Франция пак на колене! Национална стачка парализира страната

Синдикатите натискат за защита на социалните права, докато новият премиер Льокорню крие бюджетните мерки

Франция се готви за нова вълна от протести и стачки, които

ще засегнат най-вече транспорта и ще парализират големи части от страната.

Синдикатите излизат на улицата, за да защитят социалните права на работниците, докато правителството все още пази в тайна конкретните мерки за бюджета през 2026 г.

Профсъюзният натиск

Днес профсъюзите обявиха национална стачка, а очакванията са за сериозни затруднения в движението и транспорта.

Българското външно министерство предупреди гражданите ни във Франция да бъдат внимателни и да проверяват маршрутите си предварително.

Протестите не са новост – това е трети пореден митинг от септември насам и вторият, организиран пряко от синдикатите. Исканията им са ясни: да няма съкращаване на работни места в държавния сектор, да не се ограничават услугите, покривани от здравната система, и да не се орязват социалните разходи. Според тях финансовата тежест не трябва да бъде прехвърляна върху работниците под претекст за намаляване на дефицита и дълга на страната.

Новият премиер и неговата „тайна“ стратегия

В центъра на напрежението е новият министър-председател Себастиан Льокорню – петият, който заема поста от началото на миналата година. Той все още не е представил ясна стратегия за бюджета, но обяви, че ще скъса с политиката на своите предшественици. Засега публично съобщава само символични мерки – отказ от премахването на два почивни дни, намаляване на пожизнените привилегии за бивши министри и промени при пенсионирането за жените.

Същевременно обаче основната рамка на бюджета остава забулена в мълчание, което само подсилва социалното напрежение.

Политическа нестабилност и риск от нова криза

На фона на улицата, политическата сцена във Франция е в безизходица. В парламента няма стабилно мнозинство – блокът около Еманюел Макрон не успява да постигне съгласие със социалистите, а всяко ново правителство е уязвимо и може да падне бързо. Така Льокорню управлява в условията на постоянен риск, а всяка негова стъпка е под лупа – и на опозицията, и на обществото, което вече е на улицата.