пред директен сблъсък и на 16 октомври 1922 г. четите близки до Александров с над 400 души, превземат град Неврокоп в така наречената Неврокопска акция на ВМРО. По-голямата част от федералистите са заловени и на практика дейността им е неутрализирана. Паница успява да избяга в Гърция заедно със Стоян Мишев, Григор Циклев, К. Попиванов, Стоян Чочков и други.
В емиграция
Яне сандански и тодор паница, пощенска картичка
Паметник на паница в родното му оряхово
Впоследствие той се установява в Белград, откъдето заедно с част от федералистите организира контрачети срещу ВМРО.
След преврата на 9 юни 1923 година и свалянето на земеделците Тодор Паница става съветник и на паравоенното Сдружение против българските бандити. По-късно емигрира във Виена, където се свързва със средите на Коминтерна и БКП. Продължава контактите си с федералистите и дори минава за техен идеолог. Паница е сътрудник на Военния отдел на ЦК на БКП и е свързан със съветското разузнаване. Организира нелегалното прехвърляне на оръжие в България за подготвянето на Септемврийското въстание.
Паница подкрепя идеята за Балканска федерация и активизира подривна си дейност срещу ВМРО. Пътува често до Солун, Белград и Ниш, където контактува с леви интелектуалци и пропагандира идеята за Балканска федерация. Според данни на Филип Атанасов получава парична издръжка от гръцкото правителство и Задграничното представителство на БЗНС в Белград през 1924 и 1925 г. Участва в подготовката на подписването на Майски манифест от страната на МФО, като поддържа, че обединение с ВМРО е невъзможно, докато не се подменят лидерите ѝ.
След провала на Манифеста, убийството на Тодор Александров и последвалите кръвопролития е набелязан за ликвидиране от Иван Михайлов. Междувременно във Виена Тодор Паница съдейства за формирането на ВМРО (обединена). Участва в конгреса на МФО на 20 февруари 1925 г., където изнася доклад за предстоящи задачи. Те предвиждат с гръцка и сръбска поддръжка да бъде извършен преврат в България, като бъде свалено правителството на Александър Цанков и след това се ликвидерат структурите на ВМРО в Пиринска Македония.
Във връзка с убийството на Тодор Паница във Виена през 1925 г. е проверяван и Георги Хазнатарски по информация за още стрелци по Паница от други ложи на театъра. Дълго време в Държавна сигурност са работили по информацията, че Тома Радовски и Георги (Гогата) Хазнатарски също са участвали в стрелбата в подкрепа на Менча Кърничева. За австрийската полиция е било малко вероятно едно слабо и болнаво девойче да извърши убийство от такъв мащаб. Тома Радовски и Георги Хазнатарски се прибират с параход по Дунав в България. Хазнатарски донася в Чучулигово първото дръвче липа от Виена. Сега цялото село и съседните села имат големи липи.
По въпроса за убийството на Тодор Паница във Виена Иван Михайлов не дава никакви подробности, единствено отбелязва, че за пред съда във Виена са били подготвени да дадат показания неврокопския турчин Шех Сали ефенди и бившите санданисти Гогата Полски, Таско Стоилков и Георги Поцков. От написаното не става ясно дали тези подготвени свидетели са били във Виена или не. „Уместно е да споменем кои бяха лицата, готови да свидетелствуват срещу Паница, които Виенският съд не допусна.“ По-долу за Гогата Полски, който всъщност е Гогата Хазнатарски, Иван Михайлов отбелязва следното: „Гогата Полски от с. Хазнатар, Сярско. Като някогашен санданист и познат на Паница, дал би верни черти за делата му. Гогата е бивал и нелегален в турско време, а по-късно и войвода.“
**************
Можете да подкрепите нашия канал на Patreon, като щракнете върху „Donate“
ВМРО убива премиера и министъра на войната заради изоставяне на каузата Македония да бъде българска
Ако ВМРО е македонска организация, защо убива БЪЛГАРСКИЯ ПРЕМИЕР и Министър на войната само заради сближаване с Югославия и изоставяне на каузата Македония – обединение на Македония в Майка България.
След проведените парламентарни избори на 21 май 1920 година БЗНС съставя самостоятелно правителство. Правителството на Александър Стамболийски се опитва да изведе страната от международната изолация след Първата световна война чрез активно участие в дейността на Обществото на народите и установяване на приятелски отношения с Югославия. Това вкарва правителството в конфликт с организациите на македонските българи, обвиняващи го в национално предателство. Земеделското правителство започва преследване на ВМРО, на неговите водачи Тодор Александров, Александър Протогеров и Петър Чаулев, както и на пунктовите войводи и дейци на организацията.
Важно е да се отбележи, че това ВМРО няма нищо общо с комунистическото ВМРО на Каракачанов (Агент „Иван“ – доносник на 6-то управление на Държавна сигурност) и неговите протежета Джамбазки и Александър Сиди. Та точно техните господари от БКП и водещи офицери от ДС проведоха кърватата и насилствена македонизация в Пиринска Македония, изгониха българските бежанци от Егейска Македония в Югославия…
Наскоро пък хванатият да кара с огромно количество алокохол в кръвта след запой с леки жени в Банско – Ангел Джамбазки, основа самозван „Общобългарски комитет за защита на националния интерес в Македония“, в който самите членове дискредитират каузата: Първо с това, че голяма част от тях са действащи политици, депутати и евро-депутати като безпардонния простак Анрей Слабаков (ВМРО), Искрен Веселинов (ВМРО), авторът в комунистическия парцал в-к „Труд“ – Кристиян Шкварек, редакторът на профанизиращото реалити „Фермата“ – Костадин Филипов и др. водевилни лица. В същото време са пренебрегнати истински борци на каузата като Никола Григоров от „Сите българи заедно“, Петър Низамов (Председател на „Български юридически комитет“ и автор в този сайт) и много други лица ценни за каузата. Така, че този т.нар. „Общобългарски комитет за защита на националния интерес в Македония“ е нищо повее от поредната ПИАР платформа на ВМРО на Каракачанов, който въпреки, че стои в сянкаслед изборите за нови председатели, той е собственик на всички имои на ВМРО и им дърпа конците. Българска работа… Хубава като идея, но българска като изпълнение и вероятно няма да постигне обявените цели, защото реланите им цели са гласове за ВМРО за следващите избори.
През 1921г. Александър Димитров става министър на войната. С цел да подобри отношенията със съседните държави, най-вече с Югославия и Гърция, военният министър в правителството на Стамболийски –
Александър Димитров не одобрява и прави и опити да ограничи въоръжените нападения на ВМРО в граничните райони, заради което на 22 октомври 1921 е убит в Конявската планина по нареждане на Тодор Александров от четата на Иван Бърльо.
По-късно войводата на ВМРО – Величко Велянов (скопски окръжен войвода) участва в убийството на Стамболийски, но това убийство не е поръчано от ръководството на ВМРО.
Атентат на ВМРО над бугарскиот Воен министер - Александар Димитров - Брадата 18+
Можете да гледате във видеото!
На 30 май 1921 г. военният министър Александър Димитров се среща в Белград с министър-председателя на югославското кралство Никола Пашич и му обещава да не пропуска чети в Македония. Земеделското правителство подкрепя новосъздадената Македонска федеративна организация за борба срещу ВМРО. Така правителството на БЗНС и ВМРО влизат в остър конфликт. В резултат правителствените служители Борис Козлев, Никола Кушев, Гьорче Петров и Александър Димитров са убити от хора на ВМРО. В отговор е окръзите София, Кюстендил и Петрич е обявено военно положение. Министърът на вътрешните работи Райко Даскалов нарежда преследване на революционерите в Неврокопско. През ноември 1921 година ръководителите на МФРО се срещат в Тирана с члена на ЦК на ВМРО Александър Протогеров и договарят общи действия срещу сръбския режим, към договорката са включени и албанските революционери. По-късно Тодор Александров отказва да признае тази договорености.Разколът във ВМРО приема опасни форми и размери, заплашващи самото ѝ съществуване. Противниците на Александров през април-май 1922 г. формират нелегален Централен революционен федеративен комитет в състав Крум Зографов, Александър Панов, Григор Циклев, Велко Мандарчев, Заре Секулички и Лазар Тодоров. Комитетът има и Задгранично представителство, в което влизат Филип Атанасов, Никола Юруков и дотогавашните най-близки сътрудници на Александров Славе Иванов и Стоян Мишев. През април 1922 г. е организирана специална чета с войвода Крум Зографов, която има за задача да ликвидира намиращия се във Вардарска Македония Александров и да постави под контрола на федералистите създадената от него организационна мрежа. Организацията на свой ред на 22 август 1922 година обявява Пиринска Македония за своя „държава в държавата“, подкрепена от Конституционния блок, и създава революционни мрежи като в гръцка и сръбска Македония, назначава собствени съдии и полиция, и събира данъци.
Между 14 – 17 октомври 1922 година чети на ВМРО начело с Алеко Василев и Георги Атанасов, вече започнали постепенно да се отцепват от организацията, окупират Неврокоп в така наречената Неврокопска акция на ВМРО и прогонват четата на федералистите на Тодор Паница. Деецът на федералистката организация Григор Циклев в Кюстендил на 17 ноември 1922 година убива Велин Алайков, участник в преговорите между ВМРО и враждебното ѝ земеделско правителство на Александър Стамболийски. В отговор ВМРО извършва така наречената Кюстендилска акция на ВМРО.След подписването на Нишката спогодба от 23 март 1923 правителството на БЗНС влиза в директен конфликт с ВМРО, въоръжава и изпраща федералисти и оранжевогвардейци срещу тях, но при Сатовча и Юндола вътрешната организация ги разбива. Успоредно с това ВМРО организира акции, за да прогони сръбските колонисти във Вардарска Македония и води сражения със сръбски и гръцки войски.При подготовката на преврат от страна на Военния съюз в началото на 1923 година политическият секретар на Съюза майор Никола Рачев се среща с Тодор Александров и договаря условията за сътрудничество. При извършването на Деветоюнския преврат от 1923 година четите и милициите на ВМРО са в пълна бойна готовност да се противопоставят на евентуално сръбско нахлуване в България. Въпреки че ВМРО официално не взима пряко участие в преврата, четата на Величко Велянов участва в убийството на Александър Стамболийски. Хора като Иван Михайлов, Симеон Евтимов, който действа в Пловдивско и Татар Пазарджийско, Йордан Чкатров, Васил Шалдев, Кирил Дрангов и други участват в потушаването на въстанието.На среща между БКП и ВМРО се съгласува втората да остане неутрална при избухването на Септемврийското въстание, стига то да не обхване Пиринска Македония. Въпреки това комунистически въоръжени отряди се появяват в Горна Джумая и Разлог, след което ВМРО се намесва и потушава въстанието в областта. Под силен международен натиск от страна на Великобритания и Франция правителството на Александър Цанков започва да преследва и арестува легални бежански дейци в София, Кюстендил и Петрич, което сериозно влошава отношенията с ВМРО.
Убийството на Александър Димитров – военен министър на Стамболийски.
ДЕНЯТ е 22 октомври 1921 г., часът – 13,30. Събота е. Сградата на военното министерство е пуста. Само секретарят Добревски дреме в кабинета си. Изведнъж сладкият му унес е нарушен от телефонно обаждане. Чиновникът неохотно вдига слушалката. На линията закрещява един припрян мъжки глас: „Ало… Тук кюстендилският окръжен управител. Кметът на Коняво телеграфира, че в 12,30 часа по шосето за Коняво
е бил намерен убит министър Димитров, шофьорът му, бившият главен секретар при Министерството на железниците Георгиев и чешкият индустриалец с българско поданство Марек. Ранен е и бившият председател на Народния магазин Ото Нехелес…“
Страшната вест на секундата отърсва Добревски от обзелата го летаргия. Той веднага завърта една шайба до Министерския съвет и съобщава новината. Телефонните оператори прегарят. За няколко минути целият държавен апарат е научил за смъртта на министъра. Първоначално сведенията са оскъдни, но в рамките на едно денонощие подробностите около убийството излизат на бял свят.
В събота към 6,00 часа сутринта министърът на войната в правителството на БЗНС Александър Димитров се качва на служебния си автомобил и потегля за родното си село Горна Козница, Дупнишко, за да се информира как върви строежът на кооперативната мелница. Заедно с него в лимузината сядат племенникът му Методи Георгиев и Ото Нехелес. Минавайки като фурия по улица „Мария Луиза“, колата заковава спирачки пред хотел „Булевард“ и в нея се качва индустриалецът Марек. На Лъвов мост МПС-то спира. Министърът слиза да си купи цигари след което с бясна скорост компанията поема в югозападно направление.
Всичко вървяло добре до момента, в който колата започнала бавно да се изкачва по един стръмен път в Конявската планина на около 17 километра от Кюстендил. Внезапно проехтява гръм. Предното стъкло се счупва. Улучен в главата, шофьорът изпищява от болка и загубва контрол върху луксозното возило, което полита назад по нанадолнището. За щастие или по точно за нещастие автомобилът се удря със страшна сила в един крайпътен дирек. Но най-страшното тепърва предстои. Тутакси зад камънаците покрай стълба изскачат няколко харамии с ками и револвери и се нахвърлят настървено върху пътуващите, които нямат време да се съвземат от удара. Агресията на нападателите се съсредоточава върху министъра. Той се бърка да извади револвера си, но преди да го е сторил, няколко куршума пронизват тялото му. Същата участ сполетява и Методи Георгиев. Въпреки че и при двамата смъртта настъпва от огнестрелните рани, убийците не получават нужното им удовлетворение. Те продължават да колят жертвите с ножове.
Другите трима спътници също нямат възможност да реагират по различен начин. Шофьорът и Нехелес изскачат от колата и се опитват да побягнат, но не им се отваря парашутът Първият, който е леко ранен в главата, е ударен с приклад на същото място още на вратата, а вторият пада в безсъзнание на няколко крачки от лимузината, пронизан от два куршума – в ръката и в лявото бедро. По-късно и техните тела са кълцани с хладно оръжие. Най-сериозна съпротива оказва чешкият индустриалец Марек. Той отчаяно се бори с хищните нападатели, но в крайна сметка численото превъзходство си казва думата. Чехът умира с множество прорезни и огнестрелни рани. Такова е поведението на жертвите според криминологичната експертиза. Съществуват и други интерпретации, които са дело на идеологически обременени автори.
Убийците са действали особено садистично Намерените трупове са обезобразени до такава степен, че нито един от тях не е изложен за поклонението. Главорезите не се задоволяват само с отнемането на живота на жертвите. Те не пропускат да присвоят и тлъстите им портфейли, общата сума в които възлизала на 120 000 лева. Задигнати са и други скъпоценности. Няколко дни след грозното деяние следователи намират на върха на Конявската планина окървавена сребърна табакера. Скоро става ясно, че грабежът е имал една-единствена цел – да насочи следствието към криминалните разбойнически банди и по този начин да се отхвърли версията за политическо убийство. Новината се разпространява бързо благодарение на Нехелес. Малко след като убийците изфирясват в посока на Дупница, той се съвзема и започва да се тътри към село Коняво. За щастие скоро среща някакво овчарче, което го отвежда при работещите наблизо трудоваци. Последните били чули гърмежите, но не им обърнали сериозно внимание, защото в района това било обичайно явление. Нехелес е доведен в селото, където кметът телеграфира незабавно на кюстендилския окръжен управител.
Управляващите в София изпадат в паника от новината. Всеки от тях има основания да очаква, че ще бъде следващият. Съз-даден е кризисен щаб. На местопрестъплението пристига лично Стамболийски заедно с други отговорни лица. Из цялата страна се веят черни знамена. В столицата и в Кюстендилски окръг е въведено военно положение. Границите са затворени. Започва претърсване на Конявската планина. За съвременниците и за запознатите с тогавашната българска действителност никак не е трудно да си обяснят кой стои зад убийството. Всички знаят какво е направил Александър Димитров като министър и кой има интерес от неговото премахване. Покойникът е най-ревностният радетел за българо-югославско сближение. В тази на пръв поглед благородна цел Димитров се престарава. Още преди да стане министър, той се среща с югославския премиер Никола Пашич, който поставя като условие за установяването на добросъседски отношения ликвидирането на македонските чети. Димитров не само обещава да стори това, но дори започва активни мероприятия в тази насока.
Метаните, които министърът прави на Белград, уронват националното достойнство. ВМРО му издава смъртна присъда Димитров неколкократно е получавал заплахи. Два дена преди убийството три съмнителни лица са поискали среща с него в министерството, но охраната ги отрязала. В района на убийството са намерени наблюдателници от сухи клони, което означава, че покушението е подготвяно доста време, преди да се осъществи. Дни наред терористите са го причаквали в гъсталака. Същевременно е убито детето на земеделския народен представител Неделчо Георгиев. То е залято с азотна киселина от съседка. Оказва се, че момчето случайно е попаднало на някаква македонска сбирка в дома на жената, където някакви съмнителни мъже си разменяли пачки. Следователи смятат, че има връзка между двете престъпления.
Истинските убийци на Димитров са недосегаеми.
Това са автономисти от четата на войводите Панчо Михайлов и Бърльо. Министър-председателят е знаел това скоро след убийството, което личи от една телеграма до посланика в Белград Коста Тодоров. Управляващите земеделци са безсилни да се справят с организацията, която все повече се очертава като фактор в политическия живот на страната. Македонстващите, от своя страна, упражняват известен контрол върху правителството чрез някои послушни министри. Войводите прибягват до крайности само по отношение на по-непримиримите елементи. Към последните принадлежи и Александър Димитров, който безспорно е една от силните фигури в земеделския кабинет. С неговата смърт в кадровия потенциал на управляващите се отваря огромна празнота.
Убийството на Стамболийски
Правителството на БЗНС засилва още повече гоненията и репресиите срещу дейците на ВМРО след подписаното Нишко споразумение (1923 г.) и впоследствие създадените специални затвори и концлагери за македонските революционни и легални дейци. Вражеските отношения се поддържат между замеделското правителство и ВМРО през целия почти период на управлението на БЗНС (1919-1923 г.). Известни са и заплашителните писма от ЦК на ВМРО до Александър Стамболийски, Александър Димитров и Райко Даскалов. Един след друг и тримата падат убити, като наказание от страна на революционната организация. За възникналия и поддържан дълготрайно конфликт, последван от жестоките убийства, като възмездие за действията на земеделската власт имате възможност да прочетете в документалния сборник „БЗНС, Александър Стамболийски ВМРО. Непознатата война.“ (2009 г.).
След преврата на 9 юни 1923г. Стамболийски е арестуван в дома си в Славовица от кап. Харлаков и войводата Величко.
За убийството на Стамболийски , убиецът кап. Харлаков дава тези обяснения пред Народния съд след 9 септември 1944г. :
Когато той приема Стамболийски от Славейко Василев в Пазарджик, потегля с автомобил за София, където имал заповед да отведе Стамболийски. Из пътя те били нападнати от една въоръжена 30 членна банда, предвождана от Величко войвода.
– Взеха Стамболийски от мен и не знам къде го отведоха – казва Харлаков и добавя: Величко войвода е много важно действащо лице при убийството на Стамболийски.
Дали всичко това е така?
Едва ли. Величко войвода може да е важно действащо лице в пъкленото дело на Харлаков. Няма, обаче, никакво съмнение в това, че по-важната и първа роля в това подло и зверско убийство принадлежи на Харлаков, чието участие в инквизицията на Стамболийски в Славовица е добре известно и вече доказа¬но.
След извършеното следствие и оповестените резултати от него главният виновник определен и като убиец е запасният капитан Иван Харлаков, тъй като само той е попаднал в ръцете на Народния съд. Обвинението е насочено също така към самоубилия се на връх 9 септември 1944 г. Славейко Василев, както и на попадналия вече в ръцете на Народния съд Тодор Кожухаров. Един от главните подсъдими по процеса е и Вътрешната македонска революционна организация и нейния скопски войвода Величко Велянов, но все още новата власт не е предприела мерки срещу ВМРО, тъй като не е известно накъде ще поемат отношенията с Титова Югославия. Репресиите срещу ВМРО са предстоящи както в България, така и в Югославия, още повече че са известни враждебните отношения между ВМРО и БЗНС, заради предприетите преследвания срещу дейците на организацията след затоплянето на отношенията между земеделското правителство и правителството на Сърбо-хърватско-словенското кралство.
Основаване на Вътрешна федеративна македонска революционна организация
След Втория велик събор на Съюза на македонските братства от есента на 1920 година шестдесет делегати, начело с Христо Далкалъчев, Никола Юруков, Филип Атанасов, Христо Татарчев, Александър Димитров, Владислав Ковачев, Милан Грашев, Йордан Анастасов се отцепват от организацията и създават Временна комисия на македонските братства в България.Учредителен конгрес на организацията се свиква в на 4 декември 1921 година и се формулират основните цели на организацията – независима федеративна Македония при пълно равенство на населяващите я народности, за да послужи като съединително звено между балканските държави в бъдещата Балканска федерация. Легалното крило се нарича Македонска емигрантска федеративна организация (МЕФО), а нелегалното Вътрешна федеративна македонска революционна организация (ВФМРО).[3]
Разцепление по време на правителството на Стамболийски
Международните конгреси и македонския вѫпрос. София, кооперативна печатница „гутенберг“, 1922.
Скоро след това Никола Юруков оглавява легалната и фракция, а Филип Атанасов поема нелегалната. В Тирана федералистите Филип Атанасов, Павел Христов, Ангел Попвасилев, Христо Цветков и Крум Зографов се уговарят с Александър Протогеров, от страна на автономистите, за примирие и съвместна дейност и привличане на албанските революционери на тяхна страна (косовския албански комитет на Реджеп Митровица и Бедри Пеяни, с Хасан бей Прищина и Ахмед Зогу). Постигат съгласие да установяват ръководните си органи в Албания, за да се разграничават от управляващите среди в България. Тодор Александров скоро след това отхвърля договореностите. Федералистите канят на нова среща Александър Протогеров във Виена, но той отказва.През април-май 1922 г. е формиран нелегален Централен революционен федеративен комитет в състав Крум Зографов, Александър Панов, Григор Циклев, Велко Мандарчев, Заре Секулички и Лазар Тодоров. Комитетът има и Задгранично представителство, в което влизат Филип Атанасов, Никола Юруков и дотогавашните най-близки сътрудници на Александров Славе Иванов и Стоян Мишев. През април 1922 г. е организирана специална чета с войвода Крум Зографов, която има за задача да ликвидира намиращия се във Вардарска Македония Александров и да постави под контрола на федералистите създадената от него организационна мрежа. Организацията на свой ред на 22 август 1922 година обявява Пиринска Македония за своя „държава в държавата“, подкрепена от Конституционния блок, и създава революционни мрежи като в гръцка и сръбска Македония, назначава собствени съдии и полиция, и събира данъци.Една част от привържениците на МФО създават краткотрайна организация във вътрешността на Македония, а други преминават на служба към сръбските власти като организацията губи и без това незначителното и влияние сред македонските българи. Впоследствие част от дейците ѝ са убити от привърженици на Тодор Александров, а по-късно на Иван Михайлов.
Кюстендилска акция на ВМРО срещу правителството на Стамболийски.
Превзелите кюстендил панчо михайлов, иван бърльо и мите опилски място кюстендил, царство българия дата 4 – 5 декември 1922 г. Резултат демонстрация на сила и смазване на федералистите
На 15 юли 1921 г. в близост до с. Жиленци, Кюстендилско, е убит кочанският войвода Симеон Клинчарски. На 8 ноември 1921 г. е убит тиквешкият войвода Стоян Антов. На 10 септември 1922 г. в Кюстендил са убити Александър Гюргинчев, кмет на Кратово по време на Първата световна война, и Милан Атанасов. На 17 ноември 1922 в Кюстендил е убит от член на Македонската федеративна организация отговорникът на пограничния пункт на ВМРО Велин Алайков. Тази поредица от убийства кара ВМРО да вземе мерки за прочистване на града от федералистите и враждебно настроените земеделци.На 4 декември 1922 г. чети на ВМРО начело с Панчо Михайлов, Иван Бърльо и Мите Опилски и селските милиции и чети на ВМРО от околиите на Царево село, Кратово, Виница и Кочани превземат Кюстендил, където са радушно посрещнати от кюстендилското гражданство. При завземането на града са убити 8 души, привърженици на федералистите. Армията не се намесва. Четниците залавят и наказват няколко души, които тероризират града. Четниците устройват свое комендантско управление и разполагат картечници по височините около града.В 4 часа следобед на същия ден, на централния площад в Кюстендил Панчо Михайлов изнася реч, която завършва така:
„
Аз питам всички Ви: – Защо ни преследвате и коя е нашата вина? Затова ли, че приказваме на вашия кръшен език, че пеем същите песни които и вие пеете, че в жилите ни тече също такава кръв каквато тече и във вашите жили, че сме плът от вашата плът и че сме издънка от общото българско дърво!!! Вам младото поколение отправям следния апел, трябва да изучавате грижливо историята на своето отечество, колкото повече го познавате толкова повече ще го обичате, а любовта дава всичко, тя дава вяра, надежда и обръща в радост жертвите! Тя учи на постоянство и воля, предизвиква съединение, подготвя сила!
“
Правителството на БЗНС не взема решителни мерки за овладяване на положението. Изпратеният от него военен министър Коста Томов, се среща с четниците на гарата и започва с тях преговори относно условията за изтеглянето им. В същото време в Кюстендил се стичат въоръжени земеделци от окръга, пристигат и два камиона селяни от Дупнишко, водени от земеделеца Радослав Нотев. Военният министър не допуска изостряне на обстановката и позволява на четниците да се оттеглят свободно към българо-сръбската граница. На 6 декември в целия Кюстендилски окръг е въведено военно положение, отменено в Дупнишка и Радомирска околия на 5 януари 1923 година.
Неврокопска акция на ВМРО – 14 и 20 декември 1922 г. срещу правителството на Стамболийски
Георги атанасов, александър протогеров и алеко василев място неврокоп, царство българия дата резултат демонстрация на сила и смазване на федералистите
Четата на алеко василев
Неврокопската акция е окупиране на град Неврокоп (днес Гоце Делчев) от въоръжени чети на Вътрешната македонска революционна организация, извършено между 14 и 20 октомври 1922 година.След проведените парламентарни избори на 21 май 1920 година БЗНС съставя самостоятелно правителство. Правителството на Александър Стамболийски се опитва да изведе страната от международната изолация след Първата световна война чрез активно участие в дейността на Обществото на народите и установяване на приятелски отношения с Югославия. Това вкарва правителството в конфликт с организациите на македонските българи, обвиняващи го в национално предателство.Земеделското правителство подкрепя новосъздадената Македонска федеративна организация за борба срещу ВМРО. Неврокоп попада напълно под властта на МФО, ръководена от Тодор Паница. Разколът във ВМРО приема опасни форми и размери, заплашващи самото ѝ съществуване. Противниците на Тодор Александров през април-май 1922 година формират нелегален Централен революционен федеративен комитет. През април 1922 година е организирана специална чета с войвода Крум Зографов, която има за задача да ликвидира намиращия се във Вардарска Македония Александров и да постави под контрола на федералистите създадената от него организационна мрежа. БЗНС изпраща допълнителни военни сили в Петричко, за да овладее областта. След Търновските събития буржоазните партии в опозиция подкрепят ВМРО.ВМРО на свой ред на 22 август 1922 година с тайно окръжно №333 обявява Пиринска Македония за своя „държава в държавата“, подкрепена от Конституционния блок, и създава революционни мрежи като в гръцка и сръбска Македония, назначава собствени съдии и полиция, и събира данъци.Между 16–17 октомври 1922 година чети на ВМРО от около 1000 души, начело с Алеко Василев и Георги Атанасов, окупират Неврокоп и прогонват четата на федералистите на Тодор Паница. Местният гарнизон не оказва съпротива, а вместо това заминава на учение в Родопите. В града са опожарени клуба на БЗНС, къщи и дюкяни на привърженици на земеделците. Дванадесет федералисти са разстреляни на площада. На 17 октомври Неврокоп е обкръжен от 6-а търновска дружина, начело с майор Никифоров. Войводата Алеко Василев не влиза в сблъсък с българската войска и започва преговори с Никифоров, като се съгласява да опразни града при условие, че федералистите не бъдат допуснати отново в околийското управление. Алеко Василев казва на народния представител Георги Йорданов, че ВМРО се бори за свободата на поробените българи във Вардарска и Беломорска Македония, поради което Пиринска Македония ѝ е необходима в качеството си на база: „Министрите, ако решим да ги убиваме, за нас е лесно, но не искаме. Ама да си опичат акъла и да не ни преследват, да не пращат хора против нас, че всяко търпение си има край. Ние убихме министър Димитров – за овцата вземаме овен.“ Вестниците близки до БЗНС се опитват да скрият неуспеха на правителството, а дни по-късно за преговори с ВМРО е изпратена парламентарна комисия начело с Г. Юрданов. По-късно Алеко Василев обяснява „Неврокоп нападнах, защото ми пречеха. Аз искам да не ми се пречи. Оттам е вратата ни за заминаването ни за Драмско. Пречеха ми и аз отидох и си разчистих пътя“. Неврокопските събития пораждат външнополитически натиск от страна на Гърция, която смята, че нападението е скроено с цел България да повдигне въпроса за автономия на Македония.
Делегати от общия конгрес на македонските бежанци от 1923 г.
Федералистите се опитват да получат подкрепата на Коминтерна. Още в 1922 година Павел Шатев и мисията на Руския червен кръст в България осигуряват контакт на МФО с Москва. През юни 1923 година Филип Атанасов и Славе Иванов разговарят в Москва с Феликс Дзержински, Карл Радек, Георгий Чичерин и Михаил Трилисер. По същото време в Москва е и делегация на ВМРО от Михаил Монев и Димитър Влахов.През януари 1923 година легалната МЕФО се влива в Съюза на македонските братства, като печатните им органи „Автономна Македония“ и „Македония“ се сливат и създават „Независима Македония“. Впоследствие федералистите основават нов вестник „Македонско съзнание“, издаван в Белград и поддържащ проюгославски позиции.От друга страна Тодор Паница се отцепва и основава собствена МФО, като през 1924 година се сближава с автономистите, и заедно с тях взима участие в изготвянето на Майския манифест на ВМРО. През 1925 година под ръководството на Тодор Паница и със съдействието на Гърция и Кралска Югославия в трите дяла на Македония действат федеративни чети, чиято цел е да унищожат ВМРО. ВМРО обезкървавява федералистите като прочиства Пиринска Македония от тях (вижте Дъбнишка акция на ВМРО), а Менча Кърничева убива водачът им Тодор Паница. В отговор Гърция и Кралска Югославия създават паравоенните организации Гръцки македонски юмрук и Сдружение против българските бандити за борба с ВМРО.Междувременно, част от дейците на МФО се присъединяват към Българската комунистическа партия, а след създаването на ВМРО (обединена) през 1925 година, МФО практически престава да съществува.
Заради финансови злоупотреби Иван Мишев е принуден да напусне ВМРО през 1922 година и постъпва в МФО.
Сближава се с управляващия БЗНС на Стамболийски. Участва на страната на федералистите в така наречената Неврокопска акция на ВМРО, но след погрома им Мишев успява да избяга в Гърция.След Деветоюнския преврат и последвалите събития през 1923 година емигрира в Кралството на сърби, хървати и словенци. Става активист на паравоенното националистическо Сдружение против българските бандити.По нареждане на Иван Михайлов Кирил Глигоров убива Стоян Мишев на 30 декември 1924 година пред прага на къщата му в Щип. На път за България Кирил Глигоров е предаден в кочанското село Костин дол. След кратка престрелка е арестуван и затворен в щипския затвор. Разстрелян е от сръбски жандармеристи на 30 август 1925 година.
Екзекуцията на кирил глигоров
**************
Редакцията на „ЮСТИЦИЯ“ се извинява за евентуално допуснати неточности. Засегнатите лица имат право на отговор.
Представителството на Европейската комисия в България , Представителството на Европейската комисия в България , Представителството на Европейската комисия в България
Съпротива на ВМРО срещу БЗНС и политиката на отказване от Македония.
След проведените парламентарни избори на 21 май 1920 година БЗНС съставя самостоятелно правителство. Правителството на Александър Стамболийски се опитва да изведе страната от международната изолация след Първата световна война чрез активно участие в дейността на Обществото на народите и установяване на приятелски отношения с Югославия. Това вкарва правителството в конфликт с организациите на македонските българи, обвиняващи го в национално предателство. Земеделското правителство започва преследване на ВМРО, на неговите водачи Тодор Александров, Александър Протогеров и Петър Чаулев, както и на пунктовите войводи и дейци на организацията.
През 1921г. Александър Димитров става министър на войната. С цел да подобри отношенията със съседните държави, най-вече с Югославия и Гърция, военният министър в правителството на Стамболийски –
Александър Димитров не одобрява и прави и опити да ограничи въоръжените нападения на ВМРО в граничните райони, заради което на 22 октомври 1921 е убит в Конявската планина по нареждане на Тодор Александров от четата на Иван Бърльо.
По-късно войводата на ВМРО – Величко Велянов (скопски окръжен войвода) участва в убийството на Стамболийски, но това убийство не е поръчано от ръководството на ВМРО.
Важно е да се отбележи, че това ВМРО няма нищо общо с комунистическото ВМРО на Каракачанов (Агент „Иван“ – доносник на 6-то управление на Държавна сигурност) и неговите протежета Джамбазки и Александър Сиди. Та точно техните господари от БКП и водещи офицери от ДС проведоха кърватата и насилствена македонизация в Пиринска Македония, изгониха българските бежанци от Егейска Македония в Югославия…
Наскоро пък хванатият да кара с огромно количество алокохол в кръвта след запой с леки жени в Банско – Ангел Джамбазки, основа самозван „Общобългарски комитет за защита на националния интерес в Македония“, в който самите членове дискредитират каузата: Първо с това, че голяма част от тях са действащи политици, депутати и евро-депутати като безпардонния простак Анрей Слабаков (ВМРО), Искрен Веселинов (ВМРО), авторът в комунистическия парцал в-к „Труд“ – Кристиян Шкварек, редакторът на профанизиращото реалити „Фермата“ – Костадин Филипов и др. водевилни лица. В същото време са пренебрегнати истински борци на каузата като Никола Григоров от „Сите българи заедно“, Петър Низамов (Председател на „Български юридически комитет“ и автор в този сайт) и много други лица ценни за каузата. Така, че този т.нар. „Общобългарски комитет за защита на националния интерес в Македония“ е нищо повее от поредната ПИАР платформа на ВМРО на Каракачанов, който въпреки, че стои в сянкаслед изборите за нови председатели, той е собственик на всички имои на ВМРО и им дърпа конците. Българска работа… Хубава като идея, но българска като изпълнение и вероятно няма да постигне обявените цели, защото реланите им цели са гласове за ВМРО за следващите избори.
Атентат на ВМРО над бугарскиот Воен министер - Александар Димитров - Брадата 18+
Можете да гледате във видеото!
Основаване на Вътрешна федеративна македонска революционна организация
Учредителен конгрес на организацията се свиква в на 4 декември 1921 година и се формулират основните цели на организацията – независима федеративна Македония при пълно равенство на населяващите я народности, за да послужи като съединително звено между балканските държави в бъдещата Балканска федерация. Легалното крило се нарича Македонска емигрантска федеративна организация (МЕФО), а нелегалното Вътрешна федеративна македонска революционна организация (ВФМРО).[3]
Разцепление по време на правителството на Стамболийски
През април-май 1922 г. е формиран нелегален Централен революционен федеративен комитет в състав Крум Зографов, Александър Панов, Григор Циклев, Велко Мандарчев, Заре Секулички и Лазар Тодоров. Комитетът има и Задгранично представителство, в което влизат Филип Атанасов, Никола Юруков и дотогавашните най-близки сътрудници на Александров Славе Иванов и Стоян Мишев. През април 1922 г. е организирана специална чета с войвода Крум Зографов, която има за задача да ликвидира намиращия се във Вардарска Македония Александров и да постави под контрола на федералистите създадената от него организационна мрежа. Организацията на свой ред на 22 август 1922 година обявява Пиринска Македония за своя „държава в държавата“, подкрепена от Конституционния блок, и създава революционни мрежи като в гръцка и сръбска Македония, назначава собствени съдии и полиция, и събира данъци.
Една част от привържениците на МФО създават краткотрайна организация във вътрешността на Македония, а други преминават на служба към сръбските власти като организацията губи и без това незначителното и влияние сред македонските българи. Впоследствие част от дейците ѝ са убити от привърженици на Тодор Александров, а по-късно на Иван Михайлов.
Кюстендилска акция на ВМРО срещу правителството на Стамболийски.
Превзелите кюстендил панчо михайлов, иван бърльо и мите опилски място кюстендил, царство българия дата 4 – 5 декември 1922 г. Резултат демонстрация на сила и смазване на федералистите
На 15 юли 1921 г. в близост до с. Жиленци, Кюстендилско, е убит кочанският войвода Симеон Клинчарски. На 8 ноември 1921 г. е убит тиквешкият войвода Стоян Антов. На 10 септември 1922 г. в Кюстендил са убити Александър Гюргинчев, кмет на Кратово по време на Първата световна война, и Милан Атанасов. На 17 ноември 1922 в Кюстендил е убит от член на Македонската федеративна организация отговорникът на пограничния пункт на ВМРО Велин Алайков. Тази поредица от убийства кара ВМРО да вземе мерки за прочистване на града от федералистите и враждебно настроените земеделци.
На 4 декември 1922 г. чети на ВМРО начело с Панчо Михайлов, Иван Бърльо и Мите Опилски и селските милиции и чети на ВМРО от околиите на Царево село, Кратово, Виница и Кочани превземат Кюстендил, където са радушно посрещнати от кюстендилското гражданство. При завземането на града са убити 8 души, привърженици на федералистите. Армията не се намесва. Четниците залавят и наказват няколко души, които тероризират града. Четниците устройват свое комендантско управление и разполагат картечници по височините около града.
В 4 часа следобед на същия ден, на централния площад в Кюстендил Панчо Михайлов изнася реч, която завършва така:
„
Аз питам всички Ви: – Защо ни преследвате и коя е нашата вина? Затова ли, че приказваме на вашия кръшен език, че пеем същите песни които и вие пеете, че в жилите ни тече също такава кръв каквато тече и във вашите жили, че сме плът от вашата плът и че сме издънка от общото българско дърво!!! Вам младото поколение отправям следния апел, трябва да изучавате грижливо историята на своето отечество, колкото повече го познавате толкова повече ще го обичате, а любовта дава всичко, тя дава вяра, надежда и обръща в радост жертвите! Тя учи на постоянство и воля, предизвиква съединение, подготвя сила!
“
Правителството на БЗНС не взема решителни мерки за овладяване на положението. Изпратеният от него военен министър Коста Томов, се среща с четниците на гарата и започва с тях преговори относно условията за изтеглянето им. В същото време в Кюстендил се стичат въоръжени земеделци от окръга, пристигат и два камиона селяни от Дупнишко, водени от земеделеца Радослав Нотев. Военният министър не допуска изостряне на обстановката и позволява на четниците да се оттеглят свободно към българо-сръбската граница. На 6 декември в целия Кюстендилски окръг е въведено военно положение, отменено в Дупнишка и Радомирска околия на 5 януари 1923 година.
Неврокопска акция на ВМРО – 14 и 20 декември 1922 г. срещу правителството на Стамболийски
Георги атанасов, александър протогеров и алеко василев място неврокоп, царство българия дата резултат демонстрация на сила и смазване на федералистите
След проведените парламентарни избори на 21 май 1920 година БЗНС съставя самостоятелно правителство. Правителството на Александър Стамболийски се опитва да изведе страната от международната изолация след Първата световна война чрез активно участие в дейността на Обществото на народите и установяване на приятелски отношения с Югославия. Това вкарва правителството в конфликт с организациите на македонските българи, обвиняващи го в национално предателство.Земеделското правителство подкрепя новосъздадената Македонска федеративна организация за борба срещу ВМРО. Неврокоп попада напълно под властта на МФО, ръководена от Тодор Паница. Разколът във ВМРО приема опасни форми и размери, заплашващи самото ѝ съществуване. Противниците на Тодор Александров през април-май 1922 година формират нелегален Централен революционен федеративен комитет. През април 1922 година е организирана специална чета с войвода Крум Зографов, която има за задача да ликвидира намиращия се във Вардарска Македония Александров и да постави под контрола на федералистите създадената от него организационна мрежа. БЗНС изпраща допълнителни военни сили в Петричко, за да овладее областта. След Търновските събития буржоазните партии в опозиция подкрепят ВМРО.ВМРО на свой ред на 22 август 1922 година с тайно окръжно №333 обявява Пиринска Македония за своя „държава в държавата“, подкрепена от Конституционния блок, и създава революционни мрежи като в гръцка и сръбска Македония, назначава собствени съдии и полиция, и събира данъци.Между 16–17 октомври 1922 година чети на ВМРО от около 1000 души, начело с Алеко Василев и Георги Атанасов, окупират Неврокоп и прогонват четата на федералистите на Тодор Паница. Местният гарнизон не оказва съпротива, а вместо това заминава на учение в Родопите. В града са опожарени клуба на БЗНС, къщи и дюкяни на привърженици на земеделците. Дванадесет федералисти са разстреляни на площада. На 17 октомври Неврокоп е обкръжен от 6-а търновска дружина, начело с майор Никифоров. Войводата Алеко Василев не влиза в сблъсък с българската войска и започва преговори с Никифоров, като се съгласява да опразни града при условие, че федералистите не бъдат допуснати отново в околийското управление. Алеко Василев казва на народния представител Георги Йорданов, че ВМРО се бори за свободата на поробените българи във Вардарска и Беломорска Македония, поради което Пиринска Македония ѝ е необходима в качеството си на база: „Министрите, ако решим да ги убиваме, за нас е лесно, но не искаме. Ама да си опичат акъла и да не ни преследват, да не пращат хора против нас, че всяко търпение си има край. Ние убихме министър Димитров – за овцата вземаме овен.“ Вестниците близки до БЗНС се опитват да скрият неуспеха на правителството, а дни по-късно за преговори с ВМРО е изпратена парламентарна комисия начело с Г. Юрданов. По-късно Алеко Василев обяснява „Неврокоп нападнах, защото ми пречеха. Аз искам да не ми се пречи. Оттам е вратата ни за заминаването ни за Драмско. Пречеха ми и аз отидох и си разчистих пътя“. Неврокопските събития пораждат външнополитически натиск от страна на Гърция, която смята, че нападението е скроено с цел България да повдигне въпроса за автономия на Македония.
Делегати от общия конгрес на македонските бежанци от 1923 г.
От друга страна Тодор Паница се отцепва и основава собствена МФО, като през 1924 година се сближава с автономистите, и заедно с тях взима участие в изготвянето на Майския манифест на ВМРО. През 1925 година под ръководството на Тодор Паница и със съдействието на Гърция и Кралска Югославия в трите дяла на Македония действат федеративни чети, чиято цел е да унищожат ВМРО. ВМРО обезкървавява федералистите като прочиства Пиринска Македония от тях (вижте Дъбнишка акция на ВМРО), а Менча Кърничева убива водачът им Тодор Паница. В отговор Гърция и Кралска Югославия създават паравоенните организации Гръцки македонски юмрук и Сдружение против българските бандити за борба с ВМРО.
Заради финансови злоупотреби Иван Мишев е принуден да напусне ВМРО през 1922 година и постъпва в МФО.
Сближава се с управляващия БЗНС на Стамболийски. Участва на страната на федералистите в така наречената Неврокопска акция на ВМРО, но след погрома им Мишев успява да избяга в Гърция.
По нареждане на Иван Михайлов Кирил Глигоров убива Стоян Мишев на 30 декември 1924 година пред прага на къщата му в Щип. На път за България Кирил Глигоров е предаден в кочанското село Костин дол. След кратка престрелка е арестуван и затворен в щипския затвор. Разстрелян е от сръбски жандармеристи на 30 август 1925 година.
Екзекуцията на кирил глигоров
Убийството на Александър Димитров – военен министър на Стамболийски.
ДЕНЯТ е 22 октомври 1921 г., часът – 13,30. Събота е. Сградата на военното министерство е пуста. Само секретарят Добревски дреме в кабинета си. Изведнъж сладкият му унес е нарушен от телефонно обаждане. Чиновникът неохотно вдига слушалката. На линията закрещява един припрян мъжки глас: „Ало… Тук кюстендилският окръжен управител. Кметът на Коняво телеграфира, че в 12,30 часа по шосето за Коняво
е бил намерен убит министър Димитров, шофьорът му, бившият главен секретар при Министерството на железниците Георгиев и чешкият индустриалец с българско поданство Марек. Ранен е и бившият председател на Народния магазин Ото Нехелес…“
Страшната вест на секундата отърсва Добревски от обзелата го летаргия. Той веднага завърта една шайба до Министерския съвет и съобщава новината. Телефонните оператори прегарят. За няколко минути целият държавен апарат е научил за смъртта на министъра. Първоначално сведенията са оскъдни, но в рамките на едно денонощие подробностите около убийството излизат на бял свят.
В събота към 6,00 часа сутринта министърът на войната в правителството на БЗНС Александър Димитров се качва на служебния си автомобил и потегля за родното си село Горна Козница, Дупнишко, за да се информира как върви строежът на кооперативната мелница. Заедно с него в лимузината сядат племенникът му Методи Георгиев и Ото Нехелес. Минавайки като фурия по улица „Мария Луиза“, колата заковава спирачки пред хотел „Булевард“ и в нея се качва индустриалецът Марек. На Лъвов мост МПС-то спира. Министърът слиза да си купи цигари след което с бясна скорост компанията поема в югозападно направление.
Всичко вървяло добре до момента, в който колата започнала бавно да се изкачва по един стръмен път в Конявската планина на около 17 километра от Кюстендил. Внезапно проехтява гръм. Предното стъкло се счупва. Улучен в главата, шофьорът изпищява от болка и загубва контрол върху луксозното возило, което полита назад по нанадолнището. За щастие или по точно за нещастие автомобилът се удря със страшна сила в един крайпътен дирек. Но най-страшното тепърва предстои. Тутакси зад камънаците покрай стълба изскачат няколко харамии с ками и револвери и се нахвърлят настървено върху пътуващите, които нямат време да се съвземат от удара. Агресията на нападателите се съсредоточава върху министъра. Той се бърка да извади револвера си, но преди да го е сторил, няколко куршума пронизват тялото му. Същата участ сполетява и Методи Георгиев. Въпреки че и при двамата смъртта настъпва от огнестрелните рани, убийците не получават нужното им удовлетворение. Те продължават да колят жертвите с ножове.
Другите трима спътници също нямат възможност да реагират по различен начин. Шофьорът и Нехелес изскачат от колата и се опитват да побягнат, но не им се отваря парашутът Първият, който е леко ранен в главата, е ударен с приклад на същото място още на вратата, а вторият пада в безсъзнание на няколко крачки от лимузината, пронизан от два куршума – в ръката и в лявото бедро. По-късно и техните тела са кълцани с хладно оръжие. Най-сериозна съпротива оказва чешкият индустриалец Марек. Той отчаяно се бори с хищните нападатели, но в крайна сметка численото превъзходство си казва думата. Чехът умира с множество прорезни и огнестрелни рани. Такова е поведението на жертвите според криминологичната експертиза. Съществуват и други интерпретации, които са дело на идеологически обременени автори.
Убийците са действали особено садистично Намерените трупове са обезобразени до такава степен, че нито един от тях не е изложен за поклонението. Главорезите не се задоволяват само с отнемането на живота на жертвите. Те не пропускат да присвоят и тлъстите им портфейли, общата сума в които възлизала на 120 000 лева. Задигнати са и други скъпоценности. Няколко дни след грозното деяние следователи намират на върха на Конявската планина окървавена сребърна табакера. Скоро става ясно, че грабежът е имал една-единствена цел – да насочи следствието към криминалните разбойнически банди и по този начин да се отхвърли версията за политическо убийство. Новината се разпространява бързо благодарение на Нехелес. Малко след като убийците изфирясват в посока на Дупница, той се съвзема и започва да се тътри към село Коняво. За щастие скоро среща някакво овчарче, което го отвежда при работещите наблизо трудоваци. Последните били чули гърмежите, но не им обърнали сериозно внимание, защото в района това било обичайно явление. Нехелес е доведен в селото, където кметът телеграфира незабавно на кюстендилския окръжен управител.
Управляващите в София изпадат в паника от новината. Всеки от тях има основания да очаква, че ще бъде следващият. Съз-даден е кризисен щаб. На местопрестъплението пристига лично Стамболийски заедно с други отговорни лица. Из цялата страна се веят черни знамена. В столицата и в Кюстендилски окръг е въведено военно положение. Границите са затворени. Започва претърсване на Конявската планина. За съвременниците и за запознатите с тогавашната българска действителност никак не е трудно да си обяснят кой стои зад убийството. Всички знаят какво е направил Александър Димитров като министър и кой има интерес от неговото премахване. Покойникът е най-ревностният радетел за българо-югославско сближение. В тази на пръв поглед благородна цел Димитров се престарава. Още преди да стане министър, той се среща с югославския премиер Никола Пашич, който поставя като условие за установяването на добросъседски отношения ликвидирането на македонските чети. Димитров не само обещава да стори това, но дори започва активни мероприятия в тази насока.
Метаните, които министърът прави на Белград, уронват националното достойнство. ВМРО му издава смъртна присъда Димитров неколкократно е получавал заплахи. Два дена преди убийството три съмнителни лица са поискали среща с него в министерството, но охраната ги отрязала. В района на убийството са намерени наблюдателници от сухи клони, което означава, че покушението е подготвяно доста време, преди да се осъществи. Дни наред терористите са го причаквали в гъсталака. Същевременно е убито детето на земеделския народен представител Неделчо Георгиев. То е залято с азотна киселина от съседка. Оказва се, че момчето случайно е попаднало на някаква македонска сбирка в дома на жената, където някакви съмнителни мъже си разменяли пачки. Следователи смятат, че има връзка между двете престъпления.
Истинските убийци на Димитров са недосегаеми.
Това са автономисти от четата на войводите Панчо Михайлов и Бърльо. Министър-председателят е знаел това скоро след убийството, което личи от една телеграма до посланика в Белград Коста Тодоров. Управляващите земеделци са безсилни да се справят с организацията, която все повече се очертава като фактор в политическия живот на страната. Македонстващите, от своя страна, упражняват известен контрол върху правителството чрез някои послушни министри. Войводите прибягват до крайности само по отношение на по-непримиримите елементи. Към последните принадлежи и Александър Димитров, който безспорно е една от силните фигури в земеделския кабинет. С неговата смърт в кадровия потенциал на управляващите се отваря огромна празнота.
Убийството на Стамболийски
Правителството на БЗНС засилва още повече гоненията и репресиите срещу дейците на ВМРО след подписаното Нишко споразумение (1923 г.) и впоследствие създадените специални затвори и концлагери за македонските революционни и легални дейци. Вражеските отношения се поддържат между замеделското правителство и ВМРО през целия почти период на управлението на БЗНС (1919-1923 г.). Известни са и заплашителните писма от ЦК на ВМРО до Александър Стамболийски, Александър Димитров и Райко Даскалов. Един след друг и тримата падат убити, като наказание от страна на революционната организация. За възникналия и поддържан дълготрайно конфликт, последван от жестоките убийства, като възмездие за действията на земеделската власт имате възможност да прочетете в документалния сборник „БЗНС, Александър Стамболийски ВМРО. Непознатата война.“ (2009 г.).
След преврата на 9 юни 1923г. Стамболийски е арестуван в дома си в Славовица от кап. харлаков и войводата Величко.
За убийството на Стамболийски , убиецът кап. Харлаков дава тези обяснения пред Народния съд след 9 септември 1944г. :
Когато той приема Стамболийски от Славейко Василев в Пазарджик, потегля с автомобил за София, където имал заповед да отведе Стамболийски. Из пътя те били нападнати от една въоръжена 30 членна банда, предвождана от Величко войвода.
– Взеха Стамболийски от мен и не знам къде го отведоха – казва Харлаков и добавя: Величко войвода е много важно действащо лице при убийството на Стамболийски.
Дали всичко това е така?
Едва ли. Величко войвода може да е важно действащо лице в пъкленото дело на Харлаков. Няма, обаче, никакво съмнение в това, че по-важната и първа роля в това подло и зверско убийство принадлежи на Харлаков, чието участие в инквизицията на Стамболийски в Славовица е добре известно и вече доказа¬но.
След извършеното следствие и оповестените резултати от него главният виновник определен и като убиец е запасният капитан Иван Харлаков, тъй като само той е попаднал в ръцете на Народния съд. Обвинението е насочено също така към самоубилия се на връх 9 септември 1944 г. Славейко Василев, както и на попадналия вече в ръцете на Народния съд Тодор Кожухаров. Един от главните подсъдими по процеса е и Вътрешната македонска революционна организация и нейния скопски войвода Величко Велянов, но все още новата власт не е предприела мерки срещу ВМРО, тъй като не е известно накъде ще поемат отношенията с Титова Югославия. Репресиите срещу ВМРО са предстоящи както в България, така и в Югославия, още повече че са известни враждебните отношения между ВМРО и БЗНС, заради предприетите преследвания срещу дейците на организацията след затоплянето на отношенията между земеделското правителство и правителството на Сърбо-хърватско-словенското кралство.
**************
Редакцията на „ЮСТИЦИЯ“ се извинява за евентуално допуснати неточности. Засегнатите лица имат право на отговор.
Представителството на Европейската комисия в България , Представителството на Европейската комисия в България , Представителството на Европейската комисия в България
Днес депутатите гласуваха против Бойко Борисов и ГЕРБ, като само групите на ГЕРБ, техните дългогодишни партньори от ДПС и новобранците от Български възход гласуваха „ЗА“.
България се спаси от обратното тоталитаризиране на държавата,
което даже се усещаше в последните месеци, когато се заговори за връщане на ГЕРБ на власт. Стари феодали, поркили се за известно време, да мине бурята, показаха отново зъби. Един от пресните примери за това е разследването на Юстиция.бг за монополизирането със съдействието на държавата на пазара на дървата за огрев и изкуственото поддържане на цените високи, а печалбите в техни фирми. Можете да ччетете за атова на нашето разследване ДГС Звездец принуждава складовете за дърва за огрев да купуват от посредници от ГЕРБ като натиснете ТУК.
Медиите глътнаха малко въздух и България се изкачи с доста места в класацията по свободата на печата и словото в България.
Това щеше да се промени в низходящ ред, ако беше минал кабинетър на Габровски, който без съмнение е кабинет Боросов 4.
Да припомним кой е Бойко Борисов,
познат като Меси на българската политика, както той сам се назова пред медии, с което предизвика подигравки в цялата страна.
На първо място ще разбием една опорка на ГЕРБ, че докато били на власт трафикът на мигранти бил овладян. Това е една химера!
За 1 година управление Прокдължаваме промяната, даже да сменяха служители денонощно, пак не можеха да изместят властта на пусналата корени до ядрото на Земята корупционен октопод на ДПС и ГЕРБ в лицето на Доган, Пеевски и Борисов. А в съдебната система, в която се намира прокуратурата (монополист на държавните обвинения), която е основно отговорна за състоянието на каналджийството в България, въобще не са имали възможност да влияят. Там силните на деня са Пеевските лобита.
В следващите редове ще ви разкрием разследването на Петър Низмаов и Юстиция.бг за
цялата схема за трафика и легализирането на мигрантите от Третия Свят с участието на МВР, Правителствата на ГЕРБ, Главна прокуратура и техния верен слуга – Мишо Арабина (основен организатор на канала).
Ще го направим заради полицаите от Бургас, които отдадоха живота си в опит да спрат нелегалния внос на нелегални в България, който впрочем е дело на техните началници. Заради убитият полицай на границата и заради другият в кома след конка с мигратите, станали прекалено самоуверени от импотентността на българските власти да се справят с тях.
И най-вече ще го направим, защото ни се повръща от политически хамелеони, които днес пишат дълги разчувстващи публикации като Ангел Джамбазки, Керанка Касабова (шефка на Флагман.бг), която даже си позволи да каже, че при ГЕРБ нямало канал , Красимир Каракачанов и други подобни водевили…. А тогава те защитаваха незаконния трафик на имигранти в България!
Същата Касабова, която чрез сайта си настрои Бургас срещу защитниците на границата и милееше за мигрантите, днес плаче пред камерата на другите защитници на афганците в България – БТВ.
Надолу ще ви разкрия най-върлите защитници на афганистанците в медиите!
Да започваме, изчетете го, защото ще е интересно!
Пред 2016г. моята още тогава млада организация за защита на гражданите, тогава кръстена неформално от мен „Цивилни отряди за защита на жените и вярата“, след като се запознахме с обстановката и с факта, че не можем да разчитаме на гранична полиция, за които имахме хиляди данни, че те самите прекарват нелегалните, започнахме да се самоорганизираме и да извършваме безплатна охрана на границата.
Мигрантите, които залавяхме, изпращахме обратно в Турция и не стигаха до автобуси, които да премазват български полицаи!
Тук искам да отбележа в едно лирическо отклонение и с дебели букви, че нашата организация няма нищо общо с неграмотни профаноиди като Господин (Динко) от Ямбол. Нашата организация обединяваше доблестни и образовани мъже с кауза, а не индивиди с комплекси и желание да бъдат известни, дори и с простотията си. Толкова за въпросния, надявам се да е станало ясно, че ако този е бил тогава на Екватора, ние сме били на Северния полюс.
След като научи това нашата власт в лицето на Бойко Борисов и Сотир Цацаров, под давлението на БХК, се зае да унищожи нашата организация и първата задача, която си поставиха беше да ликвидират враг № 1 в мое лице – Петър Низамов.
С постигането на целта се заеха медии, прокурори, полицаи и политици.
Няма да споменавам, че заради това, че хващахме мигранти и техните трафиканти, преминали Зелена граница, аз бях арестуван в шумна акция, а всички медии се заеха да обясняват на обществото как като съм бил в 6-ти клас съм дръпнал опашката на другарчето си от предния чин и как такъв „типаж“ не може да замества държавата.
Това стана под диктовката на Бойко Борисов и правителството на ГЕРБ.
Подкрепиха го „патриоти“ като Валери Симеонов, Каракачанов и Ангел Джамбазки, които от няколко дни пишат дълги предизборни публикации срещу трафика на мигранти, а тогава те му бяха първи покровители и адвокати на трафикантите.
Цяла седмица имаше изказвания по новините – на Главния прокурор – Цацаров, министъра на МВР , Бойко Борисов, прокурори, общественици, платени подлоги – ДО ЕДИН РОЖБИ НА ГЕРБ!
Е, разбира се, аз бях задържан 4 месеца под домашен арест за да не мога да продължа с хайките по границата и да им преча на бизнеса. Бизнес, от който явно са били облагоделствани много от изброените по-горе и долу.
За тяхно съжаление, делото се падна при принципен съдия, който направо им се изсмя и обяви действията на мен и моите съратници като ОБЩЕСТВЕНОПОЛЕЗНИ И ПАТРИОТИЧНИ!
След като бях освободен, аз преместих основната си дейност в София, където вече се чувстваше приливът на хора от друга цивилизация и които извършваха безчинства, събирайки се на групи до Лъвов мост и бул. „Мария Луиза“. Там беше станало „NON GO” зона.
Успяхме да вербуваме хора на улицата, които отведоха разследването ми до лице, наричано Мишо Арабина, през чието обменно бюро се получаваха пари от организации, за които има данни, че извършват и терористична дейност и които са обявени като такива от ООН.
САМО в "Офанзива": Перата РАЗКРИ КОЙ урежда с фалшиви документи нелегалните мигранти в София
Можете да гледате във видеото!
Нещо повече, стигнахме до документи, които доказват, че въпросния Мишо е дал документи през корупционната си схема в агенция „Миграция“ даже на лице, за което от консулски отношения към Външно министерство са написали изрично писмо, че лицето се занимава с тероризъм и трафик на оръжия.
На следващия ден вече бяхме пред входа на бюрото му с Любо Огнянов от „Офанзива“. Предаване, което беше гледано от стотици хиляди.
Въпреки това, не само, че не го разследваха, ами точно обратното.
Аз бях извикан на няколко разпита от Бургас до София за да кажа аз , аджаба, що съм говорил такива лоши работи за такъв хрисим и добър човек… нищо, че е трафикант…
Това става по времето на Борисов 3!
Ще покажем и един случай на опит на убийство на враг на Бойко Борисов, който медиите покриха през 2018г.,
когато само ден след като разкри, че Бойко Борисов е лежал в чешкия затвор „Панкрац“ през 1991г. с бандата на Иво Карамански за участие като „отцепка“ в огранизация за кражби на автомобили, в Бургас беше разстрелян от засАда пред дома си с ОСЕМ куршума Петър Низамов, който като по чудо оживя след атаката.
Бандата на Иво Карамански В Чехия с Бойко Борисов - предшествениците на СИК и ВИС
Можете да гледате във видеото!
Забележете хронологията.
Петър Низамов публикува на 14 март 2018г., че Бойко Борисов е лежал в Чехия 8 месеца с Карамански.
Става медиен скандал!
Ниамов пътува втори път за Чехия и се прибира на 26 юни 2018г.
На 27 юни е причакан и прострелян 8 пъти от маскирани нападатели,
които стреляли от храстите пред входа му, където живее докато се прибира от тренировка.
Божията ръка го спасява, защото част от куршумите над кръста са поети от клоните на дърветата, а тези, попаднали в краката и торса – не са засаегнли нищо, освен мусулни влакна.
Полицията в Бургас започна да разследва него, да прави обиски в дома му, да се опитва да му подхвърли оръжие (неуспешно).
ВИДЕОТО С ОБИСКА НА АВТОМОБИЛА НА ЖЕРТВАТА
Петър Богданов от ОДМВР–Бургас се опитва да подхвърли пистолет в колата на Низамов
Можете да гледате във видеото!
Същата полиция в Бургас пусна слухове и публикува фалшиво прессъобщения, според което журналистът и общественик Петър Низамов бил пострадал само с два куршума в крака,
в … забележете – в престрелка…
После същата полиция и прокуратура не разследва данните, които Низамов даде за най-вероятен поръчител в лицето на Бойко Борисов и смачка делото.
Прокурор гергана илиева от окръжна прокуратура – бургас
Без никога тя да е водила някое важно или знаково дело, за което да получи някаква награда.
Година след разкритието, човекът, който насочи журналистът и общественик Петър Низамов към това разкритие го сгазва влак в Чехия.
Ето какво разкри той тогава:
Опит за убийство , извършен срещу мен на 26.06.2018г., когато бях причакан при прибиране в домът ми и от засада бях нападнат от 2 лица, които се след вик „Стой, полиция“, започнаха да произвеждат изстрели по мен, от които имам 8 огнестрелни наранявания от 9 мм бойни патрони.Това се случва 2 месеца след публичното обявяване от моя страна, че бившият премиер е лежал 8 месеца в тогава през 1990-та година чехословашкия затвор „Панкрац“ заедно с банда за кражби на автомобили и рекет.
За Бойко Борисив, Барселона,Панкрац и репресиите.
Можете да гледате във видеото!
И един ден след завръщането ми от Прага, Чешка република, където бях заедно с журналист на авторитетно издание за да дирим документация, доказваща този факт.
Всичко по пътя натам и обратно беше публикувано в социалните мрежи, така, че не е било тайна за никой за какво пътувам за Прага.
Случката се случва буквално пред очите на патрулен автомобил на 5 РУП- Бургас, които бяха спрели някакво МПС за проверка и които не взеха отношение, въпреки, че са гледали всичко през панорамното си стъкло на патрулния автомобил.
Веднага след спешното ми приемане в УМБАЛ-Бургас , аз без никакво съмнение посочих като поръчител именно бившият премиер Бойко Борисов, както в социалните мрежи, така и разговорите със служителите, така и в посредващият ми разпит.
В резултат,
ОДМВР-Бургас излезе с прессъобщение , което гласеше следното:
На 26.06.т.г. около 22.10 ч. в района на бл. 41 А в к-с «Изгрев» възниква инцидент, при който по първоначални данни в областта на краката е прострелян 32 годишния П.Н. от Бургас.
Същият е откаран в УМБАЛ – Бургас от полицейски патрул, където му е извършена спешна хирургична интервенция. Констатирани са две по-сериозни огнестрелни рани в областта на краката, но по данни на медиците опасност за живота на потърпевшия няма. Извършен е оглед на местопроизшествието. Издирват се свидетели на инцидента, като предстои изземването на записи от камери, разположени в района. Работата по случая продължава от служители на Пето Районно управление – Бургас.
С което очевадно се опитаха да омаловажат случая, като едва ли не, искат да покажат, че е имало някакво скарване или битов скандал, а не поръчково покушение и засада от храстите пред блока.
В последствие служителите на МВР , вместо да тръгнат по следата, която им дава жертвата (аз), те направиха 2 незаконни обиска в домът ми докато на мен ми правеха операция на 27.06.2018г. в УМБАЛ-Бургас. Претърсване и изземвания в домът ми без помни лица, само пред тогава 75 годишната ми леля а, в които е участвал служителят на „Икономическа полиция“ – … от ОДМВР-Бургас.
В последствие съдът им отказва с изрично определение тези процесуални действия и те реално са извършени предварително и незаконно.
След което в болницата дойде служителят на МВР – инспектор Петър Богданов от ОДМВР-Бургас , заедно с разследващият полицай по делото да ми искат проба за наркотици (представете си) и да извършат претърсване и изземване в автомобилът собственост на майка ми. По една случайност при мен беше журналистът на авторитетното издание, и поради неговото присъствоие и постоянно записване на видео обоскът в автомобилът ми докато аз съм горе в болничното легло, те не са успели да подхвърлят в колата оръжие и боеприпаси.
Журналистът ни каза после, че е чул как Петър Богданов тихичко казва на ухото на другият претърсващ полицай „Поне патрона успя ли?“
Видеото е налично в платформата YouTube.
И е приложено като Веществено доказателство № 1 в приложението!
В последствие по делото не беше разпитан нито един от ръководството на ПП ГЕРБ, нито премиерът Бойко Борисов, който аз без никакво съмнение, и въпреки уговорките от рода на „не можем да опишем такова нещо в протокола“ или „сигурен ли си, че не си се объркал“ … Аз съм посочил амо и единствено него като възможен поръчител защото не дължа на никой нищо, и никой не ми дължи нищо. Не ходя по чужди жени, нито някой ходи с моите. Нямам конфликт с никой, а заплахите от фалшиви профили в период от когато публикувах този факт за Бойко Борисов , от април 2018-юни 2018г. бяха почти непрестанни.
Нещо повече, единственото което направиха разследващите по това дело беше да разпитат всичките ми приятели, които ми дойдоха на свиждане в болницата, вкл. и двама режисьори от Германия. Което не беше с цел разкриване на истината, а с цел сплашване на хората, които ме подкрепят.
Още по-бруталното в цялата история е, че още с постановлението за образуване на досъдебно производство , прокурор от ОП-Бургас Гергана Илиева дава изрични указание да не ми се вярва на думите и да се проверява версия за самонараняване, което е абсурдно от страна на наблюдаващ прокурор, направено още в нощта на престъплението – опит за убийство от засада на маскирани лица пред дома ми (поръчково покушение) , когато единствените данни по случая са тези, които произхождат от мен.
И след като видяха, че няма да мине версията за самонараняването, която те си подготвяха с прессъобщението си , гласящо „две огнестрелни рани в краката“ , защото от моите изявления в социалните медии, както и от медицинските документи се видя, че попадналите куршуми са 9 мм , бойни патрони – 8 на брой.
Тогава започнаха да водят делото за опита за убийсътво срещу мен по заповед на Борисов към това, че едва ли не ставалои въпрос за ревност.
След изписването ми от болницата не съм викан въобще в ОДМВР-Бургас, показанията по делото давах в болницата, където посочих единствено и само Бойко Борисов като единствен възможен поръчител на този опит за убийство срещу мен.
Само месец след стрелбата по мен, тогавашният Главен прокурор на Република България г-н Сотир Цацаров награди прокурор Гергана Илиева от Окръжна прокуратура – Бургас с отличие „Служебна благодарност“ и предметна награда – часовник. Прокурор Илиева бе отличена за проявен висок професионализъм и отлично изпълнение на служебните задължения, въпреки, че няма водено нито едно знаково дело през целият си стаж.
Няколко месеца след като беше наградена, бях извикан в ОДМВР-Бургас от разследващият полицай по делото за да ми бъдат предявени материалите по делото.
Това, което видях по делото беше потресаващо и смразяващо.
Бяха изфабрикували някаква история, че едва ли не аз съм имал връзка с някакво момиче, което аз проверих по имената във ФейсБук и никога през живота си не съм яп виждал, а и да съм никога никой по никакъв начин не може да ме накара даже насила да легна с нея…
Имаше някакъв свидетел по делото ( анонимен) – вероятно някой от полицаите, които се опитаха да подхвърлят оръжие в колата ми…. Той бил чул, че тази въпросната се била карала с приятеля си заради мен и още знаел, че този имал пистолет.
Това беше най-абсурдната история, която съм чувал през живота си.
И затвърди мнението ми, че това дело е попаднало неслучайно в ръцете точно на тези служители и е водено към мачкане умишлено и е решено без съмнение по „телефонното право“…
Много силно се надявам новата власт да възобнови това разследване и да извърши процесуалните действия, които съм поискал, а именно – разпит на Бойко Борисов, посочен от мен за единствено възможен поръчител и лица от висшето ръководство на ПП ГЕРБ.
Да разследва кой е този „анонимен свидетел“ и дали той не е служител на ОДМВР – Бургас и в каква връзка е станал свидетел на това, което е описал в показанията си. И ако се установи, че е излъгал, нещо, което за мен е извън съмнение, да носи отговорност за престъпление срещу правосъдието.
Да поискате от ваше име проверка (с по-голям авторитет) на работата на прокурор Гергана Илиева по делото, защото моите сигнали, искания за отвод, потъват с някое шкафче, ако не са били скъсани и изхвърлени веднага…
Четете всичките разследвания на Юстиция.бг за Бойко Борисов в нашата тема „Бойко Борисов“ като натиснете ТУК.
Редакцията на „ЮСТИЦИЯ“ се извинява за евентуално допуснати неточности. Засегнатите лица имат право на отговор.
Представителството на Европейската комисия в България , Представителството на Европейската комисия в България , Представителството на Европейската комисия в България
Фирма, за която има съмнения, че е подставена на строителите на незаконната „подпорна стена“ – хотел върху дивите дюни в защитената местност „Алепу“ до резерват „Ропотамо“, е придобила имот на плажа чрез апортна вноска в капитала си.
По същия начин, по който този златен имот на шофьорския плаж на Алепу е апортиран от асамблея „Знаме на мира“ през 1993г. БЕЗВЪЗМЕЗДНО в капитала на държавното строително предприятие „Главболгарстрой“ … Точно преди да бъде приватизирано като губещо за жълти стотинки.
В момента тази съмнителна фирма изгражда нещо като къмпинг върху унищожените дюни на един от малкото останали девствени плажове в България – шофьорския плаж в защитената местност „Алепу“!
Нещо повече!
Затворен е достъпът на гражданите до плажа и те трябва да обикалят 2-3 км за да стигнат до морето, което е абсолютно нарушение на Закона за устройството на черноморското крайбрежие.При опит на активисти от нашата организация „Български юридически комитет“ да огледат строителните работи, те са разказват, че са били нападнати вербално и със заплахи от представителя на собствениците на ново-строящия се къмпинг.
Поради горното аз отидох лично с тях днес на шофьорския плаж „Алепу“, където ответната страна беше далеч по-любезна.
Нашата организация изпрати последователни сигнали до РИОСВ-Бургас и националните медии за според нас незаконното строителство.
След извършена проверка на място, директорът на РИОСВ-Бургас установява, че не е спазено предписанието за изчакване на осенка за въздействието върху околната среда,която е задължителна по закон при такива случаи. И особено, когато става въпрос за строеж върху плаж, в защитена зона, който по Закона за устройството на черноморското крайбрежие е изключителна публична държавна собственост.За това РИОСВ-Бургас издаде принудителна административна мярка – спиране на всички строителни дейности.Днес на място дойдоха националните медии от „Нова телевизия“, „БНТ“, БТВ“ и др. , които отразиха проблема в сутрешните си блокове и в новинарските си емисии.
Ето какво установи нашето разследване за шофьорския плаж „Алепу“ до сега!
Върху земя, която по закон е публична държавна собственост!
Специално този плаж ми е важен. На мен лично ми е много важен. Имам много спомени там и съм сигурен, че и много хора от тук, а и от далече, имат същите, и просто няма да стане фирмата, която е спрягана за офшорна касичка на Бойко Борисов да ми бетонира изключително красиви моменти от живота.
Това горе бе основният ми стимул за борба със строежа на дюните на шофьорския плаж „Алепу“.
Проверка на шофьорския плаж „Алепу“ номер 1 – от 3 Март 2019г.
В долното видео е цялата поверка!
Въпреки забраната продължават да строят на шофьорския плаж на Алепу дори и на 3-ти Март!
След 8 мин. влизам в строителния обект и разговарям с работниците, които дори не знаели, че имало заповед за спиране на строежа.
Въпреки забраната продължават да строят на плажа Алепу
В това видео долу е констатацията на човека на Валери Симеонов в РДНСК-Бургас!
Българска действителност в цвят: Марионетки и послушни журналисти
Можете да гледате във видеото!
Можете да гледате във видеото!
Българска действителност в цвят ! Поредната марионетка на мафиотското ни правителство спокойно разказва как ще се извърши незаконна дейност на брега, а журнаГлистите не му задават дори и един въпрос. Изглушват го като пророка и си заминават да разпространяват манипулацията ! И не знам дали чухте, но господина оповести, че ЩЕ СЕ СТРОИ ВАКАНЦИОННО СЕЛИЩЕ. Ами питайте го този хаймана, как е възможно да се строи на плажа в защитена местност в страна – членка на Европейския съюз. Какви брегоукрепителни работи се извършват на втория етаж на сграда, разположена на 20-тина метра от т.нар. свлачище, което не е, никога не е било и няма да бъде свлачище по простата причина, че т.нар. свлачищен бряг Е ИЗКОПАН И ЕСТЕСТВЕН БРЯГ ТАМ – НЯМА !След мой сигнал до РДНСК-Бургас и излъчено на живо видео на моята страница във фейсбук на 3 Март, доказващо продължаване на строителните работи на шофьорския плаж „Алепу“ дори и на Националния празник, днес ЗАПОЧНА ПРОВЕРКА НА СТРОИТЕЛИТЕ !
Въпреки доказателствата, подлогите на Бойко в РДНСК-Бургас не били установили, че се строи на шофьорския плаж „Алепу“.
НЯМАЛО БИЛО НАРУШЕНИЯ !!!
Доказателството, че се строят етажи на сгради и се изливат плочи – в горното видео.Очаквахме резултати – затваряне на обекта, отнемане на лиценза на фирмата строител.
Очаквахме и отговора на Агенцията по Труда дали има заповед за извършване на извънреден труд съгласно Кодекса на Труда. До ден – днешен – няма отговор.
Проверка на място номер 2 – от 20 Март 2019г.
След интервюто на директора на РДНС-Бургас, че било се строяло укрепващо съоръжение , аз отидох на повторна проверка да видя, да не би аз да съм видял грешно. Уви, всичко си е точно така, както съм го видял:
НЕЗАКОННО се Строи ХОТЕЛ направо на пясъка на плажа Алепу след Дюни
Можете да гледате във видеото!
Вижте дали на шофьорския плаж „Алепу“ се строи укрепваща конструкция или сграда (хотел).
Това не е наследството, което заслужават ! Последна жертва на корупционната и клиентелистка дейност на созополската лисица Рейзи стана защитената местност „Алепу“ (лисица в превод от гръцки), т.н. „Шофьорски плаж“ – Десетки декари – безпощадно бетонирани, на един от най-красивите пясъчни плажове, до миналата година останал девствен и див. Строеж, при който най-грубо са погазени всички закони в Р. България, включително и Конституцията. Той сега след шума относно строежа на шофьорския плаж „Алепу“ беше арестуван и му беше предявено обвинение в тежко умишлено престъпление, но незнайно защо – НЕ Е ОТСТРАНЕН ОТ ДЛЪЖНОСТ – КМЕТ НА ОБЩИНА СОЗОПОЛ. omg OMG OMG -Човекът е привлечен като обвиняем за престъпление по служба, тежко престъпление ! Във връзка със службата му като кмет на общината. И вместо да бъде временно отстранен от длъжността, да бъдат прекратени правомощията му макар и само временно, че вземе да дойдат добри дни за шофьорския плаж „Алепу“ и природата. Аха да стане, ама не стана. Обаче ако си мислят, че ще си измият ръчичките само с кмета на Созопол и да си продължат пъкленото планче да застроят и удавят в бетон ивицата на шофьорския плаж „Алепу“. Няма да стане ! Тук са замесени покровителите на Главболгарстрой, които са вероятно и част от управлението, или най-малкото- участват в разпределението на печалбата от това хотелче на самия бряг. За мен е без съмнение това. Това са ГЕРБ и пак ГЕРБ – в най-восокото им ниво. Аз им предлагам, тъй като идват избори , да спрат наистина строежа на шофьорския плаж „Алепу“, защото аз няма да се уморя да снимам и разпространявам това, което се извършва там . Абсолютно незаконно, посредством документи с невярно съдържание. Знаете ли, че според кадастралната карта- там не е плаж. Там било урбанизирана територия и даже пред строежа имало път. Ама аз не го виждам този път, нито виждам на е нещо урбанизирано там на пясъка, на дюните на шофьорския плаж „Алепу“. Защо хората, които са одобрявали този устройстрвен план, направили тази кадастрална карта. Геолозите, които са направили снимките и измерванията. Кой е допуснал това да бъде обявено като не плаж. Защо тези лица не са обвиняеми за няколко престъпления. Документно престъпление, документна измама – в двете и форми или престъпление по служба. Ако е минало и през съд- престъпление срещу правосъдието и т.н. , и т.н.
След което отидох до Иракли…
Застроеният Иракли! Бетон на плажа! Вижте видеото :
Бетон на плажа : Застроеният Иракли
Можете да гледате във видеото!
В крайна сметка :
РАЗВЪРЗКАТА за шофьорския плаж „Алепу“
ПЪРВО !
Шофьорския плаж „алепу“ петър низамов
След даване на гласност на случаите на застроени дюни на шофьорския плаж „Алепу“ и подадени множество сигнали за незаконна дейност на община Созопол от нашата организация БЮК-Български Юридически комитет-защита.
Има развитие по случая и основният съучастник на Главболгарстрой и Бойко Борисов- кмета на Созопол е вече на мястото си .
На улицата ! Специализираният наказателен съд отстрани от длъжност кмета на Созопол Панайот Рейзи, както и главната счетоводителка на общината Златка Мусева. Спрямо двамата са повдигнати обвинения за длъжностно присвояване в особено големи размери.
В хода на разследването е установено, че в резултат на престъпната дейност на двамата обвиняеми и техен съучастник са присвоили над 2 000 000 лв. собственост на Община Созопол, поверени им да ги управляват.
Парите формално се плащали за строителни дейности, но всъщност постъпвали по сметката на физическо лице, което няма общо с фирмите изпълнители. Рейзи и Мусева са извършили и документни престъпления, като съзнателно се ползвали от неистински частни документи – договори и фактури.
ВТОРО !
След оргомния зрителски интерес към видеата на проверките на Низамов на мпсто и предизвиканото голямо възмущение и с оглед предстоящите избори за ЕП и кметове на общини, министърката на туризма Николина Ангелкова не е поискала да бъде направено изменение на кадастралната карта за отчуждаване на засегнати частни имоти и утвърждаване с акт за изключителна държавна собственост за територията на крайбрежната плажна ивица на съответните земи от плаж „Корал“. Това става ясно от официален отговор на регионалния министър Петя Аврамова, публикуван във Facebook групата „Да запазим Корал”. Становището е във връзка с позиция на Камарата на геодезистите, в която изрично се посочва, че няма нужда от създаване на междуведомствена комисия във връзка с поголовното застрояване на Черноморието, а има нужда от прилагането на закона. В позицията изрично е посочено, че Николина Ангелкова е заявила нанасянето на морските плажове („Алепу“, „Арапя“, „Корал“, „Карантината“), но процедурата не е завършена – неясно защо. Приложен е и документ като доказателство. Всъщност именно за този документ (T-91-00-103/26.06.2017), подписан от Ангелкова, регионалният министър казва следното – „… заявлението за извършване на услуги следва да съдържа вида на заявените услуги, както и обектите, предмет на услугата. В приложеното копие от писмо с изх. номер T-91-00-103/26.06.2017 на Министерството на туризма няма посочени конкретни обекти, за които се заявява изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри“. Заради това МРРБ не е предприело никакви действия. А писмото, подписано от Ангелкова, касае „всички морски плажове“, но без да се посочват конкретни имена.
НАШИТЕ РАЗКРИТИЯ :
КАК ГЛАВБОЛГАРСТРОЙ ПРИДОБИ шофьорския плаж „Алепу“ БЕЗПЛАТНО С ПОДПИС НА ЗАМ. МИНИСТЪР ПРИ КАБИНЕТА НА БЕРОВ .
Аркутинският плаж между Созопол и Приморско е един от най-хубавите по южното ни Черноморие. В близкото блато се срещат редки растителни видове, наоколо има гъсти гори, а птиците всяка година минават оттам отлитайки за топлите страни. Над самия плаж обаче от десетилетия стърчат изтърбушени и зеещи с лице към морето няколко недовършени бетонни сгради. Всеки, който минава оттам или решава да плажува наоколо редовно си задава въпроса какво всъщност представлява този страшен и празен скелет надвиснал над летовниците по плажа и гледащ към изгрева в Черно море.
В края на 70-те години властва безметежното управление на Тодор Живков, а дъщеря му е във вихъра си. Като силна политическа фигура покровителствана от баща си, тя успява да налее милиони в най-различни културни мероприятия и проекти, а те са повече от амбициозни. Най-популярният от тях е домакинството на международната детска асамблея “Знаме на мира”, която Людмила Живкова успява да организира през лятото на 1979 г. По същото време хората около нея избират Аркутино за мястото, където да се построи курортен комплекс за надарени деца под егидата на „Знаме на мира“, нещо като „Знаме на мира-2″Дъщерята на Първия е искала в тези сгради, които и сега изглеждат интересни и различни като архитектурно решение, да приютят най-талантливите деца на България и на света, за да се обучават и да станат бъдещите ръководители на Земята в организации като ООН и ЮНЕСКО. Людмила е правела опити да изгради бъдещ елит, който да управлява света без войни, а само чрез взаимно разбирателство, сътрудничество и взаимопомощ. Това са и основните принципи на асамблеята „Знаме на мира“. А най-свръхамбициозният и проект е предвиждал да създаде т.нар. „Звездна карта“, в която е трябвало да се картотекират всички талантливи деца по света, за да се превърнат те в приятели на България. Но идеите на Людмила Живкова за „Звездната карта“, за асамблеята, за училището за талантливи деца в Аркутино и за друго училище в Странджа планина се посрещат на нож от Москва. Според някои слухове именно тези нейни начинания подписват и смъртната й присъда.618×412След внезапната й смърт през лятото на 1981 г., българската държава създава фондация „Людмила Живкова“, която трябва да се явява като продължител на нейните схващания. Комплексът на Аркутино е едно от тях и е замислен като творческо-екологична структура, която да работи във веригата „Колежи на обединения свят“ под патронажа на принц Чарлз. Идеята за български клон на обединените колежи е взаимствана малко след смъртта на Людмила.Така държавата в лицето на фондация „Людмила Живкова“ и Комитета за култура – Център „Знаме на мира“ решава да изгради на Аркутино екоселище за талантливи деца (Творчески-екологичен комплекс „Ропотамо“) и да направи мястото част от инициативата на един германец за верига училища по цял свят, където учениците да се срещат с връстниците си от чужбина и това да доведе до един по-добър свят. В недовършените сгради е трябвало да се обучават над 250 български и чуждестранни деца по специална програма.7През 1984 г. земите предвидени за застрояване са отчуждени, а година по-късно е издадено и разрешението за строеж. Извършени са съответните проучвателни дейности и строителството е започнато. Теренът с обща площ над 668 декара, се намира на морския бряг в преходната зона към резервата “Ропотамо”. Както и при други проекти, свързани по някакъв начин с дъщерята на Първия, не се пести от багери, бетон и, където се наложи, взривове. Тонове и тонове бетон са изсипани баш на една крачка от самия бряг. Мащабите на проекта могат да засрамят и много инвеститори от безумните времена преди кризата 20 години по-късно – над 600 декара земя вече никога няма да са диви, даже и по устройствен план.През 1988 г. градежът е спрян. Според други данни строежът е замразен след 10.XI.1989 г. заради протестите на силната тогава „Екогласност“, тъй като сградите щели да пречат на полета на птиците.2Демокрацията заварва в комплекса „Знаме на мира-2″ два грамадни корпуса завършени на етап груб строеж, а от третия е изграден първият етаж. Твърде далеч от пускане и твърде скъпо за взривяване. Следва прехвърляне на собствеността между различните ведомства. С протокол от IX/1990 г. Министерството на културата прехвърля собствеността на Министерството на просветата. Държавата харизва почти цялото пространство в района на „Главболгарстрой“ през 1995 г. „, която пък е приватизирана през 1997 г. На обекта не идват нито държавни багери, нито пък частни.През 2006 г. „Главболгарстрой“ продават земята с комплекса на някакъв британски инвестиционен тръст. Но само година след сделката, на по-малко от километър в северна посока компанията изгражда ваканционно селище. Иначе казано, частните багери идват, ама за да копаят на съвсем друго място. Така вместо да завършат комплекса, те решават да съсипват природата някъде другаде.През последните години не е издавано разрешение за строеж в рамките на „Знаме на мира-2″. В същото време, той е върху урбанизирана територия и в проекта за изменение на Общия устройствен план на община Созопол, а там е предвидено курортно застрояване. Някогашният летен център за надарени деца може и да бъде достроен, ако експертиза покаже, че сградите са в добро състояние и инвеститорът е решил, че си заслужава. Реални изгледи това да се случи обаче няма.30 години след първата копка призрачните бетонни гиганти продължават да се изивисяват над главите на летовниците. Около тях са израснали дървета и храсти, които са естествен преход към пясъчните дюни с техните уникални цветя и треви.9 В една част от недостроения комплекс се влиза лесно – само трябва да кривнеш от пътя за плажа и да се набереш по бетона тук и там. По някои от стените има грозни графити. Наоколо се търкалят и празните флакони от спрейовете. Личи си къде са били скелетата, на поразия стърчат арматури. Не изглежда да е крадено поради простата причина, че частният път (за чиято законност може да се поспори) долу затруднява проникването на газки, каруци и бусове за возене на метал. И най-злите пазители на реда обаче не могат да опазят строежа от природата. Тя бавно, но сигурно го завзема. След още 25 години бездействие, почивният комплекс сигурно ще изглежда като един голям изкуствен риф на сушата – композиция от изцяло зелени кубчета с по една гора отгоре.
Вкарани са тайно земите на плажа , собственост на асамблея "Знаме на мира" в активите на държавното още тогава "Главболгарстрой" безвъзмездно точно преди да бъде приватизирано последното
2. Фирма основен източник на офшорните авоари на Бойко Борисов СТРОИ ВЪРХУ ШОФЬОРСКИЯ ПЛАЖ СЛЕД СОЗОПОЛ ?
4 МЛРД. ДОЛАРА В ОФШОРНИ СМЕТКИ НА БОЙКО БОРИСОВ РАЗКРИ Международното Разследване „ДОСИЕТА ОТ РАЯ“
За корупционните схеми на Борисов се заговори само няколко месеца след, като пое поста. Тогава още под сурдинка се носеха слухове, че бившия бодигард на Тато се е облажил с милиони от алкохолни фирми, за да не ги преследва за фалшиви бандероли. Говори се, че Бойко е неформален собственик с 30% в една от най-крупните фирми за алкохол. “Бойко има интереси в абсолютно всяка една сфера на икономиката. Той е неформален съдружник в даден бизнес по една и съща схема – бизнесменът е принуден да прехвърли част от дяловете на фирмата си в офшорно дружество”, категорични са финансисти.
Според тях, най-големите авоари ги е натрупал от ударното пътно строителство, защото почти всички големи обществени поръчки се печелят директно от “Главболгарстрой”, който е собственост на Симеон Пешов. Любопитно е, да научим също, че преди 3 години Пешов е игнорирал тихомълком съдружника си, който притежаваше 33% от фирмата. Мълви се, че строителният магнат се е разделил със съдружника си, за да може Бойко Борисов да заеме мястото му. “Част от акциите на “Главболгарстрой” е неясна – дяловете са на фирма, регистрирана в офшорна зона”, разкрива икономист, който е наясно с това. Според политиците от опозицията печалбата на Бойко от строителния сектор надвишава 500 милиона лева. Сред представителите на стопанския елит, Бойко изнася милионите си с куфар с правителственият самолет, който ползва, когато реши.
Някои факти за шофьорския плаж „Алепу“. Какво предшества скандалното строителство?
Фирма основен източник на офшорните авоари на Бойко Борисов СТРОИ ВЪРХУ ШОФЬОРСКИЯ ПЛАЖ СЛЕД СОЗОПОЛ ?
Имаме задължението да поднесем по разбираем начин на обществеността някои публично известни факти за скандалното строителство в м. „Алепу“ край Созопол без страх от огласяването на истината! Всъщност, истината стана ясна и беше призната наживо в репортажа на Лора Стаматис по бТВ от инвеститора: „Община Созопол е допуснала по-завишени показатели за застрояване!„…
Тук трябва да се има предвид, че въпреки одобряването на ПУП преди влизане в сила на ЗУЧК, проектът е одобрен след обнародването на закона, което означава, че задължително е трябвало да бъде приведен към изискванията му.
§ 6 от ПЗР на ЗУЧК: „Одобряването на плановете по чл. 18, ал. 1, т. 3, които към датата на влизането в сила на този закон са внесени за съобщаване, приемане и одобряване по реда на чл. 128 от Закона за устройство на територията, се довършва по досегашния ред, но при спазване на изискванията на този закон.“
Какво означават завишените показатели?
И какво общо има премиерът Бойко Борисов?Има ли общо Бойко Борисов с даване на разрешението?Това означава, че за урегулиран имот с площ 7423 кв.м (какъвто е въпросният), могат да бъдат постигнати следните обеми (без подземното строителство):
Застроена площ (стъпката на сградите върху терена):
По закон: 1484 кв.м, а според проекта: 2226 кв.м (разлика: 742 кв.м);
Разгъната застроена площ (площта на всички етажи):
По закон: 3711 кв.м, а според проекта: 8907 кв.м (разлика: 5196 кв.м);
Етажи:
По закон: 2+терасовиден, а според проекта: 3+терасовиден (разлика: 1 етаж).
Ето и за какви етапи на строителство става въпрос, според инвестиционното предложение на инвеститора, депозирано в РИОСВ – Бургас:
Чл. 96. …
(4) (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2015 г.) Строителни и монтажни работи, извън тези по ал. 3, за които се изисква издаване на разрешение за строеж, се разрешават в свлачищни райони, вписани в регистъра по чл. 95, ал. 2, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план след:
1. осъществяване на геозащитните мерки и дейности по ал. 3, ако е доказано, че това е необходимо с резултати от проведени инженерно-геоложки и хидрогеоложки проучвания за общата и локалната устойчивост на територията, приети от специализиран състав на съответния експертен съвет към органа, компетентен да одобри подробния устройствен план;
2. отчитане на положителен ефект от изпълнението на мерките и дейностите по т. 1;
3. предварително съгласие на министъра на регионалното развитие и благоустройството, издадено в едномесечен срок от постъпване на искането, което се вписва в разрешението за строеж.
(5) Ефектът от изпълнението на геозащитните мерки и дейности по ал. 4 се отчита чрез мониторинг по чл. 95, ал. 3.
Доколкото стана ясно, обаче, строи се не само геозащитното съоръжение!
Друг твърде интересен проблем, който беше повдигнат е „изчезването“ на общинския имот…
Шофьорския плаж „алепу“
Този имот, всъщност граничи с плажа. Дори, според специализираната карта, находяща се в АГКК и достъпна от всяка точка на земното кълбо по електронен път, има разминаване между границата на плажа и имотната граница. Но това е по-малкия проблем… По големият е разминаването между вида собственост, отразена в кадастралния регистър и тази по закон и според инвестиционното предложение. В кадастралната карта, имотът е посочен като частна общинска собственост (т.е. може да бъде търгуван от общината), а по закон, след като общински имот е улица, той е публична общинска собственост, без да се съставя нарочен акт за него. Да не говорим, че предназначението на този имот трябваше да бъде „За природозащита“… Случайна или нарочна, тази грешка е много удобна за заличаването на склона, по който природозащитни организации алармираха, че гнездят редки видове птици.Всъщност, никъде директорът на РИОСВ – Бургас не се е произнесъл за заличаването този склон (имотът между плажа и частния имот). Това е още едно изключително сериозно нарушение на екологичното законодателство, ЗУТ и ЗУЧК! Нарушава се Конституцията на Република България!Това е недопустимо!С едно изречение: Фирма основен източник на офшорните авоари на Бойко Борисов СТРОИ ВЪРХУ ШОФЬОРСКИЯ ПЛАЖ СЛЕД СОЗОПОЛ ?
Надяваме се да сме Ви били полезни!
С уважение:
инж. Йоан Каратерзиян
Председател на Управителния съвет на
Камарата на геодезистите в България
гр. Варна, 24 януари 2019 г.
P.S. За съжаление, не можахме да намерим документация за одобрения подробен устройствен план, която задължително трябва да е публикувана на официалната електронна страница на общината. Това беше важно, за да разберем дали всички изисквания на закона са спазени при проектиране и процедиране на подробния устройствен план. Например, там задължително трябва да има информация дали въпросният комплекс ще бъде изграден на нивото на плажа или на нивото на горния път, дали за достъп до плажа общината ще плати на собственика на земята, как се осъществява достъпа до имота, който ще бъде застроен и много други въпроси. Практиката на укриване на информация е обичайна, но незаконна. За съжаление, министърът на регионалното развитие и благоустройството не я санкционира, въпреки многократните ни сигнали по този въпрос!
Само че, както обикновено, нещата на втори план са малко по-различни. Наградите се дават от Българската строителна камара. Неин председател е Симеон Пешов. Но Пешов е и шеф на „Главбулгарстрой”. Класирането на „Топ 50+ в строителството” се извършва на база информацията в публичната част на Централния професионален регистър на строителя, каквото й да значи това. Направо да се обърка човек: шефът на всичко престижно в строителството си дава две от годишните награди, едната от които платинена. Нещо като „Оскар”-и за режисура и най-добър филм. Тези награди със сигурност ще заемат своето място в звездната биография на приватизираната по спорен, според някои начин. Когато участват в конкурси за държавни поръчки или зад граница, главболгарстройци изтъкват тези свои награди. Без да уточняват, че всъщност са се самонаградили… Все едно жури на Пловдивския панаир да даде две награди за най-добре организиран панаир и за още нещо на Пловдивския панаир. Не, не е смешно.
И какво общо има премиерът Бойко Борисов?
Припомняме някои от скандалите около „Главболгарстрой”, които биха могли да минат и за инспирирани от подмолната родна строителна мафия, която не може да се примири с факта, че на пазара има толкова талантливи и успешни фирми като ГБС. Завист, завист и пак завист. Преценете сами.
Има ли общо Бойко Борисов с даване на разрешението?
Съобщение в медиите: Строителната фирма „Главболгарстрой“ (ГБС), която спечели конкурса за изграждането на нова спортна зала в столицата, се е съгласила да я построи за 17.6 млн. по-малко, отколкото се бе договорила с кабинета „Станишев“. Това стана ясно във вторник след среща на премиера Бойко Борисов, министъра на физическото възпитание и спорта Свилен Нейков и шефа на ГБС Симеон Пешов.
Конкурсът за проектиране и изграждане на новата многофункционална спортна зала в София, която ще е част от комплекса „Червено знаме“ на Четвърти километър, бе спечелен от „Главболгарстрой“ АД тази година с цена 107.624 млн. лв. без ДДС.
Новото правителство поискало да се направи оптимизация на разходите, да се използват икономични строителни материали и да се прецени колко може да се спести от цената. В крайна сметка строителят се съгласил на цена от 90 млн. лева, които ще му бъдат изплатени на равни вноски през 2010 г. и 2011 г. По думите на Пешов, печалбата на фирмата му щяла да е нулева, но изпълнението на проекта щяло да му позволи да запази работните места на строителите, което било по-важно в условията на криза. ГБС ще спечели и от рекламата, която ще си направи с изпълнението на престижния проект.
В бюджета за тази година няма планирани средства за започване на сградата, затова ГБС ще вложи собствени 10 млн. лева до април догодина, за да може сградата да се завърши до 1 август 2011 г., каквото е обещанието и на строителя, и на възложителя.
„Главболгарстрой“ беше замесена в скандал миналата седмица, когато стана ясно, че бившият регионален министър Асен Гагаузов й е възложил ремонт на сградата на МРРБ за цена от близо 2000 евро на квадрат. Документите по сделката бяха изпратени в прокуратурата. По този повод Борисов заяви във вторник, че един договор с друг не си приличат. „Предишният министър, каквото си е подписал и както се е договорил, като дойде проверката, ще си дава съответно своето обяснение. Благодаря на г-н Пешов, че когато работи с мен, се съгласява на условия, които слагаме пред публиката и обясняваме откъде сме ги спестили“, каза Борисов.
Фирма основен източник на офшорните авоари на Бойко Борисов СТРОИ ВЪРХУ ШОФЬОРСКИЯ ПЛАЖ СЛЕД СОЗОПОЛ ?
Коментари на читатели в интернет:
И какво общо има премиерът Бойко Борисов?
Има ли общо Бойко Борисов с даване на разрешението?
Нещо ни будалкат – как по-евтино? Ако при цените на стр. материали през 2007-08 г. стр. фирми изграждаха 1 кв. м. жилища за по 350-400 евро с печалба за тях, а го продаваха за 1000-1200 евро средна цена, каква е била печалбата за тези фирми.
Цената на залата е определяна към 2007-2008 г. Което значи, че тя е формирана 1/3 за строителя с печалба, и 2/3 пак печалба за строителя. И то при цени на стр. материали 2007/08 г. А КАКВА Е СЕГА ЦЕНАТА, ПЕЧАЛБАТА И т.н. на залата при новите цени на стр. материали, които бележат значителен спад. Няма такова нещо господа – работи се с по-малка печалба, но сравнена с огромните печалби на стр. фирми към 2007/08 г. Е, СЕГА СА МАЛКО ПО-МАЛКИ, НО КЪДЕ ПО СВЕТА ИМА ТАКИВА ПЕЧАЛБИ И КАТО ДНЕС? Вместо 300 % печалба, тя спаднала на 250 %. Ха сега де, не ни ли будалкат?
Тази зала е една проста конструкция тип „Мархи” и оградена със стени. Тя няма да струва повече от 40 мил. лева. Земята е общинска. За какъв отказ от печалба става въпрос. Защо не обявиха конкурс по европейски правила. Та тази фирма направи ремонта на строителното министерство. И си спомнете, че те финансираха Бъдеще за България на Елена Костова. Това е фирмата на власта и тя продължава да финансира партиите с тлъсти комисионни. Не случайно и ръководителя и е председател на камарата на строителите. Мафията си остава !!!!!!!!!! Хора бдете !!!!!!!!
В. „Стандарт”, 07.08.2009 г.
Фирма основен източник на офшорните авоари на Бойко Борисов СТРОИ ВЪРХУ ШОФЬОРСКИЯ ПЛАЖ СЛЕД СОЗОПОЛ ?
Строителната гилдия скочи срещу Пешов
И какво общо има премиерът Бойко Борисов?
Има ли общо Бойко Борисов с даване на разрешението?
Скандалният ремонт на строителното министерство, глътнал 42 млн. лв., разбуни гилдията. Одобрената от бившия министър Асен Гагаузов сделка бе дадена на прокурор от неговия наследник Росен Плевнелиев. Собственикът на компанията „Главболгарстрой“ Симеон Пешов, която е прибрала парите за съмнителния ремонт, е длъжен да подаде оставка като председател на Камарата на строителите в България.
Това заявиха пред „Стандарт“ шефове на водещи фирми в гилдията. Не е морално след явна корупция Пешов да запази поста си, особено ако прокуратурата докаже, че ремонтът е далавера, настояват негови колеги. Те са единодушни, че цената за ремонт е завишена в пъти. Дори луксозното ново изграждане на сгради със специфики като хотели не излиза повече от 500 евро на кв. м, обясни членът на Управителния съвет на камарата Калин Балкански. В същото време ремонтът на строителното министерство, поръчан от Гагаузов, е за 2254 евро за кв. м. Така излиза, че цената е надута над 4 пъти. Ако прокурорската проверка докаже нарушения, аз съм сигурен, че Симеон Пешов ще си подаде оставката, смята Балкански. На същата позиция са и много негови колеги.
„За никого в бранша не е тайна, че от години Пешов коли и беси. Този път обаче прекали“, заявиха пред „Стандарт“ строителни предприемачи. Те настояват корумпираните фирми да понесат последствията от действията си. Към камарата има етична комисия и след края на прокурорската проверка, ако има нарушения, тя ще заседава. При явно погазване на морала виновната компания следва да бъде публично порицана.
Фирмата на Симеон Пешов „Главболгарстрой“ е спечелила скандалния конкурс за ремонт на сградата на строителното министерство като единствен участник в търга. При това на цени няколко пъти по-високи от реалните, алармира преди дни пред „Стандарт“ регионалният министър Росен Плевнелиев. 2254 евро е струвал на данъкоплатците всеки квадратен метър от обновеното крило на сградата.
Компанията често печели големи поръчки на ведомството. Както разкрихме, още 42 млн. лв. са договорени с ГБС за изграждането на модерна пречиствателна станция в Сливен. Финансирането на част от проекта е трябвало да дойде от ИСПА и заем на Световната банка, но парите са дадени от бюджета на Гагаузов. Заради подобни недалновидни сделки министерството е изправено пред фалит, категоричен е Плевнелиев. Той вече изпрати сделката на прокурор.
Във вторник вечерта обаче министър Росен Плевнелиев вече бе на съвсем друго мнение. Лично той връчи една от наградите на славните строителни витязи от „Главбулгарстрой”, което значи, че се е отърсил от заблудите и е помъдрял. Хайде кажете сега, драги читатели, бизнес или политика правят двете главни П & П в строителството? „Всичко тече, всичко се променя и не можем да влезем два пъти в една река”, е казал за подобни случаи Хераклит.
Може, може, биха го поправили Пешов и Плевнелиев, абсолютно справедливо.
Фирма основен източник на офшорните авоари на Бойко Борисов СТРОИ ВЪРХУ ШОФЬОРСКИЯ ПЛАЖ СЛЕД СОЗОПОЛ ?
И какво общо има премиерът Бойко Борисов?
Има ли общо Бойко Борисов с даване на разрешението?
Някои факти за строежа на самия плаж в Аркутино. Какво предшества скандалното строителство? ( Петър Низамов )
4 МЛРД. ДОЛАРА В ОФШОРНИ СМЕТКИ НА БОЙКО БОРИСОВ РАЗКРИ Международното Разследване „ДОСИЕТА ОТ РАЯ“
За корупционните схеми на Борисов се заговори само няколко месеца след, като пое поста. Тогава още под сурдинка се носеха слухове, че бившия бодигард на Тато се е облажил с милиони от алкохолни фирми, за да не ги преследва за фалшиви бандероли. Говори се, че Бойко е неформален собственик с 30% в една от най-крупните фирми за алкохол. “Бойко има интереси в абсолютно всяка една сфера на икономиката. Той е неформален съдружник в даден бизнес по една и съща схема – бизнесменът е принуден да прехвърли част от дяловете на фирмата си в офшорно дружество”, категорични са финансисти.
Според тях, най-големите авоари ги е натрупал от ударното пътно строителство, защото почти всички големи обществени поръчки се печелят директно от “Главболгарстрой”, който е собственост на Симеон Пешов. Любопитно е, да научим също, че преди 3 години Пешов е игнорирал тихомълком съдружника си, който притежаваше 33% от фирмата. Мълви се, че строителният магнат се е разделил със съдружника си, за да може Бойко Борисов да заеме мястото му. “Част от акциите на “Главболгарстрой” е неясна – дяловете са на фирма, регистрирана в офшорна зона”, разкрива икономист, който е наясно с това. Според политиците от опозицията печалбата на Бойко от строителния сектор надвишава 500 милиона лева. Сред представителите на стопанския елит, Бойко изнася милионите си с куфар с правителственият самолет, който ползва, когато реши.
Представителството на Европейската комисия в България , Представителството на Европейската комисия в България , Представителството на Европейската комисия в България
Бойко Методиев Борисов е роден на 13.06.1959 год. в София – гр. Банкя.
Баща му – Методи, до 1987 год. е служител на Софийско градско управление – МВР.
Бил е началник на 2-ри сектор в столичната противопожарна охрана.
Членувал в БКП. Уволнен заради извънбрачна връзка.
Майка му – Венета Борисова е починала. Била е начална учителка в Банкя.
Сестра му Красимира Методиева Иванова, род. 1956 год. и живуща в София, кв. Княжево, работи като лекар-педиатър в бившата ІІІ АГ-болница, Княжево. Болницата е приватизирана от акционерно дружество с нейно дялово участие. Съпругът й е адвокат. Имат син, студент по право.
Бойко Борисов има дъщеря от разтрогнат брак – Венета, която учи в САЩ, Лос Анджелис. Бившата му съпруга Стела е лекарка. От 1988 г. съжителства с Цветелина Бориславова (вж. Приложение № 1).
Бойко Борисов завършва средно образование в гр. Банкя.
Бойко Борисов е бил секретар на комсомолската организация в училището.
Бойко борисов
Бойко Борисов
През 1977 год. кандидатства във Висшата специална школа на МВР в Симеоново, факултет „Държавна сигурност“, но e пренасочен и приет във факултет „Противопожарна охрана“ с оглед миналото на дядо му (разстрелян на 22.09.1944 год.). През 1982 г. се дипломира като инженер по специалността „Противопожарна техника и безопасност“ с чин младши лейтенант. Редовната си военна служба отбива в ШЗО-Плевен през периода 1977-1978 год. Активен състезател по карате. Бил е треньор на националния отбор по карате.
В системата на МВР започва работа като командир на взвод, а по-късно е командир на рота в СГУ-МВР – “Противопожарна охрана”. Впоследствие е преназначен в ЦУПО (Централно управление на противопожарната охрана). Известно време е физкултурник на Софийско градско управление – МВР.
От 1985 г. до 1990 г. е преподавател и завеждащ катедра във Висшия институт за подготовка на офицери и научноизследователска дейност (ВИПОНД) на МВР. Има защитена докторска дисертация.
През 1989 год. е командирован с курсантски взвод в района на Каолиново, Дулово и Разград за охрана на селскостопански обекти и оказване помощ по прибиране на реколтата след масовите изселвания на местните жители в Турция. (Неговите твърдения в интервюта от 2001 г., че в този период е командвал батальон не отговарят на истината.)
През 1990 год. Бойко Борисов отказва да подпише декларацията за откз от членство в БКП (деполитизиране) и напуска системата на МВР и започва личен бизнес в областта на охранителната дейност.
В този период установява сътрудничество и взаимодействие с публично компрометирани лица и фирми, занимаващи се рекет, връщане на пари от неизправни длъжници и други незаконни дейности
(вж. Приложение № 1).
Показателно в тази насока е дългогодишната съобщна дейност, вкл. ползването на общ офис в парк хотел „Москва“, с Младен Михалев „Маджо“, Румен Николов „Пашата“ и др.
Налице са данни от много източници и публикации в пресата, че охранителната фирма на Бойко Борисов “Ипон” също е съпричастна криминални деяния, в т. ч. и към неразкритото убийство на лице на 05.12.1994 г. в “Зона Б-5” (фирмата е била наета като посредник за възстановяване на дължими от убития няколко десетки милиона лева на известна фирма). Не е разкрит и случаят с кражбата на 500 000 лв. от касата на “Ипон” и последвалото убийство на извършителя (служител във фирмата) и неговата приятелка в района на гр. Враца.
Предвид връзките на Бойко Борисов с организираните престъпни структури през 1998-2000 г. е изучаван от Националната служба за сигурност (ОР Румен Йорданов) с цел привличането му за негласен сътрудник.
В този период е давал регулярна информация за поведението и действията на лидери на престъпни силови структури и други криминално проявени лица. (Тогава, а в някаква степен и понастоящем, откриването на оперативна разработка или регистрирането на определени лица като агенти и нещатни сътрудници или кандидати за такива, се е използвало като форма за осигуряване чадър при осъществяване на незаконосъобразни действия в полза на конкретни управленски или корпоративни кръгове.
Като пример – Поли Пантев, Косьо “Самоковеца”, Славчо Б. Христов и много други.) Папката със събраните за Бойко Борисов материали, заедно с постъпилите от него сведения са били докладвани на тогавашния директор на НСС ген. Атанас Атанасов и вербовката е била одобрена, но не е осъществена поради настъпилите кадрови и структурни промени в спецслужбата след парламентарните избори през 2001 г.
Понастоящем “Ипон” се нарежда сред най-големите охранителни фирми в страната (охранителният й състав възлиза на около 800-900 души).
Фирмата охранява редица обекти и лица, вкл. „Мобилтел“, тръбопроводите на „ЛУКойл“, хазартната фирма „Ай Джи Ем“, Първа източна международна банка, „Булинс“; къщите и вилите на Славчо Христов, Николай Маринов „Маргина“, Младен Михалев „Маджо“ и др. През лятото на 2000 год. „Ипон“ поема физическата охрана на Общинска банка с протекциите на Стефан Софиянски, Сава Джендов (бивш началник на УБО) и др. От пролетта на 2001 год. „Ипон“ охранява и алкохолната фирма „Синхрон инвест“.
След назначаването на Борисов за гл. секретар на МВР, той прехвърля акциите си от фирмата на Д. Бадънков (бивш началник на направление „Охранителна полиция“ към СДВР, чийто син е служител на ГКПП-Аерогара София).
На възловата длъжност в системата на МВР е лансиран на премиера от бизнесмени и политици със съвпадащи интереси за запазване контрола върху обстановката в страната след последните парламентарни избори:
– о. з. ген. Любен Гоцев, о. з. ген. Бриго Аспарухов и др., ориентирани към съхраняване и разширяване значението и участието си в управлението на обществено-икономическите и политически процеси;
– кръга “Банкя” (контролиращ ключови властови структури – главно в МВР, МФ и МП, и с огромно влияние върху сенчестата икономика и организираните силови структури), включващ Чавдар Чернев, Димитър Събев, Максим Димов, Виктор Вълков, Ивайло Трифонов, Славчо Б. Христов и др., с цел избягване риска от трусово разграждане изградените и функциониращи сенчести финансово-икономически схеми.
За кратък период се налага като ключова ръководна фигура в системата на МВР, въпреки липсата на професионални познания, разбиране и опит в полицейската дейност и очевидните безсъдържателност и хаотичност на предприетите от него действия. За това спомагат:
атрактивното му публично поведение, ориентирано към формиране на обществена видимост за наличие на решителност, воля и възможности за решаване проблемите на борбата с престъпността на фона на слабите енергичност и реактивност на министър Петканов;
съдействието на бързо разширилият се кръг от обществено-политически и икономически субекти (фирми, групировки, политически дейци, медии), открили в лицето му шанс за оптимално съхраняване на изградената политико-икономическа властова схема, като резултат от толерантния му подход спрямо реалните възлови фигури, свързани със сенчестия и престъпен бизнес.
Ходове на Бойко Борисов в тази посока:
Отсъствие на действия по активирането на заведени и откриването на нови оперативни дела и сигнали за определени лица и структури в паралел с наличните безспорни свидетелства за негови регулярни срещи с тях, а именно:
бивши и настоящи ръководители в системата на МВР (ген. Атанасов, Сл. Босилков, и др.), обезпечавали отклоняването на средства от контрабандните канали за нуждите на кабинета “Костов” и с данни за съпричастност към функционирането на дълбоко вградените корупционни мрежи с базово значение за основни престъпни дейности (контрабандата, наркотрафика, кражбите и задграничния трансфер на автомобили и др., които са практически неосъществими без информационно обезпечаване и техническо осигуряване от страна на полицейските и специалните служби и свързаните с властта охранителни фирми).
Това е придружено с тяхната настоятелна немотивирана публична подкрепа, без да се дава ход на наличните данни за техни неправомерни действия в битността им като държавни служители. (Напр. действията им по отношение водените в НСС и ЦСБОП разработки на Косьо “Самоковеца”, сигналите за контролираната от ген. А. Атанасов контрабанда на ГКПП-Русе, оперативните дела на РДВР-Хасково от 1997 и 1998 г.,).
престъпните лидери Младен Михалев (“Маджо”), Костадин Димитров (“Косьо Самоковеца” – засечени са няколко негови срещи в хотел на Боровец с приближени на Бойко Борисов), Методи Методиев (“Мето Илиенски”), Георги Илиев (проведената среща с него през м. януари т. г. е завършила със скандал). На настоящия етап, извън спорадичните публични бойки заявления срещу членове на техните структури от второ и трето ниво, не съществува готовност и нагласа за разгромяването или поне частичното им неутрализиране за някакъв обозрим период.
Провеждане на кадрова политика, ориентирана към възстановяване и укрепване на служители с нееднозначна професионална и личностна характеристика, вкл. такива, за които има множество свидетелства за нерегламентирани контакти и връзки с криминални структури – Красимир Петров, (директор на РДВР-Бургас), Стоян Велчев (зам.-началник на СДВР – МВР), Веселин Павлов (зам.-началник на НСГП), Венцислав Великов (зам.-началник НСБОП), Огнян Атанасов (директор на ДОИ-МВР), Красимир Младенов (зам. директор на НСБОП), Николай Начев (началник на икономическото направление в НСС), Янчо Станчев (началник ДОИ-Хасково), Николай Григоров (началник служба “Полиция” – СДВР), Цветан Сечанов (началник служба „Полиция“ в РДВР – София окръг), Александър Василев (началник на 02 РПУ-София, вкл. директора на ДНСП Васил Василев и др. (Вж. Приложение № 1)
Очерталият се паралел между личните амбиции на Бойко Борисов и интересите на корпоративни и партийно-клиентелистки кръгове дава тласък за неговото форсирано оформяне и използване като реален политически фактор с нарастващо значение за бъдещото конфигуриране на политическата власт.
Ходове в тази насока:
дискредитиране и отстраняване от политическата сцена на Стоян Ганев – данните са, че Бойко Борисов е предоставил на премиера компрометиращи материали за Стоян Ганев, в т. ч. подадена му от ген. Атанас Атанасов информация за номерата на негови сметки в задгранични банки. Постигнатата цел е неутрализиране на рисково силното за него влияние на приближения до премиера началник на кабинета му (респективно пресичане достъпа до изпълнителната власт на считания за протеже на БСП Васил Божков “Черепа”) и превръщане на Бойко Борисов в първостепенно довереното лице на Симеон Сакскобургготски.
Размиване причастността на главния секретар на МВР към този акт е постигнато чрез подходящи коментари в пресата (в. “Сега”: “Сега генералът изглежда точно на мястото си… Нещо повече – той стана най-популярният човек във властта. За разлика от Ганев, Борисов съвсем ясно заявява, че няма намерение да драпа за по-висок от отредения му пост. От всички думи и действия на главния секретар на МВР може да се отсъди, че той признава един-единствен авторитет над себе си – премиера – и ще му е предан до края.”). Пуснати са в обръщение и всевъзможни предположения и слухове, в т. ч. шоково невероятни (завършила с разрив хомосексуална връзка между премиера и Ст. Ганев).
настъпателно надхвърляне рамките на отговорностите и компетенциите му като главен секретар на МВР, способствало за принизяване значението и статута на вътрешния министър и установяване на практическо вътрешноведомствено двувластие.
принизяване отговорността на гл. секретар на МВР за състоянието на криминогенната обстановка в страната чрез нестихващи публични атаки срещу следствието, прокуратурата и съда, с цел фокусиране вниманието на обществото (и влиятелните фигури в изпълнителната власт) основно върху пасивите на съдебната система. Удобно формираният резултат е бързо завишаване на личната популярност на Бойко Борисов за сметка на нарастващото междуинституционално напрежение, а следователно и на стабилността на управлението на страната. Разчетът предвижда безусловно ситуиране на Бойко Борисов на възлова властова позиция в бъдещата управленска схема при дискредитиране и отпадане на сегашния кабинет.
безусловно неутрализиране на конкурентните сенчести структури (Васил Божков “Черепа”, “баретите”, ВИС). Данните са, че отдавнашната остра непрязън между Алексей Петров и Бойко Борисов (респективно Младен Михалев “Маджо” и Румен Николов “Пашата”) прераства в открито противопоставяне с назначаването на последния за гл. секретар на МВР.
Причините за това са силните притеснения на Борисов от наличните в Алексей Петров компрометиращи данни за него; значителната поддръжка на влиятелни еврейски кръгове (съвместен бизнес, поддържана стабилна връзка с бившия посланик на Израел Давид Коен); застрашително силните му позиции във Военна и Главна прокуратура (Никола Филчев), службите в системата на МВР (Филко Славов) и политическите партии .(Надежда Михайлова); даващи реални шансове на опитите за неговото лансиране за шеф на НСБОП.
Стрелбата срещу Алексей Петров през м. август т. г. беше използвана за легитимиране масираната атака срещу свързаните с него структури и трайното му игнориране като рисков за Бойко Борисов фактор. (Паралелния резултат е отклоняване на общественото внимание от неочаквано проявилата се причастност на Борисов към схемата за продажбата на “Булгартабак” – публикувания в пресата запис на срещата на Майкъл Чорни с консултанта по сделката Георг Цветански”)
създаване на необходимите предпоставки и условия за изтласкване на Бойко Борисов високо в йерархията на изпълнителната власт. Това се потвърждава от споделеното от него в тесен кръг твърдо намерение да се кандидатира за кмет на предстоящите местни избори, което ще му проправи пътя до поста на министър-председател. Базирано е на преценката му, че много скоро, поради задълбочаващи се здравни проблеми, Симеон Сакскобургготски няма да бъде в състояние да се справя със задълженията на премиер и ще слезе от българската политическа сцена.
На настоящия етап заплаха при реализацията на политическия възход на Бойко Борисов се очертава от страна на:
някои внимателно наблюдаващи страната външни фактори – САЩ и някои европейски страни, разполагащи с достатъчно информация за него самия като личност и за същностните подбуди на подкрепящите го финансово-икономически и политически кръгове. На проведена през м. май т. г. среща в Румъния на министрите на външните работи на ЕС, представителят на Португалия в пряк текст е заявил, че одобряването на кандидатурата на България е силно несигурна, предвид лансирането на криминално проявения Бойко Борисов на високите етажи на изпълнителната власт. След обсъждане присъствалите на срещата български представители постигнали съгласие до срещата в Прага да не се дава гласност на заявената на форума позиция.
професионалните кръгове от системата на МВР и образованите слоеве от населението, разполагащи с информация и възможности за обективна оценка на действията и преследваните цели от Бойко Борисов и поддържащите го кръгове. Индикация за това са преобладаващия брой негативни становища в Интернет-форумите и коментарните рубрики на електронните издания на вестниците (негативните оценки за него като личност и държавен служител далече надхвърлят позитивните – до 80% в полза на негативните), както и огласените в тях видимо обосновани дискредитиращи го информации. (Вж. Приложение 2).
Възприетата тактиката по париране на тези неблагоприятни тенденции е:
масирана медийна обработка и необратимо трайно насаждане в публичното съзнание неговата успешност като управленец, което да направи невъзможно евентуално противодействие на президента, парламентарно представените партии и критично настроените обществени кръгове срещу политическото му израстване. (Емил Кошлуков, в. „Новинар“: “Това, което Бойко Борисов постигна като политическо развитие, трябва да бъде използвано…
Днес неговото умение, неговото политическо присъствие трябва да бъде осребрено. И ще бъдем глупави политици, ако не използваме тази възможност… Това си личи по изследванията – човекът е най-уважаван от всички. Безспорно това е лидерът.) За наличието на подобен стремеж може да се съди и по безцеремонно различните трактовка и оценки на определени политически и икономически кръгове и свързани с тях медии за очевадно припокриващите се и като параметри, и като управление криминологични обстановки – настоящата и тази преди 2 години.
Конкретен пример за настъпателно ориентиране политиката на медиите в благоприятна за Борисов посока е прекратеното огласяване на компрометиращи данни за него от радио “Нет” през м. февруари т. г. след проведен личен разговор с Андрей Райчев – известен социолог и съпруг на тогавашния програмен директор на радиото Виза Недялкова.
поддържане на редовни контакти с премиера, президента, политическите лидери и обществено влиятелни фигури с оглед възприемането му като безалтернативен действен фактор в управлението на страната, включително и чрез изграждане на лично ангажирани отношения с тях.
(Известно е, че Борисов е настоявал пред началника на НСО да не се снема персоналната охрана на Надежда Михайлова, въпреки липсата на необходимост от такава. Като аргумент посочил постъпили сигнали за заплаха срещу нея и когато службите не потвърдили наличието на такива, се позовал на отправено към него искане от задгранични фактори.)
установяване на взаимно обслужващи контакти и връзки с представителите на чужди държави, в т. ч. чрез оказване на незаконосъобразни услуги. (През м. май т. г. американски спец. представител е посетил главния секретар в неговия кабинет в МВР и се е интересувал дали българските специални служби могат да подслушват посолството на Иран. Борисов опитал да направи справка по телефона, но останал недоволен от получения уклончив отговор и завел американския разузнавач директно в командния център на СОТИ, където достъп имат само много малък, списъчно ограничен брой длъжности лица. В негово присъствие Борисов попитал една от дежурните операторки: „Абе, можем ли да слушаме иранското посолство?“. Слисаната служителка отговорила, че не знае.
По подобен начин главният секретар реагирал и във връзка с молба на американски гражданин, служител от охраната на американското посолство, за извършване на справка за лице. На предишна среща двамата се договорили подобни рутинни справки да се извършват директно, а не чрез МВнР. С оглед тази договорка американският служител се свързал с началника на оперативния отчет на СДВР и поискал да му бъде предоставена информация за интересуващото го лице. Получил отказ с обяснението, че това е нарушение на нормативните разпоредби. Веднага след това Борисов се обадил на дежурния офицер в СДВР да се интересува за „бюрократа“ и „идиота“, който отказал услугата на американския служител.)
ПРИЛОЖЕНИЕ № 1
Участие във фирми:
Ипон-1″ООД, регистрирана на 13.09.1991 год. на адрес София, ул. „Раковски“ 209. В тази фирма Бойко Борисов е съдружник с баща си (Методи Борисов Георгиев), Живко Делчев Делчев и Павел Методиев Алексиев.
„Ипон-2“-ООД, регистрирана в края на 1992 год. на същия адрес, в която е съсобственик с Цветелина Бориславова.
„Ипон-Агенция за сигурност и охрана“-ООД, регистрирана през м. април 1998 год. на адрес: София, ул.“Гечкенли“ 4. Съдружници и управители – Владимир Петев и Васил Калугеров. Изпълнителен директор – Младен Георгиев.
„Интербулпред“-АД, регистрирана през есента на 1997 год. на адрес София, бул.“Г.М.Димитров“, бл.3, ет. 6. и уставен капитал 1 млн.лв. Съвет на директорите – Бойко Борисов, Евстати, Гюров, Чавдар Чернев, Румен Николов, Димо Кръстинов, Владимир Петев.
„Тео Интернационал“-АД, Бургас – до лятото на 1996 год. Бойко Борисов е член на Съвета на директорите заедно с Румен Николов „Пашата“. Впоследствие са заменени от Иво Каменов Георгиев и Недялко Кирезиев.
В периода 1994–1997 „Тео интернационал“ е уличена в производство на фалшиви цигари „Марлборо“ и „Мелник“ във фабриката й в Крайморие. Борисов се оттегля от нея на 24.06.1996, след скандала и бягството на третият собственик – Емил Райков. Аферата е разкрита още на 25.03.1995 г., но тогава делото било смачкано и фабриката продължила да произвежда още 2 г.
Налице е информация, че Бойко Борисов и Румен Николов “Пашата” изобщо не са разпитвани за разбитата фабрика.
Има данни, че доверен информатор от I РПУ-Бургас е предупреждавал фирмата за предстоящите проверки. По това време шеф на РПУ-то е Георги Пенев – пенсиониран от Бойко Борисов с почести и назначен през м. ноември 2001 г. за регионален директор на охранителната фирма “Ипон”.
„Джи енд Би травъл къмпани“, регистрирана през есента на 1994 год. и свързана със СИК. Съдружници са Бойко Борисов, „София Делта“-ООД и др. През април 1996 год. фирмата е одобрена за купувач на 55 % от акциите на грандхотел „София“ за 595 млн.лв. (8,5 млн. долара). Впоследствие сделката е разтрогната, поради неизплащане на първата вноска.
„Прахайм“-ООД – Червен бряг, учредена през 1996 год. Дейност – производство на сапуни и миещи препарати. Съдружници – Бойко Борисов, Цветелина Бориславова и „Прайм инвестмънт тръст“(един от учредителите и основните акционери на ТСБанк,). Управители – Цветелина Бориславова и Алипи Алипиев.
„Будоинвест“-ООД Съдружници: Румен Цветков, Алексей Петров, Бойко Борисов (до м.август 1998 год.)
„Би енд Пи Комерс“-ООД, регистрирано през м.май 2001 год. на адрес: София, ул. „Любен Каравелов“ 83, ет. 2. Съсобственици – Бойко Борисов и Пламен Тачев Петров.
„Цебра“- ООД, регистрирано през 1994 год. Съдружници – Бойко Борисов, Цветелина Бориславова, Живко Делчев.
Ти Би Ай – 97″. Съдружници – Бойко Борисов, Тодор Толев.
„Сириус-2“- ООД, регистрирано през 1992 год.Собственици – Бойко Борисов и Цветелина Бориславова.
„Химтекс“- АД. Членове на съвета на директорите Бойко Борисов, Цветелина Карагьозова и Мирослав Дерменджиев до 1997 год. Впоследствие в СД на дружеството влиза майката на Цветелина.
ВРЪЗКИ
Цветелина Бориславова Карагьозова, род. 27.09.1958 год. в София, председател на Надзорния съвет на СИБанк, разведена.
Баща й – Борислав Карагьозов, преди 1989 год. е бил служител на ПГУ- ДС и е работил като материално отговорно техническо лице към български посолства (САЩ, Индонезия, Румъния).
Майка й – Веселина Карагьозова, род. 28.06.1929 год. е акционер е в „Кемисол“- АД, Стара Загора – дружество, търгуващо с химически продукти.
Има две дъщери от разтрогнат брак със Стефан Абаджиев (син на бившия член на Политбюро на ЦК на БКП и бивш посланик в Румъния Иван Абаджиев).
До 18-годишната си възраст Цветелина живее със семейството си предимно зад граница. В Букурещ завършва гимназия към руското посолство.
В Румъния започва да следва философия, но след една година прекъсва, поради завръщане на семейството й в България. В София Цветелина завършва английска и испанска филология. Докато следва, започва работа в международния отдел на СУ.
След завършването, известно време работи в свързаното със спецслужбите външнотърговско дружество „Инко“. По същото време следва и в УНСС, специалност „Международни икономически отношения“. Първоначално е представител за Балканите на международна компания за автоматизирани системи. Впоследствие работи в стопанско обединение „Гъвкави автоматизирани производствени системи“ (ГАПС). През 1989 год. напуска ГАПС и започва частен бизнес.
Участие във фирми и др. стопански организации:
„Бентонит“ – Кърджали (собственост на СИБанк – пряко и чрез офшорни фирми) – собственик и управител. Предприятието е закупено в периода 1998 – 1999 г. от РМД с участието на частни фирми, като сделката е финансирана от свързаната със Славчо Б. Христов БРИБ. Понастоящем има назначена прокурорска проверка за произхода на парите за неговата приватизация като част от разследването на кръга “Капитал”.
„Консорциум каучукова индустрия“- АД, София – член на Съвета на директорите;
„Ай Ти Пи – България“- ЕООД – собственик и управител;
„Интерпрайм тобако“- ООД – съдружник и управител. Във фирмата участва Румен Николов “Пашата” чрез фирмата си “Арена 95”.
“Ипон-2″-ООД – съсобственик;
“Прахайм“-ООД – Червен бряг – съуправител;
„Цебра“- ООД (която от своя страна е съдружник в „ИПОН – Агенция за сигурност и охрана“ – ООД) – съдружник;
„Сириус-2“- ООД – съсобственик;
„Химтекс“- АД – член на Съвета на директорите
„Трол“, Лихтенщайн (офшорна фирма) – управител на търговското представителство на фирмата в България. Представителството се помещава на адреса на „Ипон“;
председател на фондациите “Екофонд-Ра” и “Българска медицина” (свързана със Славчо Б. Христов). Двете фондации” държат 9.87% от акционерния капитал на СИБанк.
От м.октомври 2001 год. Цветелина Бориславова е председател на Надзорния съвет на СИБанк (според договореност от проведена среща в Гърция през пролетта на 2001 год., на която присъства и Бойко Борисов).
На 27.03.1997 год. е взривен джипа й, вследствие на което е тежко ранена и претърпява няколко операции.
Бизнес-партньори:
Павел Алексиев, съдружник в Ипон-1″ ООД. Фигурира в редица други фирми, по-интересните от които са в структурите на гравитиращия около КТ „Подкрепа“ „Елтекс холдинг“. Някои от фирмите на Алексиев са в списъка на т. н. кредитни милионери, а други са свързани с „Отворено общество“ и Георги Прохаски. Алексиев е бил собственик на „Солекс“ – с. Петърч – един от най-крупните длъжници на фалиралата БЗК.
Владимир Цонков Петев, род. 1959 год. във Варна, съдружник в „Ипон-Агенция за сигурност и охрана“ ООД. Бивш служител в СГУ – ДС. Един от най-близките приятели на Бойко Борисов. Служили са заедно в ШЗО-Плевен и съвместно са тренирали карате.
Васил Калугеров, съдружник в „Ипон – Агенция за сигурност и охрана“ ООД, бивш началник на охранителна полиция в СДВР. След напускането на МВР работи в „Ипон“. До 1999 год. е съдружник в „Россия.Ком“-ООД. Заедно с бившия директор на СДВР Ангел Трифонов Трифонов е съдружник във „Флай инс“-ООД, София. Освободен в началото на 2000 г. и мястото му като съсобственик е заето от „БИУМ-99″-ЕООД – фирма на Б. Борисов, регистрирана през м.май 1999 год. в София, ул.“Карнеги“ 3 с капитал 5 млн.лв. и управител Йордан Здравков Йорданов. (Всъщност собствеността на Борисов в „Ипон“ понастоящем е чрез „БИУМ“.)
Младен Георгиев, управител на „Ипон – Агенция за сигурност и охрана“ ООД. Към 1991 год. е бил шофьор и автомобилен механик в ЦСБОП. За известен период е оглавявал сектор „Автотранспорт“ в същата служба. Завършил задочно школата в Симеоново, а впоследствие и право, след което е назначен за оперативен работник в сектор „Вътрешен тероризъм“ – ЦСБОП. Освободен е със заповед на тогавашния директор Кирил Радев, като истинската причина е връзки с престъпни и силови групировки. Започва работа в „Ипон“ и през лятото на 2001 год. пряко отговаря за охраната на царица Маргарита.
Иво Каменов Георгиев, член на Съвета на директорите Тео Интернационал“-АД, Бургас. Завършил ВИФ и защитил най-висок дан киокушинкай в Япония. Член на ръководството на “Химимпорт”. Един от главните съдружници във фирмите на империята ТИМ – варненска групировка, чието име се свързва с прокурора от Върховна касационна прокуратура Николай Колев. Започнала с охранителен бизнес и съмнения за участие в трафик на крадени коли. Извоювала правото на независима дейност след серия от сблъсъци с ВИС, СИК и „Аполо и Болкан“.
През 1996 г. участвала в престрелка с хора на бившите барети заради контрола на проститутките на Златни пясъци.
През 1998 г. обвинена, че е взривила колата на собственика на, бургаската телевизия СКАТ, кандидатстваща да купи „Варна кабел“. Заподозряна и в извършено през 1997 г. покушение срещу Иван Чолаков – тогавашния приватизатор на Варна. Понастоящем собственик на телевизия “М САТ”, “Химимпорт”, 30% дялово участие в Централна кооперативна банка (чрез офшорни фирми)
Евстати Борисов Гюров, род. 1959 год. в София, член на СД на „Интербулпред“ АД и съдружник в „Джи енд Би травъл къмпани“(чрез „София Делта“-ООД). След 1982 год. е работил по линия на ДС в 05 РПУ и IV управление на ДС (икономическо направление), София. Напуснал системата на МВР и започнал частен бизнес през 1988 г. Кредитен милионер. Засичан във връзки с чеченски групировки.
Димо Генчев Кръстинов, член на СД на „Интербулпред“ АД. О. з. офицер от ПГУ- ДС, близък с Максим Димов и Чавдар Чернев.
Чавдар Антонов Чернев, член на СД на „Интербулпред“ АД и съдружник в „Джи енд Би травъл къмпани“ (чрез „София Делта“-ООД). Бивш зам.началник по ДС на 02 РПУ, София. Директор на столичното управление на МВР през 1990-1991 г. (в периода на създаването на борческите структури; разрешил получаването на оръжие от група борци, извършили първата афиширана публична демонстрация на сила и законова недосегаемост през м. август 1991 г. – охраната на ресторант „Ла Страда“ във ВС „Дюни“ открито се противопоставя на извършването на полицейска проверка във връзка с осъществено тежко престъпление.).
Сега бизнесмен и възлова фигура в кръга “Банкя”. Близък с Лора Виденлиева, Максим Димов, Виктор Вълков, Ивайло Трифонов Чернев, с които има съвместен бизнес. Неговият брат Тихомир Чернев от митнически инспектор на летище София е преназначен за главен секретар на ГУ “Митници” през 2002 г.
Румен Гоцов Николов („Пашата“), член на СД на „Интербулпред“ АД. Род. 26.05.1962 год. в с. Миланово, Благоевградско, член на СД на „Интербулпред“-АД българомохамеданин, бивш служител от спецотряда за борба с тероризма, един от лидерите на силовите структури в България. Съдружник в „Интергруп“ (на „СИК“), „Интерпетролеум“, ЗК „Спартак“, „Ин- 80“, „Сенатор-ПМ“, „Ай-Джи-ЕМ“- АД, „Цебра“- ООД, „Тео интернационал“- ООД, „Ремекс“- ООД и др. Шеф на фирма „Омега- 93“, собственик е на „Арена- 95“. Според публикувания през януари 1998 год. списък на „кредитните милионери“, „Тео интернационал“- АД има необслужван кредит към ПЧБ в размер на 1,27 млрд.лв.;
Живко Делчев Делчев, съдружник в Ипон-1″ ООД и „Цебра“ ООД. Има съвместна фирма с гравитиращия към СИК Рахмат Сукра – бивш борец, участващ чрез фирмата си “Бухал” в ПИМБ – банка публично известна като “банката на мутрите”. (Доклад на МВР от 1996 г.: „Като най-фрапиращ пример може да се посочи фактическото обсебване на ПИМБ от силовата криминално проявена групировка, действаща под прикритието на ЗПАД „СИК“ и „Интергруп“ АД.“ Всъщност освен „Интергруп“ и „СИК“ в ПИМБ участвуват и фирмите „Бухал“ на Рахмат Сукра, „Омега“ на Румен Николов – Пашата и др.
Непосредствено след овладяването на банката в управителните й органи пряко участвува Младен Михалев – Маджо и Венцеслав Стефанов, които после формално се оттеглят. Наличието на подопечна банка е насъщно за мутрите, за да прекарат през нея натрупаните чрез рекет пари и да участвуват в приватизационните сделки – тъй като при приватизация с кредит необходимостта от доказване произхода на капитала отпада. …ПИМБ бе извадена от списъка за поставяне на банки под особен надзор, въпреки че финансовото й състояние бе по-тежко от това на някои банки, спрямо които беше приложена тази мярка.
При това трябва да се подчертае, че опитите да се прави изкуствено дишане на ПИМБ са с по-стара дата. С рефинансирането в размер на 5 550 000 000 лв. от ДСК тя е втората поред след Бизнесбанк в класацията на банките, преживяващи чрез парите на българските спестители. При това огромната част от тях са излети в трезора на мутрите през първите шест месеца на 1996 г.“)
Алипи Алипиев, управител на “Прахайм“ ООД – Червен бряг. Бивш служител на ПГУ-ДС. Според източници за известен период е имал интимна връзка с Цветелина Бориславова. Бил е привлечен от нея в управлението на СИБанк и напуснал по собствено желание през м. септември 2002 г. По негови твърдения истинската причина е натиск от страна на Цветелина Бориславова след отказа му да подпише искано от нея отпускане на необезпечен кредит на частна фирма.
Румен Цанков Цветков, съдружник в „Будоинвест“ ООД. Известна фигура от силовите структури. До средата на 90-те години ръководи фирма „Реал“, която е собственост на „Мултигруп“ и осъществява вътрешната охрана на сградите и обектите на групировката.
Алексей Илиев Петров, съдружник в „Будоинвест“ ООД. Род. м. април 1962 г., бивш служител от спецотряда за борба с тероризма (до 1990 год.). Съосновател на сдруженията “Съюза на бившите барети”, „Българска национална федерация карате“ и „Гражданска самозащита“. Член на консултативния съвет на Гражданския съюз за стопанска инициатива и надзора на Националния осигурителен институт.
Съучредител и член на управителните тела на застрахователните дружества „Аполо и Болкан“, ЗК „Спартак“ и ЗКА „Левски Спартак“. Участва в управата на „Лев интеркорпорация“, „Квон България“, Спартак-холдинг, „Булпетролиум”. Заподозрян за участие в наркотрафик. Прострелян и ранен в София през м. август т. г. от неизвестен извършител, което е втори опит за покушение срещу него след раняването му в крака през м. март 1999 г.
Пламен Тачев Петров (“Кашика”), съдружник в “Би енд Пи Комерс” – ООД – бивш служител във фирма “Василка”;
Мирослав Григоров Дерменджиев, член на СД на „Химтекс“- АД. Ръководил „Макском холд“ (фирма – кредитен милионер), бил е изп. директор на фалиралата „Елитбанк“, близък с Иво Георгиев. Контактувал е с Андрей Луканов.
Тодор Толев, съдружник в Ти Би Ай – 97″. Участвал в контрабанда на цигари. Близък роднина на бившия н-к служба “Полиция”-СДВР Емил Миланов и ген. Емил Танев (за които има много сведения за поддържани нерегламентирани контакти с криминално проявени лица и причастност към незаконосъобразни действия). Бивш съдружник на Ангел Стойчев – бивш зам.-началник на СГУ-МВР, сега бизнесмен, свързан с кръга “Банкя”, участник в контрабандни схеми. Бил е в бизнесотношения със Славчо Боянов Христов във фирма „Норд“ ООД.
Председателят на съвета на директорите на тази фирма Владимир Петев е съдружник от своя страна с Георги Лялев – член от управителното тяло на бившата СИК, уредил издаването на документи за завършено висше образование на Младен Михалев “Маджо” и Румен Николов “Пашата” от Благоевградския университет.
Доверени служители в системата на МВР и спецслужбите:
о. з. ген. Атанас Атанасов. Макар и извън системата на МВР запазил пълен контрол над НСС чрез: назначените негови доверени лица за ръководители на всички по-важни звена в службата; назначените от него и ръководени понастоящем от приближения му Иван Драшков 22-ма офицери на прикритие; изградената лична агентурна мрежа – от 4 до 6 лица във всички сектори на НСС, повечето от които продължават да са действащи служители; преснетите, изнесени и активно ползвани понастоящем от него огромен брой оперативни дела, сигнали и други материали.
С позиции в системата на МВР и спецслужбите, поставени в услуга на Бойко Борисов (макар и не в толкова разгънат мащаб), разполагат Богомил Бонев, Сашо Попов (бивш началник на кабинета на Богомил Бонев), Бриго Аспарухов.
ген. Васил Василев – директор на ДНСП. Като редови служител по „стопанска линия“ в РУ-МВР – гр. Сливница наказван за кражба на бензин, а също така засечен с помощта на СРС да предлага подкуп с цел предрешаване изхода на футболен мач, за което е наказан с „непълно служебно съответствие“. Издигнат за зам.-началник на РДВР-София с протекцията на Александър Сталийски пред тогавашния вътрешен министър Йордан Соколов. Като полицейски началник в РДВР – София разпоредил предоставянето на различни фирми на места за рекламни пана по протежение на магистралите „Тракия“ и „Хемус“.
Поддържал е тесни връзки с Боян Петракиев „Барона“ и Васил Илиев (ВИС). Отстранен от длъжност от системата на МВР през 1995 г. поради констатирани сериозни слабости в работата му при извършена проверка от служба „Инспекторат“ – МВР. Преминал работа в служба “Сигурност” на “Тексимбанк” по линия на събирането на т. нар. лоши кредити, при което установил връзки и използвал съдействието на силовите лидери Юри Галев, Георги Илиев (ВИС) и др. за връщане на дългове към банката. Назначен за директор на РДВР- София през 19997 г. от Богомил Бонев. Издигнат за директор на ДНСП през 1998 г. с протекциите на Евгений Бакърджиев и Йордан Соколов. Брат му е митничар на Калотина. Счита се, че Василев е един от организаторите на контрабандната дейност на ГКПП-Калотина, заедно с:
4Иван Илчов – н-к митница;
4Боби Соколов – н-к ГКПП;
4Николай Стефанов – зам.н-к РГС по ГКПП (през 1994 г. е почивал на Китен с група митничари на разноски на Ангел Кръстев “Геле Черния”, като “награда” за оказаната помощ по осъществяване на контрабандния трафик в периода на югоембаргото);
4Христо Ангелов – н-к РГС.
Данните са, че в периода на управлението на СДС Иван Илчов е предавал парите на Димитър Маринов – директор на РМД-София, а Николай Стефанов – на шефа на НДГП Валери Григоров и ген. Василев. Пак тогава е получавал по 500 ДМ на всеки камион преминал през който и да било ГКПП в страната. Според негови изказвания половината от парите е предавал на Ева Соколова, а 10% – на бившия главен секретар на МВР Божидар Попов.
ген. Красимир Петров, директор на РДВР- Бургас. Започнал работа в системата на МВР като районен инспектор. Бил е командир на СОБТ („баретите“) през периода на мащабния контрабанден трафик на гориво и други стоки през западната граница (1992 – 1995 г.). Налице са конкретни сведения, че е осигурявал охраната на ТИР-ове на Георги Агафонов, пренасящи цигари по трасето Бургас – ГКПП Калотина (стоката не е била собственост на Георги Агафонов, а на други лица и фирми). През 1995 – 1997 г. е директор на СДВР.
Впоследствие последователно работи към звеното за сигурност на БРИБ (данните са, че понастоящем банката е напълно източена) и шеф на охранителната фирма „ЛУКома“ на „ЛУКойл-Нефтохим“, чийто тръбопроводи се охраняват от “Ипон”. Издигнат за директор на РДВР-Бургас от Бойко Борисов на мястото на Георги Пенев (осигурявал чадър над производството на фалшиви цигари във фабриката на Бойко Борисов в Крайморие, “пенсиониран с почести” и назначен за регионален директор на “Ипон”). Ползва се с доверието на Стефан Софиянски и Богомил Бонев.
полк. Иван Драшков, зам.-директор на НСС. В системата на МВР работи от 1985 г. (ВГУ ДС – 04 отдел, „немското“ отделение). Напуснал през 1991 г. по собствено желание и започнал частен бизнес. През 1992 г. е върнат в НСС-МВР (заявен мотив от него – “Навън е много трудно. Няма „служба за родината“, няма „България“, просто бизнесът им не върви, няма пари, няма изгледи за успех в търговията”). Израства в йерархията (началник на “руския” сектор „Б – 02“ от началото на 1997 г. и зам.-директор на НСС от м. октомври 1999 г.) с помощта на кръга “Банкя” (основно Чавдар Чернев) и бизнесмените Димитър Събев, Петър Манджуков и др. Връзката и сближаването с тях осигурява чрез брат си Петър Драшков – дипломат от кариерата, изп. директор на БОДК през 1994 г., когато е изведен от системата след скандал и следствие за отклоняване на средства.
Семеен приятел с ген. Атанасов (посрещали са заедно Новата година`2001 в х-л “Кемпински – Зографски, луксозният апартамент на генерала в жк. Белите брези от контингента на БОДК е предоставен от Петър Драшков). Като зам. директор на НСС е изпълнявал негови поръчки по разработката на политически дейци и други неудобни по времето на управлението на СДС лица. Има сведения от митничари, че е осигурявал чадър над контрабандните канали. Петко Петков – бивш директор на РМД – София и ключова фигура в осъществяваната по време на кабинета “Костов” контрабанда, като нещатен сътрудник на НСС е бил ръководен от Иван Драшков. Понастоящем близките връзки между Драшков и ген. Атанасов не са прекъснати. Участвал е в срещи на последния с Бойко Борисов.
полк. Огнян Атанасов, директор на ДОИ-МВР. Заел длъжността след отстраняването на предишния директор Румен Паров, за когото предоставил събрани от него компрометиращи сведения. Понастоящем приближен на гл. секретар на МВР и използван от него за изпълнение на частни поръчки за проучване на интересуващи го лица и фирми. Свързан с регистрираната на действаща понастоящем секретна квартира на ДОИ-МВР и изпълняваща частни проучвателни задачи по следене и наблюдение на обекти Асоциация на бившите служители от II отдел на ДС и БОИ-МВР.
(При учредяването на Асоциацията присъстващият представител на ДОИ-МВР – н-к отдел “легендировка” Владимир Русчев, открито обявява, че идеята за създаването на организацията е на Огнян Атанасов.) Приближен на Трендафил Трайков (прокурор от ГП с много налични данни, вкл. публикации в пресата, за корупционна обвързаност), Пламен Владимиров (шеф на столичната общинска фирма “Пътни съоръжения и мостове”, поел изплащането на някои разходи на О. Атанасов и негови приятели – GSM-сметките и СОТ на бившия юристконсулт на БОИ, сега военен прокурор, Данчо Данев).
полк. Стоян Велчев – зам.-директор на СДВР. Съученик и лично доверен на Бойко Борисов. Засичан в срещи с Косьо “Самоковеца” (вкл. и като участник в даден от него банкет в началото на т. г. в хотел на “Боровец”, заедно с Николай Григоров – зам.директор на СДВР и протежирания от директора ДНСП Васил Василев Цветан Сечанов – началник служба „Полиция“ в РДВР – София окръг).
Бил е началник сектор “Убийства” – СДВР в периода на създаването на организираните силови структури. Приближен и подконтролен на полк. Ботьо Ботев и Христо Георгиев (бивш началник Направление „Криминална полиция“ в СДВР, приближен на Иво Карамански, сега адвокат на силова структура, с пряко участие в провокацията на Емил “Макарона” през 1999 г. – подкупа от $75 000, предаден на тогавашния началник на “Икономическа полиция” – СВДР).
полк. Ботьо Ботев, началник сектор “Тежки престъпления срещу личността”-ДНСП. Бил е приближен на Иво Карамански. Участник в случая „Белите брези“. Пряко съпричастен към разстрела на агент на Паспортна служба – ДНП през 1993 г., както и към ликвидирането на трима издирвани ирански граждани, въпреки необходимостта от залавянето им живи, с оглед цялостно разкриване на престъпната им дейност и обслужвания от тях наркоканал;полк. Александър Василев, началник на 02 РПУ – София. Свързан с групировката на Димитър Митрев „Богровеца“, занимаваща се с магистрални грабежи. Запазил длъжността, въпреки наличните данни за поддържани от него нерегламентирани контакти и корупционни обвръзки, с оглед оказаното съдействие по издаването на разрешителни за оръжие на охранителите от “Ипон”.
След назначаването му за гл. секретар на МВР офисът на „Ипон“ често се посещава от бивши ръководни служители на органите за сигурност – Владимир Манолов, Васил Берберов, Николай Радулов и др. Регулярни контакти осъществява и с Милчо Бенгарски (бивш директор на полицията и секретар на МВР).
Май журналистът и общественик Петър Низамов ще излезе прав, че Борисов е поръчител на опита за убийство срещу него.
Редакцията на „ЮСТИЦИЯ“ се извинява за евентуално допуснати неточности. Засегнатите лица имат право на отговор.
Представителството на Европейската комисия в България , Представителството на Европейската комисия в България , Представителството на Европейската комисия в България
Важно е да се отбележи, че това ВМРО няма нищо общо с комунистическото ВМРО на Каракачанов (Агент „Иван“ – доносник на 6-то управление на Държавна сигурност) и неговите протежета Джамбазки и Александър Сиди. Та точно техните господари от БКП и водещи офицери от ДС проведоха кърватата и насилствена македонизация в Пиринска Македония, изгониха българските бежанци от Егейска Македония в Югославия…
Наскоро пък хванатият да кара с огромно количество алокохол в кръвта след запой с леки жени в Банско – Ангел Джамбазки, основа самозван „Общобългарски комитет за защита на националния интерес в Македония“, в който самите членове дискредитират каузата: Първо с това, че голяма част от тях са действащи политици, депутати и евро-депутати като безпардонния простак Анрей Слабаков (ВМРО), Искрен Веселинов (ВМРО), авторът в комунистическия парцал в-к „Труд“ – Кристиян Шкварек, редакторът на профанизиращото реалити „Фермата“ – Костадин Филипов и др. водевилни лица. В същото време са пренебрегнати истински борци на каузата като Никола Григоров от „Сите българи заедно“, Петър Низамов (Председател на „Български юридически комитет“ и автор в този сайт) и много други лица ценни за каузата. Така, че този т.нар. „Общобългарски комитет за защита на националния интерес в Македония“ е нищо повее от поредната ПИАР платформа на ВМРО на Каракачанов, който въпреки, че стои в сянкаслед изборите за нови председатели, той е собственик на всички имои на ВМРО и им дърпа конците. Българска работа… Хубава като идея, но българска като изпълнение и вероятно няма да постигне обявените цели, защото реланите им цели са гласове за ВМРО за следващите избори.
Българските диалекти в Поморавието и Повардарието са обявени за диалекти на сърбо-хърватския език.Заедно с това е забранено говоренето на местния диалект в училищата и в останалите обществени дейности, като използването му е подлагано на наказания.Същевременно в Западните покрайнини са намалявани часовете по български език, забранявани са българските окончания на фамилиите на жените, затваряни са родилните отделения, и по този начин българите са принуждавани да се записват като сърби при раждане в други места във вътрешността на Сърбия. Процесът на сърбизация на българите в Западните покрайнини продължава почти до началото на 21 век, когато пада режима на Слободан Милошевич, който провежда националистическа политика. По модела на македонизацията на българското население в Повардарието, в опитите си да наложат друга национална принадлежност на българите в Западните покрайнини, се правят опити от властите да ги обявят за шопско или торлашко малцинство. За целта на сцената на Царибродското читалище са представяни театрални представления от български класици на „шопски език“.
Сръбската колонизация в Македония е целенасочена политика на Кралството на сърби, хървати и словенци, от 1929 г. Кралство Югославия, за променяне на етническия състав на населението в окупираната през 1913 година Вардарска Македония чрез намаляване на относителната тежест на българския елемент. Това заселване, пише в 1922 година Едмон Бушие дьо Бел, „съчетано с прогонването на непоправимите български елементи, трябваше да доведе до бърза сърбизация на областта“.След избухването на Първата световна война в 1914 година Сърбия създава така наречения Четнически комитет със седалище в Скопие, на който се възлага задачата успоредно с армията и жандармерията да „пази реда и спокойствието в Македония“. В комитета влизат сръбските войводи Цено Марков, Василие Търбич, Йован Бабунски, Йосиф Дякович, Стефан Келеша, Вангел Йованович, Михаил Борянец и Михаил Коневич, на които сръбското военно командване дава на разположение по 100— 150 четници.[20] В Първата световна война сръбската армия е напълно победена от Централните сили (сред които и България), но след края ѝ те се нареждат сред печелившите като съюзници на страните от Съглашението и България губи отново Вардарска Македония. Сръбската кралска династия е обявена за глава на създаденото в 1918 година Кралство на сърби, хървати и словенци преименувано в 1929 година в кралство Югославия. Населението на Вардарска Македония е официално обявено за „южни сърби“, а самата територия за „Южна Сърбия“.
История на заселването на сръбските колонисти
Законова рамка
Териториално разширение на сърбия след балканските войни
Чифлиците във Вардарска Македония са намалени четирикратно, но от тяхната продажба се възползват сръбските управляващи кръгове, градските лихвари и по-заможните селяни.Самият крал Александър заграбва в Демир капия имение с 700 хектара земя, както правят и всички видни сръбски политици.Министър-председателят Никола Пашич се сдобива с имоти в Косово и Македония, а Милан Стоядинович – със земя в Македония.На 25 февруари 1919 г. правителството приема проект, публикуван след два дни под името „Предходни наредби за подготовка на аграрната реформа”.За Македония обаче тази наредби предвиждат обявяване на чифлигарите за собственици на чифлишките земи и колонизация със сърби, като разпоредбите са в духа на Наредбата от 1914 г.Още по-привилегировани са четниците, участници в Сръбската пропаганда в Македония, като с решение на правителството от 1921 г. те получават по 20 хектара земя на човек.Законът за подготовката на аграрната реформа от 1920 г. и Законът за колонизацията от 1922 г. открито се опитват да спрат даването на беговата земя на селяните и запазването ѝ за колонисти.Според статистически данни до края на 1925 г. във Вардарска Македония са раздадени 71 045 хектара земя, от които 11 300 на местни жители, а останалото (4/5) на колонисти.Земята става собственост на местните жители чак след 10 години, докато за тази на колонистите държавата плаща рента на бившите собственици. Според данни от 1928 г. в Южна Сърбия (Косово и Македония) е определена за колонизация общо 225 327 хектара земя, но фактически са раздадени едва 111 602 хектара (включително 3000 на Пашич в Муратова Тулбета), а с останалото злоупотребяват местните власти.Раздадената земя е в 173 колонии и 419 по-малки поселения.
Още след Междусъюзническата война в 1913 година сръбското правителство подготвя система от мерки за денационализиране на българите и власите в новозавоюваната Вардарска Македония. За да спечели мюсюлманския елемент – албанците и турците, на своя страна, имотите и привилегиите на беговете и ходжите са запазени. На 20 февруари 1914 г. сръбското правителство приема наредба за заселване в новите области на кралството. Наредбата предвижда отпускане на безплатен превоз на семействата, покъщнината, безплатно осигуряване на материал за строеж на къщи и освобождаване от всички държавни, окръжни, срезки и общински данъци за първите 3 години и други.Прилагането на тези мерки е възпрепятствано от Първата световна война (1914 – 1918), но след войната те отново излизат на дневен ред. Чифлиците във Вардарска Македония са намалени четирикратно, но от продажбата на чифлишките имоти се възползват сръбските управляващи кръгове, градските лихвари и по-заможните селяни. Министър-председателят Никола Пашич се сдобива с имоти в Косово и Македония, а Милан Стоядинович спекулира със земя в Македония.На 6 януари 1919 година в манифеста на регента Александър Караджорджевич към народите от Сърбо-хърватско-словенското кралство се обещава „премахване на крепостничеството и големите поземлени владения“. Земята ще се раздели между бедните селяни, но при „обезщетяване на дотогавашните нейни собственици“. На 25 февруари 1919 г. правителството приема проект, публикуван след два дни под името Предходни наредби за подготовка на аграрната реформа. За Македония обаче Предходните наредби предвиждат обявяване на чифлигарите за собственици на чифлишките земи и колонизация със сърби, като разпоредбите са в духа на Наредбата от 1914 г.Веднага след излизането на Преходните наредби колонизацията започва, а на 24 септември 1920 година излиза и Наредба за заселването на новите южни краища, с която като обект на колонизация се определят свободните държавни, общински и селски земи, които надвишават нуждите на селото, имотите на отметниците – тоест емигриралите и членовете на антидържавните въоръжени групировки. Колонизатори са на първо място чифлигарите, а след това безземлените и малоимотните селяни, като предимство се дава на инвалидитге, вдовиците и сираците от войната, войниците и доброволците.Още по-привилегировани са четниците, участници в Сръбската пропаганда в Македония, като с решение на правителството от 1921 година те получават по 20 хектара земя на човек. Преходните наредби предвиждат да се зават на заселническите семейства в селските райони най-малко по 5, а в градските най-малко по 2 хектара земя. На всеки оженил се член се дават още 4, а на неоженените от 16 до 21 година – още 3 хектара.Законът за подготовката на аграрната реформа от 1920 г. и Законът за колонизацията от 1922 година открито свързват аграрната реформа с колонизацията, като се опитват да спрат даването на беговата земя на селяните и запазването ѝ за колонисти. На 5 декември 1931 година излиза специален Закон за уреждане на аграрните отношения в Южна Сърбия и Черна гора, изменен и допълнен на 24 юни 1933 г.
Колонизация на Македония
Според статистически данни до края на 1925 година във Вардарска Македония са раздадени 71 045 хектара земя, от които 11 300 на местни жители, а останалото (4/5) на колонисти. Земята става собственост на местните жители чак след 10 години, докато за тази на колонистите държавата плаща рента на бившите собственици. Според статистически данни от 1928 година в Южна Сърбия (Косово и Македония) е определена за колонизация общо 225 327 хектара земя, но фактически са раздадени едва 111 602 (включително 3000 на Пашич в Муратова Тулбета) хектара, а с останалото злоупотребяват местните власти. Раздадената земя е в 173 колонии и 419 по-малки поселения.До 1929 г. във Вардарска Македония са заселени 6377 колонистки семейства. Географското разпределение на колониите и заселищата има за цел образуване на сръбска етническа ивица между България и Вардарска Македония. Така в Скопски срез има 10 колонии и 12 заселища, в Гевгелийски – 6 колонии и 5 заселища, в Прилепски – 10 колонии и 5 заселища, в Овчеполски – 4 колонии и 3 заселища, а в Кавадарски, Кочански, Битолски и Охридски срез има само по една-две колонии и по няколко заселища. Колониите се създават предимно до 1925 г., а след това властите се ориентират към заздравяването им.
Съпротива срещу сръбските колонисти
Колонизацията във Вардарска Македония има най-малък успех в сравнение с тази в другите области на страната – Косово, Войводина, поради ожесточената съпротива от местното население и Вътрешната македонска революционна организация.
Кадрифаковското клане е убийството на мирни сръбски колонисти в щипското село Кадрифаково от страна на чета на Вътрешната македонска революцинна организация, начело с войводата Иван Бърльо, извършено на 16 януари 1923 година с цел сплашване на сръбските колонисти и прекратяване на сръбската колонизация в попадналата под сръбска власт Вардарска Македония.След Първата световна война сръбските власти полагат целенасочени усилия за колонизиране на Вардарска Македония с цел ликвидиране на опората на българското съпротивително движение. Колонизацията е особено интензивна в източната част на региона, тъй като властта се опитва да създаде буферна зона отделяща го от България. На колонистите се дават големи парцели плодородни земи, често отнемани от местното население, държавата им предоставя къщи, сечива и кредити. Колонистите са задължавани да извършват и контрачетническа дейност.ВМРО многократно отправя предупреждения към сръбските власти да спрат докарването на колонисти в Македония.
Клането е с цел да не се заселват сръбските колонисти
Иван бърльо, войводата на четата на вмро, извършила кадрифаковското клане.
На 16 януари 1923 година 20-членната чета на Иван Бърльо внезапно напада Кадрифаково. Двадесет и трима заселници и част от техните семейства са убити, селото е запалено, а всички сръбски заселници го напускат. Четата не дава жертви, тъй като изненадата на нападението е пълна и сръбските власти не успяват бързо да изпратят войска от Щип. Според лидера на ВМРО Иван Михайлов целта на нападението
„
бе да спре по-нататъшното заселване на сърби от северните краища на Югославия.
“
Последици след клането за изгонване на сръбските колонисти
След клането властите арестуват много селяни от околните села, които са съдени в Щип на базата на фалшиви и изтръгнати с насилие свидетелски показания. Защитникът на селяните заявява, че
„
Тези, които съдите са невинни. Отговорността за убийствата от Кадрифаково пада върху властите.
“
Един от обвинените е осъден на смърт, двама по на 20 години затвор, а един на 5 години.На 2 март 1923 по нареждане на щипския велик жупан Добрица Маткович в радовишкото село Гарван без съд са застреляни 28 селяни, между които и три деца от 13 до 18 години. Клането предизвика реакции не само в Европа, но и в самата Югославия. Въпреки тази разправа с мирното население след нападението на Кадрифаково от 59-те сръбски колонистки семейства се връщат само 19 и сръбската колонизация в Щипско на практика спира. Според Иван Михайлов:
„
Всеки колонист знаеше занапред, че животът му е винаги в опасност… Цялото селско население беше доволно от тази мярка на ВМРО. Повечето от пришелците се завърнаха там, откъдето бяха дошли.
Кадрифаковско клане. Поробена Македония 1923г. ВМРО избива село на сръбски колонисти.
Опитът за ревизия на закона е осъден единодушно от правителство и Събранието на СРМ и отхвърлен от Конституционния съд като хегемонистичен. Това става причина официалните медии и историци в републиката да започнат да пишат подробно за насилствената сърбизация на Вардарска Македония в междувоенна Югославия, последните години на Кралство Сърбия и дори за корените на корените на тази политика след Сръбско-българската война от 1885 година, като понякога са публикувани и източници, признаващи българския произход на местното славянско население на областта, и се превръща в една от причините, довели Македония до отделяне от федерацията през 1991 година.
Решението за временна забрана на връщането на колонисти от 6 март 1945 г.
**************
Редакцията на „ЮСТИЦИЯ“ се извинява за евентуално допуснати неточности. Засегнатите лица имат право на отговор.
Представителството на Европейската комисия в България , Представителството на Европейската комисия в България , Представителството на Европейската комисия в България
„Млъкнете, щото ще извикам някой да Ви усмири“ – с тази култова реплика съдия Мариета Бушандрова от Бургаския районен съд се обърна към 55-годишния Иван Димов – една от 64-те жертви на лихваря Иван Донков – известен като Луцифер.
Мариета Бушандрова е интересна личност. Любопитна подробност е, че всички жалби, които възрастната жертва Димов подава срещу лихваря Донков до районната прокуратура в Бургас за времето от 1997-ма до 2008 година – за измама при изготвянето на фалшивия договор за покупко-продажба, за лъжесвидетелстване, за оказване на системен физически и психически тормоз, за опитите му чрез заплахи и натиск върху работодателите му, които принуждавал да го остранят от работа, завършват с постановление за отказ за образуване на досъдебно производство. Заради натискът на лихваря, Димов сменил на три пъти работата си.
Лихварят Донков подава срещу жертвата – Димов и жалба до Районната прокуратура. Обвинява го, че е възпрепятствал държавен съдебен изпълнител по повод въвеждането му във владение. Жалбата веднага е задействана. Досъдебното производство е приключило с мнение за съд, а делото отива за гледане при кой… При съдия Мариета Бушандрова
Повече за бруталното отношение на съдия Мариета Бушандрова към жертвите на лихваря Донков – в дъното на статията!
Донков, за който се говори, че на съвестта му тежат поне няколко десетки убийства на самотни и имотни беззащитни старци.
При ареста на бруталния лихвар от МВР обявиха, че Донков парадирал с близките си отношения със служители на правоохранителната и съдебната система.
81-годишна баба Станка – жена болна от Паркинсон, превърнала се в поредна жертва на лихваря, бе осъдена на затвор за „побой“ над бизнесмена, който иначе тежи над 100 кг. Твърди се, че немощната старица го повалила с един удар на земята и единствено преклонната й възраст я спасила от пандиза.
Съдия Мариета Бушандрова стана известна с това, че осъди жертвата на един от най-бруталните лихвари в Бургас – Донков, че го възпрепятствали да им отнеме незаконно имота с измама…
***********************************
* Долу можете да прочетете нашето разследване по отношение само на съдия Мариета Бушандрова, което не бива да се приема като атака срещу съда, защото в Бургаския районен съд работят много качествени професионалисти и четни юристи!
***********************************
Представете си – 80-годишен старец как бие лихвар № 1 за Бургас – Иван Донков!
През 2010г. представители на сдружението „Антимафия“, което обединява десетки жертви на имотни измами, извършвани с покровителството на магистрати, покани екип журналисти да се уверят с очите си как правораздава почитаемия българския съд и в частност съдия Мариета Бушандрова.
За да си отговорим на въпроса защо справедливостта е кът в България, а в Бургас е направо мисията невъзможна, следва да разгледаме лицата, които са натоварени с това да въздават справедливост.
И както обикновено става в живота, историята винаги си има опашка.
Днес ще ви занимаем с Бургаския районен съд пак и това дали Бургаски съдебен окръг и район са подвластни на фракцията – Пеевски- Борисов.
Мариета Бушандрова е съдийка в Бургаския районен съд, но миналото е прелюбопитно.
Още завършила право, тя става юрист-консулт на фирмата на Делян Пеевски – „Водострой“ 98 АД- гр. Сливен.
Работи там 1 г. и 9 месеца, после се мести за половин година като юрист-консулт на „Вини“ АД – гр. Сливен.
След което отново се връща във фирмата на Пеевски – „Водострой“ 98 АД- гр. Сливен за 1 година и 4 месеца, където е приета с отворени обятия.
След това става съдия в Бургаския районен съд, където раздава присъди като наказателен съдия.
И сега най-важното!
Случайно или не, при нея се разпределят дела, в които страна е или някой враг на Пеевски, или негов партньор (човек).
Разбира се, решенията са в ущърб на враговете на Делян Пеевски и свитата му?
А дали Мариета Бушандрова не е поредния човек на Пеевски в Бургаските съдилища?
Отговорът – малко по-долу като заговорим за „Водострой“ 98 АД- гр. Сливен.
Тя разбира се, не участва формално в никоя партия, но как Пеевски наема току-що завършила юристка в своята фирма на главно място като юрист-консулт?
Мариета Бушандрова е наказателен съдия в Районен съд-Бургас.
Преди време тя шокира Висшия съдебен съвет с признанието, че заради лични проблеми с председателя на съда Яна Колева е получила дисциплинарка, която после е отменена от ВАС, но това е оказало влияние на атестационната й оценка, която според Бушандрова й пречи на кариерното развитие.
Съдия Яна Колева е доказан професионалист в Районен съд – Бургас и нея може да и се вярва на това, което е подала за Бушандрова до Висшия съдебен съвет.
Съдийката е наказана по жалба на Христо Илиев. С защитата пред обществото на Мариета Бушандрова се занимава специализирания сайт на Пеевски „Правен свят“ , който от 30 януари 2014 година се описва подробно естеството на жалбата на Илиев, като се опитва да маргинализира твърденията в нея!
Делото на Илиев, решено от съдия Бушандрова, по което е бил задържан за 2 месеца е приключило през 2012 година, с одобряване на споразумение и налагане на наказание „обществено порицание“.
В съдебното заседание мярката за неотклонение е била отменена, но в протокола от съдебното заседание липсвало каквото и да било отразяване определението да е било съобщено на затворническата администрация. В предложението е посочено, че
„с бездействието си съдия Бушандрова в нарушение на Вътрешните правила за проверка на делата, подлежащи на архивиране не е осъществила контрол относно неизпълнението на постановеното определение от съдебен секретар Марина Димова и не е извършила надлежна проверка при архивиране на делото, в резултат на което не е установила допуснатия пропуск.“
Възходът на „Водстрой“ през последните 3-4 години съвпадна с очевидното „оредяване“ на списъка със строителни компании, които печелят обществени поръчки, и формирането на картел, признат дори от управляващите. Големите обекти се разпределят основно между пет-шест местни фирми, сред които близките до ДПС и Делян Пеевски „Водстрой 98“ и „ПСТ груп“, ГБС, „Джи Пи груп“, „Хидрострой“ и „Агромах“ („Пътища Пловдив“).
А кои са Водстрой 98 АД – работодателите на Бушандрова?
Това е фирмата на Пеевски, която взимаше всички обществени поръчки по времето на Тройната коалиция и управленията на ГЕРБ. Името и е свързано с далаверата „Южен поток“, невърнатите и необезпечени кредити от КТБ, бутафорния ремонт на столичната Централна гара и още една дузина далавери, за които ще стане въпрос в статията!
И след като научите за бруталните далавери на пеевската „Водстрой 98” АД си задайте въпроса дали главния юрист-консулт не е бил замесен в мръсните сделки?
И дали има моралните качества да бъде съдия, да раздава справедливост и дали не уронва престижа на съдебната власт, и засилва чувството на безнаказаност на престъпниците и крадците в Бургас.
Според мен- да!
И според мен, Пеевски диктува присъдите, които раздава съдия Мариета Бушандрова, както и той участва в това „важните“ дела за него в Бургаския районен съд да се разпределят на нея за решаване.
Кои са „Водстрой 98” АД и какво е общото със съдия Мариета Бушандрова?
За пет-шест години от средно по размер провинциално дружество „Водстрой 98“ беше напомпано с обществени поръчки за близо 900 млн. лева благодарение на връзката му с депутата от ДПС Делян Пеевски.
Интересите на тандема Делян Пеевски – Цветан Василев до 2014г. в строителството е доста очевидна. Обществените поръчки в този сектор са много и за големи суми, така че симбиозата между политически връзки и финансов ресурс води до много добри обороти.
Доскоро разделителна линия между двамата трудно можеше да се постави – КТБ осигуряваше финансиране, а депутатът от ДПС – лоби при спечелването на обществени поръчки.
Пример за това беше „Водстрой 98“, чийто основен кредитор в продължение на години беше банката, а политически гръб – Делян Пеевски.
За няколко години преди да бъде отбита от държавната хранилка “Водстрой” беше успяла да спечели поръчки за близо милиард лева, показа проучване на Биволъ.
През последните дни компанията беше „отрязана“ от договори за големи проекти
„Водстрой 98“ заедно с ГБС извършва ремонта на столичната Централна гара. Снимка БГНЕС
Съдия Мариета Бушандрова – Районен съд – Бургас.
Едно име на фирма започна да се среща особено често в медиите – „Водстрой 98“. Премиерът Бойко Борисов нареди прекратяването на спечелени и (вероятно), предстоящи да бъдат спечелени обществени поръчки от нея, защото, както обясни в Прага, „витае“, че зад нея стои депутатът от ДПС Делян Пеевски. По подобен начин беше „отрязана“ и компанията „Джи Пи Груп“, която е свързвана с бизнесмена и шеф на „Лукойл България“ Валентин Златев.
Но все пак, каква е историята на „Водстрой 98“ и защо витае, че фирмата е свързана с Пеевски?
Дружеството е основано през 1998 г. в Сливен за участие в приватизацията на „Водно строителство – Сливен“ и става негов правоприемник.
Справка в Регистъра на обществените поръчки показва, че от 2011 г. до 2015 г. компанията е спечелила пряко поръчки за 54,3 млн. лв., като консорциуми с нейно участие са подписали договори за 976,8 млн. лева.
Името на компанията не присъства в списъка с фирми – свързани лица, които са кредитирани от КТБ.
Но в списъка с необезпечени кредити, огласен от синдиците, компанията е получила кредити от банката в размер на 66,5 млн. лева.
Малко след краха на КТБ „Водстрой 98“ е заложена в
държавната Българска банка за развитие срещу кредит от 46 млн. лева.
От 2008 г. собственик на дружеството е компанията „ПМ Контрол“, която държи 99,98% от неговите акции. Тя е собственост на Иван Мирински (47 г.), който е в борда на директорите ѝ. 58 акционери-физически лица държат 0,01% от акциите.Към края на 2014 г. на трудов договор в дружеството работят 441 души, показва неговият отчет. През 2014 г. компанията е имала приходи от 156,7 млн. лв. и печалба от 16,8 млн. лева.През 2007 г. приходите на „Водстрой 98“ са 2,6 млн. лв., а печалбата – 169 хил. лева.През 2008 г. „ПМ Контрол“ купува 96% от капитала на дружеството, като по-късно увеличава дела си до почти 100%.При новия собственик дружеството увеличава оборота си. През 2008 г. приходите му са 10,2 млн. лв., а печалбата – 525 хил. лева. 2009 г. е изключително силна – 144,7 млн. лв. и 7,5 млн. лв. печалба.Такава ниска печалба е абсурдна на фона на прескъпите обществени поръчки, които прави с евтини материали и факта, че доста служители са оплакваха , че не са получавали заплати с месеци. Очевидо там са се прикривали приходи и са начислявали нерелани разходи.
Тази фирма никога не е виждала ревизия!
На 13 юни 2014 г. в. „Капитал“ написа в своя статия за големите строителни компании, че „Водстрой“ е свързана с Делян Пеевски.
После на 19 юни 2014г., само ден преди поставянето под особен надзор на КТБ,
банкерът Цветан Василев обяви в ефира на бТВ, че Мирински „се води собственик на „Водстрой“ и е „марионетка на Пеевски“.
Още същия ден Мирински изпрати съобщение до медиите, в което потвърди, че КТБ е обслужвала компанията му от 2007 г. до 2014 г. – точно периода, когато бургаската съдийка Мариета Бушандрова е била главен юрист-консулт във „Водстрой“ …
Малко по-късно, в началото на август бившият енергиен министър от кабинета „Орешарски“ Драгомир Стойнев в ефира на бТВ каза, че е махнал от българската част на консорциума за строителствто на газопровода „Южен поток“ фирми, за които се твърдяло, че са на Пеевски. Сред тях беше и „Водстрой 98“.
Начело на консорциума „Газпроект ЮГ“, който е българският партньор на руската „Стройтрансгаз“в компанията, избрана да строи „Южен поток“, е „Промишлено строителство холдинг“. Тя е собственост на свързваната с Делян Пеевски “Водстрой 98“.
Конкурсът, организиран от смесеното дружество между БЕХ и „Газпром“, „Южен поток България“, носеше всички белези на нагласен – къси срокове за подаване на оферти (особено вторият конкурс, който беше проведен около Коледа и Нова година), прекалено конкретни технически изисквания и непрозрачна процедура за избор. Именно затова и Европейската комисия започна процедура за нарушение срещу България за начина, по който бе избран изпълнителят на проекта. Общата стойност на проекта у нас може да стигне (както личи от подписаните договори) 3.8 млрд. евро, като се предполага, че цената е в пъти по-висока спрямо подобни проекти на други места (като германския OPAL или паралелно изграждащият се TAP). Останалите фирми в „Газпроект ЮГ“са „Техноекспортстрой“, „Главболгарстрой“ , „Понсстройинженеринг“и „ПСТ холдинг“. Като индулгенция за мащабната кражба от „ Южен поток“и вероятно вярвайки си, че по този начин си осигуряват мълчаливо американско съгласие за газовия проект, Василев и подопечният му министър Стойнев се опитваха да покровителстват и друг голям проект в енергетиката – на АЕЦ „Козлодуй“и американската „Уестингхаус“.
Общото между „Южен поток“и „Уестингхаус“е степента на непрозрачност. И за двата проекта не се знае нищо. Освен главното – имаме ли нужда от такъв проект, не се знае нито какво е подписано, за каква сума, каква е рентабилността на инвестицията, какви гаранции или комфорт е предоставила държавата и т.н. Разделянето между Цветан Василев и Пеевски ще постави на изпитание позициите на банкера в енергетиката. Този сектор е силно контролиран от държавата и ако детето чудо на ДПС след изборите се окаже отново с достъп довластта, работещите досега схеми едва ли ще се случват толкова гладко. Интересите на тандема Делян Пеевски – Цветан Василев в строителството са отдавна и причината за това е доста очевидна. Обществените поръчки в този сектор са много и за големи суми, така че симбиозата между политически връзки и финансов ресурс води до много добри обороти.
Доскоро разделителна линия между двамата трудно можеше да се постави – КТБ осигуряваше финансиране, а депутатът от ДПС – лоби при спечелването на обществени поръчки. Пример за това беше “Водстрой 98”, чийто основен кредитор в продължение на години беше банката, а политически гръб – Делян Пеевски. След разрива в отношенията обаче компанията твърдо мина в орбитата на депутата.
При правителството на ГЕРБ и особено при кабинета „Орешарски“за “Водстрой 98” се знаеше, че играе ролята на комисионер при уреждане на всички по-големи обществени поръчки срещу определен процент от приходите. Собственикът на компанията Иван Мирински се смята за човек с огромно влияние в сектора, идващо от близостта му с Пеевски. Така пряко беше натрупан портфейл от над 600 млн. лв. договори с консорциуми, в които „ Водстрой 98“участва.
Дружеството има водеща роля и в проекта “Южен поток”. Смятано е за архитект на българското обединение “Газопроект Юг”, което бе избрано за местния партньор на руската “Стройтрансгаз”. От петте български…
Заради разрива с Цветан Василев Пеевски вече не може да разчита на КТБ.фирми в “Газопроект Юг” три са смятани за близки до Пеевски (дъщерната на
„Водстрой 98““Промишлено строителство холдинг”, ПСТ и „Техноекспортстрой“). Договорът за строителство на газопровода по информация на „Капи-тал“вече е подписан при ценаот 3.8 млрд. евро.С финансова идея.Според трима независи- ми източници от строителния сектор Делян Пеевски сеопитва да събере и коалиция за купуването на банка. Идеята е резултат от разрива между Делян Пеевски и Цветан Василев, заради който депутатът от ДПС вече не може да разчита на финансова подкрепа от КТБ. Според източниците идеята на етапа е да се купи Токуда банк, като вече текат правен и финансов анализ. Планът е, ако се стигне до сделка, тя да се фокусира върху финансирането в строителния сектор. За продажбата на Токуда банк се говори отдавна. На въпрос на “Капитал” от надзорния съвет на банката посочиха, че нямат коментар, тъй като за момента няма какво да се съобщи по темата. Според хора от пазара, на които е предлагано да се включат в тази схема, цената по бъдещата сделка трябва да бъде платена от строителните компании. Купувач ще бъде специално учредено дружество, в което акционери ще са над десет големи компании в сектора. Срещу това впоследствие те ще разчитат на банката за финансиране и гаранции при участието им в обществени поръчки. За да изглежда офертата попримамлива, между запознатите с този план се говори и че ще бъде направено всичко възможно там да бъдат прехвърлени и парите на държавните дружества, част от които още са в КТБ.
Съдия Мариета Бушандрова – Районен съд – Бургас.
Мирис на картел
Недостатъкът на подобно обединение е донякъде очевиден. То превръща строителните компании в свързани лица и ги поставя под постоянни съмнения за картел. Освен това има законови ограничения за експозициите на банките към свързани лица. Както се вижда и от много примери в момента обаче, при наличие на мощна политическа подкрепа тези недостатъци могат да бъдат преодолени. Комисията за защита на конкуренцията е практически държавен орган и контролът върху него от лица като Пеевски може да бъде съвсем пряк. Примерът с отношението на надзора в БНБ към КТБ показва, че и другият проблем има решение.
На пазара вече е ясно кои строителни компании остават в орбитата на Цветан Василев и КТБ и кои – в тази на Делян Пеевски. Освен “Водстрой 98” за свързани с депутата се сочат също
“Промишлено строителство холдинг” (дъщерна на “Водстрой 98”), както и “ПСТ холдинг”
, чиито реални собственици са скрити зад офшорни компании. По-сложна е ситуацията с “Техноекспортстрой”, която бе приватизирана с кредит от КТБ, но в момента според собственици на компании в строителния сектор по-скоро гравитира около Делян Пеевски.
В орбитата на КТБ остават други строителни компании, които още от началото са смятани за свързани с нея, но не и с Делян Пеевски. Такава е „Интегрирани пътни системи“(ИПС), а също и нейният собственик „Евробилд проект“. Миналата година „Евробилд проект“създаде и още едно дъщерно дружество със строителна дейност – „Глобални пътни системи“.
С банката се свързва и „Инфраструктурна компания“- бивша “ИПС инфраструктури”, което бе дъщерно на “Интегрирани пътни системи”. Дружеството е притежавано от Валери Карадачки, бивш собственик и управител на „Интегрирани пътни системи“.
Показателно е, че докато преди компаниите от двете групи рядко се конкурираха в обществените поръчки, сега все по-често участват едни срещу други
Съдия Мариета Бушандрова – Районен съд – Бургас.
Фантомната фирма, зад която “витае” Пеевски
“Водстрой 98” беше една от големите строителни фирми, свързвани с депутата Делян Пеевски, макар че формално той не присъства никъде в собствеността и в нейното управление.
През 2016 г. премиерът Бойко Борисов нареди прекратяването голямата обществена поръчки за магистрала Хемус, спечелена от “Водстрой 98”. От Прага той обясни, че зад фирмата “витае” депутатът от ДПС Делян Пеевски.
За няколко години преди да бъде отбита от държавната хранилка “Водстрой” беше успяла да спечели поръчки за близо милиард лева, показа проучване на Биволъ.
В момента Пчеларова е управител на фирмата “ПМ Контрол”, чийто собственик е бившият формален собственик на “Водстрой 98” Иван Мирински.
Това обаче не е единствената връзка на “Адванс Криейтив Груп” с “Водстрой 98”. В България фирмата се води на името на Анелия Трендафилова Терзийска. Проверка в данните от “Наплийкс” показа, че Терзийска е работила за фирмата “Моко Проект”, която е била собственост на Иван Мирински.
На адреса на адванс криейтив груп има фамилия терзийски, но не и името на фирмата. Снимка: биволъ
“Адванс Криейтив Груп” е регистрирана в жилищна сграда в София. На адреса няма името на фирмата, но има фамилия Терзийски. На позвъняването не отговори никой.
И луксозна вила в София
Покупката в Солун не е единствената инвестиция на фантомната фирма. През 2019 г. тя брои милион и двеста хиляди лева за престижен имот – къща с 336 кв.м. разгъната застроена площ в “Резиденшъл Парк” в София.
Адванс криейтив купува къща за над милион лева в резиденшъл парк.
Бивол изпрати въпроси на личния имейл на Терзийска относно произхода на парите за сградата в Солун и вилата в София, но до редакционното приключване на статията не получихме отговор.
Финансирането на “Адванс Криейтив Груп” за покупките в Гърция и в България засега не може да бъде обяснено с нормална бизнес дейност. Най-вероятно фирмата служи като посредник на други субекти, които не желаят да застанат с името си и да направят тези инвестиции със законно придобити средства.
Във всички случаи изнесените факти дават основание да бъде извършена проверка от данъчните и правоприлагащите органи в България и в Гърция, още повече, че зад фирмата “Адванс Криейтив Груп” витае сянката на успелия млад мъж Делян Пеевски, за който списание “Шпигел” написа, че е “айсберг на корупцията” в България.
Икономическият печат: Водстрой 98 изчезва чрез сделка с Хидрострой
„Водстрой 98“ изчезва чрез сделка с „Хидрострой“. Третата по големина строителна компания – варненската „Хидрострой“, се е договорила да купи лидера в сектора „Водстрой 98“.За пет-шест години от средно по размер провинциално дружество „Водстрой 98“ беше напомпано с обществени поръчки за близо 900 млн. лева благодарение на връзката му с депутата от ДПС Делян Пеевски.Сделката озадачи строителния сектор. От една страна,
Пеевски демонстрира оттегляне, макар че в цигарения сектор просто прехвърли директното си участие на свързани с него офшорни фирми, а наскоро придоби дяловете на майка си в четири компании. Ако ситуацията сега е, че заради обществения резонанс управляващите са решили вече да не дават поръчки на „Водстрой 98“, то на практика се купува компания с 2-3 рамкови договора и без бъдеще, но с дългове.
Една от версиите е, че и тук промяната може да е привидна и да се оформи тандем – както с „ПСТ груп“, която се смята за поделено владение между Пеевски и ПИБ. Извън вече споменатите дружества депутатът от ДПС се свързва и с „Техноекспортстрой“.
Другата хипотеза е, че се оформя нов некомпрометиран любимец на властта в лицето на „Хидрострой“. Компанията се контролира от Велико Желев, който е бивш шеф на пътната агенция и от години печели обществени поръчки по морето и в Северна България. Мотивът за покупката, който посочи Желев, е, че иска да ползва опита на „Водстрой 98“ в жп и газовите проекти. Това обаче звучи несериозно, тъй като в проектите на НКЖИ двете компании са в общ консорциум, а в газовия сектор „Водстрой 98“ няма никакъв опит освен участието си в неосъществения проект „Южен поток“.Сделка през юни 2016 г.Информацията за сделката беше потвърдена пред „Капитал“ и от купувача, и от продавача. Иван Мирински от директорския борд на „Водстрой 98″ отговори положително на въпроса финализирана ли е сделката, но без да даде подробности.“Водим преговори от известно време и стигнахме до споразумение, уведомихме и Комисията за защита на конкуренцията“, коментира от своя страна Велико Желев, един от основните собственици на „Хидрострой“. Желев е бивш директор на пътната агенция по времето на НДСВ. „Водстрой 98“ пък формално се води на Иван Мирински.На 27 май КЗК е образувала преписка по искането на купувача. „Ако комисията ни разреши, подписваме сделката“, каза Велико Желев.За 20 юни има свикано общо събрание, на което трябва да бъде сменен бордът на „Водстрой 98″. Документите са пуснати към търговския регистър на 12 май, т.е. сделката вероятно е била договорена още тогава. По принцип КЗК има месец за произнасяне, но по всички случаи, свързани с Пеевски, тя се произнася скорострелно, така че вероятно ще има разрешение за покупката преди 20 юни 2016г .Сливането на любимците“Хидрострой“ и „Водстрой 98“ са в топ 10 на най-големите строителни компании в България и държавни любимци, ако се съди по обемите на обществените поръчки, които печелят, някои от които в съвместни обединения. По данни на „Капитал“ приходите на „Водстрой 98“ за 2015 г. са 292 млн. лв., отчитайки ръст за година от над 80%. Това ниво обаче няма как да бъде достигнато при липса на обществени поръчки. Постъпленията на „Хидрострой“ за миналата година са над 214 млн. лв. и също скачат силно – 76%. В най-новата класация на „Капитал 100“ за сектор „Строителство“, която е в процес на изготвяне, компаниите се нареждат на трето („Хидрострой“) и на първо („Водстрой 98“) място, изпреварвайки традиционни лидери като „Главболгарстрой“ и „Трейс“.Последните големи проекти на „Хидрострой“, специализирана във ВиК и пътното строителство, са пречиствателните станции на Варна, Трявна, Бургас (Горно Езерово), Созопол, ВиК мрежата на общините Бяла и Шабла, както и система за водоснабдяване на район Шуто Оризари в Македония. Дейността й се простира и върху проекти за регионални системи за отпадъци и пътна инфраструктура. Последният й договор с пътната агенция е от края на 2015 г. и е за 909 хил. лв. без ДДС. Той е за изграждане на първи етап от обхода на Габрово. Компанията участва и в обединението, избрано да строи отсечката Благоевград – Крупник на магистрала „Струма“ заедно с „Агромах“, „АБ“ и „Пътища Пловдив“.Дружеството на Велико Желев беше и в консорциума „ПСТ Хемус“, който трябваше да строи отсечка от магистралата до Варна за близо 500 млн. лв. Водещ партньор там беше „ПСТ груп“, чиято собственост от около две години се свързва с Делян Пеевски и Първа инвестиционна банка. Поръчката беше прекратена по нареждане на премиера Борисов, което пък накара депутатът от ДПС привидно да се оттегля от някои бизнеси.“Водстрой 98″ избухна през последните години с поръчки за над 900 млн. лв. Възходът й започна още при първия кабинет Борисов, но укрепи позициите си най-вече при управлението на БСП и ДПС. Първоначално фокусът й беше във водния сектор – ремонт на ВиК мрежи, пречиствателни станции, но през последните години навлезе в жп и пътното строителство, строителството на спортни зали и др. Тя участваше и в консорциума, избран да строи българския участък от проваления към момента проект за газопровода „Южен поток“.Възходът на „Водстрой“ през последните 3-4 години съвпадна с очевидното „оредяване“ на списъка със строителни компании, които печелят обществени поръчки, и формирането на картел, признат дори от управляващите. Големите обекти се разпределят основно между пет-шест местни фирми, сред които близките до ДПС и Делян Пеевски „Водстрой 98“ и „ПСТ груп“, ГБС, „Джи Пи груп“, „Хидрострой“ и „Агромах“ („Пътища Пловдив“).Брак по сметкаНай-големите проекти на „Водстрой 98“ в жп и пътния сектор всъщност са в обединение с „Хидрострой“. С консорциума ХПВС – ССТ те спечелиха строежа на Северната скоростна тангента за 180 млн. лв. Поръчката първоначално беше възложена на италианското обединение Salini Impregilo, но след жалба на ХПВС – ССТ класирането беше отменено, а италианците – отстранени. Чрез „Консорциум железен път 2012 – 2016“ „Водстрой“, „Хидрострой“ и държавното „Транспортно строителство и възстановяване“ подписаха рамково споразумение с НКЖИ за ремонт, по което компаниите са получили над 92 млн. лв. Двете дружества имат още едно жп обединение – „ЕТС технолоджи“, с което печелят рамково споразумение за „рехабилитация и модернизация на високо-, средно- и нисковолтови съоръжения, слаботокови, осигурителни и телекомуникационни съоръжения“.“Именно защото познавам компанията, работили сме заедно, знам й възможностите, реших да я купя, когато разбрах, че се продава“, коментира Велико Желев. По думите му сделката го е привлякла с възможността да разшири възможностите си в „железопътното и газопреносното строителство“. „Водстрой 98“ има само два микроскопични договора с „Булгартрансгаз“ за укрепване и ремонт на транзитни газопроводи (за по 300 хил. лв.).Желев не пожела да даде конкретни параметри на сделката, само посочи, че за покупката ще използва собствени средства и „малък заем, ако се наложи“. Купувайки дружеството, той ще поеме дълга „Водстрой 98“ от 46 млн. лв. към държавната Българска банка за развитие.
„Невинен съм. Не знам защо ме съдят, като аз съм жертвата, а не онзи звяр Донков“, казва Иван Димов, една от 64-те жертви на лихваря на съдия Мариета Бушандрова от Районен съд – Бургас, а тя го навика.
23 Март 2010г.
„Млъкнете, щото ще извикам някой да Ви усмири“ – с тази култова реплика съдия Мариета Бушандрова от Бургаския районен съд се обърна към 55-годишния Иван Димов – една от 64-те жертви на лихваря Иван Донков – известен като Луцифер.
През 2010г. представители на сдружението „Антимафия“, което обединява десетки жертви на имотни измами, извършвани с покровителството на магистрати, покани екип на „Десант“ да се увери с очите си как правораздава почитаемия българския съд и в частност съдия Мариета Бушандрова.
Фарсът, наречен съдебно заседание, на който се озова нашия репортер в храма на Темида обаче разби всичките ни илюзии за независимост и непредубеденост, а разигралите се срамни сцени подхождаха повече на сюжет от американския сериал на абсурдите „Адвокатите от Бостън“, отколкото на истински съд, гарантиращ справедливостта в една демократична и правова държава.
С този преамбюл в Бургаския районен съд започна безпрецедентен по рода си процес, но показателен за работата на магистратите у нас – безработният Иван Димов бе изправен на подсъдимата скамейка за това, че на 19 юни 2008 г. отказал да допусне в собствения си дом лихваря. Донков беше арестуван при спецакция на полицията на 1 декември за серия от нагли имотни измами.
Димов пък, според прокурор Райко Стоянов, изготвил обвинителния акт срещу него, даже се осмелил, да отправи закани срещу Донков. Заплашил лихваря, който, според разследване на Икономическа полиция, с измама се опитал да „приватизира“ къщата му в Сарафово и за да си осигури безпрепяствено навлизане в чуждия, както сочат истинските документи, имот, ангажирал държавен съдия – изпълнител, на който възложил да го въведе в къщата на бедния човечец, и трима полицаи от Пето РПУ- Бургас, които да гарантират, че ще успеe да сложи ръка върху жилището без отпор. Срещу Димов, който всъщност е истинската жертва, понеже вече повече от 13 години е въвлечен в спирала от съдебни дела, режисирани от Донков с единствената цел да заграби собствения му имот на ул. „Рибарска“ в кв. Сарафово, е повдигнато обвинение за престъпление против реда на управлението. Грозят го до три месеца затвор.
Заседанието на Бургаския районен съд във вторник показа нагледно как, далеч от погледа на еврокомисарите, които изсипват критики към съдебната ни систeма, работят магистратите у нас – на принципа Един за всички, всички за…Донков. Жертвата му- Иван Димов беше оставен без адвокат, понеже чистосърдечно обясни, че нито един юрист в Бургас не иска да се изправи срещу лихваря. По време на 40-минутното заседание всичките му опити да обясни, че не знае за какво всъщност се намира в съда, понеже самият той е ограбен от Донков, бяха парирани от Съдия Мариета Бушандрова от Районен съд – Бургас., която така и не реши, че е редно да се назначи служебен адвокат на Димов. Вместо в ролята на магистрат, Съдия Мариета Бушандрова влезе в друг персонаж – на футболен рефер и вдигна четири червени картона. Съдийката изгони представителите на сдружението „Антимафия“, понеже възрастните хора не издържаха да гледат безучастно как прокурорът задава навеждащи въпроси към свидетелите – полицаите от Пето РПУ- Бургас, присъствали на „местопрестъплението“ и реагираха с възмущение, когато дамата определи като несъотносима към делото жалба от Димов, тъй като тя била адресирана до Върховния съд. От залата бе отстранен и водещия на предаването „Антимафия“ Георги Дражев, тъй като той пък се „осмели“ даже да посочи на почитаемата съдийка, че жалбата на Димов е адресирана и до нея и настоя това да бъде вписано в протокола. „Млъкнете, че ще извикам съдебна полиция“, извика Съдия Мариета Бушандрова от Районен съд – Бургас.. Разправата не стигна до само до тук. Неочаквано прокурор Стоянов пък поиска от списъка на свидетелите да бъде заличен самия Иван Донков. Прокурор Стоянов така и не пожела да се аргументира, защо лихварят не трябва да се явява в залата. Дали пък не му съчувства заради здравословните проблеми, които Донков сподели че изпитва по време на престоя си зад решетките, така и не стана ясно. В крайна сметка делото бе отложено за 16 април. „Няма да ви пращаме призовки. Вие и без това отказвате да ги получите“, обърна се към Димов съдийката, преди да закрие заседанието.Една българска фирмичка, създадена със скромните цели да участва в приватизацията на сливенското ВиК и да се утвърди в стопанския и обществения живот на местната община, поразително напомня на величествения Сатурн. Само за осем години тя оплете свои собствени пръстени от огромен брой сателити, които макар и да не носят имена като Титан, Янус, Пандора, Атлас или Прометей, тънат в свои собствени мъглявини и привличат към себе си апетитни поръчки на централната и местната власт за над 1 млрд. лева. Става дума за „Водстрой 98“, компанията, описвана от някои хора, които са доста навътре в нещата, като „марионетка“ на депутата от ДПС Делян Пеевски.
Официално Пеевски няма нищо общо с „Водстрой 98“ – то се води собственост на „ПМ Контрол“, което пък еднолично се държи от Иван Мирински. Съдейки по последния засега финансов отчет от 2014-а, приходите му са 156.738 млн. лв., които са довели до печалба от 16.8 млн. лева. Едно нещо се набива на очи – след преминаването на „Водстрой 98“ в ръцете на Иван Мирински неговите финансови резултати скачат в пъти, а успоредно с това и разходите за външни услуги (виж табл. 2). Факт, който навежда на мисълта, че фирмата е предимно инструмент за печелене на поръчки. Истинските финансови потоци, с които тя работи, всъщност са скрити зад поредица от консорциуми, в които участва. В последния й публикуван отчет те са 76, а сега, според информационната система „Дакси“, са цели 131.
Формулата „джойнтвенчър“ не е случайно подбрана, тъй като носи редица дивиденти – регистрацията е бърза, лесна и най-важното е по-евтина в сравнение с останалите фирми, които се регистрират по Търговския закон.
Отношенията се уреждат с договори между участващите компании. И най-важното – финансовите резултати на консорциума са трудно откриваеми, защото според Закона за счетоводството завереният годишен финансов отчет не се публикува в Търговския регистър, а чрез икономическо издание или чрез интернет. Глобите, ако не публикуваш отчета си, не са особено стряскащи – от 500 до 3000 лева. Така че много трудно може да се прецени какъв всъщност е финансовият размах на „Водстрой 98“, в която през 2015-а (пак според „Дакси“) са работили средно 413 човека. Определено обаче той е впечатляващ.
Ако условно започнем от енергетиката
няма как да не се спрем на едно рамково споразумение, сключено от държавния газов оператор „Булгартрансгаз“. То е подписано през април 2014-а и включва две обособени позиции, за всяка от които са предвидени по 50 млн. лв. без ДДС. Първата е за проектиране, изграждане, реконструкция и ремонт на линейни обекти и съоръжения от газопреносната мрежа. Втората е отново за проектиране, изграждане, реконструкция и ремонт, само че на площадкови обекти, сграден фонд и прилежащите към тях технологични съоръжения и инфраструктура. За първата са подписани договори с четири обединения – „Едифико“, „БТГАЗ ЕРА“, „ГБС-Трансгаз“ и „Енемона Инфраструктура“. Същите четири консорциума са победители в конкурса и за другите 50 млн. лева. По-интересното е, че според „Дакси“ 50% от собствеността в „Едифико“ е на „Водстрой 98“, а 10% на „Промишлено строителство холдинг“. През 2014-а този холдинг бе сред избраните да строи „Южен поток“ на българска територия. Впоследствие, заедно с „Техноекспортстрой“, те бяха извадени от надпреварата по настояване на тогавашния енергиен министър Драгомир Стойнев, защото се свързвали в публичното пространство с Делян Пеевски. (В крайна сметка „Промишлено строителство холдинг“ бе прехвърлено на бургаското дружество „Строй инвест“, което не развива строителна дейност.) Останалите 40 на сто в „Едифико“ държи „Трейс Груп Холд“. Справка в Агенцията за обществени поръчки показва, че „Едифико“ е спечелил общо пет договора за изпълнение на различни дейности за държавния газов оператор на обща стойност 7.212 млн. лв. (без ДДС).
В „БТГАЗ ЕРА“ пък с 33% участва фирмата „АТ инженеринг 2000“, която също се свързва с депутата от ДПС. По- паметливите може би си спомнят, че заедно с охранителната „Атлас ко“ тя бе част и от обединението „Ат-Атлас“, участващо в прекратеното от енергийния министър Теменужка Петкова рамково споразумение за инженеринг и изграждане на различни системи за сигурност в ТЕЦ „Марица-изток 2“. „АТ инженеринг 2000“ е собственост на Георги Пенев и Илиян Терзиев, но нашумя покрай покупката на „Техноекспортстрой“ за 51 млн. лв. през 2012-а. Заемът тогава бе отпуснат от КТБ, а впоследствие през 2013-а акциите на „Техноекспортстрой“ бяха прехвърлени на „Сиболе сървисис инкорпорейтид България“, собственост на едноименна панамска офшорка.
Впрочем това съвсем не е първият договор на ТЕЦ „Марица-изток 2“ с „Водстрой 98“. През 2012-а държавната компания е сключила договор за изграждане на гипсоотвал за депониране на гипс от сероочистващи инсталации с „Водстрой – ИПС“ ДЗЗД. За услугите си тогава въпросното обединение получава от централата над 9.1 млн. лева.
Отново чрез рамково споразумение и консорциуми „Водстрой 98“ си осигурява
солидни суми и от Националната компания „Железопътна инфраструктура“
Поръчката за споразумението е обявена през 2012 г. и е разделена в четири обособени позиции – ремонт на железния път и съоръженията към него, рехабилитация и модернизация на високо-, средно- и нисковолтови съоръжения, ремонт и поддръжка на сградната инфраструктура и възстановяване и укрепване на обекти от железопътната инфраструктура. Самото споразумение е за срок от четири години, но прогнозната му стойност не е посочена. Все пак общата гаранция за участие по четирите позиции, която е 4.2 млн. лв., дава известен ориентир за какви суми става въпрос. Съгласно Закона за обществените поръчки гаранцията не може да надвишава 1% от прогнозната стойност на тръжната процедура, което означава, че в този случай тя е поне 420 млн. лв. без ДДС. Иначе финансирането се извършва със средства от бюджета.
В началото на 2013-а са обявени и победителите. По най-„сочната“ първа позиция победителите са двама – „Трейс Груп Холд“ АД и консорциумът „Железен път 2012-2016“. Водещата фирма в обединението е „Водстрой 98“ с 56%, а останалите партньори са Държавното предприятие „Транспортно строителство и възстановяване“ (34%) и варненската „Хидрострой“ (10 на сто), която също се свързва с Делян Пеевски. Но явно капацитетът и апетитът на „Водстрой 98“ към държавната софра са далеч по-големи, тъй като тя е класирана като изпълнител и за втората обособена позиция – този път чрез консорциума „ЕТС Технолоджи“. В него държи 40 на сто, а останалите дялове са разпределени между „Хидрострой“ (25%), „Балкантел“ (25%), „Бонети“ (10 на сто).
Другият избран изпълнител по тази обособена позиция е консорциумът „ТБС 2012-2016“ (държавното предприятие „Транспортно строителство и възстановяване“, „ГБС – Инфраструктурно строителство“, „Инфраструктурно строителство“).
Любопитен кандидат печели правото да участва в поръчките за третата позиция. Това е консорциумът „Железопътни сгради“, в който по 50% си делят двама добри „познайници“ на „Водстрой 98“ – „Хидрострой“ и „АТ Инженеринг 2000“. За последната позиция – възстановяване и укрепване на обекти от железопътната инфраструктура, пък сред класираните е „Консорциум тип 2012-2016“. В него влизат държавното предприятие „Транспортно строителство и възстановяване“ (34%), а познатият ни вече покрай „Южен поток“ „Промишлено строителство холдинг“, заедно с „Инфраструктурно строителство“ си поделят по 33% от капитала. Управител на това обединение е Валери Борисов Василев, същият, който ръководи и обединението „Железен път 2012-2016“, класирано да работи по първата обособена позиция. Така
Изгодните договори с държавни пари не закъсняват
(вж табл. 1). Само от началото на тази година например „ЕТС Технолоджи“ е „лапнала“ три контракта. За модернизация и рехабилитация на разпределителна уредба в тяговата подстанция Пирдоп и изграждане на система за телеуправление и телесигнализация срещу 2.806 млн. лева. Сходни дейности са извършени на гарите Величково, Провадия, Юнак и Синдел с два договора за близо 13 млн. лева.
„Консорциум тип 2012-2016“ пък може да се похвали с контракт за над 10 млн. лв. от 10 март за рехабилитация на инженерните съоръжения и устройствата на системата за електроснабдяване от жп инфраструктура в участъка между гара Стряма и гара Клисура.
Отделно от рамковото споразумение Националната компания „Железопътна инфраструктура“ е проявила и допълнителна щедрост към „Водстрой 98“. През септември 2014-а консорциумът „ТДВ инфраструктура“, в който „Водстрой 98“ има 50 на сто от дяловете, печели договор за възстановяване, ремонт и модернизация на тягови подстанции Стара Загора и Нова Загора от железопътната линия Пловдив – Бургас и изграждане на система за телеуправление. Предвидената за целта сума е над 14.79 млн. лв., които са отпуснати по европейските оперативни програми.
Чрез друг консорциум – „ГБС – Централна гара София“, където има 49%, „Водстрой 98“ участва и в рехабилитацията на столичната централна гара в партньорство с „Главболгарстрой“. Поръчката е за близо 55.9 млн. лв. (без ДДС) и се финансира по оперативната програма „Транспорт“.
„Водстрой 98“ е
„кацнала“ и на държавното „Летище София“ ЕАД.
В този случай тя отново си партнира с фирмата на Симеон Пешов под името „ГБС и партньори“, като си поделят по 45% от акциите, а останалите са на „Лог Сиберия“, собственост на Николай Хинтоларски. През 2013-а консорциумът e един от тримата късметлии, одобрени да извършват предпроектни проучвания, проектиране, изпълнение на нови и ремонтни строително-монтажни работи, реконструкции, преустройства, основни и аварийни ремонти на столичния аеропорт. Другото печелившо обединение е „Хидрострой – Саплат“, в което водещи партньори с по 45% са добре познатите ни вече „Хидрострой“ и „АТ инженеринг 2000“, плюс двама по-малки участника с по 5 на сто. А третият избран е консорциумът „Трейс еър“, където водеща е едноименната строителна компания.
Колко точно ще плаща най-голямото ни международно летище по четиригодишното рамково споразумение с тези три обединения е трудно да се каже, но от 900-те хил. лв. гаранция за участие и законовото изискване тя да не надвишава 1% от прогнозната стойност на поръчката, можем да си направим извода, че става дума за минимум 90 млн. лева.
Досега консорциумът, в който участва „Водстрой 98“, е изпълнил поръчките за ремонт на асфалто-бетоновата настилка на перона и пътеката за рулиране срещу 1.38 млн. лв., за обработката на фуги и пукнатини по летателното поле за 380 хил. лв., за вертикална планировка и дрениране, за което са платени 1.63 млн. лв., за ремонта на покривите на част от сградите на летището срещу 293 хил. лв., както и за изработването на инвестиционен проект за разширение и реконструкция на Терминал 2 на стойност 126 560 лева.
Колкото до обединението, в което участва „Хидрострой“, то може да се похвали с два контракта. Единият е за 1.327 млн. лв. (без ДДС) и е за проектиране и изпълнение на втора водопроводна връзка за „Летище София“. Другият е за рехабилитация на горния слой на моста под пистата на аеропорта и е за над 742 хил. лева.
Сред държавните „работодатели“ на „Водстрой 98“ е и
Агенция „Пътна инфраструктура“
Консорицумът ХПВС-ССТ бе избран да изгради Северната скоростна тангента срещу 180 млн. лева. В него свързваната с депутата от ДПС фирма е водещ партньор с 40%, „Хидрострой“ е с 30%, а „Пътни строежи Велико Търново“, „Пътинженерингстрой“, „Пътстрой Бургас“ си поделят останалите 30 на сто. Проведената тръжна процедура обаче остави съмнения за политическа намеса, тъй като първоначалният победител – италианското обединение Salini Impregilo, бе отстранено след жалба на ХПВС-ССТ до Комисията за защита на конкуренцията. Хората на Петко Николов отмениха първоначалното класиране, а при повторното не допуснаха италианците заради формални нарушения.
„Хидрострой“ пък участва в още една сериозна пътна поръчка, финансирана от европейските фондове – за изграждането на обходния път на Габрово, който ще струва 77.45 млн. лв. (без ДДС). В консорциума ПСВТ варненската компания си поделя по 33.3% с „Пътинженерингстрой – Т“ и „Пътни строежи“ – Велико Търново.
Всичко изброено е само част от мрежата от сателити и контракти, които „Водстрой 98“ е изплела около себе си, обвързвайки се с държавни проекти. И то за малко повече от седем години.
Чрез „Обединение Сливен 2013″ Водстрой“ е изпълнител на грандиозния проект за ВиК мрежата на Сливен, чиято стойност е 56.5 млн. лева. В консорциума тя има дял от 20 на сто и си партнира с ГБС, „Булдени“, „Строй система“ ООД, и „Ти Т инженеринг“.
В края на 2012-а чрез „Воден цикъл 2011“, в което участват още „Интегрирани пътни системи“ и „Дар 55“, „Водстрой 98“ сключи договор за подобряване на водоснабдяването на Враца за 36 млн. лева.След това – на 23 май 2013-а, дружеството на Иван Мирински подписа контракт за 49.3 млн. лв. с община Монтана. Това стана през обединението „Канализация Монтана – 2012“, където партньори са му „ГБС инфраструктурно строителство“ и „Водоканалстрой“.Месец по-късно идва и споразумението за интегрирания воден проект за Стара Загора, чиято стойност е 32.4 млн. лв., а от 1 август същата година е договорът с Червен бряг за 9.2 милиона. Чрез обединението „Терес“, в което има 30 на сто, „Водстрой 98“ участва и в модернизацията на ВиК мрежата на Раднево, която струваше на местната община малко над 18 млн. лв. без ДДС. А чрез „Виам Строй“ ДЗЗД , където си поделят по 33% с „Инфраструктурно строителство“ и „Мирикал“, „Водстрой 98“ се включи и в изграждането на пречиствателна станция в миньорския град, която струваше над 9.4 млн. лв. (без ДДС).
Мафиотският брак между ГЕРБ и ДПС роди още едно изчадие – далавера за 180 милиона лева с 5-звезден хотел в Халкидики, Гърция, разкри източник на Narod.bg от средите на новото правителство, където е подаден сигнал за колосалната кражба.
Иван Мирински
Касичката на Баце – Иван Мирински, формален собственик на прословутата строителна фирма,
лапнала милиарди покрай компрометираните обществени поръчки по времето на ГЕРБ – „Водстрой 98”,
изплува в новата крадлива схема, завъртяна по времето на ГЕРБ.
Главен герой в далаверата отново е превзетата от мафията Българска банка за развитие (ББР), от която хитрецът получил немислимите 115 милиона лева, за да построи 5-звездният хотел Miraggio Thermal Spa Resort в…Гърция.
ДПС депутатът с подходящ прякор Данчо Ментата
Съвсем очаквано във врътката лъсна и дeпутaтът oт ДПC Йoрдaн Цoнeв, който фигурира в eднa oт фирмитe, кoитo ca пoлучили 115 милиoнa лeвa крeдит oт Бългaрcкa бaнкa зa рaзвитиe, уточни преди време BIRD.
Според публикации в гръцките медии дружеството „Ултарстрой”, зад което наднича бизнесменът Мирински, е собственик на ултра луксозния хотелски комплекс на първа линия в Халкидики, чиято стойност обаче е 90 милиона евро, т.е., близо 180 милиона лева.
115 от тях са дадени на Мирински и Данчо Ментата от ББР, която по закон трябва да финансира малкия и среден бизнес, не олигарсите около Бойко Борисов.
Формално собствеността на „Ултрастрой” няма връзка с боса на „Водстрой 98”. Тя е еднолично търговско дружество със собственик Иван Борисов Борисов. Но разследване на Биволъ установи, че фирмата се явява партньор и подизпълнител по редица сериозни обществени поръчки на „Водстрой 98”.
Същото дружество пък притежава фирмa, cвързaнa c кумa нa Йoрдaн Цoнeв, а имa и имoтни oтнoшeния cъс ceмeйcтвoто на вечния депутат от ДПС.
Така, със сложна схема от обвързаности, целяща да замаскира истинските собственици, мафията ГЕРБ и ДПС си купи хотел в Гърция, който е един от най-луксозните по крайбрежието на Халкидики, в което може да се убедите от галерията.
Хотелският комплекс Miraggio Thermal Spa Resort се намира до великолепния плаж на село Палиу̀ри, Халкидики. Разполага с открит басейн и луксозни СПА съоръжения, ресторант и бар.
Луксозните стаи на ризорта разполагат всякакви и поръчкови мебели. Някои от тях предлагат дори собствен басейн. Всяко помещение за настаняване разполага с тераса или балкон, с изглед към морето или градината.
В околността има разнообразни оживени плажни барове. На 14 км е градчето Пефкохори, където има многобройни магазини, ресторанти и барове. Оживеното село Ханиоти е на 18 км от Miraggio Thermal Spa Resort. Най-близкото летище е международно летище Солун, на 110 км от хотела.
Съдия Мариета Бушандрова – Районен съд – Бургас. Съдия Мариета Бушандрова – Районен съд – Бургас. Съдия Мариета Бушандрова – Районен съд – Бургас. Съдия Мариета Бушандрова – Районен съд – Бургас. Съдия Мариета Бушандрова – Районен съд – Бургас.
Представителството на Европейската комисия в България , Представителството на Европейската комисия в България , Представителството на Европейската комисия в България
Католиците в Македония са БЪЛГАРО-католици, а не македоно-католици, наричащи се така независимо от Българската екзархия!
Безценен документ, доказващ българското самосъзнание на дядовците на т.нар. „македонци“ в Република Северна Македония е това „кръстително свидетелство“ издадено от „Апостолическо наместничество на БЪЛГАРО-католиците в Македония“.
Това е перфектното доказателство, че не Българската православна екзархия е наслоила българско самосъзнание на македонските българи преди 1944г. , защото и католиците, които нямат нищо общо с екзархията се наричат БЪЛГАРИ!
Кръщелно свидетелство издадено от Апостолическото наместничество на Българо-католиците в Македония на бебето Велика, родено в семейство на българи католици от Кукуш на 4 април 1902 година.
След Берлинския договор от 1879 година, българите униати остават предимно в границите на Османската империя. На 12 юни 1883 г. като част от цялостната реорганизация на църковно-административната структура на Католическата църква на Балканите,Конгрегацията за разпространения на вярата разделя Македония и Тракия (Солунския и Одринския вилает) на две отделни в административното си управление епархии – викариати, подчинени на Цариградската българска архиепархия. Викариатът е поверен на отците лазаристи, които имат мисия в Солун от сто години. За апостолически викарий на Македонския викариат с център Солун е назначен титулярният саталски епископ лазарист Лазар Младенов от Банско, владика с богословско образование.Според ръководителя на Солунската лазаристка мисия Аугусто Бонети в 1883 година в Македония има около 60 000 българи католици в седемдесет и пет селища, като само половината имат някакво свещенство. В 1885 година обаче друго изчисление дава 30 000 католици в 21 селища. Някои селища често сменят православието и католицизма според наличието на финансови ресурси и свещенство.Лазаристите заедно с женското им разклонение викентинките, поддържат повечето учебни заведения и сиропиталища в униатските селища и на първо място Солунската българска семинария (1886 – 1914), която е единственото униатско средно училище и съответно основното учебно заведение във викариата. В 1892 година, за да са по-близо до униатското паство, повечето от отците лазаристи в Солун приемат източния обред.При епископ Лазар Младенов униатството в Македония претърпява подем, макар дейността на българския католически епископ в Македонския викариат да е затруднявана от османските власти. През голяма част от епископството му в Македония, Лазар Младенов няма издаден берат и съответно разрешение от властите свободно да посещава енориите си и е принуден да стои в Солун.[5] Така цариградският архиепископ Нил Изворов двамата му викарни епископи в Македония и Тракия са споменати за пръв път в Салнамето за 1889 г. (1306 г.), в което подведомствената област на Лазар Младенов е Солунският вилает, а той е титулуван „деспот“:
„
Selanik ve havalisi Bulgar Katoliklerin despotu Miladinos Efendi.[9]
“
През 1881 г. българските униатски села и квартали в градовете получават правото на собствен кмет (мухтар) с печат с текст „българокатолически мухтар на…“, а архиепископ Нил Изворов получава правото да заседава в управителния съвет на Кукуш, а българите униати – правото да заседават според числеността им в местния меджлис.[10]В 1893 година епископ Лазар Младенов най-сетне получава берат и в същата година с ираде привилегиите на българския униатски епископ са потвърден и разширени – той получава правото да представлява униатите пред държавата по граждански и духовни дела, да заседава във вилетския и в казалийските съвети, да съди по католически духовни дела, отстъжда по духовни дела, по брачни въпроси, завещания и други. Така епископ Лазар получава правата на другите духовни глави в империята.[10]
При епископ Епифаний Шанов в Македония
В края на 1894 година епископ Младенов се връща временно към православието и на следната година на негово място е назначен ливийският епископ Епифаний Шанов – опитен в администрацията на викариата, дългогодишен наместник на епископ Лазар в Кукуш, а преди това – секретар на архиепископ Нил Изворов.[5]
Епископ Епифаний Шанов около 1895 г.
Разрешение на папа Лъв XIII, подписано от кардинал Теодолфо Мартел, за построяване на църква в Кукуш
Сестра Еврозия Алоати, основателна на българската евхаристинска общност
На 9 април 1899 година във викариата е основана общността на сестрите евхаристинки, изцяло българска монашеска религиозна общност, формирана по модела на сестрите викентинки.[8] През 1892 г. евхаристинките пренасят центъра си в гевгелийското село Палюрци, закупено изцяло със средства на отец Йосиф Алоати. В Палюрци евхаристинките изграждат манастир, сиропиталище, ателиета за шев за момичета и земеделско училище за момчета. Бързо разкриват мисии в униатските селища Богданци (1900), Гевгели (1901), Пирава (1905), Стояково (1908) и Долни Тодорак (1911). В навечерието на Балканската война евхаристинките наброяват около 40 монахини, почти изключително македонски българки.Подведомствената област на епархията при владичеството на епископ Епифаний Ливийски също е разширена, като вече включва не само Солунския, но и Битолския вилает. В Салнамето за 1895 г. (1313 г.), Епифаний носи титлата „владишки наместник“ и е признат новият обхват на викариата:
„
Selanik ve Manastır havalisi Despot vekili Epifaniyos Efendi.
“
В същата година архиепископ Нил Изворов се връща към православието и длъжността цариградски архиепископ и милет баши на българите католици остава вакантна до 1907 година. Салнамето от 1896 година обаче показва, че властите припознават като такъв епископ Епифаний и го титуловат:
„
Selanik ve Manastır havalisi serpiskoposu Epifaniyos Efendi.
“
Така македонският български униатски епископ е поставен по-високо от тракийския, като формулировката се запазва и през първото десетилетие на XX век. Викариатът обаче така и не успява да обхване и Скопски вилает, тъй като тук се сблъсква със съпротивата на Фулгенцие Царев, архиепископа на западнообредната Скопска архиепархия, който се опитва да разшири диоцеза си на юг, присъединявайки Битолския вилает и северните части на Солунския – Тиквешката каза. Така малобройните униати в Северна Македония остават без защита и юридическо представителство. В 1899 – 1900 година и Велешка каза е откъсната от Солунския вилает и съответно от викариата и придадена на Скопския и съответно на Скопската архиепархия.През лятото на 1909 година Михаил Миров получава султански берат за български католически архиепископ (екзарх) и съответно милет баши в цялата империя. В съпровождащото берата ираде са споменати поименно двамата епископи за двата викариата – Михаил Петков за Тракия и Епифаний Шанов за Македония.В навечерието на Балканската война викариатът обхваща 39 селища, в които има 27 енории и 36 свещеници – 26 мирски и 10 монаси лазаристи.
Диоцез в Македония
В юрисдикцията на Македонския викариат спадат изцяло или частично 39 селища в 6 кази на Солунския вилает на Османската империя:[7]
Кукушко в Македония
Писмо от Мари де Пурталес, сестра от католическата мисия на сестрите викентинки в Кукуш, 6 юли 1892 г.
От 1895 до 1909 година официално седалище на епископа е Солун, но реалният му център е град Кукуш. В края на XIX – началото на XX век е и сградата на епископията, към която има и параклис, изграден от лазаристите. В 1910 година историческият център на българското униатство става и официално епископска резиденция, а Солун остава формален център на викариата.В града има две униатски църкви – катедралната „Света Богородица“ и манастирската „Свети Георги“ в едноименния женски манастир. Има мъжко и девическо униатско училища, а през юли 1885 г. в града е открита къщата на викентинките, наречена „Свети Йосиф“. Сестрите на милосърдието поддържат също и диспансер и аптека, които оказват помощ на всички нуждаещи се и предоставят безплатно лекарства в града и по селата. Диспансерът първоначално преглежда по 40 – 50 болни, а през 1901 г. по 20 – 30 души дневно. Във викентинското сиропиталище в 1896 г. учат 18 момичета, а през 1904 г. – 30 момичета и 12 момчета. Основен двигател на дейността на викентинките в града е сестра Мери де Порталес, пристигнала в Кукуш в 1885 година и починала там през ноември 1901 г.През 1879 г. почти целият град е униатски – от 1050 български домакинства 1020 са униатски. След стабилизирането на положението на Българската екзархия обаче, значителна част от населението на града се връща към православието. През 1896 г. според епископ Епифаний униатите в града са около 500 домакинства. Фактът, че и двете големи църкви в града са на униатите, а за православните остава само малката „Свети Атанас“ предизвиква големи конфликти между двете общности – известно време се проповядва да няма бракосъчетания между „староверците“ и униатите, да не се купува от униатите, а владиката Епифаний един ден е гонен от тълпа жени с домати и картофи. Скоро обаче този конфликт заглъхва.[14]През лятото на 1898 година епископ Епифаний влиза в конфликт с част от паството си, в който се намесва и Екзархията. Епифаний предприема прибързани мерки пред властите и пред гражданите и недоволството срещу него се засилва. В края на септември 1898 година той отлъчва всички, които протестират против него, включително униатските общинари и някои свещеници. Така през август 1898 г. униатите са 303 домакинства с 1299 души в две от деветте махали – Новата махала и Ат пазар. През следващите месеци униатите намаляват до 213 домакинства със 700 души и накрая с епископ Епифаний остават само около 12 къщи с 27 души.
Част от сираците от пансиона пред манастирската църква „Свети Георги“, 1910 г.
След няколко месеца обаче отново започва връщане на част от кукушани към унията. Към 1899 г. в града има 592 души българи униати, а в началото на 1900 г. – 74 домакинства. В 1907 година униатите са около 55 – 60 домакинства в една енория, но в 1911 година те са 110 домакинства с около 550 души.В Кукушка каза униатите са в две нахии – градската и Карадаг. Българите в Кукушко са около 60 села от общо 142, като останалите са турски. При това 80% от българските се чифлици, собственост на богати турци и евреи. Българското население е притиснато от тежки данъци и висока престъпност – кражби, убийства, отвличания и потурчвания. Към 1879 г. изцяло или частично униатски са 32 български села в Кукушко, а на следната 1880 година – 36 села. С упадъка на униатството към края на века, броят има спада наполовина – според Васил Кънчов и Българското търговско агентство в Солун българските униатски села в Кукушка каза са 14, а населението в 8 от тях е разделено между униати и православни. Според епископ Епифаний в 1896 година в Кукушко има само 10 униатски села – 7 чисто униатски и 3 смесени – Грамадна, Морарци и Калиново. В 1899 – 1900 година – пика на антиуниатското движение – те са само 2 – Лельово и Михалево.С началото на новия век, както и в Кукуш, започва известно съживяване на униатството. През есента на 1903 г. изцяло или частично униатски са 5 села – Морарци, Лельово, Михалево, Алексово и Ахчакклисе, което за пръв път приема унията. В 1904 г. епископ Епифаний отбелязва 11 униатски села. В 1907 г. те са 8 в 10 селски енории: Мутулово със 180 къщи; Долни Тодорак с 200 къщи; Горни Тодорак с 65 къщи; Раяново с 30 къщи, Алексово с 60 къщи, Калиново с 30 къщи, Михалево с 22 къщи и Бельово с 40 къщи. През 1910 година униатските села са 10, а в 1912 г. – 12, като само две са смесени с православни българи – Морарци и Мутулово.
Гевгелийско и Дойранско
Евхаристинското училище в Палюрци
В Гевгели, макар към 1894 – 1896 година да няма католици, викариатът поддържа специална двуетажна сграда и параклис. В следващите години в града се появява само 1 униатска къща с 8 души (1897 – 1899), но в 1904 година, в резултат на усилената работа на лазаристите в гевгелийските села и поддържането на мисията, униатите в града вече са 90 души. Целта на лазаристите е Гевгели да стане втори униатски център като Кукуш.В 1879 – 1894 г. униатски – изцяло или частично, са 10 села в Гевгелийска каза. Към края на века вече са 8 – Сехово, Шльопинци, Древено, Мойн, Милетково, Богородица, Богданци и Палюрци, а в 1897 г. 4 – Богданци, Мойн, Милетково и Палюрци. В началото на 1898 г. част от жителите на Стояково отново приемат унията и така униатските села са 5 до 1904 г., като в 1909 година изцяло униатско е само едно село. Център на униатството в Гевгелийско е Палюрци, чифлишко село, изкупено изляло от отец Йосиф Алоати и сестра Еврозия Алоати, в което евхаристинките отварят дом, сиропиталище и училище.В Дойранско униатски от 1894 година са селата Пирава и Калково, но в 1910 – 1911 година Калково се връща към православието.Други казиТрети голям български униатски център е Енидже Вардар. В 1894 година в града има 30-ина униатски семейства. След установяването на викентинките в града и активната им социална дейност, броят на униатите започва да се увеличава. В 1899 година българите униати в града са 320, а според епископ Епифаний в 1904 година броят им е 420. В началото на 1909 година има 25 униатски домакинства, а на следната 1910 г. още 159 домакинсква с чифлиците Киркалово, Тагармишево и Цигарево приемат унията. В средата на 1910 година българите униати в Енидже Вардар са около 600 души.В Солунско българско униатско село е Юнчиите, а униати има и в самия град около гимназията Зейтинлъка.Към 1899 година 80 българи униати има в Драма, които са под попечителство на лазаристката мисия в Кавала.В Сярско в края на XIX век прави няколко обиколки лазариста отец Казимир Юпер, но среща съпротива от православните власти. В 1906 – 1907 година общо 130 души в казата – от Сяр, от Баница и от Дели Хасан приемат унията като защита от увеличаващия се гръцки натиск.Около лазаристката мисия в Битоля също има българска униатска общност, която към 1899 г. е 5 домакинства с 30 души.В Скопския вилает в 1899 година 6 униатски къщи има в Щип, а за кратко време унията приема и село Негрево. Униатството обаче не успява да постигне големи успехи във вилаета, тъй като той излиза извън диоцеза на викариата и в него има две стабилни български митрополии в Скопие и Велес.
Български униатски селища
„Катехизис за българо-католиците в Македония“ и „Молитвослов за българо-католиците“, издаден в Солун.
Кръщелно свидетелство от Кукушкото наместничество на Викариата на Велика Христова Чакърова, подписано от поп Мицо Георгиев Гърбашелски, 12 април 1902 година
Ликвидиране на викариата в Македния – част от Гърция и Сърбия
Кукуш, изгорен от гръцките войски през Междусъюзническата война през юни 1913 г.
Междусъюзническата война слага край на Македонския и на Тракийския викариат. От Македонския само 6 униатски селища остават в Сърбия – Гевгели, Пирава, Стояково, Богданци, Моин и Палюрци, а останалите попадат в Гърция. Кукуш и 40 български села в Кукушко, 15 в Гевгелийско и 12 в Дойранско са изгорени, а тези от жителите му, които успяват да се спасят, бягат в България.На 26 септември 1913 г. епископ Епифаний тръгва тръгва на обиколка из пострадалите райони на епархията си – Кукуш и малкото неопожарени униатски села. Във викентинското сиропиталище в Кукуш намира 200 жени и момичета, които са потърсили закрила под френския флаг на мисията, и които са увещавани от гръцкия владика Фотий Поленински да станат православни гърци. Епископ Епифаний успява да посети само Лельово и Долни Тодорак, където на 4 октомври е арестуван и върнат през Кукуш в Солун. Оплакванията му пред властите и консулите са безрезултатни и той остава в Солун не му е разрешено да напуска града.Останалите униатите в селата Горни и Долни Тодорак, Лельово, Раяново, Междурек и Дели Хасан, Моин, Сехово и Смол са принудени да се обявят за православни гърци. Малки униатски ядра остават само в Енидже Вардар, в Солун и в Юнчиите. На 11 май 1914 г. по време на тържествената служба в чест на Св. св. Кирил и Методий в униатската църква в униатската църква „Св. св. Петър и Павел“ в Енидже Вардар войска и жандармерия от олтара арестуват свещениците Йероним Стамов, Атанас Бабаев и Траян Калинчанов заедно с тримата униатски учители и 22 миряни. 16 от тях начело със свещениците и учителите са затворени в Бер и обвинени в извършване на молебен за цар Фердинанд, служене на църковнославянски, преподаване на български и поддържане на връзки с ВМОРО. След три месеца Стамов е експулсиран в Сърбия, Траян Калинчинов е заточен в Солун, а на Бабаев е позволено да се върне в Енидже Вардар. Под силния натиск постепенно местните униати са принудени да сменят народността и вярата си.По същото време гръцките власти арестуват българския униатски свещеник в Юнчиите и го отвеждат в Солун, а 30-ината български униатски семейства са записани като православни гърци. Епископ Епифаний пише протестно писмо до властите в Солун, но не получава отговор.Така викариатът на гръцка територия е ликвидиран – остават единствено епископ Епифаний и няколко свещеници в Солун, които се задържат единствено поради закрилата от френското конслулство, но са все повече притискани от властите и пресата, която призовава за интернирането им.Останалите в Сърбия униати също са принудени да сменят народността и вярата си. В Пирава 43 униатски семейства с един свещеник са принудени да се обявят за православни сърби. Църквата, гробището, манастира на евхаристинките и всички други църковни имоти са предадени на новосформираната православна църковна община. Пръснатите из различни селища бежанци от гръцката окупационна зона също са принудени да станат православни сърби. В периода 1913 – 1915 г. в сръбска Македония 222 католически семейства с около 1200 души, 12 свещеници и 28 монахини евхаристинки, предимно в Гевгели, Богданци, Стояково и Палюрци. Върху униатските благотворителни институции са наложени жестоки данъчни такси и полицейски ограничения.
Македонските униати в България
От успелите да се спасят от разгрома на Кукуш и Кукушко българи униати, първата група, предимно от Лельово, начело със свещеника Атанас Иванов, след десетдневен изнурителен преход през Свети Врач, Горна Джумая, Депница и Самоков пристига в София. След тях пристигат оцелелите униати от Кукуш и Мутолово заедно със свещениците си. Те са настанени в сградата на католическото училище със съдействието на архиепископ Роберто Менини. Бежанците униати от Алексово, Грамадна, Морарци, Раяново и Рошлово се насочват към Струмишко, останало след войната в България. Настанени са в турското село Радово, чиито жители са избягали от него. Трета група униатски бежанци се настанява в Петрич, където в лишения прекарва зимата.В София католиците дружеството на католиците от източен обред „Св. св. Кирил и Методий“, начело с Дончо Ангелов, А. Златарев, Атанас Диманин и Тенчо Папукчиев, се опитва да издейства учредяване на униатска енория със собствена църква и свещеник. На 10 те юни изпращат писмо до префекта на Конгрегацията за пропаганда на вярата в Рим кардинал Джироламо Мария Готи с молба за средства за храм. На 14 ноември до кардинал Готи пише и епископ Михаил, който акцентира върху нуждата от създаване на нова униатска епархия в България, като описва състоянието на енориите и лошото отношение на латинските свещеници. Инициативата пропада поради намесата на България в Първата световна война.В Струмишко грижата за униатските бежанци е възложена от епископ Епифаний на отец Киприян. Тежкото положение и на униатските и на православните бежанци поражда притеснения от поява на прозелитизъм и у Православната и у Римокатолическата църква. Униатските бежанци са заселени в градовете Струмица и Петрич и в селата Радово, Нова махала, Гечерлия, Секирник и Банско, Дражево и Ключ – бивши изцяло или предимно турски села. Общо в деветте селища униатите са около 450 семейства с 2290 души.На 29 април 1914 г. епископ Епифаний, на практика заложник в Солун, с писмо поверява паството си на грижите на тракийския викарий епископ Михаил Петков, успял да се спаси като бежанец в София. Решението му е потвърдено от Светия престол, който 29 май 1914 г. назначава епископ Михаил за временен администратор на униатите от Македонския викариат. Михаил Петков натоварва генералния си викарий Павел Христов да замине и поеме грижата за македонските бежанци. Междувременно в София пристига експулсираният от Сърбия свещеник Йероним Стамов, на когото епископ Михаил позволява да придружи Павел Христов и двамата заминават от София на 27 февруари 1915 година.В някои от селата джамиите са превърнати в параклиси, които обслужват бежанците и униати и екзархисти. По молба на епископ Михаил българските власти, въпреки съпротивата на Екзархията и митрополит Герасим Струмишки, дават на униатите във владение джамиите в Петрич, Дражево и Ключ.По данни на епископ Михаил към 16 юли 1914 г. останките от унищожените две епархии в Османската империя в България са 1076 семейства с около 5230 души в 31 енории или църковни общини и 39 свещеници – 26 мирски и 10 орденски – успенци и възкресенци.След намесата на България в Първата световна война по заповед на военните власти Йероним Стамов и другите двама униатски свещеници са принудени да напуснат територията на Струмишки окръг, а Екзархията започва натиск за ликвидиране на униатството. Двамата униатски свещеници в Дражево и Ключ приемат православието. През януари 1916 г. бившите униати от новоосвободеното село Пирава подават молба заедно със свещеника си да минат в лоното на Екзархията и Светият синод удовлетволява желанието им. Герасим Струмишки предотвратява и пристигането в района на униатските свещеници Иван Николов и Атанас Бабаев.След края на войната, отново се поставя въпросът за учредяване на униатска енория в София. По време на войната в 1916 година новопостроената румънска църква „Света Троица“ е поискана от македонските бежанци, но епископ Михаил е против. В крайна сметка през март 1918 година църквата е предоставена на униатите, а Иван Николов се обявява за енорийски свещеник. Така се появява конфликт между македонските униати, начело с Николов и епископ Михаил и генералния му викарий Павел Христов. На 15 август 1917 г. Елевтериос Венизелос амнистира интернираните на Наксос българи, включително и епископ Епифаний, но властите не му позволяват да напусне Атина дори и след капитулацията на България. След молба от архиепископ Михаил Миров до генерал Франше д’Епре и негово ходатайство пред гръцкото външно министерство, Епифаний е освободен на 16 март 1919 година. Пристигането му в София усложнява конфликта между представителите на двата викариата. На 23 юли епископ Епифаний заминава за Казанлък, а на 3 август 1919 година правителство отнема „Света Троица“ от македонските униати. И двамата епископи не са имали юрисдикция върху София, но изявяват такива претенци. Подобни претенции има и археипископ Миров от Цариград. Проблемът се усложнява и от различната идентичност на македонските и тракийските униати – лазаристите в Македония се придържат стриктно към източния обред, докато успенците и възкресенците в Тракия разглеждат унията само като стъпка за връщане към Римокатолическата църква и съответно тракийските свещеници са неженени, с богословско образование.В 1921 година с проблема е натоварен епископ Исай Грацианополски, главен секретар на Конгрегацията за източните църкви. Пападопулос делегира управлението на униатите в България на Христофор Кондов, свещеник от Тракийския викариат, с когото са били енорийски свещеници в тракийското гръцко-българско село Лизгар.На 27 май 1921 година умира епископ Михаил Петков. Епископ Епифаний Шанов пише до Светия престол да бъде освободен от длъжността на апостолически наместник на несъществуващия вече Македонски викариат и на 17 декември 1921 г. префектът на Конгрегацията за източните църкви кардинал Николо Марини го уведомява че папата е удовлетворил молбата му. На 15 август 1923 г. умира и архиепископ Михаил Миров. На 13 юни 1921 г. Светият престол назначава Христофор Кондов за „администратор на Тракйската епархия от източен обред“, с пълно право да я управлява“, като той е въздигнат в архимандрит. На 6 януари 1924 година обаче Кондов подава оставка и е заменен от архимандрит Йосафат Козаров. Йоасаф Козаров взима за помощник свещеник Стефан Куртев и използва за епархията си термините „Католическа митрополия от източен обред“ и „Апостолически викариат в България“, а на печета му пише „Българо-католическа епархия“. Реорганизацията на униатска епархия в България става неотложна. На 19 март 1925 г. Светият престол учредява апостолическа визитация в България и я поверява на архиепископ Анджело Джузепе Ронкали. Ронкали пристига в София на 25 април 1925 г. На 3 ноември умира архимандрит Козаров и на 4 декември Ронкали назначава за апостолически проадминистратор Стефан Куртев.На 25 юли 1926 г. Светият престол назначава Стефан Куртев за титулярен бриулски епископ и той е ръкоположен на 5 декември в българската храма „Свети Климент“ в Рим. Новият епископ приема името Кирил. На 6 февруари 1927 година епископ Кирил Бриулски е интронизиран в новопостроения енорийски храм „Успение Богородично“ като епископ на Източнокатолическа митрополия.На 12 март 1941 г. епископ Кирил подава оставка по здравословни причини и е наследен от възкресенеца Иван Гаруфалов, ръкоположен на 6 юли 1942 година за лаганийски епископ. Оттогава диоцезът носи името католическа екзархия.Македонските униати доминират софийската униатска енория и създават две самостоятелни – в Ново Делчево, образувано от униати, изселили се от попадналото в 1919 г. в СХС Струмишко и в Куклен, в което се заселват долнотодорачани. В другите селища или се сливат с тракийските униати или отпадат от унията. Според видния изследовател на римокатолицизма в България Светлозар Елдъров:
„
Сливането на Македонския и Тракийския викариат в една църковно-административна единица и фаворизирането на тракийския клир се оказва пагубно за македонските униати. Тяхното схващане на унията предимно в политическия ѝ аспект ги прави твърде ревниви по отношение на църковно-административната автономия. Ликвидирането на Македонския викариат като самостоятелна структура лишава в техните очи униатството от най-привлекателната му черта и открива пътя за връщане към православието.
**************
Редакцията на „ЮСТИЦИЯ“ се извинява за евентуално допуснати неточности. Засегнатите лица имат право на отговор.
Представителството на Европейската комисия в България , Представителството на Европейската комисия в България , Представителството на Европейската комисия в България
Книгата „Румелия и Босна. Географско Описание“ на Мустафа Челеби доказва българското самосъзнание на населението в Македония през XVII век
Българското самосъзнание на населението е обект на съмнение в западната ни съседка. България трябва да осъзнае, че не води спор с РС Македония, а със Сърбия и сърбоманите в РСМ.
Мустафа бен Абдуллах Кятиб Челеби (1609-1657), повече познат в българската историография като Хаджи Калфа е водещ османски историограф, учен и писател.
Той е автор на съчинението „Румелия и Босна. Географско Описание“, което описва пътуването му в този район около 1648 г.
Съчинението на Хаджи Калфа е открито в Австрия, преведено е на немски и е издадено за първи път през 1812 г.
За радост на всички „исти македонци“ в това съчинение е спомената и Македония.
На повечето населени места няма описание на населението, но точно „античните“ ни братя „македонци“ са споменати в съчинението. За тяхно съжаление обаче, като БЪЛГАРИ.
„Битоля (Толи Манастир) е, между Лерин, Прилеп, Преспа и Охрид. От Цариград през Солун, Вардар и Воден се дохожда за 15 дни тук. ЖИТЕЛИТЕ СА БЪЛГАРИ“ (стр. 97)
„Хрупища, на брега на Костурското езеро, 2 часа далече от Костур. Наблизо се намират Костур, Биглища, Населица. ЖИТЕЛИТЕ СА БЪЛГАРИ.“(стр. 98)
„Билища (Белища). Наоколо лежат Костур, Горица, Преспа, Хрупища. Жителите са БЪЛГАРИ и арнаути.“
„Охрид, югозападно от Скопие, 16 дни път от Цариград, на източната страна на едно езеро. Границите са: Преспа, Старово, Кичево. Жителите са българи; тук има златни и сребърни рудници“ (стр. 140)
Според сръбските „историци“ преди 19 в. нямало българи, сърби, и гърци, а имало само ХРИСТИЯНИ. Населението на Македония било от „славяни“, които съвсем не знаели какви са и чакали да дойде 20 в. за да се определят като „македонци“.
Османският историограф Хаджи Калфа ги опровергава в 17 в., като описва вместо „християни и славяни“, БЪЛГАРИ в Македония.
Тук виждаме, че БЪЛГАРИТЕ в Македония съвсем не са измислени от „мръсните пропагандатори“ на Българската Екзархия, а си били там и в 17 век.
Българското самосъзнание на населението в Македония има исторически корени още от завладяването и от Кан Кубер – брат на Кан Аспарух.
Много са благи сръбските лаги, но истината е като водата….. винаги намира път.
Корицата на книгата
Българското самосъзнание в Македония – Петър Низамов
Българското самосъзнание в Македония – Петър Низамов
Кой е Хаджи Калфа (Мустафа бен Абдуллах Кятиб Челеби)?
Мустафа бен Абдуллах Кятиб Челеби (1609-1657), повече познат в българската историография като Хаджи Калфа е водещ османски историограф, учен и писател от първата половина на XVII век. Автор на 22 труда, той завещава на науката богато наследство в различни области на знанието – теология, юриспруденция, политика, литература, география, история и библиография.
Биография
Хаджи Кятиб Челеби получава прозвището Калфа получил във връзка с длъжността си в контролното бюро на конните войски.
Основното му съчинение е Джиханума („Огледало на света“), което съдържа описание на азиатските територии на Османската империя,отпечатано през 1732 г. от Басмаджи Ибрахим в Цариград.
Важно е да се отбележи, че това ВМРО, за което пиша, няма нищо общо с комунистическото ВМРО на Каракачанов (Агент „Иван“ – доносник на 6-то управление на Държавна сигурност) и неговите протежета Джамбазки и Александър Сиди. Та точно техните господари от БКП и водещи офицери от ДС проведоха кърватата и насилствена македонизация в Пиринска Македония, изгониха българските бежанци от Егейска Македония в Югославия…
Наскоро пък хванатият да кара с огромно количество алокохол в кръвта след запой с леки жени в Банско – Ангел Джамбазки, основа самозван „Общобългарски комитет за защита на националния интерес в Македония“, в който самите членове дискредитират каузата: Първо с това, че голяма част от тях са действащи политици, депутати и евро-депутати като безпардонния простак Анрей Слабаков (ВМРО), Искрен Веселинов (ВМРО), авторът в комунистическия парцал в-к „Труд“ – Кристиян Шкварек, редакторът на профанизиращото реалити „Фермата“ – Костадин Филипов и др. водевилни лица. В същото време са пренебрегнати истински борци на каузата като Никола Григоров от „Сите българи заедно“, Петър Низамов (Председател на „Български юридически комитет“ и автор в този сайт) и много други лица ценни за каузата. Така, че този т.нар. „Общобългарски комитет за защита на националния интерес в Македония“ е нищо повее от поредната ПИАР платформа на ВМРО на Каракачанов, който въпреки, че стои в сянкаслед изборите за нови председатели, той е собственик на всички имои на ВМРО и им дърпа конците. Българска работа… Хубава като идея, но българска като изпълнение и вероятно няма да постигне обявените цели, защото реланите им цели са гласове за ВМРО за следващите избори.
Българското самосъзнание в Македония – Петър Низамов ; Българското самосъзнание в Македония – Петър Низамов
Българското самосъзнание в Македония – Петър Низамов ; Българското самосъзнание в Македония – Петър Низамов
Българското самосъзнание в Македония – Петър Низамов ; Българското самосъзнание в Македония – Петър Низамов
**************
Редакцията на „ЮСТИЦИЯ“ се извинява за евентуално допуснати неточности. Засегнатите лица имат право на отговор.
Представителството на Европейската комисия в България , Представителството на Европейската комисия в България , Представителството на Европейската комисия в България
Поредното доказателство за това, че в Средновековието в територията на дн. Република Северна Македония са живели българи, а не македонци и че цар Самуил е български цар, идва от напълно независим източник от Исландия и Норвегия!
Харалд Хардрада (Харолд III) е крал на Норвегия от 1046г. до 1066г. (до 1047г. съвместно с племенника си Магнус I), който като наемник е воювал в Македония срещу българите на Петър Делян. .
Това е времето, в което България е била паднала под византийско владичество и областта Македония става тема с име – забележете „България“!
Карта на темите (областите) във източната римска империя след завладяването на българия през битката на беласица от 1014г.
Управлението му се свързва с продължителни и неуспешни опити за завладяване на Дания.
Основател е на днешната норвежка столица Осло. Един от най-видните герои от норвежката и викингската (норманската) история.
Преди това викингите на Харалд Хардроде са били използвани от византийците като наемници в различни войни. Една от тях е потушаването на въстанието на Петър Делян. Та, именно това събитие е описано в настоящото безценно доказателство това, че Самуил и Петър Делян не са македонски царе, нто са искали да създават македонска държава, а са български царе, опитващи се да обединят Мизия, Тракия, Македония и Добруджа в България .
Според македонските историчари, цар Самуил е македонски цар и е създал Македония на македонския народ през Х век.
Но какво мисли исландският скалд Тиодолф Арнорсон в осмостишието, съчинено през 1065 г.?
„Чух аз, че силната буря краля връхлетяла при Тауг, но ОПУСТОШИТЕЛЯТ НА БЪЛГАРИТЕ помогнал на брат си много. Като снел от главата си шлема, на петнадесет години от рождението си той се разделил с умрелия Олаф.“
Това е абсолютно независим източник и несъмнено доказва, че македонци в областта Макеодния не са съществували в Средновековието като отделен етнос.
През 1066г. Харалд предявява претенции към трона на Англия и с помощта на графа на Нортумбрия Тостиг дебаркира в североизточната част на страната. След първоначалния успех в битката при Фълфорд, норвежките войски са разгромени от крал Харолд II в битката при Стамфорд Бридж, като Харалд и Тостиг са убити. Няколко седмици по-късно Харолд II претърпява поражение в битката при Хейстингс и Англия е завладяна от норманите – 1066г.
Харалд Хардрада е свързан с българската история. На византийска служба като наемник той се отличава в няколко военни кампании, в които ръководи относително самостоятелно викингски подразделения в Македония, Мизия и Тракия. Те участват във войната с арабите в Сицилия.
Включва се и във войната срещу българския цар Петър Делян, син на цар Гаврил Радомир от брака му с Маргьорита, дъщеря на унгарския крал Геза (971- 997), който възстановява чрез въстание в тема България (Македония) независимостта на България през 1040г. Петър Делян приема името Петър на царя-светец Петър (927-970), първият официално признат от Византия през 927г. „цар на България“, син на цар Симеон Велики (893-927).
През 1041г. Византия потушава въстанието на Петър Делян и Алусиан и повторно успява да установи господството си над България.
И в нашите горещи теми НА ФОКУС , в рубриката „МАКЕДОНИЯ“
Нейните съюзници наемниците норманите имат решаващ принос в ключовата Островска битка срещу българските войски.
Старата българска Самуилова столица Преспа е съсипана от норманите, командвани от бъдещия крал на Норвегия Харалд Хардрада.
Той е описан в една сага като „РАЗОРИТЕЛ НА БЪЛГАРИТЕ“, а не на македонците. Това прозвище се среща в едно осмостишие на исландския скалд Тиодолф Арнорсон, съчинено през 1065 г.
„Чух аз, че силната буря краля връхлетяла при Тауг, но ОПУСТОШИТЕЛЯТ НА БЪЛГАРИТЕ помогнал на брат си много. Като снел от главата си шлема, на петнадесет години от рождението си той се разделил с умрелия Олаф.“
Така че през 1040-1041г. норвежкият крал и неговите поданици много добре са знаели, че воюват с България и с българите в областта Македония, а не с някакви “антични македонци“.
Първа Островска битка – 1041 г. в Македония между въстаниците на Петър Делян и византийските войски заедно с викингите на Харалд Хардрада
В 1040 г. Петър Делян застава начело на въстание срещу византийците и е провъзгласен за цар на България. Той бързо освобождава западните български земи от Белград до Лариса, но на следващата година е предаден от братовчед си Алусиан, който на 10 юни го ослепил и изменнически избягал в Цариград.
Както и при предишното завладянане на българские югозападни земи, византийците насочнат удара си по пътя през Воден към Острово–Лерин–Битоля (днес там минава жп-линията Солун – Скопие).
Лично византийският император Михаил IV Пафлагон повежда войските на империята срещу ослепения български Цар. Макар незрящ, след предателството, цар Петър II Делян застава начело на значително по-малобройни български войски и се изправя срещу навлязлата в българските земи византийска армия при Остров. Българите оказват яростна, изключително ожесточена съпротива и преминават в контраатака. Тогава ромейският боен ред е спасен от повелия напред норманите си византийски наемник и бъдещ норвежки крал Харалд III. Българите са отблъснати от варяжките отряди. Само благодарение „професионалните главорези на бъдещия норвежки крал“
– варвари стремящите се да попаднат във Валхала като бъдат убити в бой, ромеите успяват да установят контрол над полесражението. С не по-тежки загуби от ромейските, българската войска се оттегля от бойното поле в лагера си. Подробностите за самата, явно завършила без решителна победа, но в полза на империята, битка остават неясни.
След неутрализиране на българската атака в битката при Острово с внезапен маньовър в тил, заобикаляйки останалите след битката главни български сили, император Михаил IV се озовава пред Скопие, в града заради генералната битка е останал малоброен гарнизон и българската столица бързо е превзета.
По примера на Кракра Пернишки, Мануил Ивац подготвя българските войски да отбият очаквания ромейски удар откъм Остров и Прилеп, но с бърз марш в дълбокия български тил императорът от Скопие овладява изненадващо Ниш, след което ромейската армия се разделя на две за да възвърне византийския контрол върху Средец и Белград.
Средец е превзет от византийците след тежък ръкопашен бой по улиците, а легендарния ръководител на съпротивата Боян (Ботко, Батил) влиза чрез Кекевмен в скандинавските саги като Бойон. Укреплението Бояна край Средец на този войвода Батил (Ботко, Боян) последно прекратява съпротивата си в 1041 г.
Особено мъжествено се сражават значителни въстанически сили под командването на войводата Мануил Ивац, който укрепва пътищата към Битоля и Прилеп. След пълното овладяване на централните части на тема България, императорската армия се връща в нейния юг – Македония и потегля за Прилеп за да разгроми последните български сили на Мануил Ивац, който е преградил околните теснини, издигайки дървена стена. Ромеите щурмуват стената. В последвалата битка българите са разгромени и Мануил Ивац капитулира.
След тази победа ромеите продължават на юг и обсаждат Воден и Остров, където останалите български части под предводителството на слепия цар Петър II оказват яростна съпротива. В щурма на Остров отново норманите на Харалд Хардрад единствени успяват да победят българите и според едни източници лично Хардрад посича, а според други императора пленява цар Петър II Делян, който е отведен в Константинопол и затворен в тъмница където вероятно умира малко по-късно, но това източниците не съобщават, а според трети българския Цар накрая се подвизава в последното огнище на съпротива – областта на Средец и преданието разказва, че е погребан в старопланинския манастир 7-те престола.
Останалите свободни български крепости в Македония (Охрид, Битоля, Преспа и Дебър) продължават съпротивата, но са опустушени от норманите, които разрушават и гробницата на Свети Ахил в Преспа въздигната от цар Самуил. Съпротивата на отделни крепости и градове продължава дълго. Всичко това психологически сломява волята за съпротива на част от българските боляри и те подобно на Самуиловите се покоряват на императора. Последна пада силната българска крепост на Дунава – Белград, мястото откъдето избухва въстанието. Същата година на 10 декември Михаил IV умрял.
За решителната си роля в сражението при Воден на Островското езеро, и по-късно разоряването на българските крепости Дебър, Битоля, Охрид, Преспа и накрая на българския царски замък на Острово сред едноименното езеро викингът на византийска служба Харалд Хардрада е възвеличен в скандинавските саги и остава в историята като Опустошителя и разорителя на България.
Завърнал се в родината си с такава крупна бойна слава, той в 1046 г. става крал на Норвегия под името Харалд III.
Втора Островска битка – 1043 г. в Македония
В 1043 г. видният пълководец във войската на византийците Георги Маниак вдига бунт срещу империята и напълно разгромява армията на василевса в станалата битка с нея при Острово, но е убит от предател веднага след сражението.
**************
Редакцията на „ЮСТИЦИЯ“ се извинява за евентуално допуснати неточности. Засегнатите лица имат право на отговор.
Представителството на Европейската комисия в България , Представителството на Европейската комисия в България , Представителството на Европейската комисия в България
