Кой е Бойко Борисов преди да стане главен секретар на МВР – оперативна разработка „БУДА“

СПРАВКА ОТНОСНО: Бойко Борисов, главен секретар на МВР – оперативна разработка „БУДА“ от 2000г.

Бойко Методиев Борисов е роден на 13.06.1959 год. в София – гр. Банкя.

Баща му – Методи, до 1987 год. е служител на Софийско градско управление – МВР.

Бил е началник на 2-ри сектор в столичната противопожарна охрана.

Членувал в БКП. Уволнен заради извънбрачна връзка.

Майка му – Венета Борисова е починала. Била е начална учителка в Банкя.

Сестра му Красимира Методиева Иванова, род. 1956 год. и живуща в София, кв. Княжево, работи като лекар-педиатър в бившата ІІІ АГ-болница, Княжево. Болницата е приватизирана от акционерно дружество с нейно дялово участие. Съпругът й е адвокат. Имат син, студент по право.

Бойко Борисов има дъщеря от разтрогнат брак – Венета, която учи в САЩ, Лос Анджелис. Бившата му съпруга Стела е лекарка. От 1988 г. съжителства с Цветелина Бориславова (вж. Приложение № 1).

Бойко Борисов завършва средно образование в гр. Банкя.

Бойко Борисов е бил секретар на комсомолската организация в училището.

През 1977 год. кандидатства във Висшата специална школа на МВР в Симеоново, факултет „Държавна сигурност“, но e пренасочен и приет във факултет „Противопожарна охрана“ с оглед миналото на дядо му (разстрелян на 22.09.1944 год.). През 1982 г. се дипломира като инженер по специалността „Противопожарна техника и безопасност“ с чин младши лейтенант. Редовната си военна служба отбива в ШЗО-Плевен през периода 1977-1978 год. Активен състезател по карате. Бил е треньор на националния отбор по карате.

В системата на МВР започва работа като командир на взвод, а по-късно е командир на рота в СГУ-МВР – “Противопожарна охрана”. Впоследствие е преназначен в ЦУПО (Централно управление на противопожарната охрана). Известно време е физкултурник на Софийско градско управление – МВР.

От 1985 г. до 1990 г. е преподавател и завеждащ катедра във Висшия институт за подготовка на офицери и научноизследователска дейност (ВИПОНД) на МВР. Има защитена докторска дисертация.

През 1989 год. е командирован с курсантски взвод в района на Каолиново, Дулово и Разград за охрана на селскостопански обекти и оказване помощ по прибиране на реколтата след масовите изселвания на местните жители в Турция. (Неговите твърдения в интервюта от 2001 г., че в този период е командвал батальон не отговарят на истината.)

През 1990 год. Бойко Борисов отказва да подпише декларацията за откз от членство в БКП (деполитизиране) и напуска системата на МВР и започва личен бизнес в областта на охранителната дейност.

В този период установява сътрудничество и взаимодействие с публично компрометирани лица и фирми, занимаващи се рекет, връщане на пари от неизправни длъжници и други незаконни дейности

(вж. Приложение № 1).

Показателно в тази насока е дългогодишната съобщна дейност, вкл. ползването на общ офис в парк хотел „Москва“, с Младен Михалев „Маджо“, Румен Николов „Пашата“ и др.

Налице са данни от много източници и публикации в пресата, че охранителната фирма на Бойко Борисов “Ипон” също е съпричастна криминални деяния, в т. ч. и към неразкритото убийство на лице на 05.12.1994 г. в “Зона Б-5” (фирмата е била наета като посредник за възстановяване на дължими от убития няколко десетки милиона лева на известна фирма). Не е разкрит и случаят с кражбата на 500 000 лв. от касата на “Ипон” и последвалото убийство на извършителя (служител във фирмата) и неговата приятелка в района на гр. Враца.

Предвид връзките на Бойко Борисов с организираните престъпни структури през 1998-2000 г. е изучаван от Националната служба за сигурност (ОР Румен Йорданов) с цел привличането му за негласен сътрудник.

В този период е давал регулярна информация за поведението и действията на лидери на престъпни силови структури и други криминално проявени лица. (Тогава, а в някаква степен и понастоящем, откриването на оперативна разработка или регистрирането на определени лица като агенти и нещатни сътрудници или кандидати за такива, се е използвало като форма за осигуряване чадър при осъществяване на незаконосъобразни действия в полза на конкретни управленски или корпоративни кръгове.

Като пример – Поли Пантев, Косьо “Самоковеца”, Славчо Б. Христов и много други.) Папката със събраните за Бойко Борисов материали, заедно с постъпилите от него сведения са били докладвани на тогавашния директор на НСС ген. Атанас Атанасов и вербовката е била одобрена, но не е осъществена поради настъпилите кадрови и структурни промени в спецслужбата след парламентарните избори през 2001 г.

Понастоящем “Ипон” се нарежда сред най-големите охранителни фирми в страната (охранителният й състав възлиза на около 800-900 души).

Фирмата охранява редица обекти и лица, вкл. „Мобилтел“, тръбопроводите на „ЛУКойл“, хазартната фирма „Ай Джи Ем“, Първа източна международна банка, „Булинс“; къщите и вилите на Славчо Христов, Николай Маринов „Маргина“, Младен Михалев „Маджо“ и др. През лятото на 2000 год. „Ипон“ поема физическата охрана на Общинска банка с протекциите на Стефан Софиянски, Сава Джендов (бивш началник на УБО) и др. От пролетта на 2001 год. „Ипон“ охранява и алкохолната фирма „Синхрон инвест“.

След назначаването на Борисов за гл. секретар на МВР, той прехвърля акциите си от фирмата на Д. Бадънков (бивш началник на направление „Охранителна полиция“ към СДВР, чийто син е служител на ГКПП-Аерогара София).

На възловата длъжност в системата на МВР е лансиран на премиера от бизнесмени и политици със съвпадащи интереси за запазване контрола върху обстановката в страната след последните парламентарни избори:

– о. з. ген. Любен Гоцев, о. з. ген. Бриго Аспарухов и др., ориентирани към съхраняване и разширяване значението и участието си в управлението на обществено-икономическите и политически процеси;

– кръга “Банкя” (контролиращ ключови властови структури – главно в МВР, МФ и МП, и с огромно влияние върху сенчестата икономика и организираните силови структури), включващ Чавдар Чернев, Димитър Събев, Максим Димов, Виктор Вълков, Ивайло Трифонов, Славчо Б. Христов и др., с цел избягване риска от трусово разграждане изградените и функциониращи сенчести финансово-икономически схеми.

За кратък период се налага като ключова ръководна фигура в системата на МВР, въпреки липсата на професионални познания, разбиране и опит в полицейската дейност и очевидните безсъдържателност и хаотичност на предприетите от него действия. За това спомагат:

• атрактивното му публично поведение, ориентирано към формиране на обществена видимост за наличие на решителност, воля и възможности за решаване проблемите на борбата с престъпността на фона на слабите енергичност и реактивност на министър Петканов;
• съдействието на бързо разширилият се кръг от обществено-политически и икономически субекти (фирми, групировки, политически дейци, медии), открили в лицето му шанс за оптимално съхраняване на изградената политико-икономическа властова схема, като резултат от толерантния му подход спрямо реалните възлови фигури, свързани със сенчестия и престъпен бизнес.

Ходове на Бойко Борисов в тази посока:

1. Отсъствие на действия по активирането на заведени и откриването на нови оперативни дела и сигнали за определени лица и структури в паралел с наличните безспорни свидетелства за негови регулярни срещи с тях, а именно:

• бивши и настоящи ръководители в системата на МВР (ген. Атанасов, Сл. Босилков, и др.), обезпечавали отклоняването на средства от контрабандните канали за нуждите на кабинета “Костов” и с данни за съпричастност към функционирането на дълбоко вградените корупционни мрежи с базово значение за основни престъпни дейности (контрабандата, наркотрафика, кражбите и задграничния трансфер на автомобили и др., които са практически неосъществими без информационно обезпечаване и техническо осигуряване от страна на полицейските и специалните служби и свързаните с властта охранителни фирми).

Това е придружено с тяхната настоятелна немотивирана публична подкрепа, без да се дава ход на наличните данни за техни неправомерни действия в битността им като държавни служители. (Напр. действията им по отношение водените в НСС и ЦСБОП разработки на Косьо “Самоковеца”, сигналите за контролираната от ген. А. Атанасов контрабанда на ГКПП-Русе, оперативните дела на РДВР-Хасково от 1997 и 1998 г.,).

• престъпните лидери Младен Михалев (“Маджо”), Костадин Димитров (“Косьо Самоковеца” – засечени са няколко негови срещи в хотел на Боровец с приближени на Бойко Борисов), Методи Методиев (“Мето Илиенски”), Георги Илиев (проведената среща с него през м. януари т. г. е завършила със скандал). На настоящия етап, извън спорадичните публични бойки заявления срещу членове на техните структури от второ и трето ниво, не съществува готовност и нагласа за разгромяването или поне частичното им неутрализиране за някакъв обозрим период.

1. Провеждане на кадрова политика, ориентирана към възстановяване и укрепване на служители с нееднозначна професионална и личностна характеристика, вкл. такива, за които има множество свидетелства за нерегламентирани контакти и връзки с криминални структури – Красимир Петров, (директор на РДВР-Бургас), Стоян Велчев (зам.-началник на СДВР – МВР), Веселин Павлов (зам.-началник на НСГП), Венцислав Великов (зам.-началник НСБОП), Огнян Атанасов (директор на ДОИ-МВР), Красимир Младенов (зам. директор на НСБОП), Николай Начев (началник на икономическото направление в НСС), Янчо Станчев (началник ДОИ-Хасково), Николай Григоров (началник служба “Полиция” – СДВР), Цветан Сечанов (началник служба „Полиция“ в РДВР – София окръг), Александър Василев (началник на 02 РПУ-София, вкл. директора на ДНСП Васил Василев и др. (Вж. Приложение № 1)

Очерталият се паралел между личните амбиции на Бойко Борисов и интересите на корпоративни и партийно-клиентелистки кръгове дава тласък за неговото форсирано оформяне и използване като реален политически фактор с нарастващо значение за бъдещото конфигуриране на политическата власт.

Ходове в тази насока:

• дискредитиране и отстраняване от политическата сцена на Стоян Ганев – данните са, че Бойко Борисов е предоставил на премиера компрометиращи материали за Стоян Ганев, в т. ч. подадена му от ген. Атанас Атанасов информация за номерата на негови сметки в задгранични банки. Постигнатата цел е неутрализиране на рисково силното за него влияние на приближения до премиера началник на кабинета му (респективно пресичане достъпа до изпълнителната власт на считания за протеже на БСП Васил Божков “Черепа”) и превръщане на Бойко Борисов в първостепенно довереното лице на Симеон Сакскобургготски.

Размиване причастността на главния секретар на МВР към този акт е постигнато чрез подходящи коментари в пресата (в. “Сега”: “Сега генералът изглежда точно на мястото си… Нещо повече – той стана най-популярният човек във властта. За разлика от Ганев, Борисов съвсем ясно заявява, че няма намерение да драпа за по-висок от отредения му пост. От всички думи и действия на главния секретар на МВР може да се отсъди, че той признава един-единствен авторитет над себе си – премиера – и ще му е предан до края.”). Пуснати са в обръщение и всевъзможни предположения и слухове, в т. ч. шоково невероятни (завършила с разрив хомосексуална връзка между премиера и Ст. Ганев).

• настъпателно надхвърляне рамките на отговорностите и компетенциите му като главен секретар на МВР, способствало за принизяване значението и статута на вътрешния министър и установяване на практическо вътрешноведомствено двувластие.
• принизяване отговорността на гл. секретар на МВР за състоянието на криминогенната обстановка в страната чрез нестихващи публични атаки срещу следствието, прокуратурата и съда, с цел фокусиране вниманието на обществото (и влиятелните фигури в изпълнителната власт) основно върху пасивите на съдебната система. Удобно формираният резултат е бързо завишаване на личната популярност на Бойко Борисов за сметка на нарастващото междуинституционално напрежение, а следователно и на стабилността на управлението на страната. Разчетът предвижда безусловно ситуиране на Бойко Борисов на възлова властова позиция в бъдещата управленска схема при дискредитиране и отпадане на сегашния кабинет.
• безусловно неутрализиране на конкурентните сенчести структури (Васил Божков “Черепа”, “баретите”, ВИС). Данните са, че отдавнашната остра непрязън между Алексей Петров и Бойко Борисов (респективно Младен Михалев “Маджо” и Румен Николов “Пашата”) прераства в открито противопоставяне с назначаването на последния за гл. секретар на МВР.

Причините за това са силните притеснения на Борисов от наличните в Алексей Петров компрометиращи данни за него; значителната поддръжка на влиятелни еврейски кръгове (съвместен бизнес, поддържана стабилна връзка с бившия посланик на Израел Давид Коен); застрашително силните му позиции във Военна и Главна прокуратура (Никола Филчев), службите в системата на МВР (Филко Славов) и политическите партии .(Надежда Михайлова); даващи реални шансове на опитите за неговото лансиране за шеф на НСБОП.

Стрелбата срещу Алексей Петров през м. август т. г. беше използвана за легитимиране масираната атака срещу свързаните с него структури и трайното му игнориране като рисков за Бойко Борисов фактор. (Паралелния резултат е отклоняване на общественото внимание от неочаквано проявилата се причастност на Борисов към схемата за продажбата на “Булгартабак” – публикувания в пресата запис на срещата на Майкъл Чорни с консултанта по сделката Георг Цветански”)

• създаване на необходимите предпоставки и условия за изтласкване на Бойко Борисов високо в йерархията на изпълнителната власт. Това се потвърждава от споделеното от него в тесен кръг твърдо намерение да се кандидатира за кмет на предстоящите местни избори, което ще му проправи пътя до поста на министър-председател. Базирано е на преценката му, че много скоро, поради задълбочаващи се здравни проблеми, Симеон Сакскобургготски няма да бъде в състояние да се справя със задълженията на премиер и ще слезе от българската политическа сцена.

На настоящия етап заплаха при реализацията на политическия възход на Бойко Борисов се очертава от страна на:

• някои внимателно наблюдаващи страната външни фактори – САЩ и някои европейски страни, разполагащи с достатъчно информация за него самия като личност и за същностните подбуди на подкрепящите го финансово-икономически и политически кръгове. На проведена през м. май т. г. среща в Румъния на министрите на външните работи на ЕС, представителят на Португалия в пряк текст е заявил, че одобряването на кандидатурата на България е силно несигурна, предвид лансирането на криминално проявения Бойко Борисов на високите етажи на изпълнителната власт. След обсъждане присъствалите на срещата български представители постигнали съгласие до срещата в Прага да не се дава гласност на заявената на форума позиция.
• професионалните кръгове от системата на МВР и образованите слоеве от населението, разполагащи с информация и възможности за обективна оценка на действията и преследваните цели от Бойко Борисов и поддържащите го кръгове. Индикация за това са преобладаващия брой негативни становища в Интернет-форумите и коментарните рубрики на електронните издания на вестниците (негативните оценки за него като личност и държавен служител далече надхвърлят позитивните – до 80% в полза на негативните), както и огласените в тях видимо обосновани дискредитиращи го информации. (Вж. Приложение 2).

Възприетата тактиката по париране на тези неблагоприятни тенденции е:

• масирана медийна обработка и необратимо трайно насаждане в публичното съзнание неговата успешност като управленец, което да направи невъзможно евентуално противодействие на президента, парламентарно представените партии и критично настроените обществени кръгове срещу политическото му израстване. (Емил Кошлуков, в. „Новинар“: “Това, което Бойко Борисов постигна като политическо развитие, трябва да бъде използвано…

Днес неговото умение, неговото политическо присъствие трябва да бъде осребрено. И ще бъдем глупави политици, ако не използваме тази възможност… Това си личи по изследванията – човекът е най-уважаван от всички. Безспорно това е лидерът.) За наличието на подобен стремеж може да се съди и по безцеремонно различните трактовка и оценки на определени политически и икономически кръгове и свързани с тях медии за очевадно припокриващите се и като параметри, и като управление криминологични обстановки – настоящата и тази преди 2 години.

Конкретен пример за настъпателно ориентиране политиката на медиите в благоприятна за Борисов посока е прекратеното огласяване на компрометиращи данни за него от радио “Нет” през м. февруари т. г. след проведен личен разговор с Андрей Райчев – известен социолог и съпруг на тогавашния програмен директор на радиото Виза Недялкова.

• поддържане на редовни контакти с премиера, президента, политическите лидери и обществено влиятелни фигури с оглед възприемането му като безалтернативен действен фактор в управлението на страната, включително и чрез изграждане на лично ангажирани отношения с тях.

(Известно е, че Борисов е настоявал пред началника на НСО да не се снема персоналната охрана на Надежда Михайлова, въпреки липсата на необходимост от такава. Като аргумент посочил постъпили сигнали за заплаха срещу нея и когато службите не потвърдили наличието на такива, се позовал на отправено към него искане от задгранични фактори.)

• установяване на взаимно обслужващи контакти и връзки с представителите на чужди държави, в т. ч. чрез оказване на незаконосъобразни услуги. (През м. май т. г. американски спец. представител е посетил главния секретар в неговия кабинет в МВР и се е интересувал дали българските специални служби могат да подслушват посолството на Иран. Борисов опитал да направи справка по телефона, но останал недоволен от получения уклончив отговор и завел американския разузнавач директно в командния център на СОТИ, където достъп имат само много малък, списъчно ограничен брой длъжности лица. В негово присъствие Борисов попитал една от дежурните операторки: „Абе, можем ли да слушаме иранското посолство?“. Слисаната служителка отговорила, че не знае.

По подобен начин главният секретар реагирал и във връзка с молба на американски гражданин, служител от охраната на американското посолство, за извършване на справка за лице. На предишна среща двамата се договорили подобни рутинни справки да се извършват директно, а не чрез МВнР. С оглед тази договорка американският служител се свързал с началника на оперативния отчет на СДВР и поискал да му бъде предоставена информация за интересуващото го лице. Получил отказ с обяснението, че това е нарушение на нормативните разпоредби. Веднага след това Борисов се обадил на дежурния офицер в СДВР да се интересува за „бюрократа“ и „идиота“, който отказал услугата на американския служител.)

ПРИЛОЖЕНИЕ № 1

Участие във фирми:

1. Ипон-1″ООД, регистрирана на 13.09.1991 год. на адрес София, ул. „Раковски“ 209. В тази фирма Бойко Борисов е съдружник с баща си (Методи Борисов Георгиев), Живко Делчев Делчев и Павел Методиев Алексиев.
2. „Ипон-2“-ООД, регистрирана в края на 1992 год. на същия адрес, в която е съсобственик с Цветелина Бориславова.
3. „Ипон-Агенция за сигурност и охрана“-ООД, регистрирана през м. април 1998 год. на адрес: София, ул.“Гечкенли“ 4. Съдружници и управители – Владимир Петев и Васил Калугеров. Изпълнителен директор – Младен Георгиев.
4. „Интербулпред“-АД, регистрирана през есента на 1997 год. на адрес София, бул.“Г.М.Димитров“, бл.3, ет. 6. и уставен капитал 1 млн.лв. Съвет на директорите – Бойко Борисов, Евстати, Гюров, Чавдар Чернев, Румен Николов, Димо Кръстинов, Владимир Петев.
5. „Тео Интернационал“-АД, Бургас – до лятото на 1996 год. Бойко Борисов е член на Съвета на директорите заедно с Румен Николов „Пашата“. Впоследствие са заменени от Иво Каменов Георгиев и Недялко Кирезиев.

В периода 1994–1997 „Тео интернационал“ е уличена в производство на фалшиви цигари „Марлборо“ и „Мелник“ във фабриката й в Крайморие. Борисов се оттегля от нея на 24.06.1996, след скандала и бягството на третият собственик – Емил Райков. Аферата е разкрита още на 25.03.1995 г., но тогава делото било смачкано и фабриката продължила да произвежда още 2 г.

Налице е информация, че Бойко Борисов и Румен Николов “Пашата” изобщо не са разпитвани за разбитата фабрика.

Има данни, че доверен информатор от I РПУ-Бургас е предупреждавал фирмата за предстоящите проверки. По това време шеф на РПУ-то е Георги Пенев – пенсиониран от Бойко Борисов с почести и назначен през м. ноември 2001 г. за регионален директор на охранителната фирма “Ипон”.

1. „Джи енд Би травъл къмпани“, регистрирана през есента на 1994 год. и свързана със СИК. Съдружници са Бойко Борисов, „София Делта“-ООД и др. През април 1996 год. фирмата е одобрена за купувач на 55 % от акциите на грандхотел „София“ за 595 млн.лв. (8,5 млн. долара). Впоследствие сделката е разтрогната, поради неизплащане на първата вноска.
2. „Прахайм“-ООД – Червен бряг, учредена през 1996 год. Дейност – производство на сапуни и миещи препарати. Съдружници – Бойко Борисов, Цветелина Бориславова и „Прайм инвестмънт тръст“(един от учредителите и основните акционери на ТСБанк,). Управители – Цветелина Бориславова и Алипи Алипиев.
3. „Будоинвест“-ООД Съдружници: Румен Цветков, Алексей Петров, Бойко Борисов (до м.август 1998 год.)
4. „Би енд Пи Комерс“-ООД, регистрирано през м.май 2001 год. на адрес: София, ул. „Любен Каравелов“ 83, ет. 2. Съсобственици – Бойко Борисов и Пламен Тачев Петров.
5. „Цебра“- ООД, регистрирано през 1994 год. Съдружници – Бойко Борисов, Цветелина Бориславова, Живко Делчев.
6. Ти Би Ай – 97″. Съдружници – Бойко Борисов, Тодор Толев.
7. „Сириус-2“- ООД, регистрирано през 1992 год.Собственици – Бойко Борисов и Цветелина Бориславова.
8. „Химтекс“- АД. Членове на съвета на директорите Бойко Борисов, Цветелина Карагьозова и Мирослав Дерменджиев до 1997 год. Впоследствие в СД на дружеството влиза майката на Цветелина.

ВРЪЗКИ

1. Цветелина Бориславова Карагьозова, род. 27.09.1958 год. в София, председател на Надзорния съвет на СИБанк, разведена.

Баща й – Борислав Карагьозов, преди 1989 год. е бил служител на ПГУ- ДС и е работил като материално отговорно техническо лице към български посолства (САЩ, Индонезия, Румъния).

Майка й – Веселина Карагьозова, род. 28.06.1929 год. е акционер е в „Кемисол“- АД, Стара Загора – дружество, търгуващо с химически продукти.

Има две дъщери от разтрогнат брак със Стефан Абаджиев (син на бившия член на Политбюро на ЦК на БКП и бивш посланик в Румъния Иван Абаджиев).

До 18-годишната си възраст Цветелина живее със семейството си предимно зад граница. В Букурещ завършва гимназия към руското посолство.

В Румъния започва да следва философия, но след една година прекъсва, поради завръщане на семейството й в България. В София Цветелина завършва английска и испанска филология. Докато следва, започва работа в международния отдел на СУ.

След завършването, известно време работи в свързаното със спецслужбите външнотърговско дружество „Инко“. По същото време следва и в УНСС, специалност „Международни икономически отношения“. Първоначално е представител за Балканите на международна компания за автоматизирани системи. Впоследствие работи в стопанско обединение „Гъвкави автоматизирани производствени системи“ (ГАПС). През 1989 год. напуска ГАПС и започва частен бизнес.

Участие във фирми и др. стопански организации:

• „Бентонит“ – Кърджали (собственост на СИБанк – пряко и чрез офшорни фирми) – собственик и управител. Предприятието е закупено в периода 1998 – 1999 г. от РМД с участието на частни фирми, като сделката е финансирана от свързаната със Славчо Б. Христов БРИБ. Понастоящем има назначена прокурорска проверка за произхода на парите за неговата приватизация като част от разследването на кръга “Капитал”.

„Консорциум каучукова индустрия“- АД, София – член на Съвета на директорите;

• „Ай Ти Пи – България“- ЕООД – собственик и управител;
• „Интерпрайм тобако“- ООД – съдружник и управител. Във фирмата участва Румен Николов “Пашата” чрез фирмата си “Арена 95”.
• “Ипон-2″-ООД – съсобственик;
• “Прахайм“-ООД – Червен бряг – съуправител;
• „Цебра“- ООД (която от своя страна е съдружник в „ИПОН – Агенция за сигурност и охрана“ – ООД) – съдружник;
• „Сириус-2“- ООД – съсобственик;
• „Химтекс“- АД – член на Съвета на директорите
• „Трол“, Лихтенщайн (офшорна фирма) – управител на търговското представителство на фирмата в България. Представителството се помещава на адреса на „Ипон“;
• председател на фондациите “Екофонд-Ра” и “Българска медицина” (свързана със Славчо Б. Христов). Двете фондации” държат 9.87% от акционерния капитал на СИБанк.

От м.октомври 2001 год. Цветелина Бориславова е председател на Надзорния съвет на СИБанк (според договореност от проведена среща в Гърция през пролетта на 2001 год., на която присъства и Бойко Борисов).

На 27.03.1997 год. е взривен джипа й, вследствие на което е тежко ранена и претърпява няколко операции.

1. Бизнес-партньори:

• Павел Алексиев, съдружник в Ипон-1″ ООД. Фигурира в редица други фирми, по-интересните от които са в структурите на гравитиращия около КТ „Подкрепа“ „Елтекс холдинг“. Някои от фирмите на Алексиев са в списъка на т. н. кредитни милионери, а други са свързани с „Отворено общество“ и Георги Прохаски. Алексиев е бил собственик на „Солекс“ – с. Петърч – един от най-крупните длъжници на фалиралата БЗК.
• Владимир Цонков Петев, род. 1959 год. във Варна, съдружник в „Ипон-Агенция за сигурност и охрана“ ООД. Бивш служител в СГУ – ДС. Един от най-близките приятели на Бойко Борисов. Служили са заедно в ШЗО-Плевен и съвместно са тренирали карате.
• Васил Калугеров, съдружник в „Ипон – Агенция за сигурност и охрана“ ООД, бивш началник на охранителна полиция в СДВР. След напускането на МВР работи в „Ипон“. До 1999 год. е съдружник в „Россия.Ком“-ООД. Заедно с бившия директор на СДВР Ангел Трифонов Трифонов е съдружник във „Флай инс“-ООД, София. Освободен в началото на 2000 г. и мястото му като съсобственик е заето от „БИУМ-99″-ЕООД – фирма на Б. Борисов, регистрирана през м.май 1999 год. в София, ул.“Карнеги“ 3 с капитал 5 млн.лв. и управител Йордан Здравков Йорданов. (Всъщност собствеността на Борисов в „Ипон“ понастоящем е чрез „БИУМ“.)
• Младен Георгиев, управител на „Ипон – Агенция за сигурност и охрана“ ООД. Към 1991 год. е бил шофьор и автомобилен механик в ЦСБОП. За известен период е оглавявал сектор „Автотранспорт“ в същата служба. Завършил задочно школата в Симеоново, а впоследствие и право, след което е назначен за оперативен работник в сектор „Вътрешен тероризъм“ – ЦСБОП. Освободен е със заповед на тогавашния директор Кирил Радев, като истинската причина е връзки с престъпни и силови групировки. Започва работа в „Ипон“ и през лятото на 2001 год. пряко отговаря за охраната на царица Маргарита.
• Иво Каменов Георгиев, член на Съвета на директорите Тео Интернационал“-АД, Бургас. Завършил ВИФ и защитил най-висок дан киокушинкай в Япония. Член на ръководството на “Химимпорт”. Един от главните съдружници във фирмите на империята ТИМ – варненска групировка, чието име се свързва с прокурора от Върховна касационна прокуратура Николай Колев. Започнала с охранителен бизнес и съмнения за участие в трафик на крадени коли. Извоювала правото на независима дейност след серия от сблъсъци с ВИС, СИК и „Аполо и Болкан“.

През 1996 г. участвала в престрелка с хора на бившите барети заради контрола на проститутките на Златни пясъци.

През 1998 г. обвинена, че е взривила колата на собственика на, бургаската телевизия СКАТ, кандидатстваща да купи „Варна кабел“. Заподозряна и в извършено през 1997 г. покушение срещу Иван Чолаков – тогавашния приватизатор на Варна. Понастоящем собственик на телевизия “М САТ”, “Химимпорт”, 30% дялово участие в Централна кооперативна банка (чрез офшорни фирми)

• Евстати Борисов Гюров, род. 1959 год. в София, член на СД на „Интербулпред“ АД и съдружник в „Джи енд Би травъл къмпани“(чрез „София Делта“-ООД). След 1982 год. е работил по линия на ДС в 05 РПУ и IV управление на ДС (икономическо направление), София. Напуснал системата на МВР и започнал частен бизнес през 1988 г. Кредитен милионер. Засичан във връзки с чеченски групировки.
• Димо Генчев Кръстинов, член на СД на „Интербулпред“ АД. О. з. офицер от ПГУ- ДС, близък с Максим Димов и Чавдар Чернев.
• Чавдар Антонов Чернев, член на СД на „Интербулпред“ АД и съдружник в „Джи енд Би травъл къмпани“ (чрез „София Делта“-ООД). Бивш зам.началник по ДС на 02 РПУ, София. Директор на столичното управление на МВР през 1990-1991 г. (в периода на създаването на борческите структури; разрешил получаването на оръжие от група борци, извършили първата афиширана публична демонстрация на сила и законова недосегаемост през м. август 1991 г. – охраната на ресторант „Ла Страда“ във ВС „Дюни“ открито се противопоставя на извършването на полицейска проверка във връзка с осъществено тежко престъпление.).

Сега бизнесмен и възлова фигура в кръга “Банкя”. Близък с Лора Виденлиева, Максим Димов, Виктор Вълков, Ивайло Трифонов Чернев, с които има съвместен бизнес. Неговият брат Тихомир Чернев от митнически инспектор на летище София е преназначен за главен секретар на ГУ “Митници” през 2002 г.

• Румен Гоцов Николов („Пашата“), член на СД на „Интербулпред“ АД. Род. 26.05.1962 год. в с. Миланово, Благоевградско, член на СД на „Интербулпред“-АД българомохамеданин, бивш служител от спецотряда за борба с тероризма, един от лидерите на силовите структури в България. Съдружник в „Интергруп“ (на „СИК“), „Интерпетролеум“, ЗК „Спартак“, „Ин- 80“, „Сенатор-ПМ“, „Ай-Джи-ЕМ“- АД, „Цебра“- ООД, „Тео интернационал“- ООД, „Ремекс“- ООД и др. Шеф на фирма „Омега- 93“, собственик е на „Арена- 95“. Според публикувания през януари 1998 год. списък на „кредитните милионери“, „Тео интернационал“- АД има необслужван кредит към ПЧБ в размер на 1,27 млрд.лв.;
• Живко Делчев Делчев, съдружник в Ипон-1″ ООД и „Цебра“ ООД. Има съвместна фирма с гравитиращия към СИК Рахмат Сукра – бивш борец, участващ чрез фирмата си “Бухал” в ПИМБ – банка публично известна като “банката на мутрите”. (Доклад на МВР от 1996 г.: „Като най-фрапиращ пример може да се посочи фактическото обсебване на ПИМБ от силовата криминално проявена групировка, действаща под прикритието на ЗПАД „СИК“ и „Интергруп“ АД.“ Всъщност освен „Интергруп“ и „СИК“ в ПИМБ участвуват и фирмите „Бухал“ на Рахмат Сукра, „Омега“ на Румен Николов – Пашата и др.

Непосредствено след овладяването на банката в управителните й органи пряко участвува Младен Михалев – Маджо и Венцеслав Стефанов, които после формално се оттеглят. Наличието на подопечна банка е насъщно за мутрите, за да прекарат през нея натрупаните чрез рекет пари и да участвуват в приватизационните сделки – тъй като при приватизация с кредит необходимостта от доказване произхода на капитала отпада. …ПИМБ бе извадена от списъка за поставяне на банки под особен надзор, въпреки че финансовото й състояние бе по-тежко от това на някои банки, спрямо които беше приложена тази мярка.

При това трябва да се подчертае, че опитите да се прави изкуствено дишане на ПИМБ са с по-стара дата. С рефинансирането в размер на 5 550 000 000 лв. от ДСК тя е втората поред след Бизнесбанк в класацията на банките, преживяващи чрез парите на българските спестители. При това огромната част от тях са излети в трезора на мутрите през първите шест месеца на 1996 г.“)

• Алипи Алипиев, управител на “Прахайм“ ООД – Червен бряг. Бивш служител на ПГУ-ДС. Според източници за известен период е имал интимна връзка с Цветелина Бориславова. Бил е привлечен от нея в управлението на СИБанк и напуснал по собствено желание през м. септември 2002 г. По негови твърдения истинската причина е натиск от страна на Цветелина Бориславова след отказа му да подпише искано от нея отпускане на необезпечен кредит на частна фирма.
• Румен Цанков Цветков, съдружник в „Будоинвест“ ООД. Известна фигура от силовите структури. До средата на 90-те години ръководи фирма „Реал“, която е собственост на „Мултигруп“ и осъществява вътрешната охрана на сградите и обектите на групировката.
• Алексей Илиев Петров, съдружник в „Будоинвест“ ООД. Род. м. април 1962 г., бивш служител от спецотряда за борба с тероризма (до 1990 год.). Съосновател на сдруженията “Съюза на бившите барети”, „Българска национална федерация карате“ и „Гражданска самозащита“. Член на консултативния съвет на Гражданския съюз за стопанска инициатива и надзора на Националния осигурителен институт.

Съучредител и член на управителните тела на застрахователните дружества „Аполо и Болкан“, ЗК „Спартак“ и ЗКА „Левски Спартак“. Участва в управата на „Лев интеркорпорация“, „Квон България“, Спартак-холдинг, „Булпетролиум”. Заподозрян за участие в наркотрафик. Прострелян и ранен в София през м. август т. г. от неизвестен извършител, което е втори опит за покушение срещу него след раняването му в крака през м. март 1999 г.

• Пламен Тачев Петров (“Кашика”), съдружник в “Би енд Пи Комерс” – ООД – бивш служител във фирма “Василка”;
• Мирослав Григоров Дерменджиев, член на СД на „Химтекс“- АД. Ръководил „Макском холд“ (фирма – кредитен милионер), бил е изп. директор на фалиралата „Елитбанк“, близък с Иво Георгиев. Контактувал е с Андрей Луканов.
• Тодор Толев, съдружник в Ти Би Ай – 97″. Участвал в контрабанда на цигари. Близък роднина на бившия н-к служба “Полиция”-СДВР Емил Миланов и ген. Емил Танев (за които има много сведения за поддържани нерегламентирани контакти с криминално проявени лица и причастност към незаконосъобразни действия). Бивш съдружник на Ангел Стойчев – бивш зам.-началник на СГУ-МВР, сега бизнесмен, свързан с кръга “Банкя”, участник в контрабандни схеми. Бил е в бизнесотношения със Славчо Боянов Христов във фирма „Норд“ ООД.

Председателят на съвета на директорите на тази фирма Владимир Петев е съдружник от своя страна с Георги Лялев – член от управителното тяло на бившата СИК, уредил издаването на документи за завършено висше образование на Младен Михалев “Маджо” и Румен Николов “Пашата” от Благоевградския университет.

1. Доверени служители в системата на МВР и спецслужбите:

• о. з. ген. Атанас Атанасов. Макар и извън системата на МВР запазил пълен контрол над НСС чрез: назначените негови доверени лица за ръководители на всички по-важни звена в службата; назначените от него и ръководени понастоящем от приближения му Иван Драшков 22-ма офицери на прикритие; изградената лична агентурна мрежа – от 4 до 6 лица във всички сектори на НСС, повечето от които продължават да са действащи служители; преснетите, изнесени и активно ползвани понастоящем от него огромен брой оперативни дела, сигнали и други материали.

С позиции в системата на МВР и спецслужбите, поставени в услуга на Бойко Борисов (макар и не в толкова разгънат мащаб), разполагат Богомил Бонев, Сашо Попов (бивш началник на кабинета на Богомил Бонев), Бриго Аспарухов.

• ген. Васил Василев – директор на ДНСП. Като редови служител по „стопанска линия“ в РУ-МВР – гр. Сливница наказван за кражба на бензин, а също така засечен с помощта на СРС да предлага подкуп с цел предрешаване изхода на футболен мач, за което е наказан с „непълно служебно съответствие“. Издигнат за зам.-началник на РДВР-София с протекцията на Александър Сталийски пред тогавашния вътрешен министър Йордан Соколов. Като полицейски началник в РДВР – София разпоредил предоставянето на различни фирми на места за рекламни пана по протежение на магистралите „Тракия“ и „Хемус“.

Поддържал е тесни връзки с Боян Петракиев „Барона“ и Васил Илиев (ВИС). Отстранен от длъжност от системата на МВР през 1995 г. поради констатирани сериозни слабости в работата му при извършена проверка от служба „Инспекторат“ – МВР. Преминал работа в служба “Сигурност” на “Тексимбанк” по линия на събирането на т. нар. лоши кредити, при което установил връзки и използвал съдействието на силовите лидери Юри Галев, Георги Илиев (ВИС) и др. за връщане на дългове към банката. Назначен за директор на РДВР- София през 19997 г. от Богомил Бонев. Издигнат за директор на ДНСП през 1998 г. с протекциите на Евгений Бакърджиев и Йордан Соколов. Брат му е митничар на Калотина. Счита се, че Василев е един от организаторите на контрабандната дейност на ГКПП-Калотина, заедно с:

4Иван Илчов – н-к митница;

4Боби Соколов – н-к ГКПП;

4Николай Стефанов – зам.н-к РГС по ГКПП (през 1994 г. е почивал на Китен с група митничари на разноски на Ангел Кръстев “Геле Черния”, като “награда” за оказаната помощ по осъществяване на контрабандния трафик в периода на югоембаргото);

4Христо Ангелов – н-к РГС.

Данните са, че в периода на управлението на СДС Иван Илчов е предавал парите на Димитър Маринов – директор на РМД-София, а Николай Стефанов – на шефа на НДГП Валери Григоров и ген. Василев. Пак тогава е получавал по 500 ДМ на всеки камион преминал през който и да било ГКПП в страната. Според негови изказвания половината от парите е предавал на Ева Соколова, а 10% – на бившия главен секретар на МВР Божидар Попов.

• ген. Красимир Петров, директор на РДВР- Бургас. Започнал работа в системата на МВР като районен инспектор. Бил е командир на СОБТ („баретите“) през периода на мащабния контрабанден трафик на гориво и други стоки през западната граница (1992 – 1995 г.). Налице са конкретни сведения, че е осигурявал охраната на ТИР-ове на Георги Агафонов, пренасящи цигари по трасето Бургас – ГКПП Калотина (стоката не е била собственост на Георги Агафонов, а на други лица и фирми). През 1995 – 1997 г. е директор на СДВР.

Впоследствие последователно работи към звеното за сигурност на БРИБ (данните са, че понастоящем банката е напълно източена) и шеф на охранителната фирма „ЛУКома“ на „ЛУКойл-Нефтохим“, чийто тръбопроводи се охраняват от “Ипон”. Издигнат за директор на РДВР-Бургас от Бойко Борисов на мястото на Георги Пенев (осигурявал чадър над производството на фалшиви цигари във фабриката на Бойко Борисов в Крайморие, “пенсиониран с почести” и назначен за регионален директор на “Ипон”). Ползва се с доверието на Стефан Софиянски и Богомил Бонев.

• полк. Иван Драшков, зам.-директор на НСС. В системата на МВР работи от 1985 г. (ВГУ ДС – 04 отдел, „немското“ отделение). Напуснал през 1991 г. по собствено желание и започнал частен бизнес. През 1992 г. е върнат в НСС-МВР (заявен мотив от него – “Навън е много трудно. Няма „служба за родината“, няма „България“, просто бизнесът им не върви, няма пари, няма изгледи за успех в търговията”). Израства в йерархията (началник на “руския” сектор „Б – 02“ от началото на 1997 г. и зам.-директор на НСС от м. октомври 1999 г.) с помощта на кръга “Банкя” (основно Чавдар Чернев) и бизнесмените Димитър Събев, Петър Манджуков и др. Връзката и сближаването с тях осигурява чрез брат си Петър Драшков – дипломат от кариерата, изп. директор на БОДК през 1994 г., когато е изведен от системата след скандал и следствие за отклоняване на средства.

Семеен приятел с ген. Атанасов (посрещали са заедно Новата година`2001 в х-л “Кемпински – Зографски, луксозният апартамент на генерала в жк. Белите брези от контингента на БОДК е предоставен от Петър Драшков). Като зам. директор на НСС е изпълнявал негови поръчки по разработката на политически дейци и други неудобни по времето на управлението на СДС лица. Има сведения от митничари, че е осигурявал чадър над контрабандните канали. Петко Петков – бивш директор на РМД – София и ключова фигура в осъществяваната по време на кабинета “Костов” контрабанда, като нещатен сътрудник на НСС е бил ръководен от Иван Драшков. Понастоящем близките връзки между Драшков и ген. Атанасов не са прекъснати. Участвал е в срещи на последния с Бойко Борисов.

• полк. Огнян Атанасов, директор на ДОИ-МВР. Заел длъжността след отстраняването на предишния директор Румен Паров, за когото предоставил събрани от него компрометиращи сведения. Понастоящем приближен на гл. секретар на МВР и използван от него за изпълнение на частни поръчки за проучване на интересуващи го лица и фирми. Свързан с регистрираната на действаща понастоящем секретна квартира на ДОИ-МВР и изпълняваща частни проучвателни задачи по следене и наблюдение на обекти Асоциация на бившите служители от II отдел на ДС и БОИ-МВР.

(При учредяването на Асоциацията присъстващият представител на ДОИ-МВР – н-к отдел “легендировка” Владимир Русчев, открито обявява, че идеята за създаването на организацията е на Огнян Атанасов.) Приближен на Трендафил Трайков (прокурор от ГП с много налични данни, вкл. публикации в пресата, за корупционна обвързаност), Пламен Владимиров (шеф на столичната общинска фирма “Пътни съоръжения и мостове”, поел изплащането на някои разходи на О. Атанасов и негови приятели – GSM-сметките и СОТ на бившия юристконсулт на БОИ, сега военен прокурор, Данчо Данев).

• полк. Стоян Велчев – зам.-директор на СДВР. Съученик и лично доверен на Бойко Борисов. Засичан в срещи с Косьо “Самоковеца” (вкл. и като участник в даден от него банкет в началото на т. г. в хотел на “Боровец”, заедно с Николай Григоров – зам.директор на СДВР и протежирания от директора ДНСП Васил Василев Цветан Сечанов – началник служба „Полиция“ в РДВР – София окръг).

Бил е началник сектор “Убийства” – СДВР в периода на създаването на организираните силови структури. Приближен и подконтролен на полк. Ботьо Ботев и Христо Георгиев (бивш началник Направление „Криминална полиция“ в СДВР, приближен на Иво Карамански, сега адвокат на силова структура, с пряко участие в провокацията на Емил “Макарона” през 1999 г. – подкупа от $75 000, предаден на тогавашния началник на “Икономическа полиция” – СВДР).

• полк. Ботьо Ботев, началник сектор “Тежки престъпления срещу личността”-ДНСП. Бил е приближен на Иво Карамански. Участник в случая „Белите брези“. Пряко съпричастен към разстрела на агент на Паспортна служба – ДНП през 1993 г., както и към ликвидирането на трима издирвани ирански граждани, въпреки необходимостта от залавянето им живи, с оглед цялостно разкриване на престъпната им дейност и обслужвания от тях наркоканал;полк. Александър Василев, началник на 02 РПУ – София. Свързан с групировката на Димитър Митрев „Богровеца“, занимаваща се с магистрални грабежи. Запазил длъжността, въпреки наличните данни за поддържани от него нерегламентирани контакти и корупционни обвръзки, с оглед оказаното съдействие по издаването на разрешителни за оръжие на охранителите от “Ипон”.

След назначаването му за гл. секретар на МВР офисът на „Ипон“ често се посещава от бивши ръководни служители на органите за сигурност – Владимир Манолов, Васил Берберов, Николай Радулов и др. Регулярни контакти осъществява и с Милчо Бенгарски (бивш директор на полицията и секретар на МВР).

Май журналистът и общественик Петър Низамов ще излезе прав, че Борисов е поръчител на опита за убийство срещу него.

Редакцията на „ЮСТИЦИЯ“ се извинява за евентуално допуснати неточности. Засегнатите лица имат право на отговор.

Най-интересните РАЗСЛЕДВАНИЯ слушайте в подкаста на ЮСТИЦИЯ в Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts

Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук

Следвайте ни и в Инстаграм