Нападенията на българите на Балканите от края на 5-6 век (над 2 века преди Аспарух) – автор Петър Низамов
Българите (утигури и кутригури) са живели над Черно море и са споменавани като скитско-сарматски народ (от индо-европейски произход), който атакува Източната Римска империя още през 5-6 век (т.е. 2 века преди Аспарух), но той опустошава Балканите и се прибира северно от Дунав. Те заемат танаитско-меотската (Доно-Азовска) степна зона, кутригурите – в западната част и утригурите – на изток.
Изтрито: Агатия Схоластик – гръцки поет и главен историк на част от управлението на римския император Юстиниан I (между 552 и 558 г.) пише ок. 579–582 г. :
“…всички те се наричат най-общо скити и в частност хуни според нацията си. По този начин, някои са кутригури (Koutrigours) или Утигури (Outigours), а други са ултизури (Oultizurs) и бургунди (Bourougounds)… Илтизурите и бургундите са били известни от времето на император Лъв (457–474) и римляните от онова време и изглежда са били силни. Ние обаче в днешно време нито ги познаваме, нито мисля, че ще ги познаваме. Може би са загинали или може би са се преместили на много далечно място.”
Прокопий от Кесария, живял около 500 – 565) е виден късноантичен гръцки учен и историк от Кесария Приморска. Той придружава римския генерал Велизарий във войните на император Юстиниан. Прокопий става главният римски историк от 6-ти век, като пише Историята на войните , сградите и Тайната история.
Та, той разказва:
“В старите времена много хуни (общо наименование за всички езичници, биещи се на коне), наричани тогава кимерийци , обитавали земите, които вече споменах. Всички те имаха един ЦАР. Веднъж един от техните царе имал двама сина: единият на име Утигур, а другият на име Кутригур. След смъртта на баща си те поделили властта и дали имената си на подчинените народи, така че и до днес едни от тях се наричат утигури, а други – кутригури.
Изтрито: Кутригурите са използвани от Виталиан (племенник на бившия Константинополски патриарх) в бунтовете му против император Анастасий, както пише Йоан Никийски в началото на 6 век.
Изтрито: През 551 г. армия от 12 000 кутригури, водена от много командири, включително Хиниалон , идва от „западната страна на Меотичното езеро “, за да помогне на гепидите , които са във война с лангобардите
Боспорското царство - българско, тракийско или гръцко ?
Боспорското царство – Петър Низамов (автор на статията “Боспорско царство” в Уикипедия) Боспорското царство е спрягано често от някои историци като тракийско и българско царство, но дали това е истината? Боспорско царство 437 пр.н.е. – 370 Континент Европа Столица Пантикапей Религия Религия в Древна Гърция Форма на управление Монархия Боспорското царство e антично царство на 2-те страни на Керченския проток (тогава […]
Прочетете повече
iustitia.bg
Точно за това в изтичника от ЛИБИ на Павел Серафимов са споменати българи покрай лангобардите. По-късно с гепидите те плячкосват византийските земи.
Теофан:
“През 551 г. 12 хиляди кутригури, начело с вожда си Хиниалон, подстрекавани от гепидите, нахлули на Балканите и ги опустошили.”
След това през зимата на 558 г. останалата голяма кутригурска армия, водена от наследилият го Заберган , преминала замръзналия Дунав и се разделила на три части; една част нахлула на юг чак до Термопилите ; докато други две – Тракийският Херсонес ; и периферията на Константинопол.
През март 559 г. Заберган атакува Константинопол. Само една част от силите му се състояла от 7000 конници.
През 559 г. кутригурите ( българите ) атакуват Константинопол, за това след няколко века ще пишат, че Анастасиевите стени са построени да пазят Константинопол от хуни, славяни и българи.
Траките по това време са отдавна под византийска власт и не атакуват никакъв Константинопол, а по това време поетапно вече са приели светия кръст от Константинопол. Бесите са последните, които доброволно приемат християнството и се ромеизират в края на 5 век. (ок. век преди това).
Преминаването на такива разстояния за кратък период от време показва, че те са били конни воини и в сравнение с армията на Чиниалон, нападателите на Заберган вече са лагерували близо до бреговете на Дунав.
Кой е Заберган и защо не учим в учебниците за него?
Заберган e вожд на кутригурите (част от българите) през 6 век от 550 г. до 562 г. Името има ирански произход.
Той е в съюз с евро-азиатските авари, като с тях атакува през 559 г. северните части на Източната Римска империя по времето на Юстиниан I. Безсилният византийски император ги дарява с много дарове, защото тези племена били значителна заплаха.
През 562 г. на трона на кутригурите ( българите ) се възкачва Баян.
Кутригурите ( българите ) сключват мирен договор с Византийската империя и 2000 кутригури на коне, с жени и деца, водени от Синион , постъпват на императорска служба и се заселват в Тракия.
След като се убеждва в бойните им умения, импертор Юстниян заселва част от тях в Тракия и ги използва като наемници във византийската армия. Щом са били заселени, какви са те? Местни траки ли са или са други? Защото ако бяха местни, нямаше да ги заселват в родината им, а щяха да си живеят там…
Приятелското отношение към тези кутригури ( българи ) се разглежда негативно вожд на утигурите от Сандилх.
Това помага на император Юстиниян да подмами кутригурите и утигурите ( българите ) във взаимно-унищожителна война, която довежда до отслабването им.
По-късно императорът настройва кутригурите срещу утигурите, което води до война между двете племена.
Император Юстиниан I чрез дипломатически ходове и подкупил и подмамил кутригурите и утигурите ( българите ) във война. Утигурите, водени от Сандилх, атакуват кутригурите, които претърпяват големи загуби.
Тази история се потвърждава и от думите на утигурския владетел Сандилх :
“Не е нито честно, нито прилично да изтребваме съплеменниците си (кутригурите), които не само говорят език, идентичен с нашия, които са наши съседи и имат същото облекло и начин на живот, но и които са наши роднини, макар и подложени. на други лордове“
След като се унищожават взаимно, остатъците от българите на Заберган и Сандилч придобиват Дакия (дн. Румъния) по време на управлението на император Маврикий. Маврикий е източноримски император от 582 до 602 г. и последният член на династията Юстиниан .
Войната между българите (кутригури и утигури) става причина кутригурите да бъдат покорени от Аварския хаганат.
Въпреки набезите на българите (кутригури и утигури), заплаха за стабилността на Византийската империя според Прокопий, Агатия и Менандър нямало, защото кутригурите и утигурите ( българите ) се унищожавали един друг.
Както сегашните българи… Кръвта вода не става!
Някои кутригурски останки са отнесени от аварите в Панония. Към 569 г. Κοτζαγηροί (Kotzagiroi, вероятно Kutrigurs), Ταρνιάχ (Tarniach) и Ζαβενδὲρ (Zabender) бягат при аварите от тюрките .
Аварският каган Баян I през 568 г. нарежда на 10 000 така наречени кутригурски хуни да преминат река Сава .
Утигурите остават в понтийската степ и падат под властта на тюрките.
Т.е. утигурите (част от бъдещите обединени българи на Кубрат) не са тюрки, а са били завладени от Тюркския и после Западно-тюркския хаганат до падането му и образуването на Велика България от народ, който не е тюркски, не е и автохтонен балкански народ,
Народ, който винаги е считан за скитски народ.
Кутригурите ( българите ) мигрират в Аварския хаганат, а утигурите, които живеят по наизток, попадат под властта на Тюрския, а после и Западно-тюрския хаганат.
След разделянето и отслабването на велико-тюрските хаганати, Кубрат използва случая да обедини кутригури и утигури ( българи ) в държава , позната в древността като Велика България – между Днепър и Дон над Черно море в дн. Украйна.
В Historia syntomos, breviarium, на Патриарх Никифор I Константинополски , византийски писател и патриарх на Константинопол от 12 април 806 г. до 13 март 815 г. е написано:
“Между 630 и 635 г. кан Кубрат успява да обедини българите оногури с племената на кутригурите и утигурите под една власт, създавайки мощна конфедерация, която е наричана в Западна Европа като Стара Велика България или Патрия Оногурия. По-правилно да се нарича Оногундурско-Българската империя.”
Хубратис (Кубрат) организира оногурите под империята на Стара Велика България в средата на 7 век. От 8 век византийските източници често споменават оногурите в тясна връзка с българите. Агатон (началото на 8 век) пише за народа на оногурските българи. Никифор I (началото на 9-ти век) отбелязва, че Хубратис е владетел на Оногундури , а неговият съвременник Теофанис ги нарича Оногундуробулгар .
Хубратите успешно се разбунтуват срещу аварите и създават Стара Велика България ( Магна България ), известна още като Оногундурско-българската държава
, или Патрия Оногурия в Равенската космография (700 г.). Константин VII (средата на 10-ти век) отбелязва, че българите преди са се наричали Оногундури .
Тази асоциация е била отразена преди това в арменски източници, като Аскархатшуитс , който се отнася до Олходор Бикар , и Историята на Мовсес Хоренаци от 5-ти век , която включва допълнителен коментар от писател от 9-ти век за колонията Вледур Булкар . Марквард и Голдън свързват тези цифри с Igdr (Ulugundur) на Ибн ал-Калби (ок. 820), Vdur (Vundur) на Худуд ал-Алам, Vldr (*Vulundur) на Ал Масуди (10 век) и унгарското име на Белград , Nándorfehérvár , др( *Nandur) от Гардизи (11 век) и *Vunundur в писмото на хазарския цар Йосиф. Всички форми показват фонетични промени, характерни за късния Огурик.
След като търпят решаващи поражения срещу многобройните хазари, огромният народ на българите (кутригури, утигури, оногури и оногундури) на Кубрат се разделя.
Котраг, който е вторият син на кан Кубрат от прабългарския род Дуло. Според византийските хронисти Никофор и Теофан Изповедник, след смъртта на баща си и разпадането на Велика България, Котраг разширява влиянието на своите прабългари нагоре по река Волга.
Според други неназовани източници той действително е втори син на Кубрат, но собственото му име не е известно, а името Котраг показва, че е стоял начело на племето котраги, вероятно като наместник на своя баща още преди смъртта на хан Кубрат. Счита се, че Котраг има двама сина – Ишкул (? – 707) и Ирхан. Котраг е запомнен като основател на Волжка България, като неговите наследници достигат земите на съвременен Татарстан, където се установяват сред местните угро-фински племена.
Аспарух повежда огромна част от този велик народ към Балканите, където вече с заселени част от кутригурите ( българите ) като наемници във византийската армия. По пътя към него се присъединяват много кутригури от тези, намерили земя в Аварския хаганат.
Точно това е причината за многобройните междуособични войни между България и Аварския хагант през края на 7 и 8 век, довеки до унищожаването му и поглъщането на кутригурите ( българите ) от Аварския хаганат, за които има източници, че са водени от Кубер към Македония и Поморавието.
Така че, не е вярно твърдението, че народът, воден от Аспарух който дошъл и основал България е бил малък и е бил претопен.
Точно обратното. Той е бил огромен и към него непрекъснато са се присъединявали нови и нови части на пръснатите кутригури и утигури ( българи ) в земите на Север от Дунав.
Най-големият прилив е бил след разпадането на Аварския хаганат в Панония.
Освен това, този народ е заварил местно християнско ромеизирано население, говорещо и пишещо на гръцки език, които те са считали за византийци (ромеи) и са налагали властта си над тях.
Така, че е смешно твърдението, че бъгарите бил претопени от който и да било народ, след като те са били господстващата класа в тази новообразувана държава и са налагали властта си със закони от типа на Крум.
Резюме:
Да, укриват важни пасажи от нашата история!
Например в учебниците по история не се учи за Заберган и обсадата на българите ( кутригури ) на Константинопол от 559 г.
Но, българите не са траки и траки и българи са различни понятия!
Асимилирали сме много ромеи-траки, но те не са и не могат да бъдат решаващ фактор при формирането на българската нация.
ЦИТАТИ ЗА БЪЛГАРИТЕ ( КУТРИГУРИТЕ, УТИГУРИТЕ, ОНОГУРИТЕ И ОНОГОНДУРИТЕ ) ОТ ИЗВОРИТЕ ПРЕДИ 7 ВЕК
Сирийският превод на Църковната история (ок. 555 г.) на Псевдозахарий Оратора в Западна Евразия записва Avnagur (считан за оногури), wngwr (оногури), wgr (огури). Авторът пише следното:
„ Авнагур (Аунагур) са хора, които живеят в палатки. Авгар, сабир, бургар, алан, куртаргар, авар, хасар, дирмар, сирургур, баграсир, кулас, абдел и хефталит са тринадесет народа, които живеят в палатки, изкарват прехраната си с месо от домашни животни и риби, диви животни и с оръжията си (грабителство).“
За прабългарите и аланите през първата половина на 6-ти век той добавя:
“Страната на Базгун … се простира до портите на Каспий и морето, които са в страната на хуните. Отвъд портите живеят бургарите (българите), които имат свой собствен език и са езичници и варварски хора. Те имат градове. А аланите – те имат пет града.”
Симокатис в писмото на турчина Каян (Тамган) до император Маврикий записва сложно известие:
“… каганът започна друга операция и покори всички огорци (ОНОГУРИ). Този народ е (един от) най-могъщите ПОРАДИ ТЕХНИЯ БРОЙ и обучението им за война в пълно развитие. Те са се заселили на изток, откъдето тече река Тил , които турците обичат да наричат „Черни”. Най-старите вождове на този народ се казват Уар и Хуни . “
Според Хагано някои от тези уари и хуни (хуни), които пристигнаха в Източна Европа, бяха взети от оногурите, барсилите, савирите и други племена като оригинални авари и следователно уарите и хуните се възползваха от ситуацията и започнаха да се наричат авари. Симокатис също разказва,
„когато огорите, следователно, бяха напълно на колене, хаганосите убиха главата на колкс, мечове“,
показвайки съпротивата на огорите срещу турската сила. [26] Учените смятат, че ако Тил е Кара Итил (Марс Итил), т.е. Волга (Атил/Итил), тогава споменатият Огор би бил Огурите, докато ако е в Централна Азия, тогава може да са Уйгурите.
А Голдън, Питър Бенджамин (1990). пише в книгата си „Народите на южните руски степи“ – Кеймбриджката история на ранната вътрешна Азия . стр. 256–284.
“Някъде около 463 г. сл. н. е. започва поредица от номадски миграции във Вътрешна Азия… Археологически и литературни доказателства ни позволяват да поставим родината на тези новодошли, огурските племена, в Западен Сибир и казахските степи… Огурите са били част на голяма тюркска племенна групировка, известна в китайските източници като Tieh-lê, които трябваше да бъдат открити и във Вътрешна Азия. Течността на ситуацията в степите е огледална в нашите източници, калейдоскоп от разпадане и реформиране на племенни съюзи. Въпреки че някои от предшествениците на тази важна миграция все още са неясни, не може да има съмнение, че племената Огур сега са станали доминиращият елемент в Понто-Каспийските степи. Терминът огур обозначава “групиране на родствени племена, племенен съюз” и фигури в техните етноними: оногур, сарагур и др. Езикът на тези огурски племена, който днес е оцелял само в чувашкия, е бил различен от този на общотюркския. През 480 г. намираме нашето най-ранно твърдо известие за българите („смесени“), голям конгломерат от огурски, хунски и други елементи. Освен това имаме сведения за дейността на кутригурите и утригурите, които се появяват в нашите източници под собствените си имена като „хуни“ и може би дори като „булгари“. Точната им връзка с последния не може да бъде определена със сигурност, но и трите очевидно произхождат от една и съща хуно-огурска среда. имаме сведения за дейността на кутригурите и утригурите, които се появяват в нашите източници под собствените си имена, като „хуни“ и може би дори като „булгари“. Точната им връзка с последния не може да бъде определена със сигурност, но и трите очевидно произхождат от една и съща хуно-огурска среда. имаме сведения за дейността на кутригурите и утригурите, които се появяват в нашите източници под собствените си имена, като „хуни“ и може би дори като „булгари“. Точната им връзка с последния не може да бъде определена със сигурност, но и трите очевидно произхождат от една и съща хуно-огурска среда.”
Сирийският превод на Църковната история на Псевдо-Захарий Ретор ( ок. 555 г.) в Западна Евразия описва тринадесет племена, wngwr ( Onogur ), wgr ( Oğur ), sbr ( Sabir ), bwrgr ( Burğar , т.е. българи ), kwrtrgr ( Kutriğurs), br (вероятно абарски , т.е. аварски ), ksr ( Kasr ; Akatziri ), srwrgwr ( Saragur ), dyrmr(* [I]di[r]mar ? < Ιτιμαροι ), b’grsyq ( Баграсик , т.е. барсили ), kwls ( Хализи ?), bdl ( Абдали ?) и ftlyt ( Ефталит ). Те са описани с типични фрази, използвани за номадите в етнографската литература от този период, като хора, които „живеят в палатки, изкарват прехраната си с месо от добитък и риба, от диви животни и с техните оръжия (грабителство)“.
автор: ПЕТЪР НИЗАМОВ
Редакцията на “ЮСТИЦИЯ” се извинява за евентуално допуснати неточности. Засегнатите лица имат право на отговор.
Петър Низамов, произход на българите, кутригури, утигури, оногури, оногундури, Петър Низамов, произход на българите, кутригури, утигури, оногури, оногундури, Петър Низамов, произход на българите, кутригури, утигури, оногури, оногундури, Петър Низамов, произход на българите, кутригури, утигури, оногури, оногундури, Петър Низамов, произход на българите, кутригури, утигури, оногури, оногундури, Петър Низамов, произход на българите, кутригури, утигури, оногури, оногундури, Петър Низамов, произход на българите, кутригури, утигури, оногури, оногундури,
Спасяването на българските евреи и ролята на Цар Борис III
СПАСЯВАНЕТО на българските евреи – като СПAСЕНИЕ или като ОЦЕЛЯВАНЕ”?!
Статията се посвещава на 80-годишнината от спасяването на българските евреи
Автор: Анна Зографова
Всички ние знаем, че спасяването на българските евреи от депортация по време на Втората световна война е и продължава да бъде едни от най-светлите примери не само в българската, но и в световната история. В годините на Втората световна война България не допусна нито един български евреин да загине в концентрационните лагери на смъртта в Германия и Полша. Спасяването на българските евреи обаче и днес е и продължава да бъде обект на полемика и то най вече по отношение ролята в това начинание на последния български цар Борис Трети.
Вследствие на огромната реакция срещу антиеврейското законодателство в Царство България, в годините на Втората световна война, когато страната ни е сателит на Велика Германия в Тристранния пакт и срещу планираната депортация на българските евреи в концлагерите на смъртта, благодарение най-вече на Българската православна църква, на 43-мата народни представители от ХХV Народно събрание, начело със зам. председателя на парламента
Димитър пешев
, благодарение на професионалните организации, на интелектуалците, на обикновените българи – на всички, които се застъпиха против този грозен антихуманен и нечовешки акт –
Всичко това прави чест на българските граждани, допринесли за предотвратяване на депортацията.
В Германия Решението за унищожаване на всички евреи на територията на Германия, на окупираните от нея територии и на териториите на съюзниците ѝ е била взето в култовото берлинското предградие Ванзее – във Вила ВАНЗЕЕ още през 1942 г., когато започва фактическото масово депортиране на евреи в Аушвиц , най-големия концентрационен лагер за евреи, цигани, пленници и партизани. От месец януари 1942 г. евреите в Царство България са били задължени да носят големи целулоидни шестоъгълни звезди.
На датата 20.01.1942 г. Райнхард Хайдрих, Началник щаб на SS получава заповедта за изготвяне на План за решаването на еврейския въпрос, който е имал за цел цялото еврейско европейско население да бъде изселено на остров Мадагаскар.
През август 1942 г., в Царство България се ситуира Комитет по еврейските въпроси/КЕВ/, начело с антисемита Александър Белев.
На 22.02.1943 г. Александър Белев и Теодор Даникен – помощник на небезизвестния Айхман подписват тайно споразумение за депортиране на 20 000 евреи.
В началото на март 1943 г. ,11 343 евреи от т.н. „нови земи”/от Гърция и Македония са депортирани в концентрационни лагери. Започват протести. Българското общество е стъписано от масовите убийства на евреи в Македония и Тракия. Тези евреи са транзитирани през България до Видин, а от там със корабите „Сатурни” към концентрационните лагери на смъртта – най-вече към Треблинка и Освиенцим.
В Царство България, благодарение най-вече на българския народ, на православната ни църква както и на католическата, БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ БЯХА СПАСЕНИ ОТ ДЕПОРТАЦИЯ. В този смисъл залогът по спасяването на около 50 000 човешки живота доказа по най-категоричен начин морала на българската нация, която нито един от диктаторските режими, установявани у нас НЕ МОЖА ДА ПРЕВЪРНЕ ЗА ВСИЧКИТЕ ТЕЗИ ГОДИНИ В ЧУЧЕЛО! Няма друг народ в света, който в своята хилядолетна история да е бил подлаган на толкова гонения, истезания и мъчения като еврейския. Нека не забравяме, че на датата 31 март т.г. се навършиха 431 години от деня, в който испанското кралско семейство на католиците Фернандо и Изабел, с благословията на Светата инквизиция издава Едикт за изгонване на сефарадските евреи от Испания. Тогава със специален ферман турският султан Баязид II е разрешил на над 100 000 евреи да се разселят в земите на Турската империя – респективно това е времето, в което страната ни се е намирала под османско доминантно присъствие. Преселниците донасят в нашите територии нови традиции, музика, облекло, култура, поезия, изкуства, философия, пренасяйки ритмите на Тарагона, Толедо, Барселона, Арагона, Кастилия, Андалусия, Гранада, Майорка и създават тук на днешната българска земя свои общини, говорейки езиците „ладино” и раши”. Евреи – романьоти и ашкенази по българските земи е имало още от V век преди Христа, да не забравяме, че и Сардите от Сардиния – семити яхвисти и Сердите от Сердика са били кръвно свързани, а най-старото име на София е Сардика -Сердика, по името на първото племе, установило се в плодородните територии на днешната Софийската равнина цели 8 века преди Христа с което днес столицата ни София с право може да се счита като един от най-старите градове на Европа. Това доказаха изследванията на една българска археоложка и изследователка на културата нураги – Димитрина Джонова Митова, защитила на тази тема докторска дисертация в Софийския университет “Свети Климент Охридски”.
Сарматите - кои са нашите предци ?
Сарматите – те ли са нашите предци ? От Петър Низамов (автор на статия “Сарматите” в Уикипедия) Сарматите – потомците на скитите, са група племена, част от които са спрягани за предците на кутригурите, оногурите и утигурите, които обединява Кубрат за да създаде около 632 година Стара Велика България. Сарматите (на гръцки: Σαρμάται, на латински: Sarmatæ) е общородово име на група ираноезични племена, обитаващи […]
Прочетете повече
iustitia.bg
В страната ни напоследък чест гост е проф. Михаил Бар Зоар, български евреин, биограф на създателя на Еврейската държава Бен Гурион.
В своята книга “Извън хватката на Хитлер”, той пише: “Пример за смелост е факта, че българският народ колективно и дръзко не се подчини на нацистката заповед да се унищожат всички около 50 хиляди български евреи по време на Холокоста. България тогава, в годините на войната каза категорично “не” на концентрационните лагери и не на машините за избиване”.
Още един потомък на български евреи – Бенджамин Ардити,
изселник в Израел, написа още една интересна книга, посветена и озаглавена на “ЧОВЕКА, КОЙТО ИЗИГРА ХИТЛЕР”, Книга за последния български цар БОРИС ТРЕТИ, визирайки го като спасител на българските евреи.
На 2.03.1943 г. българското правителство одобрява депортирането на български евреи и издава поверителния указ за депортация с № 127 до КЕВ /Комитета по еврейските въпроси/.
Срещу този документ обаче се обявяват 43 български народни представители. И така на 6.03.1943 г., заповедта за изпълнение на депортацията е връчена на министъра на вътрешните работи на Царство България Габровски, като същия ден документът е бил предаден и на ръководителя на Бълото братство в България – Учителя Петър Дънов /Беинса Дуно/, който прочитайки я заявява категорично: „Не разрешавам пред лицето на Бога да се извърши такова престъпление!”. Петър Дънов изпраща при царя /Цар Борис ІІІ/ своя заместник и царски съветник Любомир Лулчев, на когото заявява буквално следното: „Намерете веднага цар Борис и му кажете, че ако той допусне само един евреин от България да бъде депортиран в Полша, от него и семейството му и царското съсловие нищо няма да остане!”.
Лулчев се среща с царя на 9.03.1943 г. и още същия ден монархът изисква от Габровски заповедта за депортация и я скъсва след което нарежда да бъдат разпратени телеграми, които отменят депортацията. Това се случва на 9 март след обяд.
На 17.03.1943 г. 43 депутати от Народното събрание на Царство България, начело с подпредседателя Димитър Пешев излизат с Петиция срещу антисемитската политика.
Огромен принос за спасяването на българските евреи има депутатът Димитър Пешев, уведомен за ситуацията с евреите лично от секретарката на Белев – Лиляна Паница. Той най-енергично е действал и се е възпротивил на идеята за депортирането на българските евреи. ДИМИТЪР ПЕШЕВ ОБАЧЕ Е БИЛ НАКАЗАН ОТ ЦАР БОРИС III И ТОЙ ГО ОСВОБОЖДАВА ОТ ПОСТА, КОЙТО Е ЗАЕМАЛ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ. С УКАЗ НА ЦАРЯ ДИМИТЪР ПЕШЕВ Е БИЛ ОТСТРАНЕН КАТО ДСЕПУТАТ, КОЙТО Е ДОПРИНЕСЪЛ ЗА СПАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ. След преврата на 9.09.1944 г. Димитър Пешев е осъден от Народния Съд и получава 15 годишна присъда, която излежава. За ролята на царя освен биографът на Бен Гурион – проф. Бар Зоар, пише и българският евреин Бенджамин Ардити, който през 1952 г. отпечатва в Тел Авив книга, озаглавена „РОЛЯТА НА ЦАР БОРИС ТРЕТИ ПРИ ИЗСЕЛВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ ОТ БЪЛГАРИЯ”. Там той публикува документи от архива на тогавашното вътрешно министерство на Царство България, където под № 4144, публикувани през май 1950 г., в „Льо Монд Жуиф” авторът Жак Сабил цитира, че тогавашният министър на вътрешните работи на България Габровски е получил лично нареждане от царя, /Цар Борис ІІІ/ ДА ПРЕУСТАНОВИ ИЗСЕЛВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ ОТ СТАРИТЕ ПРЕДЕЛИ НА СТРАНАТА. Затова ако трябва да коментираме виновен ли е българският Цар Борис ІІІ за антиеврейското законодателство, лично аз бих желала да припомня думите, които каза пред мен. известният О.з. полковник Йосиф Илел: „Само който не е бил евреин и не е живял през годините на войната, само той не знае какво значи да носиш жълта звезда като белег на позора. Цар Борис ІІІ е виновен за убийството на 11- те хиляди беломорски евреи, защото още от 1941 година се е знаело, че тези хора са обречени на жертвоприношение. Още повече знае се и, че голямата последна любов на българския монарх е била също еврейка. Борис е една сложна фигура, която в известни моменти се нуждае и от съчувствие., защото неговият живот и задължения не са били никак лесни. За това свидетелстват немалко исторически документи както и дневника на тогавашния министър – председател на царство България Богдан Филов. Едни евреи го уважават -това са богаташите, които успяха с негова помощ и с тази на царицата да изнесат капиталите си и да живеят богато и добре в Америка, в Бразилия и в Аржентина. А други евреи – живи и мъртви, малтретирани от антисемитските закони, от Закона за Защита на нацията /ЗЗН/ не могат да го приемат. Цар Борис ІІІ е имал дял в спасяването на българските евреи, но е съучастник в убийството на останалите евреи. Що се отнася до ролята на българите в Акта по спасяването на българските евреи, трябва да сме точни и кажем, че много разум, усет и хуманизъм проявиха българите по време на Втората световна война, несравнимо повече от напарфюмираните дами и господа от Западна Европа, които не само, че не си помръднаха пръста за спасяването на евреите, но дори и съдействаха на фюрера Адолф Хитлер да избива нашите събратя. Такъв е случаят с чешката интелигенция, която беше в услуга на хитлеристкото Гестапо. Такъв е случаят с френските власти във Виши. Далеч съм от мисълта да омаловажа подвига на отделни хора, какъвто е случаят с Ани Франк, но фактите са красноречиви и те са следните: НИКЪДЕ В ЕВРОПА НЕ СЕ ВДИГНАХА ХОРА ДА СПАСЯВАТ ЕВРЕИТЕ – ЕДИНСТВЕНО ТУК – В ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ ! Затова ние ще бъдем вечно признателни. По същия повод Еврейският национален фонд в САЩ връчва на Негово Величество Симеон Втори възпоменателен медал”.
В хрониките и в дневника на тогавашния пълномощен министър на Райха в Царство България – Адолф Хайнц фон Бекерле както и в дневника на тогавашния български министър-председател на Царство България проф. Богдан Филов присъстват много интересни данни, които не трябва да бъдат забравяни. Професор Богдан Филоф пише: „В една от срещите ми с царя стана дума за евреите от Новите земи, които изселваме – ТОВА СА БЕЛОМОРСКИТЕ И МАКЕДОНСКИТЕ ЕВРЕИ. Цар Борис Трети предложи да телеграфира да ги приемат и тях всичките в Палестина. Възразих му, че е вече много късно, понеже те след няколко дни тръгват…На въпроса му къде отиват, отговорих – Полша”. „Но, продължи той – това значи, че те отиват на смърт?”. Обясних му, че това е пресилено…и…, че те ще бъдат използвани като работници…каквито и ние изпращаме. Царят отговори, че това не е същото, и че с евреите се постъпва нечовешки”…
На 22 февруари 1943 г. комисарят по еврейските въпроси в царство България Александър Белев сключва договор с представителя на Гестапо в София, Теодор Данекер за поетапна депортация на българските евреи. Дни след това доверената секретарка и любовница на Белев Лиляна Паница информира софийския равин и Консисторията за тези предстоящи събития. Първата партида е включвала 20 000 души, които в края на февруари и в началото на м арт е трябвало да бъдат изпратена в концентрационния лагер Треблинка. Тогава е било взето е решение този първи контингент да бъде формиран от 11 363 евреи от Македония и Беломорието и от още 8 560 евреи от „стара България”. Така на 4 март 1943 г. започва депортирането на евреите от Беломорието. 4058 души са транспортирани до Лом, а оттам на 4 кораба, наречени “Сатурни” са изпратени до Виена. Оцеляват само 100 от тях. По същото време полицейски части в Битоля и Скопие събират евреите от Вардарска Македония и от 10 март започва депортирането на 7144 души с вагони до дунавските пристанища Лом и Видин. Оттам те са отведени в Треблинка. Оцеляват само около 200.
На 12 март 1943 г. са депортирани още 161 евреи от Пиротско през Лом за Виена. В разговор с Богдан Филов, германският пъломощен министър в София – Фон Бекерле информира щабквартирата на Райха, че „българският премиер изрично е визирал, че има възможност евреите от България да бъдат използвани като работна ръка в българското пътно строителство”.
По време на срещата на Цар Борис III с Рибентроп и Хитлер, в периода 31.03. – 2 .04.1943 г., в оригинален документ от това време е записано: „С Рибентроп се дискутира специално еврейският въпрос. Българксият цар е бил съгласен с изселването само на евреите от Македония и Тракия, а за тези от България, /тогава е назована цифрата 25 000 души/, с изключение на малък брой болшевишко – комунистически елементи, се предвижда “НАСТАНЯВАНЕ В КОНЦЕНТРАЦИОННИ ЛАГЕРИ!”
На 26 март 1943 г. Адолф Хайнц фон Бекерле информира щабквартирата на фюрера Адолф Хитлер, че в Народното събрание на Царство България е ВНЕСЕНА ПЕТИЦИЯ от името на 43-ма народни представители срещу изселването на българските евреи въобще. В текста е посочен и пълният цитат на ПЕТИЦИЯТА, ОБСЪЖДАНА НА ДАТАТА 25 МАРТ 1943 Г.в пленарна зала.
И тук ще включа финалния фрагмент от последното интервю, дадено ми от известния историк и писател о.з. полковник Йосиф Илел, който обаче е и бивш партизанин от отряда “Антон Иванов”, но , който бе и първият инициатор за създаването на виртуален музей на Холокоста в Пловдив, в България. Темата за този музей вече е в ход, но никой не споменава до този момент името на човека, дал идеята. Дълги години о.з. полковник Йосиф Илел бе куратор на еврейския музей при Синагогата в София. Ето какво сподели пред мен той по темата за ролята на българският цар Борис Трети в тези сложни времена и за това – виновен ли е той за изпращането на 11 343 евреи от окупираните балкански земи в концлагерите на Германия.
О. З. Полковник йосиф илел
Полк. Йосиф Илел: ” Нямам намерение в случая да коментирам – виновен ли е българският цар Борис III за убийството на 11-те хиляди и нещо беломорски евреи, защото още от 1941-ва година се е знаело, че тези хора са били обречени на човешко жертвоприношение. Още повече, че българският цар е бил принуден още на датата 1 март 1941 година да подпише Тристранния пакт, за да не бъде окупирано Царство България от германски войски, които в пълна бойна готовност точно в този момент са били разположени по цялото протежение на северната ни граница. И още нещо – само дни след ратифициране на Тристранния пакт, в Царство България Народното събрание приема Закон за защита на нацията по силата на който се забраняват и всички масонски ложи в страната и се поставя началото на държавно организирано преследване на евреите в Царство България. Съгласно този закон:
* смесените бракове между българи и евреи се забраняват, (т.е. те се осъществяват само нелегално),
* има и забрани за упражняване на определени професии от страна на евреите,
* наложени са извънредни имуществени данъци на еврейското население,
* наложено е носенето на „давидовите значки” за индентификация,
* наложен е полицейски час за евреите,
* евреите могат да си купуват хляб само от отделни фурни,
* определени са улици, по които е забранено да се движат евреи,
* по 6-7 месеца в годината мъжете-евреи от донаборна до 50-55-годишна възраст са изпращани в „трудови лагери.
Правителството на последното българско царство още от 1941 година е знаело, че беломорските и македонски евреи са били обречени на жертвоприношение. Още повече знае се и, че голямата последна любов на българския монарх е била също еврейка – дъщерята на Жак Асеьов, който емигрира в САЩ с цялото си семейство именно с помощта на царя. За това свидетелства и разказва в свои интервюта и г-н Яков Джераси.
Борис – царят е една сложна фигура, която в известни моменти се нуждае и от съчувствие, защото неговият живот и задължения не са били никак лесни. За това свиздетелстват немалко исторически документи както и дневника на тогавашния министър – председател на царство България Богдан Филов. Едни евреи го уважават -това са богаташите, които успяха с негова помощ и с помощта на българската царица Йоанна да изнесат капиталите си и да живеят богато и добре в Америка, в Бразилия и в Аржентина. А други евреи – живи и мъртви, малтретирани от антисемитските закони, от Закона за Защита на нацията /ЗЗН/, не могат да го приемат. Цар Борис ІІІ е имал дял в спасяването на българските евреи, но е съучастник в убийството на останалите евреи.Що се отнася до ролята на българите в Акта по спасяването на българските евреи, трябва да сме точни и кажем, че много разум, усет и хуманизъм проявиха българите по време на Втората световна война, несравнимо повече от напарфюмираните дами и господа от Западна Европа, които не само, че не си помръднаха пръста за спасяването на евреите, но дори и съдействаха на фюрера Адолф Хитлер да избива нашите събратя. Такъв е случаят с чешката интелигенция, която беше в услуга на хитлеристкото Гестапо. Такъв е случаят с френските власти във Виши. Далеч съм от мисълта да омаловажа подвига на отделни хора, какъвто е случаят с Ани Франк, но фактите са красноречиви и те са следните: НИКЪДЕ В ЕВРОПА НЕ СЕ ВДИГНАХА ХОРА ДА СПАСЯВАТ ЕВРЕИТЕ – ЕДИНСТВЕНО ТУК – В ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ ! Затова ние ще бъдем вечно признателни. По същия повод Еврейският национален фонд в САЩ връчва на Негово Величество Симеон Втори възпоменателен медал”.
*С Л Е Д В А+
Анна Зографова, журналист – международник, член-кореспондент на Международната академия по българознание, иновации и култура /МАБИК/.
Сарматите – потомците на скитите, са група племена, част от които са спрягани за предците на кутригурите, оногурите и утигурите, които обединява Кубрат за да създаде около 632 година Стара Велика България.
Сарматите ( / s ɑːr ˈ m eɪ ʃ i ə n z / ; старогръцки : Σαρμάται , романизиран : Sarmatai ; латински : Sarmatae _ [ˈsarmatae̯] ) са голяма конфедерация от древни източноирански конни номадски народи от класическата древност , които доминират в понтийската степ от около 3-ти век пр. н. е. до 4-ти век сл. н. е .
Произхождащи от централните части на Евразийската степ , сарматите са били част от по-широките скитски култури .[1]
Сарматите започват да мигрират на запад около четвърти и трети век пр. н. е., идвайки да доминират над тясно свързаните скити до 200 г. пр. н. е. В най-големия си докладван обхват, около 100 г. пр. н. е., тези племена варират от река Висла до устието на Дунав и на изток до Волга , граничейки с бреговете на Черно и Каспийско море, както и с Кавказ на юг.
Българите траки ли са или са си българи - дисекция на глупостите на Павел Серафимов
Българите траки ли са или са си българи – дисекция на глупостите на Павел Серафимов В множество писания на учени се говори за идентичност между траки и българи, но дали това наистина е така или това е поредната конспирация. Ние ще направим дисекция на тези анализи и всеки наш читател може да си направи извода […]
Прочетете повече
iustitia.bg
През първи век след Христа сарматите започват да навлизат в Римската империя в съюз с германските племена .
През трети век след Христа господството на сарматите в Понтийската степ е нарушено от германските готи . С хунските нашествия от четвърти век, много сармати се присъединяват към готите и други германски племена ( вандали ) в заселването на Западната Римска империя . Тъй като големи части от днешна Русия, по-специално земята между Уралските планини и река Дон, са били контролирани през пети век пр. н. е. от сарматите, Волго-Донските и Уралските степи понякога се наричат „Сарматска родина“.[2][3]
Племенни съюзи в европа преди великото преселение на народите
Сарматите в Боспорското царство се асимилират в гръцката цивилизация,[4] докато други са погълнати от проточеркезките меоти[5] , аланите и готите .[6]
Други сармати са асимилирани и погълнати от ранните славяни .[7][8] Народ, свързан със сарматите, известен като аланите, оцелява в Северен Кавказ през ранното средновековие , като в крайна сметка дава началото на съвременната осетска етническа група.[9]
Гръцкото име Sarmatai понякога се появява като Sauromatai (Σαυρομάται), което почти сигурно е вариант на същото име. Въпреки това историците често ги разглеждат като два отделни народа и археолозите обичайно използват термина „савромати“, за да идентифицират най-ранната фаза на сарматската култура. Въпреки че исторически се предполага, че името им произлиза от думата гущер ( sauros ), което се свързва с използването на сарматите от люспеста броня, подобна на влечуги , и драконови стандарти, това почти сигурно е неоснователно. [10]
Английският учен от 20-ти век Харолд Уолтър Бейли извежда името Σαρμαται от *Saurumatā , съставено от *sauruma- и източноиранската наставка за множествено число -tā . *sauruma- е производна на иранския корен *sar- , който сам по себе си е родствен на авестийската основа sar- ( ), което означава „да се движи внезапно“ и който е родствен на староиндийската основа tsar- ( त्सर् ) от които са производни на термините царати- ( त्सरति ) и цару- ( त्सरु), което означава „ловец“. Това име е свързано със Saⁱrima- ( ), което е името на западен регион и от което произлиза името на героя Sāhnāme Salm . [11]
Олег Трубачьов извежда името от индоарийската *sar-ma(n)t (женски род – богат на жени, управляван от жени), индоарийската и индоиранската дума *sar- (жена) и индоиранската наставка за прилагателно -ma(n)t/wa(n)t . [12] С това извеждане се отбелязва високият статут на жените ( матриархат ), което е необичайно от гръцка гледна точка и отива към изобретяването на амазонките (гръцкото име на сарматите е Sarmatai Gynaikokratoumenoi , управлявани от жени). [12]
Самите сармати явно са се наричали “арийци”, “арии”. [13]
Генетика на сарматите
Екстрахирана е за сравнителен анализ древна ДНК от останки в 13 сарматски погребения, принадлежащи към ранносарматската (савроматска) курганна култура в южноуралските степи и по протежение на границата на Русия с Казахстан. Повечето от митохондриалните хаплогрупи са от западноевразийски произход, а само някои от тях са от централноазиатски и източноазиатски хаплотипове, които се откриват сред тюркскоговорещите номадски народи. Те са почти идентични на хаплотиповете (една базова двойка липсва) с хаплотипа на казахските жени от Западна Монголия.[14][15]
В проучване, проведено през 2014 г. от Gennady Afanasiev, et al. , от Института по археология на Руската академия на науките , ДНК е извлечена от костни фрагменти, намерени в седем от десет погребения на аланци на река Дон. Четири от тях се оказаха принадлежащи към Y-ДНК хаплогрупа G2 и шест от тях притежаваха mtDNA хаплогрупа I. [16]
През 2015 г. Институтът по археология в Москва проведе изследване на различни кургански погребения на културата Сармато-Алан и Салтово-Маяки. При тези анализи се оказва, че двете алански проби от четвърти до шести век сл. н. е. принадлежат към Y-ДНК хаплогрупи G2a-P15 и R1a-Z94, докато две от трите сарматски проби от втори до трети век сл. н. е. е установено, че принадлежат към Y-ДНК хаплогрупа J1-M267, докато един принадлежи към R1a. Оказа се, че три проби от Салтово-Маяки от осми до девети век от н. е. имат Y-ДНК, съответстваща на хаплогрупи G, J2a-M410 и R1a-z94. [17]
Генетично изследване, публикувано в Nature Communications през март 2017 г., изследва няколко сарматски индивида, погребани в Покровка, Русия (югозападно от Уралските планини ) между пети век пр.н.е. и втори век пр.н.е. Пробата от извлечената Y-ДНК принадлежи към хаплогрупа R1b1a2a2. Това беше доминиращата линия сред мъжете от по-ранната култура Ямная .[18] Единадесетте проби от извлечената mtDNA принадлежат към хаплогрупите U3 , M , U1a’c , T , F1b , N1a1a1a1a , T2 , U2e2 ,H2a1f , T1a и U5a1d2b . [19] Установено е, че изследваните сармати са тясно свързани с народите от по-ранната култура Ямная и с културата Полтавка .[20]
Генетично изследване, публикувано в Nature през май 2018 г., изследва останките на дванадесет сармати, погребани между 400 г. пр. н. е. и 400 г. сл. н. е.[21] Петте извлечени проби от Y-ДНК принадлежат към хаплогрупа R1a1 , I2b , R (две проби) и R1 . [22]
Единадесетте проби от извлечена mtDNA принадлежат на C4a1a , U4a2 (две проби), C4b1 , I1 , A , U2e1h (две проби), U4b1a4 , H28 и U5a1 . [23]
Генетично изследване, публикувано в Science Advances през октомври 2018 г., изследва останките на петима сармати, погребани между 55 г. и 320 г. сл. н. е. Трите извлечени проби от Y-ДНК принадлежат към хаплогрупа R1a1a и R1b1a2a2 (две проби), докато петте извлечени проби от mtDNA принадлежат към хаплогрупа H2a1 , T1a1 , U5b2b (две проби) и D4q .[24]
Генетично изследване, публикувано в Current Biology през юли 2019 г., изследва останките на девет сармати. Петте извлечени проби от Y-ДНК принадлежат към хаплогрупа Q1c-L332 , R1a1e-CTS1123 , R1a-Z645 (две проби) и E2b1-PF6746 , докато деветте проби от извлечена мтДНК принадлежат към хаплогрупа W , W3a , T1a1 , U5a2 , U5b2a1a2 , T1a1d , C1e , U5b2a1a1 , U5b2c и U5b2c .[25]
Археогенетично проучване, публикувано в Cell през 2022 г., анализира 17 късни сарматски проби от 4-5 век сл. н. е. от Панонския басейн в Унгария. Деветте извлечени Y-ДНК принадлежат към разнообразен набор от хаплогрупи, 2x I2a1b1a2b1-CTS4348, 2x I1a2a1a1a-Z141, I1a-DF29, G2a1-FGC725, E1b1b-L142.1, R1a1a1b2a2a1-Z2123 и R1b1a10b-DNAP1a1a2b, докато theplom57b групи C5, H, 2x H1, H5, H7, H40, H59, HV0 I1, J1, 2x K1a, T1a, 2x T2b, U2. [26]
Местоположение на сарматите
Територията, обитавана от сарматите, която е била известна катоСарматия ( / s ɑːr ˈ m eɪ ʃ i ə / ) на гръко-римските етнографи обхваща западната част на голяма Скития и съответства на днешните региони Централна Украйна , Югоизточна Украйна, Южна Русия , руската Волга и Южен Урал и в по-малка степен североизточните Балкани и около Молдова .
Сарматия
История на сарматите
Произход на сарматите
Етногенезата на сарматите е настъпила през 4-ти до 3-ти век пр. н. е., когато свързани със скитите номади, произхождащи от подножието на южния Урал , мигрират на югозапад в територията на савроматите , между долните реки Волга и Дон. [27]
Тези номади завладяват савроматите, чието име в крайна сметка започва да се прилага за целия нов народ, образуван от тези миграции, чиито съставни племена са аорсоите , роксоланите , аланоите и язигите. Въпреки приликата между наименованията сармат и савромат, съвременните автори правят разлика между двете, тъй като сарматската култура не се е развила директно от савроматската култура и ядрото на сарматската култура е съставено от тези новопристигнали мигранти. [28][29]
В степите на Понт и Европа
През 4-ти и 3-ти век пр. н. е. центърът на сарматската власт остава на север от Кавказ, а през 3-ти век пр. н. е. най-важните центрове са около долния Дон, Калмикия, Кубан и Централен Кавказ .[29][28] В края на 4-ти век пр. н. е. скитите , тогавашната доминираща сила в Черноморската степ, са победени военно от македонските царе Филип II и Лизимах съответно през 339 и 313 г. пр. н. е. Те преживяват нов военен неуспех след участието си в Боспорската гражданска война през 309 г. пр. н. е. и попадат под натиск от тракийските гети и келтските бастарни . По същото време , в Централна Азия, след македонското завоюване на империята на Ахеменидите , новата империя на Селевкидитезапочнал да атакува номадите Сака и Даха , които живеели на север от нейните граници, които на свой ред оказали натиск на запад върху сарматите. Притиснати от Sakā и Dahā на изток и възползвайки се от упадъка на силата на скитите, сарматите започнаха да пресичат река Дон и нахлуха в Скития (по-късно през средновековието, военните кампании на Ismā’īl Sāmāni срещу турците Oγuz в Централна Азия по подобен начин би принудила унгарците да се преместят на запад в Панонския басейн ), а също и да мигрира на юг в Северен Кавказ .[29][28]
Първата вълна на западна сарматска миграция се случи през 2-ри век пр.н.е. и включваше кралските сармати, или Saioi (от скито-сарматски *xšaya , което означава „царе“), които се преместиха в Понтийската степ, и язигите , наричани още Iaxamatai или Iasamatai , които първоначално се заселват между реките Дон и Днепър. Роксоланите , които може би са били смесено скито-сарматско племе, последваха язигите и окупираха черноморските степи до Днепър и нападнаха района на Крим през този век, в края на който бяха въвлечени в конфликт с генералите отПонтийски цар Митрадат VI Евпатор в боспорския Херсонес , докато язигите стават негови съюзници.[29][28][30]
Това, че племената, споменати по-рано от Херодот като скити, сега са били наричани сармати от елинистическите и римските автори предполага, че сарматското завоевание не включва изместване на скитите от Понтийската степ, а по-скоро, че скитските племена са били погълнати от сарматите.[30] След завладяването на Скития , сарматите стават доминиращата политическа сила в северната Понтийска степ, където сарматските гробове започват да се появяват за първи път през 2 век пр.н.е. Междувременно популациите, които все още се идентифицират като истински скити, се свеждат до Крим и района на Добруджа и в един момент кримските скити са васали на сарматската царица Амаге. Сарматската власт в Понтийските степи също беше насочена срещу гръцките градове по нейните брегове, като град Олбия Понтика беше принуден да плаща многократно данък на кралските сармати и техния цар Сайтафарнес , който се споменава в надписа на Протогенес заедно с племената на тисаматите , скитите и саударатите . Друг сарматски цар, Гаталос , е посочен в мирен договор, сключен от царя Фарнак от Понт с неговите врагове. [29][28][30]
Две други сарматски племена, Sirakoi , които преди това произхождат от Транскаспийските равнини непосредствено на североизток от Киркания , преди да мигрират на запад, и Aorsoi , се преместват на запад през Волга и в подножието на Кавказките планини между 2-ри до 1-ви век пр.н.е. Оттам натискът от нарастващата им мощ принуждава по-западните сарматски племена да мигрират още по-на запад, а аорсоите и сиракоите унищожават силата на кралските сармати и язигите , като аорсоите успяват да разширят властта си върху голям регион, простиращ се от Кавказ през Терекско-Кумската низина иКалмикия на запад до района на Аралско море на изток. Още една нова сарматска група, аланоите , възниква в Централна Азия от сливането на някои стари племенни групи с масагетите . Свързани с асиите , които нахлуват в Бактриане през 2-ри век пр. н. е., аланоите са изтласкани на запад от хората Kʰɑŋ-kɨɑ (известни на гръко-римските автори като Ιαξαρται Iaxartai на гръцки и Iaxartae на латински), които живеят в Syr Даря басейн, откъдето те разширяват властта си от Фергана до района на Аралско море. [29][28]
Хегемонията на сарматите в Понтийската степ продължава през 1 век пр. н. е., когато те се съюзяват със скитите срещу Диофант , генерал на Митрадат VI Евпатор , преди да се съюзят с Митрадат срещу римляните и да се бият за него както в Европа, така и в Азия, демонстрирайки пълното участие на сарматите в делата на Понтийския и Дунавския регион. През ранната част на века аланоите са мигрирали в района на североизток от езерото Майотис . Междувременно язигите се придвижват на запад, докато стигнат до Дунав и Роксоланитесе преместили в района между Днепър и Дунав и оттам по-нататък на запад. Тези два народа нападат съответно регионите около Томис и Мизия . През този период язигите и роксоланите също атакуват римската провинция Тракия , чийто управител Тиберий Плавций Силван Елиан трябва да защитава римската граница на Дунав. През 1 век пр. н. е. различни сармати достигат Панонския басейн , а язигите преминават през териториите, съответстващи на днешна Молдова и Влахия , преди да се заселят в Тисадолина, до средата на века. [29][28][30]
Въпреки че сарматските движения спират временно през 1 век пр. н. е. поради възхода на дакийското царство на Буребиста , те се възобновяват след разпадането на неговото царство след неговото убийство и през 16 г. пр. н. е. Луций Тарий Руф трябва да отблъсне сарматска атака срещу Тракия и Македония , докато следващите атаки около 10 г. пр. н. е. и 2 г. пр. н. е. са победени от Гней Корнелий Лентул .[30]
Междувременно други сарматски племена, вероятно аорсоите , изпратили посланици при римския император Август , който се опитал да установи дипломатическо споразумение с тях. През 1-ви век сл. н. е. Сиракоите и Аорсоите , които са взаимно враждебни, участват в Римско-боспорската война на противоположни страни: Сиракоите и техният крал Зорсинес се съюзяват с Митридат III срещу неговия полубрат Котис I , който е съюзник на Рим и Аорсоите . С поражението на Kotys , Sirakoiсъщо бяха разгромени и загубиха властта над повечето от земите си. Между 50 и 60 г. сл. н. е. аланоите се появяват в подножието на Кавказ, откъдето нападат кавказките и транскавказките области и Партската империя . През 1-ви век от новата ера аланоите се разширяват през Волга на запад, поглъщайки част от аорсоите и измествайки останалите, а натискът от аланоите принуждава язигите и роксоланите да продължат да атакуват Римската империя от другата страна на Дунав. През 1-ви век от н.е. двама сарматски владетели от степта на име Фарзойос и Инисмеос секат монети вОлбия Pontikē . [28][29][30]
Роксоланите продължиха своята миграция на запад след конфликта на боспорския Херсонесос и до 69 г. сл. н. е . те бяха достатъчно близо до долния Дунав, за да могат да атакуват през реката, когато беше замръзнала през зимата, и скоро по-късно те и аланоите бяха живеещи на брега на Черно море, а по-късно се преместиха още на запад и живееха в районите, съответстващи на съвременна Молдова и Западна Украйна . [30]
Сарматското племе арреи , което е имало тесни контакти с римляните, в крайна сметка се установява на юг от река Дунав, в Тракия, а друго сарматско племе, коралоите, също живее в същата област заедно с част от скитския Синдой . [30]
През 1-ви и 2-ри век след Христа язигите често безпокоят римските власти в Панония ; те са участвали в унищожаването на царството на квадите на Ваний и често са мигрирали на изток през Трансилванското плато и Карпатите по време на сезонни движения или за търговия.[30]
До 2-ри век от н. е. аланоите са завладели степите на Северен Кавказ и Северното Черноморие и са създали мощна конфедерация от племена под тяхно управление. Под хегемонията на аланоите търговски път свързва Понтийската степ, Южен Урал и региона, известен в момента като Западен Туркестан . Една група от аланоите , антаите , мигрира на север към територията на днешна Полша . [29][28]
Залеза на сарматите
Хегемонията на сарматите в степите започва да намалява през 2-ри и 3-ти век от н.е., когато хуните завладяват сарматска територия в Каспийската степ и района на Урал. Превъзходството на сарматите е окончателно унищожено, когато германските готи , мигриращи от района на Балтийско море, завладяват Понтийската степ около 200 г. сл. Хр. През 375 г. сл. н. е. хуните завладяват по-голямата част от аланоите , живеещи на изток от река Дон, избиват значителен брой от тях и ги абсорбират в своето племенно устройство, докато аланоите на запад от Дон остават свободни от хунското господство. Като част от хунската държава, аланоитеучаства в поражението на хуните и завладяването на кралството на остготите в Понтийската степ. Някои свободни аланои избягаха в планините на Кавказ, където участваха в етногенезата на населението, включително осетинците и кабардинците , а други групи на аланите оцеляха в Крим. Други мигрираха в Централна и след това в Западна Европа, откъдето някои от тях отидоха в Британия и Испания , а някои се присъединиха към германските вандали , за да пресекат Гибралтарския проток и да създадат Вандалското кралство в Северна Африка. [28][29]
Сарматите в Боспорското царство се асимилират в гръцката цивилизация.[31] Други са се асимилирали с проточеркезкия народ меот и може да са повлияли на черкезкия език . [32] Някои сармати са погълнати от аланите и готите . [33] През ранното средновековие праславянското население на Източна Европа асимилира и поглъща сарматите по време на политическите катаклизми от тази епоха. [34][35]
Въпреки това, народ, свързан със сарматите, известен като аланите , оцелява презСеверен Кавказ в Ранното Средновековие , което в крайна сметка дава началото на съвременната осетска етническа група. [36]
Археология
През 1947 г. съветският археолог Борис Граков [37] дефинира култура, процъфтяваща от 6-ти век пр. н. е. до 4-ти век сл. н. е., видима в късни курганни гробове (погребани в земни могили), понякога използващи повторно част от много по-стари кургани. [38] Това е номадска степна култура, варираща от Черно море на изток до отвъд Волга , която е особено очевидна на две от основните места в Кардаелова и Черная в трансуралската степ. Четирите фази – разграничаващи се от конструкцията на гроба, погребалните обичаи , гробните предмети и географското разпространение – са:[39][40]
1. Савромати , 6-5 век пр.н.е
2. Ранен сармат, 4-2 век пр. н. е., наричана още Прохоровска култура
3. Среден сармат, края на 2 век пр. н. е. до края на 2 век сл. н. е
4. Късен сармат, късен 2 век сл. н. е. до 4 век сл. н. е
Докато „сарматски“ и „савроматски“ са синоними като етноними, по конвенция им се придават различни значения като археологически технически термини. Терминът „Прохоровска култура“ произлиза от комплекс от могили в Прохоровски район , Оренбургска област , разкопан от С. И. Руденко през 1916 г.[41]
Съобщава се, че през 2001 г. и 2006 г. голям късносарматски керамичен център е открит близо до Будапеща , Унгария в археологическия обект Üllő5 . Типичната сива, гранулирана керамика Üllő5 образува отделна група от сарматска керамика и се среща повсеместно в северната централна част на района на Голямата унгарска равнина , което показва оживена търговска дейност.
Статия от 1998 г. за изследване на стъклени мъниста, намерени в сарматски гробове, предполага широки културни и търговски връзки. [42]
Археологически доказателства сочат, че скито-сарматските култури може да са довели до гръцките легенди за амазонките . В Южна Украйна и Русия са открити гробове на въоръжени жени. Дейвид Антъни отбелязва, че приблизително 20% от скито-сарматските „войнски гробове“ по долния Дон и долната Волга съдържат жени, облечени за битка като войни, и той твърди, че срещата с този културен феномен „вероятно е вдъхновила гръцките приказки за амазонките“. [43]
Етнология на сарматите
Сарматите са част от иранските степни народи, сред които са скитите и саките . [44] Те също са групирани заедно като „източни иранци“. [45] Археологията е установила връзката „между ираноезичните скити, сармати и саки и по-ранните култури на дървени гробове и Андроново “.[46] Въз основа на строителната конструкция тези три народа са вероятните потомци на тези по-ранни археологически култури. [47] Сарматите и саките са използвали същите каменни строителни методи като по-ранната Андроновска култура.[48] Дървеният гроб ( култура Срубная) и Андроновските традиции в строителството на къщи са доразвити от тези три народа. [49] Андроновската керамика е продължена от саките и сарматите. [37] Археолозите описват хората от културата на Андроново като демонстриращи ясно изразени кавказки черти. [50]
Първите сармати се идентифицират най-вече с културата Прохоровка, която се премества от Южен Урал към Долна Волга и след това към северната понтийска степ през четвърти-трети век пр.н.е. По време на миграцията сарматското население изглежда е нараснало и те са се разделили на няколко групи, като алани , аорси , роксолани и язиги . До 200 г. пр. н. е. сарматите заменят скитите като доминиращ народ в степите. [51] Сарматите и скитите са воювали в понтийската степ на север от Черно море . [52] Сарматите, описани като голяма конфедерация, [26] трябваше да доминират над тези територии през следващите пет века.[53] Според Бжежински и Миелчарек сарматите са се образували между река Дон и Уралските планини .[53] Плиний Стари пише, че те варират от река Висла (в днешна Полша ) до Дунав .
Култура на сарматите
Сарматски език
Сарматите са говорели ирански език , който произлиза от „староиранския“ и е хетерогенен. До първи век пр. н. е. иранските племена в днешна Южна Русия говорели различни езици или диалекти, ясно различими.[54] Според група иранолози, писана през 1968 г., многобройните ирански лични имена в гръцките надписи от черноморското крайбрежие показват, че сарматите са говорели североизточен ирански диалект, предшественик на аланско- осетинския . [55] Въпреки това, Harmatta (1970) твърди, че “езикът на сарматите или този на аланите като цяло не може просто да се разглежда като староосетински.” [54]
Оръжия на сарматите
Роксоланите, които са едно от по-ранните сарматски племена, мигрирали в Европа и следователно са сред по-западните географски сармати, използват шлемове и корсети, направени от сурова волска кожа и плетени щитове, както и копия, лъкове и мечове. Роксоланите са възприели тези форми на броня и въоръжение от германските бастарни , близо до които са живели. [30] По-източните сарматски племена са използвали люспеста броня и са използвали дълго копие, наречено контус, и лъкове в битка.[30]
Сарматско бойно облекло
Физически външен вид
Римският автор Овидий записва, че едно от сарматските племена, Корали, имало руса коса, което е характеристика, която Амиан Марцелин приписва и на аланите. Той пише, че почти всички алани са били „с голям ръст и красота, косите им са някак жълти, очите им са плашещо свирепи“.
Съвременните историци предлагат противоречиви мнения относно описанието на аланите като високи и руси коси. Например Роджър Бати твърди, че “вероятно само някои от аланите са били руси”.[56] Бърнард Бахрах също предполага, че тъй като аланите са асимилирали толкова много чужденци, по-голямата част от тях е малко вероятно да са били с руси коси и че не е имало отличителна физическа характеристика на аланите. [57] Джон Дей обаче твърди, че анализът на Бахрах е погрешен, тъй като той е превел погрешно оригиналния пасаж от Амиан Марцелин и че мнозинството от аланите всъщност са били руси. [58]
Ивер Нойман предполага, че описанието на аланите като руси може да означава, че тяхното индоиранско потекло е по-голямо от това на хуните.[59] Чарлз Превите-Ортън пише, че аланите са само частично с иранско наследство и че другата част от тяхното потекло идва от пленени жени и роби. [60]
Сарматизъм
Сарматизмът (или сарматизмът ) е етнокултурна концепция с оттенък на политика, обозначаваща формирането на идеята за произхода на Полша от сарматите в рамките на Полско-Литовската общност . [61] Това беше доминиращата барокова култура и идеология на благородството ( szlachta ), която съществуваше във времената на Ренесанса до осемнадесети век. [61] Заедно с друга концепция за „ Златна свобода,” той формира централен аспект от културата и обществото на Жечпосполита. В основата му беше обединяващото вярване, че хората от Полската Жечпосполита произхождат от древните ирански сармати, легендарните нашественици на славянските земи в древността. [62][63]
Петър Низамов, Сарматите , произход на българите , Петър Низамов, Сарматите , произход на българите , Петър Низамов, Сарматите , произход на българите , Петър Низамов, Сарматите , произход на българите , Петър Низамов, Сарматите , произход на българите , Петър Низамов, Сарматите , произход на българите , Петър Низамов, Сарматите , произход на българите , Петър Низамов, Сарматите , произход на българите , Петър Низамов, Сарматите , произход на българите , Петър Низамов, Сарматите , произход на българите , Петър Низамов, Сарматите , произход на българите , Петър Низамов, Сарматите , произход на българите , Петър Низамов, Сарматите , произход на българите ,
↑Unterländer et al. 2017, с. 2 . “През първото хилядолетие пр. н. е. номадските хора се разпространяват в евразийската степ от Алтайските планини през северната част на Черно море до Карпатския басейн… Гръцки и персийски историци от 1-во хилядолетие пр. н. е. описват съществуването на масагетите и савроматите, и по-късно, сарматите и саките: притежаващи културни артефакти, подобни на тези, намерени в класически скитски паметници, като оръжия, конски сбруи и отличителна художествена традиция „животински стил“. Доставчик, тези групи често се приписват на скитската култура…
↑Davies, Norman. Europe: A History. Oxford University Press, 1996. ISBN 978-0-19-820171-7. с. 105. (…) “the Iranic Sarmatians, whose ability to assimilate into preceding Greek civilization created a brilliant new synthesis”
↑Richmond, Walter. The Northwest Caucasus: Past, Present, Future. Routledge, 11 June 2008. ISBN 978-1-134-00249-8. с. 12. “While the Sarmatians dominated the Meot lands, they were themselves assimilated and the language of the Meots, the predecessor of the modern Circassian dialects, survived.”
↑Eterovich, Francis H., Spalatin, Christopher. Croatia: Land, People, Culture Volume I. University of Toronto Press, 15 December 1964. ISBN 978-1-4875-9676-7. с. 112. “On the shores of the Black Sea the Alans absorbed two Sarmatian peoples, the Siraci and Aorsi (…) Also, the Goths undoubtedly absorbed both Sarmatian and Slavic groups during their two centuries of rule over the steppe land”
↑Chodorow, Stanley. The Mainstream of Civilization. Harcourt Brace Jovanovich, 1989. ISBN 978-0-15-551579-6. с. 368. “But the Slavic tribes survived the collapse of these empires, and gradually the remnants of the Avars, Sarmatians, and others were absorbed into the Slavic culture.”
↑Slovene Studies. Т. 9-11. Society for Slovene Studies, 1987. с. 36. (.) For example, the ancient Scythians, Sarmatians (amongst others), and many other attested but now extinct peoples were assimilated in the course of history by Proto-Slavs.
↑Ossetians. // One Europe, Many Nations: A Historical Dictionary of European National Groups. Westport, Connecticut, Greenwood Publishing Group, 2000. ISBN 9780313309847. с. 518. Посетен на 27 March 2020. The Ossetians, calling themselves Iristi and their homeland Iryston, are the most northerly of the Iranian peoples. […] They are descended from a division of Sarmatians, the Alans, who were pushed out of the Terek River lowlands and into the Caucasus foothills by invading Huns in the fourth century A.D.
↑ Нагоре към:абGluhak, Alemko. Podrijetlo imena Hrvat. // Jezik: časopis za kulturu hrvatskoga književnog jezika [Jezik: Periodical for the Culture of the Standard Croatian Language] 37 (5). 1989. с. 129–138, at pages 131–133.
↑О культурной, антропологической и генетической специфике донских алан [On the cultural, anthropological and genetic specifics of the Don Alans ]. // [1] Moscow, Institute of Archaeology, Russian Academy of Sciences, 2014. ISBN 978-5-94375-162-2. с. 312–315.
↑Хазарские конфедераты в бассейне Дона [Khazar confederates in the Don basin]. // [2] Moscow, Языки славянской культуры [Languages of Slavic Culture] for Institute of Archaeology, Russian Academy of Sciences, 2015. ISBN 978-5-94457-2431. с. 146–153.
↑Unterländer et al. 2017, Supplementary Information, pp. 55, 72 . “Individual I0575 (Sarmatian) belonged to haplogroup R1b1a2a2, and was thus related to the dominant Ychromosome lineage of the Yamnaya (Pit Grave) males from Samara…”
↑Unterländer et al. 2017, с. 3–4 . “The two Early Sarmatian samples from the West… fall close to an Iron Age sample from the Samara district… and are generally close to the Early Bronze Age Yamnaya samples from Samara… and Kalmykia… and the Middle Bronze Age Poltavka samples from Samara…”
↑Davies, Norman. Europe: A History. Oxford University Press, 1996. ISBN 978-0-19-820171-7. с. 105. (…) “the Iranic Sarmatians, whose ability to assimilate into preceding Greek civilization created a brilliant new synthesis”
↑Richmond, Walter. The Northwest Caucasus: Past, Present, Future. Routledge, 11 June 2008. ISBN 978-1-134-00249-8. с. 12. “”While the Sarmatians dominated the Meot lands, they were themselves assimilated and the language of the Meots, the predecessor of the modern Circassian dialects, survived.”
↑Eterovich, Francis H., Spalatin, Christopher. Croatia: Land, People, Culture Volume I. University of Toronto Press, 15 December 1964. ISBN 978-1-4875-9676-7. с. 112. “On the shores of the Black Sea the Alans absorbed two Sarmatian peoples, the Siraci and Aorsi … Also, the Goths undoubtedly absorbed both Sarmatian and Slavic groups during their two centuries of rule over the steppe land”
↑Chodorow, Stanley. The Mainstream of Civilization. Harcourt Brace Jovanovich, 1989. ISBN 978-0-15-551579-6. с. 368. “But the Slavic tribes survived the collapse of these empires, and gradually the remnants of the Avars, Sarmatians, and others were absorbed into the Slavic culture.”
↑Slovene Studies. Т. 9-11. Society for Slovene Studies, 1987. с. 36. (.) For example, the ancient Scythians, Sarmatians (amongst others), and many other attested but now extinct peoples were assimilated in the course of history by Proto-Slavs.
↑Ossetians. // One Europe, Many Nations: A Historical Dictionary of European National Groups. Westport, Connecticut, Greenwood Publishing Group, 2000. ISBN 9780313309847. с. 518. Посетен на 27 March 2020. The Ossetians, calling themselves Iristi and their homeland Iryston, are the most northerly of the Iranian peoples. […] They are descended from a division of Sarmatians, the Alans, who were pushed out of the Terek River lowlands and into the Caucasus foothills by invading Huns in the fourth century A.D.
↑Keyser, Christine и др. Ancient DNA provides new insights into the history of south Siberian Kurgan people. // Human Genetics 126 (3). May 16, 2009. DOI:10.1007/s00439-009-0683-0. с. 395–410.
↑Day, John V. Indo-European origins : the anthropological evidence. Institute for the Study of Man, 2001. ISBN 0-941694-75-5. с. 57. “Mistranslating their hair colour as ‘ generally blond ‘, Bachrach doubts that Alans really were so fair, considering that, as Ammianus Marcellinus says, they had assimilated so many other ethnic groups (1973:19).”
Боспорското царство , известно още като Царството на Кимерийския Боспор
( на гръцки : Βασίλειο τοῦ Κιμμερικοῦ Βοσπόρου , Vasíleio toú Kimmerikoú Vospórou ), е древна гръко-скитска държава, разположена в източен Крим и Таманския полуостров , на брега на Кимерийския босфор с център в днешния Керченски проток . Това беше първата наистина „елинистическа“ държава, в смисъл, че смесено население възприе гръцкия език и цивилизация под аристократично консолидирано ръководство. [1] При династията на Спартокид, аристокрацията на кралството възприе двойна природа да се представя като архонти пред гръцките поданици и като крале пред варварите, което някои историци смятат за уникално в древната история.[2]
Боспорското царство става най-дълго оцелялото римско клиентско царство .
През 1-ви и 2-ри век настъпи нов златен век на Боспорската държава. За кратко е включено като част от римската провинция Долна Мизия от 63 до 68 г. сл. н. е. при император Нерон , преди да бъде възстановено като клиентско царство на Рим. В края на 2-ри век от н.е. цар Савромат II нанася критично поражение на скититеи включва всички територии на Кримския полуостров в състава на своята държава.
Просперитетът на Боспорското царство се основава на износа на жито, риба и роби . В резултат на това кралството се превръща в икономически център на Черно море и
Боспорското царство често е наричано древното бижу на Черно море.
[3] Печалбите от търговията поддържаха класа, чието очевидно богатство все още се вижда от новооткрити археологически находки, изкопани, често незаконно, от множество гробници, известни като кургани . Някогашните процъфтяващи градове на Босфора са оставили обширни архитектурни и скулптурни останки, докато курганите продължават да дават грандиозни гръко-сарматски предмети, най-добрите примери от които сега се съхраняват в Ермитажа в Санкт Петербург. Те включват златни изделия, вази, внесени от Атина , груби теракоти , текстилни фрагменти и образци на дърводелство и маркетри .
Българите траки ли са или са си българи - дисекция на глупостите на Павел Серафимов
Българите траки ли са или са си българи – дисекция на глупостите на Павел Серафимов В множество писания на учени се говори за идентичност между траки и българи, но дали това наистина е така или това е поредната конспирация. Ние ще направим дисекция на тези анализи и всеки наш читател може да си направи извода […]
Прочетете повече
iustitia.bg
Ранни гръцки колонии
Цялата област над Черно море беше осеяна с гръцки градове: на запад, Пантикапей ( Керч ) – най-значимият град в региона, Нимфей и Мирмекион ; на изток Фанагория (вторият град в региона), Кепой , Хермонаса , Портус Синдикус и Горгипия. [4]
Тези гръцки колонии първоначално са били заселени от милезийци през 7-ми и 6-ти век пр.н.е. Фанагория (около 540 г. пр. н. е.) е била колония на Теос и основаването на Нимфеум може да е имало връзка с Атина ; поне изглежда, че е бил член на Delian League през 5 век.[4]
География на Боспорското царство
Боспорското царство е било разположено между полуостровите Крим и Таман , центрирани около Керченския проток , известен в древността като Кимерийския Босфор, откъдето произлиза и името на царството. На юг се намираше Черно море , кръстопът, свързващ Балканите на запад, евразийските степи на север, Кавказ и Централна Азия на изток, Мала Азия и Месопотамия на юг и Гърция на югозапад. На север е Азовско море , понякога считано за част от Черно море,[5]с плитки води и изобилни реки, течащи към него.
По-голямата част от Боспорското царство попада в Понтийско-Каспийската степ , умерена пасища, идеална за номадско скотовъдство .[6] Югоизточното крайбрежие на Крим е оградено от Кримските планини , като най-високият връх е Роман-Кош на 1545 метра (5069 фута). На запад планините се спускат стръмно към Черно море, докато на изток бавно се развиват в степен пейзаж . Югозападното крайбрежие на Таманския полуостров е ограничено от Голямата Кавказка половина на Кавказките планини .
Икономика на Боспорското царство
Гръцката колонизация в Черноморския регион датира от гръцките тъмни векове , от които има достатъчно доказателства за културен и икономически обмен, както и враждебност между гръцкото и местното население, като траките , даките и по-късно скитите .
Скитската експанзия и обединение през пети век пр. н. е. водят до заличаването на много от тези селища или превръщането им в скитски протекторати, какъвто беше случаят с град Олбия . Предполага се, че този натиск е позволил на династията на Археанактидите да създаде първата Боспорска държава, просъществувала от 480-438 г. пр. н. е., в който момент тя е била свалена от династията на Спартокид , започвайки период на икономическа експанзия.
Черноморските гърци преди този период са търгували предимно със стоки като животни, роби, кожи и риба, като зърното играе незначителна роля. Произтичащи от условията, причинени от Пелопонеската война , град Атина придоби голямо търсене на зърно и напрежението върху тяхната империя означаваше, че те не могат да направят малко за нападението на Спартокид срещу град Нимфей, на който разчитаха за черноморската търговия. Спартокидите са били готови да търгуват своето зърно с Атина в замяна на континентални стоки и сребро, което вероятно е допринесло за упадъка на Атина .[7]
Бойни умения, армия и оръжия в Боспорското царство
Боспорското царство при царете на Спартокид е силно повлияно от смесването на местни скити и гърци на всички нива на обществото, особено в благородниците. Във вътрешен конфликт между Сатир II и брат му Емуел , се казва, че царската боспорска армия съдържа не повече от две хиляди гърци и равен брой траки, които се бият като наемници. По-голямата част от армията беше скитска, с десет хиляди конници и повече от двадесет хиляди пехота. Евмел , в съюз със сиракския цар Арифарн , довежда двадесет хиляди скитски конници и още повече пехота.[8]
Sindian warrior typical of the levy troops found in both armies
Елинистическо царство
Северното Черно море е претърпяло това, което някои историци наричат „дълга елинистическа епоха“ поради институциите, които обикновено се свързват с епохата, възникващи независимо от по-големия гръцки свят. Сравнително изолираното им положение и постоянният контакт/конфликт с варвари по техните граници позволяват на монарсите с традиции, вкоренени в региона, да създадат независими кралства от тези на държавите-наследници.[9]
Владетели
Първите владетели на Боспорското царство са от династията на Археанактидите, последвани от 438 пр.н.е. от династията на Спартокидите.
Първите царе на Боспорското царство са траки, основали династията на Спартокидите, която 330 години го управлявала (438 – 108 пр.н.е.). И по-късно много от царете носят типично тракийски царски имена като Котис II, Раскупор, Спарток (Спартак), Реметалк и т.н.
Династията на Археанактидите
Според гръцкия историк Диодор Сицилийски (xii. 31) Боспорското царство и регионът са били управлявани между 480 и 438 г. пр. н. е. от линия от царе, наречени Археанактиди , вероятно управляващо семейство, узурпирано от тиранин на име Спарток (438–431 г. пр. н. е.). Докато Спарток е бил традиционно считан за тракиец [10] поради фамилното име, по-нови историци смятат, че той вероятно е от гръко-скитски произход, както е типично за региона.[11]
Династията на Спартокидите
Спарток основава династия в Боспорското царство , която изглежда е просъществувала до ок. 110 пр.н.е., известни като Спартокидите . Спартокидите са оставили много надписи, показващи, че най-ранните членове на къщата са управлявали под титлите архонти на гръцките градове и царе на различни по-малки местни племена, по-специално синди ( от централен Крим) и други клонове на меотите . Оцелелите материали (текстове, надписи и монети) не предоставят достатъчно информация, за да се възстанови пълна хронология на царете в региона.[4]
Боспорска phiale , 4-ти век пр. Хр.
Сатир (431–387 г. пр. н. е.), наследник на Спарток на трона на Боспорското царство , установява управлението си над целия регион, добавяйки Нимфеон към царството си и обсаждайки Теодосия , която е богата, защото, за разлика от други градове в региона, има пристанище без лед през цялата година, което му позволява да търгува със зърно с останалия гръцки свят, дори през зимата. Синът на Сатир Левкон (387–347 г. пр.н.е.) в крайна сметка превзема града. Той беше наследен съвместно от двамата си синове, Спарток II и Паерисад; Спарток умира през 342 г. пр. н. е., позволявайки на Паерисад да управлява сам до 310 г. пр. н. е.[4]
След смъртта на Перисадес се води война за наследство между синовете му Сатир и Евмел. Сатир побеждава по-малкия си брат Евмел при Битката при река Татис през 310 г. пр.н.е., но след това е убит в битка, давайки на Евмел трона.[12]
Наследник на Евмел е Спарток III (303–283 г. пр. н. е.), а след него Перисадес II. Следващите принцове повтарят фамилните имена, така че е невъзможно да им се присвои определен ред. Последният от тях обаче, Перисадес V, неспособен да постигне напредък срещу все по-насилствени атаки от номадски племена в района, повикал на помощ Диофант, генерал на крал Митридат VI от Понт , оставяйки му неговото царство. Паерисад е убит от скит на име Савмак, който води бунт срещу него. [4] Спартокидите били добре известни като род от просветени и мъдри князе; въпреки че гръцкото мнение не може да отрече, че те са били, строго погледнато, тирани , те винаги са описвани като династи. Те поддържат близки отношения с Атина , най-добрият им клиент за износа на зърно от Боспор: Левкон I от Боспора създава привилегии за атинските кораби в пристанищата на Боспор. Атическите оратори многократно споменават това. В замяна атиняните дават на Левкон атинско гражданство и издават укази в чест на него и синовете му. [4]
Митридат VI
След поражението си от римския генерал Помпей през 66 г. пр. н. е., крал Митридат VI от Понт бяга с малка армия от Колхида (съвременна Грузия) през планините на Кавказ до Крим и прави планове да събере още една армия, която да се изправи срещу римляните. Неговият най-голям жив син, Махарес , регент на Кимерийския Босфор ( Боспорското царство ), не желаеше да помогне на баща си, така че Митридат уби Махарес, придобивайки трона за себе си. След това Митридат нареди наборите и подготовката за война. През 63 г. пр. н. е. Фарнак , най-малкият син на Митридат, повежда бунт срещу баща си, към който се присъединяват римски изгнаници в ядрото на понтийската армия на Митридат. Митридат VI се оттегля в цитаделата през Пантикапей , където се самоубива. Помпей погребва Митридат VI в изсечена в скалата гробница или в Синопе , или в Амасия , [13] столицата на Кралство Понт .
Римско клиентско царство
След смъртта на Митридат VI (63 г. пр. н. е.), Фарнак II (63–47 г. пр. н. е.) се моли на Помпей и след това се опитва да възвърне господството си по време на Гражданската война на Юлий Цезар , но е победен от Цезар при Зела и по-късно е убит от бившия си управител и зет Асандър .[4]
Преди смъртта на Фарнак II, Асандър се жени за дъщерята на Фарнак II Динамис . Асандър и Динамис бяха управляващите монарси, докато Цезар заповяда на чичо на Динамис по бащина линия, Митридат II, да обяви война на Боспорското царство и поиска кралската власт за себе си. Асандър и Динамис бяха победени от съюзника на Цезар и отидоха в политическо изгнание. Въпреки това, след смъртта на Цезар през 44 г. пр.н.е., Боспорското кралство е възстановено на Асандър и Динамис от големия племенник на Цезар и наследник Октавиан . Асандър управлява като архонт и по-късно като крал до смъртта си през 17 пр.н.е. След смъртта на Асандър Динамис е принуден да се омъжи за римски узурпатор на име Скрибоний, но римляните под ръководството на Агрипасе намесва и установява на негово място Полемон I от Понт (16–8 г. пр. н. е.). Полемон се жени за Динамис през 16 пр.н.е. и тя умира през 14 пр.н.е. Полемон управлява като крал до смъртта си през 8 пр.н.е. След смъртта на Полемон Аспург , синът на Динамис и Асандър, наследява Полемон.
Боспорското царство Аспург е била клиентска държава на Римската империя , защитавана от римски гарнизони.
Аспург (8 г. пр. н. е. – 38 г. сл. н. е.) основава династия от крале, която просъществува с няколко прекъсвания до 341 г. сл. н. е. Аспург приема римското име „Тиберий Юлий“, когато получава римско гражданство и се радва на покровителството на първите двама римски императори , Август и Тиберий . Всички следващи царе приемат тези две римски имена, последвани от трето име, от тракийски (Kotys, Rhescuporis или Rhoemetalces) или местен произход (като Sauromates, Eupator, Ininthimeus, Pharsanzes, Synges, Terianes, Theothorses или Rhadamsades).
Руини на Пантикапей , съвременен Керч , столица на Боспорското царство. Римските царе клиенти от династията са произлезли от крал Митридат VI от Понт и първата му съпруга, сестра му Лаодика , през Аспург. Кралете приемат нов календар („ Понтийската ера “), въведен от Митридат VI, започвайки от 297 г. пр.н.е., за да датират своите монети. Боспорските царе са секли монети през целия си период като клиентска държава, което включва златни статери , носещи портрети както на римския император, така и на боспорския цар. Подобно на римските монети, боспорските монети все повече се обезценяват през 3 век. Монетите правят техните родословия доста ясни за историците, въпреки че едва ли са записани събития от тяхното царуване.
Боспорското царство обхваща източната половина на Крим и полуостров Таман и се простира по източното крайбрежие на Меотийските блата до Танаис при устието на Дон на североизток, голям пазар за търговия с вътрешността. През целия период е имало постоянна война с местните племена на скити и сармати и в това Боспорското царство е било подкрепяно от своите римски сюзерени, които са оказвали помощ на гарнизони и флоти.
Стела с двама елинистически войници от боспорското царство; от таманския полуостров (юбилейное), южна русия , 3-та четвърт на 4 век пр. Н. Е. ; мрамор, музей на пушкин
През 62 г. по неизвестни причини римският император Нерон сваля боспорския цар Котис I.[14] След еврейската диаспора , юдаизмът се появява в региона и еврейските общности се развиват в някои от градовете в региона (особено Танаис ). Еврейското или тракийското влияние върху региона може да е вдъхновило основаването на култ към „Всевишния Бог“, отделен регионален култ, който се появява през 1 век сл. н. е.,който изповядва монотеизъм, без да е ясно еврейски или християнски. [15]
Балансът на силите между местните племена е силно нарушен от миграцията на запад през 3-ти-4-ти век. През 250-те години от н. е . готите и бораните успяха да завладеят боспорското корабоплаване и дори да нападнат бреговете на Анадола . [16]
Съдбата на Боспорското царство
Не са известни монети от Боспорското царство след последните, сечени от Рескупорис VI през 341 г., което затруднява построяването на хронология. Въпреки че традиционно се смята, че кралството е унищожено в края на неговото управление от готите и хуните [17] няма конкретни доказателства за това.[18] Има надпис от боспорски владетел на име Дуптун от ок. 483 г., почти век и половина след Рескупорис VI, което прави малко вероятно кралството и неговата линия от царе да са приключили в средата на 4 век. Освен това археологическите данни от това време показват период с растяща икономика, а не обществен колапс. [18]
Поради доказателствата за нарастващата им известност в Крим е възможно Рескупорис да е бил свален от племенен водач на сармати или алани , който е установил своя собствена династия на боспорския трон. Известно е, че готите по-късно държат властта в Крим, от ок. 380 г. нататък, тъй като писмо от 404 г. до Йоан Златоуст , архиепископ на Константинопол , споменава местния владетел като rex Gothiorum („крал на готите“). Готическото боспорско царство вероятно е било васал на Хунската империя за известно време, въпреки че отново е станало независимо след разпадането й през 450-те и 460-те години. Съчиненията на византийския историкПрокопий посочва, че готите са запазили властта известно време след разпадането на Хунската империя, тъй като той описва готите от Крим, които се бият срещу и след това се съюзяват с утигурите .[18]
Въпреки вълните на варварско господство, късният Босфор остава древна елинистическа държава по език, култура и традиции; местната материална култура от трети до шести век се отличава както с голямата си сложност, така и със синкретизъм , преплитащ както древни, така и нови варварски елементи.[19]
По някакъв начин готите изглежда са напуснали или са били прогонени, което е довело до възобновяването на местното самоуправление в края на 5-ти век при владетели като Дуптунос, които преориентирали кралството към Византийската империя като клиентска държава . [20] Подобна преориентация се доказва и от присъствието на византийски монети в Крим, включително монети на императорите Юстин I ( р. 518–527 ) и Юстиниан I ( р. 527–565 ). [20]
По времето на Юстиниан Босфорът отново е под варварски владетел: хунският владетел Гордас. Въпреки че Горда поддържа добри отношения с Юстиниан, той е убит по време на бунт през 527 г., което кара императора да изпрати армии в Босфора, завладявайки земите на царството и установявайки имперски контрол там. [21] Боспорските градове се възраждат под византийска и българска защита. Древногръцкият град Фанагория става столица на Стара Велика България между 632 и 665 г.
От време на време византийски гръцки офицери строят крепости и упражняват власт в Босфора, който представлява архиепископия . Уместна византийска употреба на термина се открива в новооткрит печат на генерал от началото на 11-ти век от ” Πο ⟨σ⟩ φορ(ου) “, т.е. на Боспорското царство или Кимерийския Боспор.[22]
Град Тмутаракан , от източната страна на пролива, става седалище наКиевско руско княжество Тмутаракан през 10-ти и 11-ти век, което от своя страна отстъпва на татарското господство. [4]
Сечене на монети в Боспорското царство
Въпреки че се смятаха за редки сред колекционерите преди разпадането на Съветския съюз през 1991 г., боспорските монети сега са добре познати на международните пазари на монети, загатвайки произведените количества. Няколко големи серии са произведени от боспорски градове от 5 век пр.н.е., особено в Пантикапей . Златните статери от Пантикапей, носещи главата на Пан и грифон, са особено забележителни със своето тегло и фина изработка.
Има монети с имената на по-късните Спартокиди и пълна серия от датирани солиди , издадени от по-късната или Ахеменовата династия. В тях може да се забележи бързото израждане на златния солид през сребро и потин до бронз. [23]
Гръцките колонии на северната част на черно море гръцкият град пантикапей с други гръцки колонии на северното крайбрежие на черно море
автор: ПЕТЪР НИЗАМОВ
Редакцията на “ЮСТИЦИЯ” се извинява за евентуално допуснати неточности. Засегнатите лица имат право на отговор.
Петър Низамов, Боспорското царство , Петър Низамов, Боспорското царство , Петър Низамов, Боспорското царство , Петър Низамов, Боспорското царство , Петър Низамов, Боспорското царство , Петър Низамов, Боспорското царство , Петър Низамов, Боспорското царство , Петър Низамов, Боспорското царство, Боспорското царство , Петър Низамов, Боспорското царство , Петър Низамов, Боспорското царство
Дебатът между автора Павел Серафимов и Петър Низамов ще се състои на 5 май
След последната статия на ЮСТИЦИЯ, Павел Серафимов се извини на Петър Низамов за калната атака срещу него по повод развенчаването на научните му теории и отговори на предизвикателството за дебат, който сам Павел Серафимов предложи на Петър Низамов.
Както стана ясно Петър Низамов, който е наш главен редактор и автор на над 200 научни статии по история на България и Света, публикува статия с приложени над 50 оригинални източници, които разбиват на пух и прах тълкуването на основополагащите източници на теорията на Павел Серафимов, а именно:
Там са оспорени тълкуването на следните извори, използвани от Павел Серафимов като стълб за теориите му:
ХРОНИКАТА НА ЙОАН, ЕПИСКОП НИКИЙСКИ от началото на 6 век и историята, която описва тя на въстанието на Виталиан срещу император Анастаций, покрай което Йоан Никийски споменава, че той се е оттеглил в България.
Картата на Св. Йероним от 4 век, или по-точно нейното средновековното копие от средата на XII век с известния текст „Мизия тук и Вулгария” – Mesia hec & vulgaria (а не както твърди той – “hec ЕТ Vulgaria”).
Именно тези източници са основата на теорията на Павел Серафимов.
След това беше предприета грозна личностна атака срещу авторът на статията Петър Низамов, на която Павел Серафимов реагира с “Благодаря за подкрепата”.
В последствие Павел Серафимов предложи на Петър Низмов да проведат дебат на темата за произхода на българите – за траки или за кутригири са българските споменавания в познатите извори от IV – VI век.
Тогава веднага Петър Низамов прие дебата:
Тогава Павел Серафимов спря да отговаря на съобщенията на Петър Низамов по отношение на конкретизация относно времето и мястото на дебата, както е и понастощем.
Тогава Петър Низамов написа в профила си няколко публикации, в които предизвика Павел Серафимов да изпълни предложението си за дебат с думите:
“Г-н Павел Серафимов, съгласен ли сте да проведем дебата на 22 април 2023 г. в 18: 00 часа или се страхувате, че не можете да докажете тезата си? Вчера вие предложихте да проведем дебат, в който “всеки да изложи изводите и доказателствата си и публиката да реши”. След като се съгласих, вие спряхте да ми отговаряте. (Снимките са в коментарите)…
Ако един автор на книги за произхода на българите се плаши от един дебат с Петър Низамов, какъв учен е?”
След като не получи отговор от очевидно бягащия от обещнието си да си защити тезите в жив дебат, Петър Низамов публикува следното:
“Ако авторът на много книги Павел Серафимов, не си удържи на думата за дебата именно върху неговите научни теории и който той предложи, аз ще отида сам на 22 април в 18:00 часа в студиото и ще нося надуваема кукла, която ще сложа като мой опонент и ще водя предаването сам.
Не знам това дали ще бъде излагация за г-н Павел Серафимов, но аз ако бях на негово място като учен-историк щях да си удържа на думата и да направя най-естественото – да защитя тезата си… Защото това може да стане много публично и ще е много тъпо да го чакаме или гоним с камера и микрофони като някой провинил се политик, а не учен-изследовател, чиито книги са не малко четени.
Държите се гузно и хората не са слепи да го видят. Страницата ми има много голям трафик, така, че не е добре да се правите, че нищо не е станало.”
Тогава Павел Серафимов даде контра-оферта, като се извини, че на 22 април ще е на работа и предложи дебатът да е на 5 април в 18:00 часа.
Нашият главен редактор Петър Низамов, който е докторант в Историческия факултет, прие веднага поканата…
Но както се вижда, всеоще не получава отговори за да се конкретизират мястото и формата на дебата.
Ще има ли дебат на 5 май от 18:00 часа между Павел Серафимов и Петър Низамов?
Ще удържи ли този път на думата си Павел Серафимов или пак ще избяга от дебат със свой опонент?
След като поубликувахме статиите, с нас се свързаха други историци, които твърдят, че Павел Серафимов и друг път е бягал от дебат.
Павел серафимов и друг път е бягал от дебат
Тезите на Павел Серафимов се изповядват от много хора в България, чели книгите му.
Тези, които са напълно отхвърлени от научната общност.
Според нас , Павел Серафимов спекулира с изворите, които използва в статиите и книгите си, надявайки се на сляпо вярване от страна на неговите последователи.
Той използва според нас, стара техника за манипулация:
Казва на публиката това, което тя иска да чуе – че са първия народ, че едва ли не Адам и Ева произлезли от тях. Това го издига в очите на читателите като бунтар, но само истината ни прави свободни, а не красивата лъжа.
Всичко това вдига тиража на книгите му, които регистрират рекордни продажби, което съответни повишава доходите на Павел Серафимов от продажби на книги.
Според нас, от вас се скриват важни факти, за да се прокара една теория, чието тиражиране в книжарниците си е една добра маркетингова стратегия на Павел Серафимов на гърба на истината.
На всичкото отгоре, “трак” не е презрително наименование, което елините са използвали за варварите насевер, както твърди Серафимов, а става обидна дума чак след приемането на Християнството в Източната Римска империя, когато не само “трак”, ами и “елин” стават обидни думи със значението на езичник. Всички покръстени поданици на Византия (Източната Римска империя) стават “РОМЕИ” след като минават под булото на кръста!
Траките са покръстени от Константинопол, а не от Преслав!
И са покръстени между 4-ти и края на 5-ти век, когато са под кръста минават и бесните “беси”.
Така, че е пропаганда да се говори, че траките посрещали кутригурите (българите), а посаале и Аспарух и народа му (уногондурите) с “хляб и сол” едва ли не, защото всички християни в онзи момент на историята са бягали от езическите племена, превзели почти цяла Европа между 4 и 9 век.
А покорените траки от Аспарух и Кубер са третирани като ромеи, плащали са двйни данъци и не са имали право в да участват в армията.
Те не приемат кръста от Борис I, защото, както казах по-горе, те са отдавна християни, поръстени от Константинопол.
Да не споменаваме, че географската област Тракия през средните векова постоянно е минавала от ръцете на Византия, в ръцете на Българската държава и обратното. Времето на владиението е било поравно, да не кажа и повече в ръцете на Източната Римска империя. Следователно не е имало причина потомците на траките да променят положението си от времето на Аспарух, да се омесят с българите и да спрат да се самоопределят като ромеи!
Определено са асимимилирани много ромеи (траки и гърци) при създаването на българската нация, но не са и няма как да бъдат определящ фактор.
Още повече разликите си проличават, когато в България е наложен славянски език, а ромеите, който били покорени от България (включващи и траките) продължили да използват гръцкия като техен майчин език.
Българите са познати на Балканите още от края на 5 век, но се наричат кутригури, а не траки. Използвани са от Виталиан във въстанието от началото на 6 век, преди това са обсаждали Константинопол. Те са и причина за Атансатасиевите стени, заедно със славяните и хуните. Те не живеят на Балканите, а го опустошават и се прибират в Скития .
– написа в тезиса си ПЕТЪР НИЗАМОВ
ПРЕДИСТОРИЯТА:
В събота нашата медия изнесе няколко исторически въпроса до Павел Серафимов относно тиражираните от него версии за произхода на българите и вместо да получим аргументиран научен отговор, който да ни затвори устата, срещу авторът на статията Петър Низамов се появиха материали в интеренет, които могат да се окачествят като личностна атака. И които Павел Серафимов коментира с “Благодаря за подкрепата!”
Направо не мога да повярвам, че авторът на много книги, историк – Павел Серафимов, известен като Sparotoc който често е цитиран за автохтонния произход на българите от хората, които явно не проверяват информацията, която им поднася, благодари за подкрепата (на снимката долу), на някой, който извършва кална тролска атака срещу мен – неговият опонент, очевидно провокирана от теологичния, пардон, историческия ни спор.– написа Петър Низамов
Павел Серафимов – Sparotoc явно одобрява такива методи на водене на научни спорове.
Искрено се надявам Павел Серафимов – Sparotoc да си удържи на думата!
Все пак не малко хора му вярват и много ще ги разочарова, защото аз ще раздухам, че самият той – Павел Серафимов – Sparotoc се е изплюл на думата си даже до аборигените в Австралия, написа Петър Низамов.
“Та, аз го хващам, според мен да ви лъже… маса народ… като вади от контекста фрази и ви ги поднася със съвсем различен смисъл от този, който е вложил автора на извора според всеки, който би си направил труда да преведе и прочете целия текст от английската библиотека, който самият той цитира. И го хващам отново да “изтърва” важни детайли по “великите” си открития, които прави, които обаче ги разбиват на пух и прах. Не го нападам лично! Давам му право на отговор!… И те ми правят жълта акция.”
“Ако не Павел Серафимов – Sparotoc , то той поне ги ободрява! Вижте коментара на Серафимов долу в снимката! Господа, знаете ли колко такива истински медийни, а не тролски атаки са ми правили и колко гарги са уплашили?
Човек, хапан от вълци дали го е страх, че ще го ухапе овца, г-н Павел Серафимов – Sparotoc ?
Не ме разбирайте погрешно, просто сега ще има обстоен и максимално подробен анализ под лупа на всичките “открития” на Павел Серафимов – Sparotoc и после публикации на първа страница в google вече с разкрития, ако пак ви хвана в лъжа! Опасявам се, че пак ще ви хвана! Дано греша, но нещо в мен ми казва, че има още доста за разкриване!
Но знаете ли? Грешката горе за теологията е вярна, защото умишлено или не, от незнание или от небрежност г-н Павел Серафимов – Sparotoc не отчита въздействието на Християнството върху траките, които той лансира, първо като българи, после като сармати, скити. Доколкото разбирам, Адам и Ева според него са траки и всички са произлезли от тях, а трак, означавало българин. Интерпретира ги, както си иска изворите, без да ги тълкува систематически и логически, а само като отделна фраза, изкарана независимо от целия контекст.
Аз няма да влизам в лични нападки и да го питам дали книгите му са плод на графомания и дали има необходимото образование за да ги издава едва ли не като наука?
Но, както казах, за мен дребните заяждания по тема, която касае българската история, са без значение.
Важни са само фактите, а те за сега показват, че …
един от най-големите гурута на теорията за тракийския ни произход в наше време – Павел Серафимов – Sparotoc не си служи с научни аргументи, когато трябва да защити заключенията си, а с жълто-кафеви болшевишки методи. Ако не, то поне ги одобрява!
В този смисъл каня авторът на много книги – Павел Серафимов – Sparotoc на дебат предаван на НА ЖИВО, на 23 април , в 18 часа, в студио, одобрено от двамата, без ограничение за времетраемнето на дебата и почивки на всеки 40 мин. Всеки с равно време да се изкаже и всеки да има право на реплика и после дуплика с еднакво време.
Да се редуват въпросите, като да не се преминава към следващия докато не се изясни позицията на двамта по предишния и аргументацията на всеки с доказателствата към нея.
Тема: Публикациите и теорията на Павел Серафимов относно:
1. ХРОНИКАТА НА ЙОАН, ЕПИСКОП НИКИЙСКИ от началото на 6 век и историята, която описва тя на въстанието на Виталиан срещу император Анастаций, покрай което Йоан Никийски споменава, че той се е оттеглил в България.
2. Картата на Св. Йероним от 4 век, или по-точно нейното средновековното копие от средата на XII век с известния текст „Мизия тук и Вулгария” – Mesia hec & vulgaria (а не както твърди той – “hec ЕТ Vulgaria”)
Надявам се г-н Павел Серафимов да не избяга от дебата, който сам предложи, защото тогава ще излезе, че не си държи на думата или го е страх поради липса на аргументи.
Пожелавам му да се подготви добре за да се подлучи конструктивен и аргументиран дебат, защото след тази кална атака, аз ще бъда подготвен като за защита на дисертационен труд!
След като вчера написах статия с приложени ок. 50 извора, опровергаваща твърденията на Павел Серафимов, че в ХРОНИКАТА НА ЙОАН, ЕПИСКОП НИКИЙСКИ от началото на 6 век, не се имал предвид, че Мизия = България и траките = българи, както той тръби, както и че в Картата на Св. Йероним, или по-точно нейното средновековното копие от средата на XII век с известния текст „Мизия тук и Вулгария”, изразът “hec et Vulgaria” е добавен в преписа, но не присъства в оригиналната карта от 4 век. Както и че същата добавка е направена и за Панония, за която е казано, че “Панония, която вече е Унгария” …
Вместо да влезем в научен дебат, вместо да обори по категоричен начин всичките ми аргументи (ама явно не може), неговите сподвижници започнаха по стар московски и сталинистки метод да се опитват да ме обиждат, да ме уязвят.
Един учен, когато има аргументи, не използва лични нападки и не опитва да дискредитира опонента си.
Така правят политиците, а не учените, какъвто явно иска да стане Павел Серафимов и какъвто манталитет изповядва обкръжението около него.
Това не само, че няма да ме спре да търся отговори от Серафимов, но скоро ще се появим с камера и микрофон при него, за да видим дали може реално да защити тезата си.
А индивидът, който е публикувал това ще има възможността да докаже твърденията си в съда.
Жалко, много повече очаквах от гуруто, дето пълни главите на хората с автохтонната теория за произхода ни, която реално подкрепя македонските глупости, защото поддържа теория, че автохтонните народи на Балканите са се запазили. С една дума ние сме били древни траки, а те древни македони. Истината е, че и те, и ние сме българи. Българите не са траки, не са и тюрки, не са и иранци.
Българите са скитско-сарматски народ. – написа Петър Низамов след тролската атака на приятелите на Павел Серафимов.
Продължаваме с аргументите срещу съжденията на “историка” Павел Серафимов, който вчера не успя да защити тезата си, а вместо това в кафяви сайтове за дезинформация се появиха личностни нападки срещу Петър Низамов, на които Павел Серафимов лично благодари.
Явно такава е методиката на такъв род “учени” като Павел Серафимов.
Но аз няма да тръгвам в тази посока, в която ме водят те и в която само един човек без научни аргументи би тръгнал, а продължвама да опровергавам неистинните му тези вече с убеждението, че не споря с учен, а с политик:
В книгата на Bury, John Bagnell – История на късната Римска империя, г-н Павел Серафимов – Sparotoc ,се говори за български нападения срещу Константинопол още в края на 5 век, което аз твърдя също, но там също е описано, че тези нападения са правени от “варвари”, наречени “кутригури”, които после щели да основат България. И те живеели между реките Днепър и Дон (дн. Украйна) – точно, където живеят скитите и сарматите.
История на римската империя
Авторът ги нарича “хуни”, но този израз се е използвал за варварите в този период, каквито са считани скитите в този период, но не и траките, които към онази дата са били покръстени от Константинопол в по-голямата си част, Павел Серафимов – Sparotoc !
И именно това е времето на император Анастасий, което описва т.нар. доказателство на Павел Серафимов (ХРОНИКАТА НА ЙОАН, ЕПИСКОП НИКИЙСКИ) и спекулираният от Серафимов израз “Vitalian withdrew into the province of Bulgaria.” (вижте ТУК: ), което в превод означава “Виталиан се изтегли към провинция България”.
Но той тълкува, че България е провинция Мизия, но към този период Мизия е разделена на Долна Мизия и Малка Скития и авторът определено има предвид Малка Скития, защото в другата част на текста използва Мизия и Тракия отделно, но не и Малка Скития. Както стана въпрос Виталиан е бунтовник и племенник на бившия константинополски патриарх, който иска да свали императора като използва в армията си кутригури (българи). Този цитат разкрива следната част от историята на Източната римска империя (Византия):
Когато силите на Виталиан достигнали Константинопол, те се разположили на лагер в предградието на Хебдомон и блокирли сухопътната част на града. Анастасий избира преговори и изпраща бившия покровител на Виталиан, бившия консул и magister militum praesentalis Патриций , като посланик.
Това е историята, която не сте написали, Павел Серафимов – Sparotoc!
Пред него Виталиан декларира целите си: възстановяване на халкидонската ортодоксия и уреждане на недоволствата на тракийската армия. След това Патриций кани него и офицерите му в самия град за преговори. Виталиан отказва за себе си, но позволява на старшите си офицери да продължат на следващия ден.
Офицерите били добре третирани от Анастасий, който им дал подаръци и обещал, че оплакванията на техните войници ще бъдат уредени. Той също така обещал да предаде религиозния спор за разрешаване в Рим .
След завръщането си в лагера на бунтовниците, тези офицери единодушно притискат Виталиан да приеме това споразумение. Изправен без алтернатива, само осем дни след пристигането си пред Константинопол, Виталиан се оттегля и се завръща с хората си в Малка Скития.След това Анастасий назначава за magister militum per Thracias офицер на име Кирил, който продължи да атакува силите на Виталиан. След няколко неубедителни схватки Виталиан успява да подкупи армията си да влезе в Одесус (Варна) , базата на Кирил, през нощта. Кирил е заловен в резиденцията си и убит.
В този момент Анастасий обявява Виталиан за „народен враг“ и изпраща огромна нова армия – според сведенията 80 000 души – под командването на Хипатий, с хун, наречен Алатар, като нов магистър милитум на Тракия. И т.н. и т.н.History of the Later Roman Empire: From the Death of Theodosius I to the Death of Justinian, Volume 1ПЕТЪР НИЗАМОВ
Долу ще припомним акцентите на статията, станала повод за недоволството на Павел Серафимов.
Очевидно става въпрос за това, че генералът се оттеглил назд към Варна, която тогава се е казвала Одесос (Odessos или както е по оргиналния извор на ХРОНИКАТА НА ЙОАН, ЕПИСКОП НИКИЙСКИ на гръцки – Ancient Greek: Ὀδησσός)
В този случай Варна се намира именно в Мизия, а в писанието е записано, че бунтовникът Виталиан се завърнал в провинция България. Т.е. Мизия и България нбе са едно и също, защото в противен случай враждуващите страни щяха да са на едно място.
Но какво знае историята за този бунт на Виталиан, г-н Павел Серафимов – Sparotoc ?
Виталиан е роден в Залдапа в Долна Мизия (днес Абрит в североизточна България). Той е гот или скит. Син е на Патрикъл. Майка му е сестра на Македоний II, патриарх на Константинопол през 496 – 511 година. Когато Анастасий през 511 година сваля Македоний II и назначава монофизитския патриарх на Антиохия за негов наследник, в Източната Римска империя започват въстания. През 512 година Ареобинд е издигат като император. След една година comes foederatorum Виталиан ръководи съпротивата.
През 514 Виталиан навлиза в Мизия с войска, съставена главно от кутригури, преминава през Одесос и Анхиал и през 515 година достига до Константинопол. Той не успява да превземе града и се споразумява с император Анастасий I да се оттегли срещу паричен откуп и управлението на Тракия. През 518, при новия император Юстин I, военните действия са подновени и продължават до смъртта на Виталиан през 520 година.
Кутригурите са група прабългарски или по-точно само БЪЛГАРСКИ племена, обитаващи през 5-7 век степната зона северно от Черно море и западно от река Дон.
ЕТО КАКВО ИМА ПРЕДВИД ЙОАН, ЕПИСКОП НИКИЙСКИ, Павел Серафимов – Sparotoc , КОГАТО КАЗВА, ЧЕ ВИТАЛИАН СЕ Е ОТТЕЛИЛ В ПРОВИНЦИЯ БЪЛГАРИЯ?
Очевидно, че Виталиан е използвал в армията си българи, но както е доказано, той е навлязъл в Мизия, а не е набрал армията си оттам! След битките се е оттелил в провинция Малка Скития, защото именно географската област Добруджа, която тогава е била владение на Източната Римска империя (Византия) и която авторът е нарекъл България, защото кутригурите и утигурите, които са съставната част на българите са били наричани и познати в Източната Римска империя (Византия) още тогава поради честите им набези в империята и войните на Византия със скитските племена.
Това според Павел Серафимов ознчавало автоматически, че Мизия било България.
Но, както стана дума по-горе ЙОАН, ЕПИСКОП НИКИЙСКИ не е имал предвид, че провинция Мизия е България, защото Виталиан се оттеглил именно от Мизия КЪМ “провинция България.” (“into the province of Bulgaria.”). Павел Серафимов два едно много грешно и едностранчиво тълкувание на писанията му, което е изкарано от контекста на самото писание и останалите извори на съвременници за тези събития !
Това, което не ви се казва Павел серафимов е, че веднага след това авторът продължава по следния начин:
“…И той даде големи суми пари на стражите, които пазеха портите на Одис, а след това, марширувайки през нощта, той уби Кирил генерала и превзе града. 77. И той нападна и провинция Тракия,”
Т.е. Виталиан след като се е оттеглил извън Мизия, се е върнал и именно е минал от Добруджа надолу, защото не опустошава Мизия, а превзема първият голям град – Варна (Одис, Одесос), който е на пътя му от провинция Малка Скития, която авторът нарича България. Това е правилното тълкувание, г-н Павел Серафимов – Sparotoc!
“78. И император Анастасий изпратил при философа Прокъл, за да може той да помогне на Марин. 79. И императорът го информира за бунтовника Виталиан и дързостта, която е показал. Но Марин насърчи императора, като каза: „Ще победя този бунтовник чрез Божията сила; само издайте заповеди да бъда придружен от войници и философа Прокъл. Осигурете ми също необчистена сяра, наподобяваща антимон на прах. 80.
И императорът му даде сярата. И Маринус |131 го смила на + твърд прах +, 207и каза публично: „Ако хвърлите (това) върху къща или кораб, то ще се запали, когато слънцето изгрее и ще се разтопи като восък.“ 81. И Марин взел със себе си много кораби и събрал всички войници, които могъл да намери в Константинопол, и продължил да води война срещу Виталиан, както заповядал императорът. 82. И когато бунтовникът видя Маринус, той взе всички кораби, които можеше да намери, и ги натовари с голяма сила от скитски и готически стрелци и отплава в посока на Византия, вярвайки, че трябва да надделее над своите противници. 83. Но Маринус и неговите другари, чрез могъщата Божия помощ, надделяха над този враг и замисълът на този безсрамен бунтовник се провали и при това Виталиан, причината за гражданските борби, избяга.”
Освен това в същия текст на ЙОАН НИКИУСКИ Тракия и Мизия са споменати многократно извън контекста на България.
Например:
“И Виталиан, когото току-що споменахме, вдигна въстание срещу император Анастасий и завладя Тракия и Скития и Мизия и събра многобройна армия.”
“Освен това Виталиан, който беше командир на войските в провинция Тракия, като човек с извратено сърце, мразеше Север, Божия светец. Сега император Анастасий беше назначил Север за патриарх на Антиохия в стаята на еретика Флавиан, когото той беше прогонил, когато православните епископи на изток свидетелстваха в полза на първия.”
В крайна сметка Витаиан използва кутригурите (българите) в армията си като наемници, а не като бунтовници, защото благодарение на бунтовете, които той оглавява, през 520 г. при Юстин I Витаиан е отново военачалник и става консул заедно с Флавий Рустиций (в Италия). Още същата година по нареждане на императорския племенник Юстиниан той е уволнен от военната му длъжност и малко след това убит. Евагрий Схоластик съобщава, Виталиан се стремял за императорския трон. Така, че бунтовете на Виталиан не са били тракийски бунтове, а бунтове за престола на император на Виталиан – племенника на патриарха на Константинопол от 496 – 511 година , чиято сестра е майка на Витаиан.
II. Картата на св. Йероним с текста „Мезия тук и Вулгария”
Това, което не ви казва Павел Серафимов е, че това е част от ръкопис с произведение на Павел Орозий, направен в 9 в. в манастира Санкт Гален, Швейцария. В продължение на столетия това е главният център на Бенедиктинския орден. Основано е през 719 г., а през 13 век се превръща в имперско абатство.
Т.е. това не е оргиналната карта от 4 век, а препис от 9 век с добавката “която днес е България”
Картата на св. Йероним с текста „мезия тук и вулгария”
Вижда се ясно, че над думата Мизия (Moesia) е добавено “която днес е България”.
Да, през 9 век, когато е направен преписът на оригиналната карта от Павел Орозий, Мизия е вече България от близо 2 века и половина, защото Аспарух основава Дунавска България през 680 (или 681 г.).
Това по никакъв начин не доказва, че през 4 век мизите (тракийско племе) са били българи.
Какво не ви казва Павел Серафимов – Sparotoc ?
Подобна добавка е направена и за Панония, като е уточнено, че тя е Унгария (вече към 9 век по време на преписа).
Св. Йероним
Дълги години вярвах, че т. нар. карта на св. Йероним е доказателство за ранно присъствие на българи на Балканите, както сега тръби Павел Серафимов – Sparotoc. Сега виждам ясно, че картата, която е изработена през 12 в. в манастира в гр. Турне, днес Белгия, не е и не може да е дело на св. Йероним. Дори да е съставена по негови трудове, надписът “Мизия, тук и България” няма нищо общо със св. Йероним. Както и при ръкописа от Санкт Гален, това е уточнение и актуализация. Дошло е време за проверка на всичките ни аргументи и пресяването им.
Знам, че ще ми възразят, че при случая с Орозий е добавка, а при картата “на св. Йероним” е със същия почерк и мастило. Добре, но картата е от 12 в. и няма надпис, който да я свързва с Йероним. Мизия и България са отъждествявани по географски признак от 9-10 в. нататък, Павел Серафимов – Sparotoc !
Той повтаря същата елементарна грешка, като вписаната при Орозий добавка „Uulgaria” отново превежда „България”?! Може би има нещо вярно в мисълта, че колкото по-често чуваме дадена информация да се повтаря, толкова по-вероятно е да повярваме в нея. Тази късна добавка в ръкописа на Орозий категорично доказва, че наименованието с което са известни българите в Европа дори през IX-Х век все още е „Вулгария”, а не „България” и това е ефекта от многовековното му използване. Тук искам да отбележа още един факт за нарушаване правилата на научния феърплей от страна на г-н Мошев – изваждане на аргумента от контекста.
Познатата карта, с която разполагаме, не е самият оригинал на Св.Йероним, даже не е преписът от 9 век, а много по-късен препис – чак от ХII в.
Текстовете в нея са написани на т.нар. варваризиран латински – “Mesia”, вм.“Moesia”; “hec” вм. “haec”; “Bulgaria” вм. “Vulgaria” (в единственото споменаване на българите от IV в. те са наречени “vulgares”, а не “bulgares”), който не е характерен за IV в. Тези наблюдения, дори да не са доказателство, все пак отварят втора възможност за обяснение на надписа “Mesia hec Bulgaria” върху тази карта: да е прибавен в късния препис, като отражение на реалността в VIII, IX или Х в., а да е отсъствал от оригинала на Св.Йероним, съставен през IV в. От научна гледна точка е редно да се анализират и двете възможности, а не едната да се отхвърли по презумпция и да се приеме безкритично другата.
Петър Низамов, Павел Серафимов, Петър Низамов, Павел Серафимов, Петър Низамов, Павел Серафимов, Петър Низамов, Павел Серафимов, Петър Низамов, Павел Серафимов, Петър Низамов, Павел Серафимов, Петър Низамов, Павел Серафимов, Петър Низамов, Павел Серафимов, Петър Низамов, Павел Серафимов, Петър Низамов, Павел Серафимов, Петър Низамов, Павел Серафимов, Петър Низамов, Павел Серафимов, Петър Низамов, Павел Серафимов,
Голяма енциклопедия България, т. 7, Под редакцията на акад. Васил Гюзелев, БАН, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012, с. 2803, ISBN 978-954-8104-29-6 (т.7)
Dicţionar de istorie veche a României („Dictionary of ancient Romanian history“) (1976) Editura Ştiinţifică şi Enciclopedică, pp. 536 – 537
Carl Schuchhardt, Die Anastasius-Mauer bei Constantinopel und die Dobrudcha-Wälle. In: Jahrbuch des Kaiserlich Deutschen Archäologischen Instituts, XVI (1901), S. 107 – 127.
Crow, J.G. (1995), „The Long Walls of Thrace“, in Mango, Cyril; Dagron, Gilbert, Constantinople and its Hinterland: Papers from the Twenty-seventh Spring Symposium on Byzantine Studies, Oxford, April 1993, Variorum, pp. 109 – 124, ISBN 0-86078-487-8
Т.н. карта на св. Йероним с текста „Мезия тук и Вулгария” е създадена от самия св. Йероним. Нови научни доказателства.
Crow, J.G.; Ricci, A. (1997), „Investigating the hinterland of Constantinople: interim report on the Anastasian Long Wall“, Journal of Roman Archaeology 10: 253 – 288
Божилов, Иван, Стара българска литература, Том II – Исторически съчинения, Български писател, С., 1983, стр. 397
Jacobs, Angelica (изд.). Die byzantinische Geschichte bei Joannes Zonaras in slavischer Übersetzung. München, 1970: частично издание на текста
А. Бурмов, Към въпроса за произхода на прабългарите, ИВИД, XXII— XXI V, София, 1948, стр. 298 – 336.
Васил Н. Златарски История на Първото българско Царство. I. Епоха на хуно-българското надмощие (679 – 852) Наука и изкуство, София 1970, под ред. на Петър Хр. Петров) стр. 83.
Sanping Chen (2012). Multicultural China in the Early Middle Ages. University of Pennsylvania Press. p. 97. ISBN 0-8122-0628-2.
Golden, Peter B. (2003). Nomads and Their Neighbours in the Russian Steppe: Turks, Khazars and Qipchaqs. Ashgate/Variorum. p. 71. ISBN 978-0-86078-885-0.
Прабългарски епиграфски паметници. Проф. Веселин Бешевлиев (Издателство на Отечествения фронт, София 1981) стр. 16.
Александър Бурмов, Избрани произведения, том 1, София, 1968, стр. 10.
Образуване на българската народност. Димитър Ангелов (Издателство Наука и изкуство, „Векове“, София, 1971) стр. 194.
Образуване на българската държава, Петър Петров, Издателство Наука и изкуство, София, 1981, стр. 113.
Karatay, Osman (2003). In Search of the Lost Tribe: The Origins and Making of the Croation Nation. Ayse Demiral. ISBN 978-975-6467-07-7, p. 26.
Martyrologium Romanum. Libreria Editrice Vaticana 2001. Gross, Ernie. This Day In Religion. New York:Neal-Schuman Publications, 1990. ISBN 1-55570-045-4.
Център за лингвистика на Тексаския университет в Остин. Посетен на 8 септември 2012.
Авторът Павел Серафимов - Sparotoc може ли да защити историческите си доводи в дебат с Петър Низамов
Преди ден нашата медия изнесе няколко исторически въпроса до Павел Серафимов относно тиражираните от него версии за произхода на българите и вместо да получим аргументиран научен отговор, който да ни затвори устата, срещу авторът на статията Петър Низамов се появиха материали в интеренет, които могат да се окачествят като личностна атака.
И които Павел Серафимов коментира с “Благодаря за подкрепата!”
Направо не мога да повярвам, че авторът на много книги, историк – Павел Серафимов, известен като Sparotoc който често е цитиран за автохтонния произход на българите от хората, които явно не проверяват информацията, която им поднася, благодари за подкрепата (на снимката долу), на някой, който извършва кална тролска атака срещу мен – неговият опонент, очевидно провокирана от теологичния, пардон, историческия ни спор.
Павел Серафимов – Sparotoc явно одобрява такива методи на водене на научни спорове.
“И след като самият той – Авторът Павел Серафимов – Sparotoc сам предложи да направим виртуален дебат, НО СЛЕД КАТО АЗ ПРИЕХ, ТОЙ СПРЯ ДА МИ ОТГОВАРЯ (на снимката долу), аз предлагам дебатът да се състои и да е на живо на 22 април” – Петър Низамов
Искрено се надявам Павел Серафимов – Sparotoc да си удържи на думата!
Все пак не малко хора му вярват и много ще ги разочарова, защото аз ще раздухам, че самият той – Павел Серафимов – Sparotoc се е изплюл на думата си даже до аборигените в Австралия, написа Петър Низамов.
“Та, аз го хващам, според мен да ви лъже… маса народ… като вади от контекста фрази и ви ги поднася със съвсем различен смисъл от този, който е вложил автора на извора според всеки, който би си направил труда да преведе и прочете целия текст от английската библиотека, който самият той цитира. И го хващам отново да “изтърва” важни детайли по “великите” си открития, които прави, които обаче ги разбиват на пух и прах. Не го нападам лично! Давам му право на отговор!… И те ми правят жълта акция.”
“Ако не Павел Серафимов – Sparotoc , то той поне ги ободрява! Вижте коментара на Серафимов долу в снимката! Господа, знаете ли колко такива истински медийни, а не тролски атаки са ми правили и колко гарги са уплашили?
Човек, хапан от вълци дали го е страх, че ще го ухапе овца, г-н Павел Серафимов – Sparotoc ?
Не ме разбирайте погрешно, просто сега ще има обстоен и максимално подробен анализ под лупа на всичките “открития” на Павел Серафимов – Sparotoc и после публикации на първа страница в google вече с разкрития, ако пак ви хвана в лъжа! Опасявам се, че пак ще ви хвана! Дано греша, но нещо в мен ми казва, че има още доста за разкриване!
Но знаете ли? Грешката горе за теологията е вярна, защото умишлено или не, от незнание или от небрежност г-н Павел Серафимов – Sparotoc не отчита въздействието на Християнството върху траките, които той лансира, първо като българи, после като сармати, скити. Доколкото разбирам, Адам и Ева според него са траки и всички са произлезли от тях, а трак, означавало българин. Интерпретира ги, както си иска изворите, без да ги тълкува систематически и логически, а само като отделна фраза, изкарана независимо от целия контекст.
Аз няма да влизам в лични нападки и да го питам дали книгите му са плод на графомания и дали има необходимото образование за да ги издава едва ли не като наука?
Но, както казах, за мен дребните заяждания по тема, която касае българската история, са без значение.
Важни са само фактите, а те за сега показват, че …
един от най-големите гурута на теорията за тракийския ни произход в наше време – Павел Серафимов – Sparotoc не си служи с научни аргументи, когато трябва да защити заключенията си, а с жълто-кафеви болшевишки методи. Ако не, то поне ги одобрява!
В този смисъл каня авторът на много книги – Павел Серафимов – Sparotoc на дебат предаван на НА ЖИВО, на 23 април , в 18 часа, в студио, одобрено от двамата, без ограничение за времетраемнето на дебата и почивки на всеки 40 мин. Всеки с равно време да се изкаже и всеки да има право на реплика и после дуплика с еднакво време.
Да се редуват въпросите, като да не се преминава към следващия докато не се изясни позицията на двамта по предишния и аргументацията на всеки с доказателствата към нея.
Тема: Публикациите и теорията на Павел Серафимов относно:
1. ХРОНИКАТА НА ЙОАН, ЕПИСКОП НИКИЙСКИ от началото на 6 век и историята, която описва тя на въстанието на Виталиан срещу император Анастаций, покрай което Йоан Никийски споменава, че той се е оттеглил в България.
2. Картата на Св. Йероним от 4 век, или по-точно нейното средновековното копие от средата на XII век с известния текст „Мизия тук и Вулгария” – Mesia hec & vulgaria (а не както твърди той – “hec ЕТ Vulgaria”)
Надявам се г-н Павел Серафимов да не избяга от дебата, който сам предложи, защото тогава ще излезе, че не си държи на думата или го е страх поради липса на аргументи.
Пожелавам му да се подготви добре за да се подлучи конструктивен и аргументиран дебат, защото след тази кална атака, аз ще бъда подготвен като за защита на дисертационен труд!
След като вчера написах статия с приложени ок. 50 извора, опровергаваща твърденията на Павел Серафимов, че в ХРОНИКАТА НА ЙОАН, ЕПИСКОП НИКИЙСКИ от началото на 6 век, не се имал предвид, че Мизия = България и траките = българи, както той тръби, както и че в Картата на Св. Йероним, или по-точно нейното средновековното копие от средата на XII век с известния текст „Мизия тук и Вулгария”, изразът “hec et Vulgaria” е добавен в преписа, но не присъства в оригиналната карта от 4 век. Както и че същата добавка е направена и за Панония, за която е казано, че “Панония, която вече е Унгария” …
Вместо да влезем в научен дебат, вместо да обори по категоричен начин всичките ми аргументи (ама явно не може), неговите сподвижници започнаха по стар московски и сталинистки метод да се опитват да ме обиждат, да ме уязвят.
Един учен, когато има аргументи, не използва лични нападки и не опитва да дискредитира опонента си.
Така правят политиците, а не учените, какъвто явно иска да стане Павел Серафимов и какъвто манталитет изповядва обкръжението около него.
Това не само, че няма да ме спре да търся отговори от Серафимов, но скоро ще се появим с камера и микрофон при него, за да видим дали може реално да защити тезата си.
А индивидът, който е публикувал това ще има възможността да докаже твърденията си в съда.
Жалко, много повече очаквах от гуруто, дето пълни главите на хората с автохтонната теория за произхода ни, която реално подкрепя македонските глупости, защото поддържа теория, че автохтонните народи на Балканите са се запазили. С една дума ние сме били древни траки, а те древни македони. Истината е, че и те, и ние сме българи. Българите не са траки, не са и тюрки, не са и иранци.
Българите са скитско-сарматски народ. – написа Петър Низамов след тролската атака на приятелите на Павел Серафимов.
Продължаваме с аргументите срещу съжденията на “историка” Павел Серафимов, който вчера не успя да защити тезата си, а вместо това в кафяви сайтове за дезинформация се появиха личностни нападки срещу Петър Низамов, на които Павел Серафимов лично благодари.
Явно такава е методиката на такъв род “учени” като Павел Серафимов.
Но аз няма да тръгвам в тази посока, в която ме водят те и в която само един човек без научни аргументи би тръгнал, а продължвама да опровергавам неистинните му тези вече с убеждението, че не споря с учен, а с политик:
В книгата на Bury, John Bagnell – История на късната Римска империя, г-н Павел Серафимов – Sparotoc ,се говори за български нападения срещу Константинопол още в края на 5 век, което аз твърдя също, но там също е описано, че тези нападения са правени от “варвари”, наречени “кутригури”, които после щели да основат България. И те живеели между реките Днепър и Дон (дн. Украйна) – точно, където живеят скитите и сарматите.
История на римската империя
Авторът ги нарича “хуни”, но този израз се е използвал за варварите в този период, каквито са считани скитите в този период, но не и траките, които към онази дата са били покръстени от Константинопол в по-голямата си част, Павел Серафимов – Sparotoc !
И именно това е времето на император Анастасий, което описва т.нар. доказателство на Павел Серафимов (ХРОНИКАТА НА ЙОАН, ЕПИСКОП НИКИЙСКИ) и спекулираният от Серафимов израз “Vitalian withdrew into the province of Bulgaria.” (вижте ТУК: ), което в превод означава “Виталиан се изтегли към провинция България”. Но той тълкува, че България е провинция Мизия, но към този период Мизия е разделена на Долна Мизия и Малка Скития и авторът определено има предвид Малка Скития, защото в другата част на текста използва Мизия и Тракия отделно, но не и Малка Скития. Както стана въпрос Виталиан е бунтовник и племенник на бившия константинополски патриарх, който иска да свали императора като използва в армията си кутригури (българи). Този цитат разкрива следната част от историята на Източната римска империя (Византия):
Когато силите на Виталиан достигнали Константинопол, те се разположили на лагер в предградието на Хебдомон и блокирли сухопътната част на града. Анастасий избира преговори и изпраща бившия покровител на Виталиан, бившия консул и magister militum praesentalis Патриций , като посланик.
Това е историята, която не сте написали, Павел Серафимов – Sparotoc!
Пред него Виталиан декларира целите си: възстановяване на халкидонската ортодоксия и уреждане на недоволствата на тракийската армия. След това Патриций кани него и офицерите му в самия град за преговори. Виталиан отказва за себе си, но позволява на старшите си офицери да продължат на следващия ден.
Офицерите били добре третирани от Анастасий, който им дал подаръци и обещал, че оплакванията на техните войници ще бъдат уредени. Той също така обещал да предаде религиозния спор за разрешаване в Рим . След завръщането си в лагера на бунтовниците, тези офицери единодушно притискат Виталиан да приеме това споразумение. Изправен без алтернатива, само осем дни след пристигането си пред Константинопол, Виталиан се оттегля и се завръща с хората си в Малка Скития.След това Анастасий назначава за magister militum per Thracias офицер на име Кирил, който продължи да атакува силите на Виталиан. След няколко неубедителни схватки Виталиан успява да подкупи армията си да влезе в Одесус (Варна) , базата на Кирил, през нощта. Кирил е заловен в резиденцията си и убит.
В този момент Анастасий обявява Виталиан за „народен враг“ и изпраща огромна нова армия – според сведенията 80 000 души – под командването на Хипатий, с хун, наречен Алатар, като нов магистър милитум на Тракия. И т.н. и т.н.
Очевидно става въпрос за това, че генералът се оттеглил назд към Варна, която тогава се е казвала Одесос (Odessos или както е по оргиналния извор на ХРОНИКАТА НА ЙОАН, ЕПИСКОП НИКИЙСКИ на гръцки – Ancient Greek: Ὀδησσός)
В този случай Варна се намира именно в Мизия, а в писанието е записано, че бунтовникът Виталиан се завърнал в провинция България. Т.е. Мизия и България нбе са едно и също, защото в противен случай враждуващите страни щяха да са на едно място.
Но какво знае историята за този бунт на Виталиан, г-н Павел Серафимов – Sparotoc ?
Виталиан е роден в Залдапа в Долна Мизия (днес Абрит в североизточна България). Той е гот или скит. Син е на Патрикъл. Майка му е сестра на Македоний II, патриарх на Константинопол през 496 – 511 година. Когато Анастасий през 511 година сваля Македоний II и назначава монофизитския патриарх на Антиохия за негов наследник, в Източната Римска империя започват въстания. През 512 година Ареобинд е издигат като император. След една година comes foederatorum Виталиан ръководи съпротивата.
През 514 Виталиан навлиза в Мизия с войска, съставена главно от кутригури, преминава през Одесос и Анхиал и през 515 година достига до Константинопол. Той не успява да превземе града и се споразумява с император Анастасий I да се оттегли срещу паричен откуп и управлението на Тракия. През 518, при новия император Юстин I, военните действия са подновени и продължават до смъртта на Виталиан през 520 година.
Кутригурите са група прабългарски или по-точно само БЪЛГАРСКИ племена, обитаващи през 5-7 век степната зона северно от Черно море и западно от река Дон.
ЕТО КАКВО ИМА ПРЕДВИД ЙОАН, ЕПИСКОП НИКИЙСКИ, Павел Серафимов – Sparotoc , КОГАТО КАЗВА, ЧЕ ВИТАЛИАН СЕ Е ОТТЕЛИЛ В ПРОВИНЦИЯ БЪЛГАРИЯ?
Очевидно, че Виталиан е използвал в армията си българи, но както е доказано, той е навлязъл в Мизия, а не е набрал армията си оттам! След битките се е оттелил в провинция Малка Скития, защото именно географската област Добруджа, която тогава е била владение на Източната Римска империя (Византия) и която авторът е нарекъл България, защото кутригурите и утигурите, които са съставната част на българите са били наричани и познати в Източната Римска империя (Византия) още тогава поради честите им набези в империята и войните на Византия със скитските племена.
Това според Павел Серафимов ознчавало автоматически, че Мизия било България.
Но, както стана дума по-горе ЙОАН, ЕПИСКОП НИКИЙСКИ не е имал предвид, че провинция Мизия е България, защото Виталиан се оттеглил именно от Мизия КЪМ “провинция България.” (“into the province of Bulgaria.”). Павел Серафимов два едно много грешно и едностранчиво тълкувание на писанията му, което е изкарано от контекста на самото писание и останалите извори на съвременници за тези събития !
Това, което не ви се казва Павел серафимов е, че веднага след това авторът продължава по следния начин:
“…И той даде големи суми пари на стражите, които пазеха портите на Одис, а след това, марширувайки през нощта, той уби Кирил генерала и превзе града. 77. И той нападна и провинция Тракия,”
Т.е. Виталиан след като се е оттеглил извън Мизия, се е върнал и именно е минал от Добруджа надолу, защото не опустошава Мизия, а превзема първият голям град – Варна (Одис, Одесос), който е на пътя му от провинция Малка Скития, която авторът нарича България. Това е правилното тълкувание, г-н Павел Серафимов – Sparotoc!
“78. И император Анастасий изпратил при философа Прокъл, за да може той да помогне на Марин. 79. И императорът го информира за бунтовника Виталиан и дързостта, която е показал. Но Марин насърчи императора, като каза: „Ще победя този бунтовник чрез Божията сила; само издайте заповеди да бъда придружен от войници и философа Прокъл. Осигурете ми също необчистена сяра, наподобяваща антимон на прах. 80.
И императорът му даде сярата. И Маринус |131 го смила на + твърд прах +, 207и каза публично: „Ако хвърлите (това) върху къща или кораб, то ще се запали, когато слънцето изгрее и ще се разтопи като восък.“ 81. И Марин взел със себе си много кораби и събрал всички войници, които могъл да намери в Константинопол, и продължил да води война срещу Виталиан, както заповядал императорът. 82. И когато бунтовникът видя Маринус, той взе всички кораби, които можеше да намери, и ги натовари с голяма сила от скитски и готически стрелци и отплава в посока на Византия, вярвайки, че трябва да надделее над своите противници. 83. Но Маринус и неговите другари, чрез могъщата Божия помощ, надделяха над този враг и замисълът на този безсрамен бунтовник се провали и при това Виталиан, причината за гражданските борби, избяга.”
Освен това в същия текст на ЙОАН НИКИУСКИ Тракия и Мизия са споменати многократно извън контекста на България.
Например:
“И Виталиан, когото току-що споменахме, вдигна въстание срещу император Анастасий и завладя Тракия и Скития и Мизия и събра многобройна армия.”
“Освен това Виталиан, който беше командир на войските в провинция Тракия, като човек с извратено сърце, мразеше Север, Божия светец. Сега император Анастасий беше назначил Север за патриарх на Антиохия в стаята на еретика Флавиан, когото той беше прогонил, когато православните епископи на изток свидетелстваха в полза на първия.”
В крайна сметка Витаиан използва кутригурите (българите) в армията си като наемници, а не като бунтовници, защото благодарение на бунтовете, които той оглавява, през 520 г. при Юстин I Витаиан е отново военачалник и става консул заедно с Флавий Рустиций (в Италия). Още същата година по нареждане на императорския племенник Юстиниан той е уволнен от военната му длъжност и малко след това убит. Евагрий Схоластик съобщава, Виталиан се стремял за императорския трон. Така, че бунтовете на Виталиан не са били тракийски бунтове, а бунтове за престола на император на Виталиан – племенника на патриарха на Константинопол от 496 – 511 година , чиято сестра е майка на Витаиан.
II. Картата на св. Йероним с текста „Мезия тук и Вулгария”
Това, което не ви казва Павел Серафимов е, че това е част от ръкопис с произведение на Павел Орозий, направен в 9 в. в манастира Санкт Гален, Швейцария. В продължение на столетия това е главният център на Бенедиктинския орден. Основано е през 719 г., а през 13 век се превръща в имперско абатство.
Т.е. това не е оргиналната карта от 4 век, а препис от 9 век с добавката “която днес е България”
Картата на св. Йероним с текста „мезия тук и вулгария”
Вижда се ясно, че над думата Мизия (Moesia) е добавено “която днес е България”.
Да, през 9 век, когато е направен преписът на оригиналната карта от Павел Орозий, Мизия е вече България от близо 2 века и половина, защото Аспарух основава Дунавска България през 680 (или 681 г.).
Това по никакъв начин не доказва, че през 4 век мизите (тракийско племе) са били българи.
Какво не ви казва Павел Серафимов – Sparotoc ?
Подобна добавка е направена и за Панония, като е уточнено, че тя е Унгария (вече към 9 век по време на преписа).
Св. Йероним
Дълги години вярвах, че т. нар. карта на св. Йероним е доказателство за ранно присъствие на българи на Балканите, както сега тръби Павел Серафимов – Sparotoc. Сега виждам ясно, че картата, която е изработена през 12 в. в манастира в гр. Турне, днес Белгия, не е и не може да е дело на св. Йероним. Дори да е съставена по негови трудове, надписът “Мизия, тук и България” няма нищо общо със св. Йероним. Както и при ръкописа от Санкт Гален, това е уточнение и актуализация. Дошло е време за проверка на всичките ни аргументи и пресяването им.
Знам, че ще ми възразят, че при случая с Орозий е добавка, а при картата “на св. Йероним” е със същия почерк и мастило. Добре, но картата е от 12 в. и няма надпис, който да я свързва с Йероним. Мизия и България са отъждествявани по географски признак от 9-10 в. нататък, Павел Серафимов – Sparotoc !
Той повтаря същата елементарна грешка, като вписаната при Орозий добавка „Uulgaria” отново превежда „България”?! Може би има нещо вярно в мисълта, че колкото по-често чуваме дадена информация да се повтаря, толкова по-вероятно е да повярваме в нея. Тази късна добавка в ръкописа на Орозий категорично доказва, че наименованието с което са известни българите в Европа дори през IX-Х век все още е „Вулгария”, а не „България” и това е ефекта от многовековното му използване. Тук искам да отбележа още един факт за нарушаване правилата на научния феърплей от страна на г-н Мошев – изваждане на аргумента от контекста.
Познатата карта, с която разполагаме, не е самият оригинал на Св.Йероним, даже не е преписът от 9 век, а много по-късен препис – чак от ХII в.
Текстовете в нея са написани на т.нар. варваризиран латински – “Mesia”, вм.“Moesia”; “hec” вм. “haec”; “Bulgaria” вм. “Vulgaria” (в единственото споменаване на българите от IV в. те са наречени “vulgares”, а не “bulgares”), който не е характерен за IV в. Тези наблюдения, дори да не са доказателство, все пак отварят втора възможност за обяснение на надписа “Mesia hec Bulgaria” върху тази карта: да е прибавен в късния препис, като отражение на реалността в VIII, IX или Х в., а да е отсъствал от оригинала на Св.Йероним, съставен през IV в. От научна гледна точка е редно да се анализират и двете възможности, а не едната да се отхвърли по презумпция и да се приеме безкритично другата.
Петър Низамов, Павел Серафимов, Петър Низамов, Павел Серафимов, Петър Низамов, Павел Серафимов, Петър Низамов, Павел Серафимов, Петър Низамов, Павел Серафимов, Петър Низамов, Павел Серафимов, Петър Низамов, Павел Серафимов, Петър Низамов, Павел Серафимов, Петър Низамов, Павел Серафимов, Петър Низамов, Павел Серафимов, Петър Низамов, Павел Серафимов, Петър Низамов, Павел Серафимов, Петър Низамов, Павел Серафимов,
Голяма енциклопедия България, т. 7, Под редакцията на акад. Васил Гюзелев, БАН, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012, с. 2803, ISBN 978-954-8104-29-6 (т.7)
Dicţionar de istorie veche a României („Dictionary of ancient Romanian history“) (1976) Editura Ştiinţifică şi Enciclopedică, pp. 536 – 537
Carl Schuchhardt, Die Anastasius-Mauer bei Constantinopel und die Dobrudcha-Wälle. In: Jahrbuch des Kaiserlich Deutschen Archäologischen Instituts, XVI (1901), S. 107 – 127.
Crow, J.G. (1995), „The Long Walls of Thrace“, in Mango, Cyril; Dagron, Gilbert, Constantinople and its Hinterland: Papers from the Twenty-seventh Spring Symposium on Byzantine Studies, Oxford, April 1993, Variorum, pp. 109 – 124, ISBN 0-86078-487-8
Т.н. карта на св. Йероним с текста „Мезия тук и Вулгария” е създадена от самия св. Йероним. Нови научни доказателства.
Crow, J.G.; Ricci, A. (1997), „Investigating the hinterland of Constantinople: interim report on the Anastasian Long Wall“, Journal of Roman Archaeology 10: 253 – 288
Божилов, Иван, Стара българска литература, Том II – Исторически съчинения, Български писател, С., 1983, стр. 397
Jacobs, Angelica (изд.). Die byzantinische Geschichte bei Joannes Zonaras in slavischer Übersetzung. München, 1970: частично издание на текста
А. Бурмов, Към въпроса за произхода на прабългарите, ИВИД, XXII— XXI V, София, 1948, стр. 298 – 336.
Васил Н. Златарски История на Първото българско Царство. I. Епоха на хуно-българското надмощие (679 – 852) Наука и изкуство, София 1970, под ред. на Петър Хр. Петров) стр. 83.
Sanping Chen (2012). Multicultural China in the Early Middle Ages. University of Pennsylvania Press. p. 97. ISBN 0-8122-0628-2.
Golden, Peter B. (2003). Nomads and Their Neighbours in the Russian Steppe: Turks, Khazars and Qipchaqs. Ashgate/Variorum. p. 71. ISBN 978-0-86078-885-0.
Прабългарски епиграфски паметници. Проф. Веселин Бешевлиев (Издателство на Отечествения фронт, София 1981) стр. 16.
Александър Бурмов, Избрани произведения, том 1, София, 1968, стр. 10.
Образуване на българската народност. Димитър Ангелов (Издателство Наука и изкуство, „Векове“, София, 1971) стр. 194.
Образуване на българската държава, Петър Петров, Издателство Наука и изкуство, София, 1981, стр. 113.
Karatay, Osman (2003). In Search of the Lost Tribe: The Origins and Making of the Croation Nation. Ayse Demiral. ISBN 978-975-6467-07-7, p. 26.
Martyrologium Romanum. Libreria Editrice Vaticana 2001. Gross, Ernie. This Day In Religion. New York:Neal-Schuman Publications, 1990. ISBN 1-55570-045-4.
Център за лингвистика на Тексаския университет в Остин. Посетен на 8 септември 2012.
Българите траки ли са или са си българи – дисекция на глупостите на Павел Серафимов
В множество писания на учени се говори за идентичност между траки и българи, но дали това наистина е така или това е поредната конспирация. Ние ще направим дисекция на тези анализи и всеки наш читател може да си направи извода сам за себе си къде е истината.
Доказателствата, на които стъпват тези теории са изброени по-долу съчетани с едностранчиво и неправилно тълкуване на генетичните изследвания, прикривайки други опровергаващи ги. За последните ще стане въпрос в следващата статия на тема – генетичните и атропологичните изследвания, за това не бързайте да ме контрирате с тях още сега. Изворите, на които оповава теорията, че траки и българи и Мизия и България е едно и също са следните:
Картата на Св. Йероним, или по-точно нейното средновековното копие от средата на XII век с известния текст „Мизия тук и Вулгария”;
ХРОНИКАТА НА ЙОАН, ЕПИСКОП НИКИЙСКИ;
Писанията на Йоан Зонара и построяването на Анастасиевите стени срещу българите;
Други извори, за които се твърди, че доказват, че траките са българи и Мизия е България.
Очевидно става въпрос за това, че генералът се оттеглил назд към Варна, която тогава се е казвала Одесос (Odessos или както е по оргиналния извор на ХРОНИКАТА НА ЙОАН, ЕПИСКОП НИКИЙСКИ на гръцки – Ancient Greek: Ὀδησσός)
В този случай Варна се намира именно в Мизия, а в писанието е записано, че бунтовникът Виталиан се завърнал в провинция България. Т.е. Мизия и България нбе са едно и също, защото в противен случай враждуващите страни щяха да са на едно място.
Виталиан е роден в Залдапа в Долна Мизия (днес Абрит в североизточна България). Той е гот или скит. Син е на Патрикъл. Майка му е сестра на Македоний II, патриарх на Константинопол през 496 – 511 година. Когато Анастасий през 511 година сваля Македоний II и назначава монофизитския патриарх на Антиохия за негов наследник, в Източната Римска империя започват въстания. През 512 година Ареобинд е издигат като император. След една година comes foederatorum Виталиан ръководи съпротивата.
През 514 Виталиан навлиза в Мизия с войска, съставена главно от кутригури, преминава през Одесос и Анхиал и през 515 година достига до Константинопол. Той не успява да превземе града и се споразумява с император Анастасий I да се оттегли срещу паричен откуп и управлението на Тракия. През 518, при новия император Юстин I, военните действия са подновени и продължават до смъртта на Виталиан през 520 година.
Кутригурите са група прабългарски или по-точно само БЪЛГАРСКИ племена, обитаващи през 5-7 век степната зона северно от Черно море и западно от река Дон.
КАКВО ИМА ПРЕДВИД ЙОАН, ЕПИСКОП НИКИЙСКИ, КОГАТО КАЗВА, ЧЕ ВИТАЛИАН СЕ Е ОТТЕЛИЛ В ПРОВИНЦИЯ БЪЛГАРИЯ?
Очевидно, че Виталиан е използвал в армията си българи, но както е доказано, той е навлязъл в Мизия, а не е набрал армията си оттам! След битките се е оттелил в провинция Малка Скития, защото именно географската област Добруджа, която тогава е била владение на Източната Римска империя (Византия) и която авторът е нарекъл България, защото кутригурите и утигурите, които са съставната част на българите са били наричани и познати в Източната Римска империя (Византия) още тогава поради честите им набези в империята и войните на Византия със скитските племена.
Това според Павел Серафимов ознчавало автоматически, че Мизия било България.
Но, както стана дума по-горе ЙОАН, ЕПИСКОП НИКИЙСКИ не е имал предвид, че провинция Мизия е България, защото Виталиан се оттеглил именно от Мизия КЪМ “провинция България.” (“into the province of Bulgaria.”). Павел Серафимов два едно много грешно и едностранчиво тълкувание на писанията му, което е изкарано от контекста на самото писание и останалите извори на съвременници за тези събития !
Това, което не ви се казва Павел серафимов е, че веднага след това авторът продължава по следния начин:
“…И той даде големи суми пари на стражите, които пазеха портите на Одис, а след това, марширувайки през нощта, той уби Кирил генерала и превзе града. 77. И той нападна и провинция Тракия,”
Т.е. Виталиан след като се е оттеглил извън Мизия, се е върнал и именно е минал от Добруджа надолу, защото не опустошава Мизия, а превзема първият голям град – Варна (Одис, Одесос), който е на пътя му от провинция Малка Скития, която авторът нарича България.
“78. И император Анастасий изпратил при философа Прокъл, за да може той да помогне на Марин. 79. И императорът го информира за бунтовника Виталиан и дързостта, която е показал. Но Марин насърчи императора, като каза: „Ще победя този бунтовник чрез Божията сила; само издайте заповеди да бъда придружен от войници и философа Прокъл. Осигурете ми също необчистена сяра, наподобяваща антимон на прах. 80.
И императорът му даде сярата. И Маринус |131 го смила на + твърд прах +, 207и каза публично: „Ако хвърлите (това) върху къща или кораб, то ще се запали, когато слънцето изгрее и ще се разтопи като восък.“ 81. И Марин взел със себе си много кораби и събрал всички войници, които могъл да намери в Константинопол, и продължил да води война срещу Виталиан, както заповядал императорът. 82. И когато бунтовникът видя Маринус, той взе всички кораби, които можеше да намери, и ги натовари с голяма сила от скитски и готически стрелци и отплава в посока на Византия, вярвайки, че трябва да надделее над своите противници. 83. Но Маринус и неговите другари, чрез могъщата Божия помощ, надделяха над този враг и замисълът на този безсрамен бунтовник се провали и при това Виталиан, причината за гражданските борби, избяга.”
Освен това в същия текст на ЙОАН НИКИУСКИ Тракия и Мизия са споменати многократно извън контекста на България.
Например:
“И Виталиан, когото току-що споменахме, вдигна въстание срещу император Анастасий и завладя Тракия и Скития и Мизия и събра многобройна армия.”
“Освен това Виталиан, който беше командир на войските в провинция Тракия, като човек с извратено сърце, мразеше Север, Божия светец. Сега император Анастасий беше назначил Север за патриарх на Антиохия в стаята на еретика Флавиан, когото той беше прогонил, когато православните епископи на изток свидетелстваха в полза на първия.”
В крайна сметка Витаиан използва кутригурите (българите) в армията си като наемници, а не като бунтовници, защото благодарение на бунтовете, които той оглавява, през 520 г. при Юстин I Витаиан е отново военачалник и става консул заедно с Флавий Рустиций (в Италия). Още същата година по нареждане на императорския племенник Юстиниан той е уволнен от военната му длъжност и малко след това убит. Евагрий Схоластик съобщава, Виталиан се стремял за императорския трон. Така, че бунтовете на Виталиан не са били тракийски бунтове, а бунтове за престола на император на Виталиан – племенника на патриарха на Константинопол от 496 – 511 година , чиято сестра е майка на Витаиан.
II. Картата на св. Йероним с текста „Мезия тук и Вулгария”
Това, което не ви казва Павел Серафимов е, че това е част от ръкопис с произведение на Павел Орозий, направен в 9 в. в манастира Санкт Гален, Швейцария. В продължение на столетия това е главният център на Бенедиктинския орден. Основано е през 719 г., а през 13 век се превръща в имперско абатство.
Т.е. това не е оргиналната карта от 4 век, а препис от 9 век с добавката “която днес е България”
Картата на св. Йероним с текста „мезия тук и вулгария”
Вижда се ясно, че над думата Мизия (Moesia) е добавено “която днес е България”.
Да, през 9 век, когато е направен преписът на оригиналната карта от Павел Орозий, Мизия е вече България от близо 2 века и половина, защото Аспарух основава Дунавска България през 680 (или 681 г.).
Това по никакъв начин не доказва, че през 4 век мизите (тракийско племе) са били българи.
Подобна добавка е направена и за Панония, като е уточнено, че тя е Унгария (вече към 9 век по време на преписа).
Св. Йероним
Дълги години вярвах, че т. нар. карта на св. Йероним е доказателство за ранно присъствие на българи на Балканите. Сега виждам ясно, че картата, която е изработена през 12 в. в манастира в гр. Турне, днес Белгия, не е и не може да е дело на св. Йероним. Дори да е съставена по негови трудове, надписът “Мизия, тук и България” няма нищо общо със св. Йероним. Както и при ръкописа от Санкт Гален, това е уточнение и актуализация. Дошло е време за проверка на всичките ни аргументи и пресяването им.
Знам, че ще ми възразят, че при случая с Орозий е добавка, а при картата “на св. Йероним” е със същия почерк и мастило. Добре, но картата е от 12 в. и няма надпис, който да я свързва с Йероним. Мизия и България са отъждествявани по географски признак от 9-10 в. нататък.
Той повтаря същата елементарна грешка, като вписаната при Орозий добавка „Uulgaria” отново превежда „България”?! Може би има нещо вярно в мисълта, че колкото по-често чуваме дадена информация да се повтаря, толкова по-вероятно е да повярваме в нея. Тази късна добавка в ръкописа на Орозий категорично доказва, че наименованието с което са известни българите в Европа дори през IX-Х век все още е „Вулгария”, а не „България” и това е ефекта от многовековното му използване. Тук искам да отбележа още един факт за нарушаване правилата на научния феърплей от страна на г-н Мошев – изваждане на аргумента от контекста.
Познатата карта, с която разполагаме, не е самият оригинал на Св.Йероним, даже не е преписът от 9 век, а много по-късен препис – чак от ХII в.
Текстовете в нея са написани на т.нар. варваризиран латински – “Mesia”, вм.“Moesia”; “hec” вм. “haec”; “Bulgaria” вм. “Vulgaria” (в единственото споменаване на българите от IV в. те са наречени “vulgares”, а не “bulgares”), който не е характерен за IV в. Тези наблюдения, дори да не са доказателство, все пак отварят втора възможност за обяснение на надписа “Mesia hec Bulgaria” върху тази карта: да е прибавен в късния препис, като отражение на реалността в VIII, IX или Х в., а да е отсъствал от оригинала на Св.Йероним, съставен през IV в. От научна гледна точка е редно да се анализират и двете възможности, а не едната да се отхвърли по презумпция и да се приеме безкритично другата.
Те не построени срещу траките в Мизия, защото те вече са цивилизовани, християнизирани и се самоопределят като ромеи – поданици на Източната Римска империя (Византия) с всички произлизащи от това права и задължения, но за това ще стане дома по-надолу.
Тук отново ще се върнем към историческите факти от първата точка за ХРОНИКАТА НА ЙОАН, ЕПИСКОП НИКИЙСКИ.
Важното да се спомене, че Анастасиевата стена е била изградена още през 469 г. по времето на императора Лъв I (457 – 474 г.) и през 478 г. по времето на император Флавий Зенон (476 – 491 г.). Името на стената обаче идва от император Анастасий I, който основно я ремонтира, укрепява и възстановява през периода 507 – 512 г.
Именно това укрепване от Анастасий е споменато от Йоан Зонара като такова срещу набезите на хуните, славяните и българите, и то точно през 6 век, когато както казахме в първата част, че Виталиан води ожесточени бунтове за прстола срещу император Анастасий, използвайки кутригури ( българи) – наемници в амрията си.
В този момент Византия е подложена на изключителен натиск след падането на Западната Римска империя, от хуни, готи и славяни (наричани така от склав = роб).
За император Анастасий опасността от Виталиан и неговите наемници – кутригурите (българи) не е по-малка и за това са описани като причина за построяването на Анастасиевата стена.
Това със сигурност не означава, че траките – мизи са били наричани българи, нито, че Мизия е била “провинция България” както твърди Павел Сефарфимов.
Изворите за това произхождат от Йоан Зонара, който е византийски хронист и теолог, живял приблизително от края на XI до средата на XII в. Той не е съвременник на събитията от 4-6 век.
Най-важният му труд е Всемирна история (на гръцки: Επιτομή Ιστορίων), която обхваща събитията от „сътворението на света“ до смъртта на Алексий I Комнин (1118 година) и е в 18 тома. Написана е въз основа на значителен брой извори, като са използвани съчиненията на редица римски и византийски писатели.
За българската история Зонара пише основно за събитията през X–XI век. Разглежда подробно борбата на българската държава с Византия по време на царуването на Самуил, както и въстанията на българите за отхвърляне на византийската власт. Като основен източник за тези събития използва творбите на Скилица-Кедрин, Михаил Псел и на Михаил Аталиат.
Историята на Зонара е преведена на църковнославянски вероятно към средата на 14 в. От запазените ръкописи най-старият е от първата половина на 15-и в. Всички са сръбска редакция, но със следи на българска подложка, което подсказва, че е възможно първоначалният превод да е направен в български книжовен център.
Откъси от историята, отнасящи се до събития от края на 10-и и началото на 11 век, вкл. и падането на Самуилова България под византийска власт, са преведени вторично и прикачени към славянския текст на Хрониката на Симеон Логотет, запазен в един-единствен молдовски ръкопис от 17 век, но възхождащ най-вероятно към търновски оригинал от късния 14 в.
IV. Дали източниците, които цитира Павел Серафимов за тракийския произход на българите реално говорят за това, което и се приписва:
От Енодий — в „Похвално слово за крал Теодорих“ от края на 5 и началото на 6 век се говори за българи, но не в Тракия, а в Панония (дн. Унгария).
Точно по времето на хунските нашествия и установяването на Атила и наследниците му там. Така, че това пак издиша. “Пред очите ми е вождът на българите, повален от десницата ти, която защитава свободата. Той не бе убит, за да не изчезне за историята, но той не остана и непокътнат, за да не проявява по-нататък дързост и за да остане там, в своето непобедимо племе, жив свидетел на твоята сила.”
“Когато уреждаха там управлението, Гърция прояви враждебност поради намесата на федерата Мундо, като привличаше за защитата си своите българи, с които заплашва при военни сблъсквания като с преден укрепен пост.”
2. Касиодор Сенатор (490 — 583 г.) – виден деец в остготското кралство на Теодорих, комуто бил известно време и секретар.
Автор на „Хроника“ и на различни писма, писани от името на остготския крал Аталарих.
“Благодарение на храбростта на господаря крал Теодор и българите били победени и Италия си възвърнала Сирмиум.”
Сирмиум (лат. Sirmium) е римски град в римската провинция Панония – дн. Унгария, която се намира на 2000 км от Тракия.
3. Фулко – “История на Йеросалимския поход в наше време” – 11 век.
Какво казва Фулко?
Че кръстоносците са наричали българите траки през 11 век заради старите паметници. А не , че българите са се наричали траки или някой, който е живял с българите ги е наричал така.
Вие можете да наричате индийците – танзанцийци, но това какво значение има? Даже в 15 век откривателите на Америка нарекли местните, не американци, а индиянци. Сега някой да не каже, че индиянците имат индийски произход…
4. Павел Дякон – 8 век – “История на лангобардите” и “Римската история”
Там той говори за първите български нападения на Балканите и че българите не са местно население на Балканите.
5. Фредегарий – 7 век – “Схоластика Фредегарий”
Там той описва действията на готите в балканските земи и за ПЪРВОбълагарите в Панония (дн. Унгария) и Южна Италия. Там пак няма нищо свързано с това, че българите били траки.
Трудовете на Ганчо Ценов:
Ганчо Ценов е български историк и учен, работил главно в областта на българската история през късната античност и ранното средновековие, основоположник на автохтонната теория за произхода на българския народ, изложена за първи път в цялостен вид през 1910 г. в му труда му „Произходът на българите и начало на българската държава и българската църква“. Тази теория и възгледите му са категорично отхвърлени в академичните среди. Тогава е нямало, нито съветски, нито европейски съюз, който да накара учените да я отхвърлят като голословна.
Къде е истината?
За съжаление, истината е , че ние нямаме почти нищо общо с траките,
защото , когато българите на Кубрат (кутригури и утигури) правят първата си държава в Европа над Черно море в дн. Украйна, а после и Аспарух с неговите уногондури , траките в Източната Римска империя (Византия) са отдавна романизирани и се наричат ромеи (поданици на Източната римска империя) и са приели гръцкия език.
Правя уточнението, че говоря за първата българска държава в Европа, защото има доста теории за предшестващи държави на българите, но в Азия. Но да се върнем на траките. По това време те са претопени, защото са, първо почти напълно елинизирани (преди Християнството) и второ – ромеизирани (след него). Така, че когато народите на потомците на Кубрат идват на Балканите, потомците на траките не се съюзяват с тях, защото те вече не са варвари, а ромеи – с всички права на поданици на Източната Римска империя.
С Аспарух и новодошлите народи на Балканите се съюзяват само народи, които ромеите наричат варвари – славяни, готи, кумани, българи, авари, хуни и т.н. Реално Аспарух като се бие срещу Василевса, се бие и срещу траките в неговата армия. Но те вече не се наричат от никой, вкл. и от себе си траки, а ромеи. Ромеи са всички поданици на Византия без варварите. Древните езици на тези хора и тяхното културно влияние са силно намалени поради многократните нашествия на Балканите от римляни , келти , хуни , готи , скити , сармати и славяни , придружени от елинизация , романизация и по-късно славянизация .
Траките като група изчезват през Ранното средновековие .
Към Към края на 4 век вече се говори за траките като изключителна рякост. Никита , епископът на Ремесиана , донася евангелието на „онези планински вълци“, бесите. Съобщава се, че мисията му е успешна и поклонението на Дионисий и други тракийски богове в крайна сметка е заменено от християнството.
Истински последният извор за траките е през 570 г. на Антонин Плаценций, който казва, че в долините на планината Синай има манастир, в който монасите говорят гръцки, латински, сирийски, египетски и бесийски (езикът на бесите – тракийско племе). От тогава няма нито един извор, където да са споменати траки, което навежда на мисълта, че към този момент те са вече напълно претопени в Източната римска империя.
Траките са претопени и източниците за тяхното съществуване като отделен народ в Римската, а после и в Източно-римската империя, изчезват почти , както източниците за древните македони на Александър Велики, защото и дават народа са претопени в рамките на Римската империя след като са завладени са превърнати в провинция “Тракия” и провинция “Македония” между 1 в. пр. Хр. и 2 век сл. Хр. За българи , даже да приемем новите теории, че сме дошли на Балканите преди Аспарух, за българите като популация на Балканите се говори за първи път чак към 6-7 век.
Т.е. 4-8 века след като са изчезнали последните извори за македоните и траките. Траките остават като отделен етнос само в земите, останали непокорени за дълго от Римските имеприи – в Дакия (дн. Румъния), за това именно румънците са считани за потомци на траките (даки се наричат траките, които живеят северно от Дунава).
Най-елементарното доказателство, че траките не са основната съставка на етноса ни е, че когато българите идват на Балканите и правят първата си държава тук, траките са вече отдавна християни.
Ние сме индо-европейци, не сме тюрки, но не сме и автохтонни. Даже бесните беси са покръстени към края на 5-6 век. Одрисите са християнизирани век преди това. Християните – траки не са се съюзили с дошлите езически племена, а с местното ромейско християнско население. В онези времена е било почти невъзможно християни да се съюзят с езичници срещу други християни, особено когато са под чужда власт.
И особено, когато самите се самоопределят като ромеи, но това е друга тема… При идването на Аспарух и Кубер, те са бягали, защото ги е било страх от вараварите-езичници.
Има 1000 доказателства, че българите не са били християни по време на битката при Онгъла.
Това е доказано почти на 100% и ние не можем да не тръгнем от тази база.
Говорим за доказателства, а не теории.
Основната съставка на нашия етнос са БЪЛГАРИТЕ! Наричайте ги прабългари, булгари, бугари и т.н.
Българите и траките не са едно и също. През 7 век едните са били християни вече 3-ти или 4-ти век, а другите не са били.
Тези, които ви пълнят главите с тези теории са повод за насмешка в академичните среди. И тук не говорим за българските учени, които както знаем са назначени за учени, а не са се изявили като такива, а става въпрос за международната научна общност, където не са само, нито преобладават учени от ЕС и САЩ.
Те търсят изява извън научната общност, защото тм голословните съчинения или нелогичните интерпретации и аналогии не вървят.
Българите не са били тюрки, а скитско-сарматски народ, населявал степите между Кавказ и р. Днепър след миграцията си от прародината си. Част от индо-европейските народи, от иранската група.
Глyпaвaтa тракийската теория подкрепя идиотските историчари на браКята, защото подкрепя теория, че автохтонните народи на Балканите са се запазили.
Да, ама не!
Когато нашите са дошли тук, така са ги нaмaчkaлu, че онези са си забравили даже майчиното мляко и са бягали така, че не са се обръщали.
Така, че няма да мине номера с това, че ние сме антички траки, а те антички македони. Българите са претопили тук всичко със закони като на Крум и който не е избягал в Румелия е декларирал и на сън, че е българин. Нали това е основният мотив, записан в изворите, поради който Борис приема Християнството. След като Владимир – син на Борис се качва на престола, се опитва да oпoжapu няколко български града за да възстанови езичеството. Тогава Борис I се връща на власт, uзвaждa oчuтe на Владимир и го хвърля в тъмница.
Според мен е пропаганда да се говори, че народът, който е водил Аспарух е бил само около 100 000 човека,
защото ако сметнем боеспособните, без децата, старците, жените, ранените и болните, не се получава армия, за която Василевсът ще тръгне от Константинопол с 30 000-на армия, която придружава той лично.
Нито пък щеше да бъде възможно да бъде победена при Онгъла.
Битка при Онгъла е имало и договор за признаването на България от императора също съществува. Това е доказано.
Според всички летописци, нашите са се биели на коне. Но това не означава, че са номади, защото по същият начин се бият и скитите и сарматите, които живеят над Черно море от първото преселение на индо-европейските народи.
Объркването довело до грешното твърдение за тюрко-алтайски произход е според мен точно това, че в културата им имало навлезли и такива елементи, за които говорят изворите.
Това не доказва пак тюрски произход, защото не може да не се отчете факта, че скитските и сарматските народи са били покорени и няколко века са под властта – първо на Тюркската империя, а след разпадането ѝ през 609 г. – на Западно-тюркската империя.
Така, че тези елементи е напълно възможно да са продукт на влиянието, но е факт, че скитските и сарматските народи се запазват там, където са живели и след падането на тюркските империи от изток срещу китайските династии.
Така, че Велика България на Кубрат не е направена от мигрирал от Азия по време на Великото преселение на народите от 4-9 век, а от уседнал скитско-сарматски народ, мигрирал в Европа с първата ии втората вълна на преселението на индо-европейците назапад около 3000 г. до 300 г. пр. Хр.
Траките също са мигрирали от прародината на индо-европейските народи, само, че вероятно много преди това с първата вълна и се е омесили с прото-балканските хомо-сапиенс.
ВМРО убива премиера и министъра на войната заради изоставяне на каузата Македония да бъде българска
ВМРО убива премиера и министъра на войната заради изоставяне на каузата Македония да бъде българска Ако ВМРО е македонска организация, защо убива БЪЛГАРСКИЯ ПРЕМИЕР и Министър на войната само заради сближаване с Югославия и изоставяне на каузата Македония – обединение на Македония в Майка България. След проведените парламентарни избори на 21 май 1920 година БЗНС съставя самостоятелно […]
Прочетете повече
iustitia.bg
Единствената прилика между траките и българите, основали Велика България на Кубрат през 632 г. е, че са индо-европейци, както и келтите, германците, балтийците и т.н.
Дали българите при завладяването на Балканите през 7 век са се омешили с траките. Напълно е възможно много траки да са асимилирани, но не може да се пропуска факта, че траките са покръстени и са християнизирани, когато за пръв път се говори за българска популация на Балканите. Бесите са покръстени от Константинопол към края на 5 век. Одрисите – век преди това. Пеонците приемат християнството в началото на 6 век.
Всички те са покръстени от Константинопол, ходят във византийски църкви и слушат молитви и се молят на гръцки език. Те са отдавна цивилизовани, с малки изключения в планините и се самоопределят като ромеи, защото старото им наименование – елини за гърците и траки за траките след приемането на Християнството било обидно и означавало езичник.
Така, че понятията елин, атинян, епирец, спартанец, трак и т.н. в Източната Римска империя (Византия) отпаднали след приемането на Християнството, защото такива обръщения били приемани обидно и подигравателно отношение към езичник.
Всички те били вече ромеи и поданици на Източната Римска империя (Византия).
Оттук можем да си правим извода доколко е било възможно да се сродят християнски и езически народ по онова време, когато това е било с основно значение в обществата.
По отношение на траките, които живеели над Дунав – гети и даки, които запазват независимостта си най-дълго. Те също са покорени от Римската империя през 107 г., когато даките и гетите попадат под романизация – латинско влияние за разлика от това върху траките наюг от Дунав, където гръцкото влияние е по-силно.
През III в. при император Галиен, Дакия е изгубена за Римската империя. През 271 г. Аврелиан отстъпва напълно провинцията на варварите и остатъка от римски колонисти прехвърля от градовете и полята на Дакия в Мизия. Висшите класи между даките се преселват, а обикновения народ, който през 166-годишното владичество на римляните си е присвоил техния език, остава и векове след това продължава да води пастирски живот по карпатските височини под властта на други народи.
Следователно какво се е случило с траките?
И насевер и наюг от Дунав, те , или приемат Християнството и се ромеизират, или остават пастири в планините на Карпатите , Родопите, Странджа, Балкана и др., запазвайки традициите си.
Следователно Аспарух, когато е отишъл на Дунав е срещнал само траки – пастири, които едва ли са били способни да му помогнат в борбата с императора на Константинопол.
Не виждам и мотив запазилите традициите си от векове даже под ударите на Рим и Константинопол останали траки в планините да приемат традициите на българите.
Голямата част от траките насевер от Дунав са мигрирали наюг след като варварите са превзели Дакия от Рим. Те не са били съюзници на Аспарух и когато държавата ни е преминала Дунав, а са считани за ромеи (християни), плащали са повече данъци и са нямали право да участват в армията.
Положението с т.нар. славянски племена, които според повечето извори са мигрирали назапад и юг балтийски и угро-фински племена, е друго.
Тези, които византийците наричат “склав” (роб) и ние обичаме да наричаме славяни по доктрината на руската външна политика от времето на Екатерина Велика, са били също езичници и врагове на Константинопол, който прави грешкта да ги допусне доброволно в империята си за да пазят северните граници в западната чст на Балканския полуостров, а те няколко пъти опустошават Македония и Илирия и обсаждат Солун.
Тяхното присъствие назапад е неминуемо. Както казаха, те няколко пъти обсаждат Солун през 6 и 7 век. В Македония според изворите по времето, когато Аспарух е създал Дунавска България в Мизия, Добруджа и Влашко, неговият брат Кубер е създал Куберова България.
Така, че поне назапад смесването с така наречените славяни (склав = роб) не може да се отрече. Но не може да се отрече, че преди Кубер да пристигне там, те са нямали значителни успехи срещу византийците, а това не става ако Кубер е водил малко народче.
Положението с българите на Аспарух и т.нар. славяни е друго. От т. нар. склав във Влашко, Добруджа и Мизия има само малки групи, които са земеделци, не вдигат бутове срещу императора, защото няма данни за такива там… Те, даже да са се съюзили с Аспарух, са били негодни да му помогнат значително, защото, първо както казвах са били земеделци, второ малко и трето – нямали са оръжие.
Така, че поне в Дунавска България преобладаващият етнос е бил българския, който току-що е завладял тази земя и е налагал господството си над ромеите. Както казах, траките – християни са били считани за ромеи, защото понятието трак сред християните е обидно и значи езичник.
В Куберова България в Македония не можем да отречем, че както описват самите извори, т.нар. склав (славяни) били толкова многобройни, че при обсадата от стените на Солун не можело да се види края им.
Двете Българии се обединяват около 8 век. Няма точни данни, дано историците се справят с тази въпросителна, защото е много важна за историята ни.
Българите асимилират после много други народи, но етнологията ни е това, а другото са празни приказки на хора, които търсят внимание извън научната общност, където дрънканиците им не вървят.
Или опити за прокарване на чужда външна политика …
Послепис:
Излиза, че май на нас българите ни хареса, както на браКята да сме древни, нищо, че истината е друга… И някои хора се възползват да свирят на тънките струни на народното самочувствие. Само че само истината ни прави свободни… Не е важно да си древен, важно е да си използвал времето ползотворно.
Поредното доказателство, че имаме общ манаталитет с макетата е фактът, че на тях им казха, че са антички македони, взеха да се чувстват и забравиха за корените си. На нас няколко илитерати и гурута тръбят, че българите сме били антички траки, че сме били първия народ в Европа, че всички били произлезли от нас. Едва ли не Адам и Ева били българи. И ние забравихме кои сме всъщност и спряхме да търсим доказателства и да търсим истината.
Край – ние сме били траки, а траките били българи. Аспарух бил българин и трак, защото двете били едно и също.
Харесва ни да сме древни и толкоз. Не ни трябват доказателства, зщаото те могат да разсеят това, в което искаме да вярваме.
Има две групи доказателства, които говорят за спор между това дали сме с индо-европейски произход , от иранския клон (сармати, скити и т.н.) . Другата е, че сме тюрко-алтайци.
Първата теория я подкрепят доста находки в дн. Кашмир и Памир, които говорят за пероизход от Бактрия (БАЛГАРА) – древна държава, до която е достигнал Ал. Македонски , но не е успял да превземе.
Втората теория се поддържа от спорните към този момент доказателства за изповядвания тангризъм и титлата “кан” (не “хан”).
Според мен първата теория е правилната, защото доказателствата за наличието на хора, наричащи се българи от времето на Ал. Македонски в Памир, Кашмир и Средна Азия (на територията на древната държава Бактрия) не са паднали от небето. Този народ е попаднал под силно тюрксо клияние в Западно-тюркския хаганат за няколко века и може би заради това са привнесените вярвания в Тангра и титлата кан. Интересното е, че за българи в Европа се говори за пръв път веднага след падането на разделянето на Тюркския хаганат на Западен и Източен, което вероятно е предизвикало преселението на българите към Европа.
Ние сме един от първите народи на Великото преселение.
Западнотюркският хаганат или каганат възниква с разпадането в 603 г. на Тюркския хаганат на Западен и Източен. Простира се от големия завой на Дон и Азовско море на запад до планината Тян-Шан и Североизточна Индия. Ядро на държавното образувание са десетте стрели – десет племена от две общностни групи, с които някои свързват оногурите.
Между двете общности на десетте стрели съществува антагонизъм. На изток от река Чу се отделят 5 племена дулу, а на запад други пет нушиби.
Между 630 и 651 двете групи водят ожесточена междуособна война за надмощие. Столица на племенното обединение е град Суяб. Продължаващите династични междуособици за трона (640 – 657) водят до вкарването на войски на Танската империя в борбата, като китайската империя налага начело на каганата свои протежета.
Едва през 704 г. тюркските племена успяват да отхвърлят китайската зависимост. Междувременно Източнотюркският хаганат, възползвайки се от междуособиците, успява да завладее за кратко в края на 7 век Западния. Въпреки относително краткотрайната стабилизация в началото на 8 век, каганатът под ударите на агресивните северни племена, изтощителните междуособици и външната намеса се разпада окончателно през 740 г.
Западнотюркският хаганат успява да консолидира тюркските племена и играе ролята на катализатор на процесите довели до последващата експанзия на юг с възникването на Селджукската държава.
автор: ПЕТЪР НИЗАМОВ
Редакцията на “ЮСТИЦИЯ” се извинява за евентуално допуснати неточности. Засегнатите лица имат право на отговор.
траки, българи, Петър Низамов, Павел Серафимов, траки, българи, Петър Низамов, Павел Серафимов, траки, българи, Петър Низамов, Павел Серафимов, траки, българи, Петър Низамов, Павел Серафимов, траки, българи, Петър Низамов, Павел Серафимов
Голяма енциклопедия България, т. 7, Под редакцията на акад. Васил Гюзелев, БАН, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012, с. 2803, ISBN 978-954-8104-29-6 (т.7)
Dicţionar de istorie veche a României („Dictionary of ancient Romanian history“) (1976) Editura Ştiinţifică şi Enciclopedică, pp. 536 – 537
Carl Schuchhardt, Die Anastasius-Mauer bei Constantinopel und die Dobrudcha-Wälle. In: Jahrbuch des Kaiserlich Deutschen Archäologischen Instituts, XVI (1901), S. 107 – 127.
Crow, J.G. (1995), „The Long Walls of Thrace“, in Mango, Cyril; Dagron, Gilbert, Constantinople and its Hinterland: Papers from the Twenty-seventh Spring Symposium on Byzantine Studies, Oxford, April 1993, Variorum, pp. 109 – 124, ISBN 0-86078-487-8
Т.н. карта на св. Йероним с текста „Мезия тук и Вулгария” е създадена от самия св. Йероним. Нови научни доказателства.
Crow, J.G.; Ricci, A. (1997), „Investigating the hinterland of Constantinople: interim report on the Anastasian Long Wall“, Journal of Roman Archaeology 10: 253 – 288
Божилов, Иван, Стара българска литература, Том II – Исторически съчинения, Български писател, С., 1983, стр. 397
Jacobs, Angelica (изд.). Die byzantinische Geschichte bei Joannes Zonaras in slavischer Übersetzung. München, 1970: частично издание на текста
А. Бурмов, Към въпроса за произхода на прабългарите, ИВИД, XXII— XXI V, София, 1948, стр. 298 – 336.
Васил Н. Златарски История на Първото българско Царство. I. Епоха на хуно-българското надмощие (679 – 852) Наука и изкуство, София 1970, под ред. на Петър Хр. Петров) стр. 83.
Sanping Chen (2012). Multicultural China in the Early Middle Ages. University of Pennsylvania Press. p. 97. ISBN 0-8122-0628-2.
Golden, Peter B. (2003). Nomads and Their Neighbours in the Russian Steppe: Turks, Khazars and Qipchaqs. Ashgate/Variorum. p. 71. ISBN 978-0-86078-885-0.
Прабългарски епиграфски паметници. Проф. Веселин Бешевлиев (Издателство на Отечествения фронт, София 1981) стр. 16.
Александър Бурмов, Избрани произведения, том 1, София, 1968, стр. 10.
Образуване на българската народност. Димитър Ангелов (Издателство Наука и изкуство, „Векове“, София, 1971) стр. 194.
Образуване на българската държава, Петър Петров, Издателство Наука и изкуство, София, 1981, стр. 113.
Karatay, Osman (2003). In Search of the Lost Tribe: The Origins and Making of the Croation Nation. Ayse Demiral. ISBN 978-975-6467-07-7, p. 26.
Martyrologium Romanum. Libreria Editrice Vaticana 2001. Gross, Ernie. This Day In Religion. New York:Neal-Schuman Publications, 1990. ISBN 1-55570-045-4.
Център за лингвистика на Тексаския университет в Остин. Посетен на 8 септември 2012.
Представителството на Европейската комисия в България потвърди, че ще уведоми ЕК в Брюксел за нарушения на свободата на словото и печата по казуса ЮСТИЦИЯ.
Ако следите нашите разследвания, сте наясно, че нашата разследваща медия ЮСТИЦИЯ беше подложена на нечуван полицейски тормоз, за което уведоми Представителството на Европейската комисия в България. След като публикувахме две видеа, в които се вижда, че покровителстваната от бургаската прокуратура и ОДМВР – Бургас банда на ножовете, гравитираща около убиеца Пламен Русев, който уби младо момче в мачете до Новата поща в Бургас…
След като публикувахме снимка, на която се вижда как от сцената на убийството се изнасят Пламен Русев, Жельо Тотев (по прякор Президента или Жалбата) и Кольо – Главта, и тримата с огромни ножове и бухалка в ръце. И в този смисъл се видя как бургаската прокуратура и ОДМВР – Бургас прикриват съучастниците на Пламен Русев, които участваха в убийството на младото момче на Новата поща на 27 ноември. Нещо, за което бе уведомено Представителството на Европейската комисия в България.
Убийците на новата поща, снимани по време на изнасяне от сцената на убийството. Публикуването на тази снимка е повода за репресиите срещу журналистите на юстиция
И след като вместо да си свършат работата по закон, нашият главен редактор – Петър Низамов беше викан в продължение на 3 седмици почти всеки ден в районните или в ОДМВР- Бургас.
Тогава ние подадохме сигнал за нарушения на свободата на словото от страна на българската държава спрямо нашата медия – ЮСТИЦИЯ до Представителството на Европейската комисия в България.
Представителството на Европейската комисия в България ще уведоми ЕК в Брюксел за нарушения на свободата на словото и печата по казуса ЮСТИЦИЯ.
Отговорът на представителството на европейската комисия в българия
Припомняме какво стана повод за нашия сигнал до Представителството на Европейската комисия в България!
В седмиците между 13-26 март 2023 г. нашият главен редактор – Петър Низамов беше привикан цели десет пъти в ОДМВР – Бургас да дава обяснения за сигнали, подадени от герои в нашите разследвания срещу медията ни по повод наши статии.
И вместо тази същата полиция да вземе отношение по съществото на разследванията ни и да образува досъдебни производства и привлече виновните лица, които сме установили, за доказани престъпления.
Поредната призовка за нашия главен редактор петър низамов
Дела, които ние буквално сме им сдъвкали и сега те просто трябва да преглътнат! Но, не! Те решиха да страхуват нас, но са в голяма грешка!
Ние не се плашим!
Медията ни беше подложена многократно на полицейски тормоз, защото казва и ще продължава да казва истината. Тази полицейщина в държава, членка на ЕС пренебрегва Конституцията на България и ЕКЗПЧОС, че журналист може да бъде викан на разпит само след прокурорско разрешение! Това Представителството на Европейската комисия в България прие за нарушение на свободата на словото и уведоми ЕК в Брюксел.
Всеки журналист е защитен от конституцията и може да бъде задържан и разпитвн само с прокурорско постановление
Викани сме “по спешност” даже в събота и неделя да даваме обяснения за наши разследвания!
Това Е ПОЛИЦЕЙСКИ ТОРМОЗ НАД ЖУРНАЛИСТИ!
“Това със сигурност няма да ни спре в търсенето на истината и задаването на правилните въпроси на правилните отговорни лица и със сигурност ще доведе до ново смъкване в класацията за индекса на свободата на словото, правен от Репортери без граници всяка година!
Те и синдикалните организации в Европа са уведомени и се държат в течение!
Довечера очаквайте много интересно разследване на лица, отново дълго време покривани от нашите власти и “медии”.
А както стана дума по-горе, вече и Европейската комисия в Брюксел е уведомена по служебен път от Представителството на Европейската комисия в България!” – ПЕТЪР НИЗАМОВ
Бяхме викани по жалба на друг герой в нашите разследвания, който си мисли, че като има връзки и накара заместник – районния прокурор на Бургас – Калудова да ни извика съвсем неправомерно в Пето районно полицейско управление в Бургас, това ще ни спре да информираме гражданите по важни за обществото теми.
В голяма грешка сте! Ние не сме като другите журналисти!
Има ли свобода на медиите в България и знае ли МВР какво е това?
Можете да гледате във видеото!
Тук закономерно възниква въпроса:
Ще загуби ли още места по свобода на словото България след сигнала на ЮСТИЦИЯ, придвижен вече от представителството на ЕК в България до Европейската комисия в Брюксел ?
Както стана въпрос в предишните ни статии, ние подадохоме сигнал за безпрецедентен полицейски тормоз над разследващи журналисти във връзка с работата им до “Репортери без граници” във Франция.
Публикуваме без корекции сигналът, в който са описани проблемите, които ние преживяхме, защото разкрихме обвързаността между прокуратура и полиция с организираната престъпност в Бургас на местно ниво.
ДО:
Представителството на Европейската комисия в България,
Reporters sans frontières, RSF,
Председателя на International Federation of Journalists (IFJ)
СИГНАЛ
От Информационна агенция за разследваща журналистика „iUSTITIA” (iustitia.bg) , собственост на Association “BULGARIAN JUSTICIARY COMMITTEE – Protection of the Citizens by Legal Means”,
представлявани от председателя на сдружението и главния редактор на медията :
Петър Константинов Низамов, член на „Union of the journalists in Bulgaria PODKREPA“ член на IFJ – International Federation of Journalists в Брюксел,
Уважаеми Представители на Европейската комисия в България, Уважаеми “Репортери без граници” (Reporters sans frontières), RSF, Уважаеми Председател на International Federation of Journalists (IFJ), Искам да ви внеса следния журналистически сигнал за тежки умишлени престъпления!
Аз съм журналист към разследващия сайт „iUSTITIA” (iustitia.bg) и
в моята работа проведох журналистическо разследване, което разкри как служители в полицията в Бургас и Окръжна прокуратура – Бургас прикриват ТЕЖКО УМИШЛЕНО УБИЙСТВО, ИЗВЪРШЕНО В ЦЕНТЪРА НА БУРГАС ПРЕД МНОЖЕСТВО СВИДЕТЕЛИ!
Уважемо Представителството на Европейската комисия в България, нашата медия направи ексклузивно журналистическо разследване срещу мафията в Бургас във връзка с едно убийство, извършено от известния мафиотски клан и банда на Пламен Русев в Бургас.
Уважаемо Представителството на Европейската комисия в България, в България има огромен проблем със свободата на словото и аз като журналист, и нашата медия го усещаме върху себе си.
Вместо да приемат нашия сигнал за разследване, служителите на полицията в Бургас и прокуратурата възобновиха някакво старо досъдебно производство срещу неизвестен извършител, по което привикаха всичките ни журналисти – Тони Новачев, мен Петър Низамов и др. Там са задавани въпроси, не относно ДП-то, по което уж са свидетели, а относно нашата журналистическа работа по разследването ни за убийството на Новата поща, покрай което изникнаха доказателства за връзките между местните правоприлагащи органи и бандата на Пламен Русев. Една кръвожадна банда, която има зад гърба си поне 40 намушкано групово бургазлии. Дела, които са прекратени след заплашване на жертвите и свидетелите. Правени са опити да бъдем сплашени и да спрем разследванията си.
Европейската комисия в България, трябва да знае, че освен това, насочваме вниманието ви, уважаемо Представителство на Европейската комисия в България, че е образувано някакво разследване срещу “незвестен извършител” за абсолютно нищо, което от полицията в Бургас използват да извикат на разпит всички наши контрагенти и да ги предупреждават да не работят с компанията на майка ми. Иначе щели да бъдат и те обект на разследвания. В резултат на това ние претърпяхме загуби на много клиенти и контрагенти.
Цели се финансово зануляване на медията ни,
която не получава субсидии,а се издържа от наши лични средства, които реално идват нас самите, който в момента сме обект на репресия с цел ликвидиране на свободната ни медия. Ние сме част от Съюз на журналистите в България „Подкрепа“ ( Union of the journalists in Bulgaria PODKREPA ), който е част от Международната федерация на журналистите ( International Federation of Journalists (IFJ) в Брюксел.
Изготвили сме сигнал за репресиите на служители на полицията и прокуратурата в Бургас срещу нашата журналистическа работа, както и по същество срещу свободата на словото.
Уведомяваме ви в цел тези обстоятелства да бъдат включени в доклада за състоянието на свободата на словото в България за 2023г., което вероятно ще доведе до губене на нови места за България в класацията за състоянието на свободата на словото след края на 2023 г.
Става въпрос за убийството на „Новата поща“ на 27 ноември 2022г., при което младо момче беше причакано от трима, известни мафиоти от мафиотската банда в Бургас, беше намушкано в сърцето и в последствие почина.
Представителство на Европейската комисия в България, убиецът си признава още когато лекарите се борят за живота на починалото момче. Двамата съучатници обаче не са обвинени въобще. Нашата медия се сдоби със снимка, в която се виждат тримата убийци как се изнасят непосредствено след убийството с две мачетета (огромни ножове) и бухалка в ръце. Снимката можете да видите в статията ни.
Убиеца Русев и двамата "свидетели" с бухалки и ножове в ръце след убийството на Новата поща в Бургас - УНИКАЛНА СНИМКА 1
Уникална снимка от изнасящите се убийци на момчето до Новата поща – Пламен Русев, Кольо – Главата и Жельо – Президента попадна в авторската поща на ЮСТИЦИЯ.БГ! След тази снимка ще попитаме: другите двама, които са на снимката с Пламен Русев още ли ще са само свидетели? На снимката се виждат Пламен Русев заедно със […]
Прочетете повече
iustitia.bg
Въпреки това, те не са обвинени въобще, след като целият град вече е гледал тази снимка, както и две видеа, които медията ни изнесе:
ПЪРВО:
Няколко дни преди самото убийство, убиецът Русев, отново в компанията на своите съучастници предизвиква масов бой – тип 90-те в бургаското заведение „Андрювата къща“, в който пребива пред 50-тина свидетели друга компания, а боят завършва с вадене на ножове и заплахи за убийство от убиеца Пламен Русев и неговата банда, в която участник е и Атанас Майсторов – Наката Татуировчика. Видеото е налично в интернет на линк и даваме разрешение за разпространението му от “Репортери без граници”:
или на линк:
с над 50 хиляди гледания само в тази платформа.
ВТОРО:
Месец преди убийството – друг мафиот от тяхната банда нападна посред бял ден младо семейство с две бебета посред бял ден в заведение за хранене в ж.к. Славейков в Бургас – „Арнолд фуд“ . Нападението е заснето на запис, жалба е подадена, но резултати от нея пак няма. Видеото е налично в интернет на линк и даваме разрешение за разпространението му от “Репортери без граници”::
или на линк:
с над 50 хиляди гледания само в тази платформа.
В нашата медия изписахме над 20 статии по този въпрос, но явно убиецът, който се води вече „строителен предприемач“ вероятно е корумпирал служители на полицията и прокуратурата в град Бургас, България а
в града се говори, че се прехвърлят някакви апартаменти „на зелено“ на правораздавателни органи, свързани с разследването
за да не издирват свидетели, за да не обвинят другите двама убийци. За да използват тях като „единствени“ свидетели, които да подкрепят версията на обвинения Пламен Русев, за да може той да се измъкне с обвинение за убийство в афект по чл. 118 от НК, а не както трябва да е по чл. 116 от НК. Молим, тези обстоятелства ще бъдат включени в доклада за състоянието на свободата на словото в България за 2023г.
Дата: 28.02.2023г. Гр. Бургас
С Уважение: Петър Константинов Низамов – Главен редактор на Информационна агенция за разследваща журналистика „iUSTITIA” (iustitia.bg); член на „Съюза на журналистите в България „Подкрепа“; член на IFJ – International Federation of Journalists в Брюксел и председател на Association “BULGARIAN JUSTICIARY COMMITTEE – Protection of the Citizens by Legal Means”;
Редакцията на “ЮСТИЦИЯ” се извинява за евентуално допуснати неточности. Засегнатите лица имат право на отговор.
Представителството на Европейската комисия в България , Представителството на Европейската комисия в България , Представителството на Европейската комисия в България
Емили Тротинетката е номинация за "човек на годината" за Български хелзинкски комитет (БХК) и около 20 съдии в Софийски районен съд са на стипендия в американската правителствена програма "Фулбрайт"
В каква държава живеем само? Емили Тротинетката е номинация за “човек на годината” за Български хелзинкски комитет (БХК) и около 20 съдии в Софийски районен съд са на стипендия в американската правителствена програма “Фулбрайт” !
Голяма част от населението на държавата ни беше втрещено от постъпката на няколко гамени, придобили популярност в китайската платформа “ТикТок”, сред които и Емили Тротинетката, спрямо момче със специални образователни потребности (СОП).
С риска да бъдем малко груби, но от желание да разясним на Вас – читателите ни, размера на гаврата и пълната неспособност на жертвата от станалия популярен клип в пловдивски МОЛ да осъзнава характера на случващото се с него, ще кажем, че преди такива момчета учеха в “училища за бавно-развиващи се”. И се извиняваме веднага, защото публикацията е точно в негова защита и в защита на целия ни изтерзан, гаврен и тормозен материално, физически и психически български народ.
Емили, Чеченеца и Тошо Куката заплашват момче със специални потребности, карат го да...
Можете да гледате във видеото!
Но, което е доста по-циничност в случая.
Да, възможно е да има нещо по-цинично от това, което се видя на клипа, в което е замесена т. нар. Емили Тротинетката!
И това е фактът, че основният извършител в клипа – транссексуален мъж с прякора ” Емили Тротинетката ” е номиниран за “човек на годината” от Български хелзинкски комитет (БХК) ?
Ние сме врагове на конспирациите и работим само с факти, но това далеч не е конспирация, а факт от действителността, който говори много за себе си.
Не сме чули до сега официално становище от Български хелзинкски комитет (БХК), осъждащо постъпката на Емили Тротинетката!
Ние сме наясно с афинитета на Български хелзинкски комитет (БХК) към престъпници и други видове маргинали, но това с Емили Тротинетката е грозно, позорно и създава чувството у хората, че ни се подиграват. Та, те през 2015 година номинираха за човек на годината убиеца на студената Андрей Монов – Джок Полфрийман, който после беше пуснат предсрочно от затвора от съдия, който също е близък до Български хелзинкски комитет (БХК). Съдийският състав, който стори това беше съставен от съдиите: председател на състава – Калин Калпакчиев и членове Весислава Иванова и Виолета Магдалинчева.
Името на председателя на Съюза на съдиите Калин Калпакчиев многократно беше намесвано в скандали. За никого не е тайна, че той е в тесни връзки с Иво Прокопиев и кръга „Капитал” и е личен съдия на „Америка за България” – писа “Труд” тогава. През юли 2019 година той заяви участие в митинг на „Да, България”, организиран от кръга „Капитал”, нарушавайки Етичния кодекс на магистратите.
Тогава за по-малко от 3 месеца това бе второ скандално решение на съдебен състав, ръководен от Калин Калпакчиев. Първото бе за връщане на делото за убийството на 6-годишния Никита, чието тяло бе открито в куфар край Пасарел. Убиецът Герман Костин беше получил доживотна присъда.
И това ни напомня да развием надълго и нашироко в долните карета доколко е обсадена съдебната ни система от подобни, според нас маргинални организации със съмнително финансиране.
Голяма част от съдиите в България получават финансиране от подкрепяната от посолството на САЩ програма Фулбрайт, която пък е в алианс с фондация Америка за България.
След като нашата медия разкри, че една огромна част от съдиите в Софийски районен съд получават стипендии по програма Фулбрайт, се оказва, че това не е всичко…
Каква е връзката на съдебната система с програма “Фулбрайт” и връзката на последната с фондация “Америка за България” и посолството на САЩ ?
Софийският районен съд има специално място в сайта на програма Фулбрайт в България. Даже в сайта на програма Фулбрайт в България са отделили отделна страница СТАЖАНТСКА ПРОГРАМА В СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД по инициатива на Фулбрайтовия стипендиант съдия Евгени Георгиев.
Скандалната съдийка Владислава Ангелова взима стипендия от НПО и раздава решения в негова полза
Скандалната съдийка Владислава Ангелова от Софийски районен съд се оказа, че взима стипендия от НПО и после раздава решения в негова полза. Скандалната съдийка Владислава Ангелова от Софийски районен съд участва в програмата ФУЛБРАЙТ 2022 – 2023 г., финансирана от Държавния департамент на САЩ и явно взима стипендия от нея. Това е поредното чуждо НПО, […]
Прочетете повече
iustitia.bg
В сайта на Софийски районен съд са изброени над 50 съдии, участващи по програма Фулбрайт, която е създадена с цел отпускане на стипендии. Т.е, участниците в нея, или получават стипендии, или са кандидати за стипендия, отпускана по програма Фулбрайт.
Дали това не влияе на “независимото” им вътрешно убеждение? Отговорете си сами!
През 2016 г. във фейсбук страницата на посолството на САЩ в България е обявено, че официално програма Фулбрайт се преименува на Програма „Фулбрайт-Фондация Америка за България”
Доказателствата:
В сайта на посолството на САЩ в България намираме следното съобщение:
“Комисия Фулбрайт България има удоволствието да съобщи, че с одобрението на Съвета за международни стипендии “Джеймс Уилям Фулбрайт” програма “Фулбрайт” официално приема името Програма „Фулбрайт-Фондация Америка за България”. Промяната има за цел да отдаде нужното признание на дългогодишната подкрепа на Фондацията към програма „Фулбрайт” …
Кои са програма Фулбрайт и защо връзката им с посолството на САЩ и фондация Америка за България е толква силна, ще стане ясно по-надолу:
Самият Софийски районен съд организира oфициaлнa цepeмoния на програма Фулбрайт :
“Ha 20 oĸтoмвpи 2022 г. в cгpaдaтa нa Coфийcĸия paйoнeн cъд, бyл. „Цap Бopиc III“ № 54 ce пpoвeдe гoдишнaтa oфициaлнa цepeмoния нa Cтaжaнтcĸa пpoгpaмa „Фyлбpaйт“ ĸъм CPC. Tя бe oтĸpитa oт зaмecтниĸ-пpeдceдaтeля cъдия Mapия Дoнчeвa и cъдия Hиĸoлaй Чaĸъpoв, pъĸoвoдитeл нa Cтaжaнтcĸa пpoгpaмa „Фyлбpaйт“ в CPC.
Гости на церемонията бяха cъдия Джeйн Tpиш Mилaзo oт Фeдepaлния oĸpъжeн cъд зa Изтoчeн oĸpъг нa Лyизиaнa, съдия Mopийн Дaфи Лyиc oт Oĸpъжния cъд в Лoc Aнджeлиc, щaтa Kaлифopния и Aнджeлa Poдeл, изпълнитeлeн диpeĸтop нa „Фyлбpaйт“ – Бългapия и Евгени Георгиев, съдия в Софийски градски съд.
Πo вpeмe нa цepeмoниятa cъдия Mapия Дoнчeвa и Aнджeлa Poдeл вpъчиха yдocтoвepeния зa yчacтиe нa cтaжaнтитe в циĸълa зa 2021 – 2022 г. Билянa Toпaлoвa – пpeдcтaвитeл нa „Лeĸc Apт“ и cтaжyвaлa пpeди гoдини пpи cъдия Eнгeлxapд, нaгpaди зa oтличнo пpeдcтaвянe в пpoгpaмaтa Инec Бaĸъpджиeвa и Eдyapд Дpaгaнoв.
Зa пoĸaзaнoтo изĸлючитeлнo oтгoвopнo и пocтoяннo oтнoшeниe ĸъм peшaвaнeтo нa възлoжeнитe ѝ ĸaзycи и oтличнитe пoзнaния в oблacттa нa пpaвocъднaтa дeйнocт, ĸaĸтo и зa paзpaбoтвaнeтo нa caмocтoятeлнa нayчнa cтyдия Aннa-Mapия Cъбeвa пoлyчи нaгpaдa, ĸoятo ѝ дaвa пpaвo нa eднoгoдишeн cтaж пpи cъдия oт Bъpxoвния ĸacaциoнeн cъд.
За oтличнo пpeдcтaвянe в пpoвeдeнитe в CPC 2019 – 2021 г. cтaжoвe пopaди пaндeмиятa бяxa eднoвpeмeннo нaгpaдeни cъc cтaж в CAЩ Tиxoмиp Paчeв и Πaвлa Cивoвa.
Πpeз тaзи гoдинa cтaжaнтcĸaтa пpoгpaмa щe вpъчи и нoвa нaгpaдa нa cтaжaнти c oтличнo пpeдcтaвянe и изявeни интepecи в пpaвoтo нa EC.”
Назначаването на съдия владислава ангелова в софийския районен съд
Българо-американска комисия за образователен обмен Fulbright (програма Фулбрайт) е учредена на теория от САЩ и други страни за обмен на хора, знания и умения, но на практика финансира сектори, където може да си осигури лоби за интересите на САЩ. Ние не сме русофили, но за нас нито една държава не финансира чужда такава и нейните граждани без да чака нищо в замяна.
Анжела Родел е Изпълнителен директор на програма Фулбрайт в България и реално решава кой да вземе пари от НПО-то и кой не. Не е тайна връзката и с множество организации, наричано от част от обществото жаргонно “соросоидни”.
Американският евреин Джеймс Уилям Фулбрайт е основател на програма Фулбрайт. Той е американски политик, председател на комисията по международни отношения на Сената на САЩ, сенатор .
Програма „Фулбайт“ се управлява и от Института за международно обучение и дава стипендии на лица като съдийката Владислава Ангелова.
Бюрото по образователните и културни дейности ( Bureau of Educational and Cultural Affairs ) към Държавния департамент ( Министерството на външните работи на САЩ ) спонсорира програма Фулбрайт от годишни вноски от американския Конгрес. Т.е., това е американска ПРАВИТЕЛСТВЕНА организация.
Разпределение стажанти първи семестър по програма Фулбрайт , където фигурира героинята от нашите разследвания – съдия Владислава Ангелова от Софийския районен съд:
Стажант
Съдия
Съд
Състав
Съдия
Съд
Състав
Адалберт Петров
Владислава Ангелова
СРС-НО
94
Албена Джамбазова
Ваня Горанова
СРС-НО
22
Александра Петрова
Милен Михайлов
СГС-НО
Александра Сарафова
Зорница Езекиева
СРС-ГО
125
Александрина Гълъбова
Ивета Иванова
СРС- ГО
51
Александър Добрев
Методи Шушков
СРС-ГО
161
Васил Александров
СРС-ГО
156
Александър Петров
Албена Момчилова
СРС-НО
105
Станислав Седефчев
СРС-НО
13
Александър Радев
Георги Стоев
СГС-ГО
Ангел Ефтимов
Таня Орешарова
ВКС
Ани Павлова
Антоанета Аргирова
АССГ
Анна-Мария Иванова
Мирослав Петров
СРС-НО
106
Антон Стефанов Антонов
Ивиана Димчева
СРС-НО
10
Антонио Дафинов
Мария Долапчиева
СРС-ГО
74
Цветомира Кордоловска
СГС-ГО
Арея Цекова
Десислава Чернева
СГС-ГО
Борис Кристианов Бърсанов
Красимир Сотиров
СРС-ГО
165
Светослав Спасенов
СРС -ГО
160
Борис Николов
Десислава Попколева
ВКС
Борислав Тихов
Яна Димитрова
СРС-НО
12
Красен Вълев
СРС-ГО
46
Валерия Иванова Борисова
Диана Хаджиева
СРС-ГО
143
Иванина Пътстракова
СРС-ГО
169
Велимир Димитров
Иванка Булгурова
СРС-ГО
77
Албена Ботева
СГС-ГО
Вероника Стоилкова
Николай Чакъров
СРС-ГО
153
Вероника Тодорова
Иванина Пъстракова
СРС-ГО
169
Борис Динев
СРС-ГО
28
Веселина Шипковенска
Красимир Машев
САС- ГО
Владимир Цветозаров Славчев
Татяна Жилова
АССГ
Вяра Симеонова
Емилиан Лаков
СРС-ГО
73
Далиа Давидкова
Константин Кунчев
СРС-ГО
53
Данаил Недков
Николай Василев
СРС-НО
102
Даниела Делова
Калина Станчева
СГС-НО
Дарена Дилчовска
Танка Цонева
СРС-НО
135
Дафина Чобанова
Николай Василев
СРС-НО
102
Костадинка Костадинова
СГС-НО
Даяна Парталска
Мирослава Тодорова
СГС-НО
Девора Филипова Вълева
Калин Куманов
АССГ
Десислава Георгиева
Яна Димитрова
СРС-НО
12
Джулия Заркова
Росен Димитров
СГС-ГО
Диан Неделчев
Геника Михайлова
ВКС
Димитър Кокинов
Николай Василев
РС-Сливница
НО
Добромир Зафиров
Калин Куманов
АССГ
Едже Гюнай Юсеин
Светослав Василев
СГС-ТО
Екатерина Елисеева
Албена Дойнова
СРС-НО
134
Елена Александрова
Цвета Желязкова
СГС-ГО
Ели Петрова
Емилиан Лаков
СРС- ГО
73
Елица Дианова
Диана Хаджиева
СРС-ГО
143
Еманоил Росенов Енев
Божидар Стаевски
СГС-ГО
Красен Вълев
СРС-ГО
46
Емануела Симеонова Фролошка
Мирослава Тодорова
СГС-НО
Емилия Митрошанова
Мария Малоселска
СРС-ГО
41
Валерия Диева
СРС-ГО
145
Жанина Гичева
Татяна Жилова
АССГ
Захарина Гардакова
Здравка Иванова
СГС-ГО
Ива Георгиева
Десислава Зисова
СГС-ГО
Ивайло Георгиев
Иван Мичев
СРС-НО
111
Илияна Аризанова
Радмила Миразчийска
СРС-ГО
174
Румяна Запрянова
СРС-ГО
162
Йоан Улузов
Гергана Цонева
СРС-НО
2
Йоана Адова
Марина Манолова
СРС-НО
108
Николай Василев
СРС-НО
102
Йоана Романова
Хрипсиме Мъгърдичян
СГС- ГО
Яна Владимирова
СГС-НО
Калина Вълчанова
Петър Сантиров
СГС-НО
Мариана Георгиева
СГС-ГО
Карина Недева
Десислава Алексиева
СГС-ГО
Кристина Илиева
Силвия Димитрова
АССГ
Лидия Йорданова-Ангелова
Ваня Горанова
СРС-НО
22
Магдалена Стоева
Константин Кунчев
СРС-ГО
53
Петър Сантиров
СГС-НО
Мария Ангелова Василева
Радослава Качерилска
СРС-НО
17
Николай Василев
СРС-НО
102
Мария Андреева
Нели Маринова
СГС- ГО
Любомир Игнатов
СРС-ГО
150
Мария Николова
Милен Михайлов
СГС-НО
Мелиса Милева
Росен Димитров
СГС- ГО
Мария Коюва
СРС-ГО
163
Нели Млъчкова
Милена Славейкова
АССГ
Никол Каришева
Силвия Николова
СРС-ГО
142
Борис Динев
СРС-ГО
28
Николай Замярков
Радмила Миразчийска
СРС-ГО
174
Ива Нешева
СРС-ГО
92
Николет Божева
Николай Маджаров
СРС-ГО
117
Николета Иванова
Ива Нешева
СРС-ГО
92
Евгени Георгиев
СГС-ГО
Паула Макавеева
Роси Михайлова
СРС-НО
109
Полина Дянкова
Ваня Горанова
СРС-НО
22
Полина Захариева
Теодора Карабашева
СГС-ГО
Полина Людмилова
Антоанета Аргирова
АССГ
Пресиян Панайотов
Станислав Седефчев
СРС-НО
13
Радослав Рангелов Кръстанов
Даниела Борисова
СГС-НО
Росица Валентинова Тонева
Константин Кунчев
СРС
53
Цвета Желязкова
СГС-ГО
Симеон Божинов
Розалина Ботева
СГС-ГО
Симона Йорданова Методиева
Бетина Бошнакова
СГС-НО
София Лефтерова
Кирил Петров
СРС-ГО
88
Константин Кунчев
СРС-ГО
53
Станимира Стаматова
Калина Филипова
СРС-ГО
29
Стоян Ценов
Николай Василев
РС-Сливница
ГО
Стояна Петрова
Емилиан Лаков
СРС-ГО
73
Теодор Михайлов
Силвия Димитрова
АССГ
Теодора Япаджиева
Константин Кунчев
СРС-ГО
53
Николай Чакъров
СРС-ГО
153
Тея Шикренова
Деница Цветкова
СРС-ГО
49
Тихомира Стойчева
Мина Мумджиева
СГС-НО
Христо Сираков
Красимир Машев
САС-ГО
Щиляна Щерева
Васил Петров
СРС-ГО
139
Яна Аврамова
Светлана Бъчева
СРС-ГО
58
Яна Гергова
Светлана Петкова
СРС-ГО
81
Яна Обрешкова
Милена Славейкова
АССГ
Съдии, участващи в програма Фулбрайт :
Очаквайте още разкрития за скандалната съдийка Владислава Ангелова и Програма Фулбрайт , която финансира Софийския районен съд …
Ето имената на всички съдии в Софийския районен съд, които получават стипендия от американското правителство (Държавен департамент на САЩ, което реално е Министерството на външните работи на САЩ) по американската програма Фулбрайт .
Лицата, които по думите на Ибришев са замесени пряко в побоя са синът на актрисата Аня Пенчева - Ангел Караньотов, шофьорът на Ториното - Мартин Марков и Румен Башев, чието име нашумя с участието му в незаконното отвличане на либийски танкер в Бургаското пристанище през 2018 г.
След дълги войни с вятърни мелници и размотаване из правораздавателни органи, които отказват да си свършат задълженията по закон, след десетки отказа да бъде отразен проблемът му от “обективни”, широко-тиражирани и “любими” на обществото журналисти от националните телевизии bTV, БНТ и Нова телевизия, където на почит работят сестрите на соченият за подбудител – Ангел Караньотов – син на Аня Пенчева.
Премазаният от бой в Дупница, заедно с децата си и жена си Георги Ибришев се свърза с ЮСТИЦИЯ за да разкаже как в България вече пет години се мачка разследването за едно мутренско и публично нападение посред бял ден срещу младо семейство с деца.
Лицата, които по думите на Ибришев са замесени пряко в побоя са синът на актрисата Аня Пенчева – Ангел Караньотов, шофьорът на Ториното – Мартин Марков и Румен Башев, чието име нашумя с участието му в незаконното отвличане на либийски танкер в Бургаското пристанище през 2018 г.
Синът на аня пенчева – ангел караньотов (снимка btv)
“19-ти май 2019 година бе най-гадният и жесток ден поднесен от съдбата за мен и моето семейство. В деня на 19-ти май бях със семейството ми, синът ми и също така наши приятели с техните деца. С нас бяха и на съпругата ми, племенника ѝ и двете деца на нашите приятели на писта Сапарева Баня за да тренирам с дрифтове автомобила, който имам – автомобил който е подготвен професионално за дрифт състезания !
Премазаният от бой георги ибришев в болницата
С този същият автомобил участвах в Българския дрифт шампионат ! На Сапарева баня тренирахме, тъй като на следващата седмица беше първият кръг от шампионата, който щеше да се състои в гр. Пловдив, на панаирната палата . Докато тренирахме, имаше и мотористи, които любителски или професионално също тренират . Пистата е обществена и всеки който дойде може да кара ! С мотористите се бяхме разбрали да се сменяме на всеки 30 мин. за да не си пречим и всеки да тренира спокойно и да избегнем инциденти! Около 12 ч се появи Ива Русинова която също дойде да тренира, беше с нейна приятелка и баща ѝ. Баща ѝ , дойде при нас и ни попита как сме и как я караме и нищо повече. Аз го му казах, че съм взел чували за боклук и го помолих като приключим да се съберем и да изчистим пистата. Той се съгласи ! След около 2 ч пристигна бус, пълен с хора и джип Х3 на Ангел Караньотов – синът на Аня Пенчева ! Оказаха се хората на така нашумелия Ивайло Борисов – Ториното, водени от Ангел Караньотов – синът на Аня Пенчева за да ни пребият! Хората, които слязоха от буса, бяха около12-13 човека, водени от Румен Башев, а от джипа -неговият колега Мартин Марков. Със слизането от буса и джипа, те ме заобградиха и започнаха да ме налагат с боксове и метални предмети. Аз съм изпаднал в безсъзнание, а те са започнали да налагат хората, които бяха с мен и моето семейство! Децата, които бяха с нас, са 6 , 7 , 9 и 12 – годишни. От страха са се навирали под колите. Това са твърдения от очевидците на пистата – случайни хора, които бяха там от района на гр. Дупница, Благоевград и Перник !
ВИДЕО: Брутален бой предизвикан от бандата на Русев в Бургаско заведение, който полицията покри
Бандата на Русев (убиеца от Новата поща) – Атанас Майсторов – Татуировчика пребиват компания в Бургаско заведение, а полицията ги покри
Прочетете повече
iustitia.bg
Снимка на георги ибришев преди да дойде в съзнание.
След като са си свършили работата, (говоря вече от 3-то лице, защото по това време аз съм в безсъзнание на земята) така наречените „БАШЕВ СЕКЮРИТИ“ и компания са се натоварили на буса, с марка „Мерцедес“ и модел „ Виано“, което е установено от разследващите в последствие, и са тръгнали в неизвестна посока ! Преди да се натоварят , Мартин Марков и Ангел Караньотов – синът на Аня Пенчева, са се доближили до мен докато жена ми ми е държала главата. Мартин Марков ме полял с вода , а Ангел Караньотов– синът на Аня Пенчева ме е снимал с телефона си. След това са се натоварили и са си тръгнали! Пет часа по-късно на системи и след лекарска помощ успяха да ме събудят в Шокова зала на Пирогов шокова зала, след което пак съм загубил съзнание ! Претърпях няколко операции на горната челюст и носа ! От този момент насам посещавам психолог и психиатър ! Пия хапчета за сън, които се предписват със „зелена рецепта“, т.е. са силно-упойващи и ми предстоят операции на синосните канали и носа !
Разпознатите лица от случайните хора и моите приятели са Ангел Караньотов -синът на Аня Пенчева, Мартин Марков и тарторът на групата – Румен Башев, който стана популярен покрай отвличането на либийския кораб в Бургас.”
и побоят над фитнес инструктора в София – на Околовръстното шосе !
ГОСПОДАРИТЕ ЗА ПОБОЯ НА ОКОЛОВРЪСТНОТО | Стана ясно, кои са биячите на Околовръстното шосе на София
Можете да гледате във видеото!
От “БИ ТИ ВИ” ( bTV ) и Нова телевизия ни тормозиха да даваме интервю докато още бях в болницата , но нямаше как да стане, защото аз не можех, нито да говоря, нито да давам интервюта.
Състоянието, в което бях, не ми го позволяваше.
Сред като излязох от болницата – 10 дни по-късно се свързах с една от журналистките, която искаше да вземе интервю от мене.
Казва се Наталия Герджикова от Нова телевизия.
В момента, в който разбра кой се обажда, ми каза че тя ще ме потърси, защото била заета.
Месец по късно пак я потърсих!
Отказът и бе категоричен , че няма как да дадат изява на това нещо, защото главният редактор нямал интерес!
След като ми отказаха опитах да се обърна към “БИ ТИ ВИ” ( bTV )
Свързах се с разследващият журналист от “БИ ТИ ВИ” ( bTV ) Марин Николов.
Имах няколко срещи имах с него
И на последната ми каза че Петя Дикова – сестрата на Ангел Караньотов – дъщерята на Аня Пенчева от Сашо Диков работи в “БИ ТИ ВИ” ( bTV ) и няма да станат нещата!
Петя Дикова е дъщеря и на Аня Пенчева от първия ѝ брак със Сашо Диков
ПЕТ ГОДИНИ прокуратурата в град Дупница се опитваше по всякакъв начин да прекрати разследването!
Едва сега вече са повдигнати обвинения на Румен Башев и Мартин Марков.
Делото бе насрочено за 23.03.2023 г. , но поради поредните умишлено-направени от прокуратурата пропуски по обвинителния акт, то бе върнато в досъдебното производство.
Едно заседание бе отложено заради липса на единият обвиняем – Румен Башев, на който не беше наложена глоба, не беше сменена мярката за неотколнение в по-тежка, въпреки, че не представи болничен лист.
Най-интересното е че при толкова свидетелски показания и разпознавания на живо, Ангел Караньотов -синът на Аня Пенчева не е привлечен като подбудител и поръчител на това тежко престъпление срещу мен.”– Георги Златанов Ибишев
Ние като медия се поразровихме в архивите за сочените като извършители на побоя лица.
Кой са посочените от Георги Ибришев като биячи на него и семейството му ?
Соченият от г-н Ибришев като поръчител – Ангел Караньотов е син на Аня Пенчева.
Участва в шоу програми, където е гост, но основното му занимание са дрифт състезанията. Точно на такава писта е станал жестокият побой над г-н Ибришев, над жени и деца!
Drift - с Ива Русинова и Ангел Караньотов
Можете да гледате във видеото!
Едно поне за нас е сигурното, че едва ли някой щеше да чуе за него и той едва ли щеше да стъпи в телевизионно студио като гост, ако не беше майка му Аня Пенчева.
Коя е Аня Пенчева?
Ако питате, значи никога не сте гледали телевизия!
Има 2 брака – първият е със Сашо Диков (от него има дъщеря Петя Дикова), а вторият – с Ивайло Караньотов (от него има син Ангел Караньотов – героят в нашето разследване).
През 2008 г. участва в българското шоу „Dancing Stars“, а на 16 март2009 г. влиза във ВИП къщата на „Биг Брадър (Big Brother)“ като участник в третия сезон на „Vip Brother“.
Нейната дъщеря Петя Дикова и сетра на Ангел Караньотов е редактор в БТВ новините ! Тя е един от водещите на неделното издание на предаването „Тази събота и неделя“, журналист в редакцията на bTV Новините. Дъщеря е на актрисата Аня Пенчева и журналиста Сашо Диков. През 2011 г. се присъединява към редакцията с най-голямо доверие в България, а през 2013-а става автор и водещ на първото лайфстайл шоу.
Другата дъщеря на Аня Пенчева е Карина Караньотова, дългогодишен журналист на БНТ 1, но в мрежата се намират и материали, в които бива обвинена в манипулация в полза на властта!
Карина Караньотова от БНТ след лъжите ѝ в ефир за протест на граждани срещу идеите на “Спаси София”
Можете да гледате във видеото!
Нападателите, посочени от г-н Ибришев като извършители на побоя са също не по-малко интересни лица.
Безспорно най-интересният персонаж в пейзажа, който описа г-н Ибришев е Румен Башев!
Той е главно действащо лице, когато беше отвлечен либийски танкер на бургаското пристанище! В деня на мутренската пиратска акция, до танкера пристигнали не един, а два катера, от които се качили около 30 души, сред които униформени служители на “Гранична полиция”, въоръжени гардове от “Башев Секюрити Тийм” , служители от “Морска администрация” и цивилни лица, представили се за новите собственици на кораба. Те забранили на капитана да се свърже със собственика на танкера и заглушили комуникациите на кораба със специална апаратура.
Според изложението на капитана става дума за фирмата “Башев Секюрити Тийм”. Официално тя се води на името на Мартин Колев и Стефан Войнов, но е известно, че се контролира от Румен Башев, който е криминално проявен и няма право да е в управата на охранителна фирма.
Ето какво се казва в официалното становище на либийската държавна компания GNMTC (General National Maritime Transport Company of Libya):
21.12.2018 /петък/ “Въоръжени мъже (някои от които претендираха, че са от българската гранична полиция) се качиха на MT BADR – кораб от флота на Националната Морска Транспортна Компания на Либия. Капитанът и екипажът на кораба са били принудени да слязат веднага от борда. Никаква правна документация, съдебно разпореждане или заповед не са били предоставени, за да се оправдаят или да се подкрепят тези действия – на екипажа е било просто наредено да напусне кораба под прицел и под заплаха от насилие. Комуникациите на кораба и АИС /Автоматичната индентификационна система/ веднага след това са спрени, което означава, че нито собствениците на кораба, нито който и да е с легитимна власт в момента не може да се свърже или да проследят местонахождението на кораба.
Това е не само престъпление, но и явно нарушение на всички международни закони. Освен това е в пряк разрез с постановление на българския Върховен съд, който постанови освобождаването на плавателния съд през януари 2018 г. Тази заповед беше игнорирана от пристанищните власти на Бургас, което означава, че корабът от този момент нататък (близо 1 година, б.р.), е неправилно задържан. Ние, законните и юридически собственици на МТ Бадр оставаме в постоянен контакт с всички съответни органи и морски организации – както в България, така и в международен план – търсейки незабавно спиране на тази корупционна и престъпна дейност. Издаден в Триполи събота 22 декември Национална Морска Транспортна Компания (GNMTC)”
Преди четири години охранители на Ивайло Борисов -Ториното, сред които и Румен Башев, пребиха семейство на Околовръстното. Случай, който придоби изклюителна популярност и предизвика остри обществени реакции срещу насилниците на пътя. Ториното е известен и като доверен човек на Златко Баретата. Фирмата няма сайт, а на телефона за връзка посочен в страницата й във Facebook отговаря съвсем друго лице, което няма нищо общо с нея.
Другия – Мартин Марков е сочен като шофьор на Ивайло Борисов-Ториното.
Шофьорът на ториното – мартин марков
През 2018 година медиите писаха, че шофьорът на Ивайло Борисов-Ториното – Мартин Марков, който е упрекнат в съучастничество към отвличането на сина на предприемача Тони Златков – Адриан, е прочут в незаконния свят като Марто Ключаря, написа в. ” Телеграф “. Освен че е приключил духовната семинария в София, той се е квалифицирал и като занаятчия ключар. Жителите на Горубляне описват, че аверът на Ториното бил непостижим по ключалките на коли.
Можел да отключи какъвто автомобил пожелае даже за по-малко от 60 секунди. От профила му в обществената мрежа излиза наяве, че е познавач на марковите напитки, използва основно водка и уиски, пуши пури и обича да чете Библията.
Из жилището му на всички места има икони. Негови близки настояват, че е обичал да върви на черква и да се моли, когато не е зает с работата си за Ториното.
Мартин отговарял за законния бизнес, направлявал депото за боклуци ” Искър ” в квартал ” Димитър Миленков “, където камионите на Ториното изнасяли инертни материали от огромни строителни обекти в столицата. (Източник: blitz.bg)
В момента се води дело, което се шиканира, вероятно умишлено от държавното обвинение, а на подсъдимата скамейка даже не е соченият за подбудител и поръчител, присъствалият на побоя – Ангел Караньотов – сина на Аня Пенчева.
Ние от ЮСТИЦИЯ ще следим с интерес делото и ще ви информираме за неговия развой и винвониците да бъде мачкан този случай!
Редакцията на “ЮСТИЦИЯ” се извинява за евентуално допуснати неточности. Засегнатите лица имат право на отговор.
Ангел Караньотов – сина на Аня Пенчева. Ангел Караньотов – сина на Аня Пенчева. Ангел Караньотов – сина на Аня Пенчева. Ангел Караньотов – сина на Аня Пенчева. Ангел Караньотов – сина на Аня Пенчева. Ангел Караньотов – сина на Аня Пенчева.
Съгласно методическите указания на ЦИК разходите на членовете на секционните избирателни комисии са за сметка на партиите и коалициите.
“ОТИДЕ КИРО НА КИРИЯ” ИЛИ – НА ОПАШКА ЗА СЪВЕТ В ЦИК?
Съгласно методическите указания на ЦИК по прилагане на Изборния кодекс за секционните избирателни комисии извън страната за изборите за народни представители на 2 АПРИЛ 2023 Г. ПРИ ГЛАСУВАНЕТО, приети с Решение № 1810-НС ОТ 22 МАРТ 2023 г. на ЦИК, разходите / с изключение на възнагражденията/ по заплащане на включените в секционните избирателни комисии членове – български граждан, предложени от партии и коалиции от България, които пътуват за Република Турция, са за сметка на съответните партии и коалиции.
Организаторите на пътуването им обаче обясняват, че “пътните, дневните и квартирните в добрата ни съседка са за сметка на всеки пътуващ лично, защото от “партиите били решили, че парите, които ЦИК плаща били много и по този начин, неплащайки партиите икономисват средства за рекламните си кампании?!
Оказва се, че и в заплащането на ангажираните за изборите има двоен стандарт. Длъжни ли са по този повод представителите на партиите да стават спонсори на тези, която ги изпращат.
Хората вече пътуват без командировачни заповеди, без пътни, без дневни и без квартирни!
Ще си плаща всеки сам ?! Редно ли е ?
По този случай поискахме мнение и коментар на експерта Стефан Чолаков, който е специалист по разкриване на далавери !
който ни разкрива крупна далавера и присвояване на общински пари в общинския паркинг до Трета поликлиника – Паркинг „Гурко“ от водещ кандидат за депутат от Бургас на днешните избори.
Новият паркинг се стопанисва от общинско предприятие Транспорт, а преди от общинско предприятие “Спортни имоти, паркинги и гаражи”.
“Служители от общинска администрация и общинска фирма отговаряща за паркинги и гаражи ( общинско предприятие Транспорт ) за няколко месеца са присвоили огромна сума пари ,като един от тях е служител в администрацията на фирмата и само той има достъп до програмата и може да добавя и премахва автомобилни акаунти за абонамент. След като е разкрит от служители на паркинг “Гурко” започва да преписва вина на други служители от общинско предприятие Транспорт и да прикрива следите си като мести автомобилите в различни акаунти на други хора, ден след ден , а на някои от тях е върнал суми и е изтрил информацията от информационната система на общинско предприятие Транспорт. Но схемата му продължава по същият начин с преместване и добавяне в акаунти след като е сезиран настоящият директор мерки не са взети поради това, че въпросният служител се ползва с протекции от старият директор на общинско предприятие Транспорт ( кандидат за депутат в ПП ГЕРБ) като своеволията продължават и служителите от паркинг “Гурко” са преместени по нареждане на депутата на друг обект вече втори месец за да не се развали схемата и да не се вижда какви ги върши служителя в общинско предприятие Транспорт с достъп до програмата и за да може да прикрие следите си за предстоящи проверки.” – гласи сигналът до ЮСТИЦИЯ.
Паркинг “гурко” в бургас
После той допълва:
“Писах на множество бургаски медии и журналисти. Всички от тях ми отговориха:
– Даже да го публикувам, ще го свалят, защото медията ни работи с общината. Няма да намериш никой, който да публикува такова нещо.”
Един от тях ме насочи към вас като каза :
– Пишете на Петър Низамов, само той ще разреши да се публикува в ЮСТИЦИЯ.”
Стефан Петров от ИСКРА.БГ лежал в затвора за опит за убийство на трима с нож осъден на четири години
“Общественикът” Стефан Петров – Машината , “журналист” на ИСКРА.БГ , е лежал ЧЕТИРИ години в затвора за опит за убийство на трима с нож. До интересна доказaна информация достигна нашата разследваща медия ЮСТИЦИЯ, която гласи, че редактора на сайта ИСКРА.БГ (iskra.bg) Стефан Петров е направил опит да убие трима младежи във Варна, за което е […]
Прочетете повече
iustitia.bg
Ние не знаем за кой точно се говори в този сигнал и дали той е верен, но от наши източници разбрахме, че в момента именно в този паркинг “Гурко” се правят кардинални размествания на кадри, работили там над 10 години. От информацията, която ни е подадена, вероятно в него се говори за кандидата от листата на ГЕРБ-СДС в Бургас под номер 4 – Андрей Рунчев, който през през 2013 г. става управител на общинското предприятие „Транспорт“ към администрацията. През май 2022 г. е избран за общински председател на ГЕРБ в Бургас. После става депутата и напуска поста в общинско предприятие Транспорт. През 2009 г. става член на ГЕРБ и част от екипа на Димитър Николов в община Бургас.
Направихме опит да се свържем с телефона на Андрей Рунчев, но неуспешно.
Даваме право на отговор на Андрей Рунчев, който вероятно е визиран в сигнала!
Андрей рунчев
През 2022г. доскорошният ръководител на общинско предприятие Транспорт Андрей Рунчев бе избран за народен представител от листата на ГЕРБ-СДС от Бургас.
Мястото на Андрей Рунчев зае Пламен Димитров, който бе ръководител на отдел „Синя зона” към общинско предприятие Транспорт и бе един от най-доверените хора на Андрей Рунчев. Пламен Димитров стана част от общинско предприятие Транспорт преди около 10 години, когато започна от най-ниските длъжности там и често заместваше Андрей Рунчев, докато беше в тогавашната му предизборна кампания.
В крайна сметка окончателното решение кой оглавява общинско предприятие Транспорт бе на кмета Димитър Николов.
Припомняме, че за да бъде изграден Паркинг „Гурко“ през 2009 година, кметът Димитър Николов постигна съгласие с ръководството на МБАЛ – Бургас по въпроса за бъдещето на терена зад Трета поликлиника. Дотогава там имаше множество амортизирани и полусрутени сгради, повечето собственост на болницата. Парцелът се намира на атрактивно място, в центъра на града.
В бюджета на община Бургас за 2010 година ще бяха заложени средства за изграждането на обществен паркинг на това място. Той е комбиниран с парково пространство.
На този обществен паркинг, разположен върху близо 30 декара площ има и втори вход откъм ул. “Гурко”.
Паркингът се стопанисваше от общинско предприятие “Спортни имоти, паркинги и гаражи”, а сега от общинското предприятие „Транспорт“ .
Стефан Петров - Машината от ИСКРА.БГ лежал в затвора за опит за убийство на трима с нож осъден на четири години
“Общественикът” Стефан Петров – Машината , “журналист” на ИСКРА.БГ , е лежал ЧЕТИРИ години в затвора за опит за убийство на трима с нож.
До интересна доказaна информация достигна нашата разследваща медия ЮСТИЦИЯ, която гласи, че редактора на сайта ИСКРА.БГ (iskra.bg) Стефан Петров е направил опит да убие трима младежи във Варна, за което е бил осъден на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЗАТВОР, които е изтърпял в затвора във Варна и ТВО “Житарово”.
Стефан петров – машината от искра. Бг лежал в затвора за опит за убийство на трима с нож осъден на четири години
Тази информация беше скрита за нашето общество в Бургас до този момент, когато нашата медия я изнася. Стефан ПЕТРОВ – Машината според сводките на Варненските съдилища е нападнал 3 момчета заради скарване. Стефан Петров е извадил нож и намушкал тримата младежи в областта над кръста и причинил тежки телесни повреди. Младежите били спасени във Варненската болница. Според информацията, след намушкването от страна на Стефан Петров – Машината при животоспасяващите операции са извадени жизнено-важни органи на младежите, които и днес сигурно живеят като инвалиди втори живот.
Най-големият парадокс е, че през 2017 година, Стефан Петров е бил номиниран за личност на годината на Бургас от жълтия сайт ФЛАГМАН, където главен редактор е Керанка или Катя Касабова, съпругата на дясната ръка на Валери Симеонов – Валентин Касабов. Припомняме, че тогава НФСБ на Валери Симеонов и СЕК на Георги Манев бяха коалиционни партньори и част от управляващата коалиция начело с ГЕРБ, която беше свелена след близо 200 дни на национални протести. Може би заради това ФЛАГМАН.БГ скри тази информация за вас – гражданите на Бургас и агитираше да се гласува за един осъден от българския съд касапин като Стефан Петров – Машината .
Константин бачийски от сек и кирил петков
За Валери Симеонов и жълтия сайт ФЛАГМАН, който номинира Стефан Петров – Машината за личност на Бургас за 2017 година сме изписали тонове мастило например в статиите долу:
Информацията лесно може да бъде проверена при една обикновена съдебна справка на Стефан Петров.
В следващите седмици нашата медия ще изнесе интервю с пострадалите младежи от ножа на Стефан Петров – Машината.
Кой е Стефан Петров – Машината?
Стефан Петров – Машината е заместник-председател на „Организация за закрила на българските граждани“ ( ОЗБГ ), за която в Бургас има упорита мълва, че е младежката организация на НФСБ, а след отпаднето на Валери Симеонов от политиката, се наследява от неговия коалиционен партьор – Георги МАНЕВ.
Георги Манев или Жоро Манев, както е известен в Бургас, спряган като шеф на ИСКРА.Бг и Стефан Петров – Машината, е уж бивш председател партия “Средна европейска класа” ( СЕК ). Според нашата информация, той само формално е преотстъпил мястото си на Константин Бачийски, а всъщност все още дърпа конците в нея.
Понастоящем Стефан Петров е репортер в ИСКРА.БГ, но дали обществото може да бъде правилно и обективно информирано от хора затънали в проблеми с морала и закона? От хора като Стефан Петров, опитали да убият трима младежи с нож и осъдени заради това.
Сайтът ИСКРА.БГ , където Стефан Петров – Машината се изживява като журналист, се появи покрай партия “Средна европейска класа” ( СЕК ) и вероятно обслужва интересите на Жоро Манев, който е най-вероятният скрит собственик на тази т. нар. “медия”.
Но защо една медия не проверява моралните устои на своите журналисти? Този въпрос задаваме на вас, нашите читатели…
Може ли един осъден убиец като Стефан Петров – Машината да говори за морал след като е опитал да почерни три майки на млади момчета?
Партньорите на Кирил Петков в тези избори Жоро Манев подкрепя Валери Симеонов
Можете да гледате във видеото!
Кой е Георги Манев?
Бенчо Бенчев, който беше задържан заедно с Митьо Очите в Турция и обвинен , че го е укривал от правосъдието, имал общ бизнес и съдружие във фирма заедно с Георги Манев – коалиционен партньор на Обединените патриоти като лидер на Политическа партия „Средна Европейска Класа” и най-вероятен шеф на Стефан Петров – Машината.
Бенчо бенчев и жоро манев са съдружници.
Знаете ли също, че фирмата на Бенчо Бенчев е взела близо 350 хиляди субсидия по ПРСР? Мярка – M121 Бенефициент: БЕНМАР – БЕНЧО БЕНЧЕВ ЕТ ЕИК : 812033934 Проект: Закупуване на специализирана селскостопанска техника и прикачен инвентар
Хамелеоните на прехода – така се наричаше рубриката на вестник разследващата медия „Под лупа”, която разкри през колко партийни структури са преминали някои от сегашните бургаски „патриоти”, преди да се сдобият с властта и парите, с които разполагат сега. Разследването ни показва, че във всеки общински съвет след 1989 година има по няколко играчи, скачащи от партия в партия така, че винаги да останат на власт. Безспорно най-яркият пример за симбиоза между противоречиви възгледи е Георги Манев и неговия вероятен подчинен – Стефан Петров – Машината. Той харесва всяка партия, стига да има изгода от нея.
Предизборен плакат на георги манев
„Жабата се превръща в принц“
Същото се случва и с Георги Манев, който от обикновен шивач и обущар, завършил Морското училище в града и работещ с иглата от сутрин до вечер в забутана стаичка в панелен блок, само за един мандат се превръща в милионер. Макар че злите езици твърдят, че занаятчията още виси с наема на работилничката си в един от бургаските квартали, Манев отдавна е забравил това. Сега той яде и пие с властимащите на деня, които кани и в своите обширни ловни полета край Грудово (сега Средец). За веселбите на неслучайните ловци в този край се носят не една и две легенди. В мълвата са замесени и стрелби в уж забранено за лов време, и микробуси с кръшни труженички на любовта, карани специално в тъмни доби да развличат подпийналите след успешния лов мъжаги. Но разбира се – това са само слухове, които вероятно нямат нищо общо с истината… С истината има нещо общо друго – че фирмата на Манев „Авентура тийм” стана стопанин на едно от ловните полета в община Средец – „Осман баир”. Стопанствата бяха раздадени от миналата власт малко преди да отстъпи мястото си на ГЕРБ. Същата фирма – „Авентура тийм”, получи от предишния областен управител и имот на пъпа на Бургас. Ей така, както си седеше плътно до „Атака”, Манев не пропусна да се облажи и от БСП.
Благодетел на средната класа, меценат на конкурси за красота и млади дарования (защо ли винаги от женски пол?), крупен бизнесмен, собственик на огромни билдинги и скъпи коли – това е Манев само за няколко години насам. Богатство, което бизнесмени по света трупат за цял живот, за незавършилия висше образование общински съветник е въпрос само на един мандат.
Съдружията на Манев
Освен ловните приятелства с властимащи от деня, където явно се трупат познанства и се бистрят далавери, огромен принос за забогатяването на Манев имат и съдружията му. Като изключим това с Димчо Грудев (сега от „Атака“, после от ГЕРБ), благодарение на когото Манев успя да се докопа до общинския съвет в Бургас през мандат 2003-2007, оттам-нататък съдружниците му са меко казано странни. Името на Георги Манев е забъркано в десетки фирми и сдружения. В едни от тях присъстват БСП-кадри. В други – ДПС-депутати. В трети – настоящи общински съветници от „Атака”. В четвърти – имена от небезизвестното полицейско минало, компрометирани при това със скандали от различно естество. Един от съдружниците на Манев е Калин Димов, бивш шеф на служба „Сигурност” в бургаското МВР. Уволнен веднага след разкриването на контрабадния канал за захар на „Мултигруп” в Бургаското пристанище заради подозрения за прикриването на канала – крупна местна афера от 1998-ма година.
Жоро манев не е случаен човек…
Същият Калин Димов лъсна в кандидатдепутатската листа на „Ред, законност, справедливост”, когато Манев направи пътека до Яне Янев и се представи като човека му в Бургас. Същият Димов впрочем стои в основата на фирма, купила имот от общинската агенция по приватизация навремето – когато неин шеф бе Георги Манев. Става дума за бивши гаражи – магазини в жк „Изгрев”, срещу бл.71. Площта им е 495,57 кв. м. Продадени са за 79 000 лв. Или – около 150 лв. на квадратен метър, или около 75 евро. В същото време има бум при търсенето на имоти, цените им растат с всеки изминал ден и ако не 810 евро за квадратен метър в района, магазините се търгуват поне за 500 евро. Купувачът е„Камон Турс” ЕООД. Капиталът й е еднолична собственост на Веселин Димитров Стефанов. Дотук нищо особено. Въпросната „Камон Турс” ЕООД обаче участва с 50% като собственик в друго юридическо лице – „Интерстрой инвест”. Другите 50% държат Георги Василев Манев и бившият полицейски началник Калин Димов.
Манев и изборите
Жоро манев и валери симеонов
След влизането в общинския съвет през 2003-та Манев не пропуска участие в избори. Ей така, за спортна злоба, защото резултатите му са меко казано… нулеви.
„Човек трябва да е направил нещо за себе си, за да направи и за другите”, ключова фраза по време на предизборната кампания за парламентарните избори 2005 звучи съвсем резонно.
Няма как – от 2003 г. до 2005 г. Манев е направил много за себе си. Но явно не достатъчно, за да дава още заявки за властта. На изборите през 2005 той атакува парламента с коалиция „Достойна България”. В депутатската листа е втори, водена е от съдружника му Бенчо Бенчев.
„При нас има можещи хора, които се ползват с доверието на бургазлии- допълни още Манев ”. Това са част от вестникарските публикации от обещанията на коалицията, публикувани след откриването на кампанията й на 18.10.2005. В цялата страна „Коалиция „Достойна България” успява да вземе едва 0,23% от всички действителни гласове или 8420 като абсолютна цифра. В Бургас няма и един процент. Или 1228 гласа за „можещите”, които се ползват с „доверието на бургазлии”.
Идват следващите избори – 2007-ма. Тогава Манев атакува общинския съвет с партията си „Средна европейска класа” и успява да влезе, плътно прикрепен към ГЕРБ. На същите местни избори Манев е разследван за заплахи, отправени към кандидат-кметица на „Атака” в минно селище „Черно море”. За това свидетелства прокурорска преписка, стартирала след жалба на жената. Тя се оплакала, че мъже от два луксозни немски автомобила са я заплашвали пред свидетели в кафе „Мариета” в селището. Заканите били свързани с изборите, като прозвучали и думите: „Ще те убия”. При проверката една от колите – „Мерцедес”, се оказала регистрирана на името на Георги Василев Манев, лидер на „Средна европейска класа”, тогава кандидат за общински съветник втори мандат, показала засечка в данните на КАТ. Собственикът на другия автомобил също бил разкрит както по номерата на колата, така и по снимки, показани на кандидат-кметицата в полицията. Привикан в прокуратурата да даде обяснения обаче Манев отрича колата му въобще да се е вясвала в минно селище „Черно море”. Твърди, че „Мерцедесът” не е излизал от гаража му. Собственикът на другия луксозен автомобил пък казва, че е бил представител на партия „ГЕРБ” искал да „поговори” с кандидат-кметицата, тъй като осъществявала агитация в изборния ден, но въобще не я е заплашвал. „Недоумявам как така всички свидетели посочват едно и също като информация за автомобилите, за лицата, а всъщност това остава без значение за разследвания орган. Недоумявам как така показанията на собствениците на двете коли имат по-голяма правна тежест пред показанията на 4 човека? Как г-н Манев ще докаже пред Вас, че не е давал на другиго колата си? Откъде ще му знаем ние колата, та ще я посочим и опишем толкова точно?”, посочва обаче потърпевшата пред жалбата в Окръжна прокуратура. Странно, но „Атака” и нейните кандидат-съветници, дето борят „мафията” мълчат за този инцидент… Вероятно от добри чувства към Манев?
На изборите т.г. бившият обущар отново е на линия. И отново прикрепен към друга партия – РЗС на Яне Янев. От която, впрочем, вече се е откачил, съдейки по последните изявления на Яне Янев в Бургас, който представи тук нов човек, съвършено различен от Манев.
Манев и петролопроловодът „Бургас – Александруполис“
По един болезнен за бургазлии въпрос – този с петролопровода „Бургас – Александруполис”, Манев заема съвършено противоположни позиции в различен период от време. Той първо е „за” петролопровода, па след туй е „против” него. Като близък съратник на кмета Йоан Костадинов миналия мандат Георги Манев е избран в комисията по въпроса с петролопровода „Бургас-Александруполис“, която да убеди бургазлии, че такъв не е нужен. След като съветът реши да се проведе референдум по въпроса, по инициатива на Манев прегласува и отмени това свое решение. Против референдума бе кметът, администрацията и неговата група в съвета, както и поддръжникът им Манев. ”Решението ни за референдума е незаконосъобразно, тъй като „местен референдум се провежда само по въпроси от местно значение, които са от компетентността на органите на местно самоуправление и за които това изрично е предвидено в закона“, заяви тогава Манев. Което не му попречи да се обърне на 180 градуса и бъде „за” същия този референдум, но вече като съратник на „Атака” в сегашния общински съвет. И отново да участва в комисия, този път за да убеди бургазлии, че такъв е нужен.
Групата на Манев сега е плътно прилепена до тази на „Атака”. Заедно с „Атака” и Валери Симеонов Манев поведе битката срещу въображаемата джамия. Заедно с „Атака” прокара и се обяви „за” референдума, на който Бургас просто не излезе да гласува.
Манев и “убийството” на дребния бизнес в Бургас
Ако не на друг, то на Манев се дължи “убийството” на голяма част от дребния бизнес в Бургас. При това планирано, заявено и осъществено преднамерено. На въпроса „С какъв облик трябва да влезе Бургас в Европа?”, зададен му в интервю във вестник „Стандарт” на 4 декември 2006 година, Манев отговаря тъй: „Най-малкото нещо, което трябва да направим, е да почистим града си от всевъзможни бараки, павилиони и временни постройки, съществуващи по отменения вече чл. 120, които, особено в централна градска част, загрозяват цялостния облик на Бургас… На мястото на тези закърпени бараки да изградят приветливи заведения, съобразно европейските норми за качество…” И тези заведения вече са изградени. Впрочем голяма част са собственост на самия Манев, който ги отдава под наем. Павилионите пък са пратени в небитието, а десетки семейства бяха принудени отново да започват от нулата, за да могат да изхранват децата си.
Стипендии Фулбрайт за Софийски районен съд от посолството на САЩ и Америка за България - ДОКАЗАТЕЛСТВА 1
Голяма част от съдиите в България получават финансиране от подкрепяната от посолството на САЩ програма Фулбрайт, която пък е в алианс с фондация Америка за България. След като нашата медия разкри, че една огромна част от съдиите в Софийски районен съд получават стипендии по програма Фулбрайт, се оказва, че това не е всичко… Каква е […]
Прочетете повече
iustitia.bg
Затова едва ли са случайни лозунгите: „Манев = 2000 евро”.
Съвсем скоро съветникът вероятно ще забогатее за пореден път. Той щеше да строи хотел на пъпа на Бургас – точно срещу Пантеона. Е, дали хотел или 20 и повече етажи луксозна сграда, кой да ти каже ?
Теренът е бивш общински, получен от замянка по времето на предишния мандат на кмета Костадинов. Едно не можем да не му признаем на Манев – няма друг, който така умело като него да използва всички партии за личните си нужди. Само едно си няма Манев – своя медия, за което открай време мечтае. Но пък се ползва с доверието на местната телевизия СКАТ и партийния орган на Валери Симеонов. Или Валери не знае и не вижда всичко това? Вижда и знае. Но пък Манев гласува „за” неговите оптични кабели и общинския терен под телевизията, който Валери купи. Гарван гарвану око не вади. Иначе казано, някой от приближените му казват, че въпреки всичко той не е лош човек и понякога им е помагал с каквото може.
Редакцията на “ЮСТИЦИЯ” се извинява за евентуално допуснати неточности. Засегнатите лица имат право на отговор.
Стефан Петров – Машината , Стефан Петров – Машината , Стефан Петров – Машината , Стефан Петров – Машината , Стефан Петров – Машината
Стефан Чолаков - Топ хакер измамил банковата система е председател на секция в Турция
С ужас нашата разследваща медия ЮСТИЦИЯ установи, че Стефан Чолаков – човекът, който през 1997 г. успява да открадне от клон в Дупница 181 млн. лева без да влезе в банката е заместник-председател на секция за изборите в Турция.
Централна Избирателна Комисия с РЕШЕНИЕ № 1461-НС София, 22 септември 2022 г. СТЕФАН ЧОЛАКОВ е назначен като ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ на СЕКЦИОННА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ (СИК) № 325300661, Турция, Истанбул, общ. Султангази, Угур Мумджу махале.
Освен него във въпросните решения е пълно с лица, назначавани на различни длъжности в СЕКЦИОННИТЕ ИЗБИРАТЕЛНИ КОМИСИИ в Турция с фамилията “Чолаков”/”Чолакова”, което предизвика нашия журналистически интерес за да установим, че част от тях са негови роднини.
Съставите на секционните избирателни комисии зад граница за изборите на втори април вече са попълнени. Това обяви сайта на Централната избирателна комисия.
Междувременно ЦИК прие и множество замени на членове на СИК по желание на 7-те формации от 48-то Народно събрание.
Най-масово членове се заменят в секциите в Турция, Обединеното кралство, Испания и Германия. Това са държавите с най-много секции в чужбина, в които тази неделя ще се гласува на предсрочния парламентарен вот.
Кой е Стефан Чолаков?
Стефан Чолаков е обявен от списание “Тайм” за най-младият банков обирджия. Който при това обира банката, без да влезе в нея. В класацията влиза през 1997 г., когато успява да открадне от клон в Дупница 181 млн. лева, но този размер на сумата е отпреди деноминацията на българския лев. Парите, които в крайна сметка съучастниците му изнесли, тежали почти един тон. Интересното е, че дори съучастниците в обира не знаят, че правят обир. По онова време Стефан Чолаков е на 20 години и измисля доста хитроумен начин да източи банка на базата само на това, че самите банки тогава нямат добра система за сигурност.
Оттук изниква въпросът кой финансира това начинание, защото според официалната информация до момента няма яснота кой поема средствата за командировките на членовете на СИК в чужбина, които са представители на съответните партии и
трябва ли партиите да командироват своите хора или те сами ще си плащат?!
Трябва ли изобщо да има командировачни заповеди и ако членовете на СИК сами плащат пътя и квартирните? Не стават ли те по този начин спонсори на своите партии?! И най-важното – редно ли е това?
Но да се върнем на Стефан Чолаков и неговото “геройство” през 1997 година…
Системен бъг за 181 млн. или как се обира банка от пейката отсреща
На 30 май 1997-ма година в петък от трезора на банка са взети 181 милиона лева. Стефан Чолаков разказа пред медиите как преди почти 26 години успява да извърши хитрия обир без оръжие и без да влиза в сградата на банката.
Стефан Чолаков се е възползвал от пропуска в сигурността на финансовите институции, за да ограби банка без това да е обир, само седейки на пейка в градинката пред офиса й.
Участниците в удара нито са се познавали, нито са знаели какво правят, единственият, който е бил наясно какво се случва е Стефан Чолаков.
Хитър банков обир и по-сигурни ли са банките сега
Можете да гледате във видеото!
Миролюба Бенатова представя - Най - младият банков обирджия в света е българин (07.06.2015)
Можете да гледате във видеото!
През 1997 г. Стефан Чолаков отмъква 181 млн. лева от банка – без оръжие и без дори да влиза в сградата. Чолаков разказва, че в случая дори не може да се използва думата “обир”, защото според него тогава парите са били безстопанствени. Идеята за удара има своята предистория. Работейки често с банките, Стефан Чолаков вижда пропуски в организацията им.
“И когато комбинирах няколко от пропуските в главата си, ми се стори, че може да бъдат взети абсолютно без никакви затруднения пари, колкото човек си реши. Всъщност така дойдоха познанията как могат да бъдат взети.”
“А идеята изобщо да се възползваме от тия познания беше един случай, в който мой братовчед ми поиска пари назаем и аз му казах: “Защо искаш от мен, след като в банките има колкото искаш? Там отиваш и просто си ги взимаш.” Той каза “Ок – ако ми кажеш как да го направим, ще го направим.” И така се роди идеята ние да вземем пари от банката – всъщност да отидем и да си изтеглим, колкото ни трябват.”
Тогава той е на 21 години, което го прави най-младият банков мошеник в света, както го определя Times в своя класация. А самата подготовка за взимането на парите отнела повече от 6 месеца, спомня си Стефан Чолаков.
Убиецът Пламен Русев се отказа от жалбата срещу ареста си като видя нашата медия в съда
Днешната мярка за неотклонение в Бургаския окръжен съд мина куриозно! След като видяха нашата медия в съдебната зала, защитниците на Пламен Русев – убиецът от Новата поща, оттеглиха жалбата си за отмяна на постоянния му арест! Кой е Пламен Русев и как Пламен Русев уби момчето на Новата поща: Нима си мислят, че ще ги […]
Прочетете повече
iustitia.bg
“Трябваше да регистрираме фирма, тя да има достатъчно сериозни обороти, за да стане VIP клиент на банката. Всичко това е свързано с много сериозни средства, много сериозни пари. Такъв удар не може да мине без сериозна подготовка, която на всичкото отгоре е и много скъпа. Аз инвестирах в това нещо и за 6 месеца фирмата стана VIP клиент. В един момент реших, че фирмата вече е направила име в банката. Mомчето, което беше управител, вече беше познат на хората във VIP салона, като човек, който почти през ден ходи, нарежда някакви пари, тегли големи суми. В един момент реших, че трябва да избера дата за взимане на парите.”
Датата също не е случайна – петък и края на месеца.
“Идеята е, че в ония години банка обслужваше пенсиите на хората, тъй като имаше много клонове. Предполагаше се, че точно тогава ще има достатъчно пари в трезора на банката, които са преведени за пенсиите. Освен това беше петък, за да може липсата на парите да се види най-рано в понеделник. А и е краят на седмицата – хората вече искат да ходят да почиват, вниманието у служителите е притъпено.”
“Избрах датата 30 или 31 май 1997 г. и изпратих два екипа от хора. Единият трябваше да заяви, че ще внесе пари, а другият – да отиде и да попита дали има пари по сметката и да ги изтегли. Интересното в случая е, че юридически няма престъпление нито в единия акт, нито в другия. Всъщност престъплението е само и единствено в моята глава. Никой от хората, които отиват в банката, не прави престъпление.“
Как протича самата акция на Стефан Чолаков?
“Изпратих една моя приятелка, едно момиче, което трябваше да заяви, че ще внесе пари, а реално да не ги внесе. Това по всички закони не е престъпление – на всеки може да му се случи да отиде, да започне някаква банкова операция и да не я довърши по много причини. Работа на служителите е да сторнират операцията. Това нещо обаче не се правеше тогава. Демек момичето, което заявява, че ще внесе пари и не ги внася реално, не прави престъпление.”
“Другият екип, който изпратих, беше на момчето, което трябваше да изтегли парите. Той знаеше, че това са пари на комунистите, които те отново внасят и вкарват в икономиката в България. Отива в банката, посрещат го във VIP салона, той пита “Може ли да проверите дали имам достатъчно пари в сметката, искам да изтегля”. Банковият служител проверява, отговаря му, че има пари, попълва му нареждане на разписка. Интересното е, че нито един от документите, с които е направено това взимане на пари, не е написан от хората, които ги взимат. Всички документи са написани от служителите на банката, включително и документът за внасянето на парите.”
Сумата е голяма и предполага няколко нива на разрешение за получаване на парите.
“Всички проверяват, казват му, че може да си вземе парите. Натоварват 980 кг. пари, помня, че предложиха и охрана – бронирани коли от банката. На мен ми се обадиха по телефона, а всъщност аз бях на около 50-60 метра без никой да знае и наблюдавах всичко от градинката срещу банката. Но ми се обадиха по телефона, аз им казах да откажат и да намерят други коли, с които да прекарат парите. Човекът, който координираше нещата на място, отива, взима три таксита, избира три комбита, свалят задните седалки, напълват парите в колите, завиват ги с едни одеяла и така за няколко часа всъщност изнесохме близо 1 тон пари от банката.”
Двете групи не са знаели какво правят и дори не са се познавали.
“Момчето, което тегли парите, знаеше, че това са пари на комунистите, а момичето, което трябваше да ги внесе, знаеше, че ми прави услуга, тъй като аз не мога да отида сам до банката и да свърша работата. Тя трябваше да отиде и да внесе парите. Без да знае, че след това някой ще ги изтегли или че ще отидат по някоя сметка, защото реално тя не ги внася – отива, заявява, че ще ги внесе, в средата на операцията ние и казваме: “Няма да продължаваме, дай да си ходим.” и си тръгва. Така беше измислено, че тя дори да не заподозре какво се случва.”
“Реално всеки от нас е ходил да си внася пари и знае, че ако само си напише вносна бележка без да внесе пари – това не са внесени пари. Тогава обаче имаше много сериозен пропуск в банката – пропускът беше, че сметката се заверява още при подаването на вносната бележка, а не при фактическото внасяне на парите. Оттам нататък служителката, която заверява бележката, вкарва в заблуждение всички служители по-нататък. Тези пари ги има по документи, има ги и по компютър, но физически ги няма в банката. И това прави самата манипулация “непрестъпление” за всеки, който я е извършил. Затова и те не получиха присъди. Единствената присъда беше за мен – за организиране на група, която по някакъв начин иска нещо да направи. Но не можаха да ни осъдят за измама, или за престъпление, или за кражбата на парите.”
За обира е задържан главният касиер на банката. Най-логично било тя да е изнесла парите, след като ги има по документи, но фактически ги няма в трезора, обяснява Чолаков. Разследващите обаче стигат до него заради баща му, който се сеща как синът му преди време разиграл няколко схеми, по които да си вземеш пари от банка.
Обажда се в банката и казва: “Най-вероятно тази жена, която сте задържали си няма представа как са се случили нещата. Предполагам, че това е синът ми.” След няколко часа са пристигнали вкъщи, дали са снимки на всички хора, които са влизали в банката. Съответно аз същия ден не бях ходил в банката, защото съм в градинката отсреща. Аз нямам работа в банката.”
Полицията намира братовчед му и момчето, изтеглило парите в обира на Стефан Чолаков.
“Намират ги, разпитват ги и те казват: “Не знаем – ние отидохме, проверихме дали има пари, оказа се, че има пари, и ги изтеглихме”. Те не могат да обяснят какво се е случило. Задържат шофьора ми и брат ми, тъй като аз вече бях в чужбина, бях взел парите, бях ги обърнал в долари и марки и бях тръгнал за Щатите. Бях в Гърция, тогава там се продаваха български вестници – прочитам в един от тях, че по случая с банката са задържали шофьора ми и брат ми, което беше директна индикация, че търсят мен. Обадих се вкъщи, накарах баща ми да ми даде някой от полицаите, които са вкъщи и чакат аз да се обадя. Аз им казах, че тези хора, които са задържани нямат нищо общо. Полицаят и баща ми успяха да ме убедят, че те не са разследващ орган и това, което казвам, трябва да го кажа и на следователите, за да освободят брат ми и шофьора ми. Баща ми каза, че няма смисъл други хора да страдат заради мои действия и ме накара да се върна в България и да се предам.”
След като се предава Стефан Чолаков разказва какво и как се е случило. Никой обаче не може да му повярва, защото няма нито един свидетел, който да го е видял. Затова предалият се, се подлага на детектор на лъжата, за да докаже, че той е престъпникът.
“По инициатива на тогавашния главен прокурор и с мое съдействие направихме конференции по банкова сигурност на територията на Софийския затвор, където аз бях арестант. На конференциите присъстваха много от банкерите в България и им показах и други пропуски в организацията на работа. Не само това, което бях използвал, а и неща, които тепърва някой можеше да използва. Те от своя страна написаха едни декларации в моя защита, че съм помогнал за усъвършенстване на банковата система в България, което пък беше като смекчаващо вината обстоятелство.”
Голяма част от съдиите в България получават финансиране от подкрепяната от посолството на САЩ програма Фулбрайт, която пък е в алианс с фондация Америка за България.
След като нашата медия разкри, че една огромна част от съдиите в Софийски районен съд получават стипендии по програма Фулбрайт, се оказва, че това не е всичко…
Софийският районен съд има специално място в сайта на програма Фулбрайт в България. Даже в сайта на програма Фулбрайт в България са отделили отделна страница СТАЖАНТСКА ПРОГРАМА В СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД по инициатива на Фулбрайтовия стипендиант съдия Евгени Георгиев.
Скандалната съдийка Владислава Ангелова взима стипендия от НПО и раздава решения в негова полза
Скандалната съдийка Владислава Ангелова от Софийски районен съд се оказа, че взима стипендия от НПО и после раздава решения в негова полза. Скандалната съдийка Владислава Ангелова от Софийски районен съд участва в програмата ФУЛБРАЙТ 2022 – 2023 г., финансирана от Държавния департамент на САЩ и явно взима стипендия от нея. Това е поредното чуждо НПО, […]
Прочетете повече
iustitia.bg
В сайта на Софийски районен съд са изброени над 50 съдии, участващи по програма Фулбрайт, която е създадена с цел отпускане на стипендии. Т.е, участниците в нея, или получават стипендии, или са кандидати за стипендия, отпускана по програма Фулбрайт.
Дали това не влияе на “независимото” им вътрешно убеждение? Отговорете си сами!
През 2016 г. във фейсбук страницата на посолството на САЩ в България е обявено, че официално програма Фулбрайт се преименува на Програма „Фулбрайт-Фондация Америка за България”
Доказателствата:
В сайта на посолството на САЩ в България намираме следното съобщение:
“Комисия Фулбрайт България има удоволствието да съобщи, че с одобрението на Съвета за международни стипендии “Джеймс Уилям Фулбрайт” програма “Фулбрайт” официално приема името Програма „Фулбрайт-Фондация Америка за България”. Промяната има за цел да отдаде нужното признание на дългогодишната подкрепа на Фондацията към програма „Фулбрайт” …
Кои са програма Фулбрайт и защо връзката им с посолството на САЩ и фондация Америка за България е толква силна, ще стане ясно по-надолу:
Самият Софийски районен съд организира oфициaлнa цepeмoния на програма Фулбрайт :
“Ha 20 oĸтoмвpи 2022 г. в cгpaдaтa нa Coфийcĸия paйoнeн cъд, бyл. „Цap Бopиc III“ № 54 ce пpoвeдe гoдишнaтa oфициaлнa цepeмoния нa Cтaжaнтcĸa пpoгpaмa „Фyлбpaйт“ ĸъм CPC. Tя бe oтĸpитa oт зaмecтниĸ-пpeдceдaтeля cъдия Mapия Дoнчeвa и cъдия Hиĸoлaй Чaĸъpoв, pъĸoвoдитeл нa Cтaжaнтcĸa пpoгpaмa „Фyлбpaйт“ в CPC. Гости на церемонията бяха cъдия Джeйн Tpиш Mилaзo oт Фeдepaлния oĸpъжeн cъд зa Изтoчeн oĸpъг нa Лyизиaнa, съдия Mopийн Дaфи Лyиc oт Oĸpъжния cъд в Лoc Aнджeлиc, щaтa Kaлифopния и Aнджeлa Poдeл, изпълнитeлeн диpeĸтop нa „Фyлбpaйт“ – Бългapия и Евгени Георгиев, съдия в Софийски градски съд.
Πo вpeмe нa цepeмoниятa cъдия Mapия Дoнчeвa и Aнджeлa Poдeл вpъчиха yдocтoвepeния зa yчacтиe нa cтaжaнтитe в циĸълa зa 2021 – 2022 г. Билянa Toпaлoвa – пpeдcтaвитeл нa „Лeĸc Apт“ и cтaжyвaлa пpeди гoдини пpи cъдия Eнгeлxapд, нaгpaди зa oтличнo пpeдcтaвянe в пpoгpaмaтa Инec Бaĸъpджиeвa и Eдyapд Дpaгaнoв.
Зa пoĸaзaнoтo изĸлючитeлнo oтгoвopнo и пocтoяннo oтнoшeниe ĸъм peшaвaнeтo нa възлoжeнитe ѝ ĸaзycи и oтличнитe пoзнaния в oблacттa нa пpaвocъднaтa дeйнocт, ĸaĸтo и зa paзpaбoтвaнeтo нa caмocтoятeлнa нayчнa cтyдия Aннa-Mapия Cъбeвa пoлyчи нaгpaдa, ĸoятo ѝ дaвa пpaвo нa eднoгoдишeн cтaж пpи cъдия oт Bъpxoвния ĸacaциoнeн cъд.
За oтличнo пpeдcтaвянe в пpoвeдeнитe в CPC 2019 – 2021 г. cтaжoвe пopaди пaндeмиятa бяxa eднoвpeмeннo нaгpaдeни cъc cтaж в CAЩ Tиxoмиp Paчeв и Πaвлa Cивoвa.
Πpeз тaзи гoдинa cтaжaнтcĸaтa пpoгpaмa щe вpъчи и нoвa нaгpaдa нa cтaжaнти c oтличнo пpeдcтaвянe и изявeни интepecи в пpaвoтo нa EC.”
Назначаването на съдия владислава ангелова в софийския районен съд
Българо-американска комисия за образователен обмен Fulbright (програма Фулбрайт) е учредена на теория от САЩ и други страни за обмен на хора, знания и умения, но на практика финансира сектори, където може да си осигури лоби за интересите на САЩ. Ние не сме русофили, но за нас нито една държава не финансира чужда такава и нейните граждани без да чака нищо в замяна.
Анжела Родел е Изпълнителен директор на програма Фулбрайт в България и реално решава кой да вземе пари от НПО-то и кой не. Не е тайна връзката и с множество организации, наричано от част от обществото жаргонно “соросоидни”.
Американският евреин Джеймс Уилям Фулбрайт е основател на програма Фулбрайт. Той е американски политик, председател на комисията по международни отношения на Сената на САЩ, сенатор .
Програма „Фулбайт“ се управлява и от Института за международно обучение и дава стипендии на лица като съдийката Владислава Ангелова.
Бюрото по образователните и културни дейности ( Bureau of Educational and Cultural Affairs ) към Държавния департамент ( Министерството на външните работи на САЩ ) спонсорира програма Фулбрайт от годишни вноски от американския Конгрес. Т.е., това е американска ПРАВИТЕЛСТВЕНА организация.
Разпределение стажанти първи семестър по програма Фулбрайт , където фигурира героинята от нашите разследвания – съдия Владислава Ангелова от Софийския районен съд:
Стажант
Съдия
Съд
Състав
Съдия
Съд
Състав
Адалберт Петров
Владислава Ангелова
СРС-НО
94
Албена Джамбазова
Ваня Горанова
СРС-НО
22
Александра Петрова
Милен Михайлов
СГС-НО
Александра Сарафова
Зорница Езекиева
СРС-ГО
125
Александрина Гълъбова
Ивета Иванова
СРС- ГО
51
Александър Добрев
Методи Шушков
СРС-ГО
161
Васил Александров
СРС-ГО
156
Александър Петров
Албена Момчилова
СРС-НО
105
Станислав Седефчев
СРС-НО
13
Александър Радев
Георги Стоев
СГС-ГО
Ангел Ефтимов
Таня Орешарова
ВКС
Ани Павлова
Антоанета Аргирова
АССГ
Анна-Мария Иванова
Мирослав Петров
СРС-НО
106
Антон Стефанов Антонов
Ивиана Димчева
СРС-НО
10
Антонио Дафинов
Мария Долапчиева
СРС-ГО
74
Цветомира Кордоловска
СГС-ГО
Арея Цекова
Десислава Чернева
СГС-ГО
Борис Кристианов Бърсанов
Красимир Сотиров
СРС-ГО
165
Светослав Спасенов
СРС -ГО
160
Борис Николов
Десислава Попколева
ВКС
Борислав Тихов
Яна Димитрова
СРС-НО
12
Красен Вълев
СРС-ГО
46
Валерия Иванова Борисова
Диана Хаджиева
СРС-ГО
143
Иванина Пътстракова
СРС-ГО
169
Велимир Димитров
Иванка Булгурова
СРС-ГО
77
Албена Ботева
СГС-ГО
Вероника Стоилкова
Николай Чакъров
СРС-ГО
153
Вероника Тодорова
Иванина Пъстракова
СРС-ГО
169
Борис Динев
СРС-ГО
28
Веселина Шипковенска
Красимир Машев
САС- ГО
Владимир Цветозаров Славчев
Татяна Жилова
АССГ
Вяра Симеонова
Емилиан Лаков
СРС-ГО
73
Далиа Давидкова
Константин Кунчев
СРС-ГО
53
Данаил Недков
Николай Василев
СРС-НО
102
Даниела Делова
Калина Станчева
СГС-НО
Дарена Дилчовска
Танка Цонева
СРС-НО
135
Дафина Чобанова
Николай Василев
СРС-НО
102
Костадинка Костадинова
СГС-НО
Даяна Парталска
Мирослава Тодорова
СГС-НО
Девора Филипова Вълева
Калин Куманов
АССГ
Десислава Георгиева
Яна Димитрова
СРС-НО
12
Джулия Заркова
Росен Димитров
СГС-ГО
Диан Неделчев
Геника Михайлова
ВКС
Димитър Кокинов
Николай Василев
РС-Сливница
НО
Добромир Зафиров
Калин Куманов
АССГ
Едже Гюнай Юсеин
Светослав Василев
СГС-ТО
Екатерина Елисеева
Албена Дойнова
СРС-НО
134
Елена Александрова
Цвета Желязкова
СГС-ГО
Ели Петрова
Емилиан Лаков
СРС- ГО
73
Елица Дианова
Диана Хаджиева
СРС-ГО
143
Еманоил Росенов Енев
Божидар Стаевски
СГС-ГО
Красен Вълев
СРС-ГО
46
Емануела Симеонова Фролошка
Мирослава Тодорова
СГС-НО
Емилия Митрошанова
Мария Малоселска
СРС-ГО
41
Валерия Диева
СРС-ГО
145
Жанина Гичева
Татяна Жилова
АССГ
Захарина Гардакова
Здравка Иванова
СГС-ГО
Ива Георгиева
Десислава Зисова
СГС-ГО
Ивайло Георгиев
Иван Мичев
СРС-НО
111
Илияна Аризанова
Радмила Миразчийска
СРС-ГО
174
Румяна Запрянова
СРС-ГО
162
Йоан Улузов
Гергана Цонева
СРС-НО
2
Йоана Адова
Марина Манолова
СРС-НО
108
Николай Василев
СРС-НО
102
Йоана Романова
Хрипсиме Мъгърдичян
СГС- ГО
Яна Владимирова
СГС-НО
Калина Вълчанова
Петър Сантиров
СГС-НО
Мариана Георгиева
СГС-ГО
Карина Недева
Десислава Алексиева
СГС-ГО
Кристина Илиева
Силвия Димитрова
АССГ
Лидия Йорданова-Ангелова
Ваня Горанова
СРС-НО
22
Магдалена Стоева
Константин Кунчев
СРС-ГО
53
Петър Сантиров
СГС-НО
Мария Ангелова Василева
Радослава Качерилска
СРС-НО
17
Николай Василев
СРС-НО
102
Мария Андреева
Нели Маринова
СГС- ГО
Любомир Игнатов
СРС-ГО
150
Мария Николова
Милен Михайлов
СГС-НО
Мелиса Милева
Росен Димитров
СГС- ГО
Мария Коюва
СРС-ГО
163
Нели Млъчкова
Милена Славейкова
АССГ
Никол Каришева
Силвия Николова
СРС-ГО
142
Борис Динев
СРС-ГО
28
Николай Замярков
Радмила Миразчийска
СРС-ГО
174
Ива Нешева
СРС-ГО
92
Николет Божева
Николай Маджаров
СРС-ГО
117
Николета Иванова
Ива Нешева
СРС-ГО
92
Евгени Георгиев
СГС-ГО
Паула Макавеева
Роси Михайлова
СРС-НО
109
Полина Дянкова
Ваня Горанова
СРС-НО
22
Полина Захариева
Теодора Карабашева
СГС-ГО
Полина Людмилова
Антоанета Аргирова
АССГ
Пресиян Панайотов
Станислав Седефчев
СРС-НО
13
Радослав Рангелов Кръстанов
Даниела Борисова
СГС-НО
Росица Валентинова Тонева
Константин Кунчев
СРС
53
Цвета Желязкова
СГС-ГО
Симеон Божинов
Розалина Ботева
СГС-ГО
Симона Йорданова Методиева
Бетина Бошнакова
СГС-НО
София Лефтерова
Кирил Петров
СРС-ГО
88
Константин Кунчев
СРС-ГО
53
Станимира Стаматова
Калина Филипова
СРС-ГО
29
Стоян Ценов
Николай Василев
РС-Сливница
ГО
Стояна Петрова
Емилиан Лаков
СРС-ГО
73
Теодор Михайлов
Силвия Димитрова
АССГ
Теодора Япаджиева
Константин Кунчев
СРС-ГО
53
Николай Чакъров
СРС-ГО
153
Тея Шикренова
Деница Цветкова
СРС-ГО
49
Тихомира Стойчева
Мина Мумджиева
СГС-НО
Христо Сираков
Красимир Машев
САС-ГО
Щиляна Щерева
Васил Петров
СРС-ГО
139
Яна Аврамова
Светлана Бъчева
СРС-ГО
58
Яна Гергова
Светлана Петкова
СРС-ГО
81
Яна Обрешкова
Милена Славейкова
АССГ
Съдии, участващи в програма Фулбрайт :
Очаквайте още разкрития за скандалната съдийка Владислава Ангелова и Програма Фулбрайт , която финансира Софийския районен съд …
Ето имената на всички съдии в Софийския районен съд, които получават стипендия от американското правителство (Държавен департамент на САЩ, което реално е Министерството на външните работи на САЩ) по американската програма Фулбрайт .
Програма Фулбрайт в България има отделна страница СТАЖАНТСКА ПРОГРАМА В СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД по инициатива на Фулбрайтовия стипендиант съдия Евгени Георгиев.
Миналата седмица нашата медия разкри, че една огромна част от съдиите в софийските съдилища получават стипендии по програма Фулбрайт.
Най-засегнат от това съмнение е Софийския районен съд, защото даже в сайта на програма Фулбрайт в България има отделна страница СТАЖАНТСКА ПРОГРАМА В СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД по инициатива на Фулбрайтовия стипендиант съдия Евгени Георгиев.
Нещо повече, самият Софийски районен съд организира oфициaлнa цepeмoния на програма Фулбрайт :
“Ha 20 oĸтoмвpи 2022 г. в cгpaдaтa нa Coфийcĸия paйoнeн cъд, бyл. „Цap Бopиc III“ № 54 ce пpoвeдe гoдишнaтa oфициaлнa цepeмoния нa Cтaжaнтcĸa пpoгpaмa „Фyлбpaйт“ ĸъм CPC. Tя бe oтĸpитa oт зaмecтниĸ-пpeдceдaтeля cъдия Mapия Дoнчeвa и cъдия Hиĸoлaй Чaĸъpoв, pъĸoвoдитeл нa Cтaжaнтcĸa пpoгpaмa „Фyлбpaйт“ в CPC. Гости на церемонията бяха cъдия Джeйн Tpиш Mилaзo oт Фeдepaлния oĸpъжeн cъд зa Изтoчeн oĸpъг нa Лyизиaнa, съдия Mopийн Дaфи Лyиc oт Oĸpъжния cъд в Лoc Aнджeлиc, щaтa Kaлифopния и Aнджeлa Poдeл, изпълнитeлeн диpeĸтop нa „Фyлбpaйт“ – Бългapия и Евгени Георгиев, съдия в Софийски градски съд.
Πo вpeмe нa цepeмoниятa cъдия Mapия Дoнчeвa и Aнджeлa Poдeл вpъчиха yдocтoвepeния зa yчacтиe нa cтaжaнтитe в циĸълa зa 2021 – 2022 г. Билянa Toпaлoвa – пpeдcтaвитeл нa „Лeĸc Apт“ и cтaжyвaлa пpeди гoдини пpи cъдия Eнгeлxapд, нaгpaди зa oтличнo пpeдcтaвянe в пpoгpaмaтa Инec Бaĸъpджиeвa и Eдyapд Дpaгaнoв.
Зa пoĸaзaнoтo изĸлючитeлнo oтгoвopнo и пocтoяннo oтнoшeниe ĸъм peшaвaнeтo нa възлoжeнитe ѝ ĸaзycи и oтличнитe пoзнaния в oблacттa нa пpaвocъднaтa дeйнocт, ĸaĸтo и зa paзpaбoтвaнeтo нa caмocтoятeлнa нayчнa cтyдия Aннa-Mapия Cъбeвa пoлyчи нaгpaдa, ĸoятo ѝ дaвa пpaвo нa eднoгoдишeн cтaж пpи cъдия oт Bъpxoвния ĸacaциoнeн cъд.
За oтличнo пpeдcтaвянe в пpoвeдeнитe в CPC 2019 – 2021 г. cтaжoвe пopaди пaндeмиятa бяxa eднoвpeмeннo нaгpaдeни cъc cтaж в CAЩ Tиxoмиp Paчeв и Πaвлa Cивoвa.
Πpeз тaзи гoдинa cтaжaнтcĸaтa пpoгpaмa щe вpъчи и нoвa нaгpaдa нa cтaжaнти c oтличнo пpeдcтaвянe и изявeни интepecи в пpaвoтo нa EC.”
Назначаването на съдия владислава ангелова в софийския районен съд
Българо-американска комисия за образователен обмен Fulbright (програма Фулбрайт) е учредена на теория от САЩ и други страни за обмен на хора, знания и умения, но на практика финансира сектори, където може да си осигури лоби за интересите на САЩ. Ние не сме русофили, но за нас нито една държава не финансира чужда такава и нейните граждани без да чака нищо в замяна.
Анжела Родел е Изпълнителен директор на програма Фулбрайт в България и реално решава кой да вземе пари от НПО-то и кой не. Не е тайна връзката и с множество организации, наричано от част от обществото жаргонно “соросоидни”.
Американският евреин Джеймс Уилям Фулбрайт е основател на програма Фулбрайт. Той е американски политик, председател на комисията по международни отношения на Сената на САЩ, сенатор .
Програма „Фулбайт“ се управлява и от Института за международно обучение и дава стипендии на лица като съдийката Владислава Ангелова.
Бюрото по образователните и културни дейности ( Bureau of Educational and Cultural Affairs ) към Държавния департамент ( Министерството на външните работи на САЩ ) спонсорира програма Фулбрайт от годишни вноски от американския Конгрес. Т.е., това е американска ПРАВИТЕЛСТВЕНА организация.
Разпределение стажанти първи семестър по програма Фулбрайт , където фигурира героинята от нашите разследвания – съдия Владислава Ангелова от Софийския районен съд:
Стажант
Съдия
Съд
Състав
Съдия
Съд
Състав
Адалберт Петров
Владислава Ангелова
СРС-НО
94
Албена Джамбазова
Ваня Горанова
СРС-НО
22
Александра Петрова
Милен Михайлов
СГС-НО
Александра Сарафова
Зорница Езекиева
СРС-ГО
125
Александрина Гълъбова
Ивета Иванова
СРС- ГО
51
Александър Добрев
Методи Шушков
СРС-ГО
161
Васил Александров
СРС-ГО
156
Александър Петров
Албена Момчилова
СРС-НО
105
Станислав Седефчев
СРС-НО
13
Александър Радев
Георги Стоев
СГС-ГО
Ангел Ефтимов
Таня Орешарова
ВКС
Ани Павлова
Антоанета Аргирова
АССГ
Анна-Мария Иванова
Мирослав Петров
СРС-НО
106
Антон Стефанов Антонов
Ивиана Димчева
СРС-НО
10
Антонио Дафинов
Мария Долапчиева
СРС-ГО
74
Цветомира Кордоловска
СГС-ГО
Арея Цекова
Десислава Чернева
СГС-ГО
Борис Кристианов Бърсанов
Красимир Сотиров
СРС-ГО
165
Светослав Спасенов
СРС -ГО
160
Борис Николов
Десислава Попколева
ВКС
Борислав Тихов
Яна Димитрова
СРС-НО
12
Красен Вълев
СРС-ГО
46
Валерия Иванова Борисова
Диана Хаджиева
СРС-ГО
143
Иванина Пътстракова
СРС-ГО
169
Велимир Димитров
Иванка Булгурова
СРС-ГО
77
Албена Ботева
СГС-ГО
Вероника Стоилкова
Николай Чакъров
СРС-ГО
153
Вероника Тодорова
Иванина Пъстракова
СРС-ГО
169
Борис Динев
СРС-ГО
28
Веселина Шипковенска
Красимир Машев
САС- ГО
Владимир Цветозаров Славчев
Татяна Жилова
АССГ
Вяра Симеонова
Емилиан Лаков
СРС-ГО
73
Далиа Давидкова
Константин Кунчев
СРС-ГО
53
Данаил Недков
Николай Василев
СРС-НО
102
Даниела Делова
Калина Станчева
СГС-НО
Дарена Дилчовска
Танка Цонева
СРС-НО
135
Дафина Чобанова
Николай Василев
СРС-НО
102
Костадинка Костадинова
СГС-НО
Даяна Парталска
Мирослава Тодорова
СГС-НО
Девора Филипова Вълева
Калин Куманов
АССГ
Десислава Георгиева
Яна Димитрова
СРС-НО
12
Джулия Заркова
Росен Димитров
СГС-ГО
Диан Неделчев
Геника Михайлова
ВКС
Димитър Кокинов
Николай Василев
РС-Сливница
НО
Добромир Зафиров
Калин Куманов
АССГ
Едже Гюнай Юсеин
Светослав Василев
СГС-ТО
Екатерина Елисеева
Албена Дойнова
СРС-НО
134
Елена Александрова
Цвета Желязкова
СГС-ГО
Ели Петрова
Емилиан Лаков
СРС- ГО
73
Елица Дианова
Диана Хаджиева
СРС-ГО
143
Еманоил Росенов Енев
Божидар Стаевски
СГС-ГО
Красен Вълев
СРС-ГО
46
Емануела Симеонова Фролошка
Мирослава Тодорова
СГС-НО
Емилия Митрошанова
Мария Малоселска
СРС-ГО
41
Валерия Диева
СРС-ГО
145
Жанина Гичева
Татяна Жилова
АССГ
Захарина Гардакова
Здравка Иванова
СГС-ГО
Ива Георгиева
Десислава Зисова
СГС-ГО
Ивайло Георгиев
Иван Мичев
СРС-НО
111
Илияна Аризанова
Радмила Миразчийска
СРС-ГО
174
Румяна Запрянова
СРС-ГО
162
Йоан Улузов
Гергана Цонева
СРС-НО
2
Йоана Адова
Марина Манолова
СРС-НО
108
Николай Василев
СРС-НО
102
Йоана Романова
Хрипсиме Мъгърдичян
СГС- ГО
Яна Владимирова
СГС-НО
Калина Вълчанова
Петър Сантиров
СГС-НО
Мариана Георгиева
СГС-ГО
Карина Недева
Десислава Алексиева
СГС-ГО
Кристина Илиева
Силвия Димитрова
АССГ
Лидия Йорданова-Ангелова
Ваня Горанова
СРС-НО
22
Магдалена Стоева
Константин Кунчев
СРС-ГО
53
Петър Сантиров
СГС-НО
Мария Ангелова Василева
Радослава Качерилска
СРС-НО
17
Николай Василев
СРС-НО
102
Мария Андреева
Нели Маринова
СГС- ГО
Любомир Игнатов
СРС-ГО
150
Мария Николова
Милен Михайлов
СГС-НО
Мелиса Милева
Росен Димитров
СГС- ГО
Мария Коюва
СРС-ГО
163
Нели Млъчкова
Милена Славейкова
АССГ
Никол Каришева
Силвия Николова
СРС-ГО
142
Борис Динев
СРС-ГО
28
Николай Замярков
Радмила Миразчийска
СРС-ГО
174
Ива Нешева
СРС-ГО
92
Николет Божева
Николай Маджаров
СРС-ГО
117
Николета Иванова
Ива Нешева
СРС-ГО
92
Евгени Георгиев
СГС-ГО
Паула Макавеева
Роси Михайлова
СРС-НО
109
Полина Дянкова
Ваня Горанова
СРС-НО
22
Полина Захариева
Теодора Карабашева
СГС-ГО
Полина Людмилова
Антоанета Аргирова
АССГ
Пресиян Панайотов
Станислав Седефчев
СРС-НО
13
Радослав Рангелов Кръстанов
Даниела Борисова
СГС-НО
Росица Валентинова Тонева
Константин Кунчев
СРС
53
Цвета Желязкова
СГС-ГО
Симеон Божинов
Розалина Ботева
СГС-ГО
Симона Йорданова Методиева
Бетина Бошнакова
СГС-НО
София Лефтерова
Кирил Петров
СРС-ГО
88
Константин Кунчев
СРС-ГО
53
Станимира Стаматова
Калина Филипова
СРС-ГО
29
Стоян Ценов
Николай Василев
РС-Сливница
ГО
Стояна Петрова
Емилиан Лаков
СРС-ГО
73
Теодор Михайлов
Силвия Димитрова
АССГ
Теодора Япаджиева
Константин Кунчев
СРС-ГО
53
Николай Чакъров
СРС-ГО
153
Тея Шикренова
Деница Цветкова
СРС-ГО
49
Тихомира Стойчева
Мина Мумджиева
СГС-НО
Христо Сираков
Красимир Машев
САС-ГО
Щиляна Щерева
Васил Петров
СРС-ГО
139
Яна Аврамова
Светлана Бъчева
СРС-ГО
58
Яна Гергова
Светлана Петкова
СРС-ГО
81
Яна Обрешкова
Милена Славейкова
АССГ
Съдии, участващи в програма Фулбрайт :
Очаквайте още разкрития за скандалната съдийка Владислава Ангелова и Програма Фулбрайт , която финансира Софийския районен съд …
Ето имената на всички съдии в Софийския районен съд, които получават стипендия от американското правителство (Държавен департамент на САЩ, което реално е Министерството на външните работи на САЩ) по американската програма Фулбрайт .
Скандалната съдийка Владислава Ангелова от Софийски районен съд се оказа, че взима стипендия от НПО и после раздава решения в негова полза.
Скандалната съдийка Владислава Ангелова от Софийски районен съд участва в програмата ФУЛБРАЙТ 2022 – 2023 г., финансирана от Държавния департамент на САЩ и явно взима стипендия от нея. Това е поредното чуждо НПО, което според нас финансира определени лица, за да може да прокарва в България чужди интереси. А какъв по-добър начин има от това да окупираш съдебната система, да я държиш в обсада чрез надарените от организацията с грантове съдебни служители, чиито решения имат абсолютна сила в държавата.
Назначаването на скандалната съдийка владислава ангелова в софийския районен съд
ГОЛЯМА е връзката между изплащащите стипендия “Фулбрайт” на скандалната съдийка Владислава Ангелова и Национална мрежа за децата, в чиято полза тя се произнес от името на закона и Народа !
Българо-американска комисия за образователен обмен Fulbright (Фулбрайт) е учредена на теория от САЩ и други страни за обмен на хора, знания и умения, но на практика финансира сектори, където може да си осигури лоби за интересите на САЩ. Ние не сме русофили, но за нас нито една държава не финансира чужда такава и нейните граждани без да чака нищо в замяна.
Американският евреин Джеймс Уилям Фулбрайт е основател на програмата Фулбрайт. Той е американски политик, председател на комисията по международни отношения на Сената на САЩ, сенатор . Програма „Фулбайт“ се управлява и от Института за международно обучение и дава стипендии на лица като съдийката Владислава Ангелова
Бюрото по образователните и културни дейности ( Bureau of Educational and Cultural Affairs ) към Държавния департамент ( Министерството на външните работи на САЩ ) спонсорира Програма „Фулбрайт“ от годишни вноски от американския Конгрес. Т.е., това е американска ПРВИТЕЛСТВЕНА организация.
Нещо повече, авторката на множество статии, в които се рекламира НМД (Национална мрежа за децата) е Зорница Христова, която даже завършва повечето си статии с фразата: “Ето тези неща бяха отбелязани в доклада на “Национална мрежа за децата”, освен , че е лектор в Икономедия на Иво Прокопиев, ами е съавтор заедно с Анжела Родел на текстовете към Детския научно-изследователски център “Музейко”.
А Анжела Родел е Изпълнителен директор на Програма „Фулбрайт“ в България и реално решава кой да вземе пари от НПО-то и кой не. Вероятно тя е решавала и за стипендията на скандалната съдийка Владислава Ангелова
Връзките на шефката на българската програма „Фулбрайт“ Анжела Родел е доста свързана с организацията – НМД ( Национална мрежа за децата ) и чрез организацията ФОНДАЦИЯ ДЕТСКИ КНИГИ, където тя е преводач във фондацията, а от 2015 г. ФОНДАЦИЯ ДЕТСКИ КНИГИ е член на Национална мрежа за децата.
Това само по себе си, ако не води до изкривяване на съдебното вътрешно убеждение, не е особено голям проблем.
Проблем е обаче съдийка Владислава Ангелова от Софийски районен съд да не си вземе отвод, когато гледа делата, по които страна е НПО, което именно прокарва тази програма в България. НПО, чрез което може да се кандидатства по нея. Това води до незаконен съдебен акт поради незаконен съдебен състав. Но, ако тове остане скрито и страната по делото не е журналист с нашия опит, тя си раздава присъди в полза на НПО-то, което е връзка към оргнизацията, която и плаща стипендия.
Ние не знаем дали тя би си изкривила съдебния акт ако е грант-мотивирана от тази стипендия, но знаем друго.
А то е, че съдийка Владислава Ангелова от Софийски районен съд е декларирала почти липса на имущество, живееща в двустаен апартамент от 60 кв. м2 под наем. Притежаваща около 8000 лева. Това е декларирала и ако това нещо е вярно..
Поставете се в нейната позиция… Съдийката Владислава Ангелова живее на квартира, няма никакви имоти, издържа се от съдийската си заплата (която е не е малка, но и разходите за човек в София без жилище са големи) и тъкмо се е добрала до стипендия чрез американското НПО…
И какво се случва. Случайно или не, дело на НМД (Национална мрежа за децата) попадна да се гледа от софийската съдийка Владислава Ангелова. Ако си вземе отвод, Владислава Ангелова рискува да и спрат стипендията. Ако реши в полза на справедливостта и против НПО-то, то тогава почти е сигурно, че Владислава Ангелова няма да получи и стотинка от американците.
И съдийката Владислава Ангелова има нужда от пари, разберете я!
Преди няколко дни въпросната съдийка Владислава Ангелова от Софийски районен съд осъди напълно без доказателства един честен гражданин по искане на шефа на НМД (Национална мрежа за децата), очаквайки, че всичко ще остане скрито.
Напълно невъзмутима, тази районна съдийка Владислава Ангелова преди дни осъди журналист и наш колега и се предостави изцяло в полза на шефа на НМД (Национална мрежа за децата).
Ние се почудихме защо, но се оказа, че историята си има опашка!
Убиецът Пламен Русев се отказа от жалбата срещу ареста си като видя нашата медия в съда
Днешната мярка за неотклонение в Бургаския окръжен съд мина куриозно! След като видяха нашата медия в съдебната зала, защитниците на Пламен Русев – убиецът от Новата поща, оттеглиха жалбата си за отмяна на постоянния му арест! Кой е Пламен Русев и как Пламен Русев уби момчето на Новата поща: Нима си мислят, че ще ги […]
Прочетете повече
iustitia.bg
Веднага сме входирали сигнал до Инспектората на ВСС за нарушаване на етичния кодекс и уронване престижа на съдийската професия от страна на съдийка Владислава Ангелова.
Очаквайте още разкрития за скандалната съдийка Владислава Ангелова.
Ето имената на всички съдии в Софийския районен съд, които получават стипендия от американското правителство (Държавен департамент на САЩ, което реално е Министерството на външните работи на САЩ) по американската програма “Фулбрайт”.
Софийски районен съд:
Първо гражданско отделение:
1. Борис Динев
28 състав
2. Мария Малоселска
41 състав
3. Красен Вълев
46 състав
4. Зорница Езекиева
125 състав
5. Методи Шушков
161 състав
6. Румяна Запрянова
162 състав
7. Красимир Сотиров
165 състав
8. Иванина Пъстракова
169 състав
9. Радмила Миразчийска
174 състав
Второ гражданско отделение:
1. Константин Кунчев
53 състав
2. Светлана Бъчева
58 състав
3. Емилиан Лаков
73 състав
4. Мария Долапчиева
74 състав
5. Иванка Болгурова
77 състав
6. Васил Александров
156 състав
7. Мария Коюва
163 състав
Трето гражданско отделение:
1. Светлана Петкова
81 състав
2. Кирил Петков
88 състав
3. Ива Нешева
92 състав
4. Николай Маджаров
117 състав
5. Васил Петров
139 състав
6. Силвия Николова
142 състав
7. Диана Хаджиева
143 състав
8. Валерия Диева
145 състав
9. Любомир Игнатов
150 състав
10. Николай Чакъров
153 състав
Наказателно отделение:
1. Гергана Цонева
2 състав
2. Иванина Димчева
10 състав
3. Яна Димитрова
12 състав
4. Станислав Седефчев
13 състав
5. Радослава Качерилска
17 състав
6. Ваня Горанова
22 състав
7. Владислава Ангелова
94 състав
8. Николай Василев
102 състав
9. Албена Момчилова
105 състав
10. Мирослав Петров
106 състав
11. Марина Манолова
108 състав
12. Роси Михайлова
109 състав
13. Иван Мичев
111 състав
14. Албена Дойнова
134 състав
15. Танка Цонева
135 състав
Софийски градски съд:
1. Албена Ботева
ГО
2. Бетина Бошнакова
НО
3. Божидар Стаевски
ГО
4. Георги Стоев
ГО
5. Даниела Борисова
НО
6. Десислава Алексиева
ГО
7. Десислава Зисова
ГО
8. Десислава Чернева
ГО
9. Евгени Георгиев
ГО
10. Здравка Иванова
ГО
11. Калина Станчева
НО
12. Костадинка Костадинова
НО
13. Марияна Георгиева
ГО
14. Милен Михайлов
НО
15. Мина Мумджиева
НО
16. Мирослава Тодорова
НО
17. Нели Маринова
ГО
18. Петър Сантиров
НО
19. Розалина Ботева
ГО
20. Росен Димитров
ГО
21. Светослав Василев
ГО
22. Теодора Карабашева
НО
23. Хрипсиме Магърдичиян
ГО
24. Цвета Желязкова
ГО
25. Яна Владимирова
НО
Върховен касационен съд:
1. Геника Михайлова
2. Десислава Попколева
3. Мими Фурнаджиева
4. Таня Орешарова
Районен съд – Сливница
Николай Василев ГО
Административен съд София – град:
1. Антоанета Аргирова
2. Калин Куманов
3. Милена Славейкова
4. Силвия Димитрова
5. Татяна Жилова
Софийски апелативен съд:
1. Красимир Машев
Американски съдилища:
Кърт Д. Енгелхардт
Джейн Триш Милазо
Редакцията на “ЮСТИЦИЯ” се извинява за евентуално допуснати неточности. Засегнатите лица имат право на отговор.
Това, което не ви показаха в репортажа на БТВ и БНТ от Бургас в “Тази сутрин” за глутниците бездомни кучета ще ви го покажем ние от ЮСТИЦИЯ !
Днес представителите на БТВ и БНТ1 направиха репортаж за проблема с глутниците бездомни кучета, които убиват котки, нападат деца и хора в скъпарския квартал “Зорница”. Нашите деца стават свидетели на трупове на обезглавени котки на път за училище.
Репортажът премина в строга ЦЕНЗУРА, като на гражданите беше дадена думата за няколко секунди, а на отговорните длъжностни лица, освен, че имабеше дадена думата да се изкажат подробно и да лъскат имидж преди изборите, ами изрязаха частта, където ние ги прекъсваме и обвиняваме в лъжа.
За това направихме наш репортаж, който да отрази реално действителността!
Бездомните кучета живеят в много по-голям стрес от зарята на Нова година
Бездомните кучета живеят в много по-голям стрес от зарята на Нова година! Слушайте статията от плейъра долу: Животът на бездомните кучета е много по-голям стрес от една Нова година, но никой не помисли за това къде те ще се чувстват най-добре и че на бездомните кучета местообитанието им не е точно градовете, където и да […]
Аз съм твоят човек, защо не осъди мен? Не съм ли ти интересен?
С какво повече искаш да ти докажа, че аз съм писал тези и още поне 20 статии за въпросния ваш любим педофил? Аз написах и над 50 статии в рубриката ни “Гнилите ябълки в съдебната система”.
И съдия Владислава Ангелова от Софийски районен съд е човек, разберете я!
Софийския районен съд, съдия владислава ангелова
И хич ме изненада съдебното и решение от днес – денят на Априлското въстание, с които съдия Владислава Ангелова се предостави изцяло в полза на един сочен в обществото ни педофил.
Когато за първи път в живота си ми предстоеше да вляза в съдебна зала като подсъдим за поредното дело за клевета, заведено от един мастит приватизатор, обект на мое разследване още през далчената 2001 година, моят адвокат ме съветваше, че трябва така да се държа по време на заседанията, че в
никакъв случай, дори с мъничко, да не подразня съдията. Защото щял да ми отмъсти.
Което за мен бе, меко казано, озадачаващо.
Винаги до този момент съм вярвал, че съдията, каквато се води съдия Владислава Ангелова, работи единствено със закона, не с личното си раздразнение, подбудена от рушвети или лобистки очаквания.
Наивно си мислех тогава, че когато отива на работа, съдията оставя личните си емоции вкъщи – при мъжа си , (или хомо-любовницата си), а в храма на Темида той или тя се издига над всички човешки слабости.
Уви, наистина съм се заблуждавал – дело след дело (а по правило делата срещу журналисти обикновено ги завеждат хора, самите те затънали в проблеми с морала и закона колкото си щеш) се убедих, че съдията (поне в България, поне в Софийския районен съд) е всичко друго, само не и нещо различно от материалния свят, в който живеем.
И, да – как съм могъл да очаквам, че когато цялото ни общество се е превърнало в „човек за човека е вълк“, съдията ще страни от този процес – той ще е създаден от друго тесто, по-възвишено и морално!? Ми, не е.
И по подходящ пример за това от съдия Владислава Ангелова от Софийски районен съд няма. Нито има нещо по-отчайващо от днешното и решение.
Отчайващо не за мен, защото аз си признах, а тя осъди друг – невинен.
Отчайващо за обществото ни, за справедливостта и правото въобяще.
Не говоря за съдебната ни система, защото такива като нея са продукт точно на прогнилата ни до кости правосъдна система. Не липсата на възмедие, на корупцията и на грант-мотивираното право… Т.нар. “телфонно право”.
И съдия Владислава Ангелова от Софийски районен съд сутрин се събужда с мисълта за някоя далаверка, и тя денем си помисля за нещо голо свежо и агнешко, и тя вечер обича да живее “Livin’ La Vida Loca” или ходи на тайни вечери да привлече грантове.
Затова, когато за последен път (засега) влязох в съдебна зала – като свидетел по едно от делата, заведени от въпросният педофил срещу нашата медия, вече нямах никакви възвишени очаквания от софийската съдийка Владислава Ангелова. Не ме учуди:
нито фактът, че си пращаха сочни усмивки с адвокатката на педофила;
нито че му разреши да губи времето на съда с идиотски искания. Между другото, и процесуалната му представителка не блестеше с особени знания по наказателен процес и право ;
нито, че ги наставляваше бащински по време на цялото дело какво и как да правят;
– нито че раздаваше съвети на килограм как точно журналистите да си вършат работата, понеже кой друг, освен софийската съдийка Владислава Ангелова, ги знае тези неща;
нещо далче повече, съдия Владислава Ангелова позволи на аверката си от защитата на педофила да се гаври с журналистическата ми карта, наричайки я фалшива.
позволи и да обиди Международната федерация на журналистите в Брюксел.
позволи на свидетелките на педофила (негови секретарки на заплата) да се държат агресивно към мен в съдебна зала и направи забележка на мен.
съдията никак не бе притеснен, че в съдебната зала свидетелите на педофила раздаваха квалификации, обиждаха и заплашваха (продължават да го правят и в момента във Фейсбук) поименно нашата медия (и мен в частност) колкото си искат – това не ме учуди;
че откза да приеме признанието ми, че аз съм автор на статиите – не, не, не ме учуди;
– не ме учуди и че решнието и беше предварително написано, а поръчката – изпълнена с точност
когато адвокатката на педофила нарече излязлата специално от болницата, надупчена от абокати, обиждана от педофила наша свидетелка Цонева – „бабчика със склероза“, съдия Владислава Ангелова забрани това да се протоколира, не се учудих и на това;
– никак не се изненадах, че съдия Владислава Ангелова е станала причина да бъде уволнен прокурор заради хипотетични изказвания срещу Лозан Панов в нейната съдебна зала…
още по-малко учуда получих, когато разбрах, че е групата на Лозан Панов и Съюза на съдиите в България, който всяка година получава едни милиони като грантове от фондация “Америка за България”.
и как да остана учуден като знам организацията на “умният и красив” педофил, че се финансира от същия източник, без това за нея да е повод за отвод…
а въобще пък не се удивих, когато съдия Владислава Ангелова живо се въодушеви и изпадна в благоговение пред сукманчето на адвокатката
на педофила, който само дето не се пресегна лично да я опипа и усети какво има отдолу, а сетне я помоли да остане след съдебния процес, за да си поговорели на четири очи.
Затова и най-малко пък ме изненада съдебното и решение от днес, с което съдия Владислава Ангелова се предостави изцяло в полза на педофила и неговата адвокатка.
Можем само да и стискаме палци да получи същата емоция и от отсрещната страна. Това би поставило началото на едно красиво приятелство. Или пък много повече … и пари… Пари, пипани от ръцете на педофил, осквернил не едно детско тяло.
Назначаването на съдия владислава ангелова в софийския районен съд
Нито ме изнендават твоите стари съдебни решнеия в полза на олигарси, Домусчиевите медии и НПО-тата на Америка за България. Като това например, когато отменяш глобита на Домусчиев и после ти отменят решението на втора инстанция!
Кой е Ростислав Начев - съдружника на Пламен Русев - убиеца от Новата поща ?
След като нашата медия беше подложена на нечуван полицейски натиск и нашият главен редактор беше привикан два пъти тази седмица в полицията в Бургас за да бъде питан за съдружника на убиеца Пламен Русев (герой от нашите разследвания) – Ростислав Начев, нашата медия реши, че вероятно има много въпросителни покрай бизнесa на Пламен Русев, заради което той така боязливо осигурява привикването ни в полицията. Това възбуди нашият журналистически интерес и
отключи разследване на ЮСТИЦИЯ за бизнесите на Пламен Русев и Ростислав Начев.
“В сряда ми се обади инспектор Стоян Георгиев и поиска да се явя в ОДМВР-Бургас в деня на обаждането му. Явно от полицията в Бургас не спазват Закона за МВР, според който призоваване се прави само с призовка, където да е записано за какво е призовано лицето (аз). Нещо повече, служителите на комисар Калоянов (директор на ОДМВР-Бургас) не спазват и Конституцияпта на Република България, според която журналисти не могат да бъдат привиквани и да бъдат разпитвани без прокурорско постановление, а във връзка с работата си не са длъжни да дават обяснения.
Въпреки това, аз дойдох, на деня с цел да бъде отметнат този анагажимент, където се оказа, че нямало за какво да бъда викан, а просто да ме питал за какво пишем в сайта ЮСТИЦИЯ.
Днес (в събота) получих сутринта 10 обаждания от същия инспектор с искане да се явя на същия ден (в събота) по спешност, по повод публикациите ни за Пламен Русев и Ростислав Начев. Това Е полицейски тормоз и за него вече са уведомени Представителство на Европейската комисия в България, Репортери без граници, и председателя на Международната федерация на журналистите (International Federation of Journalists (IFJ), на които аз съм член-кореспондент. Утре ( в неделя сутринта) ще се явя в ОДМВР-Бургас, а вие очаквайте подробности.
Важно е да се уточни, че призоваването ми е поискано по спешност от София и в частност от главен инспектор Енчо Молдовански, чият поръчка трябва да изпълни бургаският му колега инспектор Стоян Геориев от икономическа полиция – Бургас.”
Това всичко вся достатъчно съмнения в нас като журналисти, че в компаниите на Пламен Русев и Ростислав Начев, които са обект на разследване от нас, вероятно има много гнилота и отключихме разследването, което можете да прочетете по-долу:
Кой е Ростислав Начев – съдружника на Пламен Русев – убиеца от Новата поща ?
Кой е Пламен Русев и бандата на ножовете в Бургас можете да четете в нашите разследвания :
Кой е Пламен Русев и как Пламен Русев уби момчето на Новата поща:
Можете да изслушате цялата статия от плейъра долу:
Пламен русев, кольо – главата и жельо – президента се изнасят от сцената на убийството с мачетета и бухалки в ръце
Припомняме, че на 27 ноември Пламен Русев – известна мутра в Бургас, заедно с бригадирите си Кольо – Главата и Жельо (по пркор Жалбата или Президента) причакаха младо момче заради скарване по телефона пред тях, нападнаха го с ножове и бухалка и убиха като намушкаха с дълъг над 30 см нож – тип “щик” в сърцето. Но това не е, нито първото, нито дори десетото намушкване от страна на убиеца Пламен Русев срещу бургазлии.
И всичко това се извършваше пред очите на ОДМВР- Бургас и неговия директор – комисар Калоянов (на снимката), който сега си мисли, че с полицейски тормоз ще спре нашите разследвания, но не…
Комисар калоянов – директор на одмвр-бургас от над 10 години
Кои са Пламен Русев и Ростислав Начев?
За Пламен Русев сме изписали тонове мастило, но днес ще говорим за бизнеса му с Ростислав Начев, който миналата седмица затвори офиса си на Цар Симеон I в Бургас!
Ростислав Начев е бивш състезател по бокс и кик бокс от бургаските клубове “Победа” и “Аякс”.
След като приключва със спортната си кариера, той започва бизнес, а в последствие се сдружава със своя стар съотборник в отбора по кик бокс – Пламен Русев.
Пламен Росенов Русев е съдружник в множество компании с Ростислав Начев.
Фирмите на пламен русев, където има участиеТърговските дружества на радослав начев се припокривт с тези на убиеца пламен русев
Общите дружества на Пламен Русев и Ростислав Начев се занимават главно със строителство, но как?
Четете надолу!
Това са:
“Аура Инвест” ООД, ЕИК/ПИК 206737383, която е основана от Пламен Русев през 2012г., но като съдружник в нея се включва Ростислав Начев.
“СКАЙ ФОРЕСТ ЕСТЕЙТ” ЕООД, ЕИК/ПИК 205322516
“Ноубъл Финанс Холдинг” АД, ЕИК/ПИК 206868831
“АРИЯ СТРОЙ” ЕООД ЕИК 205395628, която е еднолична собственост на Ростислав Начев
“ХОЛИВУД 2015” ЕООД ЕИК 203701414, която е продадена от Ростислав Начев през 2015г., но той остава управител в нея до 2016г.
“ФАЙЕР 2000” ЕООД ЕИК 206128667, където до 2021г. Ростислав Начев е съдружник с ОГНЯН АНТОНОВ АСЕНОВ, но после той се оттегля от фирмата… Но как?
“ТРОН ИМПОРТ ЕКСПОРТ” ЕООД ЕИК 203672418 , която Начев продава през 2016г. на МИРОСЛАВ ИВАНОВ БОЯДЖИЕВ.
“ТАЙ ПАН 2022” ЕООД ЕИК 207194798, която е основана веднага след убийството, извършено от съдружника му Пламен Русев и с предмет на дейнот: Строителна и строително-ремонтна дейност, ВиК услуги и др.
9. “НОУБЪЛ ХАУС” ЕООД (Noble House Ltd) с ЕИК 204952679, която е фирмата, с която осъществяват двамата с Ростислав Начев основната си дейност. Инетересното тук е, че за заблуда на врага, убиецът Пламен Русев е заличен като съдружник на 21 декември 2022г., когато стана ясно, че Русев ще остане под стража.За тази фирма ще стане дума по-надолу подробно!
“НОУБЪЛ СПА” ООД ЕИК 207104295, където Пламен Русев и Ростислав Начев са съдружници, но отново след убийството Русев е заличен от съдружниците и управителите.
“ЛЮЛИН ИНВЕСТ ГРУП 22” ЕООД ЕИК 207188496, основана еднолично от Ростислав Начев след убийството на Новата поща от Пламен Русев.
“ЛИВИНГ ПЛЕЙС” ООД ЕИК 206653031, където Пламен Русев и Нашев са съдружници с СВЕТОСЛАВА ГАВРИЛОВА ИВАНОВА, но Русев е заличен след убийството, което направи в Бургас на 17 ноември 2022г. Много интересна личност е Светослава Иванова, която е съпруга на самоубития бизнесмен Лъчезар Иванов, който. Когато се случи това самоубийство, сайтът struma.com обяви, че Лъчезар Иванов – Лъчо Терориста бил приятел на братя Галеви и един от основателите на ВИС.
Бил е приближен на Мето Илиенски, дружал е и с братя Галеви. Той е един от основателите на ВИС, близък приятел на Георги Илиев през 90-те години. Лъчезар Иванов не умира от ръката на килър.
Доказано е, че сам пуска куршум в главата си, притиснат от тежка депресия.
Мъжът, който има прякор Лъчо Терориста, заради младежката глупост да отвлече самолет, не се гордеел със своето минало. Създава печеливш бизнес, но нещо отвътре го кара на фаталния ден да избере смъртта. Какво ли е това нещо? Разследващите не разкриха!
“ДОМЕЧЕК 20” ЕООД ЕИК 207194780, която е основана веднага след убийството, извършено от съдружника му Пламен Русев.
“ДОМЕЧЕК 10” ЕООД ЕИК 207195010, която също е основана след убийството, извършено от бившия му съдружник Пламен Русев.
“ГРИЙН ХИЛ ПРОПЪРТИС” ЕООД ЕИК 206702471, която е закупена от “НОУБЪЛ ХАУС” ЕООД (Noble House Ltd) с ЕИК 204952679 през 2021г. , когато съдружните в нея официално и по трговски регистър са били Начев и убиецът Русев. Интересното в тази фирма е, че до март 2022г. в нея съуправител е ПЕТЯ ИГНАТОВА ТОДОРОВА, която е собственик на “ГРИЙН ТАКСИ” (ЗЕЛЕНИТЕ ТАКСИТА) и нейният съдружник в ГРИЙН ХИЛ ПРОПЪРТИС – ООД – Цветомир Ангелов Дарашки.
“ГЛАГОЛИЦА ИНВЕСТ” ЕООД ЕИК 207285618, която е регистрирана от Ростислав Начев само преди няколко дни като еднолично ООД, с предмет на дейност:
“Търговия, търговско представителство, производство на стоки и услуги, строеж или обзавеждане на недвижими имоти, комисионни, спедиционни и превозни сделки, консултантска дейност и всякакви други сделки и дейности, незабранени със закон.”
18. “ГАБЪР ИНВЕСТ” ЕООД ЕИК 206688114, която до 2021г. е собственост на милионерския син Стоян Веселинов Балевски, чийто баща Веселин Балевски е над 25 години член на футболния изпълком, назначен още по времето на Иван Славков.
19. “Ария Инвест” ЕООД ЕИК 202108165, която е основана от двамата Русев и Начаев, но след убийството Плмен Русев е заличен.
Какво прави впечетление след този обзор на търгивската дейност на двамата:
Основната дейност се извършва чрез фирмата “НОУБЪЛ ХАУС” ЕООД (Noble House Ltd) с ЕИК 204952679, а след убийството на Пламен Русев официално той бива заличен от търговските регистри във фирмите на Начев, но миналото не може да бъде заличено… Особено от ЮСТИЦИЯ.
Също не може да остане скрито за нас, а според нас Русев продължава да дърпа конците в тези фирми , даже от ареста.
В момента провеждме разследване за вероятни измами, извършени от двамата в стила: “Не ми харесва, няма да ти платя!”, от която схема в България са пострадали множество строителни бригади и малки фирми. Но за сега нямаме хора, които да са готови да говорят пред камера, за това само го споменаваме хипотетично, без да го твърдим.
Това, което подозираме е, че се поръчва работа с материали на изпълнителя за 50-100 хил. лева, плаща се аванса и когато дойде време за плащането на баланса (остатъка 60-90% от стойността на изработеното) се стига до заплахи и всякакви мурафети за да не се плати. Вероятно депутати от една партия стоят зад покриването на това, но нека изчакаме доказателствата, за това не го твърдим. Това е още обект на нашето разследване, за което не можем да го твърдим на 100%, защото вероятните пострадали се страхуват и не искат да излязат с лицата си да говорят. И с право. Русев уби човек, а бургаските ченгета правят и невъзможносто за да му се размине.
Според нашата следа точно това е причината Ростислав Начев да начене съдружие с бургаската мутра Пламен Русев.
Може би за да не плаща на работници, пари, които после вероятно се делят между двамата или може би се използва бригадата мутри на Пламен Русев да разчистават пътя му.
Това ще бъде установено от нас, ако е така и ще бъде публикувано с доказателства.
Това беше епилог, предговор и първата ни статия по нашето разследване на бизнесите на Пламен Русев и Ростислав Начев чрез “НОУБЪЛ ХАУС” ЕООД .
