На 5 октомври се навършиха 25 години от оттеглянето от властта на бившия югославски лидер Слободан Милошевич, но опозицията в Сърбия все още търси отговор на въпроса защо от управлението на страната не бяха лустрирани по списък още на следващия ден, 6 октомври, и други партийни и държавни функционери, както и представители на бившите специални служби.
И до днес метафората, с която сръбското обществено мнение обсъжда темата за законово ограничаване на правата на някои политически лица е фразата „6 октомври“.
Граждани на Белград и Нови Сад излязоха на улицата вчера, за да отбележат „6 октомври – денят, който никога не съмна“, посочвайки, че лустрацията отсъства в сръбското общество след демократичните промени на 5 октомври 2000 г.
В Белград, под лозунга „Лустрация – списъкът съществува“, пред сградата на Прокуратурата и Съда за организирана престъпност бяха прочетени имена на политически лица, за които събралите се смятат, че е трябвало да бъдат лустрирани на 6 октомври 2000 г.
Начело на списъка е Милорад Вучелич, който е бил генерален директор на сръбската национална телевизия РТС през 90-те години на 20-и век и за когото се твърди, че „остана в медиите и спорта като символ на пропагандата на режима“. Вучелич е бивш президент на футболния клуб „Партизан“ и бивш член на Социалистическата партия на Сърбия, много близък сътрудник на Слободан Милошевич .
Списъкът с имена вчера включва и президентът Александър Вучич, който е бил генерален секретар на Сръбската радикална партия през 90-те години и министър на информацията в правителството от 1998 до 2000 г.
Сред имената е и министърът на вътрешните работи Ивица Дачич, който през 90-те години на 20-и век беше говорител на Социалистическата партия на Сърбия.
На 6 октомври в северния сръбски град Нови Сад се проведе двучасова блокада на кръстовището на два от основните булеварда.
„Дойдохме да отбележим този ден, за да не се налага след 25 години нашите деца и внуци да преживяват всичко това отново“, казаха участници в блокадата.
Граждански сдружения от Нови Сад издигнаха лозунгите „Нека 6-ти октомври бъде ден на промяната, а не на пропусната възможност“ и „Нека най-после утрото на 6-ти октомври да съмне!“
След масовите протести на 5 октомври 2000 г. Слободан Милошевич подаде оставка и призна победата на Воислав Кощуница на президентските избори, след което страната излезе от международна изолация.
През януари 2001 г. бе сформирано демократично правителство, начело с лидера на Демократическата партия Зоран Джинджич, който бе убит на 12 март 2003 г.
„В Сърбия съществува паралелна секретна полиция, създадена от Слободан Милошевич. И в момента тя е по-силна от държавата. Само по този начин може да се обясни фактът, че пет години след убийството на премиера Зоран Джинджич организаторите и виновниците за атентата остават недосегаеми“, каза преди години пред сръбския таблоид „Блиц“ лидерът на Сръбското движение за обновление Вук Драшкович, който стана министър на външните работи на страната година след убийството на Джинджич.
„За голям срам на всички демократични правителства след 5 октомври 2000 г. в Сърбия не бе извършена лустрация. Не бе извършена декриминализация и обезпаратизяване на съвестта и поради тази причина се намираме там, където сме днес“, каза Драшкович, срещу когото по време на управлението на Слободан Милошевич бяха извършени два атентата, един от които на Ибърската магистрала, при който бяха убити четирима от близките му сътрудници.
През 80-те години на 20-и век, известен като „господаря на площадите“ дисидентът Драшкович споделя националистически идеи и за кратко се сближава с настоящия лидер на Сръбската радикалната партия Воислав Шешел, но после пътищата им се разделят.
Бившият сръбски президент Борис Тадич, който заемаше този пост от 2004 до 2012 г., обяви вчера, че „най-голямата ми грешка е, че не демонтирах системата на службите за сигурност“.
Тадич участва в конференция, организирана от новия сръбски портал „Съвременна политика“, на тема 25-годишнината от падането от власт на бившия югославски лидер Слободан Милошевич на 5 октомври 2000 г.
Той обаче подчерта, че благодарение на 5-и октомври сръбското общество е натрупало демократичен опит.
На въпроса дали има прилика между днешното правителство и режима на Слободан Милошевич, Тадич отговори, че методите и техниките на манипулация са се променили, добавяйки, че всичко, което правителството прави днес, е „отмъщение за 5-и октомври“.
„Сръбският народ е тръгвал в правилната посока няколко пъти в историята, но някак си винаги спираме. Мисля, че тези кратки моменти на демокрация все още са важни и че остават запомнени някъде в обществената памет. Пети октомври е голяма травма, особено за Сръбската радикална партия и представителите на Социалистическата партия на Сърбия, затова те се опитват да омаловажат значението на тази дата. Днес ние преживяваме тяхното отмъщение за 5 октомври“, каза вчера бившият сръбски президент.
Междувременно Тадич влезе в словесен сблъсък с бившия премиер Зоран Живкович, който го обвини, че още през 2003 г. не му е казал, че членове на Сръбската радикална партия се свързват с убийството на премиера Зоран Джинджич и че така моментът за обявяването ѝ извън закона е пропуснат.
По време на размяната на реплики в публичното пространство Борис Тадич уточни, че в нито един момент през изминалите 25 години демократичните сили в Сърбия не са разполагали с мнозинство в парламента, за да прокарат закон за лустрацията, и на практика не е било възможно да се очаква, че партиите, свързани с режима на Слободан Милошевич, ще гласуват за собственото си лустриране от управлението.
Много от техните представители все още участват в политическия живот на страната.
Живкович оглави за период от една година правителството на Сърбия и няколко часа след убийството на Зоран Джинджич през 2003 г. обяви извънредно положение с цел залавяне на членовете на Земунския и Сурчинския клан и други криминални групи, заподозрени в организирането и извършването на атентата.
Организаторите и физическият извършител на убийството на Джинджич бяха арестувани и осъдени, но поръчителите на покушението срещу първия демократично избран министър-председетел на Сърбия не бяха разкрити.
