В долината Люберон са най-красивите села във Франция Маркиз дьо Сад, вкарал камшика в спалнята, се крие от затвора във фамилното си имение, Пиер Карден купува каменни къщи на килограм
Лакост (пише се Lacoste, точно като марката с крокодилчето, но няма нищо общо) се намира в долината Люберон, национален парк в сърцето на Прованс. Тук лавандуловите полета се редуват с изпънати по конец лозя и маслинови горички, живописни селца, закътани абатства и красиви имения. Светлината е по особен начин кристална, а гледките от високо спират дъха. По тесния криволичещ път край хълмовете велосипедистите са повече от автомобилите.
Лакост не е в Асоциацията на най-красивите села на Франция (Les Plus Beaux Villages de France), която от 1982 г. класира селища с под 2000 жители заради културно-историческото им наследство, архитектура и причудливост. От този регион в класацията влизат няколко селца, които изглеждат като извадени от старите книги – с островърха камбанария и замък на хълма, където чака своя принц забравена спяща красавица.
В Горд (Gordes) величествена цитадела от X век пази къщите, вкоренени в острите скали на планината, в лабиринта от тесни калдъръмени улички е удоволствие да се загубиш, а на центъра е вдигнат паметник на героите от Съпротивата.
Росийон (Roussillon), кацнало върху червени скали като от Марс, е наречено „Провансалското Колорадо“, защото там се е намирала една от най-големите кариери за охра в света. Казват, че върху къщите в селото могат да се открият 17 нюанса на жълто, червено, оранжево и розово от палитрата на находището.
Отдалече Менерб (Menerbes) прилича на огромен каменен кораб сред море от черешови и смокинови градини. Селото е любимо място на художници, тук е къщата, в която се скрива от света трагична муза на Пикасо Дора Маар чието лице е претворено в картината му „Плачещата жена“.
Каменните къщи сред кипарисите в Опед (Oppede) и Опед-ле-Вьо (Oppède le Vieux) примамват да потърсиш хладина между стените им. Наблизо е виненото шато на режисьора Ридли Скот.
Туристите идват в китните селца, за да се разхождат по калдъръмените улички, да купуват сирена, колбаси и вино от местните ферми, да наемат стар ситроен „патица“ с кошница за пикник сред гората.
Тръгват си със сувенир – фигурка на цикада: местните вярват, че насекомото носи късмет и лепят гипсови отливки по вратите.
От селата в Люберон Лакост е сред най-малко реновираните. Тук няма занаятчийски работилнички и магазинчета за сувенири, заведенията се броят на пръсти. Даже туристите са малко. Най-голямата забележителност е замъкът на маркиз дьо Сад, който буни духовете не само по своето време, но и до ден днешен.
От площад „Елизe“ и църквата „Сен Трофим“ през портата от XIV век тясна улица води към царството на скандалния благородник. Стръмният калдъръм е лъснат до блясък от безбройните стъпки през вековете. Много от внушителните каменни къщи изглеждат необитаеми.
Впечатляваща е камбанарията – изящна модернистична конструкция от ковано желязо, поддържана от антични колони, увенчава каменна кула.
Горе на хълма стърчат руините на фамилното имение на дьо Сад. Маркизът търсел тук убежище когато го преследвали, идвал за разтуха след пореден престой в затвора.
Профилът му е изрязан върху портата, две огромни разперени ръце, глава, затворена в клетка и гърчеща се човешка фигура подсилват сюрреализма на мястото.
Това са произведения на творци от цял свят, които се събират тук за пленери.
Дворецът, построен през ХI век, първоначално бил собственост на благородниците Симиян. През 1627 г. Диан Симиян се омъжва за Жан Батист, прадядо на прочутия маркиз, и така имението става собственост на рода дьо Сад. Лор, жената на Юг дьо Сад, е възпята от Петрарка.
Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад е роден на 2 юни 1740 година в Париж. Майка му е уверена, че синът й ще постигне много в кралския двор. Но Донасиен не обича правилата.
Пращат го в йезуитско училище, където възпитават с пръчка и унижения. Вместо да влезе в „правия път“, младежът намразва църквата и цял живот хули нейните догми. Смятат го за злодей и богохулник, обвиняват го за сексуални убийства, макар да няма сведения да е причинил физическата смърт на някой от сексуалните си обекти. През годините в затвора дьо Сад има едно единствено удоволствие – да пише. Автор е на новели, къси разкази, театрални пиеси и политически трактати, част от тях е подписал с псевдоним. Книгите му са забранявани и горени. Най-грандиозното му произведение – "Сто и двадесетте дни на Содом", е написано върху 12-метрово хартиено руло с микроскопични букви. Ръкописът се смята за изгубен, но се появява през второто десетилетие на XXI век. Френското правителство го обявява за национална ценност и през 2021 г. го откупува на търг за 4,5 млн. евро.
Луд ли е бил маркизът, който без свян описва своите фантазии, а може би и практики, за необичайни сексуални удоволствия?
Или има "палаво перо", както се изразява един критик? Или пък, вкарвайки камшика в спалнята, протестира срещу лицемерието и фалшивото благоприличие, зад което се крият сексуални патологии?
Да не забравяме, че благородникът е съвременник на Френската революция, преобърнала света с краката нагоре.
Когато зрее напрежението, довело до щурма на 14 юли 1789, дьо Сад е затворен в Бастилията. Но точно когато тълпите нахлуват в цитаделата, маркизът е в лудница, където е пратен за агресивно поведение.
След като е освободен, гражданинът Сад се кандидатира за депутат, влиза в Народния конвент, държи пламенни речи в прослава на новата власт. Член е на трибунала, пратил на гилотината Луи XVI и Мария Антоанета.
Умира на 2 декември 1814 г. и е погребан с религиозни почести. Книгите му са забравени. Възкръсват благодарение на поета Гийом Аполинер. И от тогава всички виждат в него първоучител и съмишленик: просветителите го възхваляват заради атеизма и отричането на стария морал. фройдистите виждат в него предшественик на д-р Фройд, анархистите го наричат "апостол на своеволията". Албер Камю пише: „От Сад започва развитието на съвременната история и трагедия“.
Замъкът Лакост също има своя драматична история.
Още приживе заради дългове маркизът го продава на Ровер от Боню, а по-късно вдовицата му го препродава за 1200 франка на Пиер Грегоар – земеделец и дърводелец. През 1952 г. собственик става прогимназиалният учител Андре Боер, който има желание да го реставрира, но няма пари. През 1992 г. имението получава статут на исторически паметник.
По това време през Лакост минава Пиер Карден и се влюбва в селото. Брои 1 милион франка на вдовицата на Андре Боер за замъка. Започва да изкупува имоти на килограм, плаща баснословни суми за каменните къщи. Иска да създаде ново Сен Тропе – скъпо място за артисти от цял свят, които да творят в реновирани провансалски имения. Инвазията на милионера разделя местните хора – част от тях не са съгласни с намеренията му и го бойкотират.
Но той успява да изкупи десетки магазинчета и около 40 къщи. Започват да идват туристи. „В бакалията в „Лакост“ можеш да си купиш очила „Карден“ за 300 евро“, пише „Монд“ през 2008 г.
Милионерът ремонтира замъка, апартаментите на Сад стават творби на съвременния дизайн. Възстановеният амфитеатър се превръща в оперна сцена, а през 2020 г., малко преди смъртта на собственика, там се провежда първият кинофестивал.
Карден оставя състояние от 600 млн. евро и петдесетина имота, но няма преки наследници. Завещава империята си на Родриго Базаликати – архитект и пианист, внук на най-големия му брат.
Днес на много от къщите в Лакост има табели „Частен имот“.
Текст и снимки Даниела Денева
