Българите на кан Батбаян и Република Кабардино-Балкария
Както стана въпрос в предишните публикации, синовете на кан Кубрат – основателят на Велика България, се разделили, като Аспарух основал Дунавска България, Кубер се заселил в аварския хаганат, след разгрома, на който, той се премества в Македония. Не е ясно кога точно се съединяват двете Българии,но това става през VIII век.
Друг син на Кубрат е Котраг, който се отправя на север, където основава България на р. Волга (най-голямата река в Европа).
Сега ще говорим за българите на най-големия син на Кубрат – Батбаян, който останал във Велика България и водил войни с хазарите. Най-вероятните негови наследници са днешните балкарци (българите) в република Кабардино-Балкария.
По данни от преброяването от октомври 2002 г., населението на българите и балкарците на републиката е значително от общия брой – наброяващо 901 494 души. Националният състав на населението е следният:
- Кабардинци – 55,32%;
- Руснаци – 25,14%;
Балкарци – 11,64%;
- Осетинци – 1,09%;
- Турци – 0,97%;
- Украинци – 0,84%;
- Арменци – 0,59%.
Официално и тук има българска диаспора, а българите са записани, като балкарци -104 951, карачаевци-1300 и българите – 1 000.
В графата българи са включени славяноезични и тюркоезични потомци на бесарабски българи. Общо от български произход са около 107 300 души.
Балкарските българи са преки наследници на българите на най-големия син на кан Кубрат – кан Батбаян. Населяват най-високите части на Кавказ.
В етногенезисът им взимат участие и кумани и алани.
По вероизповедание са мюсюлмани сунити. Говорят на карачево-балкарски език, който е клон на тюркския език.Батбаян (Големият Баян или Боян; също Бат Бай или Бат Боян) от рода Дуло е последният владетел на Велика България.Повечето историци отъждествяват Батбаян с Безмер от „Именника на българските ханове“.
Счита се, че е най-големият от петимата синове на хан Кубрат.
През 632 година Кубрат сключва мирен договор с византийския император Ираклий. Според Теофан Изповедник, преди смъртта си Кубрат съветва петимата си синове Батбаян, Котраг, Аспарух, Алцек и Кубер да не се разделят, за да се защитават по-успешно от другите народи, но те не успяват да спазят заръката на баща си. Кубрат умира около 665 г. Най-големият му син, Батбаян, поема управлението на Велика България, но тя се разпада окончателно, вероятно в годините от 665 до 668 година. През 668 държавата, която владее Батбаян, попада под хазарска зависимост. Впоследствие областта е известна в средновековните хроники като Кара Булгар.
По време на управлението на Кубрат, Батбаян, като най-голям негов син, е начело на бащиното си племе – това на утигурите. Другите синове на Кубрат управляват останалите две основни прабългарски племена – Котраг управлява кутригурите (котраги), а Аспарух – оногурите – най-голямото племе. След смъртта на баща си Батбаян застава начело на племенното обединение. През 668 година Велика България попада под хазарска зависимост и прекратява съществуването си.
Балкарци (българите) в Кабардино-Балкария
| Балкарци, Балкари аланла, малкъар (българите) | |
|---|---|
| Места и численост | |
| Общ брой | около 120 000 |
| Разселение |  Русия: 108 426 (2002)
|
| Език | руски, карачаево-балкарски |
| Религия | ислям, православие |
| Сродни групи | други тюркски народи |
| Балкарци, Балкари аланла, малкъар в Общомедия | |
Балкарците (българите в Кавказ), наричани по-рядко балкари (самоназвание: аланла „планинци“, карачаево-балкарски: малкъар, мн. число малкъарла) са тюркски народ, населяващ Кавказкия регион, титулен народ в Кабардино-Балкария. Техният карачаево-балкарски език е от северозападната (куманска) подгрупа на тюркските езици. Карачаево-балкарският език е близък до кримскотатарския и кумикския език.
В наши дни балкарците наброяват около 60 хил. души и населяват главно руската република Кабардино-Балкария.
История
Балкария и Кабарда бяха напълно отделни съществуващи региони до 1922г. Кабарда става част от Руската империя през 1557 г., докато Балкария става само през 1827 г. Официално тези територии са прехвърлени на Русия през 1774 г. съгласно договора Кучук-Кайнарджи. В руските документи балкарците (българите в Кавказ) се споменават за първи път през 1629 г. В грузинските източници през XIV – XVIII век балкарците са известни под името басиани. Осетинците ги наречат асон, асиаг „аси“, сваните – сауары „планинци“, кабардинците – къушхьэ „планинци“. На територията на Кабардино-Балкария се срещат много осетински топоними.
В средновековието на народа му се налага да отстоява независимостта си срещу най-различни завоеватели, сред които са черкезките племена на кабардинците в 16 век.
Кабарда и страната ни винаги са били в приятелски отношения, но те станаха особено близки, след като Иван Грозният се ожени за дъщерята на княз Кабарда – Темрюк Идаров. През 1561 г. Гошане става съпруга на руския владетел, приемайки името Мария след кръщението. Нейните братя отишли да служат на царя, основавайки клана на князе Черкаски, който дал на Русия много политици и известни командири.
През 1827 г. балкарските князе полагат клетва за вярност към руския император, а той от своя страна им гарантира запазване на обичайното право „адет“ и защита от неприятели, и така земите на Кавказка Балкария влизат в състава на Руската империя.
В 1922 г. е образувана „Кабардино-Балкарска“ автономна област, която в 1936 г. е въздигната в АССР.
В 1942 г. войските на Вермахта овладяват Кавказ и връх Елбрус. Въпреки че във Втората световна война Кабардино-Балкария сформира 115-а Кабардино-Балкарска кавалерийска дивизия под командването на А. Ф. Скороход, която твърдо се сражава в битките за Кавказ и Сталинград, в 1944 г. балкарците стават жертва на Сталинските репресии.
Сталински репресии срещу балкарците (българите в Кавказ):
Те са обвинени от диктатора в колаборационизъм с Германия и всички са депортирани в Сибир и Средна Азия. Кабардинците обаче остават и републиката е преименувана само на Кабардинска АССР. В 1957 година, при Хрушчов балкарците са реабилитирани и оцелелите се завръщат в родината си, като Кабардино-Балкарската АССР е възстановена.
През 1944 г. „благодарение“ на Сталин Балкарите (българите в Кавказ) са депортирани. Повече от 37 хиляди души бяха изпратени в Централна Азия от 14-и ешелон, сред които бяха както бебета, така и древни стари хора. Вината им беше само, че са родени балкарци (българи в Кавказ). 562 души загинаха на пътя.
В края на пътя бяха поставени грижливо охранявани казарми за хора. В продължение на 13 години хората всъщност живееха в лагери. Напускането без разрешение означаваше бягство и беше криминално престъпление. Историята на Република Кабардино-Балкария изглежда изглежда прекъсната, тъй като дори в името е разрешено да останат само кабардианци. За щастие през 1957 г. Балкарите са реабилитирани и републиката е върната на предишното си име.
От древни времена кабардианците са живели по равнините, докато балкарите са живели в планините. И до днес ситуацията остава практически непроменена: огромната част от селата в планината принадлежат на балкарите. Въпреки това алпинистите постепенно се спускат в равнинната част на републиката. В допълнение към тези два народа републиката е населена и от около десет националности, включително руснаци.
Положение на балкарците (българите в Кавказ) в съвремието като част от Путинова Русия:
Кабардинците Не Обичат Балкарци (българите в Кавказ)?
Кабардино-Балканската република беше затрупана от остър междуетнически конфликт, за който традиционно централните ни медии мълчат.
Всичко започна с на пръв поглед просто и добро начинание: помнете годишнината от битката при Канжал през 1708 г., чиято 310-годишнина се честваше през 2018г.
От това, което е известно по-рано, следва, че кабардинската обществена организация „Шуей Хасе“ планира да проведе кампания на 17 септември 2018 г. с участието на 200 ездачи на коне от специална порода кабарди. Крайната цел на маршрута е обявена връх Канджал (Конжол), на който се е състояла гореспоменатата битка.
Местната полиция, според руската агенция за новини, научила за предстоящата кампания, не се съгласила на това събитие и се опитала да убеди инициаторите си да го изоставят. Въпреки факта, че местните правоприлагащи органи и власти не успяха напълно да дезактивират тази кампания, броят на нейните участници беше намален до 30 души (това събитие не беше напълно забранено поради липсата на законови основания). Това събитие бе оглавено от Ибрахим Яганов, уважаван човек в кабардинската общност, участник в грузинско-абхазката война и известен коневъд.
Сега нека поговорим малко за самата битка при Канджал и защо тази битка е проблемна тема в Кабардино-Балкария.
В началото на 18-ти век обаче, както винаги, Северният Кавказ е неспокоен: част от черкезките племенни асоциации отказват да плащат „прясно начислен“ данък на турския султан и неговия довереник – Кримския хан (припомнете си, че почти цялата територия на Кавказ по това време е бил под турския протекторат). Султанът наредил на васала си, хана на кримската орда, да разреши въпроса с непокорните и голяма армия, състояща се от кримски татари и други тюркски народи, се преместила на територията, обитавана от непокорните черкези и техните съседи.
Решаващата битка се проведе в подножието на град Канджал (Конжол), в който армията на завоевателите неочаквано беше победена от числено по-малка армия от местни народи, главно от черкески произход.
Разгромът на кримските татари и техните съюзници в Кабарда получи голям международен отговор. И така, молдовският владетел Михаил Роговица казва в писмо до руския канцлер: „Кримският хан взе срам, щети и нещастие от черкезите … е, армията му пострада по такъв начин, че Крим никога не е видял …“
Османският историк Findykly Khalifa отбеляза, че „никога се чу такова побой от тях (кримчани). “
Съответно тази победа се превърна в символ на национален триумф за черкезите и други езици, които говорят адигея. Тюркските народи на Кавказ, включително балкарите (българите в Кавказ), са изключително негативни по тази тема и като цяло предпочитат да настояват за историческата ненадеждност на новините за тази битка.
През 2008 г., на 300-годишнината от битката при Кенжал, представители на черкеския народ вече проведоха подобна кампания, след което на територията, където се състоя битката, беше издигнат паметен знак. Въпреки това, малко преди това, жителите (главно балкарци) от близкия аул Кенделен се обръщат към властите на Кабардино-Балкария с искане да върнат на тяхната община 47 000 хектара земя, призната по-рано за „междуселищна територия“. И, съответно, конният поход на кабардинските активисти вече добави гориво към огъня – Балкарите от този регион приеха това събитие като опит за „залагане“ на предполагаемо притежаваната земя.
Изминаха 10 години и конният поход в чест на 310-годишнината от битката при Казал отново трябваше да тръгне по маршрута на черкеската армия – през село Кенделен.
Припомняйки обаче проблемите, които тогава предизвика това събитие, ръководителите на конната кампания искаха да заобиколят този аул на Балкар, но това предизвика недоразумение вече в черкеската среда, някои представители на която все още поискаха конната група да премине през това село.
Междуетническата конфронтация започва в републиката на сутринта на 18 септември 2018 г., когато малка група черкески младежи със знамена, викащи лозунги, решават да преминат през горното населено място. Местните жители от Балкарите блокираха пътя им. Последва масово сбиване, при което няколко души от всяка страна бяха ранени. В резултат Балкарите (българите в Кавказ) започнаха да „обявяват мобилизация“ и да обявяват жестокостта на черкезите.
Кабардинци срещу Балкари (българите в Кавказ)
Местната полиция не успява бързо да потуши конфликта и Росгуардът е въведен в село Кендел, което със сила, щитове и палки, както и (вероятно) изстрели във въздуха, раздели двете страни (въпреки че страните в конфликта започнаха да използват камъни и пръчки в отговор на това срещу правоприлагането).
И кабардинци, и балкарци обявиха „събиране на активи“, а десетки, ако не и стотици коли започнаха да се събират в селото. Според свидетели се събраха повече хора, отколкото дори на скорошен митинг срещу пенсионната реформа в Налчик.
Нощта не угасва страстта. Изглежда, че Аул се е върнал преди 300 години – военни стражи стояха на входовете в селото, местните жители горяха огньове около него, а пристигащите и на двете етнически общности, като две армии, създадоха два лагера един срещу друг.
В село Кенделен бяха въведени допълнителни захранващи блокове, само постоянни жители с местна регистрация бяха в състояние да го посетят и само автобуси с туристи от други региони преминават до близкия всесезонен курорт на област Елбрус.
В резултат на това в селото пристигна представител на властите на Кабардино-Балкария. Започнаха преговори на всички партии. Успоредно с това обаче се появиха новини за опит за пробив на групи от балкарски младежи, които вече са в кабардинското село Заюково, предотвратен от безредиците.
Републиканският отдел за разследване на ICR досега започна предварителна проверка на събитията в Кенделен, където „неидентифицираните лица все още са използвали физическо насилие срещу държавни служители“.
Твърде много граждани, живеещи в републиката, смятат, че именно заради вълненията в село Кенделен избухнаха бунтове в редица съседни населени места и дори в Налчик. И така, на 19 септември десетки хора със знамена и знамена се събраха на нерегламентиран митинг на главния градски площад на столицата на републиката (който за разлика от регионите на Централна Русия по някаква причина никой не се разпръсна, въпреки че имаше много полицейски сили). Събралите се обаче не се държаха толкова агресивно, колкото тези, които се срещнаха в конфронтацията в Кенделен (вероятно поради големия брой полицаи), въпреки че извикаха лозунги.
Митингът в Налчик
Като цяло описаните по-горе събития показват доста сериозен недостатък както в органите на реда, така и в публичните органи, поне дори на най-първото, основно ниво, тъй като вместо наистина висококачествена работа в областта на междуетническото и междуконфесионалното взаимодействие, показни доклади бяха изпратени горе, за които се твърди, че сочат липсата на проблеми.
И досега местните чиновници, очевидно от особена издръжливост, не коментират ситуацията, очевидно, очаквайки решението на Москва; освен това на официалните уебсайтове на републиката няма информация за междуетническия конфликт и съответната му оценка.
Разбира се, да обявим началото на краха на Русия, тъй като някои особено ревностни фигури понякога викат, меко казано, изобщо не си струва. Но тази следваща „камбана“ от един от най-проблемните региони на Руската федерация е изключително лоша и не би се случило така, че като насочи всички усилия и цялото си внимание към Дагестан с неговите 32 националности, ръководството на страната ни погледна над Кабардино-Балкария само с три титулни народи.
И както си спомняме, всеки вътрешен междуконфесионален и междуетнически конфликт у нас ще бъде с голяма вероятност да бъде използван от външните му врагове (от вашингтонските „ястреби“ до лидерите на световния джихадизъм).
Според наличната информация, в края на седмицата е поддържан специален достъп в селата Кенделен и Заюковор, а части на руската гвардия и други правоприлагащи органи продължават да служат под тежък режим в селищата в Кабардино-Балкария. Според някои, все още не потвърдени официално данни, от 30 до 70 души са били задържани от силите на обществения ред и на този етап можем да говорим за изчезване на конфронтацията.
По този начин, благодарение на всички, макар и не веднага, но скоро последвани, правилни действия на органите на реда в Кабардино-Балкария, се избегна развитието на локален междуетнически конфликт в кървава междуетническа конфронтация.
Създателят и бранителят на Черна България
се взима решение по-малките му братя да поведат прабългарските племена в търсене на нови поселения. Пред Батбаян възниква задачата да задържи колкото се може повече хазарите, за да могат другите спокойно да се изтеглят.
В изпълнението на тази задача Батбаян прилага различни способи. Води с хазарите партизанска война, като напада из засада отделни техни войскови части и ги унищожава.
Подкупва военачалници на хазарския каган, за да не водят битки с него. Така хазарите, след като все пак завземат столицата Фанагория, запазват управлението на Батбаян над най-голямото прабългарско племе – котригурите, което е останало да ги възпира, а той е признат за васален владетел на Черна България.
Младият каган на хазарите Кабан се влюбва в красивата дъщеря на Батбаян – Арбак, и иска да се ожени за нея. Той получава бащината й благословия и на сватбата вдига тост: „Двата народа имат един бог – Тангра, говорят на сходни езици, нека да бъдат братя!“ Това става през 668 г.
Батбаян управлява Черна България до 683 г., когато каган Кабан умира и е наследен от сина си Джамар, чиято майка е българка. Но той е непълнолетен и каганатът всъщност се управлява от неговия чичо Промар, който ненавижда българите и започва гонения срещу тях. Поради това Батбаян се изтегля в кавказките планини и там сред върховете основава град Хумар, който обгражда с непристъпна крепост. Няколкото опита на хазарите да я завладеят завършват с пълен неуспех.
През 687 г. Батбаян предава властта си на своя син Бат Тамер Джуран, който тогава е на 27 г. Владетелят умира през 690 г., когато е на 65 г. – много солидна за времето си възраст, защото тогава средната продължителност на живота е 47-50 г. До последно той ходел на лов по цели дни и можел с лъка си да порази див козел на 700 крачки разстояние.
Не се знае нищо за наследниците на Бат Тимер Джуран, ако е имал такива. Внукът на Батбаян, синът на дъщеря му Арбак, когато става пълнолетен и поема властта в свои ръце, обявява, че има поравно хазарска и българска кръв и затова е владетел и на двата народа, които ще бъдат негови напълно равноправни поданици. По негова воля майка му, която притежава оракулски способности, е обявена за главен жрец на Тангра, нещо нечувано дотогава, защото само мъже са можели да бъдат такива.
Тя го оженва за българка и когато му се ражда син, успява да го убеди да бъде кръстен Баян – на българския си дядо. След това следите се губят. Единственото, което е останало от Черна България, са развалините на крепостта Хумар в днешна Балкария.
Та от това можем да направим обоснован извод, че днешните балкарци са потомци на българите на Батбаян.
Теория за Кавказки произход на българите – Петър Низамов
Арнолд Тойнби: В света има общо 21 цивилизации, една от които е българската.
Според чуждестранните извори и никъде ние не сме обозначени като „славяни“ , а като БЪЛГАРИ, които са дошли от днешна Украйна – над Черно Море. За славяни са определени Сърби, Хървати, Словенци, Чехи, Словаци, Поляци, Руснаци, Белоруси , Украинци, но не и българите.
За произхода ни намирам източници в Кавказ , където и днес има република Кабардино-Балкария, с малцинство, което до днес се нарича БЪЛГАРИ. Това до някъде внася съмнение , както в теорията за Тюрко-Алтайския , така и в теорията за Ирано-Афганистанския ни произход. И донякъде създава нова Кавказка теория за произхода ни. Тази, която е крита от нас през втората половина на ХХ век.
Изключвайки автохтонните теории за тракийския ни произход, който със сигурност е оказал влияние при смесването на придошлия Аспарухов народ и месните жители, населяващи Мизия, Тракия и Македония.
Според повечето археолози и историци, индо-европейското коренно население е било в степите между Черно и Каспийско море.
Теория, позната като „Курганската хипотеза“.
Над Враца са изсипани бомби във вид на играчки и писалки, предназначени да убиват и осакатяват деца -10 Февруари 1944г. – американската бомбардировка
Археолозите разпознават това пространство като т.нар. „ЦИВИЛИЗАЦИЯ НА ЯМНА“.
Тези народи бяха отчасти номадски, свързани с коне и имаше силна епична традиция на георите.
На теория всички индо-европейски народи произхождат от този район – ГЕРМАНЦИ, КЕЛТИ, ЛАТИНЦИ, АРМЕНЦИ, ПЕРСИ, ГЪРЦИ, ТРАКИ, СЕВЕРНО-ИНДИЙЦИ И СЛАВЯНИ.
Прото-индо-европейските миграции започват ок. 3000 г. пр. Хр. С опитомяването на коне.
Първите миграции са се движили назапад към Европа. Това е КЕНТУМНАТА ГРУПА на индо-европейците – гърци, латинци, келти, германци, траки.
Втората миграция е 1000 г. след това – ок. 2000 г. пр. Хр. И се движи наизток към Индия, образувайки индо-иранския народ, а по-късно и обособените ирански и индийски народи.
Впореки това балто-славяните не са мигрирали от индо-европейските земи и продължил да запазва прото-индо-европейския език и номадския начин на живот. Смята се , че през това време пра-балтийския народ на угро-фините ( днешни литовци, латвийци, естонци, финландци) е мигрирал назапад към Балтийско море.
Около 600г. пр. Хр. Сарматите нахлуват в Иран и се завръщат към индо-европейските земи, като покоряват славяните и създават мултиетническа племенна федерация, която се нарича Сарматия и от където идва друга група наречена „СКИТИ“.
В тази неформална племенна федерация славяните са били горе-долу независими и не са имали толкова голямо взаимодействие с иранските сармати.
По това време славяните присвояват думи от ирански произход като „Рай“ и „Огън“.
Гнилите ябълки в съдебната система – Бургаския окръжен съд – СЪДИЯ ЯНИ ГАЙДУРЛИЕВ
През 70 г. след Хр. Римският историк Газ споменава, че славяни ( гръцки славяни) живеели в каспийските степи почти 600г. под властта на сараматите.
100г. по-късно същите славяни са споменати от египетския историк Птолемей Клавдий.
Нашествието на хуните през 370г. разбива властта на сарматите и така започва славянското преселение назапад заедно с хуните.
Славяните са разделени на две подгрупи – Славени и Анти.
Антите се заселва до дн р. Днепър ( Украйна) , по-късно завладяни от германските викинги , наречени руснаци, ставайки съвременните руснаци.
Една част от антите се намира на юг от Дунав, където живеят с местните траки и гърци.
По-късно завладяни от БЪЛГАРИТЕ и ставайки днешните БЪЛГАРИ.
Междувременно славените мигрират назапад до р. Лаба, образувайки област наречена „Бяла Сърбия“ , обитавайки пространство, освободено от германците, нахлули в римската империя.
Славяните по р. лаба се простираха на изток и на юг.
Според легендата – двама братя Лек и Чек , създавайки две нови племена .
Лек отива наизток създавайки група от племена, които са в основите на полския народ. А Чек отива на юг , създавайки чешкия народ.
Аз съм благодарен на руския народ, който е пролял кръвта си за нашата свобода. НО !!!
Цялата теория за славянския ни произход е грешна и подкукуросана от т.нар. „закрилничество на славянството“ от страна на „големия Руски брат“. Само дето и поляците са славяни,а са били 300 години под руско робство – кърваво и крепостно.
След Освобождението Русия винаги е предпочитала и защитавала Сърбия преди България. А ние по-големи врагове от гърците и сърбите – нямаме ! И Турците, които ни казвта „комшо“. Но грък или сърбин не таи приятелски чувства към нас.
Кабардино-Балкария
Направо към навигациятаНаправо към търсенето
| Кабардино-Балкария Кабардино-Балкарская Республика Къэбэрдей-Балъкъэр Республикэ Къабарты-Малкъар Республика | |
|---|---|
| Субект на Руската федерация | |
  | |
.svg "Българите под руска власт - кавказки българи, потомци на кан батбаян в кабардино-балкария - юстиция") Кабардино-Балкария на картата на Русия | |
| Страна |  Русия |
| Столица | Налчик |
| Площ | 12 470 km² |
| Население | 864 454 души (2017) 69,3 души/km² |
| Федерален окръг | Севернокавказки федерален окръг |
| Президент | Валери Коков |
| Министър-председател | Алий Мусуков |
| Езици | руски, кабардински и балкарски |
| Часова зона | UTC +3 |
| МПС код | 03 |
| Официален сайт | www.nalnet.ru |
| Кабардино-Балкария в Общомедия | |
Физикогеографска карта на Република Кабардино-Балкария
Кабардино-Балкарска република, накратко Кабарди́но-Балка́рия (на руски: Кабардино-Балкарская Республика; на кабардино-черкезки: Къэбэрдей-Балъкъэр Республикэ; на карачаево-балкарски: Къабарты-Малкъар Республика) е субект в състава на Руската Федерация. Влиза в състава на Севернокавказкия федерален окръг и Севернокавказкия икономически район. Площ 12 470 km² (79-о място в Руската федерация, 0,07%). Население на 1 януари 2017 г. 864 454 души (58-о място, 0,59%). Столица е град Налчик. Разстояние от Москва до Налчик е 1873 km. За държавни езици са приети руски, кабардински и балкарски.
Географско положение, граници
Кабардино-Балкария е разположена в централната част по северните склонове на Голям Кавказ и на Кабардинската равнина, простираща се в северната част на страната. На запад граничи с Република Карачаево-Черкезия, на север със Ставрополски край, на изток с Република Северна Осетия и на юг с Грузия. Южните и западните райони на Кабардино-Балкарската република са заети от историческата област Балкария.[2]
Релеф
Планините заемат южната половина от територията на страната. На юг, по границата с Грузия от запад-северозапад на изток-югоизток се простира Главният (Вододелен) хребет на Голям Кавказ, където отделни върхове се извисяват над 5000 m – Дъхтау 5203 m и Шхара 5068 m, а на север от него се отделя късият, но много висок Страничен хребет. В него, на границата с Република Карачаево-Черкезия се издига връх Елбрус 5642 m (най-високата точка на Кабардино-Балкария и на Русия).
В североизточна посока успоредно на Главния хребет се простират още два хребета – Скалист и Пасищен. Главният и Страничният хребети имат алпийски характер, а другите два са значително по-ниски и наподобяват куести (успоредни хребети или ридове с асиметрични склонове).
В Скалистия и Пасищния хребети силно са представени карстовите форми (пещери, въртопи, ували, карстови езера, карстови извори). На североизток полегатите склонове на Пасищния хребет постепенно се сливат с акумулативната Кабардинска равнина и при устието на левия приток на река Терек река Малка надморската височина е под 200 m.
Полезни изкопаеми
Кабардино-Балкария е богата на полезни изкопаеми: молибденови и волфрамови руди в района на Тирниауз, полиметални руди, злато, въглища, строителни материали, минерални извори.
Климат
Република Кабардино-Балкария попада в умерения климатичен пояс, но като цяло климатичните условия са подчинени на закономерностите на височинната поясност. На север, в Кабардинската равнина средната януарска температура е -2,6 °C, средната юлска 23,4 °C, а годишната сума на валежите под 500 mm. Продължителността на вегетационния период (с денонощни температури над 10 °C) е до 190 дни. В планините средната януарска и февруарска температура е -12 °C и по-ниска, средната юлска и августовска – до 4 °C и по-ниска, а годишната сума на валежите до 2000 mm и повече. На територията на страната се намират главните центрове на съвременното заледяване на Голям Кавказ. Най-големите от тях са Безенги и Дихсу.
Води
Територията на Кабардино-Балкария попада в два водосборни басейна – тези на реките Терек и Кума, вливащи се в Каспийско море. Най-голямата река в страната е река Терек и заедно със своите леви притоци Малка (210 km), Баксан с десния си приток Чегем, Черек и Урух обхваща 95% от цялата територия. В крайна северозападна част преминава най-горното течение на река Золка (105 km), десен приток на Кума, която заедно със своите малки притоци покрива 5% от територията на Кабардино-Балкария.[3]
Общо в страната има 2172 реки с обща дължина 5470 km. Повечето от реките текат в тесни каньони, с голям наклон и с голяма скорост. След навлизането си в равнината долините им значително се разширяват, а коритата им се разделят на ръкави и протоци. По начина на подхранването си се делят на вида: с преобладаващо ледниково подхранване (Терек, Малка, черек и техните притоци) и със смесено подхранване с преобладаване на подземното – предимно малките реки в северната част. Всичките реки в репуликата са с пролетно-лятно или ясно изразено лятно пълноводие.
В Кабардино-Балкария има над 450 малки езера и изкуствени водоеми с обща площ около 16,6 km². Повечето езера са с ледников произход, но има и карстови и ледниково-тектонски. Най-голямото езеро в страната е Силтран Кьол (0,3 km², 300 дка), а карстовото езеро Церик Кьол е петото по дълбочина езеро в Русия с дълбочина от 368 m.[3]
Почви, флора и фауна
На север, в Кабардинската равнина са развити черноземните и тъмнокафявите почви, на които се отглеждат земеделски култури. В долините на Терек и Малка (долното течение) има алувиални почви, обрасли с пасища, храсти и редки гори. В ниската и среднопланинската зона на куестите има планински черноземни и кафяви горски почви, на които расте широколистна растителност и се отглеждат земеделски култури. По високите части на Скалистия, Страничния и Главния хребети планинско ливадните почви са покрити със субалпийски и алпийски пасища. Горите заемат 180 хил. ха и са представени основно от бук, габър, дъб, бреза, елша и бор.
Животинският свят във високите части е богат и е представен от рис, кафява мечка, дива свиня, сърна, тур и др., а от птиците най-разпространени са фазан, сива патица, кеклик, пъдпъдък, тетерев.
Население
Административно-териториално делениеВ административно-териториално отношение Кабардино-Балкарската Република се дели на 3 републикански градски окръга и 10 муниципални района. Има 8 града, в т.ч. 3 града с републиканско подчинение и 5 града с районно подчинение и 2 селища ог градски тип
| Административна единица | Площ (km2) | Население (2017 г.) | Административен център | Население (2017 г.) | Разстояние до Налчик (в km) | Други градове и сгт с районно подчинение |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Републикански градски окръзи | ||||||
| Баксан | 180 | 58 515 | гр. Баксан | 38 053 | 24 | |
| Налчик | 133 | 265 162 | гр. Налчик | 239 200 | ||
| Прохладни | 29 | 57 879 | гр. Прохладни | 57 879 | 56 | |
| Муниципални райони | ||||||
| Баксански | 830 | 62 978 | гр. Баксан | 24 | ||
| Елбруски | 1850 | 35 944 | гр. Тирниауз | 20 574 | 89 | |
| Золски | 2125 | 49 557 | сгт Залукокоаже | 9996 | 61 | |
| Лескенски | 513 | 29 289 | с. Анзорей | 6985 | 37 | |
| Майски | 385 | 38 981 | гр. Майски | 27 055 | 41 | |
| Прохладненски | 1349 | 45 148 | гр. Прохладни | 56 | ||
| Терски | 893 | 50 692 | гр. Терек | 19 449 | 59 | |
| Урвански | 468 | 73 411 | гр. Нарткала | 30 643 | 25 | |
| Чегемски | 1503 | 69 087 | гр. Чегем | 18 043 | 10 | |
| Черски | 2213 | 27 811 | сгт Кашхатау | 5473 | 42 |
ИкономикаВ основата на икономиката на републиката е селското стопанство (зърнени култури (пшеница, царевица, просо), технически култури (слънчоглед, коноп), животновъдство), както и дървообработване и добив на волфрам–молибденови руди.
| Площ обработваема земя: | ||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| година | 1959 | 1990 | 1995 | 2000 | 2005 | 2010 | 2015 | |||||
| хиляди хектара | 329[4] | 325,3[5] | 316,8 | 308,7[5] | 290,9[6] | 291,1 | 289,6 | |||||
**************
Можете да подкрепите нашия канал на Patreon, като щракнете върху „Donate“
